Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Съвсем скоро бях благословен по начин, който постави пое нас този въпрос. Преди няколко години, след като дълго време се мейството ни беше живяло в малък апартамент в лагера на У\МАМ в Кона, бяхме страшно изненадани от специалното дарение, което получихме от членовете на организацията ни - подариха ни нова кола и къща.

Преживяването беше неописуемо, особено що се касае до усе­щането за изобилие от любов, изляна върху нас. Къщата е чудесна, но няколко седмици след като се нанесохме, Дарлийн отбеляза: "Имам чувството, че всеки момент истинският собстве­ник ще се прибере и ще ни завари в къщата си!"

И тогава един ден ме спря някакъв човек, който искаше да да­де пари лично за мен. Трябваше да реша за какво да ги използвам: да ги отделя за погребението си, да платя с тях на медицинската сестра в случай, че получа удар, или да построя плувен басейн, в който да се упражнявам физически, за да избегна горните две събития.

Разбрах защо приятелят ми ми прави това дарение с толкова определени изисквания за приложението му. Той знаеше, че ще е трудно за мен да се сдобия с басейн, въпреки че при нашия климат такова нещо си беше чисто благословение. Намериха се други приятели, които също отделиха средства за басейна, а един друг мой близък човек направи проектирането му. И сега басейнът непрекъснато ни напомня за Божията любов и мъдростта на при­ятелите ми.

Бог, желаейки да даде примери за вяра, е направил цял списък от герои в глава 11 от Посланието към евреите. От тях Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Давид и Соломон са били богати мъже. Но има и други - бедни, гонени, хулени, отритнати и дори убити; об- личали се с овчи и кози кожи, живели в крайна нищета по пещери и землянки.

Павел ни напомня, че както богатството, така и бедността могат да са от Бога и че е необходимо да се научим бързо да свикваме с промените: "Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната да съм сит и да съм гладен; и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Оногова, Който ме подкрепя " (Филипяни 4:12-13).

За себе си открих, че е по-трудно да живееш в изобилие, отколкото в нужда.

Много по-лесно е да чуеш Божия глас, когато разчиташ на Него за следващото си хранене, отколкото ако си осигурен и не се тревожиш за утрешния ден.

Според Бога е опасно да имаш много пари. Исус казва, че е

много трудно за богаташа да влезе в Небето, защото гледа към

льжливото богатство. Бог предупреждава хората Си "да внимават да не забравят Господа своя Бог", когато завладеят велики и бога-

ти градове, пълни с хубави неща.

В Притчите Соломон балансира нещата: "Не ми давай ни сиромашия, ни богатство; храни ме с хляба, който ми се пада, да не би да се преситя и се отрека от Тебе, и кажа: "Кой е Господ?" (Притчи 30:8).

Къде са границите? Откъде нататък бедността става прекалено голяма, и откъде нататък богатството става опасно? Границите очертават твърде променлив диапазон, зависещ от 3 неща:

1. 
   От характера. Не става въпрос за това, до каква степен мога
   да очаквам Бог да ми дава, а доколко Той може да ми има доверие.
   Ако сме верни в малкото, Той може да ни гласува доверие и за
   многото. Но съществуват още 2 фактора. Нивото на материално­
   то ни благословение зависи от:
   
2. 
   Нашето призвание.
   
3. 
   От културата на нацията, сред която работим.
   

Сестра ми и зет ми, Джим и Ян Роджърс ми разказаха следна­та ситуация. Били на посещение на група мисионери в една азиат­ска страна, обедняла вследствие на политическо напрежение. По­ради това незавидно положение на икономиката, много от миси­онерите живеели в красиви домове, много по-добри от онези, ко­ито биха си позволили в Щатите - само за 60 долара месечен наем.

Една вечер сестра ми и съпругът й били на гости в един от мисионерите, заедно с други чужденци. На вратата се почукало. Бил пасторът. Сестра ми разказва: "Той стоеше в рамката на вратата. Чувстваше се притеснен и сякаш не смееше да влезе вътре. Нашият домакин излезе навън заедно с госта и набързо от­говори на въпросите му. Ние не вършехме нищо лошо, но почувствах, че в стаята се настани някакво особено чувство на вина."И така, как ще разберете дали живеете по-охолно (или по- бедно) от онези, на които искате да служите? Задайте си въпроса _ Тази кола, къща, начин на живот, помагат ли ми с нещо, или пречат, за да спечеля хората и да ги обучавам в името и на Исус.

2. Пазете се от алчността.
Библията постоянно предупреждава за това, особено онези ,

коиго са на пълновременно служение. Казано е: "Пасете Божието стадо, което е между вас; надзиравайте го не от принудение, но драговолно, като за Бога; нито за гнусна печалба, а с усърдие; нито като господарувате над паството, което ви се поверява, а като показвате пример на стадото" (I Петрово 5:2-3) С други думи - стремежът към забогатяване чрез онова, което е необходимо за изпълнение на Божията воля, се осъжда от Библията.

Две неща разяряват днешната общественост: когато проповед­ниците живеят явно богато и сред лукс и когато политиците забогатяват, докато са на някакъв пост. Питали ли сте се някога за­що е така? Аз мисля, че това отношение се дължи на запазената колективна мисъл от Библията. Огромното мнозинство не осъзнава, че тези идеи са взети от Библията, но те са от там.

Господ каза на израилтяните да си изберат водач (или цар), кой­то да не увеличава броя на конете си и да не трупа злато и сребро за себе си, "за да не се надигне сърцето му над братята му" (Второзаконие 17:15-20). По подобен начин трябва да се избира и духовен водач, който да не обича парите (I Тим. 3:3).

Никога не използвайте служението си с цел да натрупате богатство. Имало е причина, поради която левитите са били един­ственото племе, на което не се е позволявало да притежава имоти - тяхното притежание трябвало да бъде сам Господ Бог, а не мате­риалните неща (Числа 18:20).

3. Не завиждайте и бъдете доволни.

Библията не ни учи да бягаме от богатството или от бедността. Казано е само да бъдем доволни от онова, което имаме. Казано е също да не сравняваме съдбата си с тази на другите, нито пък да пожелаваме онова, което имат.

Как можем да се справим с всичко това? Противодействието на завистта е да станем абсолютно подвластни на Божието правосъдие. Препрочитайте стиховете, в които се говори за прав­дивостта на Бога. Нека тази истина попие в сърцето ви и оцвети всичко, което виждате. Бог е верен и ще ви благослови .

4. Не спирайте жертвате за Бога според начина, по кой- то Той желае.

Божият подход на разпределение на материалните блага не е прокарването на закони или налози, чрез които насила да се разпредели всичко по равно. Нито пък даването на обет за бедност. Неговата воля е онези, които са благословени от Него, щедро да споделят благословенията с другите като израз на своята свободна

Какво става, когато сте чули какво иска Бог от вас, решили сте да Му се подчините, а парите бягат от вас? Започвате постоянно да проверявате пощенската кутия, опитвате се да се съсредоточи­те върху работата си, но всичко, за което можете да си мислите, е защо Бог не отговаря на нуждата ви, въпреки че вършите онова, което е поискал.

Бог е абсолютно верен - Той и не би могъл да бъде друг. Кога­то даде дума, Той ще я изпълни. Освен...

Както видяхте, Божиите обещания винаги се основават на на­шите способности да изпълняваме. Те не са автоматично дадени, нито пък се осъществяват по един точно определен начин. Нека разгледаме някои въпроси, които трябва да си зададем, ако нещо в служението ни куца.

Не е нужно да сте богат скъперник, за да сте влюбен в парите или в материалните блага. Не е задължително да си заможен, за да си материалист. Това не е въпрос на количествено притежание, а е въпрос до каква степен ви владее онова, което притежавате.

Материализмът съвсем незабележимо, малко по малко, може да се прояви дори и при пълновременен служител, дори по време на мисионерстване. Вие виждате от какво се нуждае делото ви; за­почвате да се съсредоточавате върху тези нужди; и накрая нужди­те се оказват по-важни от стремежа ви да чуете Бога. С една дума, станали сте материалист - и всичко това в името на служението.

В Матей 6:24 се казва, че никой не може да служи на двама

господари. Не можете да служите и на Бога, и на Мамона. Има ня-

колко признака, които се проявяват в случай, че дълбоко в сърцето си сте се отклонили и сте започнали да служите на парите.Запитайте себе си:Когато се моля или когато групата ни се моли, колко време прекарвам в молитва за финансови нужди?

- Как вземате решения? Питате ли Бога какво да направите и как да постъпите? Или преглеждате приходите си и според онова с което разполагате, решавате какво да направите?

Когато наистина направите Исус свой Господ, ще вземате ре­шения по напълно различен начин от хората, които ви заобикалят Мнозинството живее заради идола на материалните блага. Никой няма да ви вземе за луд, ако се преместите от единия край на стра­ната в другия, за да получавате по-висока заплата, дори ако това нарушава семейния ви живот и ви лишава от приятелите, родите­лите и от всичко, което обичате. Но ако кажете на хората, че се местите, за да се подчините на Божията воля, и то вероятно без заплащане, без гарантирани приходи, сигурно ще бъдете сметнат за „по-особен" случай. Някои дори ще помислят, че сте някакъв окултист или че сте емоционално неуравновесен.

Когато са заплашени човешките богове, самите хора започват да се чувстват заплашени. Преди много години моите приятели Греъм и Трина Кер бяха богати и известни личности. Може би мнозина си спомнят за шоуто на Греъм "Галопиращият лакомник". След като повярваха, Бог им каза да раздадат всичко и те го нап­равиха - милиони долари.

Изненадващото в случая беше неодобрението от страна на християните. Някои смятаха, че те са постъпили неправилно. Трябвало е да направят капиталовложения и така все повече и по­вече да дават за Божието царство.

Подобни реакции показват кои са истинските човешки ценности. Също като учениците на Христос, които веднага смет­нали за разхищение на средства разлятото миро върху главата Му. Не се чуват често проповеди на тема идолопоклонство, въпреки че в Библията се говори за този грях повече, отколкото за всеки друг-За него става дума в първата, третата и четвъртата Божия заповед, а специално само за него се говори във втората. Явно се нуждаем от ново разбиране за идолопоклонството в църквата, защото е не­що много по-силно от подражанието на езическото поклонение. Идолопоклонството представлява живот, овладян от нещо друго, а не от Бога. А само Той заслужава нашето пълно отдаване, преда- ност и хваление.

И така, ако останете без пари, помолете Бога да ви открие да- ли парите не са станали прекалено важни за вас. Не го правете, за

120

да се отдадете на самоосъждение. Бог не съди, а ни коригира и ни призовава към покаяние. Дори тогава, Той е внимателен и всеопрощаващ, обича ви и иска да ви види щастливи. Но Той знае, че това е възможно само ако поставите Него на първо място в живота си. Ето защо от любов към вас, Бог може да ви лиши от пари, докато правилно подредите предпочитанията си.

2. Пропуснал ли съм Божията воля?

Това е много често срещан, но и често пропускан въпрос. Не забравяйте, че съществува огромна разлика между вяра и предположение. Какво ли би станало, ако Господ взема под внима­ние и изпълнява всички желания и мимолетни капризи на хората, които си мислят, че изпълняват по този начин волята Му?! Вярата се базира на онова, което сте чули от Него и сте го изпълнили по начина, по който Той ви е определил. Вашите предположения в то­ва отношение могат да изглеждат външно много духовни, сякаш вършите нещата в Божието име, но в действителност вие сте пред­приели стъпката без да се допитате до Него.

3. Длъжник ли съм някому?

"Не оставяйте никому длъжни в нищо, освен един друг да се оби чате " (Римляни 13:8).

Дълговете могат да бъдат причина за финансовите ви затруднения. Бог, поради любовта Си към вас, се грижи за парич­ните ви средства, докато се ориентирате и се научите да живеете в рамките на онова, което Той ви осигурява. Означава ли това, че вземането на заем е неправилно? И бихме ли могли да си купим някога кола или къща, без да дължим някому пари?

В Писанието съществуват два вида истини. Библията определя абсолютни истини, като 10-те Божии заповеди и поученията, даде­ни от Христос (например като това, че никой не може да отиде при ога, освен чрез Него). Либерализмът използва тези библейски истини и от тях създава подобни, казвайки: "Да, Исус е единият път към Бога, но Буда е другият."

Други принципи, описани в Библията, са относителни истини -

Те се отнасят до определена култура и народ. Това са неща, като дадените от Павел напътствия за мъжете да не носят дълги коси (IКор.11 ). Някои хора, след като прочетат тези стихове, изпадатв егализъм, превръщайки относителния библейски принцип в абсолютен. Ако Бог е противник на дългата

коса, то бил ли е и срещу Самсон, Йоан Кръстител и всички други хора, дали назарейски обет?

По същия начин - ако съветът "Не бъдете длъжни никому" от 121





Римляни 13:8 е абсолютен, то защо пак Библията казва, този път във Второзаконие 15:8, "непременно да заемат" на бедния? След като бедният приема заема, означава ли това, че проявява непокор­ство спрямо Бога?

Онова, което Бог ни казва в Римл. 13:8, е да бъдем в крак с вре­мето и хората, да спазваме непрекъснато задълженията си. Да взе­меш на заем толкова, колкото можеш да върнеш, е проява на фи­нансова мъдрост.

С други думи, вземете назаем пари за кола, но не попадайте в капана на дребните заеми за храна и други подобни, които се из-консумирват и проиграват бъдещите ви възможности за нещо по-голямо. Не искам да кажа, че не бива да използвате кредитна карта, например. Ако можете да поддържате притока на средства, за да се разплащате, без да натрупвате дългове, вие не сте прояви­ли непокорство по отношение на съвета да не ставате длъжници на хората.

Има и друго приложение на гореспоменатия принцип. Можете да станете длъжен някому, ако някога сте го ощетили, ако сте от­краднали от него или пък сте го наранили по някакъв начин. Мо­жете да сте в дълг пред правителството, защото сте скрили част от доходите си и не сте платили данъка за тях. И това, че сте постъ­пили по този начин, преди да повярвате, не ви освобождава от за­дължението да възстановите укритото. Бог не приема подобни извинения. Той прекъсва финансовата ви "издръжка" и чака да пос­лушате гласа на съвестта си и да поправите старите си грешки.

В Малахия гл. З се казва, че ограбваме Бога, ако не даваме 1/10 от приходите си редовно за делото Му. Ако проявим послушание и започнем да отделяме десятък, в Малахия 3:11 е обещано, че "заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да повреж­да рожбите на земята ви и лозата ви на полето няма да хвър­ля плода си преждевременно ". Ако не ви достигат средства, мо­же би не сте се подчинили на Божията воля в това отношение.

Щедростта се проявява, след като сте отделили вече десятъка. Ако изпитвате сериозен, хроничен недостиг на пари, би могло Да означава, че получавате онова, което сте дали - каквото посеете, това и ще пожънете. II Коринтяни 9:6 ни говори: "Който посее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне."

Когато се намирате в положение на финансова нужда, помоле- те Бог да ви посочи какво и как да дадете. Той може да ви даде

122

пари, които да ви накара да дадете някому и това може неколкократно да се повтори, докато реши да ви изпрати повече, за да посрешнете нуждите си. Възможно е да се наложи да се впуснете в ду­ховна борба, ако пазите в себе си зрънце алчност. Знайте, че само противоположният дух действа срещу нашия враг, т.е. духът на алчност може да бъде победен чрез проявите на щедрост.

Не мислете, че щом сте на пълновременно служение, сте изк­лючени от числото на онези, които жертват средства. Всеки хрис­тиянин трябва да прави дарения. Кой знае, може би точно това е начинът, по който ще си осигурите финансова подкрепа.

Освен това, когато очаквате Бог да промисли за ежедневните ви нужди, пазете се да не попаднете в капана на мисълта за бедността. Бъдете щедри без да вземате под внимание средствата, с които разполагат хората, на които трябва да дадете нещо. Не забравяйте, че сте представители на Божието царство.

Формирането на Христовия характер в нас се определя от качествата, които Бог смята за най-важни. Ние все се връщаме към нуждите си, въпреки че Той винаги проявява желание да ни помогне. Бог може да направи за нас онова, което е направил за Илия - отчетете факта, че враните не са му занесли "шатобриан" в пустинята, нито пък наоколо са обикаляли ангели, готови да му до­несат каквото пожелае, питайки "Желаете ли още сос, сър?". Гос­под иска да ни промени, а не само да ни нахрани. Онова, което ве­че ни е дал, за нас представлява част от овладяването на пътища­та Му и изучаването на характера Му.

В Стария завет левитите се хранели с онова, което им носели хората в храма. Едновременно с това, тези приноси се смятали за святи. На свещениците е казано: "Речи на Аарона и на синовете му кога да се въздържат от светите приноси, които израилтяните ми посвещават, за да не омърсяват Моето име" (Ле­вит 22:2).





Сериозната страна на въпроса е, че понякога сам Бог изпитва благодарността ни. В началото на създаването на Университета на нациите в Кона, Хавай, изпитвахме големи финансови затруднения. По време на един такъв период, в продължение на З месеца ядохме само мерлина, която ни донасяха рибарите. Не мо­жете да си представите колко начина на приготвяне измисли гот­вачът ни за този единствен вид риба. Дцяхме печена мерлина, пър­жена мерлина, мерлина с ориз, мерлина - лазаня, мерлина тасос и енчиладос. Можехме спокойно да се сравним с израилтяните, на които манната започнала да втръсва.

Времената се промениха, животът в Кона е друг. Може би ще­ше да се наложи да се замислим, ако и сега, 15 години по-късно все още се хранехме само с мерлина... макар че този случай беше доказателство за Божия план за нашето бъдеще - Той ни готвеше за нещо специално. Онези рибни дни бяха дни на основополагане, а благословенията, които получавахме се превръщаха в истински празници. Удоволствието за нас беше фактът, че Христос работе­ше сред нас, Той ни говореше и ръководеше, а онова, което беше в чиниите ни, нямаше голямо значение. 7. Бил ли съм верен за дребните неща? Притчата за талантите, разказана от Исус в Матей 25, е една от най-важните части в Библията, отнасящи се до финансите. Двама­та слуги, които мъдро влагат парите, са и повече възнаградени. Онзи, който скрил таланта, трябвало да се раздели с малкото си съкровище. Господарят се обръща към извлеклите печалба слуги: "Хубаво, добри и верни слуго! В малкото си бил верен, над много ще те поставя... " (ст. 23).

Принципът, според който проявената вярност в малките неща позволява възлагане на по-големи отговорности, много често се среща във всички области от живота ни. Бог, проявявайки вярност, няма да ни изпитва, предлагайки ни изобилие от пари и средства, а ще иска да се убеди във вярността ни според начина, по който се отнасяме към стотинките. Господ пита в Словото Си: "Кой прези­ра тоя ден на малките работи?" (Захария 4:10). Не бива да пре­небрегваме дребното начало, а трябва да го приемем и да оправ­даем доверието, което ни се гласува. Каквито и големи цели и за дачи Бог да е вложил в сърцата ни, Той няма да ги осъществи, Докато не преминем през изпитанията на дребните неща.