Bg eвропейска комисия брюксел, 22 декември 2010 г. C(2010) 9393 окончателен технически насоки за идентифициране на зоните на смесване в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2008/105/ЕО
Оценка на стъпало 1б — Вътрешни повърхностни води (езера)
Изтегляне 0.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 8.3.Оценка на стъпало 1в — Други повърхностни води (преходни)
- 8.4.Оценка на стъпало 1г — Други повърхностни води (крайбрежни)
8.2.Оценка на стъпало 1б — Вътрешни повърхностни води (езера)
При езерата, условията за заустване и разпоредбите за изграждане на заустването, могат да представляват специфични проблеми. Ако заустването не е постоянно потопено, тогава същността и размера на зоната на смесване трябва да бъдат установени. Поради трудността за предоставяне на обща характеристики на потока и дисперсията в езера, беше възможно да се разработи само инструмент за индикативен скрининг в подкрепа на стъпало 1б. Той е предоставен в позоваване 16(27), стр. 14—15. Както беше посочено по-горе, от компетентните органи се изисква да използват този тест внимателно, но е ясно, че ще има и зауствания с достатъчно малко натоварване в определени езера, като свързания с тях обхват на надвишавания на СКОС може да бъде счетен за приемлив, без да се търси начин за количественото му измерване. В тези случаи даденият тест може да подпомогне компетентния орган да направи преценка. В случаите, когато компетентният орган не е в състояние да даде заключение за приемливост на базата на самото натоварване, разглеждането трябва да премине към стъпало 2.
При преходните води са възможни редица сценарии, които може да се наложи да бъдат разгледани. В зависимост от местните обстоятелства те може да клонят или към сценария на река или на крайбрежни води. Ако сценарият клони към воден обект до брега на река, тогава праговете дадените в таблица 8.0 могат да бъдат приложени, но решението може да изисква местни експертни познания за установяването на най-добрия курс на действие. Един прост и ефективен подход към стъпало 1 за някои устия може да бъде извършването на оценка, основаваща се само на оттока от прясна вода в устието нагоре по течението от заустването. Това е консервативно, тъй като пренебрегва допълнителното смесване, настъпващо от приливния обмен, но предлага оценка от първи порядък на значимостта. Този подход следва да се използва само за относително тесни устия, в рамките на които потоците са предимно във вид на успоредни линии, дори ако се обръщат при прилива. В тези ситуации се предприема оценка така както ако устието е просто река, като се използват общите оттоци на прясна вода към устието нагоре по течението от точката на заустване. Методът в раздел 8.1 може да бъде следван без по-нататъшно разглеждане на въздействието на приливния обмен. Ако устието не се счита за достатъчно „речно“ за приемане на горният подход, тогава или трябва да се разгледа използването на теста за значимост за крайбрежни води, изложен в раздел 8.4, или да се премине направо към стъпало 2. 8.4.Оценка на стъпало 1г — Други повърхностни води (крайбрежни)
С цел опростяване текстът в този раздел се отнася само до крайбрежни води, но може да бъде прието, че включва и преходни води (т.е. устия), когато това бъде сметнато за уместно. С това се предоставя прост подход за подпомагане на компетентния орган при вземането на решение по отношение на това дали е необходимо дадено заустване в крайбрежни води да премине към стъпало 2. Крайбрежните води същностно са различни от реките. Реката има определен режим на отток, а за дадено заустване − след настъпване на пълното смесване не може да бъде постигнато по-голямо разреждане надолу по течението (като се пренебрегне влиянието на притоците и т.н.). Оценката за реки на стъпало 1 се основава на приноса на заустването в концентрацията на приоритетното вещество след пълното смесване. Това не е така за зауствания в крайбрежни води, тъй като смесването фактически продължава безкрайно, така че е разработен друг подход, основан на проста приблизителна прогноза за размера на зоната на превишаване на СКОС (зона на смесване). Това не изисква реално изчисляване на обхвата, но се основава на „ефективния обемен приток“ (ЕОП), който е произведение от дебита на заустването и съотношението [ЗПБ]/СКОС. Съществуват четири етапа на теста за крайбрежни води: 1. Проверка дали заустването е добре покрито през всички етапи на прилива и е „навътре в морето“; 2. Проверка дали заустеното количество е плаващо; 3. Прост тест за значимост на базата на ЕОП; 4. Проверка дали СКОС е надвишен след първоначалното разреждане. Етап 1 — Покрито ли е заустването през всички състояния на прилива? Ако заустването не е покрито от разумна дълбочина на водата през всички състояния на прилива, тогава заустеното количество може да достигне неразредено до бреговата ивица или може да се смеси непосредсвено близко до морското дъно, така че веднъж попаднало във водоприемника, степента на разреждане може да бъде много ниска, което води до зона на смесване, чиито размери и въздействие не са пропорционални на размера на заустването. За такова заустване трябва да се установи същността и размера на зоната на смесване, като на този етап заустването не следва да се разглежда като незначително и трябва да се премине към стъпало 2. Етап 2 — Тест за плаваемост При много зауствания в крайбрежни води отпадната течност ще бъде плаваща, поради разлики в солеността и температурата на отпадната течност и водоприемника. Ако случаят не е такъв, тогава се преминава към стъпало 2, тъй като заустеното количество може да има значително въздействие върху морското дъно. Етап 3 — Прост тест за значимост Основата на теста е, че плаващите заустени количества, които вероятно нямат зона на смесване с обем по-голям от около 2 000 m3, могат да бъдат счетени за незначителни и да бъдат приети без допълнителен анализ. Такава зона на смесване вероятно ще бъде с дължина 200 m и ширина 12 m (максимално), и дълбочина 1 m. В контекста на крайбрежните води това е малко. Например зона на смесване с обем 2 000 m3 ще представлява само 0,04 % от обема на малка морска акватория с размери 1 km x 1 km x 5 m дълбочина. Освен това, ако приемем, че дълбочината на водата е достатъчна, тогава зоната на смесване вероятно е изцяло на повърхността и изобщо не оказва влияние върху морското дъно. Тестът за значимост за крайбрежни води се основава на просто приближение на цялостния обем на зоната на смесване въз основа на уравнението на Фишер. То се прилага само към зауствания, които са както плаващи, така и добре покрити на всички етапи на прилива. Факторите, които оказват влияние върху обема на дадена зона на смесване въз основа на уравнението на Фишер, са:
След първоначалното разреждане плаващото заустено количество ще образува ясно изразен повърхностен слой. Под влиянието на теченията във водоприемника този смесен слой ще се придвижи по течението, като ще се развие в „облак“ на отпадната течност, който се разширява с отдалечаването от заустването, поради хоризонталното смесване. Той ще се смеси и вертикално, но за плаващо заустване това вертикално смесване като цяло е много по-бавно от хоризонталното смесване, което е принципният механизъм за по-нататъшно разреждане в близката зона. Тестът се основава на стойността на ефективния обемен приток, или ЕОП. Той се определя като: ЕОП = Qx ([ЗПБ]/ СКОС) кубични метра/секунда (m3/s), където: Q е зауствания дебит на отпадната течност (m3/s), [ЗПБ] е концентрацията на приоритетно вещество, предизвикващо безпокойство, в отпадната течност, СКОС представлява СКОС (СГС) на приоритетното вещество, предизвикващо безпокойство. Размерът и формата на зоната на смесване, свързана с конкретно заустване, ще бъдат (с приближение от първи порядък), същите за всички комбинации на Q и [ЗПБ]/СКОС, които дават същата стойност за EОП. В следствие на това, едно заустване с дебит 0,5 m3/s със съотношение 10 ще има същия размер на зоната на смесване като заустване с дебит 1,0 m3/s със съотношение 5. И двете имат EОП равен на 5,0 m3/s. За даден ЕОП обаче абсолютният размер на зоната на смесване ще се изменя според характеристиките на водоприемника. Като се приеме подход на предпазливост към степените на смесване и скоростите на теченията (скорост на течение от само 0,1 m/s), е необходимо ЕОП да бъде около 5,0 m3/s, за да създаде зона на смесване с обем от около 2 000 m3. Тестът за значимост следователно е както следва: Ако EОП <= 5,0 m3/s, тогава заустването може да бъде счетено за незначително12. Точните статистически данни за Q и [ЗПБ], които трябва да се използват, ще се изменят в зависимост от наличните данни, но подходът на предпазливост следва да бъде защитен като се гарантира, че стойността на Q.[ЗПБ], която се използва, представлява голямо натоварване, например 95 %-но натоварване. Необходимо е тестът да бъде извършен само за приоритетното вещество с най-висока стойност на съотношението ([ЗПБ]/СКОС).
Ако заустването получи лош резултат от простия тест за значимост, тогава следващият етап е да се тества дали е спазена СГС на СКОС след първоначално разреждане (ПР). Тестовете се извършват в тази последователност, тъй като тестът за ПР е по-сложен, изискващ повече информация за заустването и водоприемника. Плаващо заустване, направено на морското дъно, ще повлече със себе си „чиста“ вода докато се изкачва поради турбулентно смесване, и до достигнето си на повърхността, то ще бъде разредено с коефициент, който зависи от редица променливи:
Постигнатото на повърхността разреждане е известно като първоначално разреждане. Моментното първоначално разреждане може да бъде лесно изчислено от изброените по-горе параметри и в следствие на това може да бъде проверено постигането на СКОС след първоначално разреждане. Ако след първоначалното разреждане са постигнати всички СКОС, тогава зоната на смесване може да се счита за приемлива и не е необходимо да бъде правена допълнителна оценка. Сравнение с подхода за реки Тестът за реки се основава на размера на приноса на процеса (ДП), където: ДП = [ЗПБ]отпадна течност/КР (вж. раздел 8.1) Допустимият ЕОП за река в зависимост от дебита на реката се изменя както е посочено в таблица 8.4 по-долу. Taблица 8.4: Скрининг на стъпало 1 — Сравнение на максимално допустимия ефективен обемен приток (ЕОП) при различен отток на реката с максимално допустимия ЕОП за крайбрежни води
Тази таблица показва, че дори за най-големите реки максимално допустимият ЕОП е по-малък от този за открити или изложени на въздействие крайбрежни води, а това е реалистичното, което трябва да очакваме. Трябва обаче да се отбележи, че за малка река от 100 m3/s, допустимият ЕОП от 4,0 е доста подобен на този за крайбрежни води. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|
