Научна и регулаторна основа за определяне на зона на смесване

6.2.Диапазон от фактори

В Европа се среща широк спектър от обстоятелства — от единични зауствания от няколко литра в секунда в малки речни течения с ширина само няколко метра, до множество зауствания от, например, 10 m³s^-1 в крайбрежни водни обекти. Всяко точково заустване може да доведе до промени в разпространението на веществата в приемните води по отношение на пространството и времето. Това се дължи отчасти на товара на заустването и отчасти на изменението на водните количества във водния обект, в резултат от заустването. Това може да промени до известна степен местните водни количества, а също и характеристиките на смесване на водния обект.

След заустването „товарът“ ще се разпространи във водоприемника и в зависимост от съответното вещество може да:

се разгради биологично,

да участва в химична реакция,

да се разпредели между седиментната и водната фаза,

да се изпари, и да се превърне в по-сложни съединиения или други промени.

Тези процеси могат да засегнат количеството от веществото, останало във водната среда, разпределението в тази среда и бионаличността му за организмите.

За едноопосочни течения зоната на влияние на заустването ще се простира на известно разстояние по посока на течението, въпреки че обхватът по посока на течението и разстоянието на проникване напречно на течението на дадена изолиния на концентрацията, могат значително да варират във времето, например в резултат на изменение на водните количества на реката, количествата и концентрациите на заустванията, вятъра, сезонните или дневните изменения на концентрацията в обкръжаващата среда и т.н. В случай на зауствания във води с малки естествени водни количества е възможно районът на влияние на заустването да се разшири в посока, обратна на течението.

За води, в които теченията не са еднопосочни, разположението на зоната на влияние, съответстваща на точката на заустване се изменя с времето. Вследствие на това дългосрочната средна стойност може да „обгражда“ точката на заустване и да бъде доста различна от полето на концентраците, възникаващо в който и да е момент. От тук следва, че за изолиниите и изоповърхностите на полетата на концентрациите е присъщо да се променят във времето по начин, специфичен за всеки конкретен случай.

На стъпала 1 и 2, по-специално в случаите, когато обемът от наличните данни е ограничен, може да е оправдано да се приеме „консервативно“ поведение за много ЗПБ (т.e. не възникват механизми на разлагане или загуба), въпреки че валидността на такова допускане следва внимателно да се разгледа в контекста на отделната оценка. Може да е уместно да се допусне консервативно поведение за вещество с полуразпад на водната фаза от няколко часа, когато се оценява краткосрочния облак на заустването, но не и когато се взима под внимание възможността за натрупване на това вещество при обратни приливни течение за период от няколко дни.

6.3.Mониторинг и моделиране

Всички нови разработки на модели трябва да бъдат придружени от подходяща система за калибриране и проверка. Необходимо е също така да се отчете, че моделите ще изискват високо качество на входните данни.

Колебанията на концентрациите, получаващи се в реални условия следва да бъдат взeти предвид при тълкуване на резултатите от наблюденията при такива условия. В повечето случаи програмите за вземане на проби ще се състоят от относително малко проби от полето на концентрация и по тази причина може да не характеризират диапазона от турбулентни изменения, които в действителност възникват.

Изисквания към мониторинга

– програми, създадени по Директива 2000/60/ЕО

В член 8 от РДВ се осигурява базата за установяването на режими за мониторинг, които подкрепят цялостния процес на планиране по отношение на речните басейни. Тези режими следва да предоставят последователен и обширен преглед на екологичното и химичното състояние в рамките на всеки басейнов район. Като цяло, наблюдаващият мониторинг предоставя периодичен преглед на цялостното качество на високо ниво, който от своя страна може да бъде използван при разработването на програма за оперативен мониторинг. Оперативната програма се използва за определяне на състоянието на тези водни обекти, които са определени като изложени на риск от неизпълнение на техните цели. Приложение V предоставя насоки за създаването на такива програми. В действителност, докато режимът за наблюдаващия мониторинг е предназначен да предоставя периодичен преглед на цялостното качество, то всеки от режимите за мониторинг по РДВ може да осигури допълнителни данни, които да бъдат използвани от компетентния орган при обсъждане зоните на смесване.

– избор на представителни пунктове за мониторинг:

Съгласно приложение V, точка 1.3.2 държавите-членки трябва да наблюдават (оперативен мониторинг) водните обекти, които приемат зауствания от точкови източници или приоритетни опасни вещества, и други водни обекти, определени като изложени на риск от неизпълнение на целите им по член 4. За водни обекти, изложени на риск от значителeн натиск от точкови източници, се изискват достатъчно пунктове за мониторинг във всеки обект, с цел да се оцени размера и въздействието на точковия източник.

За решенията относно зони на смесване ще се използват данни от мониторинга. Очевидно за съществуващи зауствания подходът ще бъде различен (от този за ново или предложено заустване), тъй като на разположение ще бъдат съществуващи данни за отпадната течност или облака на заустването. В последния случай на разположение ще бъдат само данни за обкръжаващата среда.

В случаите, когато водният обект е подложен на натиск от няколко точкови източника, пунктовете за мониторинг може да бъдат избрани така, че да се оцени размера и въздействието на натиска като цяло. Честотата на наблюденията според указанията е ежемесечна, но може да бъде променена, за да предостави подходяща сигурност от гледна точка на променливостта.

Директивата за СКОС (2008/105/ЕО) изисква средно аритметичната от наблюденията за всеки „представителен“ пункт за мониторинг да не надвишава СГС—СКОС. Макар терминът „представителен“ да не е определен, заключението е, че водният обект е в съответствие със СКОС, само ако всички представителни пунктове за мониторинг са в съответствие.

Въпросът за това кое е представително не може винаги да се решава чрез разработване на твърдо установени пространствени критерии за обхвата и може да се наложи да се вземе под внимание:

• 
  триизмерния характер на водния обект,
  
• 
  разпределението в пространството и времето на неговите свойства/рецептори, включително биологични, физични и химични елементи.
  

Сходни съображения се прилагат в случай на предложено ново заустване, което няма да застрашава никое от другите изисквания на Рамковата директива за водите, но ще бъде разположено в такава точка, че зоната на смесване да включва даден съществуващ пункт за наблюдаващ мониторинг.

В допълнение, нека да разгледаме речен воден обект, в който има няколко точкови източника и всеки от тях генерира очевидно малки области на превишаване на СКОС — когато се преценява, както в контекста на обхвата на водоприемника, така и чрез ограничената значимост на локализираните въздействия, свързани с емисиите. То ще бъде в съответствие с насоките за оперативен мониторинг, когато пунктът за мониторинг бъде разположен надолу по течението за всяка от отделните зони на смесване. В такъв пункт смесването ще е такова, че ще има съответствие със СКОС в пункта за мониторинг, който ще се счита за представителен за водния обект като цяло.

Погледнете! Позоваване 16(27), стр. 8 за съществуващи насоки относно „мащаба“ Определение за воден обект (Насоки № 2 по Общата стратегия за прилагане)