Други повърхностни води (крайбрежни)

9.3.Други повърхностни води (крайбрежни)

В обръщащи посоката си потоци съществува потенциална опасност от дългосрочно натрупване на изпуснатите вещества, като дългосрочната величина на областта и обхвата се определят от:

• 
  обемния приток и концентрацията на източника,
  
• 
  появата, величината и посоката на остатъчни потоци,
  
• 
  кратковременните потоци (приливни и свързани с метереологични условия),
  
• 
  смесване, предизвикано от кратковременни потоци.
  

Получава се наслагване върху дългосрочното поле на краткосрочния „облак“, в който вертикалното смесване не е завършено и в който първоначалното разреждане на отпадната течност (повлияно от характеристиките на заустването) е последвано от първоначално смесване с водоприемника. В облака, разликите между плътността на облака и на водоприемника могат да бъдат важни за процесите на смесване (напр. прясна в солена вода, отпадни течности с повишена температура в по-студени води и т.н.). Положителната плаваемост ще се стреми към засилване на страничната дисперсия по повърхността на водата, но ще ограничава вертикалното смесване. Следователно екологичните въздействия, свързани с облака, ще зависят от характеристиките на заустването и на отпадната течност.

На други места в Европа (например Средиземноморието), приливообразуващите сили са слаби и крайбрежните потоци се определят от сезонни метеорологични системи и/или разликите от течения, предизвикани от разлики в плътността, но могат да бъдат променяни от краткосрочни метеорологични последици (напр. дневен цикъл на морския бриз, буреносни системи и т.н.). При тези обстоятелства естествените потоци могат да бъдат основно еднопосочни в краткосрочен и средносрочен план, въпреки че може да има сезонни промени в посоката. При такива обстоятелства заустваните вещества ще бъдат отнесени от еднопосочното течение, въпреки че като цяло това няма значение за смесването навътре в морето. Ако теченията не обръщат посоката си, няма възможност за образуване на дългосрочно поле, но смесването, свързано с потока, ще проявява тенденция да бъде по-слабо отколкото възникващото в приливно-отливни потоци, които обръщат посоката си. Както вече беше отбелязано, същността на първоначалното разреждане и плаваемостта на облака могат значително да повлияят на динамиката на облака. В много крайбрежни води фазата „облак“ може да доведе до последваща фаза „далечно поле“, в която вертикалното смесване е завършено, облакът е прикрепен към бреговата линия, но продължава да се смесва и разпростира навътре в морето.

Ако в дълбоки води настъпи разслояване (напр. фиорди), вероятно ще се изисква специално внимание (оценка на стъпало 2 или стъпало 3).

Във всеки един от горните случаи коефициентът на разреждане (КР) може да бъде изключително променлив, както по отношение на пространството, така и във времето.

10.Стъпало 3 — Подробна оценка на размера на зоната на смесване

10.1.Представяне на нуждите от комплексна или подробна оценка

Стъпаловидното оценяване има за цел да предостави последователни нива при извършването на скрининг, да улеснява установяването на приемливостта или не на предложени зони на смесване (обхвати във воден обект, свързан с области, обеми, линейни размери и т.н., в които има превишаване на стойностите на СКОС). Прилаганите критерии имат за цел да допуснат вземането на решения да бъде правено на подходящо ниво на детайлност и контрол, като в същото време усилията по оценяването и регулаторното усилие се намалят до минимум.

Когато оценките достигнат стъпало 3 това е, защото относително простите прагове на скрининг и подходите на моделиране на стъпала 0—2 не са направили възможно взимането на решение с достатъчно увереност за това, дали дадена зона на смесване е приемлива или не. Предвид естеството на тези скринингови подходи, които са предвидени да предотвратят риска от погрешно разрешаване на потенциално вредна зона на смесване, е ясно, че ще има много обстоятелства, при които потенциално приемлива предложена зона на смесване няма да може да бъде разрешена чрез използване само на стъпала 0—2. Поради това преминаването към стъпало 3 не следва да носи презумпция за вероятна „неприемливост“, а само че обстоятелствата са такива, че е необходима по-подробна оценка от тази в скрининговите подходи на стъпала 0—2. Компетентният орган ще трябва да разгледа по-внимателно въз основа на мястото множество фактори на приемащата среда и вероятно и характеристиките на заустването, за да определи дали зоната на смесване е приемлива или не. На стъпало 3 се очаква, че компетентният орган, извършващия(те) заустването, и съответните заинтересовани страни, ще допринесат за определянето на обхвата на изследването за оценките на стъпало 3, специфични за мястото.

Изискваният подход за моделиране на стъпало 3 следва да бъде по-усъвършенстван от този на стъпала 1 и 2, в резултат на което оценката на изменението на обхвата на надвишаване на СКОС в пространството и времето е по-подробна. Tова може да включва разглеждане на обширен набор от случаи (като се разгледа по-широк диапазон от съчетания на отток на водоприемника, качество, плътност, смесване и характеристики на отпадната течност и т.н., отколкото на стъпало 2), с използване на същата техника за моделиране, като се дава възможност за съставяне на по-солидни изводи, отколкото е било възможно на стъпало 2. Този подход обаче може да включва също така промяна по отношение на техниката на моделиране (напр. увеличаване на размерите на модела, въвеждане на моделиране с променлива времето, по-усъвършенствано представяне на смесването и процесите на разпадане-дисперсия), той може да включва използване на физическо моделиране (т.e. лабораторни физически модели на настъпващото смесване). Успоредно с тази промяна е възможно също моделирането да е по-добре калибрирано/проверено по отношение на реалните данни, за да се позволи по-висока увереност в резултатите в сравнение с тази при оценката на стъпало 2.

В резултат на това дори на стъпало 3 може да има нива на итерация и нужда от разглеждане на по-висока степен на сложност, простираща се от моделиране, което се основава на обикновени приемания за най-лош сценарий, до по-динамичен подход, който разглежда по-висока степен на сложност по отношение на променливостта на заустванията и съответните водоприемници. В схематичното представяне това по същество се съдържа в клетка „Моделиране според спецификата на мястото с цел определяне размера на зоните на смесване за всички съответни вещества“. Необходимото ниво на детайлност на моделирането действително е специфично за мястото/случая и не е възможно да се даде предписание за прилагане на конкретни типове модели при всички обстоятелства.

Методите за оценка са разгледани в позоваване 16(27), стр. 24 към настоящия документ на базата на уравненията на Фишер.

Трябва да се припомни, че докато тези подходи обхващат широк диапазон от възможни усложнения, в някои случаи могат да бъдат уместни други подходи, като физическото моделиране. Като цяло нивото на сложност на моделирането следва да бъде най-простото, което позволява достатъчна увереност в решението, взето по отношение на приемливостта на дадена зона на смесване. На практика използваните техники и начина, по който е оценена пригодността им за целта, следва да бъдат съгласувани между компетентния орган, извършващия заустването, и съответните заинтересовани лица, в хода на проучването.

С оглед на присъщите сложност и променливост на видовете зауствани количества и обстоятелствата по отношение на водоприемника сред водните обекти на Европа, не може да се смята за възможно определянето на твърдо установени нормативни ограничения на допустимите обхвати на надвишаване на СКОС, за да се подкрепи ромба на вземане на решение от стъпало 3, обозначен като:

„Има ли неприемлива(и) зона(и) на смесване?“

Компетентните органи следва да приспособят подхода си към приемливостта като допуснат разглеждане на всички съответни фактори като:

• 
  пространствен (3d) и времеви обхват на районите с надвишаване на СКОС (от оценката на обхвата на стъпало 3), в това число отчитане на статистическата променливост, която се появява,
  
• 
  естеството и обхвата на водоприемника, тяхната променлива хидродинамика и химичното и физико-химично качество на заобикалящата среда,
  
• 
  разположение на границите на водния обект,
  
• 
  разпределението и статистиката на концентрациите в районите с надвишавания на СКОС,
  
• 
  разпределението на рецепторите в приемните води, като се отдели особено внимание на разпределението на рецепетрите в обхватите с надвишавания на СКОС и защитените зони,
  
• 
  чувствителността на рецепторите към веществото(та), което(ито) представлява(т) интерес,
  
• 
  очакваните въздействия в обхватите на надвишаване на СКОС,
  
• 
  значимостта на очакваните въздействия, като се отдели особено внимание на екологичните и химичните цели, определени за водния(ите) обект(и), който(които) представлява(т) интерес, чрез процеса, включен в ПУРБ, в съответствие с всички разпоредби на член 4 от Директива 2000/60/ЕО.
  

За стойности на СГС—СКОС е възможно да се прогнозира дългосрочното средно положение на изоповърхността/изолинията на СКОС и изоповърхност/изолинии за други концентрации. За МДК—СКОС е важно да се признае, че за най-малко два различни типа на обхват може да е необходимо да бъдат разгледани от компетентните органи. Първо, ще има поле на моментните концентрации, което ще определи границата на обхвата на надвишаване на MДК—СКОС. Относителният размер на тази моментна зона на смесване спрямо размерите на водния обект може да даде известен ориентир за района/обема, изложен на потенциални кратковременни въздействия във всеки един момент. Тъй като зоната на смесване се движи, например от прилив до отлив, през различни лунни и сезонни цикли и при изменящи се метеорологични условия, може да бъдат определени много по-голяма област/по-голям обем, в които СКОС може да бъде надвишен, но вероятно само за кратки периоди през годината. Това може да бъде от особен интерес, ако този район навлиза в защитени зони или в особено чувствителни зони, предизвикващи безпокойство.