Решаване на проблеми, свързани с множество зауствания

12.Решаване на проблеми, свързани с множество зауствания

Освен това в някои случаи отделното заустване може да доведе до няколко обхвата на надвишаване на СКОС, които са вместени един в друг (всеки от тях е свързан с различни компоненти на отпадната течност). Очевидно те не са независими, тъй като физическото разреждане, което възниква, ще е еднакво за всеки от тях. Относителните им обхвати обаче може да се изменят (напр. с изменението на състава на отпадната течност и водоприемника), и като реакция на протичащ процес на разпадане (например фотохимични реакции), чиято скорост зависи от сезона и времето на изпускане през деня, изпаряване (което може да зависи от температурата и скоростта на вятъра и т.н). В такива случаи може да е необходимо компетентният орган да разгледа вероятността за поява на синергични или антагонистични последици.

В по-сложни случаи може да е уместно да се разгледат комбинираните последици чрез „наслагване“ на отделните оценки. Така например тази ситуация може да възникне, ако компетентният орган е получил отделни отчети за моделирането и оценката на отделни зауствания или групи от зауствания. В случаите, когато има множество източници обаче, е необходимо да се вземат мерки, ако някой от процесите на дисперсия или загуба са нелинейни, тъй като в такива случаи въздействието от съчетаването на заустванията може да се различава от комбинацията от отделните въздействия.

Като алтернатива може да е подходящо точно да се моделират последиците от комбинираното заустване чрез моделиране на всяко отделно заустване, като се взема под внимание всяка корелация между заустванията и водоприемника и директно да се оцени комбинираното въздействие чрез използване на резултата от индивидуалното моделиране.

Основата за определяне на приемливостта на комбинираните зауствания или противното обаче остава точна, тъй като тя е била за единично заустване, т.е. компетентният орган следва да я определи като отчита диапазона от конкретни за всеки случай фактори, изброени по-долу.

Допълнителни фактори, които може да са уместни за множество зауствания, включват:

• 
  възможна нелинейност, съществуване на прагове,
  
• 
  колерация между заустванията.
  

В този пример реката тече от дясно на ляво с три зауствания 1, 2 и 3. В резултат на заустване 1 фоновата концентрация за второто заустване се увеличава и приемливото натоварване, което трябва да бъде зауствано, на базата на доказателства за качеството на водата, се намалява. Това показва как зауствания в един воден обект, могат да въздействат върху качеството на граничния воден обект. Качеството на водите е повлияно от зауствания нагоре по течението, което води до C_b като фонова концентрация. Приемането е, че концентрацията вече е напълно смесена в цялото напречно сечение.

Близо до границата концентрацията във воден обект A е повлияна от заустванията, които идват от предприятие 1. Зоната на смесване пресича границата на водния обект и оказва влияние върху фоновите концентрации в непосредствена близост до заустване 2. В този случай, тъй като зоната на смесване, която е в резултат на зауствания 1 и 2, не достига до другата страна на водния обект, фоновите концентрации в непосредствена близост до заустване 3 са равни на C_b.

Заустване 2 е повлияно от фоновата концентрация C_b и увеличаването на концентрацията поради заустване 1 в непосредствена близост до границата между водни обекти A и B. Фоновата концентрация в точка на заустване 2 е изразена чрез C_b+C1_(L+x2)

Увеличението на концентрацията (C) може да се изрази чрез:

C₁ = C_{отпадна течност-1}/ M₁

с M₁ (коефициент на смесване) = (вж. уравнение 9 в позоваване 16(27) към настоящия документ).

В резултат на зауствания 1, 2 и 3 фоновата концентрация се увеличава. На по-голямо разстояние, където смесването е приключило, новата фонова концентрация C_b-нова ¹⁷ може да бъде изразена чрез:

Където: W = натоварване на заустването [µg/s]; Cb = фонова концентрация [µg/m³]; Оттокът на водния обект е в [m³/s].

13.Трансгранично замърсяване

Член 6, параграф 1 от Директивата за СКОС (2008/105/ЕО) посочва, че:

Държавата-членка не нарушава задълженията си по настоящата директива в резултат на превишаването на определен СКОС, ако е в състояние да докаже, че превишаването се дължи на източник на замърсяване, намиращ се извън нейната национална юрисдикция.

Поради това качеството на водите в заобикалящата среда нагоре по течението може да бъде критичен фактор, когато се определя обхвата на надвишаване на СКОС във водни обекти, които пресичат националните граници и как да се вземе това под внимание може да бъде важен аспект от процеса по определяне на приемливостта на зоната на смесване.

Така например през 90-те години нивата на диурон, установени в река Meuse, временно пречат на водочерпенето за снабдяване с питейна вода в Нидерландия. Значителна част от този диурон беше с чуждестранен произход.

В действителност всички зауствания на (точкови) източници във водни обекти, разположени нагоре на течението, оказват влияние върху качеството на водата надолу по течението. Тези източници могат да бъдат разположени в различни водни обекти. Границата между два водни обекта може да бъде и национална граница между държави.

Примерът, показан по-долу на фигура 13.1, онагледява, че даден речен басейн може да е съставен от няколко водни обекта. Фоновата концентрация на вещество на границата на водни обекти A и B зависи от оттока на водния обект и общия товар, който се зауства нагоре по течението.

Фигура 13.1 Взаимодействие между (точкови) източници, разположени на голямо разстояние, и водни тела

Когато се планира ново заустване нагоре по течението точно над национална граница (т.e. пълното смесване няма да бъде възможно в обхвата на националната юрисдикция), тогава има косвено изискване към компетентния орган да включи представители от съседните КО, за да участват в процеса на вземане на решения, когато това е възможно.

Когато се приема пълно смесване и „инертно“ поведение на заустваните вещества, като например липса на изпарение, липса на биологично и химично разпадане, фоновите концентрации на границата на водните обекти A и B е изразена като:

C_b = [13.1]

където P_j = индивидуалните зауствани товари в kg/s при източник, разположен нагоре на течението, и Q_{воден обект} е оттокът на водния обект.

Приемането на „инертно“ поведение на дадено вещество води до подхода на най-лошия сценарий. Това може да се окаже неподходящо за мащаба на басейнов район, тъй като при дълги разстояния и големи времена на протичане, редица процеси по отношение на качеството на водите могат да повлияят на концентрациите. В случаите, когато има налични данни от мониторинг на концентрацията на вещество в повърхностите води на даден воден обект, тези данни могат да бъдат използвани за C_b.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: