Bg eвропейска комисия брюксел, 22 декември 2010 г. C(2010) 9393 окончателен технически насоки за идентифициране на зоните на смесване в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2008/105/ЕО

8.1.Оценка на стъпало 1a — Вътрешни повърхностни води (реки и канали)

Тестът на стъпало 1a за значимост за зауствания в реки се основава на въздействието на заустването след пълното смесване. На този етап фоновите концентрации в реката не се разглеждат в подробности. Необходимото действие зависи от резултата от теста.

Компетентният орган следва да се позове на таблица 8.0 (и/или позоваване 16(27), стр. 9—13), и ако след пълното смесване приносът на заустването към СКОС (приносът от процеса) е по-малък от стойността за предложеното допустимо увеличение на концентрацията, дадена за подходящия брой различни оттоци, тогава заустването може да се счита за незначително без да се изисква допълнително действие, независимо от концентрацията нагоре по течението или наличието на множество зауствания.

Taблица 8.0 Предложено ориентировъчно допустимо увеличение на концентрацията след пълно смесване за различни видове водни обекти, което може да изпълни критериите за MДК и СКОС за зона на смесване.

Видове водни обекти:	Нетен отток (Q90 отток) [m3/s]	Предложено допустимо увеличение на концентрацията след пълно смесване като % от СКОС 1)2)3)
Пресни води и приливни реки
Малки	 100	4
Средни	100 < отток  300	1
Големи	> 300	0,5
Изкуствени канали
Малки	 10	6
Средни	10< отток  40	2,5
Големи	> 40	1

¹) на базата на нетния отток.

²) Ако увеличението на концентрацията след пълно смесване надвишава процента, възприет в таблица 8.0, необходима e допълнителна оценка на стъпало 2 или по-нагоре.

³) Стъпало 1 е първият филтър в оценката за разграничаване на незначителни зауствания, които винаги могат да изпълнят критериите на теста за заустване от стъпало 2, от други зауствания. Критериите от даден филтър може да не водят до ситуация, в която заустванията се отхвърлят на стъпало 1, но когато са оценяват на стъпало 2, това може да доведе до заключение, че заустванията не могат да изпълнят критериите на тест 2 (тест за заустване). По тази причина подходящ изглежда подходът на базата на най-лошия случай.

Ако делът на процеса е над този праг, тогава заустването не може да се счита за незначително и или трябва да се предприеме подходящо действие, или разглеждането преминава към стъпало 2.

Приносът на процеса (ДП) се определя като:

ДП = ([ЗПБ]_{отпадна течност}/КР),

където КР (коефициентът на разреждане) = (Q_река + Q_{отпадна течност}) / Q_{отпадна течност}

Този тест се прилага само към СГС—СКОС. Когато в разрешителното за заустване са определени максимални или 95 % ^ни граници за ЗПБ, тогава това е стойността, която може да бъде използвана в изчислението. В противен случай, и ако има достатъчно данни за качеството на отпадната течност, следва да се използва средната величина на концентрацията. За този тест следва да се използват средната величина на оттока на отпадната течност и речният отток Q90 (отток, при който има превишаване през 90 % от времето).

(N.B. Вж. също раздела за работа в условия на сезонно засушаване в глава 10.2).

Целта на теста за значимост в процеса на скрининг на стъпало 1a (вж. ромбовидна клетка „Значима ли е стойността съотношение/КР?“), е да определи приноса на заустването към СКОС след пълно смесване (принос на процеса).

Ако увеличението на концентрацията след пълно смесване (принос на процеса) е по-малко от % ^ната стойност на СКОС в таблица 8.0, тогава заустването е незначително. Преди да може да бъде окончателно прието обаче, следва да се направи проверка, за да се определи дали има вероятност от неблагоприятно въздействие върху някоя чувствителна зона (заустването трябва да е директно в съответната чувствителна зона или много близо до нея).

Когато концентрацията нагоре по течението е почти близо до стойността на СКОС, и в случаите, при които в един и същ воден обект са направени множество зауствания, в зависимост от начина, по който концентрацията надолу по течението се изменя под влиянието на допълнителни зауствания, притоци на реката и т.н., компетентният орган може да пожелае да разгледа общото въздействие на заустванията като допълнение към или в замяна на стъпало 1a.

В такива случаи компетентният орган може да разгледа преминаване към стъпало 2 или към стъпало 3, извършване на оценка на нивото на разглежданото заустване, или може да предприеме по-широк преглед на политиката за съгласие в целия водосбор. В допълнение компетентният орган може да поиска преминаване към стъпало 2 поради наличието на чувствителни зони.

Има ли изразена чувствителност?

В случаите, когато бъде установен чувствителен рецептор (т.e. рецептор, който е потенциално засегнат от ЗПБ и за който определянето на значимостта на въздействието може да се различава от тази на водния обект като цяло поради разпоредбите за определянето), може да е необходимо да се приеме изменена процедура.

Съществуват два случая, които трябва да бъдат разгледани:

I. когато чувствителният рецептор се намира надолу по течението от точката, в която настъпва пълно смесване, и

II. когато чувствителният рецептор се намира нагоре по теченито от посочената точка, но надолу по течението от заустването.

В случаите, когато чувствителният рецептор е разположен под точката на пълно смесване, тогава заустването не би трябвало да оказва въздействие върху този рецептор и обикновено може да бъде счетено за приемливо. Когато чувствителният рецептор се намира преди точката на пълно смесване, случаят обикновено се насочва за разглеждане по стъпало 2, освен, например ако чувствителният рецептор очевидно не е подложен на въздействие, тъй като се намира на отсрещния бряг на реката (което означава, че или няма въздействие или, ако има, то пълното смесване би трябвало да е настъпило).