Bg eвропейска комисия брюксел, 22 декември 2010 г. C(2010) 9393 окончателен технически насоки за идентифициране на зоните на смесване в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 2008/105/ЕО

2.Определения

1. 
   Замърсяване: в член 2, параграф 33 от Директива 2000/60/ЕО се посочва:
   

2. 
   Стандарт за качество на околната среда: в член 2, параграф 35 от Директива 2000/60/ЕО се посочва:
   

3. 
   Зони на смесване: в член 4 от Директива 2008/105/ЕО се определя:
   

4. 
   Работни определения
   

„Зона на смесване се определя от компетентния орган като част от повърхностен воден обект, която е прилежаща към точката на заустване и в която концентрациите на един или повече замърсители, предизвикващи безпокойство, може да надвишават съответните СКОС, при условие, че съответствието на останалата част от повърхностния воден обект със СКОС не е засегнато.“

Когато в насоките се използва термина „зони на смесване“, може да е необходимо да бъде направена оценка на размера на зоната на смесване, основаваща се на СГС—СКОС и/или МДК—СКОС.

Замърсител, предизвикващ безпокойство (ЗПБ): В настоящия документ замърсител, предизвикващ безпокойство, се отнася за веществата, които са изброени в част A на приложение 1 към Директива 2008/105/ЕО. Необходимо е да се обърне внимание, че когато този термин е представен в квадратни скоби [замърсител, предизвикващ безпокойство] или [ЗПБ], това означава концентрация на замърсителя, предизвикващ безпокойство.

3.Въведение

Въведени първо по силата на Директива 76/464/EEC — Директивата за опасните вещества² (ДОВ), стандартите за качество на околната среда предоставят платформа за управление, която да осигурява:

• 
  първичните механизми за определяне на цели по отношение на качеството за водни обекти,
  
• 
  средствата за оценяване на съответствието на такива води,
  
• 
  основа за изчисляване на условията за разрешаване на заустване в такива води.
  

Когато установява приемливостта на обхвата на дадена предложена зона на смесване, компетентният орган трябва да бъде убеден, че съответните цели на Рамковата директива за водите по отношение на водния обект, които са определени в плана за управление на речния басейн, ще бъдат постигнати. Това включва дължимото внимание към възможни последици върху защитени или чувствителни зони. Трябва да се признае, че в зависимост от вида на водния обект тези съображения трябва да включват потенциала от за обръщане на течението, както и плаваемостта на отпадните течности.

На този етап е уместно да се разгледат данните, които следва да се използват за характеризиране на отпадната течност и водоприемника, когато се разглежда обхвата на зоната на смесване.

Ясно е, че един хармонизиран подход е за предпочитане, по-специално защото много водни обекти в Европа пресичат международни граници.

Зоните на смесване, широко използвани от 80^-те години насам, имат както пространствени, така и времеви измерения и могат да бъдат повлияни от хидроморфологични фактори. Физически, смесването се извършва надлъжно, напречно и вертикално във водоприемника и може да бъде засегнато също така от сезонни, метеорологични или други временни промени. Поради това е необходимо да се обърне подходящо внимание на статистически данни (или вероятност) за честотата на възможно превишаване на СКОС в пространството и времето, заедно с разпределението на потенциалните рецептори в пространството и времето, променливостта на водното количество на заустването и на водоприемника, и качеството както на емисиите, така и на водоприемника. При приливните води⁵ са налице допълнителни усложнения — обръщане на посоката на течението, сезонност, вълни и потенциално много големи водоприемници.

Начинът, по който дадено зауствано количество се смесва с водоприемника, ще бъде различен за всеки отделен случай. За линейни водни обекти като реки (или тесни устия) достигането в напречното сечение на пълно смесване от дадено точково заустване може да отнеме при определени обстоятелства километри, а в някои случаи, при които има силно разслояване, е възможно изобщо да не настъпи. При разглеждане на приемливостта на дадена зона на смесване може да играят роля редица други фактори, като наличието на защитени или чувствителни зони. Например в случая, в който зона на смесване пресича водовземна зона за питейна вода, за изпълнението на задълженията по отношение на питейната вода са необходими стандарти за качество, които са по-строги от определените СКОС в Директива 2008/105/ЕО. В този случай обхватът на зоната на смесване следва да бъде намален, за да се спази „изискването за защитена зона за питейна вода“. Ограничаването на обхвата на зоната на смесване следва да се разгледа и тогава, когато превишаването на СКОС по отношение на вещество от приложение A към Директива 2008/105/ЕО има отрицателно въздействие върху дадена чувствителна зона като зона на хвръляне на хайвера на рибата. Това е доразвито в глава 5, точка 3. Потенциалът по обхват, степен, продължителност и обратимост от всякакви неблагоприятни последици в зоната на смесване (напр. последиците за оценката за ценност или за който и да е от елементите, свързани с качеството от Директива 2000/60/EО (приложение V)), представляват ключови елементи в процеса на вземане на решение. Целта следва да бъде ограничаване на неблагоприятните последици в зоните на смесване, особено всяко остро въздействие в резултат на съответното заустване.

Всяко ново заустване може да доведе до увеличаване на концентрациите на свързани ЗПБ (както е обусловено от специфичното за веществото разделяне, което може да се изменя по отношение на солеността, pH, температурата и т.н.) в суспендираните частици или в седиментите. Тeзи твърди частици обикновено се пренасят на разстояние от точката на заустване, но може да се отложат на място, ако заустването е в зона на наноси. Дадено местоположение в приливни зони или в сезонни течения може да бъде на наноси, на ерозия или неутрално в различните периоди. По време на пренасянето си суспендираните частици ще продължат да взаимодействат с водната фаза, което може да доведе до възможността от повторно разделяне, или твърдите вещества могат да променят характера си (напр. в случай на флокулация), като и двата процеса водят до промени в концентрациите на твърдата фаза на веществото. След отлагането им започват да действат допълнителни физични, химични и биологични процеси, които може да засегнат концентрациите в седиментната фаза и да окажат влияние върху бионаличността на съответното вещество.

Дадено ново заустване също така може да засегне местните неподвижно прикрепени организми (в зависимост от тяхното местоположение спрямо облака на заустването), които могат да бъдат изложени на по-високи концентрации на веществото във водната фаза, водещи, в някои случаи, до по-високи концентрации на даденото вещество в засегнатите организми. Подвижните организми могат да бъдат изложени само за известно време на СКОС с по-високи концентрации на водната и твърдата фаза. В някои случаи движението на организмите може да бъде повлияно от наличието на заустване, но не винаги това е така.

Следователно даден разрешен обхват (изразен чрез някой/ всички параметри: дължина, ширина, площ на напречното сечение, хоризонтална площ или обем, както се променя във времето) на превишаване на СКОС във водната фаза следва да взема под внимание възможността от увеличени концентрации в суспендираните частици, седиментите и организмите, както във, така и извън обхвата на зоната на смесване, разрешена за водната фаза. Освен това в случаите, когато ЗПБ се разпределя лесно на седименти, е важно да се гарантира, че нито едно заустване няма да доведе до значително увеличаване на замърсяването на седиментите, за да се гарантира изпълнението на член 3, параграф 3 от Директива 2008/105/ЕО.

Плановете за управление на речните басейни следва да идентифицират натиска от приоритетни и други специфични замърсяващи вещества, да идентифицират източниците и да изготвят програми с мерки, предназначени за намаляване емисиите на тези вещества. Те трябва да включват и мерки с цел спиране или поетапно намаляване на антропогенни емисии, зауствания и загуби на приоритетни опасни вещества, (вж. глава 16, позоваване 10). Във всеки случай е необходимо да се даде обосновка за мерките за намаляване на емисиите на тези вещества от източниците. С член 4 от Директива 2008/105/ЕО в законодателството на ЕС се въвежда понятието за зони на смесване за зауствания на замърсяващи вещества. Ефективните зони на смесване ще се ограничават в близост до точката на заустване и трябва да бъдат пропорционални, като се имат предвид концентрациите на замърсителите в точката на заустване и условията спрямо емисиите на замърсители, съдържащи се в предишни регламенти и в съответствие с прилагането на най-добрите налични техники. В допълнение, в плановете за управление на речните басейни трябва да бъде включено описание на подходите и методите, които се прилагат за определяне на зони на смесване, и на мерките, предприети с оглед намаляване на обхвата на зоните на смесване за в бъдеще.

Сега обширна изследователска работа предоставя ясно разбиране за участващите хидроложки и динамични процеси (вж. глава 16.0 позовавания за моделиране и модели) с редица широко достъпни математически модели, които прогнозират смесването на отпадните течности. Някои държави членки вече приеха правила за определяне на зони на смесване. Настоящите насоки използват или предоставят, когато това е уместно, референтни примери за такива модели и правила.

Компетентният орган отговаря за определянето и разработването на зони на смесване по Директива 2008/105/ЕО и е необходимо да реализира основан на риска, пропорционален подход, така че всички фактори, които имат отношение, да бъдат разгледани с необходимото внимание. Въпреки че може да бъде предоставен единен скринингов подход, който да позволи ефективно определяне и администриране на голяма част от случаите, присъщата сложност и променливост, както на видовете зауствания, така и на водоприемниците в Европа, означава, че в някои случаи не са възможни прости решения и това налага извеждането на критерии за приемливост за конкретния случай. Разработен е стъпаловиден подход, за да се отговори на всички такива обстоятелства. Подходът е изложен в следващите глави с цел подпомагане на държавите-членки при избора на подходящо ниво на разглеждане.

Проучванията и моделирането при стъпала 3 и 4 могат да бъдат скъпи и по тази причина за компетентния орган и за извършващия заустването, може да е уместно да постигнат споразумение по отношение на това кой ще отговаря за предоставянето на данните, необходими за изпълнението на дейността, и също така, кой ще поеме изискваното моделиране. За тези стъпала може да да бъде поискано от промишлеността да предостави данни за въздействието от заустването върху околната среда.