Раздел 5 — Минимално капиталово изискване
Член 126
Общи разпоредби
Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с допустимите основни собствени средства, покриващи минималното капиталово изискване.
Член 127
Изчисляване на минималното капиталово изискване
1. Минималното капиталово изискване се изчислява в съответствие със следните принципи:
а) то се изчислява по ясен и разбираем начин, за да се гарантира възможността за одит на изчисленията;
б) минималното капиталово изискване отговаря на допустимия размер на основните собствени средства, под който титулярите на полици и бенефициентите са изложени на неприемливо ниво на риск, ако на застрахователните и презастрахователните предприятия бъде позволено да продължат своите операции;
в) нивото на минималното капиталово изискване се калибрира спрямо стойността под риск („Value-at-Risk“) на основните собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие при спазване на доверителен интервал от 80 % до 90 % за период от една година;
г) неговата абсолютна долна граница при общо застрахователните и презастрахователните предприятия е 1 000 000 EUR, а при животозастрахователните — 2 000 000 EUR.
2. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват минималното капиталово изискване най-малко на тримесечие и отчитат резултата от изчислението пред надзорните органи.
Член 128
Правоприлагащи мерки
Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи изчисляването на минималното капиталово изискване, посочено в членове 126 и 127.
Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.
Член 129
Преходни разпоредби във връзка със спазването на минималното капиталово изискване
Чрез дерогация от член 137, когато застрахователните и презастрахователните предприятия спазват изискваната граница на платежоспособност, посочена в член 28 от Директива 2002/83/ЕО, член 16 от Директива 73/239/ЕО или членове 37, 38 и 39 от Директива 2005/68/ЕО, съответно към посочената в член 310, параграф 1 дата, но не разполагат с достатъчни по размер допустими основни собствени средства, покриващи минималното капиталово изискване, съответните предприятия следва в рамките на една година от посочената в член 310, параграф 1 дата да спазят разпоредбите, посочени в член 126.
Ако предприятие не спази разпоредбите, посочени в член 126, в рамките на посочения в параграф 1 период, лицензът на предприятието се отнема в съответствие с приложимите процедури, предвидени в националното законодателство.
Раздел 6 — Инвестиции
Член 130
Принцип на „консервативния инвеститор“
1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират всичките си активи в съответствие с посочения в параграфи 2, 3 и 4 принцип на „консервативния инвеститор“
2. По отношение на съвкупния портфейл от активи застрахователните и презастрахователните предприятия инвестират единствено в активи и инструменти, чиито рискове могат да бъдат надлежно наблюдавани, управлявани и контролирани от съответното предприятие.
Всички активи и по-специално тези, покриващи минималното капиталово изискване и капиталовото изискване за платежоспособност, се инвестират по начин, който гарантира сигурността, качеството, ликвидността и доходността на съвкупния портфейл.
Активите, държани с цел покриване на техническите резерви, също се инвестират по целесъобразен начин съгласно характера и дюрацията на застрахователните и презастрахователните пасиви. Тези активи се инвестират изцяло в интерес на титулярите на полици и бенефициентите.
В случай на конфликт на интереси застрахователните предприятия или лицето, управляващо техния портфейл от активи, гарантират, че инвестицията е извършена изцяло в интерес на титулярите на полици и бенефициентите.
3. Без да се засяга параграф 2, във връзка с активите, държани по силата на животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полици, се прилагат алинеи 2, 3 и 4 от настоящия параграф.
Когато обезщетенията, предвидени по договор, са пряко свързани със стойността на дяловете в ПКИПЦК съгласно Директива 85/611/ЕИО или със стойността на активите, включени във вътрешен фонд, притежаван от застрахователни предприятия, разделен обикновено на дялове, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени във възможно най-голяма степен от тези дялове или, когато дяловете не са определени, от тези активи.
Когато обезщетенията, предвидени от договор, са пряко свързани с индекс на акции или друга референтна стойност, различна от тези по алинея 2, техническите резерви по отношение на тези обезщетения трябва да бъдат представени във възможно най-голяма степен или от дяловете, за които се смята, че представляват референтната стойност или, когато дяловете не са определени, от активи с подходяща обезпеченост и пазарна реализируемост, съответстващи във възможно най-голяма степен на онези, които служат за база на референтната стойност.
Когато обезщетенията, посочени в алинеи 2 и 3, включват гаранция за инвестиционна доходност или друга гарантирана печалба, активите, държани с цел покриване на съответните допълнителни технически резерви, са предмет на разпоредбите на параграф 4.
4. Без да се засяга параграф 2, по отношение на активи, различни от тези, посочени в параграф 3, се прилагат алинеи 2-5 от настоящия параграф.
Използването на деривативни инструменти е възможно, ако допринасят за намаляването на рисковете или улесняват ефективното управление на портфейла.
Инвестициите в активи, които не са допуснати до търговия на регулиран финансов пазар, се придържат към консервативни нива.
Активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, или географска област, както и прекомерното акумулиране на риск в съвкупния портфейла.
Инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат застрахователното предприятие на прекомерна концентрация на риск.
Член 131
Свобода на инвестиране
1. Държавите-членки не изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи.
2. Държавите-членки не изискват инвестиционните решения на застрахователно или презастрахователно предприятие, или на съответното лице, ръководещо инвестиционната дейност, да бъдат предмет на каквото и да било предварително одобрение или изисквания за редовно уведомяване.
Член 132
Локализиране на активите и забрана на залог на активи
1. По отношение на намиращите се в рамките на Общността застрахователни рискове, държавите-членки гарантират, че активите, държани с цел покриване на техническите резерви, свързани с тези рискове, са локализирани в рамките на Общността. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират тези активи в конкретна държава-членка.
По отношение на възстановявания от презастрахователни договори спрямо предприятията, лицензирани съгласно настоящата директива, или чието централно управление се намира в рамките на трета страна, чийто режим на платежоспособност се счита за еквивалентен съгласно член 170, държавите-членки не изискват локализиране в рамките на Общността на активите, представляващи тези възстановявания.
ê 2002/83/ЕО чл. 1, параграф 1 (адаптиран)
ÖИзискването по отношение на локализиране Õ “локализиране на активи” означава наличие на активи, движими или недвижими, в държава – членка, но Ö съгласно параграф 1 Õ не включва изискването — движимите активи да бъдат депозирани или недвижимите да бъдат обект на ограничителни мерки като вписване на ипотеки;. аАктивите, представени от претенции срещу длъжници, се счита, че се намират в държавата–членка, където са реализуеми.
ê 2005/68/ЕО чл. 32, параграф 2 (адаптиран)
2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат Ö във връзка с формирането на техническите резерви Õ система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят Ö презастрахователното предприятие Õ е Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО.
ò нов
Член 133
Правоприлагащи мерки
За да гарантира еднаквото прилагане на настоящата директива, Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното:
а) определянето, оценяването и контрола на рисковете, възникващи от инвестиции по отношение на член 130, параграф 2, алинея 1;
б) определянето, оценяването и контрола на рисковете, възникващи от инвестиции в деривативни инструменти и активи, посочени в член 130, параграф 4, алинея 2;
Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.
ê 2002/83/ЕО
ГЛАВА 2
ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ И ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ
ê 92/49/ЕИО чл. 17
Член 15
1. Държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да осигури достатъчно технически резерви по отношение на цялостната си дейност.
Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие с правилата, установени в Директива 91/674/ЕИО.
ê 2005/68/ЕО Чл. 57.3
2. Държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да осигури покритие на техническите резерви и изравнителния резерв, посочени в член 15a от настоящата директива, в съответствие с активите съгласно с член 6 от Директива 88/357/ЕИО. По отношение на рисковете, разположени в Общността, тези активи трябва да бъдат локализирани в рамките на Общността. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират активите си в която и да е конкретна държава-членка. Независимо от това, държавата-членка по произход може да допуска облекчения по отношение на правилата за локализиране на активите.
3. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат за формирането на техническите резерви система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания от страна на презастрахователя, когато последният е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/ЕО.
Ако държавата-членка по произход разреши които и да е технически резерви да бъдат покрити с претенции срещу презастраховател, който не е нито презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО, нито застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с настоящата директива или Директива 2002/83/ЕО, тя определя условията за приемането на тези претенции.
ê 2002/83/ЕО
ГЛАВА 2
ПРАВИЛА, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО ТЕХНИЧЕСКИТЕ РЕЗЕРВИ И ТЯХНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ
Член 20
Формиране на техническите резерви
1. Държавата-членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да формира достатъчно технически резерви, включително математически резерви, по отношение на цялата си дейност.
ê 2002/83/ЕО
Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие със следните принципи: А.
а)
размерът на техническите животозастрахователни резерви се изчислява посредством достатъчно разумна перспективна актюерска оценка, като се вземат предвид всички бъдещи задължения, съгласно условията в полицата за всеки договор включително:
-
всички гарантирани обезщетения, включително гарантираната сума при предсрочно прекратяване на полицата,
-
бонусите, на които титулярите на полици, колективно или индивидуално, вече имат право, независимо от това как са описани тези премии – вложени, обявени или заделени,
-
всички възможности, които съществуват за титуляря на полица съгласно условията на договора,
-
разходи, включително комисионни,
ползване на кредит за бъдещи дължими премии;
разрешено е използването на ретроспективен метод, ако чрез него може да се покаже, че получените технически резерви не са по-ниски от тези, които биха били изисквани при достатъчно благоразумно перспективно изчисляване или ако перспективният метод не може да бъде използван за предвидения вид договор;
разумната оценка не е най-добрият начин за оценка на разчети, но включва подходящ резерв при неблагоприятно отклонение от съответните фактори;
методът за оценка на техническите резерви не само трябва да бъде благоразумен сам по себе си, но също така и по отношение на метода на оценка на активите, покриващи тези резерви;
техническите резерви се изчисляват отделно за всеки договор. Разрешено е използването на подходящи приближения или обобщения, но когато е вероятно те да дадат приблизително същия резултат, както индивидуалните изчисления. Принципът на отделното изчисляване по никакъв начин не пречи на формирането на допълнителни резерви за рискове от общ характер, които не са индивидуализирани;
ако сумата по договор, която се връща на застрахованото лице, когато то се откаже да продължи застраховката си, е гарантирана, сумата на математическите резерви по договора по всяко време е не по-малка от гарантираната тогава стойност;
Б. прилаганият лихвен процент е разумно избран. Той се определя в съответствие с разпоредбите на компетентния орган в държавата – членка по произход, като се прилагат следните принципи:
а) за всички договори компетентният орган на държавата – членка по произход на застрахователното предприятие определя един или повече максимални лихвени проценти, по–специално в съответствие със следните правила:
когато договорите съдържат гаранция за лихвения процент, компетентният орган на държавата – членка по произход определя един-единствен максимален лихвен процент. Той може да бъде различен в зависимост от валутата, в която е деноминиран договорът, в случай че той не е по-висок от 60% от процента по облигациите, емитирани от държавата във валутата, използвана в договора.
Ако държавата – членка реши съгласно второто изречение от първата алинея, да определи максимален лихвен процент за договорите, деноминирани във валута на друга държава – членка, тя предварително се консултира с компетентния орган на държавата – членка, във валутата, на която е деноминиран договорът.
въпреки това, когато активите на застрахователното предприятие не са изчислени по покупната им цена, държавата – членка може да постави като условие една или повече максимални ставки да бъдат изчислени, като се вземе предвид доходността от съответните притежавани в момента активи минус разумен резерв и особено за договори с периодични премии, като освен това се вземе предвид очакваната доходност от бъдещи активи. Разумният резерв и максималният лихвен процент или проценти, приложени към очакваната печалба върху бъдещи активи, се определят от компетентния орган на държавата – членка по произход;
б) установяването на максимален лихвен процент не означава, че застрахователното предприятие е длъжно да използва толкова висок процент;
в) държавата – членка по произход може да реши да не прилага буква а) към следните категории договори:
-
договори в разчетни единици;
-
договори с еднократна премия за период до осем години,
-
договори без печалба и анюитетни договори без стойност при отказ.
В случаите, посочени във втория и третото тире на алинея първа, при избора на разумен лихвен процент може да се вземе предвид валутата, в която е деноминиран договорът и съответните активи, притежавани в момента, а когато активите на предприятието се изчисляват по тяхната текуща стойност - очакваната печалба върху бъдещите активи.
При никакви обстоятелства използваният лихвен процент не може да бъде по-висок от доходността по активите, изчислена в съответствие със счетоводните норми в държавата – членка по произход, намалена със съответните удръжки.
г) държавата-членка изисква застрахователното предприятие да заделя по своите сметки резерв за покриване на лихвените задължения по отношение на титулярите на полици, ако настоящата или предвидимата доходност от активите на предприятието е недостатъчна, за да покрие тези активи;
д) Комисията и компетентните органи на държавата – членка, които имат такива изисквания се уведомяват за максималните лихвени проценти, определени съгласно буква а); В.
В. Използваните статистически елементи на оценката и тези, съответстващи на разходите, се избират разумно, като се имат предвид държавата на задължението, видът полица и административните разходи и комисионите, които се очаква да бъдат извършени;
Г. При договори за участие в печалбата, методът за изчисляване на техническите резерви може да вземе предвид, косвено или пряко, бъдещите бонуси от всякакъв тип по начин, съвместим с другите хипотези за бъдещо развитие и с текущия метод за разпределяне на бонусите;
Д. Сумите за бъдещи разходи могат да бъдат изчислени косвено, например като се използват бъдещите премии, намалени с управленските разходи. Въпреки това цялата сума, косвено или пряко, е не бъде по-малка от предпазлива оценка на съответните бъдещи разходи.
Е. Методът за изчисляване на техническите резерви не трябва да е обект на непоследователност през годините, резултат от произволни промени в метода или базите за изчисляване. Той трябва да гарантира разпределение на печалбата, съответно на срока на всяка полица.
2. Застрахователните предприятия правят публично достояние базите и методите, използвани при изчисляването на техническите резерви, включително резерви на бонуси.
3. Държавата-членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да покрива техническите резерви по отношение на цялата си дейност със съпоставими активи съгласно член 26. По отношение на дейността, извършвана в Общността, тези активи трябва да се намират в нейните рамки. Държавите – членки не изискват от застрахователните предприятия да локализират своите активи в определена държава – членка. Държавата – членка по произход обаче може да разреши облекчаване на правилата относно локализирането на активи.
ê 2005/68/ЕО чл. 60.6
4. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО или е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/ЕИО или настоящата директива.
ê 2005/68/ЕО чл. 60.6
Ако държавата-членка по произход позволява които и да е технически резерви да бъдат покривани с вземания от презастраховател, който не е презастрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 2005/68/ЕО, нито е застрахователно предприятие с лиценз в съответствие с Директива 73/239/ЕИО или настоящата директива, тя определя условията за признаване на тези вземания.“
ê 92/49/ЕИО чл. 18
Член 15а
1. Държавите-членки изискват от всички застрахователни предприятия с главно управление на техни територии, които застраховат рискове, включени в клас 14, точка А от приложението (наричано по-долу „кредитно застраховане“) да формират резерв за изравняване за целите на компенсирането на всякакъв технически дефицит или иск над средния запас, възникващ в този клас в края на всяка финансова година.
2. Резервът за изравняване се изчислява съгласно правилата, определени от държавата-членка по произход съгласно един от петте метода, определени в точка Г от приложението, които се считат за еквивалентни.
3. До сумата, изчислена съгласно методите, определени в точка Г от приложението, резервът за изравняване не се взема предвид за целите на изчисляване на границата на платежоспособност.
4. Държавите-членки могат да освободят застрахователните предприятия с главно управление на тяхна територия от задължението да формират резерви за изравняване за дейността по кредитно застраховане, когато премиите или вноските, които се получават по кредитни застраховки, са по-малко от 4 % от общите премии или вноски, получаеми от тях и по-малко от 2500000 ECU.
ê 2002/83/ЕО
Член 22
Активи, покриващи технически резерви
Активите, покриващи техническите резерви, трябва да отчитат типа дейност, извършвана от застрахователно предприятие, така че да гарантират сигурността, доходността и продаваемостта на нейните инвестиции, за които предприятието гарантира, че са диверсифицирани и подходящо разпределени.
ê 92/49/ЕИО чл. 20
Активите, покриващи техническите резерви, отчитат вида дейност, извършвана от предприятие по начин, гарантиращ сигурността, доходността и продаваемостта на неговите инвестиции, диверсификацията и достатъчното разпространение на които се осигуряват от предприятието.
ê 2002/83/ЕО
Член 23
Категории разрешени активи
1. Държавата – членка по произход не може да разрешава на застрахователни предприятия да покрият своите технически резерви с други освен с изброените по-долу категории активи:
ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква a
1. Държавата-членка по произход може да не разреши на застрахователните предприятия да осигуряват покритие на техническите и изравнителните си резерви с активи, различни от тези в следните категории:
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
А. Инвестиции
а) дългови ценни книжа, облигации и други инструменти на паричния и капиталовия пазар;
б) заеми;
в) дялове и други разнообразни доходоносни участия;
г) единици в предприятия за колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа и други инвестиционни фондове;
д) земя, сгради и права върху недвижимо имущество;
Б. Дългове и вземания
ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква б) и чл. 60.7, буква a)
„е) задължения на презастрахователи, включително дялове на презастрахователи в техническите резерви, както и от носители със специална цел, посочени в член 46 от Директива 2005/68/ЕО;“»
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
ж) депозити в и дългове, собственост на предприятия цеденти;
ê 2002/83/ЕО
з) дългове от държатели на полици и посредници, произтичащи от преки и презастрахователни операции;
ê 92/49/ЕИО чл. 21
з) дългове, собственост на титуляри на полици и посредници, резултат от преки и презастрахователни операции;
и) искове, произтичащи от спасяване на имущество и суброгиране;
ê 2002/83/ЕО
и) заеми срещу полици;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
й) възстановяване на данъци;
к) искове срещу гаранционни фондове;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
В. други
л) дълготрайни материални активи, различни от земя и сгради, оценени на база благоразумна амортизация;
м) парични средства в банка или налични, депозити в кредитни институции всякакви други органи, упълномощени да получават депозити;
н) отложени разходи за придобиване;
о) натрупани лихви и наеми, други натрупани приходи и предварителни плащания.
ê 2002/83/ЕО
п) реверсивни лихви.
2. При асоциацията на застрахователите, известна като Лойдс, категориите активи включват също така гаранции и акредитиви, издадени от кредитни институции по смисъла на Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета60 или от застрахователни предприятия заедно с доказуеми суми, произтичащи от застрахователни полици, доколкото представляват средства, принадлежащи на членове.
ê 92/49/ЕИО
В случая на сдружение на застрахователи, познат като „Лойд'с“, категориите активи включват също гаранции и акредитиви, издадени от кредитни институции по смисъла на Директива 77/780/ЕИО61 или от застрахователни предприятия, заедно с доказуеми суми, резултат от животозастрахователни полици, до степента, в която представляват фондове, принадлежащи на членове.
ê 2005/68/ЕО чл. 58.3, буква в) и чл. 60.7, буква б)
3. Включването на който и да е актив или категория активи, изброени в параграф 1, не означава, че тези активи следва автоматично да бъдат приети като покритие на техническите резерви. Държавата-членка по произход установява по-подробни правила, които определят условията за използване на допустими активи.
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
При определянето и прилагането на правилата, които определя, държавата-членка по произход осигурява, по-специално, съблюдаване на следните принципи:
i) активи, покриващи техническите резерви, се оценяват нетно от всякакви дългове, произтичащи от тяхното придобиване;
ii) всички активи трябва да се оценяват на благоразумна база като се допуска рискът за всякакви суми да не бъде реализуем. По–специално дълготрайни материални активи, различни от земи и сгради, могат да бъдат признати като покритие за технически резерв,и само ако те са оценени на базата на разумната амортизация;
ê 2002/83/ЕО
заеми, предоставени на предприятия, държава или международна организация, на местни или регионални органи или на физически лица, могат да бъдат признати за покритие за технически резерви, само ако съществуват достатъчно гаранции за тяхната обезпеченост, основани на състоянието на длъжника, ипотеки, банкови гаранции или гаранции от застрахователни предприятия, както и други форми на обезпеченост;
ê 92/49/ЕИО чл. 21
iii) заеми, независимо дали към предприятия, държавни органи или международни организации, към местни или регионални структури или към физически лица, могат да се приемат като покритие на техническите резерви, само ако съществуват достатъчни гаранции за тяхната сигурност, било на база статута на заемополучателя, ипотеки, банкови гаранции или гаранции, дадени от застрахователни предприятия или други форми на обезпечение;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
iv) дериватни инструменти като опции, фючърси и суапове във връзка с активи, покриващи технически резерви, могат да се използват, доколкото те допринасят за намаляване на инвестиционния риск или улесняват ефективното управление на портфейла. Те трябва да се оценяват на благоразумна основа и могат да се вземат предвид при оценката на основните активи;
ê 2002/83/ЕО
v) прехвърлими ценни книжа, които не се търгуват на регулирания пазар, могат да бъдат признати като покритие за технически резерви само ако могат да бъдат реализирани в кратък срок или ако представляват участия в кредитни институции, застрахователни предприятия, в границите, разрешени от член 6, или в инвестиционни предприятия установени в държава – членка;
ê 92/49/ЕИО чл. 21
v) прехвърляеми ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, могат да се приемат за покритие на технически резерви, само ако могат да се реализират краткосрочно;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 21
vi) дългове, собственост на или искове срещу трети страни могат да се приемат за покритие на технически резерви само след приспадане на всички суми, дължими на същата трета страна;
ê 2002/83/ЕО
vii) стойността на дълговете и вземанията, приети като покритие за технически резерви, трябва да се изчисли на разумна база и със съответната отстъпка за риска от това някои от тях да не могат да бъдат реализирани. По–специално дългове на титуляри на полици и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни операции, могат да бъдат приети само дотолкова доколкото са били дължими не повече от три месеца;
ê 92/49/ЕИО чл. 21
vii) стойността на всякакви дългове и искове, приети за покритие на технически резерви, трябва да се изчисляват на благоразумна основа, с надлежно осигуряване на рисковете по всякакви суми, които са нереализуеми. В частност дългове на титуляри на полици и посредници, произтичащи от застрахователни и презастрахователни операции, могат да се приемат само доколкото са били просрочени за не повече от три месеца;
ê 2002/83/ЕО
viii) когато притежаваните активи включват инвестиране в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на застрахователното предприятие от негово име, държавата – членка по произход трябва, когато прилага нормите и принципите, формулирани в настоящия член, да има предвид основните активи, притежавани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;
ê 92/49/ЕИО чл. 21
viii) когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на предприятието за негова сметка, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, залегнали в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;
ix) отложените разходи за придобиване могат да се приемат за покритие на технически резерви само до степента, в която това отговаря на изчисленията на техническите резерви за неизплатени премии.
ê 2002/83/ЕО
ix) отложени разходи за придобиване могат да бъдат приети като покритие за техническите резерви само до размера, който се изисква за изчисляване на математическите резерви.
4. Въпреки изискванията на параграфи 1, 2 и 3 при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователно предприятие държавата – членка по произход може временно и въз основа на добре обосновано решение, да приеме други категории активи като покритие за технически резерви, предмет на член 22.
ê 92/49/ЕИО чл. 21
2. Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователното предприятие държавата-членка по произход може, временно и след добре мотивирано решение, да приеме други категории активи за покритие на техническите резерви при условията на член 20.
ê 2002/83/ЕО
Член 24
Правила за диверсифициране на инвестиции
1. Що се отнася до активите, покриващи технически резерви, държавата – членка по произход изисква всяко застрахователно предприятие да инвестира не повече от:
ê 2005/68/ЕО чл. 58.4
1. По отношение на активите, които покриват техническите резерви и изравнителните резерви, държавата-членка по произход изисква от всяко застрахователно предприятие да не инвестира над:
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22
а) 10 % от общите си брутни технически резерви в парцел земя или сграда, или повече парцели земя или сгради в достатъчна близост един до друг, за да бъдат ефективно считани за една инвестиция;
б) 5 % от общите си брутни технически резерви в акции и други търгуеми ценни книжа, третирани като акции, облигации, дългови ценни книжа и други инструменти на паричния или капиталов пазар от същото предприятие, или в заеми, дадени на същия заемополучател, взети заедно, като заемите са заеми, различни от дадените на държава, регионални или местни органи или на международна организация, на които една или повече държави-членки са членове. Тази граница може да се увеличи до 10 %, ако предприятието не инвестира повече от 40 % от брутните си технически резерви в заемите или ценните книжа на емитиращи институции или заемополучатели, във всеки от които то инвестира повече от 5 % от активите си;
ê 2002/83/ЕО
в) 5% от своите общи брутни технически резерви в необезпечени кредити, включително 1% за всеки един необезпечен кредит, различни от кредитите, предоставени на кредитни институции, застрахователни предприятия – дотолкова доколкото го позволява член 6 – и инвестиционни предприятия установени в държава – членка. Ограниченията могат да бъдат вдигнати съответно до 8% и до 2% с решение, което се взима за всеки отделен случай от компетентните органи на държавата – членка по произход;
ê 92/49/ЕИО чл. 22
в) 5 % от общите си брутни технически резерви в негарантирани заеми, включително 1 % за всеки негарантиран заем, различен от заем, отпуснат на кредитни институции, застрахователно предприятие — доколкото позволява член 8 от Директива 73/239/ЕИО — и инвестиционни дружества, установени в държавата-членка;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22
г) 3 % от общите си брутни технически резерви под формата на налични пари в брой;
д) 10 % от общите си брутни технически резерви в акции, други ценни книжа, разглеждани като акции и дългови ценни книжа, които не са търгувани на регулиран пазар.
2. Липсата на лимит по параграф 1 относно инвестирането в някаква специална категория не означава, че активите в тази категория трябва да се приемат като покритие за технически резерви без ограничение. Държавата-членка по произход определя по-подробни правила, установяващи условията за използване на приемливи активи. В частност, тя осигурява, при определянето и прилагането на тези правила, спазването на следните принципи:
i) активите, покриващи технически резерви, трябва да бъдат диверсифицирани и разпределени по начин, който гарантира, че не съществува прекомерна зависимост, на която и да е конкретна категория активи, инвестиционен пазар или инвестиция;
ii) инвестиция в конкретен вид актив, показващ високо ниво на риск, било поради характера на актива или качеството на емитента, трябва да бъде ограничена до разумни нива;
ê 2002/83/ЕО
iii) ограниченията за конкретни категории активи трябва да вземат предвид третирането на презастраховането при изчисляване на техническите резерви;
ê 92/49/ЕИО чл. 22
iii) ограниченията за конкретни категории активи трябва да вземат предвид третирането на презастраховането при изчисляване на техническите резерви;
ê 2002/83/ЕО
когато притежаваните активи включват инвестиране в дъщерно предприятие, което управлява всички или част от инвестициите на застрахователното предприятие от негово име, държавата – членка по произход трябва, когато прилага нормите и принципите, формулирани в настоящия член, да има предвид основните активи, притежавани от дъщерното предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;
ê 92/49/ЕИО чл. 22
iv) когато държаните активи включват инвестиция в дъщерно предприятие, което управлява всички или поотделно инвестициите на дружеството от негово име, държавата-членка по произход трябва, при прилагането на правилата и принципите, посочени в настоящия член, да има предвид основните активи, държани от дъщерно предприятие; държавата-членка по произход може да третира активите на други дъщерни предприятия по същия начин;
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22
v) процентът на активите, покриващи техническите резерви, предмет на неликвидни инвестиции, трябва да се поддържат на разумно ниво;
vi) когато притежаваните активи включват кредити към определени кредитни институции или дългови ценни книжа, емитирани от такива, държавата – членка по произход може, когато прилага нормите и принципите, съдържащи се в настоящия член, да вземе предвид основните активи, притежавани от такива кредитни институции. Такова третиране може да се прилага само когато главното управление на кредитната институция се намира в държава – членка, изцяло е притежание на тази държава – членка и/или на нейните местни власти, и дейността и съгласно нейния учредителен договор и устав се състои в предоставяне на кредити чрез нейни посредници на държавите или местните власти, или, които са гарантирани от тях, или в предоставяне на кредити на организации, тясно свързани с държавата или с местните власти.
3. По смисъла на подробните правила, формулиращи условията за използването на разрешените активи, държавата – членка разглежда по-ограничаващо :
ê 2002/83/ЕО
-
всеки кредит, несъпровождан от банкова гаранция, гаранция, издадена от застрахователно предприятие, ипотека или друга форма на обезпечение, сравнени с кредити, съпроводени от такова обезпечение,
ê 92/49/ЕИО чл. 22
-
всеки заем, непридружен от банкова гаранция, гаранция, издадена от застрахователно предприятие, ипотека или всякаква друга форма на гаранция, в сравнение със заеми, придружени от такава допълнителна гаранция,
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22
-
ПКИПЦК, некоординирани по смисъла на Директива 85/611/ЕИО и други инвестиционни фондове сравнени с ПКИПЦК, координирани по смисъла на тази директива,
-
ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, в сравнение с тези, които се търгуват,
ê 2002/83/ЕО
-
облигации, дългови ценни книжа и други инструменти на паричния и капиталовия пазар, неемитирани от държавите, местните или регионални власти или предприятия, спадащи към зона А, както е дефинирано в Директива 2000/12/ЕО или чиито емитенти са международни организации, които нямат сред своите членове поне една държава-членка на Общността в сравнение със същите финансови инструменти, емитирани от такива организации.
ê 92/49/ЕИО чл. 22
-
облигации, дългови ценни книжа и други парични и капиталови пазарни инструменти, неемитирани от държави, местни или регионални органи или предприятия, принадлежащи на зона А, както е определено в Директива 89/647/ЕИО62, или чиито емитенти са международни организации, сред членовете на които няма поне една държава-членка на Общността, в сравнение със същите финансови инструменти, издадени от такива органи.
ê 2002/83/ЕО и 92/49/ЕИО чл. 22
4. Държавите – членки могат да увеличат размера на лимита, определен в параграф 1, б), до 40% за определени дългови ценни книжа, когато те са емитирани от кредитна институция, чието главно управление е в държава – членка и по закон подлежи на специален официален надзор, чиято цел е да се защитят титулярите на тези дългови ценни книжа. Сумите, получени от емитирането на такива дългови ценни книжа, трябва да бъдат инвестирани в съответствие със закона в активи, които през целия срок на валидност на дълговите ценни книжа могат да покриват вземания, свързани с дългови ценни книжа и които в случай че емитентът фалира, биха били използвани преимуществено за възстановяване на главницата и плащане на натрупаните лихви.
ê 92/49/ЕИО чл. 1
5. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи.
ê 92/49/ЕИО чл. 22
5. Държавите-членки не изискват от застрахователните предприятия да инвестират в конкретни категории активи.
6. Независимо от параграф 1, при изключителни обстоятелства и по молба на застрахователно предприятие държавата-членка по произход може, временно и след надлежно мотивирано решение, да позволи изключения от правилата, посочени в параграф 1, букви от а) до д), при условията на член 20.
ê 2002/83/ЕО
6. Независимо от параграф 1 при изключителни обстоятелства и по искане на застрахователното предприятие държавата – членка по произход може временно и съгласно съответно обосновано решение да разреши изключения от правилата, формулирани в параграф 1, а) до д), предмет на член 22.
Сподели с приятели: |
