Bg комисия на европейските общности брюксел, 26 2008 com(2008) 119 окончателен 2007/0143 (cod) Изменено предложение за директива на европейския парламент и на съвета

Допустимост и ограничения по отношение на капитала от първи, втори и трети ред

1. По отношение на капиталовото изискване за платежоспособност размерът на позициите на капитала от първи и втори ред е обект на следните ограничения:

а) за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от първи ред, е по-висок от една трета от общия размер на допустимите собствени средства, допустимият размер на капитала от втори ред и допустимият размер на капитала от трети ред взети заедно се ограничават до два пъти общия размер на позициите, класифицирани като капитал от първи ред;

б) за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от трети ред, е по-нисък от една трета от общия размер на допустимите собствени средства, допустимият размер на капитала от трети ред се ограничава до половината от общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на позициите, класифицирани като капитал от втори ред.

2. По отношение минималното капиталово изискване, за да се гарантира, че делът на позициите от допустими собствени средства, класифицирани като капитал от първи ред, е по-висок от една втора от общия размер на допустимите основни собствени средства, размерът на позициите от основни собствени средства, допустими за покриване на минималното капиталово изискване, които са класифицирани като капитал от втори ред, се ограничава до общия размер на позициите, класифицирани като капитал от първи ред.

3. Ако съгласно член 97, параграф 1, буква а) са въведени под-редове, то за позициите от собствени средства, класифицирани в тези под-редове, се прилагат специфични ограничения.

4. Допустимият размер на собствените средства за покриване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно член 100 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред, допустимия размер на капитала от втори ред и допустимия размер на капитала от трети ред.

5. Допустимият размер на основните собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване съгласно член 126 е равен на сумата на общия размер на капитала от първи ред и допустимия размер на позициите от основни собствени средства, класифицирани като капитал от втори ред.

Член 99

Правоприлагащи мерки

Член 100

Общи разпоредби

Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност.

Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява или съгласно стандартната формула от подраздел 2, или посредством вътрешен модел в съответствие с подраздел 3.

Член 101

Изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност

1. Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с параграфи 2—5.

2 Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява въз основа на допускането, че предприятието ще извършва своята дейност като действащо предприятие.

3. Капиталовото изискване за платежоспособност се калибрира, за да се гарантира вземането предвид на всички количествено измерими рискове, на които застрахователното или презастрахователното предприятие е изложено. По отношение на съществуващата дейност, то покрива също така и извънредните загуби.

То отговаря на стойността под риск („Value-at-Risk“) на основните собствени средства на застрахователно или презастрахователно предприятие при спазване на доверителен интервал от 99,5 % за период от една година.

4. Капиталовото изискване за платежоспособност покрива най-малко следните рискове:

а) общо застрахователен риск;

б) животозастрахователен риск;

в) здравно застрахователен риск;

г) пазарен риск;

д) кредитен риск;

е) операционен риск.

Посоченият в параграф 1, буква е) операционен риск обхваща правния риск, но изключва риска, произхождащ от стратегически решения, както и репутационния риск.

5 При изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност застрахователните и презастрахователните предприятия вземат предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение в капиталовото изискване за платежоспособност.

Член 102

Честота на изчисляване

1. Застрахователните и презастрахователните предприятия изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност най-малко един път в година и отчитат резултата от изчислението пред надзорните органи.

Застрахователните и презастрахователните предприятия гарантират, че разполагат с допустимите собствени средства, покриващи последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност.

Застрахователните и презастрахователните предприятия наблюдават постоянно размера на допустимите собствени средства и капиталовото изискване за платежоспособност.

Ако рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на последното отчетено капиталово изискване за платежоспособност, съответното предприятие преизчислява незабавно капиталовото изискване за платежоспособност и го отчита пред надзорните органи.

2. Когато съществува доказателство, посочващо че рисковият профил на застрахователното или презастрахователното предприятие се е променил значително от датата на последно отчитане на капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи биха могли да изискат въпросното предприятие да преизчисли капиталовото изискване за платежоспособност.

Подраздел 2 — Капиталово изискване за платежоспособност — стандартна формула

Член 103

Структура на стандартната формула

1. Капиталовото изискване за платежоспособност е сумата на следните позиции:

а) основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно член 104;

б) капиталовото изискване за операционен риск съгласно член 106;

в) корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци съгласно член 107;

2. За целите на изчислението на капиталовото изискване за платежоспособност Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи стандартна формула съгласно принципите, изложени в членове 104—108.

Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.

Член 104

Структура на основното капиталово изискване за платежоспособност

1. Основното капиталово изискване за платежоспособност обхваща индивидуалните рискови модули, агрегирани съгласно точка 1 от приложение IV.

То съдържа най-малко следните рискови модули:

а) общо застрахователен риск;

б) животозастрахователен риск;

в) специфичен здравно застрахователен риск;

г) пазарен риск;

д) риск от неизпълнение от страна на контрагента.

2. За целите на параграф 1, букви а), б) и в) застрахователните и презастрахователните операции се групират към застрахователния рисков модул, който най-добре отразява техническия характер на застрахователните рискове.

3. Корелационните коефициенти за агрегиране на посочените в параграф 1 рискови модули, а също и калибрирането на капиталовите изисквания за всеки рисков модул водят до съвкупно капиталово изискване за платежоспособност, отговарящо на изложените в член 101 принципи.

4. Всеки един от посочените в параграф 1 рискови модули се калибрира посредством метод, базиран върху стойност под риск („Value-at-Risk“) при спазване на доверителен интервал от 99,5 % за период от една година.

Където е приложимо, ефектите, свързани с диверсификацията, се вземат предвид при структурирането на всеки рисков модул.

5. За всички застрахователни и презастрахователни предприятия се използват структура и спецификации, идентични на използваните за рисковите модули, както по отношение на основното капиталово изискване за платежоспособност, така и за всяко опростено изчисление съгласно член 108.

6. По отношение на рисковете, произтичащи от катастрофи, където е подходящо, могат да бъдат използвани географски спецификации при изчисляването на животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули.

7. В процеса на изчисляване на животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули, при структурирането на стандартната формула застрахователните и презастрахователните предприятия могат да заместят подгрупа от нейните параметри с параметри, които са специфични за съответното предприятие, след одобрение от страна на надзорните органи.

Тези параметри се калибрират въз основа на вътрешни данни на съответното предприятие или на данни, които имат пряко отношение към операциите на това предприятие, използващо стандартизирани методи.

При предоставяне на надзорно одобрение надзорните органи проверяват пълнотата, точността и целесъобразността на използваните данни.

Член 105

Изчисляване на основното капиталово изискване за платежоспособност

1. Основното капиталово изискване за платежоспособност се изчислява в съответствие с параграфи 2—6.

2. Общо застрахователният рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на общо застрахователни договори, по отношение на покритите застрахователни събития и прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността.

Той взема предвид несигурността в резултатите на застрахователните и презастрахователните предприятия по отношение на съществуващите застрахователни и презастрахователни задължения.

Той се изчислява съгласно точка 2 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули:

а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на настъпването и размера на уредените искова (риск в общото застраховане, свързан с определянето на премии и резерви);

б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или извънредни събития (катастрофичен риск в общото застраховане);

3. Животозастрахователният рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на животозастрахователни договори, по отношение на покритите застрахователни събития и прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността.

Той се изчислява съгласно точка 3 от приложение IV като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули:

а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато увеличаването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от смърт);

б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на смъртността, когато намаляването на равнището на смъртност води до нарастване на стойността на застрахователните задължения (риск от дълголетие);

в) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на инвалидността, заболяванията и заболеваемостта (риск от инвалидност/заболяване);

г) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск, свързан с разходи в животозастраховането);

д) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на актуализационните ставки, прилагани при анюитети, в резултат на промяна на правното статукво или на здравното състояние на застрахованите лица (актуализационен риск);

е) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото или волатилността на равнището на изтичане на валидността, прекратяване и откупуване на полици (риск от изтичане на срока);

ж) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на екстремни или необичайни събития (катастрофичен риск в животозастраховане).

4. Когато здравното застраховане се осъществява на техническа база, близка до тази при животозастраховането съгласно член 204, специфичния здравно застрахователен рисков модул отразява риска, произтичащ от сключването на здравно застрахователни договори, по отношение както на покритите застрахователни събития, така и на прилаганите процеси в рамките на упражняването на дейността.

Той се изчислява съгласно точка 4 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули:

а) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на промени на нивото, тренда или волатилността на разходите, възникнали при обслужването на застрахователните и презастрахователните договори (риск свързан с разходи в здравното застраховане);

б) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на колебания при настъпването, честота и сериозността на застрахователните събития, както и на настъпването и размера на уредените искове към момента на формирането на резерви (риск в здравното застраховане, свързан с определянето на премии и резерви);

в) риск от загуба или от неблагоприятна промяна в стойността на застрахователните задължения в резултат на значителна несигурност, свързана с допускания при формирането на цена и резерви, по отношение на зарази и големи епидемии, а също и на необичайното натрупване на рискове в резултат на тези екстремни обстоятелства (епидемичен риск в здравното застраховане).

5. Пазарният рисков модул отразява риска, произтичащ от нивото или волатилността на пазарните цени на финансовите инструменти, които оказват влияние върху стойността на активите и пасивите на предприятието. Той отразява надлежно структурния дисбаланс между активите и пасивите, по-специално по отношение на тяхната дюрация.

Той се изчислява съгласно точка 5 от приложение IV, като комбинация между капиталовите изисквания най-малко за следните под-модули:

а) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяна в срочната структура на лихвените проценти или на волатилността на лихвените проценти (лихвен риск);

б) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на акциите (риск, свързан с акции);

в) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на пазарните цени на недвижимата собственост (риск, свързан с недвижима собственост);

г) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на кредитните спредове над срочната структура на безрисковия лихвен процент (риск, свързан с лихвения спред);

д) чувствителността на стойността на активите, пасивите и финансовите инструменти към промяната в нивото или волатилността на валутните обменни курсове (валутен риск);

е) допълнителни рискове за застрахователното или презастрахователното предприятие, произтичащи или от липса на диверсификация в портфейла от активи, или от голяма рискова експозиция, свързана с неизпълнение от страна на един емитент на ценни книжа или на група от свързани емитенти (риск, свързан с пазарна концентрация).

6. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента отразява възможните загуби в резултат на неочаквано неизпълнение или влошаване на кредитния рейтинг на контрагентите или длъжниците на застрахователните и презастрахователните предприятия през следващите дванадесет месеца. Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента покрива договорите за намаляване на риска, като например презастрахователни споразумения, секюритизация и деривати, вземания от посредници, а също и други кредитни експозиции, които не са покрити в рисковия под-модул, свързан с лихвения спред.

Рисковият модул във връзка с неизпълнение от страна на контрагента взема под внимание, за всеки отделен контрагент, съвкупната рискова експозиция на застрахователното или презастрахователното предприятие към въпросния контрагент, независимо от правната форма или договорните задължения към това предприятие.

Член 106

Капиталово изискване за операционен риск

1. Капиталово изискване за операционен риск отразява операционните рискове, доколкото те не са отразени в посочените в член 104 рискови модули. Това изискване се калибрира в съответствие с член 101, параграф 3.

2. По отношение на животозастрахователните договори, където инвестиционният риск се носи от титулярите на полици, изчисляването на капиталово изискване за операционен риск взема предвид сумата на годишните разходи, възникнали във връзка с тези застрахователни задължения.

3. По отношение на застрахователни и презастрахователни операции, различни от посочените в параграф 2, изчисляването на капиталовото изискване за операционен риск взема предвид обема на тези операции, изразен в получени премии и технически резерви, образувани във връзка с тези застрахователни и презастрахователни задължения. В този случай капиталово изискване за операционни рискове не превишава 30 % от основното капиталово изискване за платежоспособност за тези застрахователни и презастрахователни операции.

Член 107

Корекция за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци

Посочената в член 103, параграф 1, буква в) корекция за способността за покриване на загуби на техническите резерви и на отложените данъци отразява потенциалната компенсация на неочакваните загуби чрез едновременно намаляване на техническите резерви и на отложените данъци.

Корекцията взема предвид ефекта от намаляване на риска, предоставен от бъдещите дискреционни печалби по животозастрахователните договори, доколкото застрахователните или презастрахователните предприятия могат да демонстрират, че сумите от намаляването на тези печалби могат да бъдат използвани за компенсиране на неочаквани загуби, ако такива възникнат. Ефектът от намаляване на риска, предоставен от бъдещите дискреционни печалби, не може да бъде по-висок от сумата на техническите резерви и отложените данъци, свързани с тези бъдещи дискреционни печалби.

За целите на параграф 2 при неблагоприятни обстоятелства стойността на бъдещите дискреционни печалби се сравнява със сумата на тези печалби при допускането, стоящо в основата на изчисляване на най-добрата прогнозна оценка.

Член 108

Опростяване на стандартната формула

Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват опростено изчисление за специфични рискови модули или под-модули, когато характерът, сложността и размерът на рисковете, пред които те са изправени, го оправдават и когато изискването всички застрахователни и презастрахователни предприятия да прилагат стандартното изчисление би довело до диспропорции.

Опростеното изчисление се калибрира в съответствие с член 101, параграф 3.

Член 109

Правоприлагащи мерки

1. За да гарантира еднаквото третиране на всички застрахователни и презастрахователни предприятия, изчисляващи капиталовото изискване за платежоспособност на базата на стандартната формула, или за да отчете развитието на пазара, Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното:

а) всички под-модули, необходими за по-прецизното отразяване на рисковете, покрити от съответните модули, посочени в член 104, а също и всички последващи актуализации;

б) методите, допусканията и стандартните параметри, които се използват при изчисляване на всеки от рисковите модули или под-модули на посоченото в членове 104 и 105 основно капиталово изискване за платежоспособност;

в) корелационните параметри;

г) когато застрахователните и презастрахователните предприятия използват техники за намаляване на риска — методите и допусканията, които се използват за оценка на промените на рисковия профил на съответното предприятие и за корекция на изчисляването на капиталово изискване за платежоспособност;

д) качествените критерии, на които посочените в буква д) техники за намаляване на риска трябва да отговарят, за да се гарантира ефективното прехвърляне на риска на трети страни;

е) методите и параметрите, използвани при оценка на капиталово изискване за операционен риск, посочено в член 106;

ж) методът, използван при изчисляване на корекцията за способността за покриване на загуби на техническите резерви съгласно член 107;

з) подгрупата на стандартните параметри в животозастрахователните, общо застрахователните и специалните здравно застрахователни рискови модули, които могат да бъдат заменени от специфични параметри за предприятието съгласно член 104, параграф 7;

и) стандартните методи, използвани от застрахователното или презастрахователното предприятие за изчисляване на посочените в буква з) специфични параметри за предприятието, и всички критерии във връзка с пълнотата, точността и целесъобразността на използваните данни, които трябва да бъдат изпълнени преди получаване на надзорно одобрение;

й) опростените изчисления, допустими за специфични под-модули и рискови модули, както и критериите, които застрахователните или презастрахователните предприятия трябва да изпълнят, за да получат разрешение за всяко от тези опростявания съгласно член 108.

Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.

2. Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи количествени ограничения и критерии за допустимост на активите, за да бъдат обхванати рискове, които не са покрити адекватно от даден под-модул. Такива правоприлагащи мерки се отнасят за активите, покриващи техническите резерви, като се изключват активите, държани по силата на животозастрахователни договори, при които инвестиционният риск се носи от титулярите на полици.

Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.

Подраздел 3 — Капиталово изискване за платежоспособност — цялостни или частични вътрешни модели

Член 110

Общи разпоредби за одобряването на цялостни или частични вътрешни модели

1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните или презастрахователните предприятия могат да изчисляват капиталовото изискване за платежоспособност, използвайки одобрен от надзорните органи цялостен или частичен вътрешен модел.

2. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват частичен вътрешен модел за изчисляване на един или повече от следните елементи:

а) един или повече рискови модули или под-модули на основното капиталово изискване за платежоспособност съгласно членове 104 и 105;

б) капиталово изискване за операционен риск съгласно член 106;

в) корекцията съгласно член 107.

Освен това, частично моделиране може да се прилага за съвкупната дейност на застрахователните и презастрахователните предприятия или само за една, или повече основни области на дейността.

3. Във всяко заявление за одобрение застрахователните и презастрахователните предприятия посочват най-малкото документни доказателства, че вътрешният модел отговаря на изложените в членове 118—123 изисквания.

Когато заявлението за одобрение се отнася за частичен вътрешен модел, изложените в членове 118—123 изисквания се адаптират, за да се вземе предвид ограниченото приложно поле на модела.

4. Надзорните органи се произнасят по заявлението в рамките на период от шест месеца от получаване на пълното заявление.

5. Надзорните органи одобряват заявлението, само ако те са уверени, че системите за наблюдение и управление на риска на съответното застрахователно или презастрахователно предприятие са адекватни и по-специално, че вътрешният модел отговаря на посочените в параграф 3 изисквания.

6. Всяко решение на надзорните органи за отхвърляне на заявлението за използване на вътрешен модел трябва да бъде придружено от съответните причини за това.

7. За период от две години от получаването на одобрение за използване на вътрешен модел от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят на надзорните органи прогнозна оценка на капиталово изискване за платежоспособност, определена съгласно представената в подраздел 2 стандартна формула.

Член 111

Специфични разпоредби за одобряването на частични вътрешни модели

1. По отношение на частичния вътрешен модел надзорно одобрение се предоставя само, ако този модел отговаря на посочените в член 110 изисквания, както и на следните допълнителни изисквания:

а) причината за ограниченото приложно поле на модела е надлежно обоснована от предприятието;

б) полученото капиталово изискване за платежоспособност отговаря по-точно на рисковия профил на предприятието и, по-специално, отговаря на изложените в подраздел 1 принципи;

в) неговата концепция съответства на изложените в подраздел 1 принципи, позволявайки частичният вътрешен модел да бъде изцяло интегриран в стандартната формула на капиталовото изискване за платежоспособност.

2. Когато оценяват заявлението за използване на частичен вътрешен модел, покриващ само определени под-модули на специфичен рисков модул, или някои от областите на дейност на застрахователно или презастрахователно предприятие във връзка със специфичен рисков модул, или части от двете, надзорните органи могат да изискат от съответните застрахователни и презастрахователни предприятия да представят реалистичен преходен план за разширяване на приложното поле на този модел.

Преходният план представя начина, по който застрахователните и презастрахователните предприятия планират да разширят обхвата на приложното поле на модела върху други под-модули или области на дейността, за да се гарантира, че моделът покрива преобладаващата част от техните застрахователни операции по отношение на специфичния рисков модул.

Член 112

Правоприлагащи мерки

Комисията приема правоприлагащи мерки, определящи следното:

(1) процедурите, които трябва да бъдат спазени, с цел одобряване на вътрешния модел;

(2) адаптациите, които трябва да бъдат извършени на изложените в членове 118—123 стандарти, за да бъде взето предвид ограниченото приложно поле на частичния вътрешен модел.

Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.

Член 113

Политика за промяна на цялостни или частични вътрешни модели

Застрахователните и презастрахователните предприятия договарят с надзорните органи, като част от първоначалния процес на одобряване на вътрешния им модел, политика за промяна на модела. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да променят своя вътрешен модел съгласно тази политика.

Политиката съдържа спецификация на незначителните и съществените промени на вътрешния модел.

Съществените промени на вътрешния модел, както и промените на политиката, са винаги обект на предварително надзорно одобрение съгласно член 110.

Незначителните промени на вътрешния модел не са обект на предварително надзорно одобрение, доколкото те са разработени в съответствие с политиката.

Член 114

Отговорност на административните или управителни органи

Административните или управителни органи на застрахователните и презастрахователните предприятия утвърждават заявлението, представено пред надзорните органи за одобрение на вътрешния модел съгласно член 110, а също така и заявлението за одобрение на всяка следваща съществена промяна на този модел.

Административният или управителен орган е отговорен за внедряването на системи, гарантиращи доброто и непрекъснато функциониране на вътрешния модел.

Член 115

Връщане към стандартната формула

След получаване на одобрение съгласно член 110 застрахователните и презастрахователните предприятия не могат да използват отново стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно подраздел 2, освен при надлежно обосновани обстоятелства и след одобрение от страна на надзорните органи.

Член 116

Нарушение на вътрешния модел

1. Ако след получаване на одобрение за използване на вътрешен модел от надзорните органи застрахователните и презастрахователните предприятия нарушат изложените в членове 118—123 изисквания, те или представят пред надзорните органи план за възстановяване на съответствието в рамките на разумен срок, или удостоверяват, че ефектът от нарушението е несъществен.

2. В случай че застрахователните и презастрахователните предприятия не успеят при прилагането на посочения в параграф 1 план, надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да използват отново стандартната формула за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност съгласно подраздел 2.

Член 117

Значителни отклонения от допусканията, стоящи в основата на капиталово изискване за платежоспособност

Когато не е целесъобразно капиталовото изискване за платежоспособност да се изчислява в съответствие със стандартната формула съгласно подраздел 2, тъй като рисковият профил на съответните застрахователни и презастрахователни предприятия се отклонява значително от допусканията, стоящи в основата на капиталово изискване за платежоспособност, надзорните органи могат посредством решение, представящо причините, да изискат от съответните предприятия да използват вътрешен модел за изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност или на съответните му рискови модули.

Член 118

Приложен тест

Застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват широкото приложение на вътрешния модел и важната роля, която той изпълнява в:

(1) тяхната система на управление съгласно членове 41—49 и по-специално:

а) тяхната системата за управление на риска съгласно член 43 и техния процес за вземане на решения;

б) техните процеси за оценка и разпределение на икономическия им капитал и капитала, свързан с платежоспособността им, включително посочената в член 44 оценка.

Освен това застрахователните и презастрахователните предприятия удостоверяват, че честотата на изчисляване на капиталово изискване за платежоспособност чрез вътрешния модел съответства на честота, с която те използват своя вътрешен модел за други цели съгласно параграф 1.

Административният или управителен орган е отговорен за постоянната целесъобразност на концепцията и функционирането на вътрешния модел и за продължаващото надлежно отразяване на рисковия профил на съответните застрахователни или презастрахователни предприятия посредством вътрешния модел.

Член 119

Статистически стандарти за качество

1. Вътрешният модел и по-специално прогнозата на вероятностното разпределение, върху което той се основава, отговарят на критериите, представени в параграфи 2—9.

2. Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на адекватни актюерски и статистически техники, както и съответстват на методите, използвани за изчисляване на техническите резерви.

Методите, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, се основават на текуща и достоверна информация, както и на реалистични допускания.

Застрахователните и презастрахователните предприятия са в състояние да обосноват допусканията, стоящи в основата на техния вътрешен модел, пред надзорните органи.

3. Използваните за вътрешния модел данни са точни, пълни и целесъобразни.

Застрахователните и презастрахователните предприятия актуализират масивите от данни, използвани за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение, най-малко веднъж годишно.

4. Не се предвижда конкретен метод за изчисляване на прогнозата на вероятностното разпределение.

Независимо от избрания метод на изчисляване, способността на вътрешния модел да класира риска трябва да е достатъчна да гарантира неговото широкото приложение и важна роля, която той изпълнява в системата за управление на застрахователните и презастрахователните предприятия и по-специално в тяхната системата за управление на риска и процес за вземане на решения, както и при разпределение на капитала съгласно член 118.

Вътрешният модел покрива всички значителни рискове, на които застрахователните и презастрахователните предприятия са изложени. Цялостните вътрешни модели покриват най-малко рисковете, изложени в член 101, параграф 4.

5. По отношение на диверсификационните ефекти застрахователните и презастрахователните предприятия могат да вземат предвид във вътрешния си модел зависимостта както в рамките на рисковите категории, така и между тях, при условие че надзорните органи са удовлетворени от адекватността на използваната система за оценка на тези диверсификационни ефекти.

6. Във вътрешния си модел застрахователните и презастрахователните предприятия могат изцяло да вземат предвид влиянието на техниките за намаляване на риска, при условие че кредитният риск и другите рискове, произхождащи от използването на такива техники, намират подходящо отражение във вътрешния модел.

7. Застрахователните и презастрахователните предприятия оценяват във вътрешния си модел точно съответните рискове, свързани с финансови гаранции и договорни опции, когато те са съществени. Те оценяват също рисковете, свързани както с опциите на титулярите на полици, така и с договорните опции за застрахователните и презастрахователните предприятия. За тази цел те вземат под внимание въздействието на бъдещите промени във финансовите и нефинансовите условия върху упражняването на тези опции.

8. Във вътрешния си модел застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание бъдещите действия на управителните органи, които е логично да бъдат предприети при специфични обстоятелства.

В посочения в първа алинея случай съответното предприятие взема под внимание времето, необходимо за предприемане на такива действия.

9. В своя вътрешен модел застрахователните и презастрахователните предприятия вземат под внимание всички плащания на титуляри на полици и бенефициенти, които те очакват да извършат, независимо дали тези плащания са договорно гарантирани, или не.

Член 120

Стандарти за калибриране

1. Застрахователните и презастрахователните предприятия могат да използват различен времеви период или рискова мярка от посочените в член 101, параграф 3 за целите на вътрешното моделиране, доколкото резултатите, получени чрез вътрешния модел, могат да бъдат използвани от тези предприятия за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност по начин, предоставящ на титулярите на полици и бенефициентите ниво на защита, еквивалентно на посоченото в член 101.

2. Ако е осъществимо, застрахователните и презастрахователните предприятия извеждат капиталовото изискване за платежоспособност директно от прогнозата на вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел на тези предприятия, посредством метод, базиран върху стойност под риск, съгласно член 101, параграф 3.

3. Когато застрахователните и презастрахователните предприятия не могат да изведат капиталовото изискване за платежоспособност директно от прогнозата на вероятностното разпределение, генерирана от вътрешния модел, надзорните органи могат да разрешат използването на приблизителни стойности в процеса на изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност, доколкото тези предприятия могат да удостоверят пред надзорните органи, че на титулярите на полици е предоставено ниво на защита, еквивалентно на представеното в член 101.

4. Надзорните органи могат да изискат от застрахователните и презастрахователните предприятия да прилагат своите вътрешни модели върху сходни сравнителни портфейли и да използват допускания въз основа по-скоро на външни, а не вътрешни данни, за да проверят калибрирането на вътрешния модел и да проверят дали неговите спецификации отговарят на общо приетата пазарна практика.

Член 121

Разпределение на печалба и загуба

Застрахователните и презастрахователните предприятия преразглеждат най-малко веднъж годишно причините и източниците на печалби и загуби за всяка основна област на дейността.

Те удостоверяват по какъв начин избраната във вътрешния модел категоризация на риска обяснява причините и източниците на печалби и загуби. Категоризацията на риска и разпределението на печалба и загуба отразяват рисковия профил на застрахователните и презастрахователните предприятия.

Член 122

Стандарти за валидиране

Застрахователните и презастрахователните предприятия разполагат с редовен цикличен процес за валидиране на модела, който включва наблюдение на резултатите от прилагането на вътрешния модел, отчитане на постоянната целесъобразност на неговите спецификации и тестване на резултатите от него спрямо практическите резултати.

Процесът на валидиране на модела включва ефективна статистическа процедура за валидиране на вътрешния модел, която позволява на застрахователните и презастрахователните предприятия да докажат пред техните надзорни органи, че получените капиталови изисквания са подходящи.

Прилаганите статистически методи не само проверяват пригодността на прогнозата на вероятностно разпределение спрямо претърпяни загуби, но също и спрямо всички нови данни и информация, свързани с него.

Процесът на валидиране на модела включва анализ на стабилността на вътрешния модел и по-специално тестване на чувствителността на резултати на вътрешния модел към промени на стоящите в основата му допускания. Той включва също и оценка на пълнотата, точността и целесъобразността на използваните от вътрешния модел данни.

Член 123

Стандарти за документиране

Застрахователните и презастрахователните предприятия документират концепцията и операционните детайли на вътрешния модел.

Документацията следва да е в съответствие с членове 118—122.

Документацията предоставя подробен преглед на теорията, допусканията, математическата и емпирична основа, върху които е базиран вътрешният модел.

Документацията включва всички обстоятелства, при които вътрешният модел не функционира ефективно.

Застрахователните и презастрахователните предприятия документират всички значителни промени в техните вътрешни модели съгласно член 113.

Член 124

Външни модели и данни

Използването на модели или данни, получени от трети лица, не се приема като оправдание за освобождаване, от което и да било от изискванията по отношение на вътрешния модел, посочени в членове 118—123.

Член 125

Правоприлагащи мерки

Комисията приема правоприлагащи мерки по отношение на членове 118—124, за да гарантира хармонизиран подход при употребата на вътрешни модели в Общността и повиши по-доброто оценяване на рисковия профил и на управлението на дейността на застрахователните и презастрахователните предприятия.

Тези мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.

Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес

Изтегляне 7.95 Mb.

Сподели с приятели: