Раздел 2
Изискуема граница на платежоспособност
Член 37
Изискуема граница на платежоспособност за презастраховане по общо застраховане
1. Изискуемата граница на платежоспособност се определя на базата на годишния размер на премиите или вноските или средната тежест на претенциите за последните три финансови години.
Независимо от това, в случай на презастрахователни предприятия, които основно застраховат един или повече рискове по кредити, рискове от бури, градушки или студове, като период на позоваване за средната тежест на претенциите се вземат предвид последните седем финансови години.
2. При условията на член 40 размерът на изискуемата граница на платежоспособност е равен на по-високия от двата резултата, изложени в параграфи 3 и 4 от настоящия член.
3. Базата на премиите се изчислява при използване на по-високата от брутните осчетоводени премии или вноски, както са изчислени по-долу, и брутните получени премии или вноски.
Премиите или вноските по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, се увеличават с 50 %.
Премиите или вноските по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, могат да бъдат увеличавани до 50 % за специфични презастрахователни дейности или типове договори, за да се вземат предвид особеностите на тези дейности или договори, в съответствие с установената в член 55, параграф 2 от настоящата директива процедура. Премиите или вноските, към които са включени допълнителни задължения във връзка с презастрахователната дейност през последната финансова година, се агрегират.
След това от тази сума се изважда размерът на премиите или вноските, които са анулирани през последната финансова година, както и размерът на данъците и налозите, които се падат на премиите или вноските от агрегираната сума.
Така получената сума се разделя на две части, като първата част се простира до 50000000 EUR, а втората — до остатъка; съответно от тези части се изчисляват 18 % и 16 % и се събират.
Така получената сума се умножава по съотношението между сумата на претенциите, които остава да бъдат поети от презастрахователното предприятие след приспадане на сумите с покритие чрез ретроцесия, и брутната сума на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не може да бъде под 50 %. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства, и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт, сумите с покритие от носители със специална цел, посочени в член 46, могат също да бъдат приспаднати като ретроцесия.
При одобрение от компетентните власти за разпределението на премиите или вноските могат да бъдат използвани статистически методи.
4. Базата на претенциите се изчислява, както следва по-долу, като по отношение на категории 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО се използват претенции, резерви и покрития, увеличени с 50 %.
Претенции, резерви и покрития по отношение на категории, различни от 11, 12 и 13 от буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, могат да бъдат увеличавани до 50 % за специфични презастрахователни дейности или типове договори, за да се вземат предвид особеностите на тези дейности или договори, в съответствие с установената в член 55, параграф 2 от настоящата директива, процедура.
Сумите на претенциите, платени в посочените в параграф 1 периоди, се агрегират без приспадане на претенциите, поети от ретроцесионери.
Към агрегираната сума се добавя размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в края на последната финансова година.
От тази сума се приспада размерът на покритията, направени в посочените в параграф 1 периоди.
След това от остатъчната сума се приспада размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в началото на втората финансова година, предхождаща последната финансова година, за която е налице годишен отчет. Ако периодът на позоваване съгласно параграф 1 е седем години, се приспада размерът на резервите за предстоящи плащания, формиран в началото на шестата финансова година, предхождаща последната финансова година, за която е налице годишен отчет.
Според периода на позоваване, определен съгласно параграф 1, една трета или една седма от така получената сума се разделя на две части, като първата част се разпростира до 35000000 EUR, а втората — до остатъка; съответно от тези части се изчисляват 26 % и 23 % и се събират.
Така получената сума се умножава по съотношението между размера на претенциите, които остава да бъдат поети от предприятието след приспадане на сумите с покритие чрез ретроцесия, и брутния размер на претенциите, като се вземат последните три финансови години; това съотношение не може да бъде под 50 %. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства, и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт, сумите с покритие от носители със специална цел, посочени в член 46, могат също да бъдат приспаднати като ретроцесия.
При одобрение от компетентните власти могат да бъдат използвани статистически методи за разпределението на претенциите, резервите и покритията.
5. Ако изискуемата граница на платежоспособност, изчислена съгласно параграфи 2, 3 и 4, е по-ниска от изискуемата граница на платежоспособност за предходната година, то изискуемата граница на платежоспособност е най-малкото равна на тази за предходната година, умножена по съотношението между размера на техническите резерви за предстоящи плащания в края на последната финансова година и съответния размер в началото на последната финансова година. Ретроцесията не се взема предвид при изчисляването на техническите резерви; съотношението не може да бъде по-голямо от 1.
6. Всеки от коефициентите, който се прилага към частите, посочени в параграф 3, пета алинея и в параграф 4, седма алинея, се намалява на една трета в случай на презастраховане на здравна застраховка, извършвано по подобен на животозастраховането начин, ако:
а) изплатените премии са изчислени на базата на таблици за заболеваемост в съответствие с математическия метод, който се прилага в застраховането;
б) е формирана резерва за напредване на възрастта;
в) се събира допълнителна премия с цел да се формира граница на сигурност в подходящ размер;
г) застрахователното предприятие може да анулира договора най-късно преди края на третата година на застраховката;
д) договорът предвижда възможност за увеличаване на премиите или намаляване на плащанията, дори и по отношение на текущи договори.
Член 38
Изискуемата граница на платежоспособност за дейност по презастраховане по живот
1. Изискуемата граница на платежоспособност за дейност по презастраховане по живот се определя в съответствие с член 37.
2. Независимо от параграф 1 от настоящия член държавата-членка, където се намира главното управление може да предвиди, че за презастрахователните категории на застрахователна дейност в обхвата на член 2, параграф 1, буква a) от Директива 2002/83/ЕО, които са свързани с инвестиционни фондове или договори за участие в печалбата, както и за операциите, посочени в член 2, параграф 1, буква б) и член 2, параграф 2, букви б), в), г) и д) от Директива 2002/83/ЕО, изискуемата граница за платежоспособност се определя в съответствие с член 28 от Директива 2002/83/ЕО.
Член 39
Изискуема граница на платежоспособност за презастрахователно предприятие, което извършва едновременно дейност по презастраховане по общо застраховане и дейност по презастраховане по живот
1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие, което извършва както дейност по презастраховане по общо застраховане, така и дейност по презастраховане по живот, да има действителна граница на платежоспособност, покриваща общия размер на изискваните граници за дейността по презастраховане по общо застраховане и дейността по презастраховане по живот, определени в съответствие с членове 37 и 38.
2. Ако действителната граница на платежоспособност не достига изисквания съгласно параграф 1 от настоящия член размер, компетентните власти прилагат мерките, предвидени в членове 42 и 43.
Раздел 3
Гаранционен капитал
Член 40
Размер на гаранционния капитал
1. Гаранционният капитал представлява една трета от изискуемата граница на платежоспособност, определена в членове 37, 38 и 39. Този капитал се формира от елементите, изброени в член 36, параграфи 1, 2 и 3, както и със съгласието на компетентната власт на държавата-членка, където се намира главното управление, от елементите в член 36, параграф 4, буква в).
2. Гаранционният капитал не може да бъде под 3000000 EUR.
По отношение на каптивни презастрахователни предприятия всяка държава-членка може да изисква минималният гаранционен капитал да е над 1000000 EUR.
Член 41
Преглед на размера на гаранционния капитал
1. Считано от 10 декември 2007 г. определените в член 40, параграф 2 размери в еуро се преразглеждат годишно, за да се вземат предвид измененията в Европейския индекс на потребителските цени, който включва всички държави-членки и се публикува от Евростат.
Тези размери се адаптират автоматично, като базовият размер в еуро се увеличава с процентното изменение в този индекс за периода между влизането в сила на настоящата директива и датата на прегледа, с закръгляване към кратно на 100000 EUR.
Размерите не се адаптират, ако процентното изменение след последното адаптиране е под 5 %.
2. Комисията информира ежегодно Европейския парламент и Съвета за прегледа и адаптираните размери, посочени в параграф 1.
ê 2005/68/ЕО чл. 45
Член 208
Презастраховане с ограничено поемане на риск
ò нов
1. Държавите-членки гарантират, че застрахователните и презастрахователните предприятия, които сключват презастрахователни договори с ограничено поемане на риск или осъществяват презастрахователни дейности с ограничено поемане на риск, са в състояние да наблюдават, управляват, контролират и отчитат надлежно рисковете, произтичащи от тези договори или дейности.
2. За да гарантира прилагането на хармонизиран подход по отношение на презастрахователните дейности с ограничено поемане на риск, Комисията може да приема правоприлагащи мерки, уточняващи разпоредбите на параграф 1 във връзка с наблюдаването, управляването, контролирането на рисковете, произтичащи от презастрахователни дейности с ограничено поемане на риска.
Тези правоприлагащи мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.
ê 2005/68/ЕО чл. 45
1. Държавата-членка по произход може да приема специални разпоредби за извършването на дейност по презастраховане с ограничено поемане на риск по отношение на:
задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори;
надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска;
изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация;
създаването на техническите резерви, за да се гарантира, че те са адекватни, надеждни и обективни;
инвестирането на активите, които покриват техническите резерви, за да се гарантира, че те отчитат вида на дейност, извършвана от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на очакваните претенции за плащания, по такъв начин, че да се гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, доходност и съответствие на неговите активи;
правилата относно действителната граница на платежоспособност, изискуемата граница на платежоспособност и минималния гаранционен капитал, които презастрахователното предприятие поддържа по отношение на дейността по презастраховане с ограничено поемане на риск.
ê 2005/68/ЕО чл. 2, параграф 1, буква р) (адаптиран)
р)3. Ö За целите на параграфи 1 и 2 Õ „презастраховане с ограничено поемане на риск“ означава презастраховане, при което определената максимално възможна загуба, изразена като поетия максимален икономически риск, който възниква както поради поемането на значителен застрахователен риск, така и поради поемането на времеви риск, надхвърля размера на премията за целия срок на договора с ограничена, но значителна сума, при което поне един от следните признаци трябва да е допълнително налице:
ia) изрично и материално съобразяване на стойността на парите във времето,;
iiб) договорни разпоредби, които изравняват икономическите резултати между страните за целия срок на договора, за постигане на предвиденото прехвърляне на риска.
ê 2005/68/ЕО чл. 45
2. В интерес на прозрачността държавите-членки изпращат незабавно на Комисията текстовете на всички разпоредби, приети съгласно техните национални законодателства за целите на параграф 1.
ê 2005/68/ЕО чл. 46 (адаптиран)
ð нов
Член 209
Носители със специална цел
1. Когато Ддържавитеа-членкаÖ –членки Õ вземе решение за допускане ð допускат ï създаването на нейната Ö тяхна Õ територия на носители със специална цел по смисъла на настоящата директива, тя изисква ð подлежащи на ï предварително официален лиценз за това ð надзорно одобрение ï.
2. Държавата-членка, в която е установен носител със специална цел низходящото свързано презастрахователно предприятие, определя условията, при които се извършва дейността на това предприятие. По специално държавата-членка определя правила относно:
ð 2. За да се гарантира приемането на хармонизиран подход по отношение на носителите със специална цел, Комисията може да приема правоприлагащи мерки, определящи следното: ï
а) обхвата на лиценза;
б) задължителните условия, които следва да бъдат част от всички сключвани договори;
в) ð посочените в член 42 изисквания за квалификация и репутация ï добрата репутация и подходящите професионални качества на лицата, които управляват носителя със специална цел
г) изисквания за квалификацията и репутацията на акционерите или членовете с квалифицирано участие в носителя със специална цел;
д) надеждни административни и счетоводни процедури, адекватни механизми за вътрешен контрол и изисквания за управление на риска;
е) изискванията за счетоводната, надзорната и статистическата информация;
ж) изискванията за платежоспособност на носителя със специална цел.
Тези правоприлагащи мерки, имащи за цел да изменят несъществени елементи на настоящата директива, inter alia, като я допълват, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 304, параграф 3.
ê 2005/68/ЕО чл. 46
3. В интерес на прозрачността държавите-членки изпращат незабавно на Комисията текста на всички разпоредби, приети в техните национални законодателства за целите на параграф 2.
ê 98/78/ЕО
Член 1
Дефиниции
По смисъла на тази директива:
а) "застрахователно предприятие" означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО или с член 6 от Директива 79/267/ЕИО;
б) "застрахователно предприятие от страна, която не е държава-членка" означава предприятие, за което би било необходимо издаването на разрешително в съответствие с член 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 6 от Директива 79/267/ЕИО, ако седалището на това предприятие е в Общността;
ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква а)
„в)„презастрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официален лиценз в съответствие с член 3 от Директива 2005/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно презастраховането78;
ê 98/78/ЕО
г) "предприятие-майка" означава предприятие-майка по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО79, както и всяко предприятие, което по мнението на компетентните органи действително упражнява господстващо влияние върху друго предприятие
д) "дъщерно предприятие" означава дъщерно предприятие по смисъла на член 1 от Директива 83/349/ЕИО, както и всяко предприятие, върху което, по мнението на компетентните органи, се упражнява господстващо влияние от предприятие-майка. Всички дъщерни дружества на дъщерни предприятия се смятат за дъщерни дружества на предприятието-майка, което е начело на тези предприятия;
е) "дялово участие" означава дялово участие по смисъла на член 17, изречение първо от Директива 78/660/ЕИО80 или прякото или непряко притежаване на 20 на сто или повече от правата на глас или от капитала на едно предприятие;
ê 2002/87/ЕО чл. 28.1
“ж) “участващо предприятие”: предприятие, което е или предприятие–майка, или друго предприятие, което притежава участие, или предприятие, свързано с друго предприятие с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;
з) “свързано предприятие”: предприятие, което е или дъщерно дружество, или друго предприятие, в което е притежавано участие, или предприятие, свързано с друго предприятие с отношение по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 83/349/ЕИО;
ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква а)
и)„застрахователно холдингово дружество“ означава предприятие майка, чиято основна дейност е придобиване и притежаване на участия в дъщерни дружества, когато тези дъщерни дружества са изключително или основно застрахователни предприятия, презастрахователни предприятия или застрахователни предприятия от трети страни, като поне едно от тези дъщерни дружества е застрахователно или презастрахователно предприятие, което не е финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно допълнителния надзор върху кредитни институции, застрахователни предприятия и инвестиционни посредници във финансов конгломерат81;
й)„застрахователно холдингово дружество със смесена дейност“ означава предприятие майка, различно от застрахователно предприятие, застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие, презастрахователно предприятие от трети страни, застрахователно холдингово дружество или финансов холдинг със смесена дейност по смисъла на Директива 2002/87/ЕО, което включва поне едно застрахователно или презастрахователно предприятие сред неговите дъщерни дружества;
к)„компетентни власти“ означава националните органи, които имат правомощия по силата на законов или подзаконов акт да извършват надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия;
ê 2005/68/ЕО чл. 59.2, буква б)
л)„презастрахователно предприятие от трети страни“ означава предприятие, което би изисквало лиценз в съответствие с член 3 от Директива 2005/68/ЕО, чието главно управление в рамките на Общността;
ê 2005/68/ЕО чл. 59.3
Член 2
Случаи на прилагане на допълнителен надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия
1. В допълнение към разпоредбите на Директива 73/239/ЕИО, Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 г. относно животозастраховането82 и Директива 2005/68/ЕО, които установяват правилата за надзора върху застрахователни и презастрахователни предприятия, държавите-членки предвиждат надзор върху всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предприятие, участващо в поне едно застрахователно предприятие, презастрахователно предприятие, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, да бъде извършван по начина, описан в членове 5, 6, 8 и 9 от настоящата директива.
2. Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието-майка на което е застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие на трети страни или презастрахователно предприятие на трети страни, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2 и членове 6, 8 и 10.
3. Всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, предприятието майка на което е застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, е предмет на допълнителен надзор по начина, описан в член 5, параграф 2, и членове 6 и 8.
Член 3
Обхват на допълнителния надзор
1. Упражняването на допълнителен надзор в съответствие с член 2 не изисква по никакъв начин от компетентните власти да имат надзорна роля по отношение на конкретното застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни, застрахователно холдингово дружество или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност.
2. Допълнителният надзор обхваща следните предприятия, посочени в членове 5, 6, 8, 9 и 10:
-
свързани предприятия на застрахователното или презастрахователното предприятие,
-
участващи предприятия в застрахователното или презастрахователното предприятие,
-
свързани предприятия на участващо предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие.
3. Държавите-членки могат да решат да не вземат предвид при упражняването на допълнителния надзор, посочен в член 2, предприятията, чието седалище се намира в страна, която не е държава-членка, когато съществуват юридически пречки за предаване на необходимата информация, без да се засяга действието на разпоредбите на приложение I, точка 2.5, и на приложение II, точка 4.
Освен това компетентните власти, които отговарят за упражняването на допълнителен надзор, могат в случаите, изброени по-долу, да вземат решение по отношение на всеки конкретен случай да не включват дадено предприятие в посочения в член 2 допълнителен надзор:
-
ако предприятието, което следва да бъде включено, е от незначителен интерес по отношение на целите на допълнителния надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия;
-
ако включването на финансовото състояние на предприятието би било неуместно или подвеждащо по отношение на целите на допълнителния надзор върху застрахователни или презастрахователни предприятия.
Член 4
Компетентни власти за упражняването на допълнителен надзор
1. Допълнителният надзор се упражнява от компетентните власти на държавата-членка, в която застрахователното или презастрахователното предприятие е получило официална лиценз съгласно член 6 от Директива 73/239/ЕИО или член 4 от Директива 2002/83/ЕО, или член 3 от Директива 2005/68/ЕО.
2. Когато застрахователните или презастрахователните предприятия с лиценз в две или повече държави-членки имат за предприятие майка едно и също застрахователно холдингово дружество, застрахователно предприятие от трети страни, презастрахователно предприятие от трети страни или застрахователно холдингово дружество със смесена дейност, компетентните власти на заинтересованите държави-членки могат да се договарят по отношение на това коя от тях ще отговаря за упражняването на допълнителен надзор.
3. Когато в държава-членка съществува повече от един компетентен орган за разумен надзор върху застрахователни предприятия и презастрахователни предприятия, тази държава-членка предприема нужните мерки, за да организира координацията на тези органи.
ê 98/78/ЕО
Член 5
Наличие и качество на информацията
ê 2005/68/ЕО чл. 59.4
1. Държавите-членки предвиждат, че компетентните власти следва да изискват от всяко застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор, да има адекватни механизми за вътрешен контрол за изготвянето на всички данни и информация, релевантни на целите на този допълнителен надзор.
ê 98/78/ЕО
2. Държавите-членки предприемат нужните мерки с цел никакви пречки от правен характер в тяхната компетенция да не възпрепятстват предприятията, подлежащи на допълнителен надзор, и техните свързани предприятия и предприятия, притежаващи дялово участие, да обменят помежду си информация, полезна за целите на допълнителния надзор.
ê 2005/68/ЕО чл. 59.5
Член 6
Достъп до информация
1. Държавите-членки предвиждат, че техните компетентни власти, отговарящи за упражняването на допълнителен надзор, следва да имат достъп до всяка информация, която би била релевантна за целите на надзора върху застрахователно или презастрахователно предприятие, което е предмет на допълнителен надзор. Компетентните власти могат да се обръщат директно към съответните предприятия, посочени в член 3, параграф 2, за да получават необходимата информация, само ако тази информация е била поискана от застрахователното или презастрахователното предприятие и не е била предоставена от него.
2. Държавите-членки предвиждат компетентните им органи да могат да извършват на тяхна територия, сами или чрез лица, оправомощени за тази цел, проверка на място на информацията по параграф 1 в:
-
застрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор,
-
презастрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор,
-
дъщерни дружества на това застрахователно предприятие,
-
дъщерни дружества на това презастрахователно предприятие,
-
предприятие майка на това застрахователно предприятие,
-
предприятие майка на това презастрахователно предприятие,
-
дъщерни дружества на предприятието майка на това застрахователно предприятие,
-
дъщерни дружества на предприятието майка на това презастрахователно предприятие.
3. Ако при прилагането на настоящия член и в специфични случаи, компетентните власти на държава-членка желаят да проверят важна информация относно предприятие, което се намира в друга държава-членка, и което е свързано застрахователно предприятие, дъщерно дружество, предприятие майка или дъщерно дружество на предприятие майка на застрахователното или презастрахователното предприятие, предмет на допълнителен надзор, те трябва да поискат от компетентните власти на другата държава-членка да извършат проверката. Властите, които получават искането, следва да се произнесат по него в рамките на правомощията си, като извършат проверката самостоятелно, като разрешат извършването ѝ от властите, които са я поискали, или като разрешат на одитор или експерт да я извърши.
Ако пожелае това, отправилата искането компетентна власт може да участва в проверката, когато не я извършва самостоятелно.
Член 7
Сътрудничество между компетентните власти
1. Когато застрахователни или презастрахователни предприятия, установени в различни държави-членки, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти на всяка държава-членка си представят при поискване всяка информация, която може да позволи или улесни упражняването на надзора съгласно настоящата директива, както и представят по тяхна инициатива всяка информация, която считат за съществена по отношение на другите компетентни власти.
2. Когато застрахователно или презастрахователно предприятие и кредитна институция съгласно дефиницията, дадена в Директива 2000/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. относно предприемането и осъществяването на дейност от кредитни институции83, или инвестиционен посредник съгласно дефиницията, дадена в Директива 93/22/ЕИО на Съвета от 10 май 1993 г. относно инвестиционните услуги в областта на ценните книжа84, или и двете, са пряко или косвено свързани или имат общо участващо предприятие, компетентните власти и властите, които отговарят публично за надзора върху тези други предприятия, си сътрудничат тясно. Без да се засягат съответните им отговорности, тези власти си предоставят взаимно всяка информация, която би улеснила тяхната задача, и по-специално в рамките на настоящата директива.
3. Получената съгласно настоящата директива информация, и по-специално всеки обмен на информация между компетентните власти, предвиден в настоящата директива, е предмет на задължението за професионална тайна, дефинирано в член 16 от Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 г. за съгласуването на законовите, подзаконови и административни разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане)85, както и в член 16 от Директива 2002/83/ЕО и членове 24—30 от Директива 2005/68/ЕО.
Член 8
Вътрешногрупови сделки
1. Държавите-членки предвиждат компетентните органи да упражняват общ надзор върху сделките между:
а) застрахователно или презастрахователно предприятие и:
i) свързано предприятие със застрахователното или презастрахователното предприятие;
ii) участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие;
iii) свързано предприятие с участващо предприятие в застрахователното или презастрахователното предприятие;
б) застрахователно или презастрахователно предприятие и физическо лице, което има участие в:
i) застрахователното предприятие, презастрахователното предприятие или някое от свързаните с него предприятия;
ii) участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие;
iii) свързано предприятие с участващо предприятие в застрахователното предприятие или в презастрахователното предприятие.
Тези сделки засягат по-специално:
-
заеми,
-
гаранции и задбалансови операции,
-
елементи, които са допустими за границата на платежоспособност,
-
инвестиции,
-
презастрахователни и операции по ретроцесия,
-
споразумения за разпределение на разходите.
2. Държавите-членки изискват от застрахователните и презастрахователните предприятия да разполагат с адекватни процедури за управление на риска и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни процедури за отчитане и счетоводни процедури, с оглед да идентифицират, измерват, наблюдават и контролират по подходящ начин предвидените в параграф 1 сделки. Също така, държавите-членки изискват, поне веднъж годишно застрахователните и презастрахователните предприятия да се отчитат пред компетентните власти по отношение на значимите транзакции. Тези процедури и механизми са предмет на проверка от страна на компетентните власти.
Ако въз основа на тази информация се установи, че платежоспособността на застрахователното или презастрахователното предприятие е или може да бъде застрашена, компетентната власт взема подходящи мерки на ниво застрахователно или презастрахователно предприятие.“»
ê 98/78/ЕО
Член 9
Изискване за коригиране на платежоспособност
1.
В случаите, посоченив член 2, параграф 1, държавите-членки изискват да се извърши изчисление на коригираната платежоспособност в съответствие с Приложение I.
2. Всички свързани предприятия, предприятия, притежаващи дялово участие или свързани предприятия на предприятие, притежаващо дялово участие се включват в изчислението, посочено в параграф 1.
ê 2005/68/ЕО чл. 59.6
3. Ако посоченото в параграф 1 изчисление покаже, че коригираната платежоспособност е отрицателна, компетентните власти вземат подходящи мерки на ниво въпросното застрахователно или презастрахователно предприятие.
ê 98/78/ЕО
Член 10
ê 2005/68/ЕО чл. 59.7, буква а)
Застрахователни холдингови дружества, застрахователни предприятия от трети страни и презастрахователни предприятия от трети страни
ê 98/78/ЕО
1. В случаите, посочени в член 2, параграф 2 държавите-членки изискват да бъде прилаган методът на допълнителен надзор, в съответствие с Приложение II.
ê 2005/68/ЕО чл. 59.7, буква б)
2. В случая, посочен в член 2, параграф 2, изчислението включва всички свързани предприятия със застрахователното холдингово дружество, застрахователното предприятие от трети страни или презастрахователното предприятие от трети страни, по предвидения в приложение II начин.
3. Ако въз основа на това изчисление, компетентните власти заключат, че платежоспособността на дъщерно застрахователно или презастрахователно предприятие на застрахователното холдингово дружество, застрахователното предприятие от трети страни или презастрахователното предприятие от трети страни е или може да бъде застрашена, те вземат подходящи мерки на ниво застрахователното или презастрахователното предприятие.
ê 2002/87/ЕО чл. 28.4
Член 10a
Сътрудничество с компетентните органи на трети страни:
1. Комисията може да представи предложения на Съвета, или по искане на държава–членка, или по своя собствена инициатива, с оглед договарянето на споразумения с една или повече трети страни, относно условията за упражняване на допълнителния надзор по отношение на:
а) застрахователни предприятия, в които участват предприятия по смисъла на член 2, чийто главно управление се намира в трета страна, и
ê 2005/68/ЕО чл. 59.8, буква а)
б) презастрахователни предприятия, в които участват предприятия по смисъла на член 2, и които имат главно управление в трета страна;
в) застрахователни предприятия от трети страни или презастрахователни предприятия от трети страни, в които участват предприятия по смисъла на член 2, чието главно управление се намира в Общността.
ê 2005/68/ЕО чл. 59.8, буква б)
2. Посочените в параграф 1 споразумения целят по-специално да гарантират, едновременно:
а) че компетентните власти на държавите-членки могат да получават необходимата информация за допълнителния надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които имат главно управление в Общността, и които имат дъщерни дружества или участия в предприятия извън Общността; и
б) че компетентните власти на трети страни могат да получават необходимата информация за допълнителния надзор върху застрахователни и презастрахователни предприятия, които имат адрес на управление на тяхната територия, и които имат дъщерни дружества или участия в предприятия в една или повече държави-членки.
ê 2005/1/ЕО чл. 7.1
3. Без да се засяга член 300, параграфи 1 и 2 от Договора, Комисията проучва със съдействието на Европейския комитет по застрахователно и професионално пенсионно осигуряване резултата от преговорите, предвидени в параграф 1, и създалата се ситуация.
ê 2002/87/ЕО чл. 28.4
Член 10б
Държавите–членки изискват лицата, които ръководят реално делата на едно застрахователно холдингово дружество да притежават необходимата почтеност и достатъчен опит, за да упражняват тези функции.
ò нов
Сподели с приятели: |
