ГЛАВА 2 IV — Ö Специфични Õ Пправила относно техническите резерви Ö за презастраховането Õ
Член 32
Формиране на техническите резерви
1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие да формира адекватни технически резерви по отношение на цялостната си дейност.
Размерът на тези технически резерви се определя в съответствие с правилата, установени в Директива 91/674/ЕИО. Когато е приложимо, държавата-членка по произход може да установява специфични правила в съответствие с член 20 от Директива 2002/83/ЕО.
2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят е презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО.
3. Когато държавата-членка по произход позволява техническите резерви да бъдат покривани с вземания от презастрахователи, които нямат лиценз в съответствие с настоящата директива, или застрахователни предприятия, които нямат лиценз в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО, тя определя условията за признаване на тези вземания.
Член 33
Изравнителни резерви
1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие, което презастрахова рискове, принадлежащи към посочената в буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО категория 14, да формира изравнителен резерв за целите на компенсирането на техническа загуба или квота на щетимост над средното ниво, които възникват в тази категория през финансовата година.
2. Изравнителният резерв за презастраховане на кредити се изчислява в съответствие с правилата, установени от държавата-членка, където се намира главното управление, съгласно един от четирите метода, изложени в буква Г от приложението към Директива 73/239/ЕИО, които се считат за равностойни.
3. Държавата-членка, където се намира главното управление може да освобождава презастрахователните предприятия от задължението да формират изравнителни резерви за презастраховане на дейността по застраховане на кредити, когато премиите или вноските, които подлежат на получаване по отношение на презастраховането на кредити, са под 4 % от всички премии или вноски, подлежащи на получаване, и под 2500000 EUR.
4. Държавата-членка по произход може да изисква от всяко презастрахователно предприятие да формира изравнителни резерви за категории рискове, които са различни от презастраховане на кредити. Изравнителните резерви се изчисляват съгласно правилата, установени от държавата-членка, където се намира главното управление.
Член 34
Активи за покритие на техническите резерви
1. Държавата-членка по произход изисква от всяко презастрахователно предприятие да инвестира активите за покритие на техническите резерви и изравнителния резерв, посочен в член 33, в съответствие със следните правила:
а) активите следва да отчитат вида на дейност, която се извършва от презастрахователното предприятие, и по-специално естеството, размера и продължителността на плащанията по очаквани претенции, по такъв начин, че да гарантира достатъчност, ликвидност, сигурност, качество, доходност и съответствие на инвестициите си;
б) презастрахователното предприятие гарантира, че активите са диверсифицирани и подходящо разпределени, както и че позволяват на предприятието да реагира адекватно на променящите се икономически условия, и по-специално развитието на финансовия пазар и пазара на недвижима собственост или на значителни катастрофични събития. Предприятието оценява въздействието на необичайни пазарни обстоятелства върху неговите активи и ги диверсифицира по начин, който да намали това въздействие;
в) инвестициите в активи, които не се търгуват на регулирания финансов пазар, се придържат към разумни нива;
г) инвестициите в деривативни инструменти са възможни, ако допринасят за намаляването на инвестиционните рискове или улесняват ефективното управление на портфейла. Тяхната стойност се определя в разумни граници, като се взема предвид базовата стойност на активите, която се включва в оценката на активите на институцията. Също така, институцията избягва прекомерното излагане на риск във връзка с един единствен партньор, както и с други деривативни операции;
д) активите се диверсифицират надлежно, така че да се избегне прекомерната зависимост от определен актив, емитент или група предприятия, както и акумулирането на риск в портфейла като цяло. Инвестициите в активи, емитирани от един и същ емитент или емитенти, които принадлежат към една и съща група, не трябва да излагат предприятието на прекомерен риск.
Държавите-членки могат да вземат решение да не прилагат изискванията, посочени в буква д), по отношение на инвестициите в държавни облигации.
2. Държавите-членки не изискват от презастрахователните предприятия, които се намират на тяхната територия, да инвестират в определени категории активи.
3. Държавите-членки не изискват инвестиционните решения на презастрахователно предприятие, което се намира на тяхната територия, или на неговия инвестиционен ръководител да бъдат предмет на какъвто и да е вид предварително одобрение или изисквания за системно нотифициране.
4. Независимо от параграфи 1—3 държавата-членка по произход може да определя за всяко презастрахователно предприятие, чието главно управление се намира на нейната територия, следните количествени правила, при условие че те са мотивирани на разумна основа:
а) инвестирането на брутните технически резерви във валути, различни от тези, в които са формирани резервите, следва да бъде ограничено до 30 %;
б) инвестирането на брутните технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, които не се търгуват на регулиран пазар, следва да бъде ограничено до 30 %;
в) държавата-членка по произход може да изисква от всяко презастрахователно предприятие да инвестира не повече от 5 % от брутните си технически резерви в акции и други прехвърлими ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на едно и също предприятие, както и не повече от 10 % от общите си брутни технически резерви в акции и други поименни ценни книжа, третирани като акции, облигации и дългови ценни книжа, и в други парични инструменти и инструменти на капиталовия пазар на предприятия, които са членове на една и съща група.
5. В допълнение държавата-членка по произход определя по-подробни правила, които установяват условията за използване на неизплатените суми от носителите със специална цел като активи за покритие на техническите резерви съгласно настоящия член.
ГЛАВА 3
Правила относно границата на платежоспособност и гаранционния фонд
Раздел 1
Действителна граница на платежоспособност
Член 35
Общо правило
Всяка държава-членка изисква от презастрахователните предприятия, чието главно управление се намира на нейната територия, налична действителна граница на платежоспособност по отношение на цялостната им дейност, във всеки един момент, която отговаря поне на изискванията по настоящата директива.
Член 36
Допустими елементи
1. Действителната граница на платежоспособност се състои от активите на презастрахователното предприятие, намалени с предвидимите задължения и с приспадане на всички нематериални активи, включително:
а) внесен дялов капитал или, в случай на презастрахователно предприятие на взаимна основа, ефективния начален капитал, заедно с всички сметки на членовете, които изпълняват всеки от следните критерии:
i) в устава е постановено, че плащанията могат да бъдат направени от тези сметки към членовете само ако това не довежда до падане на действителната граница на платежоспособност под изискуемото ниво, или след прекратяване на предприятието, ако всички други задължения на предприятието са уредени;
ii) по отношение на всички посочени в i) плащания, които се извършват по причини, различни от прекратяване на членство, в устава е определено, че компетентните власти трябва да бъдат нотифицирани поне един месец предварително, както и че последните могат да забранят плащането в рамките на този период;
iii) съответните разпоредби на устава могат да бъдат изменяни само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражение към изменението, без да се засягат изложените в i) и ii) критерии;
б) законоустановените и свободните резерви, ако не съответстват на застрахователните задължения и не се класифицират като изравнителни резерви;
в) дохода или загубата, пренесени след приспадане на платимите дивиденти.
2. Действителната граница на платежоспособност се намалява със стойността на собствените акции, които се притежават пряко от презастрахователното предприятие.
За тези презастрахователни предприятия, които дисконтират или редуцират техническите си резерви за предстоящи плащания по общо застраховане, с оглед да вземат предвид инвестиционния доход съгласно член 60, параграф 1, буква ж) от Директива 91/674/ЕИО, действителната граница на платежоспособност се намалява с разликата между недисконтираните технически резерви или техническите резерви преди приспадането, както е показано в пояснителните приложения към годишния отчет, и дисконтираните технически резерви или техническите резерви след приспадането. Това коригиране се извършва за всички рискове, изброени в буква A от приложението към Директива 73/239/ЕИО, с изключение на рисковете, които са изброени в категории 1 и 2 от буква A от посоченото приложение. За различните от 1 и 2 категории, изброени в буква A от посоченото приложение, не е необходимо да бъде направена корекция по отношение на дисконтирането на анюитети, включени в техническите резерви.
Действителната граница на платежоспособност се намалява допълнително след редуцирането ѝ съгласно първата и втора алинея, със следните елементи:
а) участия, които презастрахователното предприятие има в следните предприятия:
i) застрахователни предприятия по смисъла на член 6 от Директива 73/239/ЕИО, член 4 от Директива 2002/83/ЕО или член 1, буква б) от Директива 98/78/ЕО,
ii) презастрахователни предприятия по смисъла на член 3 от настоящата директива или презастрахователни предприятия на трети страни по смисъла на член 1, буква л) от Директива 98/78/ЕО,
iii) застрахователни холдингови дружества по смисъла на член 1, i) от Директива 98/78/ЕО,
iv) кредитни и финансови институции по смисъла на член 1, параграфи 1 и 5 от Директива 2000/12/ЕО,
v) инвестиционни посредници и финансови институции по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/22/ЕИО76, както и член 2, параграфи 4 и 7 от Директива 93/6/ЕИО77;
б) всеки един от следните инструменти, които презастрахователното предприятие притежава по отношение на дефинираните в буква a) предприятия, в които има участие:
i) инструменти, посочени в параграф 4,
ii) инструменти, посочени в член 27, параграф 3 от Директива 2002/83/ЕО,
iii) подчинени искове и инструменти, посочени в член 35 и член 36, параграф 3 от Директива 2000/12/ЕО.
Ако акциите в друга кредитна институция, инвестиционен посредник, финансова институция, застрахователно или презастрахователно предприятие или застрахователно холдингово дружество се притежават временно за целите на дейност по финансово подпомагане, предназначена да реорганизира и оздрави това предприятие, компетентната власт може да не прилага разпоредбите за редуцирането, посочени в букви a) и б) от третата алинея.
Като алтернатива на редуцирането с елементите, посочени в букви a) и б) от третата алинея, които презастрахователното предприятие притежава в кредитни институции, инвестиционни посредници и финансови институции, държавите-членки могат да разрешават на техните презастрахователни предприятия да прилагат, mutatis mutиis, методи 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2002/87/ЕО. Метод 1 (Счетоводно консолидиране) се прилага, само ако компетентният орган е удовлетворен от нивото на интегрираното управление и вътрешния контрол по отношение на предприятията, които биха били включени в обхвата на консолидацията. Избраният метод се прилага последователно във времето.
Държавите-членки могат да предвидят, че за изчисляването на границата на платежоспособност, както е предвидено в настоящата директива, от презастрахователните предприятия, които са обект на допълнителен надзор в съответствие с Директива 98/78/ЕО или 2002/87/ЕО, не се изисква да редуцират посочените в букви a) и б) от третата алинея елементи, които те притежават в кредитни институции, инвестиционни посредници, финансови институции, застрахователни или презастрахователни предприятия или застрахователни холдингови дружества, включени в допълнителния надзор.
За целите на приспадането на посочените в настоящия параграф участия понятието „участие“ има значението, което му е придадено съгласно член 1, буква е) от Директива 98/78/ЕО.
3. Наличната граница на платежоспособност може да се състои също така и от:
а) кумулативния капитал от преференциални акции и подчинения заемен капитал до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, като не повече от 25 % от него се състои от подчинени заеми с фиксиран падеж или кумулативен капитал от преференциални акции с фиксиран срок, при условие че в случай на несъстоятелност или ликвидация на презастрахователното предприятие са налице обвързващи споразумения, съгласно които подчиненият заемен капитал или капиталът от преференциални акции се изплаща след уреждането на претенциите на всички други кредитори, както и не се изплаща преди уреждането на всички други неуредени претенции, които са възникнали към този момент.
Подчиненият заемен капитал трябва да отговаря също и на следните условия:
i) отчетени са само действително преведените средства по фондове;
ii) за заеми с фиксиран падеж, първоначалният падеж е поне пет години. Не по-късно от една година преди датата на изплащането, презастрахователното предприятие предоставя за одобрение от компетентните власти план, от който става видно по какъв начин се запазва действителната граница на платежоспособност или се довежда до изискваното ниво по време на падежа, освен ако обхватът, в който може да бъде включен заемът като компонент на действителната граница на платежоспособност, е постепенно стеснен поне през последните пет години преди датата на изплащането. Компетентните власти могат да разрешават предсрочното изплащане на тези заеми, при условие че е подадено искане от страна на презастрахователното предприятие емитент, както и действителната граница на платежоспособност не пада под изискваното ниво;
iii) заеми, чийто падеж не е фиксиран, се изплащат само след срок за предизвестие от пет години, освен ако заемите не се считат повече като компонент на действителната граница на платежоспособност или ако специално се изисква предварително съгласие на компетентните власти за предсрочното им изплащане. В последния случай презастрахователното предприятие нотифицира компетентните власти поне шест месеца преди датата на планираното изплащане, като посочва действителната граница на платежоспособност и изискваната граница на платежоспособност, преди и след изплащането. Компетентните власти разрешават изплащането само ако действителната граница на платежоспособност на презастрахователното предприятие няма да падне под изискваното ниво;
iv) заемното споразумение не включва клауза, която предвижда, че при специфични обстоятелства, различни от ликвидиране на презастрахователното предприятие, дългът ще бъде изплатен преди договорените дати за изплащане;
v) заемното споразумение може да бъде изменяно, само след като компетентните власти са обявили, че нямат възражения по изменението;
б) ценни книжа без фиксиран падеж и други инструменти, включително кумулативни преференциални акции, различни от посочените в буква a), до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска, за общата стойност на тези ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочен в буква a), при условие че изпълняват следното:
i) те не могат да бъдат изплащани по инициатива на приносителя им или без предварителното съгласие на компетентния орган;
ii) договорът за емисията разрешава на презастрахователното предприятие да отсрочи плащането на лихвата по заема;
iii) претенциите на заемополучателя към презастрахователното предприятие се уреждат след тези на всички други кредитори;
iv) документите, които уреждат емисията на ценните книжа, предвиждат, че загубите ще бъдат компенсирани с дълг и неизплатени лихви, като в същото време правят възможно за презастрахователното предприятие да продължи дейността си;
v) само изцяло изплатените суми могат да бъдат вземани предвид.
4. По искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази власт действителната граница на платежоспособност може да се състои и от:
а) една втора от неизплатения дялов капитал или първоначален капитал, щом като изплатената част достигне 25 % на този дялов капитал или първоначален капитал, до 50 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска;
б) допълнителните плащания на вноски, които обединенията на взаимна основа или на принципа на взаимността, извършващи дейност по общо застраховане с променливи вноски, могат да поискат от техните членове в рамките на финансовата година, до една втора от разликата между максималните вноски и действително неизплатените вноски; Националните компетентни власти изготвят указания, с които се установяват условията, при които могат да бъдат приемани допълнителни вноски;
в) всички скрити нетни резерви, които произтичат от оценката на активите, доколкото тези скрити нетни резерви не са от извънреден характер.
5. В допълнение, по отношение на презастрахователните дейности по животозастраховане, действителната граница на платежоспособност може да се състои и от следното, по искане на презастрахователното предприятие, в което се съдържат доказателства и което е отправено пред компетентната власт на държавата-членка по произход и със съгласието на тази компетентна власт:
а) до 31 декември 2009 г., сума в размер на 50 % от бъдещата печалба на предприятието, но която не надвишава 25 % от действителната граница на платежоспособност или изискуемата граница на платежоспособност, която от двете е по-ниска; сумата на бъдещата печалба се получава чрез умножаване на разчета за годишна печалба по фактор, който отговаря на средния остатъчен период за изпълнението на договорите; използваният фактор не може да бъде по-голям от шест; разчетът за годишната печалба не надвишава средноаритметичната стойност на печалбата през последните пет финансови години от дейностите, изброени в член 2, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО.
Компетентните власти могат да се съгласят да включат тази сума в действителната граница на платежоспособност, само:
i) ако на компетентните власти е представен актюерски доклад, в който се обосновава вероятността за получаването на тази печалба в бъдеще; и
ii) ако тази част на бъдещата печалба, получавана от скритите нетни резерви, посочени в параграф 4, буква в), все още не е взета предвид;
б) разликата в сумата между математическата резерва на вноските, която не е цилмерирана или частично е цилмерирана, и математическата резерва на вноските, която е цилмерирана с процент, равен на добавката за аквизиционните разходи, включени в премията, когато не е възможно цилмериране, или ако е възможно, тя е под добавката за аквизационните разходи, включени в премията; тази цифра обаче не може да надвишава 3,5 % от сумата на разликите между съответните суми на капитала за извършване на дейността по презастраховане по живот и математическите резерви на вноските за всички дейности, за които е възможно цилмериране; разликата се намалява със сумата на всички аквизиционни разходи, които не са амортизирани, и които вписани като актив.
6. 6. Изменения на параграфи 1—5 от настоящия член, които вземат предвид развитията, оправдаващи техническата корекция на допустимите за действителната граница на платежоспособност елементи, се приемат в съответствие с установената в член 55, параграф 2 процедура.
Сподели с приятели: |
