Раздел 2 — Презастраховане
Член 170
Еквивалентност
1. Комисията в съответствие с посочената в член 304, параграф 2 процедура по консултиране приема решения за това дали режимът на платежоспособност на трета страна, приложим по отношение на презастрахователната дейност на предприятия с централно управление в рамките на тази трета страна, е равностоен на посоченото в настоящата директива.
Тези решения се преразглеждат редовно.
2. Ако съгласно параграф 1 режимът на платежоспособност на трета страна се счита за равностоен на изложеното в настоящата директива, презастрахователните договори, сключени с предприятия с централно управление в рамките на тези трети страни, биват третирани по същия начин както презастрахователни договори, сключени с предприятие, лицензирано в съответствие с настоящата директива.
ê 2005/68/ЕО чл. 32 (адаптиран)
ð нов
Член 171
ÖЗабрана на залог на активи Õ
2. Държавите-членки не поддържат или не въвеждат Ö във връзка с формирането на техническите резерви Õ система на брутни резерви, която изисква даването в залог на активи за покритие на неспечелени премии и предстоящи плащания, ако презастрахователят Ö презастрахователното предприятие Õ е Ö застрахователно или Õ презастрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с настоящата директива, или е застрахователно предприятие с лиценз, издаден в съответствие с Директиви 73/239/ЕИО или 2002/83/ЕО ð , чието централно управление се намира в рамките на трета страна, чийто режим на платежоспособност се счита за равностоен на изложеното в настоящата директива съгласно член 170 ï .
2005/68/ЕО чл. 49 (адаптиран)
Член 172
Принцип и условия за извършване на презастрахователна дейност
По отношение на презастрахователни предприятия Ö от трети страни Õ с главно управление извън Общността, които започват Ö предприемат Õ или извършват Ö осъществяват Õ презастрахователна дейност на територията на държавите-членки, последните не могат да прилагат разпоредби, които имат за резултат третиране, по-благоприятно Ö третиране Õ от това, предоставено на презастрахователните предприятия с главно управление в съответната държава-членка.
ê 2005/68/ЕО чл. 50 (адаптиран)
Член 173
Споразумения с трети страни
1. Комисията може да представя на Съвета предложения за договаряне на споразумения с една или повече трети страни относно начините на упражняване на надзор върху:
а) презастрахователни предприятия Ö от трети страни Õ, чийто главни управления се намират в трета страна и извършващит презастрахователна дейност в Общността,;
б) презастрахователни предприятия Ö от Общността Õ , чийто главни управления се намират в Общността и извършващит презастрахователна дейност на територията на трета страна.
2. Посочените в параграф 1 споразумения целят по-специално да гарантират ефективния пазарен достъп за презастрахователните предприятия на територията на всяка договаряща се страна, на при условията на еквивалентност на разумното регулиране, както и да предвидят взаимно признаване на правилата и практиките за надзор върху презастраховането. Също така те имат за цел да гарантират, че Ö следното Õ :
а) Öче Õ компетентните власти Ö надзорните органи Õ на държавите-членки могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, които имат адрес на управление в Общността и извършват презастрахователна дейност на територията на съответните трети страни,;
б) Ö че Õ компетентните власти Ö надзорните органи Õ на съответните трети страни могат да получават необходимата информация за надзора върху презастрахователни предприятия, чийто главни управления се намират на техните територии и извършват презастрахователна дейност в Общността.
3. Без да се засяга член 300, параграфи 1 и 2 от Договора, Комисията проучва резултатите от посочените в параграф 1 от настоящия член преговори, както и създалата се ситуация, с помощта на Европейския комитет по застраховане и пенсионно осигуряване.
ê 2002/83/ЕО (адаптиран)
ДЯЛ V ГЛАВА X
ПРАВИЛА, ПРИЛОЖИМИ КЪМ ДЪЩЕРНИТЕ Ö ДРУЖЕСТВА НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНИ Õ ПРЕДПРИЯТИЯ, НА ПРЕДПРИЯТИЯТА – МАЙКИ, УРЕДЕНИ ОТ ЗАКОНИТЕ НА ТРЕТА СТРАНА, И КЪМ ПРИДОБИВАНЕТО НА ДЯЛОВЕ ОТ ТАКИВА ПРЕДПРИЯТИЯ – МАЙКИ
ê 2005/1/ЕО чл. 8, параграф 2 (адаптиран)
Член 174
Информиране на Комисията от държавите-членки
Компетентните власти Ö Надзорните органи Õ на държавите-членки информират Комисията и компетентните власти Ö надзорните органи Õ на другите държави-членки: за всяко разрешение за пряко или непряко дъщерно дружество, едно или повече от дружествата-майки на коейто се управляват от законите на трета страна;.
Ö Тази информация съдържа също така указания за структурата на съответната група. Õ
вВинаги, когато това дружество-майка Ö предприятие, уредено от закона на трета страна, Õ придобие авоаридялове в застрахователно Ö или презастрахователно Õ дружество на Ö , лицензирано в Õ Общността, които биха превърнали последното Ö това застрахователно или презастрахователно предприятие Õ във негов филиал Ö на това предприятие от трета страна, надзорните органи на държавата-членка по произход информират Комисията и надзорните органи на другите държави-членки Õ .
Когато разрешението, посочено в буква a), се дава на прекия или непрекия филиал на едно или повече дружества майки, управлявани от законите на трета страна, в съобщението, изпратено от компетентните органи до Комисията и до другите компетентни органи, се посочва структурата на групата.
ê 2005/68/ЕО чл. 52 (адаптиран)
Член 175
Третиране в трети страни на Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия от Общността
1. Държавите-членки информират Комисията за всички принципни затруднения, които техните Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия срещат при установяването и извършването на дейността си, или при осъществяване на дейността си в трета страна.
2. Комисията периодично изготвя Ö представя пред Съвета Õ доклад, с който се проучва третирането на презастрахователни предприятия от Общността в трети страни Ö на застрахователни или презастрахователни предприятия, лицензирани в Общността Õ, съгласно условията на параграф 3, по отношение на Ö следното: Õ
а) установяването на презастрахователни предприятия от Общността в трети страни Ö на застрахователни или презастрахователни предприятия, лицензирани в Общността Õ,;
б) придобиването на участия в Ö застрахователни или Õ презастрахователни предприятия от трети страни,;
в) осъществяването на Ö застрахователна или Õ презастрахователна дейност от тези установени предприятия;
г) и презграничното предоставяне на Ö застрахователни или Õ презастрахователни услуги от Общността към трети страни.
Комисията представя тези доклади на Съвета, заедно с подходящи предложения или препоръки.
ê 90/618/ЕИО чл. 4
3. Когато Комисията установи било въз основа на докладите по параграф 2, било въз основа на друга информация, че трета страна не предоставя на застрахователни предприятия от Общността ефективен пазарен достъп, сравним с достъпа, който Общността предоставя на застрахователни предприятия от тази трета страна, Комисията може да внесе в Съвета предложения за мандат, който да й позволява да води преговори с оглед да осигури сравними конкурентни възможности за застрахователните предприятия от Общността. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
ê 2002/83/ЕО
3. Когато Комисията констатира, на базата на докладите по параграф 2, или на базата на друга информация, че трета страна не дава на застрахователни предприятия от Общността ефективен достъп до пазара, сравним с този, който Общността предоставя на застрахователни предприятия от тази трета страна, Комисията може да отправи предложения до Съвета за съответния мандат за водене на преговори с цел застрахователните предприятия от Общността да получат подобни конкурентни възможности. Съветът взема решение с квалифицирано мнозинство.
ê 2005/68/ЕО чл. 52
3. В случаите, когато Комисията установи, на базата на посочените в параграф 2 доклади или друга информация, че трета страна не предоставя на презастрахователни предприятия от Общността ефективен пазарен достъп, тя може да представи на Съвета препоръки за получаване на подходящ мандат за водене на преговори, с цел постигане на по-добър пазарен достъп за презастрахователните предприятия от Общността.
ê 2002/83/ЕО
4. Когато Комисията констатира, на базата на докладите по параграф 2, или на базата на друга информация, че на застрахователните предприятия от Общността в трета страна не се предоставя същото третиране, което предлага на местните застрахователни предприятия и, че не са изпълнени условията за ефективен достъп до пазара, тя може да започне преговори с цел възстановяване на положението.
ê 90/618/ЕИО чл. 4
4. Когато въз основа на докладите по параграф 2 или на друга информация Комисията установи, че в трета страна застрахователните предприятия на Общността не се ползват от режима на национално третиране, който им предлага същите конкурентни възможности като на местните застрахователни предприятия, и че условията за ефективен пазарен достъп не са изпълнени, Комисията може да започне преговори с оглед да се поправи това положение.
ê 2005/1/ЕО чл. 4, параграф 2
При обстоятелствата, описани в първа алинея, по всяко време може да се вземе и решение, освен започването на преговори в съответствие с процедурата, предвидена в член 5 от Решение 1999/468/ЕО73, и в съответствие с член 7, параграф 3 и член 8 от него, че компетентните власти на държавите-членки трябва да ограничат или да замразят решенията си по отношение на следното:
ê 2002/83/ЕО
При обстоятелствата, описани в алинея първа, може също така да бъде решено по всяко време, и в допълнение на преговорите, в съответствие с процедурата, предвидена в член 65, параграф 2, че компетентните органи на държавите – членки трябва да ограничат или суспендират своите решения:
-
относно нерешени искания в момента на решението или бъдещи искания за разрешителни, и
ê 2005/1/ЕО чл. 4, параграф 2
а) искания за разрешение, независимо дали чакащи в момента на решението, или внесени след това;
б) придобиване на авоари чрез преки или непреки дружества-майки, по чийто режим се урежда по законите на трета страна.
ê 2002/83/ЕО
-
относно придобиването на участия чрез предприятия – майки с пряко или непряко участие, управлявани от законите на съответната трета страна.
ê 2002/83/ЕО и 90/618/ЕИО чл. 4
Срокът на посочените мерки не може да надвишава три месеца.
ê 2002/83/ЕО
Преди края на този тримесечен период и в светлината на резултатите от преговорите, Съветът може, въз основа на предложението на Комисията, да реши с квалифицирано мнозинство дали да бъде продължен срокът на действие на мерките.
ê 90/618/ЕИО чл. 4
Преди изтичането на този тримесечен срок и в светлината на резултатите от преговорите Съветът, по предложение на Комисията, може да реши с квалифицирано мнозинство да бъде продължено прилагането на мерките.
Подобно ограничаване или временно спиране на изпълнението не може да се прилага към учредяването на дъщерни предприятия от застрахователни предприятия или техни дъщерни предприятия, получили надлежно разрешение в Общността, нито към придобиването на участия от страна на такива предприятия или дъщерни предприятия в застрахователни предприятия от Общността.
ê 2002/83/ЕО
Такива ограничения или суспендиране не могат да се прилагат при учредяването на дъщерни предприятия от застрахователни предприятия или техни дъщерни предприятия, получили разрешително в Общността, или при придобиване на участия в застрахователни предприятия от Общността от такива предприятия или дъщерни предприятия.
ê 2002/83/ЕО и 90/618/ЕИО чл. 4
5. Когато Комисията направи една от следните констатации, посочени в параграфи 3 и 4, държавите – членки я уведомяват по нейно искане:
а) за всяко искане за даване на разрешително на дъщерно предприятие с пряко или непряко участие, чието едно или повече предприятия – майки се уреждат от законите на съответната трета страна;
ê 2002/83/ЕО
б) за плановете на такова предприятие да придобие участие в застрахователно предприятие от Общността, което би превърнало последното в нейно дъщерно предприятие.
ê 90/618/ЕИО чл. 4
б) за всеки план на такова предприятие да придобие участие в общностно застрахователно предприятие, при което последното би станало дъщерно предприятие на първото.
Задължението за предоставяне на информация отпада веднага след подписването на споразумение с третата страна, посочена в параграф 3 или 4, или с отпадането на мерките, посочени в параграф 4, алинея втора и трета.
6. Мерките, взети по силата на настоящия член, съответстват на задълженията на Общността по двустранни или многостранни международни договори, които регламентират започването и извършването на дейност като застрахователно предприятие.
ê 2002/83/ЕО
Задължението за предоставяне на информация отпада, когато се постигне споразумение с третата страна, посочена в параграф 3 или 4, когато се прекрати прилагането на мерките по втора и трета алинея на параграф 4.
ê 2005/68/ЕО чл. 51
Компетентните власти на държавите-членки информират Комисията и компетентните власти на другите държави-членки:
а) за всеки лиценз на пряко или косвено дъщерно дружество, чието едно или повече предприятия майки се регулират съгласно законодателството на трета страна;
б) когато това предприятие майка придобие участие в презастрахователно предприятие от Общността, което става негово дъщерно дружество.
Ако лицензът, посочен в буква a), е издаден на прякото или косвеното дъщерно дружество на едно или повече предприятия-майки, регулирани съгласно законодателството на трета страна, в нотификацията, която компетентните власти изпращат на Комисията, се излага структурата на групата.
ê 2002/83/ЕО
6. Мерките, предприети съгласно настоящия член, са в съответствие със задълженията на Общността, поети съгласно всички международни споразумения, двустранни или многостранни, уреждащи достъпа и упражняването на дейността на застрахователните предприятия.
ê 2005/68/ЕО чл. 52
4. Предприетите съгласно настоящия член мерки са съвместими със задълженията на Общността по международни споразумения, и по-специално в рамките на Световната търговска организация.
ê 90/618/ЕИО чл. 4 (адаптиран)
6. Мерките, взети по силата на настоящия член, съответстват на задълженията на Общността по двустранни или многостранни международни договори, които регламентират започването и извършването на дейност като застрахователно предприятие.
ДЯЛ II — Ö СПЕЦИФИЧНИ РАЗПОРЕДБИ ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО И ПРЕЗАСТРАХОВАНЕТО Õ
Ö ГЛАВА I — ПРИЛОЖИМО ПРАВО И УСЛОВИЯ НА ПРЕКИ ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ ДОГОВОРИ Õ
Ö Раздел 1 — Приложимо право Õ
ò нов
Член 176
Приложимо право
Всяка държава-членка, която не попада в приложното поле на Регламент (Рим I), прилага разпоредбите на този регламент, за да определи приложимото право във връзка със застрахователните договори, попадащи в обхвата на член 7 от този регламент.
ê 88/357/ЕИО чл. 7
Член 7
1. Приложимия закон към договорите за застраховки, посочени в настоящата директива и регулиращи рисковете, които са в държавите-членки, се формулира в съответствие със следните разпоредби:
а) Когато титуляр на полица има обичайно пребиваване или централно управление в рамките на територията на държава-членка, в която е рискът, приложимият закон по отношение на застрахователния договор е законодателството на тази държава-членка. Все пак, когато правото на тази държава-членка позволява, страните могат да изберат закона на друга страна.
б) Когато титуляр на полица няма обичайно местопребиваване или главно управление в рамките на територията на държава-членка, в която е рискът, страните по договора за застраховка могат да изберат да прилагат или закона на държавата-членка, където е разположен рискът, или закона на държавата, в която титулярът на полицата има обичайно местопребиваване или централно управление.
в) Когато титуляр на полица упражнява търговска или промишлена дейност или свободна професия и, когато договорът обхваща два или повече риска, свързани с тези дейности, които са в различни държави-членки, свободата на избор на приложимия закон към договора се простира и за законите на тези държави-членки и страната, в която титулярът на полицата има обичайно местопребиваване или централно управление.
Независимо от букви б) и в), когато държавите-членки, посочени в тези алинеи предоставят по-голяма свобода на избор на приложимия закон към договора, страните могат да се възползват от тази свобода.
д) Независимо от букви a), б) и в), когато рисковете, обхванати от договора се ограничават до събития, настъпили в една държава-членка, различна от държавата-членка, където е разположен рискът, съгласно определението в член 2, буква г), страните могат винаги да изберат правото на първата държава.
ê 92/49/ЕИО чл. 27
е) в случай на рисковете, посочени в член 5, буква г) от Директива 73/239/ЕИО, страните по договора могат да изберат което и да е право.
ê 88/357/ЕИО чл. 5
è90/618/ЕИО чл. 2
г) "големи рискове'' означава:
i) рискове, класифицирани в класовете 4, 5, 6, 7, 11 и 12 на точка A от Приложението;
ii) рискове, класифицирани в класовете 14 и 15 на точка A от Приложението, когато титулярът на полицата е ангажиран професионално в индустриална или търговска дейност или в някоя от свободните професии, и рисковете са свързани с такава дейност;
iii) рискове, класифицирани в класовете 8, 9, 13 и 16 на точка A от Приложението дотолкова, доколкото титулярът на полицата превиши границите на поне два от следните три критерия:
първи етап: до 31 декември 1992 г.:
- общо по баланс: 12,4 милиона ЕКЮ,
- нетен оборот: 24 милиона ЕКЮ,
- среден брой на заетите лица през финансовата година: 500.
втори етап: от 1 януари 1993 г.:
- общо по баланс: 6,2 милиона ЕКЮ,
- нетен оборот: 12,8 милиона ЕКЮ,
- среден брой на заетите лица през финансовата година: 250.
Ако титулярът на полицата принадлежи към група предприятия, за които се изготвят консолидирани отчети по смисъла на Директива 83/349/EИО (7), посочените по-горе критерии се прилагат на база на консолидираните отчети.
Всяка държава-членка може да добави рисковете, застраховани от професионални сдружения, смесени предприятия или временни групировки, към категорията, посочена в iii).
ê 88/357/ЕИО чл. 7
ж) в случаите, посочени в буква a) или е), изборът на страните на закон, когато всички други елементи, които имат отношение към положението по времето на избора, са свързани само с една държава-членка, не засяга императивните разпоредби на тази държава, което означава че правилата, според които закона на тази държава-членка не позволява да се дерогира от договора.
з) изборът, посочен в предходните алинеи трябва да бъде изразен или да бъде резултат на разумна увереност чрез условията на договора или обстоятелствата по случая.
Ако случаят не е такъв, или ако не е направен никакъв избор, договорът се урежда съгласно закона на тази страна, измежду посочените в съответните букви по-горе, с която той е най-тясно свързан. Въпреки това, една част от договора, която може да бъде отделена от останалата част от договора и има по-тясна връзка с друга страна, измежду посочените в съответните букви, може, по изключение, да се подчинява на закона на тази друга страна. Договорът се приема, по презумция, за най-тясно свързан с държавата-членка, в която е разположен рискът.
Когато една държава включва няколко териториални единици, всяка от които има собствен правен режим в областта на договорните задължения, всяка единица се счита за страна за целите на определяне на приложимото право по настоящата директива.
Държава-членка, в която разнообразни териториални единици имат собствени правни правила в областта на договорните задължения, не е задължена да прилага разпоредбите на настоящата директива по отношение на конфликти, които възникват между правните порядъци на тези единици.
2. Настоящия член не засяга прилагането на законовите правила на страната на съда при положение, че са задължителни, независимо кое е приложимото право към договора.
Ако правото на една държава-членка предвижда това, императивните разпоредби в закона на държавата-членка, където е разположен рискът или на държавата-членка, която налага задължението за застраховане може да се прилагат, ако, и доколкото, съгласно правото на тези държави, тези правила трябва да се прилагат независимо от закона, по който се урежда договора.
Когато договорът обхваща рискове в повече от една държава-членка, договорът се счита за целите на прилагане на настоящия параграф, като състоящ се от няколко договора, всеки от които се отнася само до една държава-членка.
3. По отношение на предходните параграфи, държавите-членки прилагат за застрахователните договори, посочени в настоящата директива своите общи правила от международното частно право относно договорните задължения.
ê 88/357/ЕИО чл. 8
Член 8
3. Когато, в случай на задължително застраховане, законодателството на държавата-членка, в която е рискът и законодателството на държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка си противоречат, се прилага последното.
ê 92/49/ЕИО чл. 30, параграф 1
4. а) Съгласно буква в) от посочения параграф, член 7, параграф 2, трета алинея се прилага, когато застрахователният договор предвижда покритие в две или повече държави-членки, поне в една от които застраховането е задължително.
ê 88/357/ЕИО чл. 8
в) държава-членка може, чрез дерогация от член 7, да разпореди закона, приложим за договорите за задължителни застраховки да бъде закона на държавата, която налага задължението за застраховане.
ê 88/357/ЕИО (адаптиран)
Сподели с приятели: |
