Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор



страница15/26
Дата21.07.2016
Размер5.6 Mb.
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   26
Глава 31

Разговор със святата майка

— Уважаема майко, в ранното си детство съм бил кръс­тен от вашия съпруг-пророк. Той бе гуру на моите родители и на моя собствен гуру Шри Юктешвар. Затова ще ме удосто­ите ли с благоволението да ми разкажете няколко случая от вашия свят живот?

Обръщах се към Шримати Каши Мони, спътничката в жи­вота на Лахири Махасая. Оказвайки се за известно време в Бе­нарес, аз изпълних отдавнашната си мечта да посетя почтената госпожа. Тя ме прие любезно в стария дом на Лахири, разполо­жен в района Гарудешвар Мохула в Бенарес. Макар и възрастна, тя цъфтеше като лотос, безмълвно излъчвайки духовно благо­ухание. Имаше среден ръст, тънка шия и светла кожа. Големи блестящи очи омекотяваха още повече майчиния й облик.

— Сине, добре си ми дошъл. Да се качим на горния етаж.

Каши Мони ме заведе в много малка стаичка, където из­вестно време е живяла със съпруга си. Чувствах се горд от оказаната ми чест да видя светилището, където несравними­ят учител е благоволил да участва чрез брака си в театъра на човешкия род. Любезната госпожа ми кимна да седна на въз­главницата до нея.

„Това се случи години преди напълно да осъзная божест­веността на съпруга си - започна тя. - Една нощ, в същата тази стая, имах ярък сън. Прекрасни ангели се носеха над ме­не с невъобразима грациозност. Гледката бе така реалистич­на, че веднага се събудих. Цялата стая бе странно обвита с ослепителна светлина.

Моят съпруг левитираше в поза лотос в средата на ста­ята, обкръжен от ангели, които със смирено достойнство му се покланяха, събрали длани. Безкрайно удивена, аз реших, че още спя.

— Жено - каза Лахири Махасая, - ти не спиш. Забрави завинаги своя сън.

Когато той се спусна на пода, аз се проснах в краката му.

— Учителю - извиках аз, - отново и отново се прекланям пред тебе! Ще ми простиш ли, че съм те смятала за свой съп­руг? Умирам от срам, като осъзнавам, че съм спала в неве­жество до този, който е божествено пробуден. От тази нощ ти повече не си мой съпруг, а мой гуру. Ще приемеш ли мен, недостойната, за своя ученичка?

Учителят нежно ме докосна:

— Стани, свещена душа. Ти си приета. - Той посочи към ангелите: - Поклони се, моля те, на всеки от тези блажени светци.

Когато свърших смирените си коленопрекланяния, ангел­ските гласове зазвучаха едновременно като хор от древен све­щен текст.

— Съпруго на Божествения, ти си благословена. Ние те приветстваме. -- Те се поклониха в нозете ми и изведнъж си­яйните им фигури изчезнаха. В стаята стана тъмно.

Моят гуру ми предложи да ме посвети в крия-йога.

— Разбира се - откликнах аз, - съжалявам, че по-рано не съм получила нейната благословия.

— Не беше настъпило времето. - Лахири Махасая се ус­михна утешително. - Аз мълчаливо ти помагах да преработиш голяма част от своята карма. Сега ти желаеш и си готова.

Той ме докосна по челото. Появиха се въртящи се снопо­ве светлина. Сиянието постепенно се оформи в опалово-синьо духовно око, обкръжено със злато, в чиито център се намира­ше бяла петоъгълна звезда.

— Проникни със съзнанието си през тази звезда в царст­вото на Безпределното. - В гласа на моя гуру имаше нова нот­ка, мека като далечна музика.

Видение след видение се разбиваха като океански прибой по бреговете на моята душа. Накрая панорамните сфери се сляха в море от блаженство. Аз се изгубих в безграничното щастие. Когато часове по-късно се върнах към осъзнаването на този свят, учителят ми даде техниката на крия-йога.

От тази нощ нататък Лахири Махасая повече не спеше в моята стая. Нито пък изобщо някога спеше. И денем, и но­щем той оставаше със своите ученици в предната стая на дол­ния стаж."

Знатната госпожа потъна в мълчание. Осъзнавайки уни­калността на връзката й с издигнатия йогин, аз най-накрая се осмелих да я помоля да сподели още спомени.

— Синко, ти си ненаситен. Е, ще ти разкажа още една история. - Тя свенливо се усмихна. - Ще ти призная един грях, който извърших спрямо моя съпруг и гуру.

„Няколко месеца след посвещението ми започнах да се чувствам изоставена и пренебрегната. Една сутрин Лахири Ма­хасая влезе в тази стаичка, за да вземе нещо, а аз незабавно го последвах. Обхваната от силна заблуда, аз сурово се нахвър­лих срещу него:

— Ти прекарваш цялото си време с учениците. Какво ста­ва с отговорността ти към съпругата и децата ти? Съжаля­вам, че изобщо не се интересуваш от това да подсигуриш па­ри за семейството си.

Учителят ме погледна за малко, след това изчезна. Из­пълнена със страх и трепет, аз чух как гласът му се разнася от всяка част на стаята:

— Всичко това е нищо, не виждаш ли? Как може нищо като мене да ти осигури богатство?

— Гуруджи - извиках аз, - милион пъти моля за извине­ние! Моите грешни очи повече не могат да ви видят, моля, ви, явете се в своята свята форма.

— Аз съм тук. - Отговорът идеше отгоре. Погледнах на­там и видях учителят да се материализира във въздуха, глава­та му опираше тавана. Очите му бяха като ослепителни пла­мъци. Извън себе си от страх, аз с плач се хвърлих в нозете му, след като той спокойно се спусна на пода.

— Жено - каза той, - търси божествено богатство, а не лъжлив земен блясък. Като придобиеш вътрешно съкрови­ще, ще разбереш, че външното благополучие винаги ще е на­лице. - После добави: - Един от моите духовни синове ще те обезпечи.

Думите на моя гуру се сбъднаха. Един ученик наистина остави значителна сума за нашето семейство."

Поблагодарих на Каши Мони, че сподели с мене тези чуд­ни преживявания186. На следния ден се върнах в дома й и се насладих на неколкочасова философска беседа с Тинкаури и Дикаури Лахири. Тези двама свети синове на най-великия йо­гин на Индия вървяха по неговите стъпки. И двамата бяха красиви, високи, снажни, с гъсти бради, меки гласове и няка­къв старомоден чар в поведението си.

Съпругата на Лахири Махасая не беше единствената же­на - негова ученичка. Имаше стотици други, включително мо­ята майка. Една ученичка, чела, веднъж го помолила да й да­де снимката си. Той й дал едно копие, като отбелязал: „Ако смяташ, че ще те защитава, тя наистина ще го прави, в проти­вен случай това е просто една снимка."

Няколко дни по-късно тази жена и снахата на Лахири Ма­хасая изучавали Бхагавадгита на масата, над която висяла фо­тографията на гуру. Изведнъж с огромна сила се разразила гръмотевична буря.

„Лахири Махасая, защити ни!" - Жените коленичили пред снимката. Мълния ударила книгата, която били чели, но две­те поклоннички останали невредими.

„Сякаш леден плащ се разпростираше край мене, за да ме защити от изгарящата горещина", обясняваше чела.

Лахири Махасая извършил две чудеса във връзка с друга ученичка, Абхоя. Един ден тя и нейният съпруг, юрист от Кал­кута, тръгнали да посетят своя гуру. Файтонът им се забавил поради натовареното движение и те стигнали до главната га­ра в Ховра само за да чуят как влакът за Бенарес свири за тръгване.

Абхоя спокойно застанала на касата.

„Лахири Махасая, умолявам те, спри влака! - молела се на ум тя. - Не мога да изтърпя мъката да чакам още цял ден, за да те видя."

Колелата на пуфтящия влак продължавали да се въртят, но той изобщо не напредвал. Машинистът и пътниците слез­ли на перона, за да видят това чудо. Един железопътен служи­тел, англичанин, отишъл при Абхоя и нейния съпруг. Въпре­ки правилата, той им предложил услугите си.

„Бабу - казал той, - дайте ми парите. Ще ви купя билети, докато се качвате."

Щом двойката седнала и получила билетите, влакът бав­но потеглил. В паника, машинистът и пътниците се втурнали към местата си, без да знаят нито как влакът е тръгнал, нито защо бил спрял.

Като пристигнали в дома на Лахири Махасая в Бенарес, Абхоя мълчаливо коленичила пред учителя и се опитала да докосне нозете му.

„Успокой се, Абхоя - рекъл той. - Колко обичаш да ме безпокоиш! Като че ли не можеше да дойдеш със следващия влак!"

Абхоя посетила Лахири Махасая и при друг паметен слу­чай. Този път тя искала неговото застъпничество не за влак, а за щъркела.

„Моля ви, благословете ме деветото ми дете да живее - казала тя. - Родих осем бебета и всички те умряха скоро след раждането си."

Учителят й се усмихнал съчувствено.

„Детето, което очакваш, ще живее. Моля те, следвай гриж­ливо напътствията ми. Бебето ще бъде момиченце и ще се роди през нощта. Внимавай газената лампа да гори до сут­ринта. Не трябва да заспиваш, за да не би светлината да за­гасне."

Детето на Абхоя било момиченце и се родило през нощ­та, точно както предсказал всеведущият гуру. Майката наре­дила на бавачката да поддържа достатъчно газ в лампата. Две­те жени упорито бодърствали до ранна сутрин, но накрая зас­пали. Газът в лампата бил почти на привършване, светлина­та слабо мъждукала.

Изведнъж вратата на спалнята се отключила и се разтво­рила със силен трясък. Стреснати, двете жени се събудили. Пред изумения им поглед се очертала фигурата на Лахири Ма­хасая.

„Абхоя, виж, светлината е почти угаснала!" - Той посо­чил към лампата, която бавачката побързала да напълни. Щом тя отново силно се разгоряла, учителят изчезнал. Вратата се затворила, резето хлопнало сякаш от само себе си.

Деветото дете на Абхоя оживяло. Когато през 1935 г. попи­тах за него, то все още бе живо.

Един от учениците на Лахири Махасая, почтеният Кали Кумар Рой, ми разказа много удивителни подробности за своя живот с учителя.

„По това време аз бях чест гост в дома му в Бенарес - разказваше той. - Виждах как в тишината на нощта много светци, данда187 свами, идваха, за да седнат в нозете на гуруто. Понякога те беседваха върху медитацията или по философ­ски теми. Призори високите гости си отиваха. Нито веднъж но време на посещенията си не видях Лахири Махасая да спи.

През ранния период от общуването си с учителя бях при­нуден да се боря с противодействието на моя работодател - продължи Рой. - Той беше затънал в материализъм.

— Не желая религиозни фанатици сред персонала си - с презрение изричаше той. - Ако някога срещна твоя гуру шар­латанин, ще му кажа такива неща, че задълго ще ме запомни.

Тази тревожна заплаха не успя да наруши моята обичай­на програма. Аз прекарвах почти всяка вечер в присъстви­ето на своя гуру. Една нощ моят работодател ме придружи и грубо връхлетя в гостната. Той без съмнение имаше намере­ние да изрече всички съкрушителни доводи, както бе обе­щал. Но едва успя да седне и Лахири Махасая се обърна към малката група от около дванадесет ученици:

— Искате ли да видите един филм?

Когато кимнахме, той ни помоли да затъмним стаята.

— Застанете един зад друг в кръг - каза той - и поставе­те ръцете си върху очите на човека пред вас.

Не се изненадах, като видях, че и моят работодател, ма­кар и неохотно, последва указанията на учителя. След ня­колко минути Лахири Махасая ни попита какво виждаме.

— Господине - отговорих аз, - появи се една красива же­на. Тя носи сари с червени краища и стои край една бегония.

Всички други ученици направиха същото описание. Учи­телят ми се обърна към моя работодател:

— Познавате ли тази жена?

— Да. - Човекът явно се бореше с чувства, нови за него­вата природа. - Аз глупаво харчех парите си за нея, макар че имам добра съпруга. Срамувам се от причините, които ме доведоха тук. Ще ми простите ли и ще ме приемете ли за свой ученик?

— Ако водиш нравствен живот в продължение на шест месеца, ще те приема. - После загадъчно добави: - В проти­вен случай няма да мога да те посветя.

Три месеца моят работодател се въздържаше от изкуше­нието, но после поднови връзката си с жената. Два месеца по-късно той почина. Така разбрах завоалираното пророчество на моя гуру за невъзможността този човек да бъде посветен."

Лахири Махасая имал един много прочут приятел, Свами Трайланга, за когото се смятал, че е на повече от триста годи­ни. Двамата йоги често седели заедно в медитация. Славата на Трайланга била толкова голяма, че надали би се намерил индус, който да отрича възможността за истина в който и да било от разказите за необикновените му чудеса. Ако Христос се завърнел на земята и тръгнел по улиците на Ню Йорк, про­явявайки божествените си способности, той би предизвикал същото вълнение, което преди десетилетия създавал Трайлан­га, когато минавал по претъпканите улички на Бенарес.

Много пъти били виждали монаха да пие, без каквито и да било вредни последствия, най-смъртоносни отрови. Хиля­ди хора, някои от които все още живи, са го виждали да се носи по Ганг. Дни наред той седял върху водата или за дълго време оставал скрит под вълните. Обичайна гледка на бена-реските места за къпане гхати било неподвижното тяло на свами, проснато върху шуплестите каменни плочи, напълно изложено на немилостивото индийско слънце. С тези си под­визи Трайланга искал да научи хората, че животът на йогина не зависи от кислорода и от обичайните условия и предпазни мерки. Учителят доказвал, че независимо дали е над или под водата, или пък тялото му е изложено или не на жестоките слънчеви лъчи, той живее чрез божественото съзнание: смъртта не може да го докосне.

Йогинът бил развит не само духовно, но и физически. Тег­лото му надхвърляло триста паунда (136 кг): по един паунд за всяка година от живота му! Тъй като ядял съвсем рядко, за­гадката се увеличавала. Един учител обаче може с лекота да пренебрегне всички обичайни правила на хранене, ако поже­лае да го направи по някоя особена причина, често твърде фина и известна само нему. Великите светци, които са събудени от космическия сън на мая и са осъзнали този свят като идея на Божествения Ум, могат да правят каквото си пожелаят с тялото си, като знаят, че то е само една манипулируема форма от сгъстена или застинала енергия. Макар физиците днес да разбират, че материята не е нищо повече от втвърдена енергия, в областта на контрола над природата напълно просветлените учители отдавна са преминали от те­ория към практика.

Трайланга винаги ходел съвсем гол. Измъчената поли­ция в Бенарес трябвало да се отнася към него като със стран­но проблемно дете. Естествен като древния Адам в Райската градина, монахът изобщо не съзнавал голотата си. Полици­ята обаче я разбирала много добре и безцеремонно го изпра­тила в затвора. Последвало всеобщо объркване: скоро гра­мадното тяло на Трайланга било забелязано в обичайната си обемност на покрива на затвора. Килията му, все още гриж­ливо заключена, не помогнала за разгадаване на начина, по който бил избягал.

Обезкуражените служители на закона още веднъж из­пълнили задълженията си. Този път пред килията на свами бил поставен пазач. Но силата отново отстъпила пред правд­ата. Не след дълго видели Трайланга безгрижно да се раз­хожда по покрива. Богинята на правосъдието има превръзка на очите. Надхитрената полиция решила да последва нейния пример.

Великият йогин спазвал обредно мълчание188. Независи­мо от кръглото си лице и огромния като бъчва стомах Трайланга ядял само от време на време. След като изкарвал седмици без храна, той прекъсвал поста си с няколко гърне­та извара, която му предлагали поклонниците. Веднъж един скептик решил да изобличи Трайланга като шарлатанин и поставил пред него една кофа с вар, използвана за белосване на стените.

— Учителю - казал материалистът с престорено уваже­ние, - донесох ви малко пресечено мляко. Моля ви, изпийте го.

Трайланга без колебание пресушил до последна капка съда с изгарящата вар. След няколко минути злодеят пад­нал на земята в агония.

— Свами, помогнете ми, помогнете ми! - крещял той. - Аз изгарям! Простете ми злонамереното изпитание!

Великият йогин прекъснал обичайното си мълчание:

— Безбожнико - рекъл той, -като ми предложи тази отро­ва, ти не осъзнаваше, че моят живот е едно с твоя. Ако нямах знанието, че Бог присъства в стомаха ми, така както и във всеки атом на творението, варта щеше да ме убие. Сега, когато знаеш божествения смисъл на бумеранга, никога повече не се подигравай с никого.

Добре пречистеният грешник, излекуван от думите на Трайланга, немощно се измъкнал.

Обръщането на болката не се дължало на волево усилие на учителя, а станало посредством безпогрешното приложение на закона за справедливостта, който поддържа и най-далечните небесни тела на творението. Богоосъзнатите хора като Трайланга дават възможност на божествения закон да действа незабавно. Те завинаги са изгонили всички смущаващи нас­рещни течения на егото.

Автоматичното регулиране на справедливостта, често зап­лащано със съвсем неочаквана монета, както в случая с Трайланга и неговия несъстоял се убиец, успокоява нашето при­бързано негодувание от човешката несправедливост. „Отмъще­нието е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ."189 Нима са необхо­дими ограничените човешки ресурси? Вселената надлежно уреж­да отплатата. Недалновидните умове се съмняват във възмож­ността за божествена справедливост, любов, всезнание, безс­мъртие. „Празни догадки от писанията!", казват те. Тази глед­на точка, лишена от усет и благоговение пред космическото зрелище, предизвиква цяла поредица от събития, които в край­на сметка водят до пробуждане.

За всемогъщието на духовния закон говори Христос при триумфалното си влизане в Йерусалим. Докато учениците му и множеството крещят от радост и викат: „Мир на небето и слава във висините!", няколко фарисеи се оплакват от неб­лагопристойното зрелище. „Учителю - протестират те, - за­мрели на учениците Си."

„Казвам ви - отговаря им Христос, - че, ако тия млък­нат, камъните ще завикат."190

С това порицание към фарисеите Христос подчертава, че божествената справедливост не е фигуративна абстрак­ция и че изпълненият с божествен покой човек, дори и езикът му да бъде изтръгнат, пак ще намери своята реч и сво­ята защита в самата основа на творението, в самия вселенс­ки ред.

„Мислите ли - сякаш казва Христос, - че можете да на­карате да млъкнат хората, постигнали покой? По същия на­чин бихте могли да се надявате да заглушите гласа на Бога, Чиято слава и вездесъщие възпяват самите Негови камъни. Ще пожелаете ли хората да не празнуват с почит мира на небесата, а само да се събират на тълпи и да крещят за вой­ни по земята? Тогава подгответе се, о, фарисеи, да преобър­нете основите на света, защото не само честните хора, но и камъните или земята, а също и водата, огънят и въздухът ще се надигнат срещу вас, за да свидетелстват за подредена­та от Него хармония."

Веднъж моят саджо мама (вуйчо) бил дарен с милостта на христосоподобния йогин Трайланга. Една сутрин вуйчо ми видял учителя, заобиколен от тълпа поклонници на гхата в Бенарес. Той успял да се доближи до него и да докосне смирено стъпалата му. Вуйчо ми бил много изненадан, като разбрал, че мигновено се е освободил от едно мъчително хро­нично заболяване191.

Единственият известен жив ученик на великия йогин е жена - Шанкари Май Джиу. Дъщеря на един от учениците на Трайланга, тя е била обучавана от свами още от ранно детство. Четиридесет години живяла в редица усамотени хималайски пещери край Бадринат, Кедарнат, Амарнат и Па-супатинат. Тази брахмачарини (жена аскет), родена през 1826 г., сега е доста над стоте. Годините обаче не й личат. Тя е запазила черната си коса, блестящите си зъби и изумител­ната енергия. На всеки няколко години тя излиза от уедине­нието си, за да участва в периодично провеждащите се мела или религиозни панаири.

Тази свята жена често посещавала Лахири Махасая. Тя ми разказа, че един ден в района Баракпур край Калкута, докато седяла до Лахири Махасая, неговият велик гуру Ба­баджи спокойно влязъл в стаята и разговарял с двамата.

Веднъж нейният учител Трайланга изоставил обичайно­то си мълчание и много подчертано, публично изразил по­читта си към Лахири Махасая. Един ученик от Бенарес запротестирал:

— Господиине - казал той, - защо вие, отреченият от всичко земно свами, изразявате такава почит към стопани­на?

— Сине мой - отговорил Трайланга, - Лахири Махасая е като божествено котенце, което остава там, където го пос­тави Космическата Майка. Докато покорно изпълнява ро­лята си на светски човек, той постигна онази съвършена Са­мореализация, заради която аз се отказах даже от набедрената си превръзка!
Глава 32

Рама възкръсва от мъртвите

— „Беше болен някой си Лазар... Като чу това, Иисус ре­че: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прос­лави чрез нея Син Божий." (Йоан 11:1-4)

Една слънчева утрин Шри Юктешвар обясняваше хрис­тиянското Свещено писание на балкона на дома си в Серампор. Освен няколко други ученици на Учителя там бях и аз с малка група мои възпитаници от Ранчи.

— В този откъс Иисус се нарича Син Божий. Въпреки че наистина се е намирал в единение с Бога, тук думите му имат дълбок безличностен смисъл - обясняваше моят гуру. - Си­нът Божий е Христос, или Божественото Съзнание в човека. Нито етксмъртен не може да слави Бога. Единствената чест, която човек може да окаже на своя Създател, е да Го търси. Човек не може да слави една Абстракция, която не познава. „Славата" или нимбата около главата на светците е символи­чно свидетелство за тяхната способност да отдават божестве­на почит.

Шри Юктешвар продължи да чете чудната история за въз­кресението на Лазар. Като свърши, Учителят потъна в про­дължително мълчание, а свещената книга остана отворена на коленете му.

— Аз също имах щастието да видя подобно чудо - прого­вори най-накрая моят гуру с тържествена екзалтация. - Лахи­ри Махасая възкреси един мой приятел от мъртвите.

Юношите край мене се усмихнаха с жив интерес. В мен също все още имаше достатъчно момчешки качества, за да се зарадвам не само на философията, но и на всеки разказ, който можех да чуя от Шри Юктешвар за чудните му преживява­ния с неговия гуру.

„Моят приятел Рама и аз бяхме неразделни - започна Учи­телят. - Тъй като беше срамежлив и обичаше уединението, той избра да посещава нашия гуру Лахири Махасая само в по­лунощ и на зазоряване, когато отсъстваха тълпите дневни по­сетители. Като най-близък приятел на Рама, аз служех като духовен отдушник, през който той изливаше цялото богатст­во на духовните си възприятия. В идеалното си приятелство с него аз откривах истинско вдъхновение." - Лицето на моя гу­ру се смекчи от спомените.

„Внезапно Рама бе подложен на жестоко изпитание - про­дължи Шри Юктешвар. - Той се зарази от азиатска холера. Тъй като нашият учител никога не възразяваше против услу­гите на лекарите по време на сериозни болести, бяха извика­ни двама специалисти. Заедно с неистовите ми опити да по­могна на болния аз дълбоко се молех на Лахири Махасая за помощ. Побързах да отида в дома му и с плач му разказах историята.

— Докторите преглеждат Рама. Той ще бъде здрав - при­ветливо се усмихна моят гуру.

С леко сърце аз се върнах към постелята на приятеля си само за да видя, че умира.

— Няма да изкара повече от един-два часа - ми каза един от лекарите с безнадежден жест. Още веднъж се втурнах при Лахири Махасая.

— Докторите са добросъвестни хора. Аз съм сигурен, че Рама ще бъде здрав - жизнерадостно ме успокои учителят.

Като се върнах в дома на Рама, видях, че двамата лекари са си отишли. Единият ми беше оставил бележка: „Направих­ме, каквото можахме, но случаят е безнадежден."

Приятелят ми наистина имаше вид на умиращ. Не разби­рах как думите на Лахири Махасая могат да не се окажат вер­ни, но все пак гледката на бързо угасващия живот на Рама ме накара да си помисля: „Вече всичко е свършено." Люшкайки се така по вълните от вяра и тревожно съмнение, аз помагах с каквото можех на приятеля си. Той се съвзе за малко, за да извика:

— Юктешвар, изтичай при Учителя и му кажи, че съм си отишъл. Помоли го да благослови тялото ми преди последните ритуали. - С тези думи Рама изпусна тежка въздишка и издъхна192.

Плаках цял час над неговото любимо тяло. Винаги любител на спокойствието, сега той бе постигнал пълния покой на смърт­та. Дойде един друг ученик. Помолих го да остане в къщата, докато се върна. Почти в несвяст се довлякох до моя гуру.

— Как е Рама сега? - Лицето на Лахири Махасая се озари от усмивка.

— Господине, скоро ще разберете как е той - извиках аз възбудено. - След няколко часа ще видите тялото му, преди да го отнесат в крематориума. - Не издържах и започнах отк­рито да стена.

— Юктешвар, овладей се. Седни спокойно и медитирай. - Моят гуру се оттегли в самадхи. Следобедът и нощта преми­наха в непрекъснато мълчание. Аз безуспешно се опитвах да си възвърна вътрешното самообладание.

Призори Лахири Махасая ме погледна утешително:

— Виждам, че още си тревожен. Защо вчера не ми обяс­ни, че очакваш да дам на Рама осезаема помощ във вид на някакво лекарство? - Учителят посочи към куповидната лам­па, в която имаше необработено рициново масло. - Напълни едно шишенце с масло от лампата и капни седем капки в ус­тата на Рама.

— Господине - възразих аз, - той е мъртъв от вчера по обед. Каква полза има вече от маслото?

— Няма значение. Просто направи каквото ти казах. - Веселото настроение на Лахири Махасая беше неразбираемо. Аз все още не можех да дойда на себе си от мъката по тежка­та загуба. Като отлях малко масло, аз тръгнах за дома на Рама.

Намерих тялото на приятеля си вкочанено в прегръдките на смъртта. Без да обръщам внимание на страшния му вид, аз отворих устните му с пръстите на дясната си ръка и успях с лявата си ръка и помощта на тапата да налея маслото капка по капка през стиснатите му зъби.

Когато седмата капка докосна студените му устни, Рама започна силно да се тресе. Мускулите му трепереха от глава­та до петите и той изненадващо седна.

— Видях Лахири Махасая в блестяща светлина - извика приятелят ми. - Той светеше като слънце. „Стани, остави спа­нето - заповяда ми той. - Ела заедно с Юктешвар при мене."

Не можех да повярвам на очите си, когато Рама се облече, беше достатъчно силен след тази фатална болест да отиде до дома на нашия гуру! Там той се просна пред Лахири Маха­сая със сълзи на благодарност.

Учителят беше извън себе си от радост. Очите му закач­ливо ми намигнаха.

— Юктешвар - каза той, - отсега нататък ти несъмнено няма да пропуснеш да носиш със себе си шишенце с рициново масло! Щом видиш труп, просто давай маслото! Е, седем кап­ки масло неизбежно ще отблъснат силите на Яма193!

— Гуруджи, вие ми се присмивате. Нищо не разбирам. Моля ви, посочете ми в какво се състои грешката ми.

— Два пъти ти казах, че Рама ще оздравее, но ти все пак не ми повярва напълно - обясни Лахири Махасая. - Нямах предвид, че докторите ще могат да го излекуват. Споменах само, че те се грижат за него. Между двете твърдения нямаше причинна връзка. Не исках да се меся на лекарите, те също трябва да живеят. - Моят гуру добави с глас, изпълнен с ра­дост: - Винаги знай, че неизтощимият Параматман194 може да излекува всекиго - и лекар, и не лекар.

— Виждам грешката си - признах аз разкаяно. - Сега знам, че вашите прости думи са споени с целия космос."

Когато Шри Юктешвар свърши удивителния си разказ, един от очарованите малки слушатели се осмели да зададе един напълно разбираем за дете въпрос.

— Господине - каза той, - защо вашият гуру е използвал рициново масло?

-— Дете мое, даването на масло нямаше никакъв смисъл, освен този, че аз очаквах нещо материално и Лахири Махасая избра маслото, което се намираше наблизо, като обективен символ за събуждане на по-голяма вяра в мен. Учителят до­пусна Рама да умре, защото аз частично се колебаех. Но бо­жественият гуру знаеше, че тъй като е казал, че ученикът ще оздравее, трябва да се проведе някакво лечение, дори и да трябваше да се излекува Рама от смъртта - една обикновено неизлечима болест!

Шри Юктешвар отпрати малката група и ми посочи да седна на одеялото до краката му.

— Йогананда - каза той с необикновено сериозност, - от Самото си раждане си заобиколен от преки ученици на Лахи­ри Махасая. Великият учител проживя възвишения си живот и частично уединение и твърдо отказа да разреши на последователите си да създадат някаква организация около учението му. Независимо от това, той направи знаменателно предсказание.

„Около петдесет години, след като си отида - каза той, - моят живот ще бъде описан поради дълбокия интерес, който Западът ще прояви към йога. Посланието на йога ще обиколи земното кълбо и ще спомогне да се установи онова братство между хората, което произтича от прякото възприемане на Единия Отец."

— Сине мой, Йогананда - продължи Шри Юктешвар, - ти трябва да изиграеш своята роля в разпространението на това послание и в описанието на този свят живот.

Петдесетте години от деня, в който Лахири Махасая си отиде през 1895 година, се изпълниха през 1945 година - годи­ната на завършване на тази книга. Не мога да не бъда поразен от съвпадението, че тази година възвести и началото на нова ера - ерата на революционната атомна енергия. Всички мис­лещи умове, както никога досега, са обърнати към неотлож­ните проблеми на мира и братството, за да не би непрекъсна­тото използване на физическа сила да унищожи всички хора заедно с проблемите им.

Дори и човешката раса с делата си да изчезне безследно, поразена от времето или от бомба, слънцето няма да промени своя ход, а звездите ще продължат неизменното си бдение. Космическият закон не може да бъде спрян или променен, затова не е зле човек да влезе в хармония с него. Ако космо­сът е против силата, ако слънцето не воюва с планетите, а се оттегля в подобаващото време, за да осигури на звездите тях­ното малко властване, за какво ни е железният юмрук? Нима от него наистина ще произлезе мир? Не с жестокост, а с доб­ра воля се въоръжава движещата сила на вселената. Човечество, живеещо в мир, ще познае безкрайните плодове на побе­дата, по-сладки от всички онези, отгледани върху пропитата с кръв почва.

Действащото Общество на народите ще бъде естествени­ят, безименен съюз на човешките души. Дълбоките симпа­тии и проницателност, които са необходими, за да се излеку­ват раните на земята, не могат да произлязат от просто инте­лектуално разглеждане на различията между хората, а от поз­нанието за тяхното единство - родството им с Бога. За осъ­ществяване на най-висшия идеал на света - мир чрез братст­во - нека йога, науката за личен контакт с Божественото, се разпространи постепенно сред всички хора във всички страни.

Макар че индийската цивилизация е по-древна от всяка друга, малко историци са забелязали, че подвигът на нейното национално оцеляване не е случайност, а логически произти­ча от онази преданост към вечните ценности, която Индия е предлагала посредством най-добрите си представители от вся­ко поколение. Чрез безусловната непрекъснатост на същест­вуване, чрез непреходността пред лицето на епохите - могат ли прашните учени вярно да ни кажат техния брой? - сред всички народи именно Индия дава най-стойностния отговор на предизвикателствата на времето.

Библейският разказ (Битие 18:23-32) за молбата на Авраам към Господа да пощади Содом, ако в него могат да бъдат открити десет праведници и божият отговор: „няма да погубя и заради де­сетте", придобива нов смисъл в светлината на факта, че Ин­дия е избегнала участта на забвението на Вавилон, Египет и други могъщи народи, които някога са й били съвременници. Отговорът на Господ ясно показва, че една страна живее не с материалните си постижения, а чрез човешките шедьоври.

Нека през този двадесети век, потънал два пъти в кръв, преди да достигне средата си, още веднъж бъдат чути божест­вените думи: нито една нация, която може да създаде десет човека, велики пред очите на Неподкупната Справедливост, няма да измре. Благодарение на такива убеждения Индия е устояла на хилядите капани на времето. Всеки век самореализирани учители са освещавали земята й; съвременни христоподобни светци като Лахири Махасая и Шри Юктешвар са се надигнали, за да възвестят, че науката йога е по-съществе­на за щастието на човека и дълголетието на нациите от вся­какъв материален прогрес.

В печата се е появявала съвсем оскъдна информация за живота на Лахири Махасая и неговото универсално учение. За три десетилетия в Индия, Америка и Европа аз открих дъл­бок и искрен интерес към неговото послание за освобождава­ща йога. Точно както той предсказа, сега наистина е необхо­димо писмено описание на неговия живот на Запад, където постиженията на великите съвременни йоги са малко из­вестни.

За живота на изключителния гуру на английски не е на­писано почти нищо, освен една-две малки брошури. През 1941 г. на бенгалски се появи неговата биография Шри Шри195 Шяма Чаран Лахири Махасая. Тя е написана от един мой ученик, Свами Сатянанда, който от дълги години е ачаря (духовен нас­тавник) на нашата школа в Ранчи. Преведох някои пасажи от неговата книга и ги включих в този раздел, посветен на Лахи­ри Махасая.

Лахири Махасая се е родил на 30 септември 1828 г. в бла­гочестиво брахманско семейство с древно родословие. Род­ното му място било селото Гхурни, намиращо се в област На­дя, недалеч от Кришнагар, Бенгалия. Той бил най-малкият син на Муктакаши, втората жена на достопочтения Гаур Мо-хан Лахири. (Първата му жена, след раждането на трима си­на, умряла по време на поклонническо пътуване.) Майката на момчето си отишла от този свят още през детството му. За нея не се знае почти нищо, освен показателния факт, че е би­ла пламенна поклонничка на Господ Шива196, когото Свеще­ните писания определят като „Цар на йогите".

Малкият Лахири, чието име било Шяма Чаран, прекарвал ранните години от живота си в бащиния си дом в Надя. Кога­то бил на три-четири години, често го виждали да седи в йогическа поза в пясъка, който го скривал целия с изключение на главата.

Имението на Лахири било разрушено през зимата на 1833 година, когато преминаващата наблизо река Джаланги изме­нила руслото си и се скрила в дълбините на Ганг. Един от хра­мовете на Шива, основан от рода Лахири, потънал в реката заедно с къщата. Поклонник спасил каменното изваяние на Шива от въртопите на водите и го поставил в нов храм, извес­тен днес като Местонахождението на Гхурни Шива.

Гаур Мохан Лахири и неговото семейство напуснали Надя и станали жители на Бенарес, където бащата незабавно издиг­нал храм на Шива. Той ръководел семейството си според нор­мите на ведическата дисциплина, спазвайки редовно церемо­ниално богослужение, извършвайки благотворителна дейност и занимавайки се с духовно учене. Но бидейки справедлив и непредубеден, той не пренебрегвал и ползотворните влияния на съвременните идеи.

Като момче Лахири взимал уроци по хинди и урду в учебни групи в Бенарес. Той посещавал училище, ръководено от Джой Нараян Гхосал, където изучавал санскрит, бенгалски, френски и английски. Посвещавайки се на непосредствено изучаване на Ведите, младият йогин ревностно слушал дискусиите на уче­ните брахмани върху Писанията, където особено се откроявал един пандит от Мархата на име Наг-Бхата.

Шяма Чаран бил добър, честен и смел младеж, обичан от всичките си другари. Имал добре сложено, пъргаво и силно тя­ло и изпъквал в плуването и много дейности, изискващи сръч­ност.

През 1846 г. той се оженил за Шримати Каши Мони, дъще­ря на Девнараян Санял. Образцова индийска съпруга, Каши Мони жизнерадостно се заела с домашните си задължения и традиционния дълг на стопанката да посреща гостите и бедня­ците. Двама синове, Тинкаури и Дикаури, благословили този съюз.

През 1851 г., на възраст 23 години, Лахири Махасая поел поста счетоводител в Министерството на военната промишленост на английското правителство. По време на службата си ion получил много повишения. Така той не само бил учител Вред Божиите очи, но постигнал и успех в малката човешка Црама, където играел отредената му в света роля.

Тъй като канцелариите на Военното министерство се пре­мествали, Лахири Махасая бил прехвърлян в Газипур, Мирджапур, Данапур, Наини Тал, Бенарес и на други места. След смър­тта на баща си Лахири трябвало да поеме цялата отговорност за семейството му, за което купил едно тихо жилище в Гарудсшвар Мохула, в съседство с Бенарес.

На тридесет и третата година от живота си Лахири Маха­сая видял осъществление на целта, заради която отново бил въплътен на земята. Дълго тлеещият, покрит с пепел пламък получил възможност да избухне в истински огън. Отвъд погле­да на човешките същества винаги тайнствено работи една бо­жествена повеля, караща всички неща да се проявят в подходя­щото време. Недалеч от Раникет той срещнал своя велик гуру, Бабаджи, и бил посветен от него в крия-йога.

Това било събитие, благоприятно не само за него, това бил щастлив момент за цялата човешка раса. Много от нейните представители по-късно получиха събуждащия душата дар на крия-йога. Загубеното, отдавна изчезнало най-висше из­куство на йога отново бе извадено на бял свят. Много жадни за духовното мъже и жени в крайна сметка намериха пътя си към прохладните води на крия-йога. Точно както в инду­истката легенда, където Майка Ганг предлага божествените си глътки на изгарящия от жажда поклонник Бхагират, та­ка и небесният поток на крия се вля от тайните твърдини на Хималаите в прашните убежища на хората.

1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   26


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница