Блажените слова на Шри Рамакришна

Разнообразието  на  човешката  натура

Шри Рамакришна - Характеристиките на саттва, раджас и тамас са много различни. Егоизмът, сънливостта, лакомията, похотта, гневът и другите като тях са черти на хора с тамас. Хората с раджас се заплитат в многобройни дейности. Всичките дрехи на такъв един човек са тип-топ. Къщата му е безукорно чиста. Портрет на Кралицата¹ виси на стената в гостната му. Когато служи на Бог, той носи копринена дреха. Около врата си има наниз от зърна на рударакша, а между тях е добавил и няколко златни такива. Когато някой дойде да посети залата за богослужение в дома му, той играе ролята на гид. След като покаже залата, казва: “Моля ви, минете насам, господине. Има и други неща – пода от бял мрамор и натмандира² със своите прекрасни резби.” Когато дава средства за благотворителност, той го прави показно. Но човекът надарен със саттва е тих и спокоен. Що се отнася до дрехите, всичко би му свършило работа. Той печели само толкова, колкото да напълни стомаха си с най-простата храна; никога не ласкае хората за пари. Къщата му се нуждае от ремонт. Него никога не го е грижа за дрехите на децата му. Не копнее за име и слава. Богослужението, медитацията и благотворителността му са извършвани тайно; хората въобще не знаят за тях. Той медитира вътре в мрежата си против комари. Другите мислят, че не е спал добре през нощта, затова спи до късно сутринта. Саттва е последното от стъпалата. След това идва покривът. Веднага щом качеството на саттва бъде развито, няма повече закъснение в постигането на Бог. Още една стъпка - и Той бива реализиран. (Към заместник-съдията) Не каза ли ти, че всички хора са равни? Сега виждаш, че има толкова голямо разнообразие в човешката природа.

“А тези, които са омотани и въвлечени в светското, никога не се вразумяват. Те лежат в мрежата, но дори не осъзнават, че са оплетени. Ако заговорите за Бог в тяхно присъствие, веднага напускат мястото. Казват: ‘Защо сега? Ще мислим за Бог в часа на смъртта.’ Но когато легнат на смъртния си одър, казват на жените и децата си: ‘Защо сте сложили толкова много фитили в лампата? Използвайте само един. Иначе ще изгори много масло.’ Докато умират, мислят за жените и децата си и плачат: ‘Какво ли ще се случи с тях след смъртта ми?’

“Впримчените души повтарят тези същите действия, които ги карат да страдат толкова много. Те са като камилата, която яде трънливите храсти, докато кръв потече от устата й, и която въпреки това не се отказва от тях. Такъв човек може да е загубил сина си и да е поразен от скръб, но въпреки това създава деца година след година. Той може да се е разорил от сватбата на дъщеря си, и все пак продължава да прави дъщери всяка година. Казва: ‘Какво мога да сторя? Такъв ми бил късметът!’ Когато отиде на някое свято място, не намира време да помисли за Бог. Почти е премазан до смърт, носейки бохчите на жена си. Влизайки в храма, на него много му се иска да даде на детето си да пие светена вода и да го накара да се претърколи на пода; но не намира време за собствените си молитви. Тези обвързани създания робуват на господарите си, за да изкарат пари за храна за себе си и семействата си; а печелят като лъжат, с измами и ласкателства. Те се присмиват на онези, които мислят за Бог и медитират върху Него и ги наричат ненормални.

“И така, виждаш колко много различни видове хора има. А ти казваш, че всички хора са равни. Но колко разновидности от хора има! Някои притежават повече сила, а други – по-малко.

“Впримчените създания, привързани към светското, говорят единствено за светски неща в часа на смъртта си. От каква полза ще бъде за такива хора, ако те само външно повтарят името на Бог, потапят се в Ганг, или посещават святи места? Ако в себе си хранят привързаност към света, тя ще излезе наяве в момента на смъртта. Докато умират, ще бълнуват глупости. Може би такъв човек ще извика в делириум: ‘Тамериков прах! Подправки! Дафинов лист!’ Говорящият папагал, когато е спокоен повтаря святите имена на Радха и Кришна, но когато е сграбчен от някоя котка, започва да издава естествените си звуци и да кряка: ‘Кря! Кря! Кря!’ В Гита е казано, че това за което мисли човек в часа на смъртта си, такъв става в следващия си живот. Крал Бхарата напуснал живота, възкликвайки, ‘Елен! Елен!’ и бил прероден в елен. Но ако човек умре мислейки за Бог, тогава той достига Бог, и не трябва да се връща в света.”

Един поклонник от Брахмо Самадж – Господине, да предположим, че някой е мислил за Бог по време на живота си, но в момента на смъртта Го забрави. Ще се върне ли той поради тази причина в света на мъката и страданието? Защо трябва да е така? Той със сигурност е мислил за Бог през голяма част от живота си.

Шри Рамакришна – Без съмнение човек мисли за Бог, но той не вярва в Него. Отново и отново Го забравя и се привързва към света. Това е същото като да изкъпеш един слон; след малко той отново се покрива с кал и мръсотия. “Умът е луд слон.” Но ако накараш слона да влезе в обора веднага след като го изкъпеш, той си остава чист. По същия начин, ако човек мисли за Бог в часа на смъртта си, неговият ум става чист и повече няма възможност да се привърже към “жена и злато.”

“Човек не вярва в Бог. Това е причината, поради която той страда толкова много. Казват, че когато се потопиш в святите води на Ганг, греховете ти кацат на някое дърво на брега. Но веднага щом излезеш от водата след банята, греховете отново скачат на раменете ти. (Всички се смеят.) Човек трябва да проправи пътя предварително, така че в часа на смъртта да може да мисли за Бог. А пътят преминава през постоянната практика. Ако практикува медитация, той ще помни Бог дори в последния ден от живота си.

Поклонникът – Казахте го красиво, господине. Красиви думи, наистина.

Шри Рамакришна – О, това са само празни приказки. Но знаете ли какво чувствам отвътре? Аз съм машината, а Бог е Оператора. Аз съм къщата, а Той е Обитателя. Аз съм двигателя, а Той - Машиниста. Аз съм колесницата, Той – Кочияша. Движа се така, както Той ме движи; правя това, което Той ме кара да правя.

След малко Трайлокя запява под акомпанимента на барабани и цимбали. Шри Рамакришна започва да танцува, опиянен от божествена любов. Много пъти той навлиза в самадхи. Стои изправен, с фиксиран поглед, със сияйно лице и с ръка върху рамото на един любим ученик. Слизайки малко по-надолу от състоянието на екстаз, той отново започва да танцува като луд слон. Възвръщайки съзнанието си за външния свят, импровизира някои стихове от песента:

О Майко, танцувай около Своите поклонници!

О Майко, танцувай в лотоса на моето сърце;

Танцувай Ти – вечно-блажения Брахман!

Танцувай с цялата Си красота, която света омагьосва.

Една неописуема сцена. Прекрасният небесен танц на едно дете, пълно до горе с екстатичната любов към Бог и отъждествено с цялото си сърце и душа с Божествената Майка! Поклонниците от Брахмо Самадж танцуват около Шри Рамакришна отново и отново, привлечени като желязо към магнит. С екстатични гласове те повтарят името на Брахман. Повтарят и името на Божествената Майка. Много от тях плачат като деца и викат: “Майко! Майко!”

Разговор  с  Виджай

Когато музиката свършва, бхактите и Шри Рамакришна сядат. Въпреки че е около осем часа, вечерното богослужение на Брахмо Самадж все още не е започнало. В радостта от божествената музика всички са забравили за формалната служба. Виджай, който е трябвало да води службата седи с лице срещу Шри Рамакришна. Неговата тъща и другите дами от Брахмо Самадж искат да се видят с Шри Рамакришна; затова той отива да се срещне с тях в друга стая.

Докато те разговарят, Бени Пал, техният домакин, влиза в стаята.

Бени (на Виджай) – Господине, елате. Късно е. Моля ви започнете службата.

Виджай – Каква нужда има вече от служба? Виждам, че според вашите приготовления първо е сервиран оризовия пудинг (т.е. десерта - божествената музика), а след това супата (формалната служба) и другите ястия.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Поклонниците даряват на Божеството своите приношения според темперамента си. Саттвичният поклонник предлага обикновен оризов пудинг, а раджасичният – петдесет различни вида ястия. Тамасичният коли кози и други животни.

Виджай се колебае дали да се качи на платформата и да започне богослужението. Той казва на Шри Рамакришна: “Ще извърша службата, само ако ми дадете вашата благословия.”

Шри Рамакришна – Всичко ще бъде наред, ако не чувстваш никакъв егоизъм, ако нямаш суетното чувство: “Аз изнасям лекция. Слушайте ме.” Кое поражда егоизма? Познанието или невежеството? Само скромният човек достига Познание. Дъждовната вода се събира в ниските места. Тя изтича надолу от възвишенията.

“Човек не достига нито Познание, нито освобождение, докато в него има егоизъм. Той се връща отново и отново в света. Телето блее: ‘Хамба! Хамба!’, което означава, ‘Аз! Аз!’ Затова то страда от такава агония. Касапинът го заколва, а обущарят прави обувки от кожата му. От кожата му се изработват още и барабани, по които хората бият безмилостно. Накрая от червата му правят предачна машина. Докато изприда памука, машината издава звука: ‘Туху! Туху!’ или ‘Ти! Ти!’ Чак тогава бедното теле е освободено от своето страдание. То повече не казва, ‘Хамба! Хамба!’, а повтаря, ‘Туху! Туху!’ Телето сякаш казва: ‘О Боже, Ти си Този, който прави всичко, а аз съм нищо. Ти си Оператора, а аз съм машината. Ти си всичко.’

“Тези три думи – ‘Учителю’, ‘татко’ и ‘Гуру’ ме бодат като тръни. Аз съм син на Бог, Неговото вечно дете. Как мога да бъда баща? Единствено Бог е Господаря, а аз съм само негов инструмент. Той е Операторът, а аз - машината.

“Ако някой ме нарече ‘Гуру’, му казвам: ‘Какъв ти Гуру? Махай се, глупак такъв!’ Няма друг Гуру освен Сатчитананда. Няма друго убежище освен Него. Единствено Той е Кормчията, който пренася човек през океана на света (На Виджай) Много е трудно човек да действа като ачаря, религиозен учител. Това вреди на самия ачария. Намирайки няколко души, които да го почитат, той седи с изправен гръб, кръстосал крака, и казва гордо: ‘Аз проповядвам. Чуйте ме всички вие!’ Това е много лошо отношение. Той получава малко престиж и всичко се свършва с това. Хората най-много си казват: ‘Ах, Виджай Бабу говори много добре. Той знае много.’ Никога не храни такава мисъл: ‘Аз проповядвам.’ Винаги казвам на Божествената Майка: ‘О Майко! Ти си Оператора, а аз съм машината. Правя това, което Ти ме караш да правя, говоря това, което Ти ме караш да говоря.’”

Виджай (смирено) – Моля ви, дайте ми своето позволение. Само тогава ще отида на платформата.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Какво да кажа? Сам се моли на Бог. Той принадлежи на всички, точно както “Чичо Месец” е чичо на всички¹. Няма от какво да се боиш, ако си искрен.

Когато е помолен още веднъж от Виджай, Шри Рамакришна казва: “Да, иди. Следвай правилата. Всичко е наред, ако човек изпитва искрена любов към Бог.”

Виджай сяда на платформата и изпълнява службата според правилата на Брахмо Самадж. По време на молитвата той отново и отново призовава Божествената Майка, затрогвайки сърцата на всички присъстващи. След богослужението домакинът нагостява всички с богата вечеря.

Скоро поклонниците са готови да тръгнат към домовете си. Шри Рамакришна започва разговор с Виджай, на който присъства само М.

Шри Рамакришна – Ти се молеше на Бог, обръщайки се към Него като към Майка. Това е много добре. Хората казват, че привързаността на майката към детето е по-силна от тази на бащата. Един син може да изисква насила своето желание от майка си, но не и от баща си. Веднъж няколко коли пълни с пари идваха от имението на майката на Трайлокя. Те бяха охранявани от много на брой здравеняци с червени тюрбани, въоръжени с дълги сопи. Трайлокя, който чакаше на пътя с хората си, връхлетя върху колите и отне парите със сила. Един син може да има много силни претенции върху богатството на майка си. Както казват хората - една майка не може успешно да води дело срещу сина си в съда.”

Виджай – Ако Брахман е нашата Майка, тогава има ли Той някаква форма или е Безформен?

Шри Рамакришна – Това, което е Брахман, е също Кали, Майката, Изначалната Енергия. Когато Той е неактивен, се нарича Брахман. Но когато сътворява, съхранява и разрушава, Той е Шакти. Спокойната вода е илюстрация на Брахман. Същата вода, когато се движи на вълни, може да бъде сравнена с Шакти. Какво е значението на Кали? Тази, която влиза в общение с Маха-Кала, Абсолюта, е Кали. Тя е Безформена, но също така има и форми. Ако вярваш в безформения аспект, тогава медитирай върху Кали като такава. Ако медитираш върху който и да е Неин аспект с убеждение, тя ще ти позволи да узнаеш истинската Й природа. Тогава ще разбереш не само че Бог съществува, но Той ще дойде близо до теб и ще говори с теб както аз в момента. Имай вяра и ще постигнеш всичко. Запомни и това: ако вярваш че Бог е Безформен, тогава се дръж за този идеал с твърдо убеждение. Но не бъди догматичен: никога не казвай, че Бог може да бъде само това и не онова. Можеш да кажеш: ‘Вярвам, че Бог е Безформен. Но Той може да бъде още много неща. Единствено Той знае всичко, което може да бъде. Аз не знам; не разбирам.’ Как може човек със своя интелект от няколко грама да знае истинската природа на Бог? Можеш ли да налееш четири литра мляко в съд от един литър? Ако Бог в Своята милост, някога Се разкрие на Своя поклонник и го накара да разбере, тогава той ще знае; но не и иначе.

“Това което е Брахман, е Шакти, и Това същото е Божествената Майка.

Рампрасад казва, това е Той - 

Но трябва ли да издам тази тайна

Пред всички, насред площада?

От намеците, които ти давам, О ум, 

Отгатни кое е това Същество!

Рампрасад загатва, че той е познал Брахман. Той се обръща към Брахман като към Майка.

Аз изоставих, веднъж за винаги, дхарма и адхарма.

Адхарма означава неправедното действие, действията забранени от религията. Дхарма означава праведните действия предписани от религията, като например щедростта към бедните, храненето на брахмините и т.н.”

Шри Рамакришна – Чистата любов към Бог. Аз се молех на Божествената Майка: “О Майко, ето ти Твоята дхарма, ето ти Твоята адхарма, вземи ги и ми дай чиста любов към Теб. Ето, вземи Своя порок, ето, вземи Своята добродетел; дай ми чиста любов към Теб. Ето ти Твоето познание, ето ти Твоето невежество; дай ми чиста любов към Теб.” Както виждаш, не съм се молил дори за познание или признание. Когато човек се отрече от дхарма и адхарма, остава само чистата любов към Бог – любовта, което е неопетнена, без никакъв мотив зад себе си, любовта, която човек чувства единствено заради самата любов.  

 

Шеста глава

Личностният  Бог  и  безличностният  Брахман

Един поклонник от Брахмо Самадж – Бог различен ли е от Своята Шакти?

“Докато човек има съзнание за ‘аз’ и ‘ти’, докато чувства, че той е онзи, който се моли или медитира, дотогава ще чувства, че Бог чува неговите молитви и че Той е Личност. Тогава човек трябва да казва: ‘О Боже, Ти си Господаря, а аз съм Твой слуга. Ти си цялото, а аз съм част от Теб. Ти си моята Майка, аз съм Твоето дете.’ На този етап съществува чувство на разграничение: ‘Аз съм едно, а Ти си друго.’ Самият Бог ни кара да чувстваме това разграничение; и поради него виждаме мъж и жена, светлина и тъмнина, и т.н. Докато човек осъзнава тези разлики, той трябва да приема Шакти, или Личностния Бог. Бог е този, който ни е дал съзнанието за ‘аза’. Можете да разсъждавате хиляди пъти; и все пак този ‘аз’ не изчезва. Дотогава докато съзнанието за ‘аза’ съществува у нас, Бог ни Се разкрива като Личност.

“Затова докато човек е съзнателен за своя ‘аз’ и за разграничението, той не може да говори за Брахман лишен от качества, а трябва да приеме Брахман с качества. Този Брахман с качества е провъзгласен за Кали - Изначалната Енергия - във Ведите, Пураните и Тантра.”

Виджай – Господине, как човек може да види Изначалната Енергия и да достигне Брахмаджнана, познанието за Брахман без атрибути?

Шри Рамакришна – Моли му се с копнеещо сърце и плачи за Него. Това ще пречисти сърцето ти. Виждаш отражението на слънцето в чистата вода. В огледалото на своето съзнание за ‘аз’, поклонникът вижда Изначалната Енергия, Брахман с атрибути. Но огледалото трябва да бъде чисто. Човек не вижда точното отражение, ако има някаква нечистота в огледалото.

“Докато човек е принуден да вижда слънцето отразено във водите на съзнанието за ‘аза’ и докато той други средства да Го вижда освен чрез отражението Му, дотогава само отразеното слънце е сто процента истинско за него. Докато чувството за ‘аз’ съществува, отразеното слънце е истинско – сто процента истинско. Това отразено слънце не е нищо друго освен Изначалната Енергия.

“Но ако търсиш Брахмаджнана, познанието за Брахман без атрибути, тогава се отправи към истинското Слънце с помощта на Неговото отражение. Моли се на Брахман с атрибути, който чува молитвите ти, и Той Самият ще ти даде пълното познание за Брахман; защото това, което е Брахман с качества е също и Брахман без качества, това което е Брахман, е също и Шакти. Човек реализира недвойствеността след достигането на Абсолютното Познание.

“Божествената Майка дава също и Брахмаджнана на Своя поклонник. Но този който изпитва истинска любов към Бог, обикновено не търси познание за Брахман.

“Има и друг път, пътят на познанието, който е много труден. Вие членовете на Брахмо Самадж, не сте джнанини. Вие сте бхакти. Джнанинът вярва, че само Брахман е истински, а светът е илюзорен - като сън. За него ‘аз’ и ‘ти’ са илюзорни като сън.

“Бог е нашия Вътрешен Учител. Моли му се с чисто и открито сърце. Той ще ти обясни всичко. Откажи се от егоизма и се потърси подслон при Него. Ще разбереш всичко”.

Шри Рамакришна запява:

О ум, от себе си навън не излизай;

Ако в себе си малко потърсиш, ще откриеш

Всичко онова, към което се стремиш.

Бог е истинският Философски Камък,

Той дълбоко в сърцето ти лежи скрит -

И е най-скъпоценният камък от всички.

Колко съкровища са пръснати навред,

Във външния двор, който се простира отпред - 

Пред покоите на сърцето ти най-съкровени!

Той продължава – Когато общуваш с хора извън твоето Брахмо Самадж - обичай всички. Когато си в средата им, бъди един от тях. Не храни озлобление към никого. Не извръщай лице с омраза и не казвай: “Този човек вярва в Бог с форма, а не в Безформения Бог. Този човек е християнин. Онзи е индус. А онзи е мюсюлманин.” Единствено Бог е Този, който кара хората да виждат нещата по различен начин. Знай, че хората имат различни натури. Осъзнай това и общувай с тях, доколкото ти е възможно. И обичай всички. Но влизай в своите собствени най-съкровени покои, за да се радваш на мир и блаженство.

Лампата на Познанието, О ум, запали

И там формата на Блажената Майка съзри -

На Божествената Майка най-скъпото лице.

Часът е около десет вечерта. Шри Рамакришна се качва в кола, за да се прибере в Дакшинешвар. Един или двама присъстващи се качват с него. Колата спира под едно дърво, в дълбоката тъмнина. Бени Пал иска да изпрати някои сладки и друга храна за Рамлал, племенника на Шри Рамакришна.

Бени Пал – Господине, Рамлал не беше тук тази вечер. С ваше позволение бих искал да му изпратя малко сладки по вашите придружители.

Шри Рамакришна (с голямо безпокойство) – О, Бабу Бени Пал! Моля ви не пращайте нищо по мен. Това е лошо за мен. Никога не трябва да нося нищо със себе си и да трупам неща¹. Моля ви не се обиждайте.

Бени Пал – Както желаете, господине. Моля ви, благословете ме.

Шри Рамакришна – Всички ние бяхме много щастливи днес! Знаеш ли, само онзи е истински човек, който е превърнал парите в свой слуга. А тези които не знаят как да ги използват не са хора, дори да имат човешки форми. Те може и да имат човешки тела, но се държат като животни. Ти наистина си благословен. Ти направи щастливи толкова много поклонници днес. 

 

ХІІІ част

С бхактите  в  Дакшинешвар

Среща  с  Хридай

 

Днес е 26 октомври 1884г. Следобед е и има много поклонници в стаята на Шри Рамакришна. Сред тях са Маномохан, Махимачаран и М. По-късно се присъединяват Ишан и Хазра. Баларам и Ракхал все още са във Вриндаван. Много от младите момчета, които по-късно стават близки последователи на Шри Рамакришна, по това време започват да търсят неговата компания. Лату живее с него, а Джогин¹, който е от селото, често го посещава.

Шри Рамакришна (на Маномохан) – Виждам Рама във всички неща. Всички вие си седите тук, но аз виждам Рама във всеки един от вас.

Маномохан – Да, господине. Рама е Онзи, който е станал всичко. Но както казвате, въпреки че всяка вода е Нараяна (Бог), една вода е подходяща за пиене, друга за миене на ръцете и лицето, а трета само за измиване на съдове и тенджери.

Шри Рамакришна – Вярно е. Но аз виждам, че Самият Бог е станал всичко – вселената и нейните живи същества.

След малко Шри Рамакришна сяда на по-ниското легло в стаята си.

Шри Рамакришна (на Махимачаран) – Чудя се, дали съм станал фанатичен в стремежа си да говоря само истината? Ако без да искам кажа че няма да ям, не мога да ям дори и да съм гладен. Освен това, ако помоля някого да ми носи съда за вода докато отивам в Джаутала, боровата гора, трябва да го носи единствено той. Ако някой друг го направи, той ще трябва да се върне. В какво затруднение съм изпаднал само! Дали има изход от това?

“Освен това не мога да нося нищо със себе си - нито храна, нито дори обикновено бетелово листо² - защото това означава трупане за в бъдеще. Не мога да нося дори малка бучка пръст в ръката си”.

В този момент влиза един човек и казва на Шри Рамакришна, че Хридай³ го чака, за да се види с него в градината на Джаду Маллик, близо до изхода на храмовия парк.

Шри Рамакришна казва на поклонниците – Ще трябва да отида да се видя с Хридай. Моля ви не си тръгвайте.

Той обува чехлите си и тръгва към източната врата на храмовата градина заедно с М., който го придружава. Пътят минава през градината и е настлан с керемидено червен прах. Управителят на храмовия комплекс е застанал на пътеката и поздравява Шри Рамакришна, който малко след това минава покрай северния изход на градината, където са насядали брадатите часовои. От лявата му страна остава кутхи, сградата използвана от собствениците на храма. След това минава по пътя обкичен от двете страни с цъфтящи растения, покрай изкуственото езерце, използвано като резервоар за вода, и излиза извън храмовия парк. Открива Хридай да го чака близо до портата на градината на Джаду Маллик.

При вида на Шри Рамакришна, Хридай, който до този момент стои с длани събрани пред гърдите, ляга по очи пред него. Когато Шри Рамакришна му казва да стане, той се изправя и започва да плаче като дете. Чудно! Сълзи се появяват и в очите на Шри Рамакришна. Той ги изтрива с ръце. Хридай му е причинявал такива големи страдания, и въпреки това той също плаче за него.

Шри Рамакришна – Защо си дошъл?

Хридай (плачейки) – Дойдох да те видя. На кого друг мога да разкажа мъките си?

Шри Рамакришна се усмихва и му казва, за да го утеши – Човек не може да избегне тези мъки в света. Удоволствието и болката са неизбежни в светския живот. (Сочейки М.) Затова всички те идват тук от време на време. Получават покой на ума като слушат за Бог. Каква е твоята беда?

Хридай (плачейки) – Лишен съм от твоята компания и затова страдам.

Шри Рамакришна – Защо, не беше ли ти който каза: “Ти следвай своя идеал и ме остави да следвам моя”?

Хридай – Да, казах. Но какво разбирах тогава?

Шри Рамакришна – Сега обаче ще трябва да ти кажа довиждане. Ела друг ден и ще поговорим. Днес е неделя и много хора са дошли да ме видят. Чакат ме в стаята. Имаше ли добра реколта тази година?

Хридай – Не беше лоша.

Шри Рамакришна – Нека ти кажа довиждане. Ела друг ден.

Хридай отново ляга по очи пред Шри Рамакришна, който тръгва обратно за стаята си с М.

Шри Рамакришна (на М.) – Той ме тормозеше толкова много, колкото и ми служеше. Когато стомашните ми проблеми бяха превърнали тялото ми в скелет и не можех да ям нищо, той ми казваше: “Само гледай как ям аз! Не можеш да ядеш поради състоянието на ума си.” А веднъж каза: “Глупак! Ако не бях тук с теб, цялата ти святост щеше да ти бъде избита от главата!” Един ден той толкова ме изтормози, че отидох на брега на реката, за да се удавя в приливната вълна.

М. остава безмълвен чувайки това. Той вероятно се чуди как Шри Рамакришна може да пролива сълзи за такъв човек.

Шри Рамакришна (на М.) – Но той също така ми служеше толкова вярно... Защо ли сега са го сполетели лоши времена? Грижеше се за мен като родител, който отглежда детето си. А аз лежах в безсъзнание ден и нощ. Освен това, бях болен толкова дълго време. Бях оставен изцяло на неговата милост.

М. не знае какво да каже; затова замълчава.

Шри Рамакришна се връща в стаята си и сяда на по-ниското легло. Бхактите го очакват с нетърпение.