ХІ част Срещата  на  Шри  Рамакришна  с  пандит  Шашадхар Първа глава

Срещата  на  Шри  Рамакришна  с  пандит  Шашадхар

Посещение  в  дома  на  Ишан

Днес е сряда 25 юни 1884г, втория ден от светлата половина на месец Ашадха. Освен това е денят на Ратхаятра или Фестивала на Колесницата за индусите. От известно време Шри Рамакришна има желание да се срещне с пандит Шашадхар Таркачудамани, който е отседнал при един от съседите на Ишан. Затова е било уговорено, че той ще се срещне с пандита следобед.

Шри Рамакришна забелязва, че Тантрическият поклонник има яркочервен знак на челото и казва с усмивка: “Виждам, че той е жигосан.”

След малко идват М. и Нарендра и се покланят на Шри Рамакришна, който предварително е казал на М., че ще идва в Ишановата къща.

Шри Рамакришна се шегува за закъснението в сервирането на храната. Единият от пандитите цитира санскритски стих за безпокойството в умовете на хората създадено от глада. Той продължава и разяснява стиха, като казва: “Изучването на философията наистина е поучително, но поезията е по-очарователна от философията. Хората които слушат добра поезия мислят, че философията – Веданта, Няя, Санкхя¹ и т.н. – е суха и безинтересна. От друга страна, музиката е по-привлекателна от поезията. Музиката разтопява дори каменното сърце. Но една красива жена винаги привлича мъжкото сърце по-силно, отколкото музиката. Когато такава жена минава наблизо, тя отклонява ума на мъжа и от поезията, и от музиката. Почувства ли човек обаче пристъп на глад, всичко останало – поезията, музиката, жената – губи значение. Затова гладът е най-силен.”

Шри Рамакришна забелязва с усмивка: “Пандитът е духовит.”

Скоро Нарендра започва да пее. Няколко минути по-късно Шри Рамакришна се качва горе, за да си почине. М. и Шриш го придружават. М. представя Шриш на Шри Рамакришна, казвайки: “Той е учен и човек със спокойна натура. Бяхме състуденти. Сега е адвокат.”

Шри Рамакришна – Жалко, че такъв човек трябва да практикува право.

М. – Да, господине. Това е грешка от негова страна.

Шри Рамакришна – Познавам няколко адвокати. Единият от тях много ме уважава. Той е много прям човек. (Към Шриш) Какво е твоето разбиране за най-същественото нещо в живота?

Шриш – Само Бог съществува и Той е всичко. Но качествата, които човек му приписва не са верни. Как може човек да Го разбере? Неговата природа е безкрайна.

Шри Рамакришна – Каква нужда имаш да броиш дърветата и клоните в една мангова градина? Ти си дошъл в нея, за да ядеш манго. Прави това и бъди щастлив. Целта на живота е човек да обича Бог. Осъществи тази любов и живей в мир.

“Представи си, че си влязъл в една кръчма, за да пиеш вино. Би ли имал нужда да знаеш колко галона вино има в кръчмата? Една чаша ти стига. Каква нужда имаш да знаеш безкрайните качества на Бог? Можеш да размишляваш милиони години за тях и все още няма да ги познаваш.”

Шри Рамакришна остава мълчалив за няколко минути. Един от брахмините-пандити също влиза в стаята.

Шри Рамакришна (на М.) – Няма никакъв смисъл в светския живот. Членовете на Ишановото семейство са добри; затова той живее в мир до известна степен. Ако синовете му обаче бяха непокорни, ако обичаха жените или бяха пристрастени към наркотиците и алкохола, неговите страдания нямаше да имат край. Човек много рядко среща такова религиозно семейство, в което всички членове са отдадени на Бог. Виждал съм само две или три такива семейства. Обикновено човек открива само кавги, препирни, завист и насилие. Освен това в света има болести, скръб и бедност. Виждайки всички тези неща, аз се молех на Божествената Майка: ‘О Майко, обърни ума ми веднага от света към Бог.’

“Само вижте проблемите, с които се сблъсква Нарендра. Баща му е мъртъв, а членовете на семейството му гладуват. Той прави всичко възможно, за да си намери работа, но още не е успял. Само погледнете колко е разстроен умът му!

(Към М.) “Ти посещаваше Дакшинешвар много често. Защо напоследък започна да идваш толкова рядко? Може би защото особено си се сближил с жена си? Но как да те виня? Влиянието на ‘жена и злато’ е навсякъде. Затова се моля: ‘О Божествена Майко, моля те не ме прави светски човек, ако трябва да бъда роден отново в човешко тяло.”

Ученият брахмин – Но защо говорите така, господине? Писанията възхваляват семейния живот.

Шри Рамакришна – Да, вярно е. Но е много трудно да водиш правилен живот в семейството.

Шри Рамакришна сменя темата на разговор. Той казва на М.: “Може би не направихме добре – те пеят, най-вече Нарендра пее – а всички ние излязохме от стаята!” 

 


Втора глава

Бхакти  йога  е  най-лесният  път

Приблизително в четири часа Шри Рамакришна се качва в кола за да отиде в дома, където е отседнал Пандит Шашадхар. Веднага щом влиза, той навлиза в самадхи. Неговото физическо тяло е много нежно в резултат на аскетизма и духовните практики, които е понесъл през дългите години на своята садхана и като резултат на постоянната му погълнатост в Божественото съзнание. Той страда и от най-малкия физически дискомфорт и дори от вибрациите на светските мисли около него. Кешаб Чандра Сен веднъж е казал, че Шри Рамакришна, Христос и Чаитаня принадлежат на един деликатен сорт от човешкия вид, който трябва да бъде съхраняван зад стъклена витрина и предпазван от вулгарния контакт със света.

Пандит Шашадхар, човек със светла кожа на средна възраст, има наниз от зърна на рударакша¹ на врата си. Той е един от знаменитите санскритски учени на времето си – стълб на ортодоксалния индуизъм, себеутвърдил се отново след преминаването на първата вълна на християнството и западната култура през индийското общество. Неговите ясни изложения на индуистките писания, неговата звънтяща ведрост и вълнуващото му красноречие са върнали обратно към религията на техните прадеди редица образовани млади индуси от Бенгал.

Пандитът поздравява Шри Рамакришна с дълбока почит. Нарендра, Ракхал, Рам, Хазра и М., които са дошли с Шри Рамакришна, сядат колкото се може по-близо до него, загрижени да не пропуснат нито една от думите му.

При вида на пандита Шри Рамакришна отново навлиза в самадхи. След известно време, все още в това състояние, той го поглежда и казва с усмивка: “Много добре, много добре.” След това като се обръща към него, казва: “Кажи ми как изнасяш лекции.”

Пандитът – Господине, опитвам се да обяснявам на хората индуистките писания.

Шри Рамакришна – За Калиюга пътят на любовта и отдадеността към Бог, както е предписан от Нарада, е най-добрият. Къде могат да намерят хората днес време да изпълняват задълженията си според наставленията на писанията? В наше време отварите от корени и билки на ортодоксалните индуистки лекари не могат да бъдат давани на пациенти болни от треска. По времето когато тези лекове бавно започнат да действат, с пациента вече ще бъде свършено. Затова само силно действащата смес за треска “Д-р Гупта” е ефективна днес. Можеш да караш хората да практикуват духовни обреди и ритуали; но когато им ги предписваш, премахвай опашката и главата на рибата². Аз казвам на хората да не се притесняват за сложните ритуали на сандхя предписани в свещените книги. Казвам им, че е достатъчно само да повтарят Гаятри. Ако трябва да даваш инструкции за религиозни церемонии от писанията, прави го само за някои хора, такива като Ишан.

“Можеш да изнасяш хиляди лекции, но те няма да направят ни най-малко впечатление на светските хора. Можеш ли да одраскаш една каменна стена с нокът? Върхът на нокътя ще се счупи много по-скоро, отколкото би направил резка в камъка. Какво би постигнал с това да нанасяш удари с меч по твърдата кожа на крокодила? Съдът за вода на един садху, направен от черупката на горчива кратуна, може да посети четирите най-важни святи места на Индия заедно с притежателя си, но той ще си остане все така горчив, както си е бил. Твоите лекции не помагат на светските хора кой знае колко; ще осъзнаеш това малко по малко. Телето не може да се изправи на краката си изведнъж. То ту пада на земята, ту отново става. Така то се учи да стои твърдо на земята и да върви.

“Ти не можеш да разграничиш един човек който обича Бог и светския човек. Разбира се, това не е по твоя вина. По време на буря човек не може да различи едно дърво от друго – например манговото дърво от тамаринда.

“Без да е реализирал Бог, човек не може да се откаже от ритуалите напълно. Колко дълго човек трябва да практикува сандхя и другите форми на ритуалистично богослужение? Дотогава докато той не започне да пролива сълзи от любов и не започнат да го побиват тръпки при името на Бог. Ще разбереш че твоето ритуалистично богослужение е стигнало до своя край, когато очите ти се пълнят със сълзи, докато повтаряш ‘Ом Рама’. Тогава вече няма нужда да продължаваш със своята сандхя и другите ритуали.

“Когато плодът се появи, цветът окапва. Любовта към Бог е плода, а ритуалите са цвета. Когато снахата в един дом забременее, тя не може да върши много работа. Нейната свекърва постепено намалява задълженията й все повече и повече. Когато дойде време да ражда, тя вече не прави нищо. А след като се роди детето, нейната единствена работа е само да се грижи за него. Тя не върши никакви семейни задължения. Сандхя, ритуалът, се разтваря в Гаятри, Гаятри в Ом³, а Ом – в самадхи. Това е като звука на една камбана т-а-м. Йогинът, следвайки нишката на звука Ом, постепено се слива с Върховния Брахман⁴. Неговата сандхя и другите му ритуалистични действия изчезват в самадхи. Така задълженията на джнанина достигат своя край.”

 

Трета глава

Само  учеността  не  е  от  полза. Садхана,  разграничението  и  безстрастието

 

Докато Шри Рамакришна говори за самадхи, самият той навлиза в това състояние. От лицето му сякаш започва да струи небесна светлина. Лишен от съзнание за външния свят, той не може да изрече нито дума повече. Взорът му е насочен навътре и е прикован в общение с Върховния Аз. След дълго време започва да различава света около себе си и казва като дете: “Ще пийна малко вода.” Винаги когато след самадхи Шри Рамакришна иска вода, поклонниците знаят, че той постепенно се връща към съзнанието за външния свят.

Поглеждайки Пандита, той казва: “Синко, добави още малко към своята сила. Практикувай духовни упражнения за известно време. Едва си качил крака си на дървото, а вече очакваш да хванеш натежал от плодове клон. Но разбира се, ти правиш това за доброто на другите.” С тези думи Шри Рамакришна се покланя пред пандита.

След това продължава: “Когато първо чух за теб, аз разпитах дали си само ерудит, или освен това притежаваш разграничение и отреченост. Един пандит, който не разграничава между Реалното и нереалното, въобще не е пандит.

“Няма нищо лошо в това човек да учи другите, ако е упълномощен от Бог. Ако само един лъч от Богинята на Познанието попадне върху някого, той става толкова силен, че големите учени изглеждат като земни червеи пред него.

“Когато лампата е запалена, молците се събират около нея на рояци. Няма нужда те да бъдат подканвани. По същия начин проповедникът който е упълномощен от Бог, няма нужда да кани хората да чуят лекциите му. За него не е необходимо да обявява часа им. Той притежава такова неустоимо привличане, че всички идват от само себе си. Хора от всички класи, дори крале и аристократи, се събират около него. Те го питат: “Почитаеми господине, какво можем да ви предложим? Ето заповядайте манго, сладки, пари, шалове и други неща. Какво ще благоволите да приемете?” В тези случаи аз им казвам: “Вървете си. Не ме е грижа за тези неща. Не искам нищо.”

“Магнитът казва ли на желязото: ‘Ела по-близо до мен?’ Това не е необходимо. Поради привличането на магнита, желязото само полита към него.

“Такъв проповедник може да не е учен човек, но от това не си вадете заключение, че на него не му достига мъдрост. Книжното учение ли е това което прави човек мъдър? Онзи, който е упълномощен от Бог – на него никога не му липсва мъдрост. Тази мъдрост идва от Бог; тя е неизчерпаема. В Камарпукур съм виждал как хората мерят зърно. То лежи струпано в голяма купчина. Един човек рине от нея и избутва зърното отново и отново към друг човек, който го претегля на везни. Така при онзи който мери, никога няма недостиг на зърно. Нещата стоят по същия начин с проповедника, който е упълномощен от Бог. Докато той учи хората, Самата Божествена Майка го снабдява с ново и ново познание изотзад. Това познание никога не свършва.

“Може ли на един проповедник да не му достига познание, ако Божествената Майка го удостои с благия си поглед дори само веднъж? Затова те питам дали си получил пълномощие от Бог.”

Хазра – О, той трябва да го е получил. (Към пандита) Нали така, господине?

Пандит Шашадхар – Пълномощие? Не господине, боя се че не съм подлучвал нищо такова.

Домакинът – Може и да не го е получил, но той проповядва от чувство за дълг.

Шри Рамакришна – Какво ще постигне човек само като изнася лекции без да е упълномощен от Бог за това? Веднъж един проповедник от Брахмо Самадж каза по време на своята реч: “Приятели, колко много пиех преди!” и други такива. Докато слушаха това, хората започнаха да си шушукат: “Какво говори този глупак? Той пиел!” Тези думи имаха много неблаготворен ефект. Това показва, че изнасянето на проповеди не може да има добър резултат, ако то не идва от добър човек.

“Веднъж един правителствен чиновник от Барисал ми каза: ‘Господине, ако вие започнете да проповядвате, аз също съм готов да го правя.’ Аз му разказах историята за хората, които се облекчаваха на брега на Халдарпукур и които бяха възпряни само когато един полицай упълномощен от властите, сложи табела забраняваща това.

“Затова казвам, че един недостоен човек може да изприказва себе си от изнасяне на речи и въпреки това той няма да постигне никакъв резултат. Но хората ще го слушат ако той има знака на пълномощието от Бог. Човек не може да учи другите без да има Божие пълномощие за това. Един духовен учител трябва да притежава голяма сила. Има много Хануманпуриевци¹ в Калкута. Ще трябва да се бориш с тях. (Сочейки към събралите се) А останалите са само едно стадо!

“Чаитанядева е бил Въплъщение на Бог. А колко малко е останало от онова, което той е постигнал – да не говорим за проповедник, който изнася лекции без да му е дадена сила от Бог! Какво добро може да направи той?

“Затова ти казвам – гмурни се дълбоко в Божественото Съзнание.”

Като казва това, Шри Рамакришна запява в екстаз от любов към Бог:

О ум, дълбоко, дълбоко, дълбоко се гмурни

Все по-надолу, надолу, надолу търси

В Неговите сини необятни дълбини:

Там безценния бисер на према ще откриеш.

 

“Ако човек потъне в този Океан, той не умира. Това е Океана на Безсмъртието. Веднъж казах на Нарендра: ‘Бог е Океан от Блаженство. Кажи ми, искаш ли да се гмурнеш в Него? Просто си представи, че има една чаша пълна със захарен сироп, а ти си се превърнал в муха. Сега кажи, къде ще седнеш, за да пиеш от сиропа?’ ‘Ще кацна на ръба на чашата и ще си протегна врата за да пия, защото ако вляза навътре в чашата със сигурност ще умра.’ Тогава аз му рекох: ‘Но моето момче, това е Океана на Сатчитананда. В Него няма страх от смъртта. Това е Океана на Безсмъртието. Само невежите хора говорят, че човек не трябва да прекалява с отдадеността към Бог и божествената любов. Колко глупаво! Може ли някога божествената любов да бъде в повече?’

Безбройните  пътища  за  реализирането  на  Бог  –  Бхакти  йога  е  най-добрия  път  за този  век

Шри Рамакришна – Има безброй пътища, които водят до Океана на Безсмъртието. Най-същественото нещо е да достигнеш този Океан. Няма значение кой път ще следваш. Представете си, че съществува един резервоар, който съдържа Еликсира на Безсмъртието. Ще бъдете безсмъртни дори ако само няколко капки от него попаднат в устата ви по някакъв начин. Можете да влезете в този резервоар или като скочите в него, или като бъдете избутани вътре, или като се потопите стъпка по стъпка. Резултатът ще бъде един и същ. Ще станете безсмъртни отпивайки капка от Еликсира.

“Какво е Джнана йога? Джнанинът се стреми да реализира Брахман. Той разграничава, казвайки: ‘(Брахман) не (е) това, не това.’ Той казва още: ‘Брахман е реален, а вселената е илюзорна.’ Разграничава между Реалното и нереалното. Когато стигне до края на разграничението, той навлиза в самадхи и достига Познанието за Брахман.

“Какво е Карма йога? Нейната цел е да фиксира ума върху Бог чрез средствата на работата. На това учиш ти. Тя се състои от контрол на дъха, концентрация, медитация и така нататък, извършвани в дух на непривързаност. Ако един семеен човек изпълнява задълженията си в света в дух на непривързаност, ако се отрича от резултатите на своите действия в нозете на Бог, ако прави всичко това с чувство на отдаденост и любов към Бог – може да се каже, че той също практикува Карма йога. Още, ако човек изпълнява богослужение, джапа, и други религиозни практики, като се отрича от техните резултати в нозете на Бог – също може да се каже, че той практикува Карма йога. Достигането на Бог е единствената цел на Карма йога.

“Какво е Бхакти йога? Това е да държиш ума си върху Бог повтаряйки името Му и възпявайки славата Му.

“Пътят на Карма йога е много труден. Първо, както току-що казах, кога човек ще намери време за всичко това? Кога ще има време да изпълнява задълженията си по начина, по който те са предписани от Свещените книги? Човешкият живот е кратък в тази епоха. Освен това е извънредно трудно да изпълняваш задълженията си в дух на непривързаност без да очакваш резултат от тях. Човек не може да работи в този дух без първо да е реализирал Бог. Привързаността към резултатите от действията винаги пропълзява в ума на човек по някакъв начин, дори и той да не осъзнава това.

“Да следваш пътя на Джнана йога в този век е също много трудно. Първо, човешкият живот зависи изцяло от храната. Второ, той е кратък. Трето, човек по никакъв начин не може да се освободи от съзнанието за тялото. Джнанинът казва: ‘Аз съм Брахман; Аз не съм тялото. Аз съм отвъд глада и жаждата, болестта и скръбта, раждането и смъртта, болката и удоволствието.’ Как може човек да бъде джнанин ако има съзнание за болестта, скръбта, болката, удоволствието и други такива неща? Трън влиза в тялото ви, кръв потича от раната и вие страдате от силна болка; ако сте истински джнанини, трябва да бъдете способни да кажете: ‘Не, в плътта ми няма трън. Нищо ми няма.’

“Затова за тази епоха е предписвана Бхакти йога. Като следва този път човек достига Бог по-лесно, отколкото като следва другите. Без съмнение той може да Го достигне и чрез Джнана и Карма йога, но те са много трудни пътища.

“Бхакти йога е религията на този век. Това обаче не означава, че онзи който се стреми да достигне Бог чрез любов към Него, ще постигне една цел, а философът и онзи, който се стреми към Него чрез неегоистично действие – ще достигнат до нещо друго. Това означава, че ако човек търси Познание за Брахман, той може да го постигне също така, ако върви пътя на бхакти. Бог, който обича своя поклонник, може да му даде Познанието за Брахман, ако пожелае.

“Обикновено бхактата иска да реализира Личностния Бог с форма и да говори с Него. Той рядко търси Познанието за Брахман. Но Бог, който прави всичко за Свое собствено удоволствие, може да направи поклонника наследник на Своето безкрайно величие, ако това Го удовлетворява. Той му дава и Любов към Себе си, и Познание за Брахман. Ако човек успее по някакъв начин да достигне Калкута, той може да види и Майдан, и музея, и много други места. Въпросът е как да стигне до Калкута.

“Ако реализирате Божествената Майка на вселената, ще придобиете Познание, както и Любов. Ще получите и двете. В Бхава Самадхи ще виждате формата на Бог, а в Нирвикалпа Самадхи ще реализирате Брахман, Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта. В Нирвикалпа Самадхи егото, името и формата не съществуват.

“Поклонникът който се стреми към Бог чрез любов, се моли: ‘О Майко, много се боя от егоистичните действия. Такива действия крият желание в себе си и ако ги изпълнявам, ще трябва да пожъна техния плод. А е много трудно да работя в дух на непривързаност. Със сигурност ще Те забравя, О Майко, ако се замеся в егоистични действия. Затова нямам нужда от тях. Нека нещата които върша, О Божествена Майко, стават все по-малко и по-малко, докато не Те достигна. Нека изпълнявам без очакване на каквито и да е резултати само онова, което е абсолютно необходимо за мен. Нека изпитвам голяма любов към Теб, докато върша малкото ми останали задължения. Нека не се оплитам в нова работа, докато не Те реализирам. Ще изпълнявам тази работа, ако получа Твоята заповед. Иначе не.’”

Пета глава

Поклоненията  и  Шри  Рамакришна.  Трите  вида  религиозни  учители

Пандитът – Господине, докъде сте стигнал с поклоненията?

“Сигурно сте забелязвали каните и лешоядите, които се реят много високо в небето? Но техните очи винаги са приковани към труповете на умрели животни по земята. Знаете ли кои са тези трупове? Това са ‘жена и злато’.

“Какъв е смисълът да правиш поклонения, ако можеш да постигнеш любов към Бог като останеш там където си? Бил съм в Бенарес и забелязах същите дървета като тук. Същите зелени тамариндови листа!

“Поклонението става безполезно ако не помогне на човек да достигне любов към Бог. Любовта към Бог е най-същественото и единственото нужно нещо. Знаете ли какво имах предвид с ‘каните и лешоядите’? Има много хора, които говорят големи приказки и твърдят, че са изпълнили повечето от задълженията, предписани в Свещените книги. Но въпреки всичко това, техните умове са потопени в светски желания и те са изцяло погълнати от пари, богатства, име, слава, телесни удобства и други подобни.”

Пандит Шашнаха – Вярно е, господине. Ходенето на поклонения е като да търсиш обикновени накити, пренебрегвайки безценния камък, който носи Самия Нараяна на гърдите Си.

Шри Рамакришна – Трябва да знаеш следното нещо: можеш да даваш на хората хиляди инструкции, но те няма да донесат плод преди да настъпи точното време. Едно дете казало на майка си, когато отивало да спи: “Мамо, моля те събуди ме когато трябва да отида по нужда.” Майка му отговорила: “Не се бой за това, детето ми. Нуждата сама ще те събуди.” (Всички се смеят.) Човек чувства копнеж за Бог, когато му дойде времето.

“Има три вида лекари. Лекарите от първия вид премерват пулса на пациента и си заминават, като предписват някакво лекарство. Когато излизат от стаята, те само казват на пациента да го пие редовно. Те са най-лошия вид лекари. По същия начин има религиозни учители, които само дават инструкции, но не обръщат внимание дали техните поучения имат добър или лош резултат. Те въобще не мислят за ученика.

“Има друг вид лекари, които предписват лекарство и молят пациента да го взема редовно. Ако той не иска да изпълнява техните предписания, те започват да го убеждават. Това са средното ниво лекари. По същия начин, има средно ниво религиозни учители. Те дават инструкции на ученика и след това се опитват да го убедят по различни начини защо трябва да ги следва.

“И накрая идват най-висшия тип лекари. Ако пациентът не послуша техните любезни доводи, те са готови да приложат сила върху него. Ако е необходимо, притискат гърдите на болния с колене и насила изсипват лекарството в гърлото му. Подобно на това има религиозни учители от най-висш тип, които упражняват дори сила, за да насочат ума на ученика към Бог.

Пандитът – Господине, ако има такъв висш тип учители какъвто описахте, тогава защо казвате, че човек не достига Познание за Бог, докато не му дойде времето?

Шри Рамакришна – Прав си. Но какво може да направи лекарят, ако лекарството изтече от устата на пациента и не достигне стомаха му? В такъв случай дори и най-добрият лекар не може да направи нищо.

“Учителят трябва да прецени способностите на ученика преди да започне да му дава инструкции. Но ти не правиш разграничение, когато даваш инструкции. Когато млад човек дойде при мен да търси духовен съвет, аз първо го питам за роднините му вкъщи. Да предположим, че той е изгубил баща си; да предположим също, че баща му е оставил дългове за изплащане. Как ще може такъв човек да насочи ума си към Бог? Слушаш ли ме?

Пандитът – Да, господине. Слушам внимателно всяка ваша дума.

Шри Рамакришна – Един ден няколко сикхски войници дойдоха в храмовата градина на Дакшинешвар. Срещнах се с тях пред храма на Кали. Един от тях нарече Бог състрадателен. “Така ли!”, рекох аз. “Наистина? Как разбра?” Той отвърна: “Да господине, защото Той ни дава храна и винаги се грижи за нас.” Аз казах: “Защо това трябва да те учудва? Бог е Баща на всички нас. Кой ще се погрижи за едно дете, ако не баща му? Да не би да искаш да кажеш, че съседите трябва да се грижат за него?”

Нарендра – Това значи ли, че не трябва да наричаме Бог “добър”?

Шри Рамакришна – Казвам ли ви да не правите това? Това което исках да кажа е, че Бог ни е много близък. Той не ни е чужд.

Пандит Шашадхар – Безценни думи!

Шри Рамакришна (На Нарендра) – Слушах те докато пееше, но не ми хареса. Ето защо излязох от стаята. Сега умът ти е зает с търсене на работа, затова песента ти звучеше празно.

Нарендра леко се изчервява. Той се чувства засрамен и не отговаря.