Блажените слова на Шри Рамакришна

Боготворенето  на  “златото”  на  Запад.  Работата  ли  е  целта  на  живота  или  реализацията  на  Бог?

   Шри Рамакришна (на Пратап) – Ти си ходил в други страни. Разкажи ни какво си видял там.

Пратап – Англичаните боготворят онова, което вие наричате “злато”. Разбира се, там има и някои добри хора – такива, които са непривързани към светския живот. Но обикновено човек вижда голям показ на раджас (активност, светски дейности) във всичко там. В Америка е същото.

Шри Рамакришна – Не само на Запад човек вижда привързаност към светските неща. Тя се открива навсякъде. Но запомнете, че работата е само първата стъпка в духовния живот. Бог не може да бъде реализиран без саттва – любов, разграничение, доброта и така нататък. Самата природа на раджас е да въвлича човек в множество светски дейности. Затова раджас дегенерира в тамас. Ако човек е оплетен в твърде много дейности, той със сигурност забравя Бог и става все повече и повече привързан към “жена и злато”.

“Но не е възможно за вас да се откажете от работата напълно. Самата ви природа ще ви подтиква към нея, независимо дали харесвате това или не. Затова писанията казват: ‘Работи в дух на непривързаност’, с други думи, не жадувай за резултатите от работата. Например, вие можете да извършвате ритуали и богослужения, да практикувате аскетизъм, но целта ви не трябва да бъде с това да спечелите уважението и признанието на хората или да увеличите заслугите си.

“Работата в такъв дух на непривързаност е известна като Карма йога. Но тя е много трудна. Живеем в епохата на Калиюга¹, когато човек лесно се привързва към своите действия. Можете да си мислите, че работите в дух на непривързаност, но очакването на резултатите от действията винаги пропълзява в ума, неизвестно откъде. Можете да извършвате богослужение в храма, да организирате голям религиозен фестивал или да нахраните много бедни и гладуващи хора. Можете да си мислите, че сте направили всичко това без да желаете резултатите от тези действия. Но неусетно за вас самите, желанието за име и слава някак си е изпълзяло в ума ви. Пълната непривързаност към резултатите от действията е възможна само за онзи, който е видял Бог.”

Един поклонник – Тогава какъв е пътят за тези, които не са видели Бог? Трябва ли те да се откажат от всичките си задължения в света?

Шри Рамакришна – Най-добрият път за този век е Бхакти йога - пътят на бхакти предписан от Нарада, според който човек трябва да възпява имената и славата на Бог и да Му се моли с копнеещо сърце: “О Боже, направи задълженията ми все по-малко и по-малко; и нека аз, чрез Твоята милост, да ги изпълнявам без привързаност към техните резултати! Нека нямам желание да бъда въвлечен в много дейности!”

“Не е възможно човек да се откаже от работата изцяло. Дори да мислиш и медитираш е вид работа. Докато развиваш любов към Бог, светските ти дейности започват да стават все по-малко и по-малко от само себе си. Губиш интерес към тях. Може ли на някой, който е вкусил напитка направена от чиста захар, да му се услади питие от обикновена меласа?”

Един бхакта – Англичаните винаги съветват хората да бъдат активни. Не е ли действието тогава целта на живота?

Шри Рамакришна – Целта на живота е достигането на Бог. Работата е само подготвителна стъпка; тя никога не може да бъде целта. Дори работата без егоистични мотиви е само средство; тя не е целта.

“Шямбху Маллик веднъж ми каза: ‘Господине, моля ви благословете ме, за да използвам парите си за добри дела, такива като построяването на болници и лечебници, създаването на пътища и прокопаването на кладенци.’ Аз му отговорих: ‘Би било добре ако можеш да вършиш всички тези неща в дух на непривързаност. Но това е много трудно. Каквото и да правиш, винаги трябва да помниш, че целта на този твой живот е постигането на Бог, а не създаването на пътища, болници или лечебници. Да предположим, че Бог се яви пред теб и ти каже: “Поискай дар от Мен.” Дали тогава ще Му кажеш: “О Боже, построй ми няколко болници и лечебници?” Или по-скоро ще Му се помолиш: “О Боже, нека имам чиста любов в Твоите Лотосови Нозе! Нека Те виждам непрекъснато!”? Болниците, лечебниците и другите такива неща са нереални. Единствено Бог е истински, а всичко останало е неистинско. Освен това, след като човек реализира Бог чувства, че единствено Той е Извършителят, а ние сме само Негови инструменти. Тогава защо трябва да Го забравяме и да се саморазрушаваме, въвличайки се в твърде много дейности? След като Го реализира, човек може, по Негова милост, да стане Негов инструмент в изграждането на много болници и лечебници.’

“Затова казвам, че работата е само първата стъпка. Тя никога не може да бъде целта на живота. Отдайте се на духовни упражнения и продължавайте напред. Чрез практиката ще напредвате все повече и повече по пътя към Бог. Накрая ще узнаете, че само Бог е истински, а светът илюзорен, и че целта на живота е постигането на Бог.

“Имало едно време един дървар, който отишъл в гората да сече дърва. Там той ненадейно срещнал един брахмачарин. Святият човек му казал: ‘Добри ми човече, продължавай напред.’ Когато се прибрал у дома си, дърварят се замислил: ‘Защо брахмачаринът ми каза да вървя напред?’ Минало известно време. Един ден той си спомнил думите на святия човек. Казал си: ‘Днес ще вляза по-навътре в гората.’ Навлизайки навътре в гората, открил безброй много сандалови дървета. Той бил много щастлив и се върнал вкъщи с няколко пълни коли натоварени със сандалово дърво. Продал го на пазара и станал много богат.

“Минали още няколко дни и той отново си спомнил думите на святия човек да продължава напред. Отишъл още по-навътре в гората и открил сребърна мина близо до една река. Това надминало всичките му мечти. Той изкопал колкото можел сребро от мината и го продал на пазара. Получил толкова много пари, че вече дори не знаел колко притежава.

“Минало известно време. Един ден той си казал: ‘Брахмачаринът не ми е казвал да спра до сребърната мина; той ми каза да вървя напред.’ Този път той отишъл от другата страна на реката и открил златна мина. Тогава възкликнал: ‘Ех, виж ти! Ето защо той ми каза да продължавам напред.’

“След още няколко дни той отново тръгнал из гората и навлязъл още по-навътре, където открил купища диаманти и други безценни камъни. Събрал ги и станал толкова богат, колкото самия бог на богатството.

“Затова казвам, че каквото и да правите, ще откривате все по-добри и по-добри неща, ако само продължавате напред. Може да почувствате малко екстаз в резултат от изпълнението на джапа, но не заключвайте от това, че сте постигнали всичко в духовния живот. Работата по никой начин не е целта на живота. Вървете напред и ще станете способни да изпълнявате неегоистична работа. Но още веднъж казвам, че е много трудно за човек да върши работа без егоистични мотиви. Ето защо, трябва да се молите с любов и жажда в сърцето си: ‘О Боже, дай ми любов и отдаденост в Твоите Лотосови Нозе и намали светските ми задължения. Моля те направи така, че малкото задължения които трябва да изпълнявам, да върша в дух на непривързаност. Ако продължите напред, ще откриете Бог. Ще Го видите. С течение на времето ще можете да разговаряте с Него.”

След това разговорът се насочва към раздора сред членовете на Брахмо Самадж. Те имат спор за това кой има право да проповядва от амвона на техния храм след смъртта на Кешаб.

Шри Рамакришна (на Пратап) – Чувам, че някои от членовете на Брахмо Самадж се карат с теб за олтара. Но те са съвсем незначителни хора – те са никои.

(На бхактите) “Хора като Пратап и Амрита са като добри раковини, които издават силен звук. А останалите, за които чувате толкова много, въобще не издават никакъв звук.” (Всички се смеят.)

Пратап – Що се отнася до издаването на звуци, дори една нищо и никаква мангова костилка издава звук²! 

 

Седма глава

Брахмо  Самадж  и  Шри  Рамакришна  –  инструкции  към  Пратап

Шри Рамакришна (на Пратап) – Човек може да разбере много добре вътрешното чувство на един проповедник от вашето Брахмо Самадж, когато го чуе да проповядва. Веднъж отидох на едно събиране в Хари Сабха. Проповедникът този ден беше един Пандит, наречен Самадхяи. Можете ли да си представите какво каза той? По време на проповедта си, каза: “Бог е сух. Ние трябва да го направим сладък и сочен чрез нашата любов и отдаденост.” Останах поразен от тези думи. Тогава си спомних една история. Веднъж едно момче казало: “В дома на моя чичо има много коне. Наистина! Целият краварник е пълен с тях.” Ако там наистина е имало краварник, в него не биха могли да бъдат държани коне. Най-вероятно той е имал само крави. Какво биха си помислили хората като чуят такъв абсурд? Със сигурност биха разбрали едно нещо: че в този краварник няма никакви животни, подобни на конете. (Смях.)

Шри Рамакришна – Какво хрумване само, да описваш Бог, самата същност на когото е Любовта и Блаженството, като сух! Това само доказва, че този човек никога не е узнавал какъв е Бог.

Пратап – Прав сте, господине. Това със сигурност е единственият ми дълг сега. Но аз правя всички тези неща, за да увековеча името на Кешаб.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Без съмнение сега казваш, че правиш всичко това само за да съхраниш неговото име; но едва ще минат няколко дни и ти ще забравиш това. Чуйте една история. Един човек построил къща на върха на един хълм. Това била само една колиба от кал, но той бил положил много труд, за да я направи. След няколко дни се извила яростна буря и колибата започнала да се люлее. Човекът се притеснил как да я запази и започнал да се моли на бога на ветровете: “О боже на ветровете, моля те не събаряй тази къща!” Но богът на ветровете не обърнал внимание на тази молитва. Оставало малко къщата да се срути. Тогава той измислил един номер. Спомнил си, че Хануман бил сина на бога на ветровете. Започнал да вика с голяма настойчивост: “О Татко! Моля те, не събаряй тази къща. Тя е на Хануман. Умолявам те, запази я.” Но къщата продължавала силно да се тресе. Сякаш никой не бил чул молитвата му. Той повторил много пъти: “Тази къща принадлежи на Хануман!”, но яростта на вятъра не намаляла. Тогава си спомнил, че Хануман бил предан слуга на Рама, чийто по-малък брат бил Лакшмана. Отчаяно започнал да се моли, викайки силно: “О, тази къща принадлежи на Лакшмана!”, но това също не оправило нещата. Затова той изкрещял следното като последен изход: “Това е къщата на Рама. Не я събаряй, о боже на ветровете! Умолявам те най-покорно.” Което също се оказало напразно и къщата започнала да пада. Тогава човекът, който сега трябвало да спаси собствения си живот, се втурнал навън с проклятие: “Нека си замине! Това е къщата на самия дявол!”

(Към Пратап) “Няма нужда да увековечаваш името на Кешаб. Помни, че той е постигнал целия си успех по волята на Бог. По Божията воля тази работа е започнала и по Божията воля тя ще свърши. Какво можеш да направиш ти за това? Сега е твой неотменим дълг да отдадеш целия си ум на Бог и да се гмурнеш дълбоко в Океана на Неговата Любов.

Като казва това, Шри Рамакришна запява със своя мил глас:

 

О ум, дълбоко, дълбоко, дълбоко се гмурни

Все по-надолу, надолу, надолу търси

В Неговите сини необятни дълбини:

Там безценния бисер на према ще откриеш.

 

Дълбоко в сърцето ти се крие Вриндаван;

Там Той вечно играе със Свойте любими другари.

Търси и гледай; търси и гледай; търси и гледай.

                          Ще го откриеш.

 

В себе си, О ум, запали, запали, запали 

Нека нейната светлина безспирно гори

С ярък неизменен пламък в твоето сърце.

Към брега, към брега, към брега - към твърда земя?

Кабир казва: “Чуй, чуй, чуй! Твоят Гуру е това.

Върху неговите свещени нозе медитирай.”

 

 Шри Рамакришна продължава обръщайки се към Пратап: “Чу ли песента? Имал си достатъчно лекции и спорове. Сега се гмурни дълбоко в Океана на Бог. При гмурването в този Океан няма страх от смъртта, защото това е Океанът на Безсмъртието. Недей да мислиш, че това ще те накара да загубиш разсъдъка си. И за момент не храни идеята, че ако твърде много мислиш за Бог, това ще те направи луд. Веднъж казах на Нарендра...”

Шри Рамакришна – Сега няма значение. Има един млад човек, който се казва така. Казах на Нарендра: “Слушай, моето момче. Бог е Океан от Блаженство. Не искаш ли да се гмурнеш в този Океан? Да предположим, че има една купа пълна със сладък сироп, а ти си муха. Къде ще кацнеш, за да пиеш от сиропа? Нарендра отвърна: “Ще кацна на ръба на купата и ще протегна врата си, за да пия от сиропа.” “Защо?” - попитах аз. “Защо трябва да седиш на ръба?” А той отговори: “Ако се потопя в сиропа, ще се удавя и ще изгубя живота си.” Тогава аз му казах: “Но детето ми, в Океана на Сатчитананда не съществува такъв страх. Това е Океана на Безсмъртието. Гмурвайки се в Него, човек не умира; той става безсмъртен. Човек не губи своята съзнателност от това, че е луд по Бог (който е Самото Съзнание)”.

“Да обичаш всички тези неща, смятайки ги за свои, е майа. Но да обичаш всички неща въобще, е дайа, състрадание. Да обичаш само членовете на Брахмо Самадж или тези на собственото си семейство, е майа; да обичаш сънародниците си е майа; но да обичаш хората от всички страни, да обичаш изповядващите всички религии, е дайа. Тази любов идва от любовта към Бог, от дайа.

“Майа оплита човек и го отдалечава от Бог. Но чрез дайа човек реализира Бог. Мъдреци като Шукадева и Нарада винаги са хранели дайа в сърцата си.

Осма глава

Инструкции  към  Пратап.  Жената  и  златото.

Пратап – Уважаеми господине, прогресират ли духовно тези, които живеят при вас?

“И така, аз казвам на тези които идват при мен: ‘Защо да не живеете в света? Няма нищо лошо в това. Но винаги дръжте ума си върху Бог. Знайте със сигурност, че къщата, семейството и собствеността не са ваши. Те са на Бог. Истинският ви дом е в Бог.’ Освен това им казвам винаги да се молят на Бог с жадни сърца за любов към Божиите Лотосови Нозе.”

Разговорът се насочва към хората от други страни. Един бхакта казва: “Господине, в наше време пандитите на Запада не вярват в съществуването на Бог.”

Пратап – Колкото и да говорят, не вярвам че някой от тях е истински атеист. Мнозина от тях са били принудени да допуснат, че съществува някаква велика сила зад явленията във вселената.

Шри Рамакришна – Е, това е достатъчно. Тогава те вярват в Шакти, Божествената Сила, не е ли така? Защо трябва да са атеисти?

Пратап – Те вярват също и в моралното управление на вселената.

След продължителния разговор Пратап се кани да си тръгва и ще си вземе довиждане с Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна (на Пратап) – Какво повече да ти кажа? Моля те само повече да не се въвличаш в разпри и разногласия. И още нещо: “Жената и златото” държат човек настрана от Бог. Това е преградата. Не си ли забелязал, че мъжете винаги хвалят жените си? (Всички се смеят.) Една жена може да е добра или лоша; но ако попиташ съпруга й за нея, той ще каже: “О, тя е много добра.”

При това Пратап и Шри Рамакришна си казват довиждане. Той не изчаква да чуе края на думите на Шри Рамакришна за отречеността от “жена и злато”. Тези изгарящи думи докосват сърцата на поклонниците, биват понесени от вятъра чрез нежното шумолене на листата в градината и се изгубват в безкрайния простор.

Но дали те са отекнали и в сърцето на Пратап?

Малко по-късно Мани Маллик казва на Шри Рамакришна: “Господине, време е да тръгвате за Дакшинешвар. Днес майката на Кешаб и другите дами от семейството му ще ходят до храмовата градина, за да ви посетят. Те ще се почувстват засегнати, ако не ви открият там.”

Кешаб е починал само преди няколко месеца. Неговата възрастна майка и други роднини искат да се видят с Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна (на Мани Маллик) – Не ме карай да бързам, моля те. Не успях да си почина и да подремна. Освен това, не мога да правя нищо когато бързам. Те ще ходят в Дакшинешвар, така ли? Е, и какво от това? Ще се разходят в градината и ще й се порадват.

След като си почива малко, Шри Рамакришна е готов да тръгне за Дакшинешвар. Той мисли за доброто на Сурендра. Посещава различни стаи от дома му, докато меко напява святото име на Бог. Изведнъж спира на едно място и казва: “Не изядох нито едно лучи¹ на обяд. Донесете ми малко сега.” Изяжда само една хапка и казва: “В това има голямо значение. Ако си бях спомнил по-късно, че не съм изял нито едно лучи в дома на Сурендра, в мен щеше да се появи желание да се върна тук отново.” (Смях.)

Мани Маллик – Това щеше да бъде чудесно, тъй като ние също бихме могли да дойдем с вас. (Всички се смеят.) 

 

Девета глава

  

Днес е петък, 20 юни 1884г. Смрачава се. Шри Рамакришна седи в стаята си погълнат от съзерцание на Божествената Майка. От време на време той повтаря името Й. Ракхал, Адхар, М. и няколко други бхакти са с него.

Шри Рамакришна – Кажи ми, дали Бабурам възнамерява да продължи да учи? Аз му казах: “Продължавай да учиш, за да дадеш пример на другите.” След като Сита била освободена¹, Вибхишана отказал да стане крал на Цейлон. Рама му казал: “Трябва да станеш крал, за да отвориш очите на невежите. Те ще те питат какво си придобил като резултат на това, че си Ми служил. Ще останат доволни да видят, че си придобил това кралство.”

“Онзи ден забелязах, че Бабурам, Бхаванатх и Хариш имат женствена натура. Имах видение, в което Бабурам беше богиня с огърлица на врата, придружавана от няколко приятелки. Той е получил някаква духовна благодат в съня си. Тялото му е много чисто. Дори и съвсем малко усилие ще разбуди духовното му съзнание.

“Както виждаш, имам някои трудности с физическите си нужди. Би било чудесно ако Бабурам дойде да живее при мен. Природата на тези мои помощници претърпява промяна. Лату² постоянно е наелектризиран от духовна емоция. Още малко и той ще се слее с Бог. Ракхал навлиза в такова духовно състояние, че не може да направи нищо, дори и за себе си. Той трябва да ми носи вода. Но не ми върши много работа.

“Сред младежите Бабурам и Ниранджан са изключителни. Струва ми се, че ако в бъдеще други момчета дойдат при мен, те само ще получат инструкции и ще си заминат.

“Но не искам Бабурам да се откъсва от семейството си. Това ще му създаде проблеми у дома. (С усмивка) Когато го попитам, ‘Защо не останеш тук?’, той казва, ‘Защо вие не ме накарате да остана?’ Той гледа Ракхал и започва да плаче. Казва: ‘Ракхал е толкова щастлив с вас!’

“Сега Ракхал живее тук като че ли това е неговото семейство. Знам, че той никога повече няма да бъде привлечен от света. Казва, че светските удоволствия са станали безвкусни за него. Жена му мина от тук на път за Коннагар. Тя е на четиринадесет години. Той също беше помолен да отиде в Коннагар, но не го направи. Каза: ‘Не харесвам веселието и забавленията.’

“Какво мислиш за Ниранджан?”

М. – Той е много хубав.

Шри Рамакришна – Не, не те питам как изглежда. Той е простодушен. Човек лесно може да реализира Бог, ако е безхитростен. Духовните инструкции дават бързи резултати в едно простодушно сърце. Такова сърце е като добре обработена земя, от която всички камъни са били извадени. Веднага щом семето бъде посято в нея, то покълва. Плодът също се появява бързо.

“Ниранджан няма да се ожени. Това което оплита хората е ‘жена и злато.’ Не е ли така?”

М. – Така е, господине.

Шри Рамакришна – Какво ще постигне човек, като се откаже от бетеловите листа и тютюна? Истинската отреченост е от “жена и злато.”

“Когато бях в екстатично състояние узнах, че умът на Ниранджан няма да бъде опетнен, въпреки че е приел работа в един офис. Той печели пари заради майка си. В това няма нищо лошо.

Работата, която ти вършиш също няма да ти навреди. Това което правиш, е добро. Да предположим, че един чиновник е изпратен в затвора; той е заключен и окован там, но накрая е освободен. Какво ще започне да прави след своето освобождение? Да подскача от радост? Разбира се, че не. Ще работи отново като чиновник. Твоето намерение не е да трупаш пари. Ти само искаш да издържаш семейството си. Иначе какво ще правят всички те?

М. – Бих бил облекчен, ако някой се погрижи за тях.

Шри Рамакришна – Така е. Но сега прави “това”, както и “онова” (светските задължения и духовната практика).

М. – Голямо щастие е да можеш да се отречеш от всичко.

Шри Рамакришна – Вярно е. Но хората действат според своите вродени склонности. Имаш да изпълниш още само няколко задължения. След като тези неща са свършени, ще живееш в покой. Тогава ще бъдеш свободен. Човек не може лесно да излезе от болницата, ако името му веднъж е регистрирано там. Той бива изписан само след като е напълно излекуван.

“Поклонниците които идват тук, могат да бъдат разделени на две групи. Едната група казва: ‘О Боже, дай ми освобождение.’ Другата група или вътрешният кръг, не говорят така. Те са доволни да знаят две неща: първо, кой съм аз³; и второ, кои са те и какво е тяхното взаимоотношение с мен. Ти принадлежиш на втората група ...

“Бхаванатх, Бабурам и някои други имат женствена натура. Бабурам казва, че харесва отношението на жените към нещата. Но Нарендра, Ракхал и Ниранджан имат мъжествена природа.

“Моля те, кажи ми едно нещо. Какво е значението на това, че си ударих ръката? Веднъж по време на екстаз, си счупих зъбите. Този път е ръката.”

М. стои мълчаливо и Шри Рамакришна продължава разговора.

Шри Рамакришна – Ръката ми беше счупена, за да се разруши егото ми до самия му корен. Сега повече не мога да открия его у себе си. Когато го потърся, виждам само Бог. Човек никога не може да достигне Бог, без напълно да се е освободил от егото. Сигурно си забелязал, че чатакът⁴ вие гнездото си на земята, но се рее много високо.

“Капитанът казва, че не съм придобил никакви окултни сили, защото ям риба. Треперя от страх да не би да получа такива сили. Ако ги притежавах, това място щеше да се е превърнало в болница или лечебница. Хората щяха да прииждат от всички страни и да ме молят да излекувам болестите им. Как мислиш, добре ли е човек да притежава окултни сили?

М. – Не, господине. Вие казахте, че човек не може да реализира Бог, ако притежава дори само една от осемте окултни сили.

Шри Рамакришна – Прав си. Само ограничените хора ги търсят. Ако човек поиска някаква услуга от богат човек, той повече не може да очаква нищо от него. Богатият човек не му позволява да се вози в една кола с него. Дори и да го направи, не позволява на този човек да седи близо до него. Затова любовта без всякакъв користен мотив е най-висша.

“Бог с форма и Безформеният Бог са еднакво истинни. Човек не може да задържи ума си върху Безформения Бог за дълго. Ето защо Бог приема форма за Своите поклонници.

“В тази връзка Капитанът прави една чудесна забележка. Той казва, че когато една птица се умори да се рее нависоко, тя каца на някое дърво, за да си почине.

“Трябва да те посетя в дома ти някой път. Имах видение, в което домовете на Адхар, Баларам и Сурендра бяха места за нашите срещи и общуване. Но за мен има малко значение дали те идват тук или не.”

М. – Така е. И защо да не е? Ако човек чувства щастие, той чувства и нещастие. Но вие сте отвъд двете.

Шри Рамакришна – Да. Освен това си мисля за фокусника и неговия трик. Фокусникът е истински. Но неговият трик е илюзорен, като сън. Разбрах това, когато чух да рецитират Чанди. Шумбха и Нишумбха⁵ едва бяха се родили когато научих, че и двамата са мъртви.”

М. – Да, господине. Веднъж аз и Гангадхар⁶ отивахме в Кална с параход. Една селска лодка се заби в нашия кораб и потъна с двадесет и пет пътници на борда. Те всички изчезнаха във водата, както пяната на вълните, които параходът правеше.

“Може ли да ви попитам нещо? Дали човек, който наблюдава един фокус наистина чувства състрадание, когато вижда нещастие в представлението? Изпитва ли той по това време чувство на отговорност? Човек изпитва състрадание само когато изпитва отговорност. Не е ли така?”

Шри Рамакришна – Един джнанин вижда всичко едновременно – Бог, майа, вселената и всички живи същества. Той вижда, че видямайа⁷, авидя-майа, вселената и всички живи същества съществуват и в същото време не съществуват. Докато има съзнание за “аз”, той има съзнание също и за “другите”. Но след като разсече цялото това нещо с меча на джнана, не остава да съществува абсолютно нищо. Тогава дори този “аз” става нереален като фокуса на фокусника.”

М. размишлява върху тези думи, когато Шри Рамакришна казва: “Знаеш ли как е? Това е като едно цвете, което има двадесет и пет реда листенца, а ти ги отрязваш всичките с един замах.

“Идеята за отговорността! Боже милостиви! Велики души като Шанкарачаря и Шукадева са запазили ‘егото на Познанието’. Не е за човек да показва състрадание, а за Бог. Човек чувства състрадание дотогава докато има в себе си ‘егото на Познанието’. А това ‘его на Познанието е станал Самият Бог.’

“Можеш да чувстваш хиляди пъти, че всичко е магия, фокус; но въпреки това, все още си под контрола на Божествената Майка. Не можеш да Й избягаш. Не си свободен. Трябва да правиш това, което Тя те накара да правиш. Човек достига Брахмаджнана, Познание за Абсолюта, само когато тя му бъде дадена от Адяшакти, Божествената Майка. Само тогава той вижда всичко това като магия; иначе не.

“Докато съществува и най-малката следа от егото, човек живее във владението на Адяшакти. Той е под Нейна власт. И не може да премине отвъд Нея.

“С помощта на Адяшакти Бог играе като Въплъщение. Бог, чрез Своята Шакти - чрез Своята божествена Сила - се въплъщава като човек. Само тогава става възможно за Въплъщението да свърши Своята работа. Всичко се дължи на Шакти или силата на Божествената Майка.

“Когато някой искаше от предишния управител на храмовата градина някаква услуга, той казваше: ‘Ела след два-три дни.’ Трябваше да попита собственика за позволение.”

Адхар се връща в стаята на Шри Рамакришна, след като е видял вечерното богослужение в храмовете.

Шри Рамакришна (на Адхар и другите) – Бхуван беше тук и ми донесе двайсет и пет плода бомбайско манго и сладки. Тя ме попита: “Ще си вземете ли манго?” Аз отвърнах: “Днес ми е тежко на стомаха.” А и да ви кажа честно, не се чувствам много добре, след като изядох няколко от сладките.

Бхуванмохини е медицинска сестра, която посещава Шри Рамакришна от време на време. Шри Рамакришна не може да яде храна, предложена от всеки, особено от лекари и сестри. Това е така, защото те приемат пари от болните, въпреки тяхното страдание.

Шри Рамакришна – Майката на Кешаб Сен, неговите сестри и роднини бяха тук; затова трябваше да им потанцувам малко. Трябваше да ги поразвлека. Какво друго можех да направя? Те бяха поразени от такава скръб!