Блажените слова на Шри Рамакришна

 След като поклонниците си заминават, Махимачаран довежда Хазра в стаята на Шри Рамакришна. М. също е там. Махима казва на Шри Рамакришна: “Господине, имам едно оплакване срещу вас.” Защо сте казали на Хазра да си върви у дома? Той няма желание да се върне в семейството си.”

Шри Рамакришна – Неговата майка разказала на Рамлал колко много страда заради отсъствието му от къщи; затова казах на Хазра да си отиде за няколко дни - само за три дни – и да я види. Може ли някой да постигне успех в духовната практика, ако причинява страдание на майка си? Когато бях във Вриндаван, почти бях взел решение да остана да живея там, когато си спомних за майка ми. Казах си: “Тя ще плаче, ако остана далеч от нея.” Затова се върнах тук с Матхур Бабу. Освен това, защо един джнанин като Хазра трябва да се бои да се върне в света?

Махима (с усмивка) – Така е господине, стига човек да притежава джнана.

Шри Рамакришна (усмихнат) – О, Хазра е постигнал всичко. Той има само още малко привързаност към света заради децата си и заради дълга, който има. Както казват хората: “Леля ми е напълно здрава, само дето е малко болна!”

Махима – Но кога, господине, той е успял да постигне джнана?

Шри Рамакришна (с усмивка) – Не братко, ти не разбираш! Всеки казва, че Хазра е голям човек. Всеки знае, че той живее в храмовата градина на Дакшинешвар. Хората говорят само за Хазра. Никой не споменава моето име. (Всички се смеят.)

Хазра – Вие, господине, сте несравним. Нямате равен никъде по света. Затова никой не ви разбира.

Шри Рамакришна – Ето ти на! Със сигурност никой не може да си има работа с несравнимия. Защо тогава изобщо да го споменават?

Махима – Какво знае той, господине? Само изпълнява това, което му кажете.

Шри Рамакришна – Така ли?! Само го попитай. На мен казва: “Нямам нищо общо с теб.”

Махима – Той винаги спори.

Шри Рамакришна – От време на време ми чете проповеди. (Всички се смеят.) Когато много вземе да спори, го нахоквам. По-късно докато лежа вътре в мрежата си против комари, ми става зле при мисълта, че може би съм го обидил. Тогава отивам да го поздравя и да му изразя уважението си. След това се успокоявам.

Шри Рамакришна (На Хазра) – Защо наричаш Чистия Атман “Ишвара”¹? Атманът е неактивен и е Свидетелят на трите състояния. Само когато човек мисли за сътворението, съхранението и разрушението, трябва да нарича Чистия Атман “Ишвара”. Какво е Чистия Атман? Той е като един магнит, който лежи на голямо разстояние от една игла. Иглата се движи към него, докато той остава неподвижен и неактивен.  

Вечерта почти е настъпила. Шри Рамакришна се разхожда, когато вижда М. да седи сам-самичък и да медитира. Ненадейно Шри Рамакришна го повиква с любящ глас и му казва: “Моля те, донеси ми две маркинови ризи². Не мога да използвам неща дадени от всеки. Мислех си да помоля Капитана, но по-добре ти ги донеси. М. чувства голямо щастие, когато чува това и казва: “Както желаете, господине.”

***

През вратата на стаята човек може да съзре неповторимата красота на природата. Чистите, ясни лъчи на луната падат върху храмовете, дърветата и цветята и ги карат да се усмихват. Леките вълни на Ганг се надигат и спускат нежно и сладко като гърдите на спящо бебе. Приливът е свършил. Звукът от вечерното арати се смесва с мелодичното ромолене на светлото течение на Ганг и се губи далеч в простора. Арати се изпълнява във всички храмове – на Кали, на Вишну и на Шива. Свещеникът от дванадесетте храма на Шива може да бъде видян да излиза от един храм и да влиза в друг, извършвайки арати последователно във всеки от тях. Той държи гонг в лявата си ръка и панча прадип³ – в дясната, а помощникът му носи цимбал. Едновременно с това се чува симфония от различни инструменти, изпълняващи раги и рагини⁴. Техните звуци долитат от музикалната кула на Нахабат в югозападната част на градината. Непрестанният фестивал на Всеблажената Майка напомня на душата никога да не бъде нещастна. Радостите и мъките на света са тук – нека бъдат! Но  Майката на Вселената, нашата Майка, също е тук. Ликувай! Синът на една слугиня може да няма какво да яде, да няма какво да облече, да няма дом и подслон. Но дори тогава той е изпълнен с кураж, защото има своята майка. Той е неустрашим седейки в скута на майка си. Тя не му е мащеха, Тя му е истинска Майка. Кой съм аз, откъде съм дошъл, какво ще се случи с мен, къде ще отида – всичко това знае само Майката. Защо да се ровя толкова много в ума си? Моята Майка знае – моята Майка, която ме е направила с това тяло, ум, живот и Атман. Аз дори не искам да знам. Ако е необходимо, Тя ще ми каже. Защо да търся в ума си толкова много? Всички вие, деца на Божествената Майка, ликувайте!

Светът навън е окъпан в лунна светлина и се усмихва. Вътре в стаята си, Шри Рамакришна седи изпълнен с блаженството от любовта към Бог.

***

Ишан е дошъл от Калкута. Той притежва изгаряща вяра и често казва: “Ако човек напусне дома си със святото име на Дурга на уста, тогава Самият Шива го закриля със Своите небесни оръжия”.

Шри Рамакришна (на Ишан) – Ти имаш голяма вяра. Аз нямам чак такава. (Всички се смеят.) Бог може да бъде реализиран само чрез вяра.

Ишан – Да, господине.

Шри Рамакришна – Ти изпълняваш религиозни ритуали – джапа, пост и други такива. Това е много добре. Ако човек се чувства искрено привлечен към Бог, тогава Той го кара да изпълнява всикчи тези практики. Поклонникът със сигурност ще реализира Бог, ако ги извършва без желание за техните резултати. Когато един поклонник извършва различни ритуали според предписанията на свещените книги, този вид отдаденост се нарича Вайдхи-бхакти. Но съществува по-висша форма на отдаденост, известна като Рага-бхакти, която извира от дълбокия копнеж и любов към Бог. Прахлада е имал такава отдаденост. Когато бхактата развие такава любов, той повече няма нужда от предписаните ритуали.

Осма глава

В  сърцето  на  ученика

Преди свечеряване М. се разхожда и си спомня: волята на Рама. Това наистина е много красиво! Това разрешава цялата дилема между предопределението и свободната воля, между свободата и принудата. “Бях пленен по волята на Рама; пушех, и това също беше по волята на Рама; участвах в обира по волята на Рама; бях задържан от полицията по волята на Рама”. Аз съм садху - по волята на Рама. Моля се на Господ: “О Боже, направи ума ми чист. Нека не бъда подтикван към безчестни постъпки.” Това също е волята на Рама. Праведното желание и неправедното желание - и двете са дадени от Него. Но и така да е, съществува един много важен въпрос: Защо Той ще дава на някого лош интелект? Защо ще дава желанието за престъпление? В отговор на това Шри Рамакришна казва: “Точно както Бог е създал лъва, тигъра и змията сред животните, както е създал отровни дървета сред растенията, по същия начин е направил крадци и разбойници сред хората.” Кой може да каже защо ги е сътворил? Кой може да узнае пътищата Божии?

Колкото повече мисля за любовта и отдадеността на Шри Рамакришна, толкова повече оставам поразен. Кешаб Сен повтаря името на Бог, медитира върху Него и ето! Шри Рамакришна веднага се втурва към него, и Кешаб му става много близък. Той въобще не слуша Капитана. Че Кешаб е ходил в чужди земи, че ял с белите хора, че дал дъщеря си за жена на човек от друга каста – всички тези неща нямат никакво значение. “Аз ям само плодовете, и оставям настрана бодлите.” В оковите на бхакти поклонниците на Бог с форма и тези на Безформения Бог стават едни и същи; индусите, мюсюлманите и християните – те всички стават едно; стават едно и четирите варни¹. Слава на бхакти! Благословен да си Шри Рамакришна! Ти си въплътил универсалните идеи на Санатана Дхарма, Вечната религия. Може би поради тази причина имаш такова привличане! Ти прегръщаш последователите на различните религии като свои любими хора без никаква разлика! Имаш само едно мерило за тях и това е бхакти. Единственото което гледаш, е дали човек има любов към Бог вътре в себе си, или не. Ако любовта е там, той незабавно ти става скъп. Ако видиш бхакти в някой индус, той веднага ти става много близък. Ако в един мюсюлманин има любов към Аллах, той също ти е много скъп. Ако някой християнин изпитва любов към Исус, той за теб е мил и драг. Ти казваш, че всички реки идват от различни посоки, от различни области, но се вливат в един и същи океан.

Шри Рамакришна не смята света за сън. Ако го правеше, той, светът, щеше да изгуби теглото си. Не смята също и душата, заедно със света, за въображаема. Не мисли, че те са илюзия. Бог е реален, а също хората и света. Брахман приема качества в индивидуалната душа и в света. Не можеш да имаш целия плод бел, ако премахнеш семките и черупката.

Казано е, че тази вселена се проявява в Махачидакаша² и след това се разтваря в Кала³. Една вълна се издига във Великия Океан и след това изчезва в Кала. Във водите на Океана на радостта възникват безбройните вълни на Лила, относителността! Къде е началото и къде е краят на тази лила! За нея не може да се разкаже с никакви думи. За нея не може да се мисли с ума. Какво е човекът и колко разум притежава той? Казано е, че духовно великите хора са видели тази Вечна Върховна Личност в самадхи – те са реализирали Нитя, Абсолюта, както и Хари - Личностния Бог, който се намира в състояние на вечна игра. Със сигурност са го направили; Шри Рамакришна също казва това. Но те са го сторили не с тези физически очи, а вероятно са го направили с онова, което е известно като божествено око. Когато това божествено око се отворило, Арджуна видял Универсалната форма на Бог. С това око ришите са реализирали Атман и пак с него Исус е виждал Своя Небесен Отец ден и нощ. Как може да бъде развито това божествено око? Чуваме Шри Рамакришна да казва, че човек може да го придобие с дълбок копнеж на сърцето. Но как човек да развие такъв копнеж? Трябва ли да се отрече от света? Не, днес Шри Рамакришна не каза това.

С  бхактите  в  Калкута

В  компанията  на  бхактите  в  дома  на  един  от  тях

 Днес е сутринта на 11 март, 1885г. Шри Рамакришна и някои от поклонниците посещават къщата на Баларам Босе. Баларам е наистина благословен сред семейните последователи на Шри Рамакришна. Неговият дом е бил освещаван много пъти от присъствието на Шри Рамакришна. Там той често се е изгубвал в самадхи, танцувал, пял и говорил за Бог. Онези от учениците на Шри Рамакришна, които не са можели да ходят в Дакшинешвар, са го посещавали тук и са получавали неговите инструкции. Той често моли Баларам да кани в дома си младите му ученици като Ракхал, Бхаванатх и Нарендра и му казва: “Тези чисти души са същински проявления на Бог. Да ги нахраниш означава да храниш Самия Него.” И винаги става така, че когато Шри Рамакришна идва у Баларамови, поклонниците се събират там. Домът на големия бхакта е сякаш “приемната” на Шри Рамакришна в Калкута, както често се шегува той. Тук, на това място бхактите се опознават и сближават един с друг.

Шри Рамакришна (с нежност) – Как дойде тук? Не си ли на работа в училището?

М. – Идвам тъкмо от там. В момента нямам да върша никаква важна работа.

Един бхакта – Не господине, той е избягал. (Всички се смеят.)

М. си казва на ум: “Сякаш някаква невидима сила ме привлече насам!”

Шри Рамакришна поглежда замислено и моли М. да седне по-близо до него. Той му казва: “Моля те, изцеди мократа ми хавлия и простри ризата ми на слънце.” След това продължава: “Болят ме краката и стъпалата. Разтрий ги леко, моля те.”

М. се чувства много щастлив, че може да направи тези малки услуги на Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна му казва: “Можеш ли да ми кажеш защо се чувствам така през последните няколко дни? Не ми е възможно да докосна какъвто и да било метал. Когато докоснах една метална чаша, се почувствах като ужилен от бодлива риба. Усетих мъчителна болка по цялата си ръка. Трябва да използвам месингов съд за вода, затова се опитах да го нося като го покрия с хавлиена кърпа. Но в момента в който докоснах съда, почувствах същата пронизителна болка в ръката. Беше непоносима болка! Накрая се помолих на Божествената Майка: ‘О Майко, никога повече няма да правя това! Моля те прости ми този път.’

“Малкият Нарен често ме посещава. Мислиш ли, че роднините му ще имат нещо против? Той е много чист и не знае какво е плътско удоволствие.”

М. – Той е “голямо вместилище”.

Шри Рамакришна – Така е. Освен това казва, че помни духовните неща след като ги чуе дори само веднъж. Веднъж ми рече: “Като малък плачех, защото не можех да видя Бог.”

Шри Рамакришна и М. разговарят за младия бхакта, когато някой напомня на М. за неговото училище.

Шри Рамакришна – Колко е часът сега?

Един бхакта – Един без десет.

Шри Рамакришна (на М.) – По-добре върви. Ще закъснееш. Оставил си задълженията си. (на Лату) – Къде е Ракхал?

Лату – Отиде си у тях.

Шри Рамакришна – Какво? Заминал си е без да се видим?

 

Втора глава

Следобед  с  бхактите

След училищните часове М. се връща в Баларамовия дом и открива Шри Рамакришна да седи в гостната, заобиколен от поклонници и ученици. Сред тях са Гириш, Суреш, Баларам, Лату и Чунилал. Лицето на Шри Рамакришна грее с мила усмивка, коятo се отразява в щастливите лица на всички в стаята. Той махва на М. и му прави знак да дойде да седне близо до него.

Гириш – Нарендра казва, че Бог е безкраен; че не можем да кажем дори това, че нещата и хората са части от Бог. Как може Безкрайността да има части? Не може.

Шри Рамакришна – Колкото и да е велик и безкраен Бог, Неговата Същност може и се проявява чрез човека, стига Той да пожелае. Божието Въплъщение като човек не може да бъде обяснено чрез никаква аналогия. Човек трябва да го почувства сам за себе си чрез директно възприятие. Аналогията може да ни даде само един бегъл поглед. Ако докоснем рогата, краката и опашката на една крава, ние наистина докосваме самата крава; но за нас най-същественото нещо от нея е млякото, което идва от вимето. Ето защо, Бог се въплъщава като човек от време на време, за да учи хората на религиозна отдаденост и божествена любов.

Гириш – Нарендра казва: “Възможно ли е въобще човек да познае Бог? Той е безкраен.”

Шри Рамакришна – Кой би могъл да узнае всичко за Бог? Човек не може да Го познае нито в цялост, нито в частност може да схване някой от Неговите аспекти. А и каква нужда има той да знае всичко за Бог? Достатъчно е само да Го реализираме. Виждаме Самия Него, ако видим Негово Въплъщение. Да предположим, че някой отиде на брега на Ганг и докосне водата. Тогава той може да каже: “Да, видях и докоснах Ганг.” За него не е необходимо да пипне реката по цялата й дължина от Харидвар до Гангасагар. (Смях.) Ако докосна крака ти, това със сигурност означава, че съм докоснал теб. (Смях.) Ако човек отиде на брега на океана и вземе в шепите си малко от неговата вода, той със сигурност е докоснал самия океан. 

“Огънят, като елемент съществува във всички неща, но в дървото присъства в най-голяма степен.”

Гириш (със смях) – Аз търся огън. Затова искам да отида на място, където мога да го получа.

Шри Рамакришна (също със смях) – Да, огънят като елемент присъства повече в дървото, отколкото в каквото и да било друго. Ако търсиш Бог, тогава Го търси в човека; Той се проявява повече в човека, отколкото където и да било другаде. Ако видиш човек преливащ от екстатична любов - такъв от който блика према, който е луд по Бог и опиянен от Неговата любов - знай със сигурност - Бог се е въплътил в този човек.

Гириш – Нарендра каза, че Бог е отвъд нашите думи и мисъл.

Шри Рамакришна – Това не е съвсем вярно. Бог без съмнение е непознаваем за обикновения ум, но Той действително може да бъде познат от чистия ум. Умът и интелектът стават чисти в мига, в който се освободят от привързаността към “жена и злато”. Чистият ум и чистият интелект са едно и също. Бог може да бъде познат от чистия ум. Мъдреците и пророците от древността не са ли видели Бог? Те са реализирали Всепроникващата Съзнателност чрез тяхната вътрешна съзнателност.

Гириш (с усмивка) – Победих Нарендра в един спор.

Шри Рамакришна – О не! Той ми каза: “Гириш Гхош има толкова силна вяра във Божието Въплъщение като човек, че какво мога да му кажа аз? Човек не трябва да си играе с такава вяра.”

Гириш – Господине, всички си говорим толкова свободно. Но М. седи със здраво стиснати устни. Какво ли си мисли той? Какво ще кажете, а господине?

Шри Рамакришна (със смях) – Има една поговорка, която казва да се пазите от следните неща: сладкодумен човек, чиито думи се леят като река, човек, чието сърце е затворено за вас,  човек който си залепя на ушите листа от тулси¹  в знак на святост, от жена, която носи дълъг воал, за да покаже своята непорочност и от студената вода на езеро, покрито с водни растения, къпането в което може да ви причини тифоидна треска. (С усмивка) Но той не е нито един от тези. Той е сериозен човек. (Всички се смеят.)

Чунилал – Хората започнаха да шушукат за М. Малкият Нарен и Бабурам са негови ученици, както и Нараян, Палту, Пурна и Теджчандра. Носят се слухове, че той води тези момчета при вас и затова те изостават в учението си. Родителите им обвиняват М.

Шри Рамакришна – Но кой ще повярва на такива думи?

Те разговарят така, когато в стаята влиза Нараян и се покланя пред Шри Рамакришна. Той е ученик на седемнадесет или осемнадесет години и има светла кожа. Шри Рамакришна го обича силно и винаги има голямо желание да го вижда и да го храни. Много пъти в храмовата градина на Дакшинешвар той тихо е плакал за него. Той вижда това момче като проявление на Самия Нараяна.

Гириш – Ето на, гледай! Кой му каза, че сме тук? Сега вече е ясно, че М. е в дъното на цялата тази пакост. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна (с усмивка) – Стига! Дръж си езика зад зъбите! И без това за него вече е тръгнал слух.

След това темата на разговор се обръща към Нарендра.

Един бхакта – Защо той не идва при вас толкова често напоследък?

Шри Рамакришна (цитирайки поговорка) – “Чудни са грижите за хляба и маслото; те карат дори Калидас² да загуби ума си.”

Баларам – Нарендра често ходи при приятеля си Аннада Гуха от семейството на Шива Гуха.

Шри Рамакришна – Да, чух за това. Нарендра и неговите приятели се срещат в дома на един държавен служител, където провеждат своите събирания на Брахмо Самадж.

Един поклонник – Името на служителя е Тарапада.

Баларам (смеейки се) – Брахмините говорят, че Аннада Гуха е много надут.

Шри Рамакришна – Никога не слушай какво казват брахмините. Знаеш тяхната природа много добре. Ако не им дадеш пари, те наричат лош, а ако им дадеш – си добър. (Всички се смеят.) Познавам Аннада. Той е добър човек.

 

Трета глава
Шри  Рамакришна  слуша  химни в  компанията  на бхактите
 

О Кешава, имай милост към мен -

Слугата Твой, който без късмет е роден;

Ти, Който обичаш да бродиш на воля

Из Вриндаванските гори и поляни!

Пленил си и омаял умовете ни!

Ти - нашият Мохан¹, Драгият и Милият, 

Откраднал си завинаги сърцата ни!

Ах, как само сладко-сладко свириш 

Със Своята флейта чудна и звънлива!

(Повтаряй, О ум, името на Хари,

Прославяй името на Бог Хари!)

О Ти, Вечното Момче на Браджа,

Завчас убиваш всеки страх у нас,

С един Свой поглед блажен и любящ!

Като листенца на лотос нежно извити,

Увенчан със китка от паунови пера,

Пленителю на Радхна на чистата душа!

Ти, който нависоко си повдигнал 

Ти, обкичения с горски свежи цветя!

О Дамодара, напаст за Камса!

И който в безкрайно блаженство играеш

С гопите от Вриндаван, с милите млекарки -

Твоите вечни поклоннички и другарки.

(Повтаряй, О ум, името на Хари,

Прославяй името на Бог Хари!)  

 Шри Рамакришна (на Гириш) – Ах! Красива песен! Ти ли я написа?

Шри Рамакришна – С тази песен наистина си улучил право в целта.

По молба на Шри Рамакришна, Тарапада изпява още две песни. В първата Нитай² поучава хората да споделят любовта на Радха към Шри Кришна:

Елате всички, малки и големи!

Ручеят на нейната любов се лее;

Той отминава - няма да е тук за дълго,

Затуй елате! Елате всички вие!

Не ручей! 

В безброй потоци любовта струи от нея!

Ето! Колкото желаете! Вземете!

Радха от любов направена е цялата,

Без предел и причина - за всички е тя.

Опиянява сърцето и кара душата

Да тръпне от чисто небесно блаженство.

Елате, възпейте името на нашия Бог,

Елате всички, притеглени от тази любов! 

  

След това той изпява песен за Гауранга:

Който утоляваш жаждата на сърцето?

В морето на Любовта ураган издигаш

Всяка идея за гордост и род заличаваш.

(О ум, удави се в любовта на Гаур.)

Безгрижно Своите стада пасял си,

И чудна, звънка флейта във ръце държал си;

Омайвал си сърцата на малките млекарки.

И на ръце си вдигнал планината Говардхан,

В нозете на своите малки млекарки

Смирил си Себе си в любов и покаяние.  

Поклонниците искат да накарат М. да изпее нещо; но М. е малко срамежлив и тихо моли да го извинят.

Гириш (на Шри Рамакришна) – Господине, не можем да убедим М. да изпее нещо.

Шри Рамакришна (раздразнено) – Да, в училището той може да показва зъбите си, но когато е помолен да пее, го обзема срамежливост.

М. се чувства силно смутен и не казва нищо.

Суреш Митра, един от любимите семейни ученици на Шри Рамакришна е седнал малко настрани. Шри Рамакришна хвърля към него поглед, изпълнен с любов и му казва, сочейки Гириш: “Казваш, че си живял бурен живот, но тук има един, когото не можеш да надминеш.”

Суреш (с усмивка) – Да, господине, в това отношение той ми е като по-голям брат. (Всички се смеят.)

Гириш (на Шри Рамакришна) – Е господине, нямах почти никакво образование в младежките си години и все пак хората казват, че съм учен човек.

Шри Рамакришна – Махимачаран е изучил много писания. Голям човек. (Към М.) – Не е ли така?

М. – Да, господине.

Гириш – Какво? Книжно учение? Виждал съм достатъчно от него. То не може да ме заблуди повече.  

Шри Рамакришна (с усмивка) – Знаеш ли моето отношение? Книгите, писанията и тези неща само посочват пътя, по който Бог може да бъде достигнат. След като човек открие пътя, каква нужда има той повече от писания и книги? Тогава идва време за действие.

“Един човек получил писмо от роднини, в което те го молели да им изпрати някои неща. Нещата били изброени в писмото. Когато щял да тръгне да ги купува, той открил, че писмото го няма. Започнал притеснено да го търси, като няколко души се присъединили, за да му помогнат. Те търсили дълго време. Когато накрая писмото било намерено, радостта на човека не знаела граници. Той извадил списъка с нетърпение и прочел какво пише там. Там ставало ясно, че трябва да купи пет кила сандеш, едно дхоти и няколко други неща. Сега писмото повече не му трябвало. Като го оставил настрана, той излязъл да купи стоките. Докога било нужно това писмо? Докато съдържанието му не станало известно. Когато човекът го узнал, той се заел да изпълни указанията в него.  

 “В писанията ще откриете пътя, по който можете да реализирате Бог. Но след като получите информация за пътя, трябва да започнете работа. Само така постигате целта си.  

“От каква полза би било за човек да бъде само учен? Един пандит може да е изучил много писания, може да рецитира много свещени текстове, но ако все още е привързан към света и вътрешно обича ‘жена и злато’, това означава, че той не е схванал съдържанието на писанията. За такъв човек изучаването на писанията е напразно.

“В прогнозата за времето от алманаха се предвижда, че през годината ще вали дъжд. Можете да се опитате да изстискате книгата, но тя няма да пусне и капка вода – нито дори малка капчица. (Смях.)

Гириш (със смях) – Дори и една капка? (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна (с усмивка) – Пандитите говорят големи приказки, но къде се намира умът им? В “жена и злато”, във физическите удоволствия и парите. Лешоядът се рее високо в небесата, но очите му са фиксирани в труповете на умрели животни долу. Той дълго време търси трупове, мърша и леш.

М. – Да, господине, така е.

Шри Рамакришна (настрана, на М.) – Гледай колко много вяра и любов има той (Гириш) у себе си.

М. поглежда Гириш с удивление. Гириш идва при Шри Рамакришна само от известно време, но той вече е повярвал в неговата духовна сила. М. го чувства така сякаш се познава с него от дълго време – като близък приятел и сродна душа, свързана с него със здрава духовна връзка. Чувства го толкова близък, колкото биха били два искрящи скъпоценни камъка нанизани на една и съща нишка.

Нараян – Господине, бихте ли изпял нещо?

Шри Рамакришна изпява песен за Божествената Майка:

Пази свойта скъпоценна Майка Шяма

Нека само ти и аз Нея да виждаме, 

Нека никой друг там да не допускаме.

Наслаждавай Й се в пълна самота,

Вземи езика, за да може той пак и пак

‘О Майко! Майко! Майко!’ - да надава вик.

И нека дъхът на низкото желание

Заповядай на истинското познание 

Да стои на зорък пост и вечно бдение.

                            Внимавай.

О Майко моя, единствена и Всеблажена,

Аз съм Твоето малко, недостойно дете -

Нищо друго моят ум не знае освен Теб, 

Освен Твоите безценни Лотосови Нозе.

Свъсен и страшен ме гледа Кралят на Смъртта;

Кажи ми, мила Майко – какво да му река?

Едничкото желание на моето сърце 

Морето на живота, морето на света,

С Твоето име, Майко Дурга, на уста.

Не съм аз и сънувал никога дори,

Че тук да се удавя ще ме оставиш Ти,

Сам в тия страшни и безбрежни води.

И денем, и нощем, сред тези вълни плувам

Но О Майко, няма край на моето страдание.

Ако тъй умра аз, от Тебе изоставен,

Твоето име никой няма вече да повтаря.

Виж, гледай как Моята Майка игрива

От небесното вино на блаженството пияна,

Олюлява се Тя и залита, но никога не пада.

На гърдите на Шива е стъпила здраво,

Тя и Нейният Господ са напълно луди,

Отхвърлили надалеч са страха и срама.

С  настъпването  на  вечерта

Вечерта е настъпила неусетно. Сините сенки на безкрайността сякаш са паднали върху пазвите на океана. Независимо дали се намира в дълбоки, гъсти и необятни гори, на планински връх докосващ небесата, на брега на обширна река с води трептящи от допира на вятъра, или в безкрайно поле опиращо краищата на земята – малкото човешко същество лесно чувства промяна в своето състояние на духа. Само допреди миг слънцето е осветявало цялата природа – жива и нежива. “Къде се скри то?” – се чуди детето. “Къде отиде?” - се удивлява по детински наивния свят човек. Сега е вечер. Какво чудо! Кой е направил всичко така? Птиците подслонили се в клоните на дърветата, тихо чуруликат и цвърчат. Хората, които са духовно пробудени също повтарят името на Прастария Поет - Върховното Същество, Причината на всички причини.

Каква нужда имам сега да се взирам в небето или в хълмовете, в океана, в откритите пространства, в гората? Каква нужда имам да гледам рогата, краката или другите части на кравата? Не усещам ли че тук, в тази стая е вимето й, за което моят състрадателен Гуру говореше? Как тази безрадостна земя изведнъж се изпълни с щастие? Защо бхактите са завладени от радост и покой? Кой е този саннясин с привличаща сърцето форма? Защо се чувствам така, сякаш съм открил прохладен извор с бистра вода след дълга и мъчителна жажда?

 Някои от поклонниците разсъждават така и се чувстват благословени докато слушат името на Божествената Майка излизащо от святите уста на Шри Рамакришна. След като известно време повтаря името на Бог, той започва да се моли така, сякаш целият се е превърнал в любов. Изглежда, като че ли показва на бхактите как да се молят. Казва: “Майко предавам себе си в Твоите Лотосови Нозе. Майко, отдавам Ти се изцяло. Не искам физически удоволствия, не искам име и слава, нито искам осемте окултни сили. Моля те, дай ми само чиста любов към Теб. Моля те направи така, че да имам само чиста любов към Теб – любов непомрачена от никакви желания и любов неопетнена от никакви егоистични цели – такава, за която поклонникът жадува и копнее единствено заради самата нея. Направи така, О Майко, че никога да не бъда заблуден от Твоята омагьосваща света майа. Нека никога не изпитам привличане към ‘жена и злато’. В този свят на майа, О Майко, имам единствено и само Теб. Не знам как да изричам Твоето име, лишен съм от отдаденост към Теб, не притежавам познание и бхакти. Бъди милостива към мен, О Майко, и поради Своето безкрайно състрадание, ми дай любов в Твоите Лотосови Нозе.”

Всяка дума от тази молитва, идваща от дълбините на неговата душа, силно затрогва сърцата на поклонниците. Мелодията на неговия глас и детинската простота на лицето му докосват техните души много дълбоко.

***

 Гириш е поканил Шри Рамакришна в дома си и казва, че той трябва да дойде още тази нощ.

Шри Рамакришна – Няма ли да стане късно, как мислиш?

Гириш – Не, господине. Ще можете да се върнете, когато пожелаете. По-късно вечерта ще трябва да отида в театъра, за да разреша един спор.

Часът е девет вечерта, когато Шри Рамакришна е готов да тръгне за дома на Гириш. Тъй като Баларам е приготвил вечеря за него, той му казва: “Моля те, изпрати храната която си приготвил за мен у Гириш. Ще вечерям с нея там.” Той не иска да нарани чувствата на Баларам.

Докато Шри Рамакришна слиза от втория етаж в Баларамовата къща, той се изпълва с божествен екстаз. Изглежда така, сякаш е пиян. Нараян и М. са до него, а малко по-назад са Чуни, Рам и другите бхакти. Още не слязъл до първия етаж, той става напълно завладян от бхава. Нараян посяга да го хване, за да не падне, но той изразява неодобрението си. След малко казва с обич на Нараян: “Ако ме държиш за ръката, хората ще си помислят, че съм пиян. Ще вървя сам.”

Домът на Гириш не е далеч. Шри Рамакришна пресича улица “Босепара”. Изведнъж той започва да върви по-бързо. Поклонниците изостават. След малко те виждат Нарендра да идва от разстояние. В други моменти радостта на Шри Рамакришна би била безкрайна дори само при мисълта за него или при споменаването на името му; но сега не разменя и дума със своя любим ученик.

Когато Шри Рамакришна и бхактите стигат до алеята, където се намира домът на Гириш, той става способен да говори отново. Казва на Нарендра: “Как си, моето момче, добре ли си? Преди малко не можех да говоря.” Всяка негова дума е изпълнена с безкрайна нежност. Той още не е достигнал вратата на Гиришовия дом, когато внезапно спира и казва гледайки Нарендра: “Искам да ти кажа нещо: ‘Това’ (душата) е едно, а ‘онова’ (светът) е друго.” 

Човешката душа и светът! Дали той вижда всичко това в бхава? Кой може да каже какво преминава през най-големите дълбини на неговото същество в този момент? Той изрича тези една или две думи като сутра от Ведите, така, сякаш е достигнал до водите на безбрежния Океан и стои там онемял!

Пета глава

В  дома  на  Гириш

Гириш е застанал на прага, за да посрещне Шри Рамакришна. Когато той влиза в дома му, Гириш пада на пода като прът. По молба на Шри Рамакришна, той се надига, като при това докосва нозете му с чело. Шри Рамакришна е заведен в гостната на втория етаж. Поклонниците го следват и насядват по пода така, че всеки от тях да може да го вижда и да чува всяка дума, която излиза от устата му. Тъкмо когато Шри Рамакришна ще сяда на определеното за него място, той вижда един вестник оставен наблизо и прави знак да бъде преместен. Тъй като вестникът съдържа информация по светски въпроси – клюки и скандали – той го смята за несвят. След като тази вещ е махната, той заема мястото си. Нитягопал се приближава и му се покланя ниско.

Нитягопал – Така е, господине. Не можех да дойда. Не бях добре. Имах болки по цялото тяло.

Шри Рамакришна – Как си сега?

Нитягопал – Не много добре.

Шри Рамакришна – Слез с ума си едно или две нива по-надолу.

Нитягопал – Не обичам компанията на хората. Те говорят всякакви неща за мен. Това понякога ме плаши, но въпреки това чувствам голям кураж отвътре.

Шри Рамакришна – Това е естествено. Кой живее с теб?

Нитягопал - Тарак¹. Той е винаги с мен. Но и той понякога ме дразни.

Шри Рамакришна - Нангта² веднъж ми каза, че в неговия манастир живял един аскет, който бил придобил окултни сили. Вървял навсякъде с поглед вперен в небето. Но когато един от неговите приятели го изоставил, той бил безутешен.

Шри Рамакришна отново навлиза в екстатично състояние. Изглежда, че странни мисли вълнуват ума му и той остава безмълвен. След малко казва: “Дойде ли? Аз също съм тук.”

Кой може да каже, че разбира неговите думи?

Много от поклонниците са в стаята: Нарендра, Гириш, Рам, Харипада, Чуни, Баларам и М. Нарендра не вярва, че Бог може да се въплъти в човешко тяло. Но Гириш се различава от него; той носи в себе си изгарящата вяра, че Всемогъщият Бог чрез Своята неразгадаема Сила, приема човешко тяло и слиза на земята, за да изпълни Своите божествени цели.

Шри Рамакришна казва на Гириш: “Бих искал да чуя теб и Нарендра да спорите на английски”.

Дискусията започва, но те говорят на бенгалски. Нарендра казва: “Бог е Безкрайност. Как е възможно да Го схванем? Той живее във всяко човешко същество. Не е вярно, че Той се проявява само в един човек.”

Шри Рамакришна (с нежност) – Напълно съм съгласен с Нарендра. Бог е навсякъде. Но също така не трябва да забравяш, че има различни проявления на Неговата сила в различните същества. На някои места има проявления на Неговата Авидя Шакти, а на други – на Видя Шакти. Чрез различни инструменти Божията Сила е проявена в различни степени, по-големи и по-малки. Затова не всички хора са равни.”

Рам – Каква е ползата от тези напразни спорове?

Шри Рамакришна (остро) – Не! Не! Има смисъл във всичко това.

Гириш (на Нарендра) – Откъде знаеш, че Бог не приема човешко тяло?

Нарендра – Бог е отвъд думите и мисълта.

Шри Рамакришна – Не, това не е вярно. Той може да бъде познат чрез чистия ум, буддхи, който по същността си е същият като Чистия Аз. Мъдреците от древността са възприемали директно Чистия Аз с техния чист буддхи ум.

Гириш (на Нарендра) – Освен ако Самият Бог не учи хората чрез своето човешко Въплъщение, кой друг би ги учил на духовните тайни? Бог приема тяло, за да учи човешките същества на божествено познание и божествена любов. В противен случай кой би правил това?

Нарендра – Защо да е така? Бог живее в нашите собствени сърца; Той със сигурност ще ни учи от сърцето.

Шри Рамакришна (с обич) – Да, да, Той ще ни учи като нашия Вътрешен Учител - Антарямина.

Постепено Нарендра и Гириш се увличат в разгорещена дискусия. Ако Бог е безкрайност, как Той може да има части? Какви са били възгледите на Хърбърт Спенсър, на Тиндал, на Хъксли? И така нататък, и така нататък.

Шри Рамакришна (на М.) – Не харесвам тези дискусии. Защо изобщо трябва да споря? Аз ясно виждам, че Бог е всичко; Той Самият е станал всичко. Виждам че всичко което е, е Бог. Той е всичко и всеки; а също така, Той е отвъд всичко. Аз стигам до състояние, в което умът ми се разтваря в Това, което е неделимо. При вида на Нарендра, умът ми се губи в съзнанието за Абсолюта. (Към Гириш) – Какво ще кажеш за това, а?

Гириш (със смях) – Защо питате мен? Схванах почти всичко, за което говорите, само това последното не успях. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – Освен това не мога да изрека и дума, освен ако не сляза поне с две нива надолу от самадхи. Недуалистичното обяснение на Шанкара за Веданта е вярно, както е вярна и интерпретацията на Рамануджа³ за Недуализма с качества.

Нарендра – Какво е Недуализъм с качества?

Шри Рамакришна – Това е теорията на Рамануджа. Според тази теория, Брахман или Абсолютът е окачествен във вселената и нейните живи същества или с други думи, Той е приел качества в тях. Тези три – Брахман, светът и живите същества – съставляват Едно. Вземи например един плод бел. Един човек поискал да узнае точното тегло на плода. Той разделил черупката, месестата част и семките. Но може ли човек да получи пълното тегло като претегли само една част от нещо? Той трябва да претегли с нея и другите части. Първоначално изглежда, че истинското нещо в плода е месото, а не семките и черупката. След това чрез разсъждение откривате, че тези три неща принадлежат на един и същи плод; черупката и семките принадлежат на същото нещо, на което и месестата част. По подобен начин, в духовното разграничение човек отначало трябва да разсъждава следвайки метода “Не това, не това.” Бог не е вселената; Бог не е живите същества; само Брахман е истински, а всичко останало е нереално. По-късно той осъзнава, както при плода бел, че Реалността от която получаваме идеята за Брахман, е абсолютно същата Реалност, от която еволюира идеята за живите същества и вселената. Нитя, Абсолютът, и Лила, Относителността, са два аспекта на една и съща Реалност. Затова според Рамануджа, Брахман е окачествен от вселената и живите същества. Това е теорията на Недуализма с качества.

 

Шеста глава

Шри Рамакришна (На М.) – Аз наистина виждам Бог директно. За какво да споря? Ясно виждам, че Той Самият е станал всичко; че Той Самият е станал вселената и нейните живи същества.

Дискусията приключва. Шри Рамакришна казва на М.: “Забелязъл см, че човек придобива един вид познание чрез разсъждение и съвсем друг – чрез медитация; но той получава трети вид Познание за Бог, когато Бог се разкрие на него, Своя поклонник. Ако Бог разкрие на Своя поклонник природата на Божественото Въплъщение – как Той играе в човешка форма – тогава поклонникът няма нужда да разсъждава по този въпрос, нито се нуждае от обяснение. Знаете ли как е? Представете си, че един човек се намира в тъмна стая. Той драска отново и отново кибритени клечки в кибритената кутия и изведнъж – светлината идва. По същия начин, ако Бог ни даде един проблясък от Своята божествена светлина, всички наши съмнения биват унищожени. Може ли някога човек да познае Бог само чрез размишление?”

Шри Рамакришна повиква Нарендра да и му казва седне до него. Той го пита как е и му показва много любов като го милва по брадичката като дете.

Нарендра (на Шри Рамакришна) – Медитирах върху Кали три или четири дни, но изобщо нищо не се случи.

Шри Рамакришна – Всичко с времето си, моето момче. Кали не е никой друг, освен Брахман. Това, което е наречено Брахман, е действително Кали. Тя е Изначалната Енергия. Когато тази Енергия остава неактивна, аз Я наричам Брахман, а когато създава, съхранява и разрушава – Я наричам Шакти или Кали. Което ти наричаш Брахман, аз наричам Кали.

“Брахман и Кали не са различни. Те са като огъня и неговата сила да изгаря: ако човек помисли за огъня, той трябва да помисли и за неговата сила да изгаря. Ако някой приеме Кали, той трябва да приеме и Брахман; и обратно, ако човек приеме Брахман, той трябва да приеме Кали. Брахман и Неговата Сила са идентични. Брахман е Този, към който аз се обръщам като към Шакти или Кали.

Вече е късно през нощта. Гириш казва на Харипада: “Братко, извикай един файтон. Трябва да отида до театъра.”

Шри Рамакришна (със смях) – Помни: файтон. Да не забравиш да извикаш един.

Харипада (смеейки се) - Файтон. Ще се опитам да не забравя и да доведа един.

Гириш – Само като си помисля, че трябва да ви оставя тук и да отида в театъра!

Шри Рамакришна – Не, не. Ти трябва да се държиш и за двете. Крал Джанака е бил верен и на духа и на материята, изпълнявал е и религиозните, и светските си задължения, и в същото време пиел своето мляко от пълна до ръба чаша. (Всички се смеят.)

Гириш – От известно време насам си мисля да се откажа от театъра и да го оставя на по-младите.

Шри Рамакришна – Не, не. Всичко това е много добро. Той е за доброто на много хора.

Нарендра (с тих глас) – До преди малко той (Гириш) говореше за Бог и Божието Въплъщение, а сега е привлечен от театъра.

Нарендра седи до Шри Рамакришна. Последният го поглежда съсредоточено и внезапно се приближава още повече до него. Нарендра не вярва, че Бог приема човешко тяло; но какво значение има това? Сърцето на Шри Рамакришна прелива от все по-силна и по-силна любов към него. Той докосва рамото на Нарендра и му казва: “Чувстваш ли, че гордостта ти е наранена? Така да бъде; ние също имаме своята гордост¹.”

Седма глава

Божествената  любов  на  Шри  Рамакришна  към  Нарендра

 Шри Рамакришна казва на Нарендра: “Докато човек все още спори за Бог, той не може да Го достигне. Вие двамата спорихте. Това не ми хареса.

“Когато са поднесени второто и третото блюдо, става още по-тихо. А щом на гостите е сервирано и последното ястие, пълномасленото мляко, се чуват само звуците ‘суп, суп’ (на пиене). Тогава обядът свършва и гостите отиват да спят. След това всичко утихва.

“Колкото по-близо отиваш до Бог, толкова по-малко разсъждаваш и спориш. Когато Го достигнеш, всички звуци – всички размишления и разговори – приключват. А след това навлизаш в самадхи – като съня на гостите - навлизаш в общение с Бог в тишина.

Като казва това, Шри Рамакришна нежно погалва Нарендра, докосва лицето му и го милва, повтаряйки мило святите думи: “Хари Ом! Хари Ом! Хари Ом!” Дали в момента той вижда в Нарендра присъствието на Самия Бог? Шри Рамакришна постепено става несъзнателен за външния свят. Ръката му лежи върху крака на Нарендра. Все още в това състояние той го погалва отново. В следващия миг бавна промяна настъпва в състоянието му. С длани събрани пред гърдите той казва на Нарендра: “Моля те, изпей една песен; тогава ще се оправя. Как иначе ще мога да си стъпя на краката?” Сега отново става безмълвен. Седи неподвижно като статуя. След малко изпада в опиянение от божествена любов и казва: “О Радха, внимавай къде стъпваш! Иначе може да паднеш в Джамуна. Ах! Колко луда от любов по Кришна е тя!” Все още завладян от екстаз, Шри Рамакришна казва: “Кажи ми скъпа¹, къде е сега Кришна, моят Любим? Неговото ухание ме достига дори тук, но съм много уморена и не мога да вървя повече!”

Тогава той напълно изгубва съзнание за света. Не забелязва никого в стаята, нито дори своя любим Нарендра, който седи до него. Не знае дори къде седи самият той. Изцяло е погълнат в Бог. След малко изведнъж става и извиква: “Напълно пиян от Виното на Божествената Любов!” Докато сяда обратно, промърморва: “Виждам светлина да идва насам, но не знам откъде е тя.”

Нарендра запява:  

О Боже, с блаженото видение на Твоето несравнимо лице,

Умът ми е омагьосан от магията на Твоята красота.

Когато Теб съзрат, седемте свята забравят навеки скръбта,

Какво тогава да говорим за мен - една бедна и низша душа?  

Когато чува тази песен, Шри Рамакришна отново навлиза дълбоко в самадхи. Очите му са затворени, а тялото му е неподвижно.

Късна вечер е. Нощта е тъмна. Поклонниците се струпват около колата, доведена за да откара Шри Рамакришна в Дакшинешвар. Те му помагат да се качи в нея с много внимание и нежност, защото той все още е в дълбок екстаз. Колата тръгва надолу по улицата и всички те гледат с обич дълго време след нея.

Скоро поклонниците тръгват всеки към дома си, а лекият южен ветрец подухва в лицата им. Някои си тананикат редовете на песента:

О Боже, с блаженото видение на Твоето несравнимо лице,

Умът ми е омагьосан от магията на Твоята красота. 

Разговор  с  момчетата  и  М.

Днес е 6 април 1885г. Шри Рамакришна е в гостната на Баларамовия дом и разговаря с М. Денят е бил много горещ, а часът е около три. Шри Рамакришна е дошъл в Калкута, за да види своите млади ученици, и за да посети дома на Девендра.

М. – Да, господине, сигурно сте преживяли голямо неудобство, за да дойдете.

Шри Рамакришна – Дойдох тук заради Бабурам и малкия Нарен. Защо не си довел Пурна?

М. – Той не иска да идва, защото ще има много хора. Бои се да не го хвалите пред другите и неговите роднини да не научат за посещението му.

Шри Рамакришна – Да, така е. Няма да правя това за в бъдеще. Виждам, че даваш на Пурна религиозни напътствия. Това е добре.

М. – Всъщност, и в един от учебниците на училището е записано:

С цялата си душа обичай Бог,

Като себе си съседа си обичай.

Ако родителите на момчетата не искат те да учат такива неща, нищо не може да се направи.

Шри Рамакришна – Без съмнение много подобни неща са написани в учебниците, но самите им автори не асимилират това, което пишат. Силата за такава асимилация идва от общуването със святи хора. Хората слушат инструкции само от садху, който действително се е отрекъл от света; те не се впечатляват много от писанията на един книжен учен. Да предположим, че един лекар пази при себе си съд, пълен със захарна меласа, а същевременно съветва пациентите си да не ядат меласа; те няма да обърнат голямо внимание на неговия съвет.

“Кажи ми, как ти се струва Пурна? Дали той навлиза в екстатични състояния?”

М. – Не, не съм забелязал у него някакъв външен признак за такова чувство. Един ден му казах онези ваши думи.

Шри Рамакришна – Кои думи?

М. – Вие ни казахте, че ако човек е “малко вместилище”, той не може да контролира духовните си емоции; но ако е “голямо вместилище”, той изпитва силно духовно чувство без външно да покаже нищо. Казахте, че голямото езеро не се вълнува, когато един слон влезе в него; но влезе ли в малко езерце, той причинява голямо объркване, а водите му започват да се плискат на брега.

Шри Рамакришна – Пурна не би показал своите чувства външно; той няма такъв тип темперамент. Всички знаци у него са добри. Какво ще кажеш?

М. - Очите му са много блестящи и изразителни.

Шри Рамакришна – Само блестящите очи не са достатъчни. Очите на един духовен човек са различни. Пита ли го какво е почувствал след като се срещна с мен?

Шри Рамакришна – Да, господине. Говорихме за това. Той ми каза, че в продължение на четири или пет дни, когато и да помислел за Бог или повтарял Неговото име, сълзи потичали от очите му и косите му настръхвали – такава радост чувствал.

Шри Рамакришна – Наистина ли! Това е всичко, от което се нуждае.

Шри Рамакришна и М. остават мълчаливи за малко. След това М. казва: “Той чака...”

Шри Рамакришна – Кой?

М. – Пурна. Много пъти той стои пред вратата на дома си и сякаш чака нещо. Когато някой от нас мине по пътя, той идва при него тичайки и го поздравява с поклон.

Шри Рамакришна – Ах! Наистина ли!

Шри Рамакришна си почива подпирайки се на една възглавница. М. е довел със себе си едно дванадесет годишно момче, което е ученик в неговото училище. Името му е Кшироде.

М. – Той е добро момче. Изпитва голяма радост от духовните разговори.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Има очи на елен.

Момчето поздравява Шри Рамакришна докосвайки стъпалата му. След това то започва леко да ги милва.

Шри Рамакришна (на М.) – Сега Ракхал живее у дома си. Той има възпаление и не е добре. Чувам, че жена му чака бебе.

Палту и Биноде са седнали пред Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна (на Палту, с усмивка) – Какво каза на баща си? (На М.) Палту отговарял на баща си, когато той му казал да не идва тук. (На Палту) – Какво му каза?

Палту – Казах му: “Да, отивам при него. Какво лошо има в това?” (Шри Рамакришна и М. се смеят.) Ще кажа и още, ако се наложи.

Шри Рамакришна (на М. със смях) – Не, не! Трябва ли той да отива толкова далеч?

М. – Не, господине, не трябва да стига чак до там. (Шри Рамакришна се смее.)

Шри Рамакришна (на Биноде) – Как си? Защо не си идвал скоро в Дакшинешвар?

Биноде – Почти бях дошъл, но се уплаших да не се разболея отново. Бях болен и не ми беше добре.

Шри Рамакришна – Ела с мен в Дакшинешвар. Там въздухът е много хубав. Ще оздравееш.

Малкият Нарен влиза в стаята. Шри Рамакришна е тръгнал да си измие ръцете и лицето. Малкият Нарен го следва с хавлия в ръце. Иска да му полее вода. М. е с тях.

Шри Рамакришна – Днес е много зноен ден.

М. – Да, господине.

Шри Рамакришна – Как живееш в твоята малка стая? Не става ли много горещо на последния етаж?

М. – Да, господине, наистина става много горещо.

Шри Рамакришна – Освен това жена ти страда от психични проблеми. Трябва да я държиш в по-хладна стая.

М. – Да, господине. Помолих я да спи на първия етаж.

Шри Рамакришна се връща в гостната и сяда на мястото си. Той казва на М.: “Защо не дойде в Дакшинешвар предната неделя?”

М. – Нямаше никой у дома, господине. Жена ми не беше добре и нямаше кой да я гледа.

Девета глава

Шри  Рамакришна  в  дома  на Девендра

Шри Рамакришна е на път към дома на Девендра¹ на улица “Ниму Госвами”. Малкият Нарен, М. и още един или двама поклонници са с него. Шри Рамакришна чувства голям копнеж да види Пурна. Той започва да говори за своя млад ученик. Казва на М.: “Той е велика душа! Иначе бих ли почувствал желание да правя джапа за негово добро? Но Пурна не знае нищо за това.”

Шри Рамакришна – Би било чудесно, ако го беше довел тук днес. Защо не го направи?

Като виждат малкия Нарен да се смее, Шри Рамакришна и останалите бхакти също се разсмиват. Шри Рамакришна казва на М. със смях като сочи Нарен: “Виж го! Гледай! Колко наивен изглежда когато се смее - като че ли не разбира нищо. Той никога не мисли за тези три неща: земя, жена и пари. Бог не може да бъде реализиран ако човек не е напълно свободен от ‘жена и злато.’”

Колата се движи към дома на Девендра. Веднъж Шри Рамакришна казал на Девендра в Дакшинешвар: “Мислех си да посетя дома ти някой ден.” Девендра отговорил: “Същата идея хрумна и на мен днес и дойдох тук, за да ви помоля за това. Направете ми честта да дойдете някоя неделя.” “Но”, казал Шри Рамакришна, “ти имаш малки доходи. Не кани много хора. Пътните разноски също биха били големи.” Девендра отговорил със смях: “Какво от това, че имам малки доходи? ‘Човек може да задлъжнее, за да яде масло!’” При тези негови думи Шри Рамакришна се смял дълго време.

Скоро колата стига до дома на Девендра. Шри Рамакришна му казва: “Девендра, не прави големи приготовления за храната ни. Нещо много просто също ще свърши работа. Днес не съм много добре.”

Шри Рамакришна сяда в гостната на Девендра на първия етаж. Бхактите сядат около него. Вечер е. Стаята е добре осветена. Малкият Нарен, Рам, М., Гириш, Девендра, Акшай, Упендра и някои други бхакти присъстват. Когато Шри Рамакришна хвърля поглед към един млад поклонник, лицето му засиява от радост. Той казва на другите сочейки го: “Това момче е напълно свободно от привързаност към земя, жена и пари - трите неща, които заплитат човека в материалното. Умът, който пребивава върху тези три не може да бъде фиксиран върху Бог. Той е имал видение. (На бхактата) – Кажи ни, какво видя?

Бхактата (със смях) – Видях купчина тор. Някои бяха седнали върху нея, а други - на разстояние.

Шри Рамакришна – Това е видение за светските хора, които забравят Бог. То показва, че всички тези желания ще изчезнат от ума му. От какво има да се страхува, когато умът му е необвързан с “жена и злато”? Колко странно! Само след много медитация и джапа, аз можах да се освободя от тези желания; а колко бързо е успял той да ги изгони от ума си! Да не би да е лесна работа да се освободиш от похотта? Какво странно усещане изпитвах в сърцето си цели шест месеца след като бях започнал духовната си практика! Лягах на земята под някое дърво и плачех горчиво. Веднъж бях толкова отчаян, че извиках на Божествената Майка: “О Майко, ако се стигне до това, просто ще си прережа гърлото с някой нож!”

От известно време Шаши² посещава Шри Рамакришна. Той учи в Колежа на Видясагар за своята бакалавърска степен. Шри Рамакришна започва да говори за него.

Шри Рамакришна (на поклонниците) – Това момче ще мисли за пари известно време. Но има някои, които никога няма да го направят. Някои от младежите няма да се оженят.

Шри Рамакришна – Трудно е да бъде разпознато едно Въплъщение на Бог, освен ако умът на човек не е напълно свободен от “жена и злато.” Един човек попитал продавач на патладжани за цената на един диамант. Той отвърнал: “Мога да ти дам за него девет кила патладжани и нито един повече.”

При тези думи всички избухват в смях. Малкият Нарен се смее много силно. Шри Рамакришна вижда, че той много бързо е схванал смисъла на неговите думи.

Шри Рамакришна – Какъв фин ум има той! Нангта също разбираше нещата по този начин – светкавично – смисъла на Гита, Бхагавата и другите писания.

“Отреченост от ‘жена и злато’ още в младежките години! Наистина удивително! На много малко хора е отредена такава участ. Човек без такава отреченост е като манго, накълвано от гарвани. Такъв плод не може да бъде предложен на Божеството, и дори човек се колебае да го изяде.

“Има хора, които в младостта си са извършили много грехове, но на стари години повтарят името на Бог. Е, това е по-добре от нищо.

“Майката на един от Малликови, която принадлежи на много знатно семейство ме попита дали проститутките някога ще бъдат спасени. Тя самата бе водила такъв живот; затова ме попита това. Казах й: ‘Да, те също ще бъдат спасени, ако само плачат за Бог с копнеещо сърце и обещаят да не повтарят греховете си.’ Какво би постигнало само повтарянето на името на Хари? Човек трябва да плаче с цялото си сърце.”

Десета глава

В  екстаз

 Започва киртан под съпровода на барабани и цимбали. Певецът е професионален. Той пее за посвещението на Шри Гауранга в монашеския живот от Кешаб Бхарати:  

Каква прекрасна и сияйна форма на Шри Гауранга съзрях

Гауранга танцува като луд слон в божествен екстаз и пее; 

В прахта се търкаля - а от очите му порой от сълзи се лее;

Бог Хари безспирно зове и небесата раздира със своите викове.

 

С безкрайно смирение се моли за любов към хората след това,

Отрязал своите къдрици, монашеската роба на йогин надява;

Дълбоко сломен от неизмеримото човешко страдание,

Той изоставя всичко и тръгва на хората любов да раздава -

С пълни шепи на всеки екстатичната любов към Бог подарява.

В небесно щастие и блаженство сърцето на човек се разтапя.

Едно-единствено желание има Премдас¹ - и то е да му  бъде роб 

И неговото свято име навеки от врата на врата да разнася!

Шри Рамакришна навлиза в екстаз, когато чува песента. След това певецът пее за страданията на една млекарка от Вриндаван поради раздялата й с Кришна. Тя търси своя Кришна в една беседка от храст мадхави²:

О мадхави, върни ми обратно моя Мадхава!

Дай ми, дай ми, дай ми моя мил Мадхава!

Върни ми го и ще съм вечно твоя робиня.

Той е моят живот, както е водата за рибата;

О мадхави, в свойте пазви си го скрил!

Знаеш, че съм просто и наивно момиче,

Затова си скрил в себе си моя Любим.

За своя сладък Мадхава, мадхави, умирам;

Не мога да понеса да живея без да Го виждам.

Върни ми Го, върни ми Го, - без Него ще умра,

О, върни ми Го, върни ми Го обратно.  

От време на време Шри Рамакришна пее с музикантите, импровизирайки редовете:

Колко далеч оттук е Матхура,

Където живее Любимият на моята душа?

Шри Рамакришна – Майко, моля Те, привлечи го към Себе си. Не мога да се притеснявам за него повече (На М.) – Умът ми е леко привлечен към зет ти.

“Ти ще ставаш все по-чист с всеки изминал ден. Ще ставаш все по-добър. Хората ще ти се удивляват.

“Може да не мога да дойда тук още много пъти; но това няма значение. Ти сам ще успееш.”

Екстазът на Шри Рамакришна става все по-интензивен. Отново той започва да говори на Божествената Майка: “О Майко, каква полза има да правиш човек добър, когато той вече е добър? О Майко, какво ще постигнеш ако убиеш някой, който вече е мъртав? Само ако успееш да убиеш човек, който стои изправен на краката си, ще разкриеш Своето величие.”

Шри Рамакришна остава мълчалив за няколко минути. Изведнъж той казва с малко по-силен глас: “От Дакшинешвар дойдох. Идвам си обратно, Майко!” Сякаш едно дете е чуло повика на майка си от разстояние и й отговаря. Той отново става неподвижен, погълнат в самадхи. Бхактите го гледат с немигащи очи. Все още в екстатично състояние, казва: “Няма да ям повече лучи.” В този момент няколко ваишнавски свещеници, които са дошли от някъде наблизо, си тръгват.

Единадесета глава

Разговор  с  бхактите

 Шри Рамакришна започва да разговаря с поклонниците в много жизнерадостен дух. Сега е април и денят е много зноен. Девендра е направил сладолед. Той го сервира на всички. М. казва тихо: “Бис! Бис!” Бхактите избухват в смях. При вида на сладоледа Шри Рамакришна става щастлив като дете.

Шри Рамакришна – Киртанът беше много добър. Песента описваше красиво състоянието на ума на гопите: “О мадхави, върни ми обратно моя Мадхава!” Гопите от Вриндаван са били пияни от екстатична любов по Кришна. Божествено! Луди по Кришна!”

Един бхакта посочва друг и казва: “Той има отношението на гопите към Бог.”

Рам – Не, той притежава и двете – отношението на нежната любов и това на суровото познание.

Шри Рамакришна – За какво си говорите?

Той пита за Сурендра.

Рам – Изпратих да му кажат, че сме тук, но той не дойде.

Шри Рамакришна – Много се уморява от тежката си работа в офиса.

Един бхакта – Рам Бабу пише за вас.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Какво пише?

Бхактата – Статия върху “Бхакти на Парамахамса Рамакришна”.

Шри Рамакришна – Браво! Това ще направи Рам известен.

Гириш (с усмивка) – Той е написал, че е ваш ученик.

Шри Рамакришна – Нямам ученици. Аз съм слуга на слугата на Рама.

Някои хора от съседните къщи са влезли; но те не се харесват на Шри Рамакришна. Той казва: “Що за място е това? Не виждам нито един набожен човек измежду тях.”

Девендра завежда Шри Рамакришна във вътрешните отделения на дома си и му предлага закуска. След малко Шри Рамакришна се връща в гостната с щастливо лице и заема мястото си. Поклонниците сядат около него. Упендра¹ и Акшай² сядат от двете му страни и започват да галят стъпалата му³.

Шри Рамакришна е погълнат в своята собствена радост. В щастливо състояние той започва да пее:

Ако човек не е простодушен,

                Простодушния...  

След това пак:

Поспри за малко стъпките си, странстващи монахо!

Поспри за малко със свойта просешка купичка в ръце⁴,

И ми позволи да зърна твойто ведро и сияйно лице...

 

И пак:

Един странстващ монах дойде незнайно откъде при нас,

Винаги погълнат той е дълбоко в божествен екстаз,

Свят той еднакво и за индуси, и за мюсюлмани е...

Гириш поздравява Шри Рамакришна и си взема довиждане. Девендра и поклонниците завеждат Шри Рамакришна до колата, която ще го закара обратно. Като вижда, че един от съседите му е дълбоко заспал на пейка в двора, Девендра го събужда. Съседът разтрива очи и пита: “Дойде ли Парамахамсата?” Всички избухват в смях. Човекът е дошъл дълго преди Шри Рамакришна да пристигне и заради жегата е постлал чердже на пейката, полегнал на нея, и заспал дълбоко.

Файтонът с Шри Рамакришна се отправя към Дакшинешвар. Той казва на М. щастливо: “Доста сладолед изядох. Донеси ми четири-пет топки, когато идваш в Дакшинешвар.” И продължава: “Сега умът ми е привлечен от тези няколко младежи: малкия Нарен, Пурна и твоя зет.”

М. – Имате впредвид Двиджа?

Шри Рамакришна – Не, Двиджа също е един от тях, но сега имам впредвид по-големия му брат.

След малко колата стига до храма на Кали в Дакшинешвар.

 

ХV част

Разговори  в  Шямпукур  с Ишан,  доктор Саркар,  Гириш  и  другите  бхакти