Блажените слова на Шри Рамакришна

Усилието  и  Божията  милост

Няколко поклонници са пристигнали от Коннагар. Един от тях иска да зададе някои въпроси на Шри Рамакришна.

Шри Рамакришна – Шри Радха е изпитвала махабхава¹. Ако някоя от нейните приятелки искала да я докосне в това състояние, друга от тях казвала: “Моля те не докосвай това тяло, игралната площадка на Шри Кришна. Сега Кришна играе в нейното тяло.” Не е възможно да изпиташ бхава или махабхава без реализацията на Бог. Когато една риба изплува от голяма дълбочина, виждате движение на повърхността на водата; а ако рибата е наистина голяма, водата се разплисква силно. Затова поклонникът “плаче и се смее, пее и танцува в екстаза на Бог.”

“Човек не може да остане в бхава дълго време. Хората биха го помислят за луд, ако той стои пред огледалото през цялото време и гледа лицето си”.

Поклонникът – Господине, чуваме че виждате Бог. Ако е така, моля ви покажете ни Го.

Шри Рамакришна – Всичко зависи от Божията воля. Какво мога да направя аз? Докато повтарям Божието име, понякога сълзи потичат от очите ми, а друг път те остават сухи. Докато медитирам върху Бог, понякога чувствам голямо вътрешно пробуждане, а в други дни не усещам нищо.

“Човек трябва да поработи. Само така може да види Бог. Веднъж, в екзалтирано състояние имах видение на Халдарпукур². Видях един селянин от низша каста да си пълни вода, като разтваря настрани с ръце зелените водни растения. От време на време той вземаше вода в дланта си и я разглеждаше. В това видение ми бе разкрито, че човек не може да види водата, ако не премахне растенията по повърхността; с други думи, човек не може да развие любов към Бог или да Го види, без да работи за това. Работата означава медитация, джапа и други практики. Повтарянето на Божието име и възпяването на Неговата слава, също е работа. В това можете да включите още благотворителността, жертвоприношението и някои други.

“Ако искате масло, трябва да оставите млякото да се превърне в извара. То трябва да бъде сложено на тихо място. Когато стане на извара, трябва добре да се потрудите, за да го разбиете. Само тогава можете да добиете масло от изварата.”

Махимачаран – Вярно е, господине. Работата със сигурност е необходима. Човек трябва да се труди усърдно. Само така ще успее. Има толкова много да бъде прочетено! Писанията са безкрайни.

Шри Рамакришна (на Махимачаран) – Колко от свещените книги ще можеш да прочетеш? Какво ще придобиеш, ако само разсъждаваш? Опитай се да реализираш Бог преди всичко друго. Имай вяра в думите на своя гуру и работи. Ако нямаш гуру, тогава се моли на Бог с жадно сърце. Той ще ти позволи да узнаеш какъв е.

“Какво ще научиш за Бог от книгите? Докато си все още далеч от пазара, чуваш само неясно боботене. Но всичко е съвсем различно, когато действително стигнеш там. Тогава чуваш и виждаш всичко отчетливо. Чуваш хората да говорят: ‘Заповядайте, ето вашите картофи. Вземете ги и платете за тях.’

“От голямо разстояние чуваш само бученето идващо от океана. Приближи се и ще видиш много лодки да плуват насам-натам, птици да летят и вълни да се разбиват в брега.

“Човек не може да придобие истинско чувство за Бог от изучаването на книги. Това чувство е нещо много по-различно от книжната ученост. Книгите, писанията и науката изглеждат само като кал и слама след реализацията на Бог.

“Единственото необходимо нещо е да бъдеш представен на господаря на къщата. Защо предварително се притесняваш да узнаеш колко къщи, градини и ценни книжа притежава собственикът? Слугите в къщата няма да ти позволят дори да се доближиш до всички тези неща, а още по-малко ще ти кажат за инвестициите на господаря си. Затова по някакъв начин се запознай с него, дори ако трябва да прескочиш оградата и слугите се опитат да те изблъскат. Тогава самият той ще ти каже всичко за своите къщи, градини и дялове в компании. И което е повече, слугите и пазачът ще те поздравяват, ако се познаваш с господаря.” (Всички се смеят.)

Бхактата – Сега въпросът е как да се запознаем с господаря. (Смях.)

Шри Рамакришна – Затова казвам, че е необходима работа. С нищо няма да ти помогне да кажеш, че Бог съществува и да продължиш да си пилееш времето. Трябва да достигнеш Бог по един или друг начин. Призовавай Го в усамотение и Му се моли: “О Боже! Разкрий ми Се.” Плачи за Него с жадно сърце. Скиташ се насам-натам като луд в търсене на “жена и злато”; а сега стани поне малко луд за Бог. Нека хората си кажат: “Този човек е загубил ума си по Бог.” Защо да не се откажеш от всичко за няколко дни и да не зовеш Бог в усамотение?

“Какво ще постигнеш с това просто да казваш, че Бог съществува и да не правиш нищо, за да Го достигнеш? В Халдарпукур има едри риби; но можеш ли да ги уловиш като просто си седиш на брега и не правиш нищо? Приготви малко стръв и я хвърли в езерото. Тогава рибата бавно ще изплува от дълбоката вода и ще я развълнува. Това ще те направи щастлив. Може би рибата ще подскочи с плисък и ти ще я зърнеш. Така ще се зарадваш тогава!

“Млякото трябва да бъде превърнато в извара, а изварата трябва да бъде разбита. Само тогава ще получиш масло. (На Махима) Ама че безобразие! Нека някой друг покаже Бог на човек, докато той си седи спокойно и не прави нищо! Нека някой друг добие маслото и му го сложи пред устата! (Всички се смеят.) Каква грижа само! Някой друг да хване рибата и да му я даде!

“Един човек искал да види Краля. Той живеел във вътрешните покои на двореца, зад седем порти. Веднага щом човекът преминал през първата порта, попитал: ‘Къде е Кралят?’ Но портите били седем и той трябвало да ги премине една по една преди да види Краля.”

Махимачаран – Какво трябва да прави човек, за да Го достигне?

Шри Рамакришна – Въпросът не е в това човек да прави определени неща, за да реализира Бог, и да не прави други. Явяването на Бог пред поклонника зависи от Неговата милост. И все пак човек трябва да свърши някаква работа с копнеж за Бог в сърцето. Жаждата за Него предизвиква Неговата милост.

“За да достигне Бог, човек се нуждае от благоприятни условия: от компанията на святи хора, от разграничение и от благословията на истински учител³. Може би неговия по-голям брат ще поеме отговорността за семейството; може би жена му притежава духовни качества и е много добродетелна; а може би той въобще не се е оженил и не се е оплел в семейния живот. Човек успява, когато са налице такива условия.

“В едно семейство имало човек, който бил тежко болен. Той бил на прага на смъртта. Някой казал: ‘Има лек за тази болест. Трябва да бъдат изпълнени следните неща: трябва да завали дъжд, когато звездата Свати е в зенита си; след това водата от този дъжд трябва да се събере в човешки череп; после трябва да мине жаба, подгонена от змия; точно когато жабата ще бъде ухапана от нея, тя трябва да отскочи встрани, а отровата на змията - да капне в черепа. Трябва да приготвите лекарство от тази отрова и да го дадете на болния. Тогава той ще оздравее.’ Един член от това семейство се консултирал с календара, за да узнае деня, когато звездата Свати е в зенита си и тръгнал в точния момент. Той се помолил на Бог: ‘О Боже, ще успея само ако Ти събереш всички тези съставки за лекарството.’ Докато се скитал, действително видял един череп, който лежал на земята. След малко се излял пороен дъжд. Тогава човекът възкликнал: ‘О Милостиви Боже, получих дъждовната вода под звездата Свати, дори повече – част от водата се събра в черепа. Моля Те, бъди добър към мен и събери останалите части’. Той си мислел така и се молел с цялото си сърце, когато видял една змия да се приближава. Радостта му не знаела граници. Толкова се развълнувал, че сърцето му се разтуптяло. ‘Боже’, помолил се, ‘и змията дойде. Повечето неща са тук. Бъди милостив и ми донеси и останалите.’ Още не бил свършил молитвата си и виж ти! една жаба изскочила. Змията я подгонила. Когато се приближили до черепа и жабата щяла да бъде ухапана от нея, тя прескочила черепа и отровата на змията капнала в вътре. Човекът започнал да танцува от радост, пляскайки с ръце. 

“Затова казвам, че човек постига всичко с копнеж и жажда за Бог в сърцето.”

“По  волята  на  Рама”

“Човек не може да реализира Бог, докато не се отрече от всичко в ума си. Един садху не може да трупа неща за в бъдеще. ‘Птиците и скитащите монаси не се грижат за утрешния ден.’ Такова е състоянието на ума ми, че не мога да нося дори бучка пръст в ръката си. Веднъж, когато Хридай ме тормозеше, се замислих дали да не напусна това място и да не отида в Бенарес. Помислих си, че ще трябва да взема някои дрехи със себе си. Но как можех да взема и пари? Така че не можах да отида в Бенарес. (Всички се смеят.)

Махима – Господине, може ли човек, който се държи за ‘това’ да се държи в същото време и за ‘онова’?

Шри Рамакришна – Веднъж когато седях на брега на Ганг близо до Панчавати, бях взел в едната си ръка една рупия, а в другата буца пръст и разграничавах така: ‘Рупията е пръст – пръстта е наистина рупия, рупията е наистина пръст’. След това изхвърлих рупията в реката. Но след малко се изплаших. ‘Колко глупаво от моя страна да обиждам Лакшми, богинята на благосъстоянието’ – си помислих. ‘Какво ще правя ако тя спре да ми осигурява храна оттук нататък? Тогава и аз като Хазра измислих една хитрина. Казах на богинята: ‘Майко, моля те ела и живей в сърцето ми.’ Веднъж Божествената Майка била удовлетворена от аскетизма на един човек и му казала: ‘Поискай дар от Мен.’ ‘Майко, ако си доволна от мен направи така, че да ям от златна чиния със своите внуци.’ Така с едно желание човекът получил всичко: внуци, богатство и златна чиния. (Всички се смеят.)

“Когато умът се освободи от ‘жена и злато’, той може да бъде насочен към Бог и да бъде концентриран в Него. Само онзи може да бъде освободен, който не е свободен. В момента в който умът се отклони от Бог – той се обвързва. Кога едната стрелка на везните слиза надолу и се отделя от другата? Когато на едната везна е поставена тежест. ‘Жената и златото’ са тежестта.

“Защо едно дете плаче, когато излезе от утробата на майка си? Със своя плач то сякаш казва: ‘Само виж къде попаднах! В майчината утроба медитирах върху Лотосовите Нозе на Бог; но виж къде съм сега!’”

(На Махима) – Трябва да се отречеш в ума си. Живей живота си в семейството в дух на непривързаност.

Махима – Може ли човек да живее в света, ако веднъж неговият ум е бил насочен към Бог?

Шри Рамакришна – Защо не? Къде ще отиде човек, че да се махне от света? Осъзнавам, че където и да се намирам, винаги живея в Айодхя на Рама, Царството на Бог. Целият този свят е Айодхя на Рама. След като получил инструкции от Своя учител, Рама казал, че ще се отрече от света. Дашаратха¹ пратил мъдреца Вашища при Рама, за да го разубеди. Вашища намерил Рама изпълнен с безстрастие. Той Му казал: ‘Нека помислим заедно, Рама. После ако желаеш, отречи се от света. Мога ли да Те попитам дали този свят е извън Бог? Ако е така - тогава се откажи от него.’ Рама открил, че единствено Бог е станал вселената с нейните живи същества. Всичко в света изглежда реално заради реалността на Бог зад него. Като чул думите на мъдреца, Рама замълчал.

“В света човек трябва да се бори срещу страсти като похот и гняв, срещу желанието и привързаността. Удобно е той да го прави от укрепление – от собствения си дом. Там получава храна и друга помощ от жена си. В Калиюга живота на човека зависи изцяло от храната. По-добре е да получаваш храната си на едно място, отколкото да чукаш на седем врати за нея². Да живееш в дома е като да се впуснеш в битка, намирайки се в укрепление.

“Живей в света като отронило се листо във вихрушка. Такова листо понякога бива издухано в някоя къща, а понякога върху купчина с боклук. Листото отива където го отвее вятърът – веднъж на добро място, а друг път - на лошо. Сега Бог ви е поставил в света. Оставете всичко на Него. Предайте себе си в Неговите нозе. Тогава няма да има повече объркване. Тогава ще реализирате Онзи, който прави всичко. Всичко зависи от ‘волята на Рама.’”

Един поклонник – Каква е историята за “волята на Рама”?

Шри Рамакришна – В едно село живял един тъкач. Той бил много набожен човек. Всички му имали доверие и го обичали. Той продавал стоките си на пазара. Когато някой клиент го питал за цената парче плат, тъкачът отговарял: ‘По волята на Рама, цената на преждата е една рупия, а трудът – четири анни; по волята на Рама печалбата е две анни. Цената на плата, по волята на Рама, е една рупия и шест анни’. Такава била вярата на хората в него, че клиентът веднага плащал сумата и вземал плата. Тъкачът бил истински поклонник на Бог. Всеки ден след вечеря, той прекарвал дълги часове в залата за богослужение на дома си като медитирал върху Бог, повтарял Неговото име и възпявал Неговата слава. Веднъж, късно през нощта, тъкачът не могъл да заспи. Той седял в залата за богослужение, пушейки от време на време, когато една банда крадци преминала по този път. На тях им трябвал човек, който да носи откраднатите вещи, и казали на тъкача: “Идваш с нас.” Като казали така, те го повели със себе си. След като обрали една къща, сложили товара от вещи върху главата му и му заповядали да ги носи. Изведнъж дошла полиция, а крадците избягали. Но тъкачът, с товара на главата си, бил арестуван. Той бил заключен в килия за през нощта. На другия ден го завели при един съдия за разпит. Селяните разбрали какво се е случило и отишли в съда. Те казали на съдията: “Ваша Чест, този човек никога не би могъл да извърши обир”. При което съдията наредил на тъкача да разкаже какво се е случило.

“Той казал: ‘Ваша Чест, по волята на Рама, свърших с вечерята си вчера. След това, по волята на Рама, седях в залата за богослужения в дома си. Беше доста късно през нощта по волята на Рама. По волята на Рама, аз мислех за Бог и повтарях Неговото име, когато по волята на Рама банда крадци преминаха по пътя. По волята на Рама те ме завлякоха с тях; по волята на Рама извършиха обир в една къща; и по волята на Рама сложиха товар с вещи на главата ми. Точно тогава, по волята на Рама, пристигна полиция, и по волята на Рама бях арестуван. След това по волята на Рама ме заключиха за през нощта и тази сутрин по волята на Рама, бях доведен при Ваша Чест.’ Съдията разбрал, че тъкачът е много набожен човек, и заповядал да го освободят. По пътя към дома си тъкачът казал на своите приятели: ‘По волята на Рама бях освободен.’

“Дали човек ще бъде семеен или монах, зависи от волята на Рама. Отдайте всичко на Бог и вършете задълженията си в света. Какво друго можете да направите? Веднъж един чиновник бил изпратен в затвора. След като излежал присъдата си, той бил освободен. И какво мислите, че направил? Започнал да бие барабани по улицата или се върнал към чиновническата си работа?!

“Ако един семеен човек стане дживанмукта, тогава той лесно може да живее в света, ако пожелае. Човек достигнал Познание, не прави разлика между ‘това място’ и ‘онова място’. Всички места са еднакви за него. Този който мисли за ‘онова място’, мисли също и за ‘това място.’

“Когато срещнах Кешаб за първи път, забелязах: ‘Той е единственият, който е отхвърлил опашката си.’ Тогава всички се разсмяха. Кешаб каза: ‘Не се смейте. Неговите думи сигурно означават нещо. Нека го попитаме.’ Тогава аз рекох на Кешаб: ‘Докато една попова лъжичка не е отхвърлила опашката си, тя може да живее само във водата. Не може да се движи по сухата земя. Но веднага щом остави опашката си, тя скоква на брега; тогава може да живее и на земята, и във водата. По същия начин, докато човек не е отхвърлил своята опашка от невежество, той може да живее само във водата на света. Но когато се освободи от нея, с други думи, когато достигне Познанието за Бог, тогава може да се скита като свободна душа, или да живее като семеен човек ако иска.”

Среща  с  Девендранатх  Тагор

Махимачаран и другите бхакти стоят и слушат запленени думите на Шри Рамакришна.

“В самото начало забелязах в Девендра малко гордост. И не е ли естествено това? Той притежава такова богатство, такава ерудираност, такова име и слава! Забелязвайки тази лека негова склонност, попитах Матхур: ‘Какво ще кажеш, дали гордостта е резултат от познание или от невежество? Може ли човек, който познава Брахман, да има такова чувство като “Аз съм учен; аз съм джнанин, аз съм богат”?’

“Докато разговарях с Девендра, изведнъж навлязох в онова състояние на ума, в което мога да видя човек такъв, какъвто е в действителност. Бях разтърсен от един странен кикот отвътре: ‘Хи-хи-хи’. Когато съм в това състояние, виждам учените и хората на книжното познание като сламки. Ако разбера че един учен не притежава разграничение и отреченост, гледам на него като на изсъхнала и безполезна трева. Той ми заприличва на лешояд, който се рее високо, но очите му са вперени в труповете на умрелите животни по земята.

“Открих, че Девендра е съчетал йога, стремежа към Божествено познание, и бхога, сетивните удоволствия, в живота си. Той имаше много деца – и всичките малки. Семейният лекар беше там. Както виждате, въпреки че беше джнанин, вниманието му беше погълнато от светския живот. Казах му: ‘В този Калиюга ти си като Крал Джанака, който:

Държал се за едното,

И пиел свойто мляко

От препълнената чаша!

“Той изрецитира някои стихове от Ведите. Каза: ‘Вселената е като полилей, а всяко живо същество е като светлина от него.’ Веднъж докато медитирах в Панчавати, и аз имах подобно видение. Видях, че думите му са в съответствие с него и си помислих, че той трябва да е много велик човек. Помолих го да обясни думите си. Той рече: ‘Бог е сътворил човек, за да прояви Своето собствено величие; Ако не беше човекът, кой би познал вселената? Всичко става тъмно без светлините на полилея. Дори самият полилей не може да бъде видян.’

“Говорихме дълго време. Това достави удоволствие на Девендра и той ми каза: ‘Трябва да дойдете на нашия фестивал на Брахмо Самадж.’ ‘Това,’ казах аз, ‘зависи от волята на Бог. Виждаш положението на ума ми. Не може да се каже кога и в какво състояние Бог ще ме постави.’ Девендра настоя: ‘Не, трябва да дойдете. Но приведете дрехите си в ред и си сложете шал. Някой може да каже нещо за вашата небрежност и това би ме обидило.’ ‘Не,’ отвърнах, ‘не мога да обещая това. Не мога да бъда бабу.’ Девендра и Матхур се разсмяха.

“Още на следващия ден Матхур получи бележка от Девендра, с която той ме молеше да не отивам на фестивала. Причината? Би било нецивилизовано от моя страна да не си покрия тялото с шал. (Всички се смеят.)

“Има още един голям човек – Капитанът³. Въпреки че е човек от света, той е голям поклонник на Бог. (Към Махима) Поговори с него някой път. Той знае наизуст Ведите, Веданта, Бхагавата, Гита, Адхятма Рамаяна и други писания. Ще видиш че е така, когато поговориш с него.

“Той е много набожен. Веднъж вървях по една улица в Баранагор, а той държа чадъра си над главата ми. Колко е гостоприемен когато ме покани у дома си – вее ми с ветрило, масажира ми краката и ме храни с различни ястия! Веднъж в дома му навлязох в самадхи в тоалетната. Въпреки че е толкова взискателен в ортодоксалните си навици, той се погрижи за мен и ме сложи да седна на тоалетната чиния. Толкова е ортодоксален, и все пак не показа никакво отвращение.

“Капитанът има много разходи. Той издържа братята си, които живеят в Бенарес. Първоначално жена му беше много стисната. Но сега е така натоварена с разходите на семейството, че не може да харчи пари почти за нищо друго.

“Жената на Капитана сподели: ‘Той не се радва на светския живот. Веднъж ми каза, че ще се отрече от света.’ И наистина, той доста често изразява такова желание.

“Капитанът е роден в семейство на поклонници. Баща му бил войник. Чувал съм, че на бойното поле извършвал богослужение на Шива с едната ръка, а в другата държал голия си меч.

“Капитанът е силен поддръжник на ортодоксалните условности. Понеже посещавах Кешаб Сен, той спря да идва тук в продължение на месец. Каза, че Кешаб е потъпкал обичаите на обществото – хранел се с англичани, оженил дъщеря си за човек от друга каста, и бил загубил собствената си каста. Аз му рекох: ‘Какво ме е грижа за тези неща? Кешаб повтаря името на Бог; затова ходя при него - за да слушам за Бог. Ям само плода; какво ме е грижа за бодлите?’ Но Капитанът беше твърдоглав и не ме остави на мира. Каза: ‘Защо ходите при Кешаб?’ Отговорих му доста остро: ‘Не ходя при него за пари; Отивам за да слушам името на Бог. А ти защо ходиш при Вицекраля? Той е млечха⁴. Как можеш да стоиш в неговата компания?’ Това го накара да млъкне за малко.

“Но той е голям бхакта. По време на своето богослужение извършва арати с камфор. Когато рецитира химни, става съвсем друг човек. Тогава бива дълбоко погълнат от тях.”

Пета глава

Абсолютът  и  относителният  свят

   

(На Махимачаран) “В светлината на Ведантическите разсъждения, светът е илюзорен, нереален като сън. Върховната Душа е Свидетелят – Свидетелят на трите състояния – будното, съня и дълбокия сън. Ти мислиш по този начин. Будното състояние е толкова реално, колкото и сънят. Чуй една история. Поуката от нея е в съгласие с твоите възгледи.

“Имало едно време един селянин. Той притежавал голяма духовна мъдрост. Изкарвал прехраната си със земеделие. Бил женен и след много години му се родил син, който бил наречен Хару. Родителите му го обичали много. Това било естествено, защото той бил единственото украшение на семейството. Заради религиозната си натура селянинът пък бил обичан от своите съселяни. Веднъж той работил в полето, когато негов съсед дошъл и му казал, че синът му Хару е бил повален от холера. Селянинът незабавно се върнал у дома си и се погрижил за неговото лечение. Но Хару умрял. Останалите членове от семейството му били поразени от скръб, но баща му се държал така, сякаш нищо не се е случило. Отгоре на всичко, той утешавал другите и им казвал, че скръбта им е напразна. След това се върнал обратно в полето. Когато вечерта се прибрал, намерил жена си да плаче дори още по-безутешно. Тя му казала: ‘Колко си безсърдечен! Не си пролял дори една сълза за своето дете.’ Селянинът отговорил тихо: ‘Да ти кажа ли защо не плача? Снощи сънувах един много жив сън. Сънувах, че съм станал крал; бях баща на осем сина и бях много щастлив с тях. Тогава се събудих. Сега съм много озадачен. За кого да плача – за тези осем сина, или за единия Хару?’

“Селянинът бил джнанин; затова осъзнавал, че будното състояние е толкова нереално, колкото и сънят. Има само една вечна Същност, и това е Атман.

“Но за себе си мога да кажа, че приемам всичко: Турия,¹ както и трите състояния – будното, съня и дълбокия сън. Приемам всичко – и Брахман, и майа – и вселената, и нейните живи същества. Ако не приемах всичко, нямаше да мога да получа пълното тегло – част от него щеше да се загуби.”

Един бхакта – Как така да се загуби част от теглото? (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – Във вселената и в живите същества Брахман става проявен – Той се определя и приема качества в тях. В началото, докато следва метода “Не това, не това”, човек постепено трябва да елиминира вселената с нейните живи същества и да чувства, че вселената е нереална и само Брахман е истински. Но докато в него все още има съзнание за ‘аза’, той не може да избегне чувството, че Самият Бог е станал всичко. Той е станал двадесет и четирите космически принципа².

“Когато човек говори за съществената част от плода бел, той има предвид само месестата му част, но не и черупката и семките. Но ако иска да определи общото тегло на плода, не би му свършило работа да претегли само месестата част. Трябва да вземе целия плод: семките, черупката и плода. Семките, черупката и плода принадлежат на един и същи плод.

“Нитя, Абсолютът, и Лила, относителният свят, принадлежат на една и съща Реалност. Затова приемам всичко - Относителното, както и Абсолютното. Не си обяснявам света като майа. Ако го правех, бих получил непълно тегло.

Махимачаран – Това е красив синтез: от Абсолютното към Относителното, и от Относителното към Абсолютното.

Шри Рамакришна – Джнанините разглеждат всичко като илюзорно, като сън. Но бхактите приемат всички състояния. От джнанина млякото тече капка по капка (Всички се смеят.) Има някои крави, които са много придирчиви и избират какво да пасат; затова и млякото им тече едва-едва. Но други крави не правят разлика чак толкова и ядат каквото им попадне, затова дават пороища мляко. Висшият поклонник на Бог приема и Абсолюта, и Относителното; затова е способен да се радва на Божественото, дори когато умът му слезе по-надолу от Абсолюта. Такъв бхакта е като кравата, която дава изобилно мляко. (Всички се смеят.)

Махима – Но млякото на крава която яде всичко, има специфичен дъх. (Смях.)

Шри Рамакришна (с усмивка): Да, така е. Затова трябва малко да го свариш. Трябва само малко да го повариш на огън; да го сгорещиш на огъня на джнана. Тогава то няма да има дъх. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна (към Махима) – Вие всички обяснявате “Аум”³ само по отношение на “а”, “у” и “м”.

Махима – “А” означава сътворение, “у” - съхранение, а “м” - разрушение.

Шри Рамакришна – Но аз го сравнявам със звук на гонг: “таум”, т-а-у-м. Това е разтварянето на Лила в Нитя: грубото, финото и каузалното се разтварят във Великата Първопричина; състоянието на будуване, на сън и на дълбок сън преминават в Турия. Удрянето върху гонг е като падането на много голяма тежест в огромния океан. Възникват вълни: Вълните на относителното възникват от Абсолютното; каузалните, фините и грубите тела се появяват от Великата Първопричина; от Турия възникват състоянията на дълбок сън, на съня и будното състояние. Тези вълни възникват във Великия Океан и изчезват отново във Великия Океан. От Абсолютното към Относителното, от Относителното към Абсолютното. Затова давам сравнение със звука на гонга, “таум”. Всички тези неща съм изпитал съвсем ясно. Беше ми разкрито, че съществува Океан от Съзнателност, който е безграничен. От Него идват всички неща на относителното ниво, и в Него те изчезват отново. Милиони вселени – Брахманди - възникват в Чидакаша, Океана от Съзнание, и после отново се разтварят в Него. Всичко това ми бе показано; не знам много-много какво казват твоите книги.

Махима – Онези, на които подобни неща са били разкрити - не са били тези, които са записвали свещените книги. Те са били погълнати от собствените си изживявания; как биха могли да пишат? Човек се нуждае от пресметлив в известна степен ум, за да пише. Другите са научили тези неща от светците и са написали книгите.

Шри Рамакришна – Светските хора питат защо човек не може се освободи от привързаността към “жена и злато”. Тази привързаност изчезва само след реализирането на Бог. Ако човек веднъж вкуси от Блаженството на Брахман, тогава неговият ум повече никога не се връща към сетивните удоволствия, към името и славата. Ако мушицата веднъж види светлината, тя повече не се връща в тъмнината.

“Едни приятели на Равана му казали: ‘Приемаш различни форми заради Сита⁴. Защо не отидеш при нея във формата на Рама?’ Равана отговорил: ‘Когато медитирам върху Рама, дори Брахма ми изглежда незначителен, да не говорим за компанията на жената на друг! Как мога да приема формата на Рама с такава цел?’

“Всяко богослужение и всички духовни практики имат една единствена цел, а именно, да се освободим от светската привързаност. Колкото повече медитирате върху Бог, толкова по-малко ще бъдете привързани към дребните неща на света. Колкото повече обичате Лотосовите Нозе на Бог, толкова по-малко ще копнеете за нещата от света. Ще гледате на жената на другия като на своя майка, а на своята – като на ваш партньор в духовния живот. Ще се освободите от животинските си желания и ще придобиете божествени качества. Ще станете съвършено непривързани към света. Въпреки че може да трябва все още да живеете в света, ще живеете като дживанмукта. Учениците на Шри Чаитаня са живели като семейни хора в дух на непривързаност.

“Можете да привеждате хиляди аргументи от философията на Веданта на онзи, който истински обича Бог и да се опитвате да му обясните света като сън, но не можете да разклатите неговата любов и отдаденост към Бог⁵. Въпреки всичките ви усилия, той ще се върне към своята религиозна отдаденост.

“Човек става джнанин ако е роден с елемент на Шива; умът му винаги има тенденцията да чувства, че светът е нереален, а само Брахман е истински. Но когато човек е роден с елемент на Вишну, той развива екстатична любов към Бог. Тази любов не може да бъде разрушена никога. Тя може да отслабва за малко, когато той се отдава на философски размишления, но след това се връща при него нараснала хилядократно.”