Блажените слова на Шри Рамакришна

Духовното  познание  и  животът  в  света

От няколко месеца насам Шри Рамакришна се оплаква от болки в гърлото, но всички си мислят, че това е само временно възпаление. Поклонниците няколко пъти са наемали лекари, за да го лекуват, но без резултат. Изпробвани са различни методи на лечение – на традиционната индийска медицина, на съвременната медицина и на хомеопатията. Накрая лекарите дават окончателната диагноза за болестта на Шри Рамакришна - рак на гърлото. В Дакшинешвар не е възможно да бъде проведено нужното лечение, тъй като Шри Рамакришна се нуждае от постоянно лекарско наблюдение, което не може да бъде осигурено в храмовата градина. Освен това за поклонниците, които живеят в Калкута би било много неудобно да идват да се грижат за него всеки ден в Дакшинешвар. Затова по-възрастните от тях наемат малка двуетажна къща в Багхбазар в Калкута и завеждат Шри Рамакришна в нея. Той обаче не харесва мястото и отива в дома на Баларам. След няколко дни е наета друга къща в Шямпукур, в северната част на Калкута и Шри Рамакришна е заведен там. Той е поставен под лечението на доктор Махендра Лал Саркар. Къщата има две големи и две по-малки стаи на втория етаж. Една от по-големите е използвана като гостна, а в другата живее Шри Рамакришна.  

***

Като се обръща към Ишан, който е семеен човек и поклонник, Шри Рамакришна казва: “Благословен е наистина онзи, който е семеен, изпълнява задълженията си в света и в същото време храни любов към Лотосовите Нозе на Бог. Той наистина е герой. Той е като човек, който носи товар от петдесет кила на главата си и в същото време наблюдава сватбена процесия. Човек не може да живее такъв живот без да притежава голяма духовна сила. И освен това, такъв човек е като дънната риба, която живее в тинята, но остава неопетнена от нея. Той може да бъде сравнен и с водната птица. Тя постоянно се гмурка под водата; но въпреки това само с едно отърсване на крилата си премахва дори най-малката капчица вода от себе си.

“Но човек трябва да практикува духовни практики, за да може да живее непривързан живот в света. Необходимо е той да прекарва известно време в усамотение – било то година, шест месеца, три месеца или дори месец. Докато се усамотява така, трябва да фиксира ума си върху Бог и да се моли с копнеещо сърце за любов към Него. Трябва да си казва: ‘Нямам никого в този свят, който да нарека свой. Тези които наричам така, са тук само за ден-два. Само Бог е мой близък. Той е всичко за мен. Но как да Го достигна?’

“Човек може да живее в света, след като придобие любов към Бог. Това е като да разчупиш един джакфрут, след като си намажеш ръцете с масло; лепкавия сок на плода няма да залепне по тях. Светът е като водата, а умът – като млякото. Ако сипете мляко във водата, то ще се смеси с нея. Първо сложете млякото на тихо място и го оставете да се превърне в извара. След това от изварата извлечете масло. Това масло можете да оставите във водата; то няма да се смеси с нея, а ще се носи на повърхността й.

“Едни членове на Брахмо Самадж ми казаха: ‘Господине, нашето отношение към света е като на Крал Джанака. Като него ние се радваме на света в дух на непривързаност.’ Аз им отговорих: ‘Да живееш в света в дух на непривързаност е много трудно. Не можете да станете Крал Джанака само като казвате това. Колко много аскетизъм е практикувал той! Колко дълго е стоял в една поза, с главата надолу! Няма нужда вие да изпълнявате тези крайни практики. Но се нуждаете от садхана; трябва да живеете в усамотение. След като сте достигнали божествено познание и любов в самота, можете да живеете като семейни хора. Млякото се превръща в извара, само ако не е смущавано.’

“Поради своята непривързаност към света, Джанака е известен още като ‘Видеха’, Безтелесния, защото той е бил свободен от съзнанието за тялото. Въпреки че е живеел в света, се е движел в него като дживанмукта, свободна душа живееща в тяло. Но за повечето хора свободата от телесното съзнание е нещо много далечно. Необходима е интензивна духовна дисциплина.

“Джанака е бил голям герой. Той се е биел с два меча – единия на познанието, а другия – на действието.

“Ако попитате дали има разлика между реализациите на двама джнанини - единия семеен човек, а другия монах - отговорът е, че те и двете са еднакви. И двамата са джнанини. Но джнанинът, който е семеен човек има причина да се страхува. Той не може напълно да се освободи от страха си, докато живее насред ‘жена и злато’. Ако живеете в стая пълна със сажди, със сигурност ще се изцапате - дори и съвсем малко, и независимо колко внимавате.

“След като извлечете маслото, можете да го съхранявате в нов съд и тогава няма опасност то да се развали. Но ако го държите в съд, в който е имало извара, е много съмнително дали то ще запази аромата си. (Смях.)

“Когато пържите ориз, няколко зрънца могат да изскочат от тигана и да паднат на земята. Те са бели като малликови цветове, без ни най-малко петънце по тях. Но зрънцата които остават в тигана също са добри, макар да не са толкова неопетнени като свежите малликови цветове. Те имат малки петънца по тях. По същия начин, ако един монах който се е отрекъл от света, достигне божествена мъдрост - той изглежда чист като бяло цвете; но онзи който остане в тигана на света след достигане на познание, може да придобие някакъв оттенък. (Всички се смеят.)

“Веднъж една бхайрави отишла в двора на Крал Джанака. При вида на жена, Кралят навел глава и забил поглед в земята. Тогава монахинята казала: ‘О Джанака, дори и сега ти се страхуваш от една жена!’ Достигайки Абсолютното Познание, човек става като дете на пет години; той не знае разликата между мъж и жена.

“Въпреки че един джнанин който живее в света може да има малки петънца по себе си, това не му вреди. Луната без съмнение има тъмни петна, но те не пречат на светлината й.

“След реализирането на Бог, някои души изпълняват работа, за да учат хората. Джанака, Нарада и други като тях принадлежат на тази класа. Но човек трябва да притежава сила, за да бъде способен да учи другите. Мъдреците в древността са били заети да достигнат познание за себе си. Но учители като Нарада са живели сред хората, за да правят добро. Те са били истински герои.

“Един изсъхнал дънер се носи над водите на река, но потъва дори ако само една птичка кацне върху него. Но едно тежко, здраво дърво бахадури  може да пренесе през реката крава, човек и дори слон. Един параход не само плава по водата, но пренася със себе си много хора. Учителите като Нарада могат да бъдат сравнени с тежкото дърво и парахода.

“Някои хора, след като се нахранят с нещо вкусно, си изчистват внимателно устата с кърпа и тихо си сядат на мястото, за да не разбере никой, че са яли. (Всички се смеят.) А други, когато се сдобият дори само с едно манго, го разрязват на парчета, за да могат да го споделят с другите.

“Дори след като са достигнали Съвършеното Познание, учители като Нарада са запазили любовта към Бог в умовете си за доброто на другите.”

 

Втора глава

Зрялото  и  незрялото  его

Докторът – Джнана прави човека безмълвен. Той затваря очи и пролива сълзи. Тогава се нуждае от бхакти.

Докторът – Но всички жени нямат право да влизат във вътрешните отделения, например проститутките. Оттук и нуждата от джнана.

Шри Рамакришна – Един човек може да не знае правилния път, но ако притежава бхакти и желание да познае Бог, той Го достига по силата на своята чиста любов. Веднъж един искрен поклонник тръгнал на поклонение до храма на Джаганатх в Пури. Той не знаел пътя; тръгнал на запад вместо на юг. Без съмнение той се отклонил от верния път, но винаги горящ от нетърпение питал хората за него и те му давали правилните напътствия, като казвали: “Това не е пътя; мини оттам.” Накрая поклонникът успял да стигне до Пури и да извърши служба пред Божеството. И така, виждате че дори да сте невежи, някой ще ви покаже пътя ако сте искрени и ревностни.”

Докторът – Но поклонникът в своето невежество все пак е изгубил пътя си.

Шри Рамакришна – Да, без съмнение такива неща се случват. Но човек накрая достига целта си.

Един бхакта – Бог има ли форма или е безформен?

Шри Рамакришна – Бог има форма, но от друга страна е безформен. Имало едно време един саннясин, който влязъл в храма Джаганатх. Когато погледнал святия образ, той започнал да спори в себе си дали Бог има форма или е безформен. Прокарал своята скитническа тояга от ляво надясно, за да види дали тя ще докосне образа. Тоягата не докоснала нищо. Тогава разбрал, че пред него няма фигура; заключил, че Бог няма форма. След това прокарал тоягата си отдясно наляво. Тя докоснала образа. Саннясинът видял, че Бог има форма. Така той осъзнал, че Бог има форма и в същото време е безформен.

“Но е крайно трудно човек да разбере това. В ума естествено възниква съмнението: ако Бог е безформен, как тогава Той може да има форма? И ако все пак има форма, защо има много форми?”

Докторът – Бог е създал всички тези форми в света; затова Той Самият има форма. Освен това, Той е създал ума; затова е безформен. За Него е възможно да бъде всичко.

Шри Рамакришна – Тези неща не стават ясни на човек, докато не реализира Бог. Той приема различни форми и разкрива Себе си по различни начини заради Своите поклонници. Един човек държал разтвор от боя в една каца. Много хора идвали при него, за да си боядисат дрехите. Той питал клиентите си: “Какъв цвят искате да боядисам вашата дреха?” Ако човекът отговорел, “Червена”, той потапял дрехата в кацата и казвал: “Ето, заповядайте вашата червена дреха.” Ако друг пожелавал жълта дреха, той я потапял в същата каца и казвал: “Заповядайте вашата дреха боядисана в жълто.” Ако трети искал да боядиса дрехата си в синьо, човекът отново я потапял в същия съд и я връщал с думите: “Ето вашата синя дреха.” Така той боядисвал дрехите на хората в различни цветове, потапяйки ги в една и съща боя. Един от клиентите му наблюдавал всичко това с удивление. Дошъл и неговия ред и човекът го попитал: “Е, а вие какъв цвят желаете за вашата дреха?” Клиентът отвърнал: “Братко, боядисай дрехата ми в такъв цвят, с какъвто е боята в твоята каца.” (Смях.)

“Един човек отишъл да се изходи в едно поле. По пътя си на едно дърво видял красиво животно с червен цвят. По-късно казал на друг човек: ‘Братко, видях едно червено животно на онова дърво ей там.’ А човекът отговорил: ‘И аз съм го виждал. Но то не е червено, а зелено’. Трети казал: ‘Не, не! Защо го наричаш зелено? То е жълто’. Тогава другите хора, които били там, започнали да описват животното като лилаво, синьо, черно и така нататък. Така започнала кавга. Накрая те отишли до дървото и видели един човек, който седял под него. В отговор на техните въпроси, той казал: ‘Аз живея под това дърво и знам животното много добре. Това което казва всеки от вас, е вярно. Понякога то е червено, друг път зелено, трети – жълто, понякога синьо и така нататък. А понякога виждам, че то въобще няма цвят.’

“Само онзи, който винаги медитира върху Бог може да узнае каква е неговата истинска природа. Само той знае, че Бог Се разкрива в различни форми и по различни начини, че Той притежава качества и също така е без такива. Само човекът който живее под дървото знае, че хамелеонът може да приема различни цветове и че понякога остава безцветен. Другите които не знаят истината, се карат помежду си и страдат.

“Да, Бог има форма и също така е безформен. Знаете ли как е? Брахман, Битие-Съзнание-Блаженство Абсолютът е като безбрежен океан. В този океан на места са се образували късове лед под влияние на силния студ. По подобен начин, под охлаждащото въздействие, така да се каже, на любовта на Неговите поклонници, Безкрайното Се трансформира в крайно и се появява пред Своя поклонник с форма. С други думи, Бог се разкрива на Своите бхакти като въплътена Личност. Но както когато слънцето изгрее, ледът в океана се разтапя, по същия начин със събуждането на джнана - въплътеният Бог се разтваря обратно в безкрайния и безформен Брахман.’

Докторът – Да, когато слънцето е силно, ледът се разтапя; и дори повече - горещината на слънцето превръща водата в невидима пара.

Шри Рамакришна – Да, това е вярно. В резултат на разграничението според което само Брахман е истински, а светът – илюзорен, духовният ученик навлиза в самадхи. Тогава за него формите и атрибутите на Бог изчезват напълно. Той вече не чувства, че Бог е Личност. Тогава той не може да опише с думи какво е Бог. А и кой ще опише това? Този, който трябва да го направи, не съществува изобщо; Той повече не открива своя аз. За такъв човек Брахман е без атрибути. В това състояние Брахман е възприеман само като Съзнание чрез най-съкровеното съзнание на човек. Той не може да бъде схванат от ума и интелекта.

“Затова хората сравняват бхакти или любовта към Бог с охлаждащата светлина на луната, а джнана, познанието – с изгарящите лъчи на слънцето. Чувал съм, че много на юг и много на север има океани, където въздухът е толкова студен, че водата на места замръзва в огромни блокове лед. Там не могат да се движат кораби; те са спирани от леда.”

Докторът – Тогава поклонникът спира на пътя на бхакти.

Шри Рамакришна – Да, така е. Но това не му причинява вреда. В крайна сметка, това което е замръзнало в лед, е водата от Океана на Брахман - Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта. Ако разсъдите по-нататък, че само Брахман е истински, а светът е илюзия - това също няма да ви навреди. Тези разсъждения ще събудят у вас джнана, която както слънцето ще стопи леда на божествените форми и ще ги разтвори обратно в безкрайния Океан на Брахман, или Сатчитананда.

“В самадхи, което идва накрая на разсъждението и разграничението, такова нещо като ‘аз’ не съществува. Но е крайно трудно човек да постигне това; съзнанието за аза не иска да изчезне и постоянно се връща. Затова човек се ражда отново и отново в света.

“Кравата страда толкова много, защото казва ‘Хамба! Хамба!’, което означава ‘Аз! Аз!’ Тя е впрягана да оре по цял ден, в слънце и дъжд. Или бива заколена от касапина. Но дори това не слага край на нейното нещастие. Обущарят ощавя кожата й, за да направи обувки от нея. Накрая предачът прави въже за лъка на своята предачна машина от нейните черва; чак тогава въжето издава звук: ‘Туху! Туху!’ – ‘Ти си! Ти си!’ Само така страданието на кравата свършва.

“По същия начин, само когато човек каже: ‘Не аз! Не аз! Аз съм никой. О Боже, Ти си Този, който прави всичко, а аз съм Твой слуга; Ти си Господарят’ – той е свободен от всички страдания; само тогава той е освободен.”

Докторът – Но човек трябва да попадне в ръцете на предача (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – Ако не можете да се отървете от егото, тогава нека този негодник остане като слуга на Бог. (Всички се смеят.)

“Човек може да задържи егото дори след като достигне самадхи. Такъв човек чувства или че е слуга, или че Бог е неговия Любим. Шанкарачаря е запазил ‘егото на Познанието’², за да учи хората на духовен живот. ‘Слугата его’, ‘егото на Познанието’ и ‘егото на поклонника на Бог’, могат да бъдат наречени ‘зряло его’. Те са различни от незрялото его, което кара човек да чувства: ‘Аз правя това. Аз съм син на богат човек. Аз съм учен. Аз съм богат. Как смее той да ме обижда?’ Човекът с незряло его подхранва такива идеи. Да предположим, че крадец влезе в дома му и открадне някои от неговите вещи. Ако хване крадеца, той първо изтръгва всички неща от ръцете му. След това хубаво го напердашва и накрая го предава на полицията с думите: ‘Не знаеш ли кого обираш?!’

“След като реализирате Бог, природата ви става като тази на едно петгодишно дете. Тогава егото ви може да бъде наречено ‘его на дете’ или ‘зряло его’. Детето не е под контрола на никоя от трите гуни. То е отвъд тях. То е извън властта на саттва, раджас и тамас. Първо, то не е под въздействието на тамас; В един момент може да се кара с някое свое другарче или дори да се сбие с него, но в следващия го прегръща, отново му показва своята любов и започва да играе с него. Детето не е и под влиянието и на раджас; То построява своята детска къщичка с много труд. Но скоро след това я изоставя и тича при майка си. Освен това може да го видите да се разхожда наоколо облечено в красиво дхоти струващо пет рупии, но в следващия момент намирате дрехата му да лежи на земята; то напълно е забравило за нея и я е захвърлило или пък я носи под мишница. Ако му кажете: ‘Каква красива дреха! На кого е тя?’, то отговаря: ‘Моя е. Баща ми ми я подари.’ Можете да му речете: ‘Мило момченце, дай ми своето дхоти’, но то ще ви отвърне ‘О не, няма да ти го дам. То е мое. Баща ми ми го даде.’ Само няколко минути по-късно обаче, ще успеете да го подмамите с някоя евтина кукла или флейта и то ще ви даде скъпата си дреха. Освен това едно дете на пет години не е под контрола дори на саттва; Днес можете да го видите толкова привързано към своите другарчета от съседните къщи, че да не може да понесе раздялата с тях дори за момент. Но когато отиде със своите родители на друго място, то си намира нови приятели и насочва цялата си любов към тях. За старите забравя напълно. Детето не притежава също така гордост от кастата и произхода си. Ако майка му му каже за даден човек: ‘Това е твоя по-голям брат,’ то вярва сто процента, че това е брат му. Двамата може да произлизат от съвсем различни семейства – единият например да е брахмин, а другият – от някоя низша каста като тази на ковачите, но детето ще яде от една и съща чиния с него. Освен това то няма идея за чистота и нечистота. То може да започне да се храни без да си е измило ръцете след като е ходило по нужда. Няма и чувство за срам. Не се колебае да ходи голо пред другите.

“А съществува и ‘егото на възрастния човек’. (Доктор Саркар се смее.) Един възрастен човек е окован в много вериги – на кастата, на гордостта, на срама, омразата и страха. Освен това той е обвързан от идеите за светската интелигентност, от пресметливия ум, от хитростта. Ако е ядосан на някого, не може да се отърси лесно; може би запазва това чувство за цял живот. Има още ‘его на учеността’ и ‘его на богатството’. ‘Егото на възрастния човек’ е ‘незряло его.’

“Една от характеристиките на тамас е гордостта. Гордостта и заблудата идват от тамас.

“В Пураните се казва, че Равана притежавал в излишък раджас, Кумбхакарна – тамас, а Бибхишана – саттва. Затова Бибхишана е успял да получи милостта на Рама. Друга характеристика на тамас е гневът. В гнева човек си изгубва ума и не може да разграничи между правилното и погрешното. В пристъп на гняв Хануман подпалил Ланка, без и за момент да помисли, че огънят може да изгори и колибата, където живеела Сита.

“Друга черта на тамас е похотта. Гириндра Гхош от Патхуриягхата веднъж каза: ‘Тъй като не можете да се освободите от страстите си – от похотта си, от гнева и така нататък - дайте им нова посока. Вместо да желаете светски удоволствия, желайте Бог. Имайте сношение с Брахман. Ако не можете да се отърсите от гнева, сменете неговата посока. Приемете тамасичното отношение на бхакти и кажете: “Какво?! Повтарях святото име на Дурга и няма да бъда освободен!? Как повече мога да бъда грешник? Как повече мога да бъда обвързан?” Ако не можете да се отървете от изкушението, насочете го към Бог. Нека главите ви се завъртят по красотата на Бог. Ако не можете да се избавите от гордостта, бъдете горди да казвате, че сте слуга на Бог, че сте дете на Бог.’”

Докторът – Много е трудно да контролираш сетивните органи. Те са като непокорни коне, чиито очи трябва да бъдат покрити с наочници. Някои изобщо трябва да бъдат възпрени да виждат.

Шри Рамакришна – Човек няма от какво да се страхува, ако само веднъж получи Божията милост, ако успее дори само веднъж да види Бог, ако веднъж достигне до Себепознание. Тогава шестте страсти не могат да му навредят.

“Вечно съвършените души като Нарада и Прахлада не са имали нужда да се тревожат и да слагат наочници на очите си. Детето което държи ръката на баща си, докато върви по тесния синор между две бразди в оризовото поле, може да се изпусне в момент на невнимание и да падне в пръстта. Но е съвсем различно, ако бащата държи ръката на детето. Тогава то никога не може да падне.

Докторът – Но не е правилно един баща да държи ръката на момчето си.

Шри Рамакришна – Не е съвсем така. Големите светци имат детска натура. Пред Бог те са винаги като деца. Те нямат гордост. Силата им е силата на Бог, силата на техния Баща. Нямат нищо, което да нарекат свое. Това е тяхното твърдо убеждение.

Докторът – Може ли конят да се движи напред, без първо да покрием очите му с наочници? Може ли човек да реализира Бог, без да контролира сетивата си?

Шри Рамакришна – Това което казвате е според пътя на разграничението. Той е известен като Джнана йога. Чрез този път също, човек достига Бог. Джнанините казват, че човек първо трябва да пречисти сърцето си. Първо той се нуждае от духовни упражнения; а след това ще достигне Познание.

“Но Бог може също да бъде реализиран и чрез пътя на отдадеността към Него. Веднъж развие ли любов в Божиите Лотосови Нозе и започне ли да се радва на възпяването на неговото Име и качества – поклонникът няма нужда да полага специални усилия, за да контролира сетивата си. Сетивните органи на такъв човек остават под контрол от само себе си.

“Да предположим, че човек е изгубил сина си и скърби за смъртта му. Ще бъде ли той в състояние да се кара със съседите си в този ден, или да се радва на гощавка в дома на някой приятел? Ще може ли да показва гордост пред другите и да се радва на сетивни удоволствия?

“Ако мушицата открие светлина, ще може ли да остане на тъмно оттук нататък?”

Докторът (с усмивка)– Разбира се, че не може. По-скоро би полетяла в пламъците и би загинала.

Шри Рамакришна – О не, не е така. Онзи който храни истинска любов към Бог, не се изгаря до смърт като мушицата. Светлината към която той се втурва, е като светлината на един скъпоценен камък. Тя може да бъде много ярка и сияйна, но е също така охлаждаща и успокояваща. Тя не изгаря тялото му; дава му радост и покой.

“Можете да Го достигнете по пътя на разграничението и познанието. Но това е крайно труден път. Лесно да е казвате такива неща като: ‘Аз не съм тялото, ума или интелекта; Аз съм отвъд скръбта, болестта и мъката; Аз съм въплъщение на Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта; Аз съм отвъд болката и удоволствието; Аз не съм под контрола на сетивните органи’, но е много трудно да асимилирате тези идеи и да ги практикувате. Да предположим, че ръката ви е убодена от трън. Тя кърви силно, и все пак вие казвате: ‘Нищо ми няма. Ръката ми не е убодена от трън.’ Това не е правилно. За да бъдете способни да кажете това, преди всичко трябва да изгорите самия трън в огъня на Познанието.

“Много хора мислят, че не могат да имат познание или разбиране за Бог без да са чели книги. Но слушането е по-добро от четенето, а виждането е по-добро от слушането. Да чуеш за Бенарес е различно от това да прочетеш за него; но да видиш Бенарес е съвсем друго от това да чуеш или да прочетеш за него.

“Играчите на шах не винаги преценяват правилно движенията по шахматната дъска. Много често наблюдателите съдят за ходовете по-добре от тях. Често светските хора се мислят за много интелигентни, но те са привързани към нещата от света. Те са играчите и не могат да разберат своите собствени движения правилно. Но святите хора, които са се отрекли от всичко, са непривързани към света; те наистина са по-интелигентни от светските хора. Те самите не участват в играта на живота, положението им е като това на наблюдателите, затова виждат нещата по-ясно.”

Докторът (на поклонниците) – Ако беше изучавал книги, той (Шри Рамакришна) нямаше да може да придобие толкова много познание. Фарадей е общувал с природата; затова е могъл да открие много научни истини. Той не би узнал толкова много само от изучаването на книги. Математическите формули само объркват мозъка и възпират пътя на истинското изследване.

Шри Рамакришна – Имаше един период, когато лежах на земята в Панчавати и се молех на Божествената Майка: “О Майко, разкрий ми това, до което ритуалистите (карма йогините) са достигнали чрез своето ритуалистично богослужение, това което йогините са узнали чрез йога, и това което джнанините са реализирали чрез разграничение.” Колко много общувах с Божествената Майка! Как мога да опиша всичко това?

“Ах, през какви състояния преминавах тогава! Изгубих съня си напълно.”

Шри Рамакришна изпява:

Сънят ми свърши; как мога повече да спя?

В едно със Теб във този йога-сън накрая³,

Сложен е да спи завинаги дори съня.

Той продължава: “Не съм чел книги. Но видите ли, аз повтарям името на Божествената Майка и затова хората ми показват някакво уважение. Веднъж Шямбху Маллик каза за мен: ‘Ето един голям герой без меч и без щит!’ (Смях.)

Разговорът се насочва към представлението на драмата от Гириш Гхош “Животът на Буда.” Докторът е гледал пиесата и много я е харесал.

Докторът (на Гириш) – Вие сте много лош човек! Трябва ли да ходя на театър всеки ден!?

Шри Рамакришна (на М.) – Какво иска да каже той? Не го разбрах.

М. – Докторът много е харесал пиесата.