Блажените слова на Шри Рамакришна

Шри Рамакришна моли за чаша вода. До него стои пълна чаша, но той не може да пие от нея. Затова пита за прясна вода. По-късно някой разбира, че човек с неморален характер е докосвал първата чаша.

Пандитът (на Хазра) - Ти живееш в неговата компания ден и нощ. Трябва да си много щастлив.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Това е наистина голямо събитие за мен. Днес видях виторогата месечина от втория ден на светлата половина на лунния месец. (Всички се смеят.) Знаете ли защо споменавам младата луна от втория ден? Веднъж Сита казала на Равана: “Ти си пълната луна, а Рама е виторогата месечина на два дни.” Равана не разбрал значението на тези думи. Той си помислил, че Сита го ласкае и се почувствал безкрайно щастлив. Но Сита имала предвид, че Равана е достигнал крайния предел на своята сила и просперитет и оттук нататък ще започне да намалява както луната след пълнолуние. От друга страна, Рама е като младата луна на два дни. Той ще расте ден след ден.

Шри Рамакришна се кани да си тръгва. Пандит Шашадхар и неговите приятели се покланят ниско пред него.

Още не се е смрачило и Шри Рамакришна се връща в Ишановата къща с бхактите. Там той сяда в гостната с Ишан, неговите синове, един учен и няколко бхакти.

Шри Рамакришна (с усмивка, на Ишан) - Казах на пандит Шашадхар: “Едва си качил крака си на дървото, а искаш да хванеш клон натежал от плодове. Преди всичко практикувай някои духовни дисциплини. След това ще можеш да учиш другите.”

Ишан – Всеки проповедник си мисли, че той просветлява света. Така си мислела и светулката; затова веднъж един човек й казал: “О светулке, как можеш да си мислиш, че осветяваш света? Ти само разкриваш гъстотата на мрака.”

Шри Рамакришна (с усмивка) – Но Шашадхар е не само учен. Той притежава също разграничение и безстрастие в известна степен.

Пандитът, който присъства там казва на Шри Рамакришна: “Вие сте наистина велика душа”.

Шри Рамакришна – Можеш да наричаш така светци като Нарада, Прахлада и Шукадева. А аз съм само като твое дете.

“Но можеш да кажеш това от друга гледна точка. Казано е, че в определен смисъл поклонникът на Бог е по-велик от Него Самия, защото той носи Бог в сърцето си. (Всички ликуват) Във Ваишнавските книги се казва: ‘Един поклонник гледа на себе си като на по-висше, а на Бог като на по-низше същество.’ Яшода, майката на Кришна, без малко щяла да го окове във вериги - Него, който е Въплътеният Бог! Тя вярвала, че никой друг не може да се грижи за Кришна освен нея.

“Понякога Бог действа като магнит, а бхактата - като игла. Бог привлича поклонника към себе си. Друг път, бхактата действа като магнит, а Бог – като игла. Такова е привличането на поклонника, че Бог идва при него, неспособен да устои на неговата любов.”

Шри Рамакришна ще си тръгва за Дакшинешвар. Бхактите стоят около него, докато той дава различни съвети на Ишан.

Шри Рамакришна – Един поклонник, който може да призовава Бог, докато води семеен живот, е наистина герой. Бог си мисли: “Онзи, който се е отрекъл от света заради Мен със сигурност ще Ми се моли. Той трябва да Ми служи. Има ли нещо необикновено в това? Хората биха казали, че е срамота ако той не успее да направи това. Но благословен е наистина онзи, който Ми се моли насред всички свои светски задължения. Той се опитва да Ме открие, преодолявайки голямо препятствие – избутвайки, така да се каже, огромен каменен блок, който тежи цял тон. Такъв човек е истински герой.”

Пандитът – Прав сте, господине. Писанията казват същото. В Махабхарата се разказва историята за “набожния касапин” и “вярната жена”. Веднъж един отшелник бил обезпокоен в своята медитация от един гарван. Той хвърлил гневен поглед върху птицата и тя се превърнала в пепел. Отшелникът си казал: “Унищожих птицата само с поглед. Трябва да съм направил голям прогрес в духовния живот.” Един ден той отишъл до къщата на една жена, за да изпроси храна за себе си. Тази жена била изцяло отдадена на съпруга си и му служела ден и нощ; носела му вода да измие краката си и дори ги изсушавала с косите си. Когато отшелникът почукал на вратата й търсейки подаяния, тя служела на съпруга си и не могла да му отвори. Аскетът, в пристъп на ярост, започнал да я проклина. Вярната жена отговорила от вътрешните стаи на дома: “Почакай малко, святи човече. Аз не съм ти онзи гарван. След като свърша със служенето на съпруга си, ще дойда и ще те почета с нужното внимание.” Отшелникът бил много изненадан да разбере, че простодушната жена знае как той е изгорил гарвана и го е превърнал в пепел. Затова той си помислил, че тя е много напреднала в духовния живот и след това й поискал духовни инструкции. Тя му казала да отиде при “набожния касапин” в Бенарес, който продавал месо, но също така служел на своите родители ден и нощ като на въплъщения на Бог. Аскетът си казал силно удивен: “Та той е касапин и светски човек! Как може да ми даде познание за Брахман?” Но месарят бил реализирал Брахман и бил достигнал Божествено Познание като изпълнявал своите задължения в света. Отшелникът бил просветлен от инструкциите на “набожния касапин”.

Шри Рамакришна ще си тръгва. Той е застанал на вратата на съседната къща, където живее тъстът на Ишан. Ишан и другите поклонници стоят около него. Те чакат, за да му пожелаят “довиждане”. Шри Рамакришна казва: “Живей в света както мравката. Светът съдържа смес от истина и неистина, захар и пясък. Бъди като мравката и отделяй захарните зрънца.

“Светът е още смес от мляко и вода, от блаженството на Съзнанието за Бог и сетивните удоволствия. Бъди като лебеда и отпивай само млякото, оставяйки водата настрана.

“Живей в света като водните птици. Водата ги обгръща, но те се отърсват от нея. Бъди като дънната риба. Тя живее в тинята, но люспите й са винаги чисти и блестящи.

“Светът е смес от истина и илюзия. Откажи се от илюзията и се дръж за истината.”

Шри Рамакришна се качва в откритата кола и заминава за Дакшинешвар.

ХІІ част

Друго  посещение  на  Шри  Рамакришна  в  Брахмо  Самадж

Шри  Рамакришна  в  самадхи

Днес е 19 октомври 1884г. На този ден Шри Рамакришна отново посещава Брахмо Самадж в Синти. Поводът на събирането е есенния фестивал на организацията, който се празнува в извънградската къща на Бенимадхав Пал. Залата е украсена с цветя, зеленина и с разноцветни знаменца и гирлянди. Отвън синьото есенно небе със своите пухкави облаци се отразява във водите на езерото.

Трайлокя забавлява бхактите със своята мелодична музика.

Шри Рамакришна (на Трайлокя) – Онази твоя песен “О Майко, луд от любов към Теб ме направи” много ми харесва. Няма ли да я изпееш?

Трайлокя запява:

О Майко, луд от любов към Теб ме направи! 

С Виното на Твоята любов ме опияни;

Ти, която крадеш на Своите бхакти сърцата, 

Дълбоко в Морето на любовта към Теб ме удави! 

Тук в този свят, в тази Твоя божествена лудница, 

Някои плачат горчиво, други блажено се смеят, 

Трети от радост танцуват и весело пеят:

Исус, Буда, Гауранга и Мойсей, 

Всички от Виното на Твоята любов са пияни.

О Майко, кога и аз ще бъда благословен

Към тяхната компания да се присъединя?

Докато слуша песента, умът на Шри Рамакришна претърпява трансформация и той навлиза в дълбок екстаз. Когато слиза малко по-ниско от това състояние до нивото на сетивния свят, той започва да дава инструкции на поклонниците. Умът му все още е завладян от божественото преживяване. Думите му са изговаряни като че ли в състояние на опиянение. Постепено той отново става напълно съзнателен за света.

“Според едно определено училище на мисълта, съществуват четири вида поклонници: правартак, садхак, сиддха и сиддха на сиддхите. Онзи който току-що е започнал религиозния живот, е правартак. Такъв човек слага обозначителните знаци на своята религия по тялото и челото си, носи броеница около врата и стриктно спазва всички други външни условности. Садхакът е малко по-напреднал. Неговото желание за външен показ е намаляло. Той жадува за реализирането на Бог и искрено Му се моли. Той повтаря Божието име и Го зове с чисто сърце. А кого трябва да наричаме сиддха? Онзи който е абсолютно убеден, че Бог съществува и единствено Той прави всичко; онзи, който е видял Бог. А кой е сиддха на сиддхите? Онзи който не само е видял Бог, но и който е говорил с Него интимно както с Баща, със Син или с Любим.

“Едно е да вярваш, че огънят съществува без всякакво съмнение в дървото, но съвсем друго е да добиеш огън от това дърво, да си сготвиш ориз, да утолиш глада си и да бъдеш удовлетворен.

“Никой не може да сложи граница на духовното изживяване. Ако посочиш дадено духовно преживяване, отвъд него има друго, отвъд второто още по-висше и така нататък.

Шри Рамакришна казва в екстатично състояние за последователите на Брахмо Самадж: “Те са Брахмаджнанини. Вярват в безформения Бог. Това е добре”.

(Към поклонниците от Брахмо Самадж) – Бъдете неотклонни в обожанието на един идеал – независимо дали е Бог с форма или Безформения Бог. Само така ще Го реализирате; иначе не. С твърда и непоколебима вяра последователите на Бог с форма ще Го реализират, както и тези, които говорят за Него като за Безформен. Независимо дали отхапвате от подсладения хляб направо или настрани, и в двата случая той ще има сладък вкус. (Всички се смеят.)

“Но трябва да имате твърдо убеждение, трябва да Му се молите с цялото си сърце. Знаете ли какво е Бог за светските хора? За тях той е същото, което е и за децата, които казват докато си играят: ‘Кълна се в Бог.’ Те са чули тази дума в караниците между лелите и бабите си. За светския човек Бог е и онова, което е за едно конте. Едно изтупано конте, с устни червени от дъвченето на бетелови листа, върви из някоя градина с бастун в ръка и като откъсва цвете, възкликва на своя приятел: ‘Ах! Какво красиво цвете е сътворил Бог!’ Но това чувство на светския човек е мимолетно. То трае толкова дълго, колкото капка вода върху нажежен тиган.

“Трябва да бъдете неотклонни в своя идеал. Гмурнете се дълбоко. Иначе няма да можете достигнете скъпоценните камъни на дъното на океана. Не можете да си вземете от тях, ако само се носите по повърхността.

С тези думи Шри Рамакришна запява със сладкия си глас, омагьосал сърцата на поклонници като Кешаб:

О ум, дълбоко, дълбоко, дълбоко се гмурни,

Ако се спуснеш до най-големите дълбочини,

Там ще откриеш скъпоценния камък на Любовта...

Бхактите се чувстват така, сякаш са в самия рай.

Духовните  практики  и  светските  хора

Шри Рамакришна (на последователите на Брахмо Самадж) – Гмурнете се дълбоко. Научете се да обичате Бог. Потопете се в Божествената любов. Знаете ли, аз съм ви чувал как се молите. Защо вие последователите на Брахмо Самадж, се занимавате толкова много с величието на Бог? Каква толкова голяма нужда имате да повтаряте отново и отново: “О Боже, Ти си сътворил небето, огромните океани, лунния свят, слънчевия свят и звездния свят”?

“Може ли човек да открие Бог в свещените книги? Като чете писанията, той може в най-добрия случай да почувства, че Бог съществува. Но Бог не се разкрива на някого, освен ако той не се гмурне дълбоко. Само след като се потопи така, само след като Бог му се разкрие поради Своята милост, съмненията на човек биват унищожени. Можете да четете хиляди писания и да рецитирате хиляди свещени текстове; но освен ако не се гмурнете дълбоко в Бог с жажда в сърцето, няма да Го разберете. С учеността си можете да заблудите човек, но не и Бог.

“Писания и книги – какво може да постигне човек само с тях? Нищо не може да се случи без Неговата милост. Стремете се с копнеж в сърцето към тази милост. По Негова милост вие ще Го видите и Той ще говори с вас.”

Заместник-съдията – Господине, дали Бог показва по-голяма милост към едни, отколкото към други? Ако е така, Той може да бъде обвинен в пристрастие.

Шри Рамакришна – Какво говориш? Да не би да искаш да кажеш, че светулката и луната са равни, защото и двете дават светлина? Ишвар Чандра Видясагар ме попита същото. Той каза: “Господине, не е ли всеизвестен факт, че Бог дава повече сила на едни, отколкото на други?” “Бог”, отвърнах аз, “съществува във всяко същество като всепроникващ Дух. Той е в мравката, както и в мен. Но има различни проявления на Неговата Сила в различните същества. Ако всички бяха еднакви, тогава защо сме дошли при теб да те видим, привлечени от твоята знаменитост? Да не би да са ти пораснали чифт рога? О не! Не е това. Ти си състрадателен; учен си; притежаваш добродетели в по-голяма степен, отколкото другите. Това е причината, поради която си толкова известен.” Не виждате ли, че има хора, които собственоръчно могат да разгромят сто души? От друга страна има такива, които си плюят на петите от страх дори пред един; има и такива. Ако няма различни проявления на сила в различните хора, тогава защо хората уважават Кешаб толкова много?

“В Гита се казва, че ако човек е уважаван и почитан от много хора, независимо дали поради своята ученост, поради своите музикални способности, поради красноречието си, или по друга причина – тогава може да се знае със сигурност, че той е надарен със специална божествена сила.”

Един поклонник от Брахмо Самадж казва на заместник-съдията: “Защо не приемеш това, което казва той?”

Шри Рамакришна (остро, на поклонника) – Що за човек си ти? Да приеме нечии думи без убеждение! Та това е лицемерие! Виждам, че си само един престорен човек.

Поклонникът е силно смутен.

Заместник-съдията – Господине, трябва ли да се отречем от света?

Шри Рамакришна – Не, защо да го правите? Човек може да реализира Бог дори в света. Но в началото той трябва да прекарва по няколко дни в усамотение. Трябва да практикува духовни дисциплини на някое уединено място. Добре е да има стая близо до дома си, за може да се прибира само за да се нахрани. Кешаб, Пратап и другите веднъж ми казаха: “Господине, ние следваме идеала на крал Джанака”¹. “Само думите не превръщат човек в крал Джанака”, отвърнах аз. “Колко много аскетизъм първоначално е понесъл крал Джанака в усамотение – стоял е на главата си² и много други неща. Първо направете нещо; след това можете да станете като крал Джанака. Виждате някой да пише гладко на английски; но може ли той да прави това още в самото начало? Може би той е бил син на бедни родители; бил е готвач в някое семейство и си е изкарвал прехраната със служба. Може би е водил тежка борба, за успее да продължи образованието си. И след всички тези усилия, накрая вече умее да пише гладко на английски.

“Казах на Кешаб още: ‘Как може светският човек да бъде излекуван от своята сериозна болест, освен ако не се усамотява? Състоянието му може да бъде оприличено на болен, който страда от силна треска с бълнуване. Представете си, че в стаята на такъв пациент има маринован тамаринд и кана с вода. Е, как тогава можете да очаквате той да се излекува? Ето вижте, само при споменаването на маринован тамаринд - и устата ми се навлажнява! (Всички се смеят.) Можете съвсем ясно да си представите какво ще се случи, ако тамариндът действително бъде поставен пред мен. За един мъж, жената е като маринования тамаринд, а неговото желание за удоволствие – като каната с вода. Няма ни край, ни предел на това желание за сетивно удоволствие. А тези неща са в самата стая на пациента. Той трябва да бъде преместен за няколко дни на друго място където няма нито маринован тамаринд, нито съдове с вода. Тогава ще бъде излекуван. След това, ако се върне в старата си стая, няма да има от какво да се страхува. ‘Жената и златото’ не могат да навредят по никакъв начин на човек, който живее в света след реализирането на Бог. Само тогава той ще може да води живот на непривързаност, както е правил крал Джанака. Но в началото трябва да бъде внимателен. Трябва да упражнява духовни практики в строго уединение. Когато пийпаловото дърво е младо, около него е поставяна ограда, за да бъде предпазено от добитъка. Но когато стъблото му стане дебело и здраво, то вече не се нуждае от ограда. Тогава нищо не може да се случи с дървото, дори ако слон бъде вързан за него. ‘Жената и златото’ няма да могат да ви навредят ни най-малко, ако водите семеен живот след като увеличите своята духовна сила и развиете любов в Лотосовите Нозе на Бог чрез практикуване на духовни упражнения в усамотение.

 

Трета глава

Садхана  и  семейните  хора

Шри Рамакришна - Човек оставя млякото на тихо място, за да се закваси, а след това извлича масло от изварата. След като веднъж получите маслото на Познанието и Любовта към Бог от млякото на ума, ако държите този трансформиран ум във водите на света, той ще се носи в тях непривързан. Но ако умът в своето ‘незряло’ състояние, когато той е все още като течното мляко - е държан във водите на света – млякото ще се смеси с водата. В това състояние ще бъде невъзможно на ума да се носи непривързан към света.

“Живейте в света, но за да реализирате Бог се дръжте здраво за Божиите Лотосови Нозе с едната ръка, а с другата изпълнявайте задълженията си. Когато дойде време да си отдъхнете от тях, се уловете с двете си ръце за Нозете на Бог – живейте в усамотение, медитирайте върху Него и Му служете безспирно.

Заместник-съдията (радостно) – Господине, това са наистина много красиви думи! Разбира се, че човек трябва да практикува духовни упражнения в усамотение. Но ние забравяме всичко това. Мислим си, че сме станали крал Джанака изведнъж! (Шри Рамакришна и поклонниците се смеят.) Чувствам се много щастлив и в покой дори само да чуя, че няма нужда да се отричам от света и че Бог може да бъде реализиран и у дома.

Шри Рамакришна – Защо трябва да се отказваш от света?⁵ След като ще трябва да се бориш, е по-мъдро да направиш това от укреплението на дома. Трябва да се бориш със сетивните органи, с глада и с жаждата. Затова ще е по-разумно да започнеш битката в света. Освен това, в Калиюга животът на човека зависи от храната. Ако и един ден останеш без храна, ще забравиш всичко за Бог. Веднъж един човек рекъл на жена си: ‘Ще се отрека от света.’ Но тя била разумна жена. Казала: ‘Защо трябва да се скиташ насам-натам? Ако няма да става нужда да чукаш по разни врати заради стомаха си, върви. Но ако е така, по-добре остани на това единствено място.’

“Пак ви казвам, защо трябва да се отказвате от света? Ще откриете, че е по-удобно у дома. Няма да трябва да се притеснявате за храната си. Можете да живеете дори с жена си. Това няма да ви навреди. Ще имате под ръка всичко, от което тялото ви се нуждае в различните моменти. Когато сте болни, близо до вас ще има някой, който да се грижи за вас.

“Светци като Джанака, Вяса и Вашища са живели в света след достигането на Познание. Те са се сражавали с два меча – единия на Познанието, и другия на действието.”

Заместник-съдията – Как да разберем, че притежаваме Познание?

Шри Рамакришна – Когато човек притежава Познание, той повече не вижда Бог на разстояние. Вече не мисли за Него като за “Той”. “Той” става “Това”. Тогава човек Го вижда в собственото си сърце. Бог живее във всеки човек. Този който Го търси, Го реализира.

Заместник-съдията – Господине, аз съм грешник. Как мога да кажа, че Бог живее в мен?

Шри Рамакришна – Това е бедата с вас, брахмовците. При вас винаги има грях и само грях! Това е християнската гледна точка, нали? Веднъж един човек ми даде Библия. Прочетоха ми част от нея, но тя беше пълна с това единствено нещо – грях и пак грях! Човек трябва да има такава вяра, че да си каже: “Изрекох името на Бог; повтарях името на Рама и Хари. Как може да съм грешник?” Човек трябва да вярва в славата на Божието име.

Заместник-съдията – Господине, как може човек да придобие такава вяра?

Шри Рамакришна – Обичайте Бог със страстна любов. Не се ли казва в една от вашите брахмовски песни:

О Боже, дали ще бъде някога възможно

Колкото и богослужения да изпълнява,

Колкото и дарове да Ти принася?

Трайлокя – Господине, къде ще намерят хората време за това? Те трябва да служат на своите английски господари.

Шри Рамакришна – Е, тогава дайте на Бог пълномощие върху себе си. Ако някой повери делата си на добър човек, дали последният би му навредил? С цялата искреност на сърцето си предайте себе си на Бог и изгонете от ума си всички страхове. Изпълнявайте тези задължения, които Той ви е поверил. Едно малко котенце не притежава пресметлив ум. То само вика: “Мяу, мяу!” Лежи доволно в кухнята, ако майка му го остави там, и я вика: “Мяу, мяу!” Чувства същото задоволство, когато тя го постави върху мекото легло на господаря на къщата. Това което прави, е само да вика майка си.

Заместник-съдията – Ние сме семейни хора. Колко дълго трябва да изпълняваме светските си задължения?

Шри Рамакришна – Вие със сигурност имате да изпълнявате задължения. Трябва да отглеждате децата си, да издържате жена си и да я подсигурите в случай на смъртта си. Ако не го направите, бих казал че сте жестоки. Светци като Шукадева са притежавали състрадание. Онзи който няма състрадание, не е човек.

Заместник-съдията – Докога човек трябва да издържа децата си?

Шри Рамакришна – Докато не са достигнали пълнолетие. Когато пилето стане голяма птица, птицата-майка го кълве и не му позволява да се приближава до нея. (Всички се смеят.)

Заместник-съдията – Какви са задълженията на човек към жена му?

Шри Рамакришна – Той трябва да й дава духовни съвети и да я издържа докато е жива, както и да я осигури в случай на смъртта си ако тя е праведна жена.

“Но ако си опиянен от Любовта към Бог, тогава няма нужда да изпълняваш повече задължения. Тогава Самият Бог ще мисли за утрешния ти ден, щом ти не можеш да го правиш сам. Самият Той ще се грижи за семейството ти, ако ти си опиянен от Него. Ако някой земевладелец умре и остави невръстен син, тогава настойникът назначен от съда започва да се грижи за него. Всичко това точки от закона; знаеш ги.

Заместник-съдията – Да, господине.

Виджай – Ах, безценни думи! Сам Бог понася на раменете Си всички отговорности на човек, който мисли за Него с еднопосочна отдаденост на ума и който е луд от Божествена Любов. Но уви, кога ли и аз ще достигна такова състояние на ума? Колко са щастливи онези, които чувстват това!

Трайлокя – Господине, възможно ли е някога човек да има истинско Познание за Бог, докато живее в света? Може ли той да реализира Бог тук?

Шри Рамакришна – Защо се тревожиш? Ти се наслаждаваш едновременно и на захарната меласа, и на рафинираната захар. (Всички се смеят.) Живееш в света с ум отдаден на Бог. Не е ли така? Защо човек да не може да реализира Бог в света? Със сигурност може.

Трайлокя – Кои са знаците за един семеен човек, който е достигнал Познание?

Шри Рамакришна – Неговите сълзи ще текат и косите му ще настръхват. Веднага щом чуе сладкото име на на Бог, косите по тялото му ще настръхват от чиста радост и сълзи ще потичат по лицето му.

“Човек не може да се освободи от съзнанието за тялото докато е привързан към сетивните неща и обича ‘жена и злато’. Докато става все по-малко и по-малко привързан към нещата от света, той се приближава все повече и повече към Познанието за Аза. Същевременно става все по-малко съзнателен за тялото. Той достига Себепознанието щом неговата светска привързаност изчезне напълно. Тогава осъзнава, че тялото и душата са две отделни неща. Много е трудно да отделиш с нож ядката на кокосовия орех преди млякото му да е изсъхнало. Но когато млякото изсъхне, ядката започва да дрънка в черупката на ореха. Тогава плодът се нарича сух кокосов орех.

“Признакът че човек реализирал Бог е, че той става като сух кокосов орех. Става абсолютно свободен от съзнанието, че е тяло. Не се чувства щастлив или нещастен с щастието или нещастието на тялото. Скита се в света като дживанмукта, човек освободен приживе. ‘Поклонникът на Кали е дживанмукта, пълен с Вечно Блаженство.’

“Когато откриете, че самото споменаване на Божието име напълва очите ви със сълзи и кара косите ви да настръхват, тогава ще разберете, че сте се освободили от привързаността към ‘жена и злато’ и сте достигнали Бог. Ако кибритените клечки са сухи, получавате искра веднага щом драснете една от тях. Но ако са влажни, не можете да получите искра дори ако драснете петдесет една след друга. Само хабите кибрита. По същия начин, ако умът ви е напоен в удоволствието от сетивните неща, в ‘жена и злато’, тогава Съзнанието за Бог няма да бъде разпалено у вас. Може да се опитвате хиляди пъти, но всичките ви усилия ще бъдат напразни. Но веднага щом удоволствията на света пресъхнат, искрата на Бог проблясва.”

Трайлокя – Какъв е начинът да пресушим желанието за сетивно удоволствие?

Шри Рамакришна – Молете се на Божествената Майка с копнеещо сърце. Нейното явление пресушава всяко желание за удоволствие и напълно разрушава привързаността към “жена и злато”. Това се случва моментално ако започнете да мислите за Нея като за своя истинска майка. По никакъв начин Тя не ви е втора майка. Тя е вашата истинска майка. С жадно сърце упорствайте в това, което искате от Нея. Едно дете се държи за полите на майка си и я моли за пени, за да си купи хвърчило. Може би майката бъбри с приятелките си. Отначало тя отказва да му даде пенито и казва: “Не, няма да ти дам. Баща ти каза да не ти давам пари. Когато се прибере вкъщи, ще го питам. Ще си имаш проблеми, ако си играеш с хвърчило сега.” Детето започва да плаче и не се отказва от желанието си. Тогава майката казва на приятелките си: “Извинявайте за малко. Нека усмиря това дете.” Моментално тя отключва кутийката си за пари с щракване и дава на детето едно пени.

“Вие също трябва да използвате сила в исканията си към Божествената Майка. Тя непременно ще дойде при вас. Веднъж казах същото нещо на няколко сикхи, които посетиха храма в Дакшинешвар. Разговаряхме пред храма на Кали. Те казаха: ‘Бог е състрадателен.’ ‘Защо да е състрадателен?’ – попитах аз. Те отвърнаха: ‘Защото, господине, Той винаги се грижи за нас, прави ни праведни, дава ни благосъстояние и осигурява храната ни.’ ‘Предположете’, казах аз, ‘че човек има деца. Кой ще се грижи за тях – техния собствен баща или някой от съседното село?’

Заместник-съдията – Не е ли тогава Бог състрадателен, господине?

Шри Рамакришна – Защо трябва да мислиш така? Това което исках да кажа е, че Бог ни е много близък. Можем дори да прилагаме сила върху Него. Със своите близки можеш да стигнеш до там, че да кажеш: “Ах ти, негодник такъв! Няма ли да ми го дадеш?”

“Затова казвам на всички ви: можете да сте съдии или каквито и да било други, но всичко това е само за два дни. Затова трябва да се откажете от суетата и гордостта.”