Блажените слова на Шри Рамакришна

Днес е 26 октомври 1885г., понеделник. В десет часа сутринта М. пристига в Къщата в Шямпукур, след което ще отиде при Доктор Саркар, за да го информира за състоянието на Шри Рамакришна.

Доктор Саркар е обявил, че болестта е неизлечима. Неговите думи са потопили умовете на учениците и поклонниците на Шри Рамакришна в дълбок мрак. С неотслабваща любов и отдаденост те се грижат за пациента – техния учител, наставник, философ и приятел. Група от млади ученици, водени от Нарендра, се подготвят да се отрекат от света и да посветят живота си на реализирането на Бог и служенето на хората. Поклонници се тълпят около Шри Рамакришна ден и нощ. Въпреки силните и мъчителни болки в гърлото си, той приветства всички тях с радостно лице. Неговата загриженост за тяхното добро сякаш няма край. Лицето му сияе, когато говори с тях за Бог. Като вижда че разговорите влошават състоянието на Шри Рамакришна, Доктор Саркар му забранява да говори с хората. “Не трябва да говорите с другите,” казва му лекарят, “но в моя случай може да направите изключение.” Докторът прекарва по шест или седем часа в компанията на Шри Рамакришна, изпивайки всяка дума която падне от неговите устни.

Шри Рамакришна – Чувствам се много облекчен. Днес съм много добре. Дали е заради лекарството? Тогава защо да не продължавам да го вземам?

М. – Отивам при Доктора. Ще му кажа всичко. Той ще каже кое е най-добре.

Шри Рамакришна – Не съм виждал Пурна два или три дни. Притеснявам се за него.

М. (на Кали¹) – Защо не отидеш при Пурна и не го извикаш да дойде?

Кали – Отивам веднага.

Шри Рамакришна (на М.) – Синът на Доктор Саркар е добро момче. Помоли го да дойде.

***

Докторът (на М.) – Тъкмо говорех за вас преди минута. Казахте, че ще дойдете в десет; чакам ви от час и половина. Вашето закъснение ме накара да се притеснявам за него (Шри Рамакришна).

Приятелят запява:

Възпявай славата на Божието име докато в тебе има живот;

Като нектар струи Божествената любов - безпределна и безмотивна

Изпълва догоре с блаженство душите на хората и навън прелива:

Само мисълта за Неговото състрадание кара косите да настръхват!

Може ли човек въобще да Го опише? По Неговата безгранична милост

Горчивите нещастия на този малък живот биват мигновено изтрити,

Сякаш никога не ги е имало и не са съществували.

Във всички посоки навред по земята - в небеса, гори и поля,

Всеки търси единствено и само Него, търси Го от незапомнени времена

И всички се питат – къде са Неговите граници, къде е Неговият край?

Той е Еликсирът на Вечния Живот, Той е Блаженият Дом на Мъдростта,

Безсънният и Вечно-будното око, Абсолютно Чистият и Неопетненият:

Щом човек съзре лицето Му, всички мъки от сърцето изчезват без следа.

Докторът (на М.) – Не е ли красива песен? Как ви се стори стиха: “...къде са Неговите граници, къде е Неговия край?”

Докторът (със загриженост, на М.) – Вече е късен предиобед. Обядвал ли сте? Аз приключвам с моя обяд преди десет и тогава започвам с професионалните си повиквания; иначе не се чувствам добре. Вижте, мислех си да поканя всички вас на обяд някой ден.

М. – Би било чудесно, господине.

Докторът – Къде да направя този обяд? Тук или в Шямпукур? Ще направя, както предложите.

М. - Няма значение, господине. Където и да го направите, ние ще бъдем много щастливи да обядваме с вас.

Разговорът се насочва към Кали, Божествената Майка.

Докторът – Кали е стара сонтхалска вещица.

М. избухва в силен смях и казва: “Откъде чухте това?”

Докторът – О, чух нещо подобно. (М. се смее.)

Те започват да говорят за екстаза, който предния ден Виджай и другите изпитват в присъствието на Шри Рамакришна. Докторът също е бил там.

Докторът – Да, видях всичко. Но дали прекомерният екстаз е нещо добро?

М. - Шри Рамакришна казва, че излишъкът от екстаз не може да навреди на никого, стига той да е в резултат от съзерцанието на Бог. Той казва още, че блясъкът на един скъпоценен камък дава светлина и успокоява тялото; той не изгаря.

Доктор Саркар – О, Блясъкът на скъпоценния камък! Но това е само отразена светлина.

М. - Той казва освен това, че човек не умира ако потъне в Езерото на Безсмъртието. Това езеро е Бог. Ако човек се гмурне в Него, не може да му се случи нищо лошо; точно обратното – това го прави безсмъртен. Разбира се, той ще стане безсмъртен, само ако има вяра в Бог.

Докторът – Да, вярно е.

Доктор Саркар взема М. със себе си в своя файтон. Той трябва да види няколко пациенти на път за Шямпукур. Те продължават разговора си. Доктор Саркар споменава за гордостта на Махима Чакраварти.

М. – Той посещава Шри Рамакришна. Дори и да има малко гордост, тя няма да трае още много дълго. Ако човек стои дори само малко в присъствието на Шри Рамакришна, неговата гордост бива строшена на парчета. Гордостта не може да съществува в присъствие на смирението. Един знаменит човек като Пандит Ишвар Чандра Видясагар показа голяма скромност и смирение пред Шри Рамакришна. Парамахамсата веднъж посети дома му; беше около девет часа, когато той си тръгна. Видясагар измина целия път от библиотеката си до главната порта на своя имот, за да го изпрати. Той самият носеше лампата, за да осветява пътя. Докато колата с Шри Рамакришна потегляше, Видясагар стоеше с длани събрани пред гърдите в знак на почит.

Доктор Саркар – А какво мисли Видясагар за него?

М. – Онзи ден той показа на Шри Рамакришна голямо уважение. Но когато говорих с него по-късно аз открих, че него не го е грижа за онова, което Ваишнавите наричат емоция или екстаз. Той споделя вашите възгледи по този въпрос.

Докторът – Не ме е грижа също така за такова изразяване на чувства като събиране на длани или докосване на нечии нозе с чело. За мен главата е същата като краката. Но ако човек мисли по различен начин за краката, нека той постъпва както желае.

М. – Ние знаем, че вас не ви е грижа за изразяването на чувства. Може би си спомняте, Шри Рамакришна казва от време на време за вас че сте “дълбока душа”. Той ви каза вчера, че когато един слон влезе в малко езерце, водата силно се разплисква, но когато се гмурне в голямо езеро, човек не може да види и една вълничка. Слонът на емоцията не може да да въздейства върху дълбоката душа. Шри Рамакришна казва, че вие сте “дълбока душа”.

Докторът – Не заслужавам този комплимент. В крайна сметка, какво е бхава? Това е само едно чувство. А има и други аспекти на чувството, като бхакти. Когато то е прекалено силно, някои могат да го потиснат, а други – не.

М. – Божественият екстаз може да бъде или да не бъде обясним; но господине, не може да бъде отречено че екстазът или любовта към Бог, е нещо уникално. Виждал съм във вашата библиотека книгата на Стеббинг върху Дарвинизма. Според Стеббинг човешкият ум е чудо, независимо дали е резултат от еволюцията или от необикновено сътворение. Той дава красиво сравнение с теорията на светлината. Светлината е нещо удивително, независимо дали човек познава вълновата теория или не.

Докторът – Да. А освен това забелязали ли сте, че Стеббинг приема и Дарвин, и Бог?

Разговорът отново се насочва към Шри Рамакришна – Докторът – Виждам, че той е поклонник на Богинята Кали.

М. – Да, но при него значението на Кали е различно. Това, което Ведите наричат Върховния Брахман, той нарича Кали. Това което мюсюлманите наричат Аллах, а християните – Бог, той нарича Кали. Това което Брахмаджнанините от стари времена са определяли като Брахман, йогите – като Атман, а бхактите – като Бхагаван, на него той казва Кали.

“В Шри Рамакришна човек открива всички отношения и идеали на религията. Заради това хората от различни секти и с различни вярвания се радват на покой и блаженство в негово присъствие. Кой може да измери дълбочината на неговото чувство и да ни разкаже за дълбините на неговите вътрешни изживявания?

“Кой може да разбере състоянието на неговия ум? Чували сме от него, че освен ако човек не е търговец на прежда, той не може да различи нишка с номер четиридесет от тази с номер четиридесет и едно. Само един художник може да оцени друг художник. Умът на един светец е много дълбок. Човек не може да разбере аспектите на Христос, ако той не е подобен на него. Може би дълбоката реализация на Шри Рамакришна означава това, което Христос е имал в предвид, когато е казал: “Бъдете съвършени както вашия Отец на небето е съвършен.”

Докторът – По какъв начин сте подготвили да се грижите за него?

М. – Уговорено е някой от по-възрастните поклонници да се грижи за него всеки ден. Може да е Гириш Бабу, Рам Бабу, Баларам или Суреш Бабу, Навагопал или Кали Бабу. По този начин.

 

Втора глава

Шри  Рамакришна  и  книжната  ученост

Часът е около един следобед, когато Докторът и М. влизат в стаята на Шри Рамакришна на втория етаж. Шри Рамакришна седи там усмихнат както винаги, напълно забравил за неизлечимата болест, която изяжда живота му. Сред многобройните поклонници в стаята са Гириш, малкият Нарен и Шарат. Понякога те са неподвижни като змията пред своя укротител, а друг път изразяват голяма радост, каквато човек може да види в брачното шествие на един младоженец. Доктор Саркар и М. се покланят ниско пред Шри Рамакришна и сядат на пода. При вида на Доктора, Шри Рамакришна казва със смях: “Днес се чувствам много добре.”

След това той продължава своя запленяващ душата разговор.

Шри Рамакришна – Какво ще постигне човек само с ученост без разграничение и отреченост? Изпадам в странно състояние докато мисля за Лотосовите Нозе на Бог. Дрехата се свлича от тялото ми на земята и чувствам, че нещо пропълзява от краката до върха на главата ми. В това състояние гледам на всичко от света само като на безполезна слама. Ако видя пандит без разграничение и любов към Бог, го смятам за една непотребна сламка.

“Един ден Доктор Рамнараян спореше с мен, когато внезапно навлязох в това състояние. Казах му: “Какви ги говориш!? Какво можеш да разбереш за Бог чрез размишление? Колко малко разбираш ти от Неговото творение! Срамота! Имаш дребнавия ум на един тъкач!” Като видя състоянието на ума ми, той се разплака и започна да милва стъпалата ми.

Докторът – Рамнараян е направил това, защото е индуист. Освен това, той вярва в поднасянето на цветя и сандаловата паста. Той е ортодоксален индус.

М. (на себе си) – Доктор Саркар казва, че той няма нищо общо с гонговете и раковините!¹

Шри Рамакришна – Банким² е един от вашите пандити. Срещнах се с него веднъж. Попитах го: “Какъв е дългът на човека?” Той отговори: “Яденето, пиенето и удовлетворяването на сексуалния нагон.” Тези думи породиха у мен голямо отвращение. Казах му: “Какво говориш!? Как може да си толкова низък! Това за което мислиш и което правиш ден и нощ - същото излиза от устата ти. Ако човек яде радиш, се оригва на радиш.” После говорихме за Бог дълго време. Имаше много религиозна музика, а аз танцувах. По-късно Банким ми каза: “Господине, моля ви елате в дома ми някой път.” “Това зависи от волята на Бог”, отговорих. “Там също”, каза той, “ще намерите поклонници на Бог. Засмях се и казах: “Какви са тези поклонници? Да не са като онези, дето викали ‘Гопал! Гопал!’?”

Докторът – Каква е историята за “Гопал! Гопал!”?

Шри Рамакришна (с усмивка) – Имало един златар, който притежавал златарски магазин. Той имал вид на голям поклонник - истински Ваишнава, с наниз от зърна на врата, с броеница в ръка и със святите знаци на челото си. Естествено хората му вярвали и идвали в магазина му по работа. Те си мислели, че тъй като е толкова набожен човек, той никога не би могъл да ги измами. Когато и да влезели клиенти в магазина, те чували някой от занаятчиите да казва, “Кешава! Кешава!”³, а след малко друг отвръщал, “Гопал! Гопал!”⁴ После трети измърморвал, “Хари! Хари!”, а накрая някой казвал, “Хара! Хара!”⁵ Чувайки толкова много Божии имена, клиентите разбираемо си мислели, че златарят е много извисен човек. Но можете ли да отгатнете истинската цел на златаря? Човекът който казвал “Кешава! Кешава!”, имал в предвид: Кои са тези? – кои са тези клиенти? Онзи който отвръщал “Гопал! Гопал!”, искал всъщност да каже, че клиентите са само стадо от крави.⁶ Така ги бил преценил той след размяната на няколко думи. Човекът който казвал “Хари! Хари!”, питал: “Тъй като не са по-добри от стадо крави, дали можем да ги оберем?” А онзи който отвръщал “Хара! Хара!”, се съгласявал, като с тези думи искал да каже: “Ограбете ги по всякакъв възможен начин, защото те са само стадо крави!” (Всички се смеят.)

“Веднъж отидох на едно място с Матхур Бабу. Много пандити надойдоха с идеята да спорят с мен. А както всички знаете, аз съм само един глупак. (Всички се смеят.) Пандитите ме видяха в онова мое странно състояние. Когато разговорът приключи, те ми казаха: “Махашай⁷, след като чухме вашите думи, всичко което бяхме учили преди - нашето познание и нашата ученост – изглеждат само като една плюнка. Сега разбираме, че човек притежава мъдрост в изобилие, ако е удостоен с Божията милост. Чрез нея глупавият се превръща в мъдрец, а немият – в оратор.” Затова казвам, че човек не става учен само с изучаването на книги.

“Да, това наистина е така! Как може на човек, получил Божията милост, да не му достига мъдрост? Вижте мен. Аз съм глупак. Не знам нищо. Тогава кой говори всичките тези неща? Хранилището на Познанието на Бог е неизчерпаемо. В Камарпукур има търговци на зърно. Когато те продават ориз, един от тях претегля зърното, а друг го избутва напред от една голяма купчина. Докато правят това, те не спират да повтарят: ‘Раме, Рама! Раме, Рама!’  Задължението на втория човек е постоянно да поддържа запаса от ориз при везните като го избутва напред. Същото е и с моите думи. Веднага щом се появи опасността те да не достигнат, Божествената Майка изпраща нов запас от Нейния неизчерпаем склад на Познанието.

“Когато бях малък, Бог се прояви в мен. Тогава бях на единадесет години. Един ден, докато вървях през едно оризово поле, видях нещо. По-късно разбрах от хората, че съм бил в безсъзнание, а тялото ми – съвършено неподвижно. От този ден аз станах напълно различен. Започнах да виждам друг човек в себе си. Когато извършвах службата в храма, ръката ми вместо да се насочи към Божеството, често отиваше към главата ми, и аз слагах цветя там. Момчето, което живееше с мен тогава, се страхуваше да ме доближи. Той казваше: “Виждам необичайна светлина върху лицето ти. Боя се да те приближа.”

 

Трета глава

Веднъж в онова странно мое състояние сложих крака си на гърдите на Виджай. Знаете колко много уважавам Виджай – а стъпих с крак върху тялото му! Какво ще кажете за това?

Докторът – Но сега трябва да внимавате.

Шри Рамакришна (със събрани длани) – Какво мога да направя? Ставам напълно несъзнателен за света, когато съм в екстаз. Не знам какво върша.

Докторът – Трябва да внимавате. Няма смисъл сега да изразявате съжаление.

Шри Рамакришна – Мога ли в екстаз да направя нещо аз самият? А вие какво мислите за това състояние? Ако мислите, че е преструвка, тогава цялата ваша “наука” не струва нищо.

Доктор Саркар – Но моля ви, господине! Щях ли да идвам тук толкова често, ако мислех всичко това за измама? Знаете, че пренебрегвам задълженията си, за да идвам при вас. Пропускам толкова много посещения, защото прекарвам шест или седем часа тук.

Шри Рамакришна – Веднъж казах на Матхур Бабу: “Не си мисли, че съм постигнал целта към която се стремя, защото ти, един богат човек, ми показваш уважение. За мен има много малко значение дали ти ми вярваш или не.” Трябва да запомните едно нещо: сам човекът не може да направи нищо. Единствено Бог е Този, който кара някой да вярва на друг. Човекът е слама и кал пред силата на Бог.

Докторът – Мислите ли, че ви уважавам само защото някой си рибар вярва във вас?¹ Аз ви уважавам и почитам като човек.

Шри Рамакришна – Да не би аз да моля за твоето уважение, братко?

Гириш Гхош – Той моли ли ви да имате уважение към него?

Докторът (на Шри Рамакришна) – Какво искате да кажете? Че всичко това е волята на Бог?

Шри Рамакришна – А какво друго да бъде? Какво може да стори човек пред волята на Бог? Арджуна казал на Шри Кришна на бойното поле Курукшетра: “Няма да се бия. Невъзможно е за мен да убивам собствените си роднини и приятели.” Шри Кришна отговорил: “Арджуна, ще трябва да се биеш. Самата ти природа ще те принуди да го направиш.” Тогава Шри Кришна разкрил на Арджуна, че всички на бойното поле са вече мъртви.²

“Веднъж няколко сикхи дойдоха в храма на Кали в Дакшинешвар. Те казаха: ‘Вижте, листата на това дърво ашуатха се движат. Без Неговата воля дори едно листо не може да помръдне.’”

Докторът – Ако всичко става по волята на Бог, тогава защо вие говорите? Защо говорите толкова много, за да предадете познание на другите?

Шри Рамакришна – Той ме кара да говоря; затова говоря. “Аз съм машината, а Той е Машиниста.”

Докторът – Казвате, че сте машина. Добре. Тогава мълчете, знаейки че всичко е Бог.

Гириш (на Доктора) – Каквото и да си мислите господине, истината е че ние действаме, защото Той ни кара да действаме. Може ли човек да направи дори и една стъпка без Всемогъщата Воля?

Доктор Саркар – Но Той ни е дал също така свободна воля. Аз мога да мисля за Бог, или не - както пожелая.

Гириш – Вие мислите за Бог или правите нещо добро, защото това ви харесва. В действителност не сте вие, който вършите тези неща – това че ги харесвате или склонността ви към тях ви карат да ги правите.

Докторът – Защо да е така? Аз правя тези работи като свои задължения.

Гириш – Дори и така да е - вие пак ги правите, защото обичате да вършите задълженията си.

Докторът – Да предположим, че едно дете се изгори. От чувство за дълг аз ще се спусна да го спася.

Гириш – Вие се чувствате щастлив да спасите детето; затова се спускате в огъня. Вашето щастие е това, което ви подтиква към такова действие. Може ли човек да глътне едно горчиво хапче, въпреки че е бил изкушен от вкусни неща като подправен ориз или пържени картофи? (Смях.)

Шри Рамакришна – Човек трябва да има вяра преди да се заеме с някаква работа. Той чувства радост, когато мисли за своята цел. Само тогава той се залавя да свърши работата. Да предположим, че под земята е скрита една делва със златни монети. Първо човек трябва да има вяра, че тя се намира там. Той чувства радост при мисълта за нея. След това вижда част от съда. Това му носи още повече радост. Така щастието му постоянно нараства. Много пъти докато стоя на входа на храма на Кали, съм гледал как аскетите си приготвят цигари с хашиш. Виждал съм техните озарени от радост лица в очакване да ги изпушат.

Докторът – Но вземете например огъня. Той едновременно дава светлина и изгаря. По същия начин, радостта която човек изпитва от изпълнението на дълга си не е безпримесна. Дългът си има и своята болезнена страна.

М. (на Гириш) – Когато стомахът е пълен с храна, гърбът може да понесе по-голям товар. Има някаква радост и в мъката.

Гириш (на Доктора) – Дългът е сухо нещо.

Доктор Саркар – Защо да е така?

Гириш – Ако не е така, той би трябвало да е нещо приятно. (Всички се смеят.)

М. – Чудесно! Прекрасно! Човек трябва да глътне горчивото хапче, в очакване на нещо сладко.

Гириш (на Доктора) – Трябва да чувствате дълга приятен; иначе защо да го изпълнявате?

Докторът – Защото такава е склонността на ума.

М. (на Гириш) – “Природата ми ме подтикна към това.” (Смях.) Ако причината е склонността, тогава къде е свободната воля?

Доктор Саркар – Не казвам, че човешката воля е напълно свободна. Да си представим, че една крава е вързана с въже. Тя е свободна до там, докъдето стига въжето. Но когато почувства, че въжето се обтегне...

Шри Рамакришна – Джаду Маллик също даде това сравнение веднъж. (Към малкия Нарен) Споменава ли се то в някоя английска книга?

“Един човек храни в себе си идеята, че той е извършителя на всички действия, докато все още не е видял Бог, докато не е докоснал Философския камък. Дотогава той прави разграничение между добрите и лошите действия. Съзнанието за тези различия се дължи на Божията майа; тя е необходима, за да може да съществува Неговия илюзорен свят. Но човек може да реализира Бог ако потърси закрила при Неговата Видямайа, майа на Познанието и следва пътя на праведността. Този който познае Бог и Го реализира, е способен да излезе отвъд майа. Този който твърдо вярва, че единствено Бог е Извършителя, а самият той е само инструмент, е дживанмукта – той е свободна душа, въпреки че живее в тяло. Казах това на Кешаб Чандра Сен.

Гириш (на Доктора) – Как разбрахте, че свободната воля съществува?

Докторът – Не чрез размишление; чувствам го.

Гириш – Тогава аз и другите чувстваме обратното. (Всички се смеят.)

Докторът – В дълга има два елемента – първо, задължението, и след това щастието, което е резултата. Но първоначално човек не изпълнява задълженията си с надеждата за удоволствие. В детството си бях забелязал голямото безпокойство на свещеника при вида на мравките в сандеша, предложен на Божеството. В началото той не чувстваше радост при мисълта за сандеша. Преди всичко се тревожеше за него.

М. (на себе си) – Много е трудно да се каже дали някой чувства удоволствие докато изпълнява дълга си, или след това. Но къде е свободната воля на човек, ако той изпълнява едно действие подтикван от чувството за щастие?