Блажените слова на Шри Рамакришна

 Шри Рамакришна (на Ишан) – Защо не кажеш нещо? (Посочвайки Доктора) Той не вярва, че Бог може да се въплъти в човешка форма.

Ишан – Какво да кажа, господине? Вече не обичам да споря.

Шри Рамакришна – Но защо? Защо да не кажеш това, което е правилно?

Ишан (на Доктора) – Поради нашето его, ние хората имаме малко вяра. В Рамаяна се казва как един гарван наречен Бхушунди първоначално не приемал Рама като Въплъщение на Бог. Веднъж той си навлякъл гнева на Рама. За да избяга от него, птицата пропътувала различни светове – лунния, слънчевия и така нататък – стигнала до връх Кайлаш, но открила че няма къде да избяга от Рама. Тогава тя предала себе си на Него и се прислонила в нозете Му. Рама взел гарвана в ръка и го погълнал. Тогава той се намерил да седи в собственото си гнездо на едно дърво. След като гордостта му била сломена по този начин, той осъзнал, че дори Рама да изглежда като всеки друг човек, Той съдържа в стомаха Си цялата вселена – небето, луната, слънцето, звездите, океаните, реките, хората, животните и дърветата.

Шри Рамакришна (на Доктора) – Много е трудно за човек да осъзнае, че Бог може да е едно човешко същество с всички ограничения и в същото време да бъде всепроникващата Душа на вселената. Абсолютното и Относителното са Неговите два аспекта. Как можем ние, с нашия малък интелект да твърдим, че Бог не може да приеме човешка форма? Може ли един еднолитров съд да събере четири литра мляко?

“Затова човек трябва да вярва на думите на святите хора и великите души – онези, които са реализирали Бог. Те постоянно мислят за Бог, както адвокатът за своите дела. Вярваш ли на историята за гарвана Бхушунди?”

Докторът – Имам вяра в това, което е правилно. А когато веднъж повярвам, не се съмнявам повече. Как мога да нарека Рама аватар? Да вземем например убийството на Вали, главатарят на маймуните. Рама го е убил със стрела, докато се криел в храстите като крадец. Така действат хората, а не Бог.

Гириш – Господине, само Бог може да направи това.

Докторът – И после да си спомним как той изпратил Сита в изгнание.

Гириш – Това също може да бъде направено единствено от Бог, не от човек.

Ишан (на Доктора) – Защо не вярвате във Въплъщението на Бог? Току-що самият вие казахте, че Бог има форма тъй като е сътворил всички тези форми, и че е безформен, защото е създал ума. Само преди миг казахте, че всичко е възможно за Бог.

Шри Рамакришна (със смях) – В неговата (западната) наука не се казва, че Бог може да приеме човешка форма. Как тогава човек може да вярва в това? (Всички се смеят.)

“Чуйте тази история. Един човек казал на свой приятел: ‘Току-що видях една къща да се сгромолясва с ужасен трясък.’ Приятелят на когото казал това бил с английско образование и отвърнал: ‘Чакай малко. Нека погледна във вестника.’ Той прочел вестника, но не могъл да намери новини за срутилата се къща. При което рекъл на приятеля си: ‘Е братко, това не е вярно. Няма го във вестника.’” (Всички се смеят.)

Гириш (на Доктора) – Трябва да приемете, че Кришна е Бог. Няма да ви позволя да гледате на Него като на обикновен човек. Трябва да Го приемете или за Бог, или за демон.

Шри Рамакришна – Ако един човек не е открит и простодушен, за него не е лесно да има вяра в Бог. Бог е далече, далече от ума на онзи, който е потопен в материалното. Светският, материалистичен ум създава много съмнения и много форми на гордост – гордост от учеността, от богатството и така нататък. (Сочейки Доктора) Но той е простодушен човек.

“Колко открит и простодушен беше Кешаб Сен! Веднъж той ме посети в храма на Кали в Дакшинешвар. В около четири часа отиде до къщата за гости, където хранят бедните и попита кога ще бъдат нахранени просяците. Той не знаеше, че вече е твърде късно, за да им бъде дадена храна. Докато нараства вярата на човек, едновременно с това нараства и познанието му за Бог. Кравата която твърде много избира храната си, дава мляко капка по капка. Но онази която излапва всичко наред – билки, листа, трева, обелки от зеленчуци, слама – дава пороища мляко (Всички се смеят.)

“Бог не може да бъде реализиран без детинска вяра. Майката казва на детето си сочейки някое момче: ‘Той е по-големият ти брат.’ И детето вече вярва сто процента, че това наистина е брат му. Майка му му казва още, че в определена стая живее призрак; детето вярва сто процента, че там има призрак. Бог удостоява с милостта си поклонника, който има тази вяра на дете. Той не може да бъде реализиран от ум потопен в светското.”

Докторът (на поклонниците) – Не е правилно обаче, да караш кравата да дава повече мляко, като я храниш с всякакви неща. Една от нашите крави беше хранена по този начин. Пиех млякото й и в резултат се разболях тежко. В началото не знаех какво да правя. След много проучвания открих, че на кравата са й били давани всякакви неща за храна. Бях в много затруднено положение. Трябваше да отида в Лъкнау и да сменя климата, за да се излекувам. Изхарчих хиляда и двеста рупии. (Гръмогласен смях.)

“Много е трудно винаги да откриеш точната връзка между причина и следствие. Едно дете на седем месеца, в заможно семейство, получи пристъп на магарешка кашлица. Бях извикан за консултация. Дори след много усилия не успях да открия причината за болестта. Накрая научих, че на детето е давано млякото на магарица, която била прогизнала в дъжда.” (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – На мен ли го казвате?! Веднъж минах във файтон под едно тамариндово дърво и получих киселини в стомаха. (Докторът и всички останали се смеят.)

Докторът (със смях) – Чуйте това: капитанът на един кораб имал лошо главоболие. След много консултации, докторите на борда намазали с лекарство кораба от едната страна. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – За онези които търсят Бог, е нужна постоянна компания от святи хора. Болестта на светските хора, така да се каже, е станала хронична. Те трябва да изпълняват инструкциите на святите хора. Но какво ще получат, ако само слушат техните съвети? Те не само трябва да приемат предписаното лекарство, но и да следват строга диета. Диетата е много важна.

Докторът – Да, диетата е тази – повече от всичко друго – която лекува.

Шри Рамакришна – Има три вида лекари: най-добър, посредствен и лош. Лошият лекар измерва пулса на пациента и след като само го моли да си пие лекарството, си заминава. Не го е грижа дали болния следва указанията му. Посредственият или обикновеният лекар, се опитва да убеди пациента любезно и по много начини да си взема лекарството. Той казва: “Слушай, как ще се излекуваш, ако не си пиеш лекарството? Взимай го редовно, скъпи братко. Ето, аз сам ще ти дам да го изпиеш.” Но най-добрият лекар има различен подход. Ако открие, че пациентът твърдоглаво отказва да пие лекарството, той притиска гърдите му с коляно и насила излива лекарството в гърлото му.

Докторът – Но има лекарства, при които не е нужно да притискаш гърдите на пациента с коляно. Например, хомеопатичните.

Шри Рамакришна – Човек няма от какво да се бои, ако един истински лекар притисне гърдите му с коляно.

“Както при лекарите, така и при религиозните учители също има три основни вида. Низшият учител се задоволява само с даването на религиозни инструкции; след това той не се притеснява за ученика. Обикновеният учител обяснява ученията си отново и отново, за да може ученикът да ги асимилира; той се опитва да го убеди с любов и доброта да ги следва. Но висшият учител прилага сила върху твърдоглавия ученик, ако това е необходимо.

“Но това не е за вас – то е за монаха. Доколкото ви е възможно, вие трябва да живеете непривързани сред жените. От време на време трябва да се усамотявате и да мислите за Бог. Тогава не трябва да има никой друг с вас. Можете да живеете непривързан живот до голяма степен, ако имате вяра в Бог и изпитвате любов към Него. След като имат едно или две деца, съпругът и съпругата трябва да живеят като брат и сестра. Те трябва постоянно да се молят на Бог умовете им да не бъдат привличани към сетивните удоволствия вече и да нямат повече деца.

Гириш (на Доктора, с усмивка) – Вече прекарахте тук три или четири часа. А вашите пациенти?

Докторът – Моята практика и пациенти ли! Ще загубя всичко заради вашия парамахамса! (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – Има една река, наречена Карманаса¹. Голям проблем възниква, когато се гмурнеш в нея. Свършено е с всички твои дейности, дори само веднъж да се потопиш там – не можеш да работиш повече. (Всички се смеят.)

Докторът (на Гириш, М. и другите бхакти) – Приятели мои, смятайте ме за един от вас. Не гледайте на мен само като на лекар. Ако мислите за мен като за близък човек, аз съм ваш.

Шри Рамакришна (на Доктора) – Има такова нещо като любов заради самата любов. Много е добре ако човек развие такава любов. Прахлада е обичал Бог заради самата любов. Един поклонник като Прахлада казва: “О Боже, не искам богатство, слава, физически удобства или други такива неща. Дай ми само чиста любов в Твоите Лотосови Нозе.”

Докторът – Прав сте, господине. Виждал съм хора да се покланят пред образа на Кали. Те имат за цел да получат светски неща от Богинята, като работа, да се излекуват, и така нататък.

“Болестта от която страдате не ви позволява да говорите на хората. Но аз съм изключение. Можете да говорите, докато аз съм тук.” (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – Моля ви, излекувайте болестта ми. Заради нея не мога да повтарям името на Бог и да Го възпявам.

Докторът – Медитацията е достатъчна.

Шри Рамакришна – Какво говорите!? Защо да водя толкова еднообразен живот? Обичам да ям риба сготвена по различни начини – подправена с къри, пържена, маринована и по още много други! Понякога изпълнявам ритуали за Бог, понякога повтарям името Му, понякога медитирам върху Него, друг път възпявам името и величието Му, а понякога танцувам на Неговото име.

Докторът – И аз никога не съм еднообразен.

Шри Рамакришна – Синът ви Амрита не вярва във въплъщението на Бог. Но какво значение има това? Човек реализира Бог дори когато вярва, че Той е безформен. Но Го реализира също така и ако вярва, че Той е с форма. Две неща са необходими за реализацията на Бог – вяра и себеотреченост. Човекът е невеж по природа. Грешките са естествени за него. Може ли еднолитровият съд да побере четири литра мляко? Който и път да следвате, трябва да се молите на Бог с неспокойно сърце. Той е Владетелят на душата във вас. Той със сигурност ще чуе молитвата ви, ако е искрена. Независимо дали следвате идеала на Личностния Бог или на Безличностната Истина, ще реализирате единствено Бог, стига само да сте неспокойни за Него. Един кейк с глазура има сладък вкус, независимо дали го ядете направо или настрани.

“Синът ви Амрита е добро момче.”

Докторът – Той ви е ученик.

Шри Рамакришна (с усмивка, на Доктора) – Няма човек под слънцето, който да ми е ученик. Обратното, аз съм ученик на всеки. Всички са деца на Бог. Всички са Негови слуги. Аз също съм Негово дете. Аз също съм Му слуга. “Чичо Месец е чичо на всеки.”


ХVІ част

Шри  Рамакришна  и  Доктор  Саркар

Днес е 23 октомври 1885г., денят след пълнолунието на Дурга Пуджа, фестивала на Божествената Майка. В десет часа сутринта Шри Рамакришна разговаря с М., докато той му помага да си обуе чорапите.

М. се усмихва. Предишната нощ Шри Рамакришна е имал дълъг разговор с Д-р Саркар. Спомняйки си за това, Шри Рамакришна казва със смях: “Разказах му историята за телето и за егоизма, който е причината за всяко страдание.”

Малкият Нарен припомня на Шри Рамакришна как той е разказал на Доктора за тройното страдание на хората от света и как въпреки всичко те се хвалят със своето благосъстояние. Нарен казва: “Онова което вчера казахте за тръна и неговото изгаряне от огъня на Познанието, беше много хубаво нещо.”

Шри Рамакришна – Имал съм непосредствени видения за тези неща. Веднъж минавах покрай кутхи, когато цялото ми тяло беше сякаш от обхванато от пламъци, като в огъня на хома¹. Един път Падмалочан ми каза: “Ще свикам събрание от пандити, за да оповестя вашите духовни преживявания на всички.” Но скоро след това той умря.

В единадесет часа М. отива до дома на Д-р Саркар, за да съобщи за състоянието на Шри Рамакришна. Докторът го слуша с голям интерес.

Д-р Саркар (със смях) – Колко добре му казах вчера, че за бъде способен да казва “Туху, Туху! Туху, Туху!”, човек трябва да попадне в ръцете на предач експерт!

М.- Истина е, господине. Човек не може да се освободи от егоизма без помощта на компетентен учител. Колко добре говори той за бхакти миналата нощ! Бхакти може да влезе като жената във вътрешните отделения на дома.

Докторът – Да, това е много хубаво. Но все пак човек не може да се откаже от джнана.

М. – Но той не каза това. Той приема и познанието и любовта, Безличностната Истина и Личностния Бог. Той казва, че чрез охлаждащото въздействие на бхакти част от Реалността приема твърдата форма на Личностния Бог; и че чрез изгряването на слънцето на джнана, тази форма се разтапя обратно в безформената вода на Абсолюта. С други думи, човек достига Бог с форма чрез Бхакти йога, а безформения Абсолют – чрез Джнана йога.

“Сигурно сте забелязал, че той вижда Бог толкова близо до себе си, че винаги разговаря с Него. Когато страда от болестта, казва на Бог като малко дете: ‘О Майко, боли ме!’

“Колко чудна е неговата способност за наблюдение! Веднъж видял вкаменелост в музея. И веднага след това дава пример за резултата от общуването със святи хора. Също както един предмет се превръща в камък намирайки се близо до камък, така и човек става свят ако живее сред святи хора.

Докторът – Вчера Ишан Бабу говореше за Въплъщението на Бог. На какво прилича това! Да нарича човек Бог!

М. – Как ни накара Шри Рамакришна да се смеем, когато ни разказа историята за човека, който отказва да повярва в срутването на една къща, защото за това не било писано във вестниците!

Доктор Саркар остава мълчалив. Шри Рамакришна му е казал: “Вашата ‘наука’ не говори за Божието Въплъщение; затова казвате, че Бог не може да се въплъти като човек.”

Обед е. Д-р Саркар взема М. със себе си в своя файтон. Той отива да посети Шри Рамакришна след като види други свои пациенти.

Преди няколко дни, по покана на Гириш, Докторът отива да види неговата пиеса за живота на Буда. Той казва на М.: “Би било по-добре Гириш Бабу да говори за Буда като за Въплъщение на Състраданието. Защо казва за него, че е Въплъщение на Вишну?”

Докторът оставя М. на площад “Корнуолис”.  

***

Изведнъж Шри Рамакришна е завладян от странно състояние. Той взема една възглавница в скута си. Изпълнен с майчинска любов, започва да я милва и я вдига до гърдите си, като че ли е дете. Той е в екстатично състояние. Лицето му е озарено от детинска усмивка. Навлича дрехата си по странен начин. Поклонниците го гледат с удивление.

Малко по-късно Шри Рамакришна се връща към нормалното си състояние. За него е време да се нахрани затова изяжда малко варена каша.

Той разказва на М. своите мистични преживявания.

Шри Рамакришна (на М., настрана) – Знаеш ли какво видях току-що в екстатично състояние? Имаше една ливада, която покриваше разстояние от седем-осем мили. През нея минаваше пътят за Сихор. Бях сам в тази ливада. Видях едно шестнадесетгодишно момче-парамахамса съвсем същото като онова, което бях виждал в Панчавати.

И след това: “Мъгла от блаженство покриваше всичко наоколо. От нея изплува едно тринадесет или четиринадесетгодишно момче. Видях лицето му. Той изглеждаше като Пурна. И двамата бяхме голи. Започнахме да бягаме радостно през ливадата. Пурна се почувства жаден. Той пи малко вода от някаква чаша и предложи на мен останалата. Аз му казах: ‘Братко, не мога да приема твоите остатъци.’ Тогава той се разсмя, изми чашата и я напълни с нова вода.”

Шри Рамакришна отново навлиза в самадхи. След това възвръща съзнание за външния свят и започва да говори с М.

Шри Рамакришна – Умът ми претърпява промяна. Повече не мога да приемам прасад. Истинското и Привидното стават едно за мен. Знаеш ли какво видях ей сега? Една божествена форма – видение на Божествената Майка. Тя носеше дете в утробата си. Веднага след като го роди, започна да го поглъща; и в момента в който част от него преминаваше през устата Й, тази част се превръщаше в празнота. Беше ми разкрито, че всичко е празнота. Сякаш Божествената Майка каза: “Ела объркване! Ела заблуда! Ела!”

Това напомня на М. за думите на Шри Рамакришна, че само фокусникът е истински, но не и неговите фокуси.

Шри Рамакришна – Кажи ми как стана така, че се опитах да привлека Пурна, но не успях. Това малко отслабва вярата ми.

М. – Но да привлечеш някого означава да направиш чудо.

Шри Рамакришна – Да, същинско чудо.

М. – Помните ли, когато един ден се връщахме в Дакшинешвар от дома на Адхар във файтон и когато една бутилка падна и се счупи? Един от нас ви попита: “Дали това означава, че ще ни сполети нещастие? Какво мислите?” Вие отвърнахте: “Какво ме е грижа? Защо трябва да се притеснявам за това? Ако го направя, това би било правене на чудеса.”

Шри Рамакришна – Да, хората слагат болни деца да легнат на земята, където святите хора повтарят името на Бог, за да могат да бъдат излекувани те; а други лекуват болести чрез окултни сили. Всичко това е правене на чудеса. Само онези, чийто духовен опит е съвсем плитък, призовават Бог с цел излекуване от някоя болест.”

Вечер е. Шри Рамакришна седи в леглото си и мисли за Божествената Майка, като повтаря Нейното свято име. Поклонниците седят до него в тишина. Лату, Шаши, Шарат, малкият Нарен, Палту, Бхупати, Гириш и някои други бхакти присъстват. Рамтаран е дошъл заедно с Гириш от “Стар Тиатър”, за да забавлява Шри Рамакришна с пеенето си. След малко пристига Д-р Саркар.

Докторът (на Шри Рамакришна) – Снощи към три часа много се притесних за вас. Валеше. Казах си: “Кой знае дали вратите и прозорците в стаята му са затворени?”

“Наистина ли?!” – казва Шри Рамакришна. Той много се радва да научи за любовта и загрижеността на Доктора към него.

Шри Рамакришна – Докато тялото съществува, човек трябва да се грижи за него. Но аз виждам, че тялото е съвсем отделно нещо от Аза. Когато човек напълно се освободи от своята любов към “жена и злато”, той ясно възприема, че тялото е едно нещо, а Азът – друго. Когато млякото в един кокосов орех изсъхне, ядката се отделя от черупката; чувате ядката да дрънчи отвътре ако разклатите ореха. Или като меча и неговата ножница. Мечът е едно нещо, а ножницата му – друго.

“Затова не мога много да говоря на Божествената Майка за болестта на тялото си.”

Гириш (на поклонниците) - Пандит Шашдхар му каза веднъж (на Шри Рамакришна): “Моля ви отклонете ума си към тялото по време на самадхи. Това ще излекува болестта ви.” А той имал видение, че тялото не е нищо друго освен рехава маса от плът и кости.

Шри Рамакришна – Веднъж, отдавна, бях много болен. Седях в храма на Кали. Исках да се помоля на Божествената Майка да излекува тялото ми, но не можах да го направя директно. Затова Й казах: “Майко, Хридай ме помоли да Ти кажа за болестта си.” Не можах да кажа нищо повече. Веднага в ума ми проблесна един скелет, нанизан на тел, който бях видял в Музея на Азиатското Общество. Казах Й: “Моля те, стегни телта на моето тяло така, че да мога да ходя наоколо и да възпявам името и славата Ти.” Невъзможно е за мен да искам окултни сили.

“Един път Хридай ме накара – тогава бях под негов контрол – да помоля Майката за такива сили. Отидох в храма. Получих видение, в което пред мен стоеше една вдовица на тридесет или тридесет и пет години, покрита с мръсотия. Беше ми разкрито, че окултните сили са като тази мръсотия. Ядосах се на Хридай, задето ме беше накарал да моля за тези сили.”    

Той продължава: “Не съм чел книги. Но видите ли, аз повтарям името на Божествената Майка и затова хората ми показват някакво уважение. Веднъж Шямбху Маллик каза за мен: ‘Ето един голям герой без меч и без щит!’ (Смях.)

Разговорът се насочва към представлението на драмата от Гириш Гхош “Животът на Буда.” Докторът е гледал пиесата и много я е харесал.

Докторът (на Гириш) – Вие сте много лош човек! Трябва ли да ходя на театър всеки ден!?

Шри Рамакришна (на М.) – Какво иска да каже той? Не го разбрах.

М. – Докторът много е харесал пиесата.

 Втора глава

Моята лютня с най-сладкия звук;

Ако посвириш нежно на нея,

При твоето леко докосване

Най-чудни и редки мелодии

От струните й ще се разнесат.

Настрой я ни високо, ни ниско,

И от нея най-сладките звуци

Ще заструят във хиляди потоци.

Безмълвни са отпуснатите струни,

А опнатите силно - късат се на две.

Докторът (на Гириш) – Това истинска песен ли е?

Гириш – Не, това е адаптация от Едуин Арнолд.

Рамтаран изпява песен от пиесата “Животът на Буда”:

Не знаем ни отде сме дошли, нито накъде отиваме.

Отново и отново тъпчем този път на усмивки и сълзи;

Напразно жадуваме да узнаем къде той ще ни отведе

И защо играем тази празна игра.

Ний спим макар и да сме будни - като във магия обвити;

Неспокоен като вятъра, животът се носи безспирно:

Не знаем ний нито кои сме, нито откъде сме дошли;

Не знаем защо сме ний тук, нито знаем накъде летим;

А стрелите на бедите пронизват ни от всички страни.

Хиляди, хиляди плават наоколо – ту весели, ту удавени в сълзи!

Не знаем ний нито защо сме дошли, ни какво сме правили преди,

Ни знаем как в предишни животи сме играли ролите свои;

Като водата на потока не можем никога да останем в покой;

И все се носим и носим нататък, нататък - нататък навеки.

О Ти, Будният у нас, завинаги преградите на този сън строши!

Плътен мрак обвива Те, изтъкан от безбройни мъки и беди.

Наистина ли буден Ти си? Повече недей да спиш тогава!

Събуди се, спящи, от съня си и никога недей заспива!

Навред Ти заискри, Сияйни, и със Свойте мечове от светлина

О единствени Спасителю убий, ослепителната тъмнина!

Ний дирим спасение в Твойте нозе.

Докато Шри Рамакришна слуша песента, той навлиза в самадхи.

Когато песента свършва, Шри Рамакришна казва на певеца: “Какво е това? Защо тази смес от горчиви ниймови листа след оризовия пудинг? Преди момент ти пееше:

О единствени Спасителю убий, ослепителната тъмнина!

В Теб се раждат и живеят трите гуни – саттва, раджас и тамас.

Ти сътворяваш света, съхраняваш го и го разрушаваш;

Обвързваш Себе си с качества, и все пак ги надвишаваш;

Защото само Ти, О Майко Единствена, си Всичко на света.

Кали си Ти, и Тара си Ти, и Абсолютната Пракрити;

Земята, водата, въздухът, огънят, и небето си Ти;

О Ненадмината и Безподобна - Майко на Абсолюта!

Философиите Санкхя, Няя, Патанджала и Мимамсака

Теб да намерят дирят и школите на Веданта и Вайшешика,

Но никой от тях никога не е успял да Те разкрие.  

Ти свободната от ограничения, Безначална и Безкрайна,

Безброй много форми обличаш и носиш заради Своите бхакти.

За тях ужасите на света и хилядите страхове изтриваш;

Трите посоки на времето - минало, настояще и бъдеще пронизваш.

Явяваш се с форма на този, който Те обожава като Личност;

А има и други, които говорят само за сияйния Брахман;

Но дори и Той не е никой друг освен Теб, Блажена моя Майко!  

Всеки според свойто мерило образ за Истината си създава,

Нарича него Абсолютния Брахман и като такъв го обожава

А отвъд това Турия¹- Неописуемият и Неизразимият - сияе;

Но О, Майко на всичко, която на вселената Съзнание дава--

Ти и единствено Ти си всичките тези неща!

Умът ми губи контрол; не мога повече Майка Шяма да боготворя;

О срам, срам, срам, за мен! Горчив срам!

Опитвам се да медитирам върху Блажената Майка с меч във ръка,

Докато нося Нейната страшна огърлица от черепи човешки,

Но все Тъмният² пред очите ми сияе със венец от свежи цветя,

Все Той - със Своята омайна флейта и красивото Си, мило лице.
Да мисля за Триоката Божествена Майка пак и пак се опитвам,

Но ето! Пак Него, с погледа който замайва главата, аз виждам,

Тази блажена усмивка щом зърна – всичко друго забравям в света!

О срам, срам, срам за мен! Горчив срам!

Отново и отново аз искам в Нозете Й да предложа ароматни цветя,

Но споменът-грабител за Него моя безпомощен ум в миг завладява;

За кой ли път ме обсебва за Неговата грациозна форма мисълта;

И всичките мои практики и медитации предназначени за Майка Шяма -

Отстъпват и биват забравени, щом Неговите жълти одежди съзра.

Шри Рамакришна навлиза в екстатично състояние, докато слуша песента. Певецът отново запява:

Умолявам Те, Майко, сложи върху главата ми от тях едно или две.

Тогава около Теб ще танцувам от радост и ще пляскам силно с ръце,

А после “О Майко! Майко! Майко!” – високо ще викам и ще скачам пред Теб.

А Ти ще ме гледаш, ще се смееш дълго и после ще вържеш косите ми с цветя.

Пеенето свършва. Много от поклонниците са в състояние на екстаз. В стаята цари дълбока тишина.

Отречеността  от  “жена и злато”  за монаха  и  за  семейния  човек

Малкият Нарен е погълнат в медитация. Той седи абсолютно неподвижно. Като го посочва на Доктора, Шри Рамакришна казва: “Една много чиста душа, съвсем неопетнена от досега с материалното.”

Доктора – Ето, виждате ли! Затова казвам, че забравяте всичко друго, когато видите “Сина¹”.

Шри Рамакришна (с усмивка) – Но не съм казал, че не искам и Бащата.

Докторът – Да, разбирам ви. Как ще се измъкнете, ако не кажете всичко това?

Шри Рамакришна – Вашето момче е съвсем простодушно. Един ден лицето на Шямбху почервеня докато казваше: “Бог със сигурност ще чуе молитвата на човек, ако той Му се моли искрено.”

“Защо обичам всички тези момчета? Те са като чисто, неразредено мляко: то трябва само малко да поври. И после може да бъде предложено на Божеството. Но млякото, което е разредено с вода трябва да се вари дълго време. То поглъща голямо количество гориво.

“Момчетата са като прясно изпечени глинени съдове, в тях може да се държи мляко без притеснение. Духовните наставления събуждат тяхното вътрешно съзнание без закъснение. Но с материалистичните умове не е така. Човек се бои да държи мляко, където е държана извара. То може да вкисне.

“Вашето момче все още е свободно от светски желания и е недокоснато от ‘жена и злато’.”

Докторът – Така е защото живее с това, което изкарва баща му. Бих искал да видя как ще остане свободен от светското, ако трябва сам да си изкарва прехраната.

Шри Рамакришна – Да, да, вярно е. Но Бог е далече, много далече от светските, материалистични умове. А за тези, които са се отрекли от света, Той е в дланта на ръката.

“Абсолютната себеотреченост е за саннясините. Те не трябва да поглеждат дори картина с жена. За тях жената е отрова. Те трябва да седят поне на три метра разстояние от нея; а ако това е невъзможно – поне на половин метър. И не трябва да говорят много с никоя жена, независимо колко е религиозна тя. Освен това, те трябва така да си изберат място за живеене, че никога, или почти никога да не виждат лице на жена.

“Парите също са като отрова за саннясина. Ако държи пари със себе си, той започва да се притеснява, у него се поражда гордост, гняв и желание за физически удобства. Парите разпалват раджас, което на свой ред води до тамас. Затова един саннясин не трябва да докосва ‘злато’. ‘Жена и злато’ е това, което го кара да забрави Бог.

“За семейните хора парите са средство да получат храна, дрехи и да имат дом, да извършват служба пред Божеството, да служат на святите хора и на поклонниците.

“Безполезно е човек да се опитва да трупа пари. С голям труд пчелите изграждат кошер; но идва човекът, разбива го и отнася меда със себе си.”

Докторът – За кого да трупаш пари? Може би за някой лош син.

Шри Рамакришна – Проблемът не е само в лошия син. Може би жената на такъв човек ще е порочна. Тя може да си има любовник. Може дори да даде вашия часовник и верижката ви на него!

“Няма нужда да се отричате от жената напълно. За един семеен човек не е вредно, ако живее с жена си. Но след раждането на едно или две деца, съпругът и съпругата трябва да живеят като брат и сестра.

“Привързаността към ‘жена и злато’ е онова, което създава гордост от учеността, от парите и от социалното положение.

“Човек не може да достигне божествено познание, докато не се освободи от гордостта. Водата не се задържа на върха на хълма; но в една низина тя се стича на потоци от всички страни.”

Докторът – Но водата която тече в низините от всички страни може да бъде всякаква – добра или лоша, мътна вода или вода от канала. А от друга страна, в планинските върхове има кухини, където се събира само чиста вода от небето. Като в Найнитал и Манасоравар.

Шри Рамакришна – Само чиста вода от небето – добре казано!

Докторът – Освен това, от издигнатите места водата може да бъде раздадена на всички страни.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Един човек получил сиддха мантра². Веднага след това той се качил на върха на един хълм и извикал високо: “Всички вие, повтаряйте тази мантра и ще реализирате Бог”.

Докторът – Да.

Шри Рамакришна – Но трябва да запомните едно нещо: когато душата на човек стане неспокойна за Бог, той забравя разликата между добрата вода и водата от канала. За да реализира Бог, понякога отива при добри хора, а друг път – при несъвършени хора. Мръсната вода не може да навреди на духовния ученик, ако върху него се излее Божията милост. Когато Бог го удостои с Познание, Той му разкрива кое е добро и кое – лошо.

“Може и да има кухини на някои върхове, но те не могат да съществуват на върха на ‘лошото его’. Само ако то е ‘его на Познанието’ или ‘его на отдадеността към Бог’, чистата вода от небето се събира там.

“Вярно е, че водата на върха на хълма може да потече във всички посоки, но това е вярно само за хълма на ‘егото на Познанието.’

“Човек не може да учи хората без Бог да му заповяда. След достигане на Познанието, Шанкарачаря запазил ‘егото на Познанието’ за да учи човечеството. Но да проповядваш без да си реализирал Бог! Какво добро може да стори това?

“Веднъж отидох в Нанданбаган Брахмо Самадж. След службата проповедникът изнесе лекция от издигната платформа. Беше я написал у дома си. Докато четеше от написаното, той се оглеждаше. А когато медитираше, отваряше очи и от време на време поглеждаше хората.

“Инструкциите на човек, който не е реализирал Бог, не донасят нужния резултат. Ако той каже едно правилно нещо, за следващото се обърква.

“Веднъж Самадхяи изнесе лекция. Каза: ‘Бог е отвъд думите и ума; Той е сух. Боготворете Го чрез блаженството на вашата любов и отдаденост.’ Вижте само как той описа Бог, самата природа на когото е Радостта и Блаженството! Какво ще постигне такава лекция? Може ли тя да научи хората на нещо? Такъв проповедник е като човека, който казал: ‘Краварникът на чичо ми е пълен с коне.’ Коне в краварник! (Всички се смеят.) От това можете да разберете, че там въобще няма коне.”

Докторът – (с усмивка) Нито пък крави. (Всички се смеят.)

Междувременно бхактите които са били в състояние на екстаз, възвръщат нормалното си състояние. Докторът много се радва на тях, и пита М. за всеки. М. го запознава с Палту, с малкия Нарен, Бхупати, Шарат, Шаши и другите младежи. За Шаши М. казва: “Той ще се явява на изпит за своята бакалавърска степен.”

Доктор Саркар е малко разсеян.

Шри Рамакришна (на Доктора) – Чуйте какво ви казва той.

Докторът чува от М. за Шаши.

Шри Рамакришна (на Доктора, сочейки М.) – Той дава напътствия на младежите.

Доктор Саркар – И аз така чух.

Шри Рамакришна – Не е ли удивително! Неграмотен съм и все пак тук идват образовани хора. Трябва да допуснете играта на Бог в това.

Часът е около девет вечерта. Докторът седи тук от шест часа, наблюдавайки всички тези неща.

Гириш (на Доктора) – Е господине, не ви ли се случва понякога да дойдете тук, въпреки че не сте възнамерявал да го правите, привлечен сякаш от някаква фина сила? Аз се чувствам така; затова ви питам.

Доктор Саркар – Не знам дали чувствам това. Само сърцето знае поривите на сърцето. (На Шри Рамакришна) – Освен това, няма много смисъл да се говори за това.


Четвърта глава

Шри  Рамакришна  слуша песни  в компанията  на  поклонниците

Днес е 24 октомври следобед. Шри Рамакришна седи в стаята си на втория етаж в къщата в Шямпукур. Доктор Саркар, Нарендра, Махимачаран, М. и други поклонници са в стаята. По отношение на хомеопатичната медицина Шри Рамакришна е казал на Доктор Саркар: “Вашето лечение е много добро.”

“Къде е Гириш Гхош? Всъщност, няма значение. Не го притеснявайте. Миналата нощ не е спал добре.”

Шри Рамакришна – А какво ще кажете за това? Когато съм в самадхи, аз се чувствам опиянен, сякаш съм погълнал опиум.

Доктор Саркар (на М.) – В това състояние нервните центрове спират да функционират. Затова крайниците се вдървяват. А краката са нестабилни, защото цялата кръв се спуска към мозъка. Животът - това е нервната система. Има един център в задната част на тила, наречен медулла облонгата. Ако той бъде наранен, човек може да умре.

Махима Чакраварти започва да описва Кундалини¹. Той казва: “Нервът Сушумна² преминава по гръбначния стълб във фина форма. Никой не може да го види. Така казва Шива.”

Докторът – Шива взема човека само в неговата зрялост. Но европейците са го изследвали във всичките му стадии – от ембриона до зрелостта. Добре е човек да познава сравнителната история. От историята на сонтхалите например, човек научава че Кали е била сонтхалска жена. Тя била доблестен воин. (Всички се смеят.)

“Не се смейте, моля ви. Нека ви кажа колко много изучаването на сравнителна анатомия е облагодетелствало човека. Отначало разликата между действието на секрета на панкреаса и жлъчния сок били неизвестни. Но по-късно Клод Бернар изследвал стомаха, черния дроб и други органи на заек и демонстрирал, че действието на секрета на панкреаса се различава от това на жлъчния сок. От това следва да заключим, че човек трябва да наблюдава също и по-низшите животни. Изучаването на човека не е достатъчно.

“Подобно на това, изучаването на сравнителна религия е много полезно.

“Защо неговите (на Шри Рамакришна) думи достигат право до сърцата ни? Той е изпитал истините на различни религии. Самият той е практикувал индуизма, християнството, мюсюлманството, Шактизма, Ваишнавизма. Пчелите могат да направят добър мед, само ако събират нектар от различни цветя.”

М. (на Д-р Саркар) – Той (сочейки Махимачаран) е изучавал наука дълго време.

Докторът (с усмивка) – Каква наука? Да не би да имате в предвид Макс Мюлеровата “Наука на религиите”?

Махима (на Шри Рамакришна) – Вие сте болен. Но какво може да направи Доктор Саркар по този въпрос? Когато отначало чух за вашата болест си помислих, че искате да поглезите гордостта на Доктора.

Шри Рамакришна (сочейки Д-р Саркар) – Но той е много добър лекар. И много учен.

Махима – Да, господине. Той е като кораб, а ние сме само малки лодки.

Доктор Саркар събира длани пред челото си в знак на смирение.

Махима – Но в присъствието на Шри Рамакришна всички сме равни.

Шри Рамакришна моли Нарендра да попее. Нарендра запява:

В своя живот, О Боже, превърнах Теб във Полярна звезда;

Където и да ида, виждам Твоя блясък непомрачен да сияе;

Ти всички сълзи с ведрата си, милостива и блажена светлина -

Мигновено изтриваш от моята изтерзана и изстрадала душа.

В най-съкровения олтар на сърцето ми Твоето лице грее;

Завладяна от силна и неизмерима скръб става моята душа;

А когато безразсъдният ми ум се отклони за миг от Теб,

Видението на Твоето мило лице ме поразява в най-дълбок срам.

 

След това той изпява:

Вечно пиян съм аз от гордост,

И желанията на сърцето ми са много...

 
 А след това:

Тази вселена чудна и безкрайна,

И целият свят е Твоята съкровищница,

Пълна със Твоята хубост и красота.

Звезди блещукат в небето безбройни,

Като бисери върху златна огърлица,

А милиардите Твои луни и слънца,

Може ли някой някога да изброи?

Със златното си зърно земята грее,

Преливаща във вечно изобилие;

А безчетните звезди, О Боже, пеят:

Блажен, блажен - блажен си Ти навеки!

Нарендра продължава:

О Татко на вселената, на музиката дивна на всички светове

А всички те сладкогласно за Твоето творение възхвали пеят.

Виж! Ето ме и мен - макар и на земята аз да съм роден,

Дойдох със слабия си глас да пея пред портите на Твоя Дом.

Аз искам само да Те видя, Боже! За нищо друго не копнея.

От ъгълчето най-далечно на туй могъщо стълпотворение,

Където луната и слънцето с химни безчетни Теб величаят,

Умолявам те - позволи и на мен да пея за Твоя прослава;

Това е моята молитва - на Твоя скромен и беден слуга.

След това той изпява друга песен:

О Царю на Царете, разкрий ми се!

Един Свой поглед върху мен Ти хвърли!

Живота си попарен в огнената пещ на света,

Аз предавам на Твоите свещени нозе.

Сърцето ми дълбоко напоено е със грях;

Милостиви Боже! Възкреси загиващата ми душа,

Със животворния нектар на Твойта благодат.

И пак:

Опий се ум - с Виното на Небесното Блаженство се ти опияни!

Повтаряй сладкото име на Хари, търкаляй се в прахта и плачи!

И сводовете небесни със гръмогласния си лъвски рев разтърси;

Пей безценното име на Хари! Високо двете си ръце издигни -

Ден и нощ в блаженството на любовта на Хари плувай и се носи;

Танцувай на името на Хари - раздавай това мило име на всички.

Убий навеки желанието с това Име и живота си ти благослови!

Шри Рамакришна – Изпей и тази: “Всичко което съществува си Ти!”

Нарендра запява:

Всичко което съществува си Ти: сърцето си с Теб аз съединих;

О Господи, Любими на моето сърце! Домът на всичко си само Ти;

Има ли някъде по света такова сърце, в което Ти да не живееш?

Проникнал си във всяка душа: всичко което съществува си Ти.

Дали мъдрец или глупак; дали индус или мюсюлманин,

Правиш с тях каквото пожелаеш: всичко което съществува си Ти.

Твоето присъствие е навсякъде, дали във Кааба или в небесата;

От най-дълбокото море до небето, от най-високото небе до земята,

Накъдето погледна - виждам все Теб: всичко което съществува си Ти.

Докато размишлявах, едно нещо разбрах; видях го извън всяко съмнение:

С Теб не може да се мери нищо, Ти си наистина отвъд всякакво сравнение.

На Джафар³ беше ясно разкрито, че всичко което съществува си Ти.

Шри Рамакришна – О, останете още малко. Отидоха да извикат Гириш Гхош. (Сочейки Махима) Той е учен, и въпреки това танцува на името на Хари. Той няма гордост. Веднъж дойде в Коннагар, само защото ние бяхме там. Освен това е богат и свободен; не служи на никого. (Посочвайки към Нарендра) Какво мислите за него?

Докторът – Прекрасен е.

Шри Рамакришна (сочейки друг поклонник) – А за него?

Докторът – Чудесен.

Махима – Не може по никакъв начин да се каже, че човек знае философия, ако не е чел индуистка философия. Европейските философи не знаят за двадесет и четирите космически принципа на Санкхя философията. Те не могат дори да ги схванат.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Кои са трите пътя, за които говориш?

Махима – Пътят на Сат, който е пътят на Познанието. След това пътят на Чит или йога - на Карма йога, който включва задълженията и действията на човек в четирите етапа на живота. И накрая, пътят на Ананда, пътят на отдадеността към Бог и екстатичната любов. Вие сте вещ и в трите пътя; можете да говорите за всички тях с авторитет.

Шри Рамакришна се смее.

Доктор Саркар си взема довиждане. Вечер е, първата нощ след пълнолунието. Шри Рамакришна се изправя, изгубен в самадхи. Нитягопал застава до него в почтителна поза.

След малко Шри Рамакришна си сяда на мястото. Нитягопал започва да милва стъпалата му. Девендра, Калипада и много други бхакти седят около него.

Шри Рамакришна (на поклонниците) – Умът ми ми казва, че сегашното състояние на Нитягопал ще претърпи промяна. Целият му ум ще бъде концентриран върху това (мен) – върху Този, който живее в това (тяло). Не виждате ли как цялото съзнание на Нарендра е привлечено към това място?

Много от поклонниците си вземат довиждане. Шри Рамакришна се изправя. По отношение на джапа, той казва на един от бхактите: “Джапа означава да повтаряш мълчаливо Божието име в усамотение. Ако повтаряш Неговото име с еднопосочна отдаденост и любов, можеш да видиш Божията форма и да Го реализираш. Представи си, че има една дървена трупа във водите на Ганг, завързана с железен синджир за брега. За да я достигнеш се хващаш за синджира и започваш да се движиш по него халка по халка, докато в същото време се потапяш във водата. Накрая успяваш да достигнеш дървото. По същия начин, като повтаряш името на Бог – погълнат в Него – накрая Го реализираш.

Калипада (усмихвайки се, на поклонниците) – Ние имаме голям учител! Той не ни моли да практикуваме медитация, аскетизъм и други практики.

Изведнъж Шри Рамакришна казва: “Това тук ме притеснява.” Гърлото го боли. 

Девендра отвръща: “Думите ви не могат да ни заблудят повече.” Той мисли, че Шри Рамакришна се преструва на болен, за да заблуди поклонниците.

Повечето бхакти си тръгват. Има уговорка няколко от по-младите да останат през нощта да се грижат за Шри Рамакришна на смени. М. също ще прекара нощта тук.

 

Пета глава

М.  отива  при  Доктор  Саркар

Днес е 25 октомври, 1885г. В около шест и половина сутринта, М. пристига в Шямпукур и пита Шри Рамакришна за здравето му. След това тръгва към Доктор Саркар, за да го информира за състоянието му. Шри Рамакришна е казал на М.: “Кажи на Доктора, че през ранните часове на сутринта устата ми се пълни с вода и кашлям. Освен това го попитай дали може да се изкъпя.”

В около седем часа М. пристига в дома на Доктор Саркар и му казва за състоянието на Шри Рамакришна. Старият учител на лекаря и двама или трима негови приятели са там. Докторът казва на учителя си: “Господине, от три часа сутринта мисля за Парамахамсата. Въобще не можах да спя. Дори и сега той е в ума ми.”

Един от приятелите на Доктора му казва: “Чувам, че някои говорят за Парамахамсата като за Въплъщение на Бог. Вие го виждате всеки ден. Как го намирате?

Докторът – Храня към него най-дълбоко уважение като към човек.

М. (на приятеля на Доктора) – От страна на Доктор Саркар е проява на голяма доброта да го лекува.

Докторът – Доброта ли? Какво имате впредвид?

М. – Не спрямо него, а спрямо нас.

Докторът – Вие не знаете моите действителни загуби заради Шри Рамакришна. Всеки ден пропускам да посетя двама или трима пациенти. Когато на следващия ден отивам в домовете им, не мога да приема никакъв хонорар, защото съм отишъл не в деня, в който съм бил повикан. Как бих могъл да ги таксувам за визитата си?

Разговорът се насочва към Махима Чакраварти. Той е бил при Шри Рамакришна, когато Д-р Саркар го е посетил предния път. Посочвайки Доктора, Махима е казал на Шри Рамакришна: “Господине, вие сам сте създал тази болест, за да поглезите гордостта на Доктора.”

М. (на Доктора) – Махима Чакраварти е идвал у вас и е присъствал на лекциите ви по медицина.

Докторът – Така ли? Колко пълен с тамас е той! Не го ли забелязахте? Аз го поздравих като “Третия Низш на Бог”. В Бог съществуват саттва, раджас и тамас. Тамас е третото и най-низше качество. Не го ли чухте да казва на Шри Рамакришна “Самият вие сте създал тази болест, за да поглезите гордостта на Доктора?”

М. – Махима Чакраварти вярва, че Шри Рамакришна може да излекува болестта си, ако иска.

Доктор Саркар – Какво? Да излекува сам тази болест? Възможно ли е това? Ние сме лекари; ние знаем какво е ракът. Самите ние не можем да я излекуваме. (На своите приятели) Болестта без съмнение е неизлечима, но тези господа се грижат за него с искрена отдаденост.

М. моли Доктора да посети Шри Рамакришна и се връща у дома си.

Следобед, в около три часа, М. отива при Шри Рамакришна и повтаря разговора, който е имал с Доктор Саркар. Той казва на Шри Рамакришна: “Днес Докторът ме постави в неудобно положение.”

Шри Рамакришна – Какво се случи?

М. - Вчера той чу, че вие сам сте създали тази болест, заради гордостта на докторите.

Шри Рамакришна – Кой е казал това?

М. – Махима Чакраварти.

Шри Рамакришна – И какво ти каза Докторът?

М. – Той описа Махима Чакраварти като “Третия Низш на Бог.” Той допуска, че всички качества – саттва, раджас и тамас – съществуват в Бог. (Шри Рамакришна се смее.) А после ми каза, че е събудил в три през нощта и оттогава постоянно мислел за вас. Когато го видях беше осем часа. Той ми каза: “Дори и сега Шри Рамакришна е в ума ми.”

Шри Рамакришна (със смях) – Както знаеш, той има английско образование. Не мога да му кажа да медитира върху това място (мен); но въпреки това той сам го прави – от само себе си.

М. – Освен това той каза за вас: “Храня към него най-дълбоко уважение като към човек.”

Шри Рамакришна – Говорихте ли и за нещо друго?

М. – Попитах го: “Какво е предложението ви за днес за пациента?” Той отвърна: “Предложение ли?! По дяволите! Пак ще трябва сам да отида при него! Какво друго мога да предложа?” (Шри Рамакришна се смее.) И каза още: “Не знаете колко много пари губя всеки ден заради него. Всеки ден пропускам две или три повиквания.”

В стаята има много поклонници, включително и Нарендранатх. Пристига Виджай Кришна Госвами и почтително взема праха от нозете на Шри Рамакришна. С него са дошли и няколко поклонници от Брахмо Самадж. Виджай е скъсал връзките си с Брахмо Самадж и практикува духовни дисциплини независимо. Шри Рамакришна много го обича заради неговата набожност и религиозна отдаденост. Въпреки че той не е ученик на Шри Рамакришна, той дълбоко го почита. Виджай е живял в Дака дълго време. Наскоро е посетил много святи места в Северна Индия.

Виджай – Какво да ви кажа? Сега осъзнавам, че всичко се намира тук, където седим в момента. Това скитане насам-натам е безполезно. На други места видях два, пет, десет или най-много двадесет и пет процента от него (Шри Рамакришна). Единствено тук откривам сто процента проявление на Бог.

Махима – Прав сте, господине. Но от друга страна, той е този, който ни кара да се скитаме или да оставаме на едно място.

Шри Рамакришна (на Нарендра) – Виж каква промяна е настъпила в ума на Виджай. Вече е съвсем друг човек. Сега той е като гъсто мляко, от което всичката вода е извряла. Знаеш ли, мога да разпозная един парамахамса по врата и челото му. Да, наистина мога да разпозная един парамахамса.

Махима (на Виджай) – Господине, изглежда че сега се храните по-малко. Така ли е?

Виджай – Може би сте прав. (На Шри Рамакришна) Чух за вашата болест и дойдох да ви видя. В Дака...  

Виджай не продължава и остава мълчалив за малко.

Шри Рамакришна – Какво “в Дака”?

Виджай - Трудно е да го разбереш (Шри Рамакришна), ако той сам не ти се разкрие. Само тук има сто процента проявление на Бог.

Шри Рамакришна – Веднъж Кедар каза: “На други места не намираме какво да ядем, но тук се наяждаме до насита.”

Махима – Защо до насита?! Направо преяждаме!

Виджай (на Шри Рамакришна със събрани пред гърдите длани) Сега вече разбрах кой сте. Няма нужда да ми казвате.

Шри Рамакришна (в екстатично състояние) – Добре, така да бъде.

Като казва “Да, наистина разбрах”, Виджай пада по очи пред него. Той притиска краката на Шри Рамакришна до гърдите си и се вкопчва в тях. Шри Рамакришна е навлязъл дълбоко в самадхи и стои неподвижен като нарисувана картина. Поклонниците са завладени от тази гледка. От очите на някои потичат сълзи, а други започват да напяват свещени химни. Всички очи са приковани в Шри Рамакришна. Всеки го вижда по различен начин според своето духовно развитие – някои като голям поклонник на Бог, други като свят човек, а трети – като Въплъщение на Бог.

Махимачаран запява със сълзи в очите: “Виж! Виж въплъщението на Любовта Божествена!” И от време на време напява, като че ли зървайки самия Брахман:

“Трансценденталният отвъд Едно и много,

Навагопал плаче. Бхупати запява:

Да се свети Брахман - Безкрайният, Неизмеримият, Абсолютът!

По-високият от най-високото, по-дълбокият от най-дълбокото;

Светлина на Истината, Дом на Блаженството, Извор на Любовта!

Тази вселена с всичките си безкрайни и блажени вариации,

Е една тържествена поема на Твоята мисъл неизчерпаема.

Прелива и се носи в хиляди посоки нейната безмерна красота.

В ритъма на Твоя ум – на Великия и Изначалния - Поета

Като сияйни бисери са красивите Твои букви – звездите,

Със които Своята песен пишеш в необозримата синева.

Годината с шестте си сезона, в унисон със радостната земя,

Твоята слава в химни възпява чак до края на всички времена.

Багрите на безбройни цветя разкриват Твоята върховна Красота,

Небесният гръм разбулва ни ужаса на Твоя неумолим закон.

Дълбока е Твоята Същност; как може един малък ум да я схване?

От век на век моят ум медитира върху Теб в удивление;

Милиарди, милиарди сияйни слънца, луни и звезди--

Се прекланят пред Теб, Абсолютния, в екстазно благоговение!

Мъже и жени плачат от радост, щом само зърнат Твойто творение;

Извършват пред Тебе вечно и нескончаемо богослужение!

О Ти, Извор на всичко добро, удостои нас с Твойто Познание;

Дари ни с отдаденост, дай ни чиста любов към Теб и съвършен покой;

При Твойте свещени нозе осигури ни закрила и подслон!

В Морето на Блаженото Съзнание вълни на екстатична любов се раждат-

О чудни вълни на Божия сладост! – те пак и пак безспирно възникват;

Със форми различни – в безкрайните води лудуват и весело се гонят.

А после биват погълнати отново във Великото Единение,

Танцувай тогава, О ум! Танцувай с наслада и високо вдигнати ръце.

Танцувай и повтаряй святото име на Бог Хари от цялото си сърце!

След това изпява трета песен:

С моите заблуди и страхове веднъж завинаги е свършено, 

От произход, раса и каста изчезна навеки от мен гордостта! 

Но къде си Ти сега, О Хари? И къде, О Боже, мене си оставил?

След като тайно открадна моето сърце и душа,

Ти Приятелю, къде избяга? Защо се скри и ме изостави? 

Колко глупав и наивен бях да дойда тук без Теб сега, 

На това безкрайно море от Божествена Любов на брега!

Тази моя малка душа е пълна до ръба с небесно блаженство;

Премдас казва: Чуйте, малки и големи! Бог наистина играе така!

Седма глава

Значението  на  компанията  на  святите  хора  за  поклонника

 

След дълго време Шри Рамакришна си възвръща съзнанието за света.

Нарендра – Това е така, защото всичко е едно.

Шри Рамакришна – Не, това е отвъд едно или две.

Махима – Да, прав сте. Не е нито едно, нито две.

Шри Рамакришна – Там разумът губи смисъла си. Бог не може да бъде реализиран чрез ученост. Той е отвъд писанията – Ведите, Пураните и Тантрите. Когато видя човек да държи дори една книга в ръцете си, го наричам раджарши¹, независимо че е джнанин. Но един брахмарши² не притежава какъвто и да било външен белег.

“Знаете ли каква е ползата от писанията? Един човек веднъж писал писмо на свой роднина, в което го помолил да му изпрати пет кила сандеш и парче плат. Роднината получил писмото, прочел го и запомнил, че трябва да купи сандеш и плат. Тогава го изхвърлил. От каква полза за него било то след това?”

Виджай – Виждам, че сандешът (сладките) са били изпратени.

Шри Рамакришна – Бог се въплъщава на земята в човешко тяло. Без съмнение той присъства във всички същества, но копнежът на човек не е утолен докато той не види Бог в човешка форма. Духовната нужда на човека не е задоволена без Божието Въплъщение. Знаете ли с какво може да се сравни това? Докосвайки която и да е част от кравата, без съмнение докосвате самата нея. Дори когато пипнете рогата, пак се допирате до нея. Но млякото идва от вимето на кравата.

Махима – Ако човек иска мляко, ще трябва да лапне вимето на кравата. Какво ще постигне, ако смуче рогата й? (Всички се смеят.)

Виджай – Но телето отначало ближе и други части от кравата.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Вярно е. Но когато някой види, че телето прави това, той може би ще го сложи на вимето на кравата. (Всички се смеят.)

Разговорът тече в този дух, когато Доктор Саркар пристига и сяда в стаята. Той казва на Шри Рамакришна: “Събудих се в три часа сутринта и много се притесних да не настинете. Мислих си и много други неща за вас.”

Шри Рамакришна – Кашлях много и гърлото ми е разранено. В малките часове на нощта устата ми се пълнеше с вода. Цялото тяло ме боли.

Докторът – Да, чух всичко сутринта.

Махимачаран разказва за своето пътуване в различни части на страната и казва, че в Цейлон никой не се смее. Доктор Саркар казва: “Може и така да е, но ще трябва да проверя във вестниците.” (Всички се смеят.)

Разговорът се насочва към задълженията в живота на човек.

Шри Рамакришна (на Доктора) – Хората си мислят, че професията на лекаря е много благородна. Един лекар без съмнение е благороден, ако лекува пациентите си безплатно, от състрадание и трогнат от тяхното нещастие. Тогава неговата работа може да бъде наречена наистина възвисяваща. Но той става жесток и безсърдечен, ако упражнява професията си за пари. Да изследваш урина и изпражнения за да печелиш, както един търговец продава стоката си – е низко нещо.

Докторът – Прав сте. Наистина е лошо от страна на един лекар да изпълнява задълженията си в този дух. Но аз не бих искал да се хваля пред вас...

Шри Рамакришна – Но медицинската професия със сигурност е много благородна, ако лекарят е отдаден на благополучието на другите в дух на себеотрицание.

“Каквато и да е професията на един човек, за него е нужно да живее в компанията на святи хора от време на време. Ако той обича Бог, сам ще търси святите хора. Често давам сравнението с пушача на опиум. Един пушач на опиум обича компанията на други като него. При вида на човек който не пуши, той се отдалечава със сведени очи или се скрива в някой ъгъл; но радостта му не няма граници, когато срещне друг пушач на опиум. Може би те двамата дори ще се прегърнат. (Всички се смеят.) И още – един лешояд обича компанията на другите лешояди.”

Докторът – Лешоядът бяга от страх пред гарваните. Но защо само на човека? – ние трябва да служим на всички същества. Често храня врабчетата с царевично брашно. Правя им малки топчета от него и те идват на рояци. Много ги обичат.

Шри Рамакришна – Браво! Това е много добре. Святите хора хранят другите създания. Те хранят мравките със захар.

Докторът – Ще има ли днес песни?

Шри Рамакришна (на Нарендра) – Защо не попееш малко?

Нарендра запява под акомпанимента на танпура и други инструменти:

Мило за нас е името Ти, О Убежище на смирения!

И ни утешава завинаги, О Любими на душите ни!

За нас Твоето име е най-драгоценното съкровище.

Там, в Името, е единствен домът на Безсмъртието;

Безсмъртен става оня, който само него повтаря.

Ако дори веднъж ни докосне на Твоето име нектарът,

Той мъката във нашите сърца мигновено разтваря,

О Душа на душите ни – и ни в блаженство удавя!

 

Нарендра изпява отново:

О Майко, луд от любов към Теб ме направи! 

Каква нужда имам от разсъдък и познание?

С Виното на Твоята любов ме опияни;

Ти, която крадеш на Своите бхакти сърцата, 

Дълбоко в Морето на любовта към Теб ме удави! 

Тук в този свят, в тази Твоя божествена лудница, 

Някои плачат горчиво, други блажено се смеят, 

Трети от радост танцуват и весело пеят:

Исус, Буда, Гауранга и Мойсей, 

Всички от Виното на Твоята любов са пияни.

О Майко, кога благословен ще бъда и аз

Към тяхната компания да се присъединя?

О Майко, луд от любов към Теб ме направи! 

Виджай е първият, който е станал, отнесен от божественото опиянение. След това Шри Рамакришна се изправя, напълно забравил своята болезнена неизлечима болест. Докторът, който е седял пред него, също се изправя. Пациент и лекар се забравят в магията на музиката на Нарендра. Малкият Нарен и Лату навлизат дълбоко в самадхи. Атмосферата в стаята е наелектризирана. Всеки чувства присъствието на Бог. Доктор Саркар, изтъкнатият учен, стои бездиханен и наблюдава тази неповторима сцена. Той забелязва, че поклонниците които са навлезли в самадхи, са съвършено несъзнателни за външния свят. Всички са неподвижни и стоят като вкаменени. След малко, когато започват да се връщат малко по малко към относителния свят, някои се смеят, а други започват да плачат. Ако външен човек би влязъл в този момент, той би си помислил, че група пияници са се събрали тук.

Религиозният  екстаз  и  дълбоките  души

Малко по-късно Шри Рамакришна възобновява разговора, а поклонниците си сядат по местата.

Шри Рамакришна – Току-що видяхте ефекта от божествения екстаз. Какво казва вашата “наука” за това? Мислите ли, че е само преструвка?

Докторът (на Шри Рамакришна) – Когато толкова много хора го изживяват, това изглежда естествено, а не преструвка. (Към Нарендра) Когато ти изпя: “О Майко, направи ме луд със Твоята любов! Каква нужда имам от разум и познание?” аз едва успях да се овладея. Без малко щях да скоча на крака. С големи усилия потиснах чувствата си. Помислих си: “Не, не трябва да показвам емоции.”

Шри Рамакришна (с усмивка, на Доктора) – Вие сте непоклатим и стабилен катo планината Сумеру. Вие сте много дълбока душа. Никой не е успял да усети дълбокото чувство у Рупа и Санатана. Когато един слон цамбурне в малко езерце, водата се разплисква на всички страни. Но когато той се потопи в едно голямо езеро, това не се случва; тогава никой не го забелязва. Радха веднъж казала на една своя приятелка: “Скъпа, ти плачеш толкова много заради раздялата си с Кришна. Но виж мен. Моето сърце сигурно е от камък! Няма и сълза в очите ми.” Бринде, нейната приятелка, отговорила: “Да, твоите очи са сухи. Но в това има дълбок смисъл. Огънят на мъката постоянно бушува в твоето сърце поради раздялата ти с Кришна. Веднага щом сълзи се появят в очите ти, те биват изсушени от горещината на този огън.”

Докторът – Никой не може да ви бие на приказки! (Смях.)

Разговорът се насочва към други неща. Шри Рамакришна описва на Доктора своите екстази в Дакшинешвар. Той му казва също как да контролира гнева, похотта и другите страсти.

Доктор Саркар – Чух историята за това как сте лежал на земята несъзнателен в самадхи, когато един лош човек е дошъл и започнал да ви рита с обувки.

Шри Рамакришна – Трябва да сте го чул от М. Човекът беше Чандра Халдар, свещеник от храма на Кали в Кали-гхат; той често идваше в дома на Матхур Бабу. Веднъж аз лежах на земята в екстатично състояние. В стаята беше тъмно. Чандра Халдар мислеше, че моите екстази са преструвка с цел да спечеля благоволението на Матхур. Той влезе в стаята и ме срита няколко пъти с обувките си. Това остави белези по тялото ми. Всички искаха да кажат на Матхур Бабу за това, но аз им забраних.

Докторът – Това също се дължи на волята на Бог. По този начин сте показали на хората как да контролират гнева си и да практикуват опрощение.

Междувременно Виджай започва разговор с други поклонници.

Виджай – От известно време се чувствам така, сякаш някой постоянно се движи с мен. Той ми показва какво се случва дори на голямо разстояние.

Нарендра – Като ангел-хранител.

Виджай – Видях него (Шри Рамакришна) в Дака. Дори докоснах тялото му.

Шри Рамакришна (усмихнат) – Трябва да е бил някой друг.

Нарендра – Аз също съм го виждал много пъти. (На Виджай) – Как мога да кажа, че не вярвам на думите ви?

 

XVII част

Шри  Рамакришна  с  поклонниците  в  Шямпукур