Блажените слова на Шри Рамакришна

Това  което  е  Брахман,  не  може  да  бъде  изразено  с  думи

Един поклонник от Брахмо Самадж пита: “Бог с форма ли е или е безформен?”

“Знаете ли какво имам предвид? Представете си Брахман, Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта, като безбрежен океан. В него, чрез охлаждащото въздействие на любовта на бхактата, на някои места водата е замръзнала и се е превърнала в блокове лед. С други думи, Бог от време на време приема различни форми за онези, които Го обичат и им се разкрива като Личност. Но с изгряването на слънцето на Познанието – джнана - ледът се разтапя. Тогава човек повече не чувства, че Бог е личност, нито Го вижда с форми. Какво е Той, тогава не може да бъде описано. А и кой остава, за да изрази какво е Бог? Онзи който би се опитал да направи това, изчезва. Той повече не може да намери своето ‘аз’.

“Ако човек анализира себе си, той не открива такова нещо като ‘аз’. Вземете например една глава лук. Първо обелвате външната люспа. Тогава виждате по-плътните бели обвивки. Ако започнете да ги махате една по една, накрая няма да откриете нищо вътре.

“В това състояние човек не открива съществуването на егото. А и кой е останал, за да го търси? Кой може да опише как се чувства в това състояние – в своето собствено Чисто Съзнание – кой може да обясни истинската природа на Брахман? Веднъж една кукла направена от сол тръгнала да мери дълбочината на океана. Веднага щом влязла във водата, тя се разтопила. Не останал никой, който да измери неговата дълбочината.

“Има един белег на Съвършеното Познание¹. Той е следния: когато го постигне, човек става тих. Тогава ‘азът’, който може да бъде оприличен на куклата направена от сол - се разтапя в океана на Сатчитананда² и става едно с Него. Не е останало и най-малкото разграничение между тях.

“Докато процесът на мислене и анализиране не е приключил, човек се отдава на шумни дискусии. Но когато размишленията свършат, той става тих. Ако един празен съд се потопи в езеро, той бълбука и шумоли само докато се напълни с вода. Но когато водата вътре и извън него стане едно и той вече е пълен, не се чува звук.

“В стари времена хората са казвали, че нито една лодка не се връща обратно, щом веднъж навлезе  в ‘черните води’ на океана.

“Всички проблеми и притеснения свършват, когато ‘азът’³ умре. Можеш да размишляваш хиляди пъти, но ‘азът’ не изчезва. За хора като вас и мен е добре да чувстваме: ‘Аз обичам Бог’.

“За бхактите Брахман е Сагуна⁴. С други думи, според бхактите той притежава качества и Се разкрива на хората като Личност приемаща различни форми. Онзи, който всъщност чува молитвите, е Личностният Бог. Молитвите, които изричате са насочени само към Него. Вие сте поклонници, а не джнанини или ведантини. Няма значение дали приемате Бог с форма или не. Достатъчно е да чувствате, че Той е Личност, която чува молитвите, която създава, съхранява, унищожава и е надарена с безкрайни сили.

“Много по-лесно е да достигнеш Бог следвайки пътя на религиозната отдаденост и любов към Него.”

Да видиш Бог – с или без форма

Един поклонник от Брахмо Самадж пита: “Господине, възможно ли е за нас да видим Бог? Ако е така, защо не го виждаме?”

Поклонникът – По какъв начин човек може да види Бог?

Шри Рамакришна – Можеш ли да плачеш със силно желание в сърцето си за Него?

“Хората изплакват цели съдове от сълзи за своите деца, жени и пари. Но кой плаче за Бог? Докато едно дете си играе, майка му готви или върши другите си домашни задължения. Но когато на него му омръзнат играчките, когато то ги захвърли настрани и започне да плаче, тя сваля ориза от огъня, втурва се и го взема на ръце.

Същият бхакта – Господине, защо има толкова много вярвания по отношение на формата на Бог? Някои казват, че Той е с форма, а други – че е безформен. А дори и сред вярващите в Бог като Личност чуваме за толкова много различни форми. Защо има такова объркване?

Шри Рамакришна – Един поклонник мисли за Бог така, както Го вижда. В действителност няма объркване. Ако бъде достигнат по някакъв начин, Той Самият ще обясни всичко. Ако никога не си бил в определен квартал, как можеш да знаеш всичко за него?

“Чуйте една история. Един човек отишъл да се облекчи и видял малко животно на едно дърво по пътя. Когато се върнал, той казал на друг човек: ‘На онова дърво ей там видях едно красиво червено животно.’ Вторият човек отговорил: ‘Когато аз отивах да се облекча, също го видях. Но то не е червено, а зелено.’ Трети човек рекъл: ‘Не, не, и аз го видях. То е жълто.’ По същия начин много други се включили: ‘Не, животното е сиво, лилаво, синьо...’ и така нататък. Всичко това прераснало в кавга. Тогава те отишли до дървото и видели един човек да стои там. Когато го попитали, той казал: ‘Аз живея под това дърво. Знам животното много добре. Всичко което казвате, е вярно. Понякога то е червено, понякога зелено, друг път жълто или синьо и още много други цветове. А понякога изобщо няма никакъв цвят. Това е хамелеон. Понякога има цвят, а друг път – не.’

“Това означава, че само човек който винаги мисли за Бог може да знае Неговата истинска природа. Само той знае, че Бог може да бъде видян в различни форми и състояния. Той е с качества, а също и без качества. Единствено онзи, който живее под дървото знае, че хамелеонът има различни цветове, а понякога въобще няма цвят. Другите хора само спорят, карат се и си създават главоболия.

“Кабир¹ е казвал: ‘Безформеният Абсолют ми е Баща, а Богът с форма - моя Майка.’

“Бог се разкрива на своя бхакта във формата, която той обича най-много. Любовта на Бог към поклонника няма граници. В Пураните² е писано, че Господ е приел формата на Рама заради героичния бхакта Хануман. Но формите и аспектите на Бог изчезват, когато човек започне да разграничава според философията на Веданта. Окончателното заключение на това разграничение е: единствено Брахман е реален, а този свят от имена и форми е илюзорен. За човек е възможно да вижда формите на Бог или да мисли за Него като за Личност, само докато има съзнанието за себе си като за бхакта, или поклонник на Бог. От гледна точка на разграничението, ‘егото, или азът на поклонника’ го държат малко по-далеч от Бог.

“Знаете ли защо фигурите на Кришна и Кали са само три и половина лакътя високи? Заради разстоянието. Отново поради същата причина слънцето изглежда малко. Но ако се приближите до него ще видите, че то е толкова голямо – отвъд вашите представи. Защо изображенията на Кришна и Кали са тъмносини на цвят? Това също е заради разстоянието - както водата на едно езеро изглежда зелена, синя или черна отдалеч. Приближете се, вземете малко от нея в дланта си и ще откриете, че тя няма цвят. Небето също изглежда синьо от разстояние. Приближете се до него и ще видите, че то въобще няма цвят.

“Затова казвам, че в светлината на разсъжденията на Веданта, Брахман няма атрибути. Истинската природа на Абсолюта не може да бъде описана. Но дотогава докато вашата индивидуалност е реална, еднакво реални са и различните форми на Бог и чувството, че Бог е Личност.

“Пътят за вас е този на бхакти. Той е много добър; това е един лесен път. Кой би могъл да опознае безкрайния Господ напълно? А и каква нужда има човек да познава Безкрайното? Придобивайки рядката привилегия да бъдем родени като хора, нашата най-висша потребност е да развием любов към Бог в Неговите Лотосови Нозе.

“Ако една стомна с вода е достатъчна да утоли жаждата ми, защо ми е да измервам количеството на водата в цялото езеро? Ако човек се напива от половин бутилка вино – тогава каква нужда има той да изчислява количеството на алкохола в цялата кръчма? Защо му е да познава Безкрайното?”

Признаци  на  реализацията  на  Бог  –  седемте  нива  и  познанието  на  Брахман

Шри Рамакришна – Ведите описват различните състояния на един брахмаджнанин. Но пътят на джнана е много труден. Ако в човек присъства дори само едва забележима следа от желание за ‘жена и злато’, той не може да достигне джнана. Този път не е за века на Кали, материалистичния век.

“Петото ниво се намира в гърлото. Когато умът се издигне до него, човек изгубва цялото си невежество и всяка илюзия. Тогава той не обича да говори и чува за нищо друго освен за Господ. Ако хората около него заговорят на светски теми - той веднага напуска мястото.

“Шестото се намира в челото. Когато умът достигне там, човек вижда божествената форма двадесет и четири часа в денонощието. Но дори тогава в него остава частица от съзнанието за аза. Такъв човек се чувства опиянен от видението на тази върховна и неповторима форма. Той се опитва да я докосне и прегърне, но не може. Като светлината на фенера - човек чувства, че може да я докосне, но поради стъклото пред нея не може да го направи.

“На върха на главата се намира седмото ниво. Когато умът се издигне до него, човек навлиза в самадхи. Тогава той директно възприема Брахман. Но в това състояние тялото му не продължава да живее дълго. Той винаги остава в безсъзнание за външния свят и ако някой се опита да сложи мляко в устата му, то се разлива навън. В такова състояние тялото на човек отпада след двадесет и един дни. Това е състоянието на брахмаджнана. Но за вас пътят е този на бхакти – той е много добър и лесен.

“Веднъж един човек ме попита: ‘Господине, можете ли да ме научите на самадхи?’ (Всички се смеят.)

“Всички действия свършват след самадхи. Действия като пуджа, джапа², както и всички светски дейности отпадат. В началото човек е свръх-активен с различни видове карма³, но когато се приближи към Бог, действията стават все по-слабо и по-слабо изразени до такава степен, че дори възпяването на Божиите имена и слава спира. (На Шиванатх) Докато ти още не беше дошъл на празника, хората говореха толкова много за теб и за добродетелите ти. Но веднага щом се появи, приказките спряха. Сега всички са щастливи дори само да те гледат. Те просто си казват: ‘Ах! Ето го Шиванатх Бабу.’ Всички други разговори за теб спират.

“След като бях достигнал самадхи, веднъж отидох на брега на Ганг, за да изпълня тарпан⁴. Но веднага щом взех вода в дланта на ръката си забелязах, че пръстите ми сякаш сами се отварят и водата изтича между тях. Плачейки попитах Халадхари: ‘Братовчеде, какво означава това?’ Той отговори: ‘В свещените книги то се нарича ‘галитахаста’⁵. След като види Бог - такива задължения и ритуали като изпълняване на тарпан, отпадат за човек.

“Когато има санкиртан, човек отначало пее: ‘Нитай амар мата хати⁶’, но когато религиозното чувство се задълбочи, той пее само ‘Хати! Хати!’ После просто - ‘Хати’, а накрая - само ‘Ха!’ и навлиза в самадхи. Тогава този който допреди малко е пеел, не изрича нито дума.

“Като на гощавка дадена на брахмини. В началото има такава активност! Но когато брахмините седнат с чиния от листо пред тях, голяма част от шума спира. Човек може да чуе само: ‘Донесете малко лучи⁷ тук’. Докато всички си хапват от различните ястия, три четвърти от шума е утихнал. А когато накрая ядат от изварата, може да се чуе само звука ‘суп, суп’ - на мляскане. (Всички се смеят.) Може да се каже, че никой не изрича нито дума. Когато гощавката свърши, всички отиват да спят. Тогава царува абсолютна тишина.

“Затова казвам, че в началото има голяма активност. Колкото повече напредваш по пътя към Бог, толкова по-малко карма остава. Накрая, цялата карма се изчерпва и следва самадхи.

“Когато една жена чака дете, нейната свекърва намалява задълженията й. В десетия месец тя е почти свободна от работа. Когато детето се роди, единственото нейно задължение е да се грижи за бебето. Всички грижи в домакинството се поемат от свекървата, сестрата на съпруга или неговата по-голяма снаха.”

“Общото правило е, че тялото на човек не оцелява след самадхи. Но някои личности като Нарада или аватари⁸ като Чаитаня Дева остават да живеят, за да учат човечеството. След като изкопае кладенец, човек обикновено изхвърля лопатата и другите инструменти. Но има и такива хора, които ги запазват като мислят, че те биха могли да потрябват на съседите им. По същия начин махапурушите, великите души, чувстват състрадание към другите заради техните нещастия. Те не са егоистични и не се задоволяват само със своето собствено просветление. Вие много добре знаете как се държат егоистичните хора. Ако ги помолите да се изпикаят на определено място, те няма да го направят, за да не би случайно така да ви сторят някакво добро. (Всички се смеят.) Ако ги помолите да ви купят сандеш⁹ за един пайс¹0 от някой магазин, те ще го оближат по пътя. (Всички се смеят.)

“В някои хора има специално проявление на божествена сила. Обикновеният човек се страхува да учи другите. Парче сухо дърво хабате може да плува на повърхността на водата, но потъва под тежестта дори на една птица. А светци като Нарада са като тежки дървени трупи, бахадури. Такова дърво не само плува над водата, но може да пренася хора, волове и дори слонове.”  

Седма глава

Молитвената  система  на  Брахмо  Самадж  и  разговор  за  величието  и  славата  на  Бог

Шри Рамакришна (към Шиванатх и другите поклонници от Брахмо Самадж) – Кажи, скъпи ми господине, защо вие говорите токова много за славата и величието на Бог? Попитах същото и Кешаб Сен. Един ден той и неговите последователи дойдоха в храма на Кали. Аз му казах: “Бих искал да те чуя да изнасяш лекция.” Това беше подготвено в Чандни, на гхата на Ганг, и Кешаб започна да говори. Той говори толкова добре; навлязох в самадхи. По-късно попитах Кешаб: “Защо говориш толкова много за тези неща: ‘Господи, какви прекрасни цветя си създал! Сътворил си небето, звездите, морето...!’ и т.н.?” Тези, които в живота обичат разкоша, обичат да говорят за Божието великолепие.

“Затова казвам, че човек търси онзи, в когото намира радост. Какъв е смисълът за него да се интересува къде живее този човек, колко сгради и градини притежава, какви богатства и роднини, колко слуги - мъже или жени - има? Когато видя Нарендра, аз забравям за всичко. Никога не съм го питал дори по погрешка къде живее, какъв е баща му, колко братя има и така нататък.

“Гмурнете се дълбоко в сладостта на Бог. Каква нужда имат хора като нас да знаят за безкрайните творения на Господ и за Неговото безгранично великолепие?

Шри Рамакришна запява песен със своя мил глас:

Гмурни се дълбоко, дълбоко, дълбоко - О ум,

Търси все по-надолу, надолу, надолу - във водата;

Там ще откриеш бисера на према³.

Вриндаван се намира в сърцето ти;

Там Той вечно играе със своите любими другари.

Търси и гледай; търси и гледай; търси и гледай.

Ще го откриеш.

Запали, запали, запали - О ум,

Нека тя безспирно гори

С неизменен пламък в твоето сърце.

Кой е този, който направлява лодката ти - О ум,

Кабир казва: “Чуй, чуй, чуй! Това е твоят Гуру.

Медитирай върху неговите свещени нозе.”

После той продължава: “Вярно е също така, че след като види Бог, бхактата иска да бъде свидетел на Неговата лила⁴. След като убил Равана - демонът отвлякъл съпругата на Рама, Сита - Рамачандра влязъл в Ланка. Никаша, старата майка на Равана, се опитала да избяга. Лакшман, братът на Рама, казал: ‘Братко Рама, гледай! Колко странно! Никаша е толкова стара и е изстрадала загубата на всичките си синове, но въпреки това се страхува за собствения си живот и си плюе на петите.’ Рамачандра уверил Никаша, че няма да й стори зло, извикал я при Себе си и я попитал за това. Тя отговорила: ‘Рама, бях способна да стана свидетел на цялата Твоя лила, благодарение на това, че бях жива през всичките тези години. Искам да живея още, за да мога да виждам още от нея.’ (Всички се смеят.)

Един поклонник от Брахмо Самадж пита: “Господине, вярвате ли в прераждането?”

Шри Рамакришна – Да, казват че има прераждане. Но как можем ние с нашия нищожен интелект да разберем деянията на Бог? Много хора са казвали, че има прераждане, затова не бих могъл да не вярвам в това. Бхишма Дева е лежал на легло от стрели, докато умирал. Всички Пандави стояли около него заедно с Шри Кришна. Те видели сълзи да плуват в очите на Бхишма Дева. Арджуна казал на Шри Кришна: “Приятелю, колко странно е това! Дори такъв човек като нашия дядо Бхишма – истинен, себеконтролиран, върховно мъдър и един от осемте Васу⁵ – дори той плаче по време на своята смърт под въздействието на майа. Когато Шри Кришна попитал Бхишма за това, той отвърнал: “Шри Кришна! Знаеш много добре, че не това е причина за моята скръб. Като виждам, че страданията на Пандавите⁶ – тези, които имат Самия Бог за свой Кочияш - нямат край, аз плача защото си мисля, че не съм успял да разбера нищо от Божиите деяния.”

***

Когато музиката свършва, Шри Рамакришна ляга по очи на земята, за да изрази преклонението си пред Майката на Вселената. Докато предлага своята почит към Нея, той казва: “Бхагавата – бхакта – Бхагаван!⁷ Поклон в нозете на джнанините, поклон в нозете на бхактите на Бог с форма и поклон в нозете на бхактите на Безформения Бог; поклон в нозете на Брахмаджнанините от миналото, поклон в нозете на Брахмаджнанините от днешния Брахмо Самадж.”

Вени Мадхав е направил приготовления от различни видове вкусни ястия, с които успява да нахрани всички събрали се гости до насита. Шри Рамакришна също опитва от прасада изпълнен с радост в компанията на бхактите.

 

IV част

Шри  Рамакришна  дава  наставления  на  Виджайкришна  Госвами  и  други  поклонници  от  Брахмо  Самадж

Първа глава

Разговор  с  Виджай

Виджайкришна Госвами е дошъл да види Шри Рамакришна в храма на Кали в Дакшинешвар. Той е придружен от трима или четирима поклонници от Брахмо Самадж. Днес е 14 декември, 1882г. Всички са дошли от Калкута с лодка заедно с Баларам - близък последовател на Шри Рамакришна, семеен човек. По това време Шри Рамакришна си почива за кратко след обяда си. Обикновено в неделя в Дакшинешвар идват много хора. Но онези бхакти, които искат да говорят с него лично, идват в други дни.

Шри Рамакришна седи на дървеното легло. Виджай, Баларам, М. и някои други поклонници седят на малко килимче, а останалите са седнали на голия под с лице към святия човек. През западната врата на стаята се вижда Ганг. Зимните му води са неподвижни и бистри. Точно зад вратата е западната полукръгла веранда. Отвъд нея са цветните градини, а след тях - укрепения бряг на реката. Там се носят водите на святия Ганг - избавителя от греховете - които радостно мият нозете на храма на Бог.

Зима е и всички са облечени с вълнени дрехи. Виджай страда от остри колики, затова си е взел лекарство в малко стъклено шишенце. В определения час, той ще си изпие дозата от него. От известно време Виджай е платен проповедник в Садхаран Брахмо Самадж и трябва да изнася проповеди от неговия амвон. Но напоследък той има противоречия с организацията по различни въпроси. Тъй като е приел назначението, сега се чувства безпомощен, защото не е свободен да действа и да изразява своите собствени възгледи. Виджай произлиза от много религиозно семейство – от рода на Адвайта Госвами. Адвайта Госвами е бил джнанин, който медитирал върху безформения Брахман и в същото време е показвал любов към Бог в най-висша степен. Бил е един от главните последователи на Шри Чаитаня. Когато танцувал, той ставал луд от любов по Хари. Докато играел, губел всяко чувство за реалността до такава степен, че дори дрехата на него се свличала на земята.

Виджай се е присъединил към Брахмо Самадж, където медитира върху безформения Парабрахман. Но във вените му тече кръвта на неговия велик предшественик – големия бхакта Адвайта Госвами. Затова семето на любовта към Бог е готово да покълне в него – необходимо е само да дойде точното време. Поради тази причина той е неустоимо запленен от състоянието на Шри Рамакришна, който е дълбоко опиянен от божествената любов към Хари – състояние, което се среща много рядко. Точно както змията, омаяна от музиката на змиеукротителя стои изправена пред него, Виджай стои до светеца, очарован от безкрайния поток от мъдри и божествени думи, който се лее от святите устни на Шри Рамакришна. А когато той танцува от любов към Бог като дете, Виджай също танцува с него.

***

 

Днес първата тема на разговор е за Вишну, който се е самоубил в дома си като си прерязал гърлото с нож.

“Вярвам, че това е неговия последен живот. В предишния си живот той е направил много, но част от работата е останала недовършена. Изглежда така, сякаш в този живот той е свършил именно нея.

“Човек трябва да вярва в склонностите, придобити от миналите животи, санскарите. Казват, че един човек практикувал шава садхана¹. Седейки в гъста гора, той боготворял Бхагавати, Божествената Майка. Но започнал да получава страшни видения и накрая един тигър го разкъсал. Там имало и друг човек, който се бил покатерил на едно дърво от страх заради тигъра. Като видял мъртвото тяло и приготовленията за ритуала, той слязъл, пийнал малко светена вода и седнал върху трупа. Бил изпълнил само малко джапа, когато Бхагавати се появила пред него и му казала: ‘Дете мое, много съм удовлетворена съм от теб. Поискай някакъв дар от мен.’ Той се поклонил ниско в Лотосовите Нозе на Божествената Майка и казал: ‘Майко, мога ли да Ти задам един въпрос? Останах онемял от удивление пред Твоето деяние. След толкова много приготовления, този човек практикуваше садхана в продължение на много дни, но Ти не го благослови. От друга страна, аз не знам нищо, не разбирам нищо, никога не повтарям Твоето име нито практикувам някакви духовни дисциплини, нямам духовно познание нито бхакти – и все пак получавам толкова голяма милост от Теб!’ Бхагавати се засмяла и казала: ‘Дете мое, ти не помниш своите минали животи. В много прераждания ти изпълняваше садхана за Мен. По силата на тази садхана всички тези неща бяха приготвени за теб, по същата причина ти беше благословен и с Моето явление. Сега кажи, каква благодат искаш?’”

Един бхакта казва: “Чувствам страх, когато слушам за самоубийството.”

Шри Рамакришна – Самоубийството е голям грях, човек ще трябва да се връща в този свят отново и отново, за да страда от неговите изпитания и мъки. Но ако човек прекрати живота си след като види Бог, това не е самоубийство. Няма вреда в това да се откажеш от тялото по този начин. Някои хора свършват с живота си след като постигнат джнана. Когато златната фигура бъде отлята в глинения калъп, след това той може да бъде запазен или счупен и изхвърлен.

“Преди много години едно момче идваше често тук от Баранагор. Той беше на около двадесет години. Казваше се Гопал Сен. В мое присъствие изживяваше толкова силен екстаз, че Хридай трябваше да го държи, за да не падне и да си счупи нещо – по-късно чух, че паднал и си начупил крайниците. Един ден той докосна краката ми и каза: ‘Господине, повече няма да мога идвам и да ви виждам. Затова си вземам сбогом с вас.’ Няколко дни по-късно научих, че е оставил тялото си.