Блажените слова на Шри Рамакришна

Четирите  вида  хора.  Привързаността  към  “жена  и  злато”  -  отличителната  черта  на  светския  човек

Шри Рамакришна – Могат да се разграничат четири основни вида измежду хората – обвързаните души, тези, които се стремят към освобождение, освободените и вечно-свободните. Светът е като една рибарска мрежа, дживата¹ – като риба, а Господ - чиято майа съставлява света - е като рибар. Когато рибите попаднат в мрежата, много от тях се опитват да я разкъсат и да избягат, за да се освободят. Те са като хората търсещи освобождение. Не всички които се опитват да избягат обаче, успяват. Само няколко от тях се изплъзват с плисък. Тогава рибарите викат: “Виж, онази голяма риба избяга!” Тези две или три риби са като освободените души. А някои са толкова предпазливи по природа, че никога не попадат в мрежата. Те са като вечно-свободните – Нарада и някои други светци са такива - никога не попадат в мрежата на света. По-голямата част обаче продължават да си живеят в мрежата спокойно и не осъзнават факта, че са уловени в нея и ще умрат. Като си остават вътре, те се стрелват право напред, носейки мрежата със себе си и се опитват да скрият телата си в тинята. Не се опитват да избягат, а се заравят още по-дълбоко. Тези риби са като обвързаните души. Те живеят вътре и си мислят: “Много сме щастливи тук.” Обвързаните дживи си остават привързани към света, към “жена и злато”. Те си стоят потопени в морето на злото и си мислят, че са много добре там. Тези които се стремят към освобождение и освободените гледат на света като на смъртен кладенец – не го харесват. Затова някои от тях, когато достигнат джнана и видят Бхагаван, се отказват от телата си. Но това се случва много рядко.

“Обвързаните създания, които са заплетени в светското, никога не осъзнават това по някакъв начин. Те страдат от такава агония, от толкова много мъки, изправят се срещу безброй опасности; и въпреки това не се пробуждат.

“Камилата обича да яде трънливи храсти. Колкото повече ги дъвче, толкова по-силно кръвта шурти а от устата й. Но тя продължава да ги яде и никога не се отказва от тях. Светският човек изживява такова страдание и болка; и въпреки това той много скоро забравя това и се връща към стария си начин на живот. Може да се случи жена му да умре или да се окаже невярна. Но виж ти! След няколко дни той се е оженил отново.

“Или като някои майки: синът на една от тях например умира и тя изживява непоносимо страдание; но минава малко време – и тя забравя всичко. Извън себе си от мъка до преди няколко дни, майката на това момче вече си прави прическа и си слага украшения. Един баща се разорява от женитбата на дъщерите си, но въпреки това продължава да създава деца година след година. Някои хора изгубват всичко по съдилищата. И пак прибягват към съда! Не могат да изхранят децата, които имат, нито да ги облекат или да им дадат приличен подслон; не могат да ги образоват, нито да се грижат за тях правилно – и все пак създават още деца всяка година.

“Понякога тяхното състояние може да бъде сравнено с това на една змия, която се опитва да погълне къртица. Змията не може да преглътне къртицата, нито да я изплюе. Обвързаната душа може да е разбрала, че няма никакъв смисъл в този начин на живот, че той е като суха слива – само люспи и семки – и все пак не може да се откаже от него. Не може да обърне ума си към Бог.

“Веднъж срещнах един роднина на Кешаб Сен, около петдесетгодишен. Той играеше карти - като че ли не беше дошло време за него да помисли за Бог.

“Обвързаната душа има и друга отличителна черта. Ако бъде издигната от светския живот към по-добро място, тя ще започне да крее и вехне до смърт. Червеят, който живее в изпражненията, чувства удоволствие само в тях и вирее само там. Ако го сложите в съд с ориз - ще умре.”

Всички стоят мълчаливи.

     

Трета глава

Дълбоката  отреченост  -  вайрагя,  и  светският  човек

 Виджай – Какво състояние на ума трябва да постигне една обвързана душа, за да се освободи?

Шри Рамакришна – По милостта на Бог, когато човек развие дълбока отреченост, вайрагя, той може да бъде освободен от примката на “жена и злато”. Какво представлява дълбоката отреченост или безстрастие? “Всичко ще се случи с течение на времето; нека сега просто повтарям името на Бог” – това е мека вайрагя. Праната¹ на онзи, който е обладан от дълбоко безстрастие става неспокойна за Бог – както майката за детето в своята утроба. Този който има дълбока отреченост, не иска нищо освен Бог. Светът му се струва като дълбок смъртен кладенец и той чувства страх, че ще бъде удавен в него. Гледа на своите роднини като на отровни змии; винаги иска да избяга от тях. И наистина го прави. Такъв човек не мисли, “Нека първо осигуря семейството си; след това ще помисля за Бог.” Той притежава голяма волева сила.

“Какво е дълбокото безстрастие ли? Чуйте една история. Веднъж в определена област имало суша. Всички селяни копаели канали, за да доведат вода отдалеч. Един селянин бил твърдо решен да не спира да копае, докато не прокара канал от своята нива до реката. Дошло време за банята му. Неговата жена изпратила масло за баня по дъщеря им. Дъщерята казала: ‘Татко, време е за баня. Намажи се с масло и се изкъпи.’ Селянинът извикал: ‘Махни се оттук! Имам още много работа’. Било пладне. Той продължавал да работи в полето и дори не си помислял за баня. По-късно дошла жена му и казала: ‘Защо още не си се изкъпал? Оризът ти ще изстине. Винаги се престараваш. Ако работата още не е свършена, ще я свършиш утре или след като се нахраниш.’ Селянинът гневно я нахокал и я подгонил с лопата в ръце, викайки: ‘Какво!?! Нямаш ум в главата си! Няма дъжд. Реколтата умира. Какво ще ядат децата? Ще гладувате до смърт. Дадох дума, че ще доведа вода в полето днес. След това ще мисля за храна и баня.’ Виждайки състоянието и решителността му, жената побягнала. Той работил тежко и усилно през целия ден и накрая свързал реката с полето си. Тогава се успокоил и се изпълнил с щастие. Върнал се у дома си, извикал жена си и й казал: ‘Сега ми донеси малко масло за баня и ми приготви тютюн.’ След което безгрижно се изкъпал, нахранил се и щастливо захъркал. Този вид решителност е пример за дълбока вайрагя.  

“А имало и друг селянин, който също прокарвал канал от своята нива. Жена му отишла при него и казала: ‘Късно е. Хайде, няма нужда да работиш толкова тежко.’ Без много да противоречи, този приятел оставил на земята лопатата и казал: ‘Тъй като ме викаш, идвам си.’ (Всички се смеят.) Затова той не успял да докара вода до своята нива. Това е пример за мека вайрагя.

Както водата не може да бъде отведена до полето без голяма решителност, така и Бог не може да бъде реализиран от човек без такава.

 

Четвърта глава

Робуването  на  “жена  и  злато”

Шри Рамакришна (на Виджай) – Преди идваше тук много често, защо вече не го правиш?

Шри Рамакришна – “Жената и златото” обвързват човека. Той губи свободата си. Когато имаш жена, се нуждаеш от “злато”. И заради това трябва да бъдеш роб на друг човек. Губиш свободата си и не можеш да действаш както искаш.

“Свещениците на храма на Говиндаджи отначало били безбрачни. По това време те притежавали големи умствени и духовни сили. Веднъж Кралят на Джайпур изпратил да ги повикат, но те не му се подчинили. Вместо това казали на пратеника: ‘Нека Кралят дойде.’ След като се консултирал със съветниците си, Кралят уредил те да се оженят. Оттогава нататък нямало нужда да ги вика. Те сами идвали при него и казвали: ‘Ваше Величество, идваме с благословии. Носим осветени цветя от храма. Благоволете да ги приемете.’ Те ходели в двореца, защото винаги се нуждаели от пари по една или друга причина: за построяването на нова къща, за церемонията по захранване с първия ориз на техните деца или за ритуалите свързани със започването на образованието на синовете им.

“Има една история за хиляда и двестате неда и хиляда и тристате неди¹. Синът на Нитянанда Госвами – Вирбхадра - имал за свои ученици хиляда и триста неда. Когато те достигнали духовно съвършенство, Вирбхадра се разтревожил. Той си помислил: ‘Всеки от тях стана съвършен духом. Затова всичко което кажат на хората, ще се сбъдва. По който и път да поемат, те могат да причинят някаква вреда. Защото ако някой дори несъзнателно им стори нещо лошо, той ще страда’. Като размишлявал така, Вирбхадра извикал своите ученици и им казал: ‘Идете на брега на Ганг, изпълнете служба и ежедневните си практики и елате при мен.’ Хиляда и тристате неда били достигнали до такова съвършенство, че навлезли в самадхи докато медитирали. Дошъл приливът, но те не осъзнали това и останали потопени в медитация дори когато настъпил отливът. От всички тях, стотима отгатнали какво щял да ги помоли да направят Вирбхадра. Тъй като човек не бива да показва неподчинение към своя Гуру, те решили да изчезнат и никога да не се върнат да го видят. Останалите хиляда и двеста неда се върнали при него. Той им казал: ‘Тези хиляда и триста неди ще ви служат. Моля ви оженете се за тях.’ ‘Както желаете’ – отговорили те – ‘но стотима от нас си тръгнаха’. С всеки от тях обаче, заживяла по една неди като негова жена. В резултат на това, те загубили своите духовни сили. Аскетизмът им вече не притежавал предишния жар. Животът с жени им отнел духовността и унищожил свободата им.

“Ако веднъж завинаги развиеш дълбока отреченост, вайрагя, и реализираш Бог, повече няма да чувстваш привързаност към жените. Да предположим, че имаме два магнита - един голям и един малък. Кой ще привлече желязото? Със сигурност големия. Големият магнит е Господ. Сравнена с Него, жената е малък магнит. Какво може да направи жената?

Един бхакта – Господине, трябва ли да мразим жените?

Шри Рамакришна – Онези които реализират Бог, повече не гледат на жените с очите на похотта. Така че каква причина имат те да се страхуват? Те действително виждат жените като многобройни аспекти на Божествената Майка. Затова ги боготворят като Самата Нея. (На Виджай) Идвай от време на време. Много се радвам да те виждам.

Истински  ачария  е  онзи,  който  е  получил  заповед  от  Бог  да  учи  другите

 Виджай – Трябва да върша работата на Брахмо Самадж. Затова не мога да идвам често тук. Ще ви посещавам, когато ми е възможно.

Шри Рамакришна – Задачата на религиозния учител е наистина трудна. Човек не може да учи другите без директна заповед от Бог. Ако той проповядва без да е получил такава заповед, хората няма да го слушат. Такова учение не носи сила. Първо човек трябва да реализира Бог чрез практикуване на религиозни дисциплини. Тогава, снабден с пълномощие от Господ, той може да изнася лекции. В Камарпукур имаше едно езеро наречено Халдарпукур. Някакви хора се облекчаваха всеки ден на брега му, а други, които идваха сутринта да ползват водата на езерото, започваха да крещят по техен адрес с неприличен език и вдигаха голяма врява. Но обидите не помагаха; на следващата сутрин положението беше същото. Накрая един полицай изпратен от Компанията (Общината) сложи табела: ‘Забранено е това място да се използва с такава и такава цел. Нарушителите ще бъдат съдени.’ След това всичко спря.

“След получаване на заповед от Бог, човек може да стане ачария или религиозен учител и да изнася лекции навсякъде. Този който е получил Божията заповед, получава и сила от Него. Тогава той може да изпълнява задачата на духовен наставник.

“Веднъж един обикновен арендатор отиде на съд срещу голям земевладелец. Хората разбраха, че зад арендатора стои друг голям човек. Може би някой още по-голям земевладелец се бореше да спечели делото чрез арендатора. Човек е незначително създание. Той не може да изпълнява трудното задължение на религиозен учител без директно да е получил сила от Господ.”

Виджай – Господине, ученията на Брахмо Самадж не водят ли хората към освобождение?

Шри Рамакришна – Къде у един човек можеш да намериш способността да освободи другиго от робството на света? Само Онзи, който е сътворил майа, силата омагьосваща света - може да освободи човек от нея. Освен при Гуру Сатчитананда, другаде няма подслон за човек. Как е възможно за човек, който нито е реализирал Бог, нито е получил заповед от Него, на който не е дадена божествена сила, да спасява други хора от затвора на света?

“Един ден отивах от Панчавати към Джаутала, боровата горичка, за да се облекча. Чух силно квакане и видях, че една голяма жаба е хваната от змия. След известно време, когато се връщах, отново чух нейното ужасено крякане. Приближих се и видях, че я е хванала една дхонда¹. Тя не можеше нито да я пусне, нито да я погълне. Агонията и на двете нямаше край. Тогава си казах: Ако беше хваната от кобра, щеше да замълчи само след три квакания. А тя е хваната от дхонда! Така и двете страдаха. Егото на човек бива унищожено, така да се каже - само след три крясъка - ако попадне в ръцете на Садгуру - истински духовен учител. Но ако този учител е ‘незрял’ - и двамата страдат. Ученикът не може да бъде освободен нито от своето его, нито от оковите на света. Попадайки в ръцете на ‘незрял’ гуру, ученикът не достига спасение.”


Шеста глава

Освобождението  и  реализацията  на  Бог  настъпват  веднага  щом  майа  или  воалът  на  егото  бъде  повдигнат

Шри Рамакришна – Самото его на човек е майа. Този егоизъм е забулил всичко. Всички проблеми свършват когато чувството за “аз” умре. Ако по милостта на Бог човек осъзнае: “Не аз съм този, който прави това”, той става дживанмукта¹. Вече няма от какво да се страхува.

Ако по милостта на Гуру егото изчезне, Бог бива реализиран.

“Шри Рамачандра, който е Самия Бог е само на два и половина лакътя разстояние пред Лакшмана, Своя брат. Но Лакшмана не може да го види, защото Сита е застанала между тях. Лакшмана може да бъде сравнен с джива, индивидуалната душа, а Сита – с майа. Човек не може да види Бог заради преградата на майа. Ето вижте - слагам пред лицето си тази кърпа. Вече не ме виждате, въпреки че съм толкова близо. По същия начин Бог е Онзи, който е най-близо до нас, но не можем да го видим заради воала на майа.

Душата не е нищо друго освен въплъщение на Сатчитананда, Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта. Но тъй като майа, или егото, е създало различни упадхи² които я обвиват, тя е забравила истинския си Аз.

“Всяка упадхи променя природата на човек. Онзи който носи дхоти обшито с черна ивица³, веднага започва да си тананика любовните песни на Нидху Бабу, захваща се с игра на карти и автоматично си намира пръчка, която да използва при разходка! Ако дори болен човек обуе ботуши, той започва да си свирука и да подскача от стъпало на стъпало като англичанин. Ако някой държи писалка, той започва да драска с нея веднага щом му попадне парче хартия – такава е природата на писалката!

“Парите също са голяма упадхи. Притежаването на пари прави човек толкова различен! Той вече не е същия. По-рано един брахмин често идваше тук. Външно той беше много скромен. Веднъж отидох в Коннагар с Хридай. Докато слизах от лодката, видях брахмина да седи на брега на Ганг, може би за да се порадва на чистия въздух. Когато ни видя, той извика: ‘Хей ти, свещенико! Как си?’ Забелязах тона му и казах на Хридай: ‘Човекът сигурно се е сдобил с някакви пари. Затова говори по този начин.’ Хридай се разсмя.

“Една жаба имала рупия, която пазела в дупката си. Веднъж един слон щял да стъпи върху дупката, а жабата в пристъп на ярост вдигнала крак към него и казала: ‘Как смееш да минаваш върху мен?’ Такава е гордостта, която пораждат парите!”

“Човек може да се освободи от чувството за ‘аз’, егото, след като постигне джнана. С придобиването на джнана, той преминава в самадхи. Единствено в самадхи егото изчезва. Но е много трудно да се достигне такова Познание.

“Ведите казват, че човек преживява самадхи, когато умът достигне седмото ниво. Егото може да изчезне само когато той навлезе в самадхи. А обикновено къде се намира човешкия ум? На първите три нива. Това са нивата на отделителните и възпроизводителните органи и това на пъпа. Когато пребивава там, умът е потопен в светски желания и е привързан към ‘жена и злато’. Когато той достигне нивото на сърцето, човек вижда светлината на Бог и възкликва: ‘О, какво е това!? Какво е това?’ Следващото ниво е в гърлото. На това ниво той обича да чува и говори единствено за Бог. Когато умът се изкачи до челото, между веждите, човек вижда формата на Сатчитананда и желае до Го докосне и прегърне. Но не може да го направи. Въпреки че пламъкът на фенера се вижда, не можете да се допрете до него. Чувствате сякаш ей сега ще докоснете светлината, но това не става. Когато умът достигне седмото ниво, егото изчезва напълно и човек навлиза в самадхи.”

Виджай – Какво вижда човек, когато достигне Познанието за Брахман след като се изкачи до седмото ниво?

Шри Рамакришна – Какво се случва тогава, не може да бъде описано с думи. Навлезе ли веднъж лодката в “черните води” на океана, тя не се връща повече. Затова лодката не може да ни даде информация за океана.

“Веднъж една кукла направена от сол отишла да мери дълбочината на океана. Веднага щом влязла във водата, се стопила. Сега кой ще ни каже колко е дълбока водата? Онзи който трябва да направи това, е изчезнал. Достигайки седмото ниво, умът изчезва; човек преминава в самадхи. Това което чувства, не може да бъде описано.

“Азът (егото), който прави един човек светски и материалистичен и го привързва към ‘жена и злато’ е ‘лошият аз’. Намесата на това его създава разграниченията между въплътената душа - дживата, и Атман. Водата изглежда като разделена на две части, ако човек потопи пръчка в нея. Но в действителност тя е една. Изглежда като две неща заради пръчката. ‘Азът’ е тази пръчка. Махнете я и остава само една вода както преди това.

“Знаете ли какъв е ‘лошият аз’? Това е егото, което казва: ‘Какво!? Не знаят ли те кой съм аз!? Имам толкова пари! Кой е по-богат от мен?’ Ако крадец открадне дори и десет рупии от такъв човек, той първо му извива ръцете, за да си вземе парите, а след това хубаво го напердашва. Но въпросът не се приключва с това: крадецът е предаден на полицията и в края на краищата изпратен в затвор. ‘Лошият аз’ казва: ‘Не знае ли този мошеник кого обира? Да краде моите десет рупии! Как смее!’”

Виджай – Ако без да бъде разрушен ‘азът’, човек не може да се освободи от привързаността към света и следователно не може да изпита самадхи - тогава би било мъдро за него да следва пътя на Брахмаджнана, за да постигне самадхи. Ако ‘азът’ продължава да съществува по пътя на бхакти, човек би трябвало по-скоро да избере пътя на познанието.

Шри Рамакришна: “Вярно е, че един или двама могат да се освободят от ‘аза’ чрез самадхи; но тези случаи са много редки. Можеш да размишляваш и хиляди пъти, но ‘азът’ винаги се връща. Отрязваш пийпаловото дърво днес, но на другия ден виждаш, че то отново е покарало. Затова ако ‘азът’ не си отива, нека този мошеник остане като ‘слугата аз’. Живейте с такова отношение: ‘О, Боже, Ти си мой Господар, а аз съм Твой слуга’. ‘Азът’ който чувства, ‘Аз съм слуга на Бог’, ‘Аз съм Негов бхакта’, не вреди на поклонника. Сладките образуват киселини в стомаха, но небет шекерът (кристализираната захар) е изключение.

“Джнана йога е много трудна. Човек не може да достигне Познание, освен ако не се освободи от схващането, че той е тялото. Във века на Калиюга животът е съсредоточен върху храната. Човек не може да се освободи от чувството, че той е тялото и егото. Поради това пътят на религиозната отдаденост, бхакти, е предписван за този цикъл. Бхакти йога е лесен път. Ако възпявате Божиите имена и слава, ако Му се молите със силно желание от дъното на душата си – ще достигнете Бхагаван. Няма съмнение за това.

“Да предположим, че някой нарисува черта по повърхността на водата с бамбукова пръчка. Водата изглежда разделена на две части; но линията веднага изчезва. ‘Слугата аз’ или ‘поклонникът аз’, ‘детето аз’ е само като линия нарисувана във водата – този ‘аз’ не е истински.”

Бхакти  йога  -  пътят  за  този  век.  “Слугата аз”,  “поклонникът  аз”,  “азът”  на  детето

Виджай (на Шри Рамакришна): “Господине, казвате ни да се отречем от ‘лошия аз’. Няма ли някаква вреда в ‘слугата аз’?”

Виджай: “Тогава какво става с похотта, гнева и другите страсти на онзи, който запазва чувството за ‘слугата аз’?”

Шри Рамакришна: “Ако човек наистина се чувства като слуга на Бог - тогава изпитва само подобие на похот, гняв и другите страсти. Ако след реализирането на Бог той гледа на себе си като ‘слугата аз’ или ‘поклонника аз’, този човек не може да нарани никого. С докосването на философския камък, мечът се превръща в златен и запазва само приликата си с меч, но вече не може да убива.

“Листата на кокосовия орех изсъхват и окапват на земята оставяйки само следа (на стъблото). По тези следи човек може да отгатне, че там някога е имало палмови листа. По същия начин, егото на този който е реализирал Бог, оставя само следа и той притежава само подобие на похот и гняв. 

“Детето не е предмет на трите гуни – качествата на саттва, раджас и тамас. На него му трябва толкова време да се откаже от нещо, колкото му е било необходимо да се почувства привлечено от него. Можете да вземете от едно дете дреха струваща пет рупии, като го подмамите с кукла за половин пайс. Отначало то може да ви откаже твърдо: ‘Няма да ти я дам. Баща ми ми я купи.’ За него всичко е с еднаква стойност – няма нищо малко или голямо. Затова то няма чувство за каста. Майка му казва: ‘Виж, това е твоя по-голям брат.’ Човекът може да е дори дърводелец (по каста), но детето ще седне и ще яде с него от една и съща чиния. То не чувства омраза към никого, няма чувство за чистота или нечистота. Не го е грижа да си измие ръцете след като отиде по нужда.

“Дори след достигането на самадхи, някои хора задържат егото на слугата или егото на поклонника. Бхактата запазва съзнанието за ‘аза’. Той казва: ‘О Боже, Ти си моя Господар аз съм Твоя слуга; Ти си моя Бог, аз съм Твоя поклонник.’ Дори след реализацията на Бог, бхактата чувства това. От друга страна - ако човек постоянно практикува такова съзнание за ‘аза’, той накрая достига Бог. Този път е познат като Бхакти йога.

“По пътя на Бхакти човек може също да достигне Познание за Брахман. Бог е всемогъщ. Ако Той пожелае, може да даде на своя бхакта и Брахмаджнана. Но бхактата най-често не търси Познание за Абсолюта. Той по-скоро иска да има съзнанието, че е слуга на Бог, който е неговия Господар или че Бог е Божествената Майка, а той – Нейното дете.”

Виджай - Но онези които разграничават според философията на Веданта, също Го реализират накрая, не е ли така?

Шри Рамакришна – Той може да бъде достигнат и чрез пътя на духовното разграничение. Този път е известен като Джнана йога. Но това е крайно труден път. Разказах ви за седемте нива. Когато се изкачи седмото ниво, умът навлиза в самадхи. Ако човек достигне Познанието, че само Брахман е реален, а светът - илюзорен, тогава неговият ум се разтваря в самадхи. Но в Калиюга животът зависи от храната. В този век е трудно да имаш чувството: “Аз не съм тялото, нито ума, нито двадесет и четирите космически принципа; Аз съм отвъд болката и удоволствието, Аз съм над болестта и скръбта, старостта и смъртта.” Колкото и да мислиш и спориш, чувството че тялото е идентично с душата, все ще изникне неочаквано от някой ъгъл. Можеш да отрежеш пийпаловото дърво до корен и да си мислиш, че то е мъртво, но още на следващия ден ще видиш нова издънка да покарва от дънера му. Човек не може да се отърве от идентификацията с тялото; затова пътят на Бхакти е най-добър за Калиюга. Това е лесен път.

“‘Не искам да стана захар. Искам да ям от нея.’ На мен никога не ми се щé да казвам: ‘Аз съм Брахман’. Аз си казвам: ‘Ти си моя Бог, а аз - Твоя слуга.’ По-добре е да накараш ума да се движи между петото и шестото ниво, като лодка плаваща напред-назад между две точки. След като прекося шестото ниво, на мен не ми се иска да оставам за дълго в седмото. Имам желанието да възпявам Божествените имена и величие. Взаимоотношението на слуга и Господар спрямо Бог е много добро. Както знаете, всеки казва че вълната принадлежи на Ганг, а не Ганг на вълната. Чувството ‘Аз съм Той’ не е много благоразумно. Човек който подхранва такава идея, докато гледа на тялото като на истинския Аз, си причинява голяма вреда. Той не може да върви напред в духовния живот и завлича себе си надолу. Заблуждава сам себе си, както и околните. Не може да осъзнае собственото си състояние.

“Единствено чрез бхакти не можете да реализирате Бог. Освен ако не притежавате Према-бхакти¹, не можете да Го достигнете. Другото име на Према-бхакти е Рага-бхакти². Бог не може да бъде достигнат без такава силна любов и копнеж. Докато човек не се научи да Го обича по този начин, той не може да Го реализира.

“Има и друг вид бхакти – Вайдхи-бхакти³. Според него човек трябва да повтаря името на Бог определен брой пъти, да пости, да прави поклонения. С изпълнението на такива практики продължително време, той постепенно придобива Рага-бхакти. Без този вид отдаденост и любов, Бог не може да бъде видян. Трябва да Го обичате. Когато вашият светски и материалистичен начин на мислене изчезне напълно и умът ви отиде при Него с всичките шестнадесет анни (т.е. сто процента) - само тогава ще Го видите.

“Но някои хора достигат Рага бхакти по естествен начин. Любовта към Бог им е вродена - те я притежават от детството си. Още от малки плачат за Бог. Като например Прахлада. Вайдхи-бхакти е както когато човек движи ветрило, за да създаде полъх на въздуха. Нуждаете се от ветрило, за да направите вятър. Подобно на това, човек изпълнява джапа, подлага се на аскетизъм, пости – за да придобие любов към Бог. Но когато южният бриз сам задуха, ветрилото бива оставено настрана. Почувствате ли спонтанно любовта към Бог и према, такива действия като джапа отпадат. Ако човек е луд от любов по Бог, как би могъл той да изпълнява Вайдхи-бхакти?

“Докато не сте развили такава любов към Бог, вашето бхакти може да бъде наречено ‘незряло’. То ‘узрява’, когато прерасне в любов.

“Човек с ‘незряло’ бхакти или религиозна отдаденост не може да асимилира духовните инструкции и разговорите за Бог. Само когато фотографското стъкло е покрито с черен слой (сребърен нитрат), то улавя образа и го задържа там. Върху обикновено стъкло могат да се отразяват хиляди образи, но нито един от тях няма да се задържи – в момента в който махнете предмета, стъклото става каквото си е било. Човек не може да усвои духовните инструкции, без любов към Бог.”

Виджай – Достатъчно ли е човек да има само бхакти, за да достигне Бог и да може да Го види?

Шри Рамакришна – Да, човек може да види Бог само чрез бхакти, но това трябва да е ‘зряло’ бхакти, Према-бхакти или Рага-бхакти. Само след като придобие такава любов, той обича Бог както детето обича майка си, а майката – детето и както съпругата обича съпруга си.

Ако имате тази любов и силна привързаност, привличането породено от майа – към жена, деца, роднини и приятели, изчезва. У вас остава само доброта към тях. На такъв човек светът изглежда като чужда земя, място където той има да изпълнява само задължения. Както когато нечий дом се намира в провинцията, а той е дошъл в Калкута, за да работи; трябва да наеме къща, където да живее. Когато развиете любов към Бог, се освобождавате от привързаността си към света и светската мъдрост.

“Ако у вас има дори най-малка следа от светска мъдрост, не можете да видите Бог. Когато кибритът е влажен, можете да драскате клечка след клечка хиляди пъти, но те няма да дадат искра; само ще изхабите цял куп от тях. Умът потопен в светски желания е като такава влажна кибритена клечка.

“Когато Шримати (Радха) казала на своите приятелки: ‘Виждам Кришна навсякъде’, те отвърнали: ‘Как е възможно? Ние не можем да го видим. Да не би да бълнуваш?’ Радха рекла: ‘Скъпи мои, измийте очите си с водата на Божествената любов и тогава ще Го видите.’ (Към Виджай) Една песен на твоето Брахмо Самадж казва:

Господи, нима е възможно

Колкото и служби, жертвоприношения 

и други такива да изпълнява?

“Само веднъж да придобиете тази екстатична любов към Бог, този всепоглъщащ копнеж и отдаденост – и ще Го видите както с форма, така и без форма.”  

Шри Рамакришна – Човек не може да види Бог без чистота на сърцето. Поради привързаността към “жена и злато”, умът е станал замърсен – сякаш обвит с нечистотии. Ако иглата е покрита с кал, магнитът не може да я привлече. Измийте калта и мръсотията и магнитът я притегля. По същия начин нечистотите на ума могат да бъдат измити с водата от очите ви. Ако плачете със сълзи на покаяние и казвате: “О Боже, никога повече няма да направя такова нещо”, петната биват измити. Тогава магнитът на Бог привлича иглата на ума. Така навлизате в самадхи и виждате Бог.

“Можете да се опитвате и хиляди пъти, но не е възможно да бъде постигнато нищо без Божията милост. Не можете да Го видите без Неговата милост. Да не би да е лесно да получиш милостта на Бог? Ще трябва да се отречеш напълно от своето его. Ако чувстваш, че ти си този който върши нещата, не можеш да Го видиш. Да предположим, че един човек работи в склада на нечий дом; тогава ако някой дойде и попита собственика на дома: “Господине, бихте ли ми дали това и това от вашия склад?”, той ще отговори: “Има човек, който работи там; няма нужда аз да идвам.” Бог не се появява лесно в сърцето на човек, който чувства сам себе си свой господар.

“Но Той може да бъде видян в същия момент, в който милостта Му се излее върху вас. Един единствен от Неговите лъчи е просветлил този свят със светлината на джнана. Ето как ние сме способни да се виждаме един друг и да придобиваме различни видове познание. Човек може да види Бог само ако Той обърне собствената Си светлина към лицето Си.

“Полицейският сержант обикаля улиците през нощта с фенер в ръка⁴. Никой не може да види лицето му. Но с тази светлина той вижда лицето на всеки един и всички останали могат да се виждат. Ако искате да видите сержанта, първо трябва да го помолите. Трябва да му кажете: ‘Господине, бъдете така добър да обърнете светлината към лицето си, нека ви видя.’ По същия начин трябва да се молите на Бог: ‘О Боже бъди милостив и обърни светлината на Познанието към Себе Си, за да мога да видя лицето Ти.

“Неосветената къща е признак на бедност. Затова човек трябва да запали светлината на Познанието в сърцето си. Както се казва в песента:

Запали светлината на Познанието 

И там на Божествената Майка

Съзри блаженото лице.”

Виджай си носи лекарството, което сега трябва да изпие и Шри Рамакришна моли един бхакта да донесе вода. Той е като извор от безгранично състрадание. Тъй като Виджай е твърде беден, за да си позволи да дойде с кола или лодка, Шри Рамакришна често праща някой да го доведе при него. Този път е изпратил Баларам, който ще плати таксата за пътя. Виджай е дошъл с него. Вечерта той, Нава Кумар и други негови приятели отново се качват в лодката на Баларам, който ще ги отведе до Багх Базар гхат. М. също е в там.

***