V част Разговор  с  поклонниците  в  храма  на  Кали  в  Дакшинешвар Първа глава

Разговор  с  поклонниците  в  храма  на  Кали  в  Дакшинешвар

    Днес е петият ден от светлата половина на лунния месец, 19 Чаитра, вторник, 29 март, 1883г. След като се е наобядвал, Шри Рамакришна си почива. Същата стая в храмовата градина на Кали, Дакшинешвар; водите на Ганг се носят на не голямо разстояние пред нея. Приливът е започнал в два часa. Няколко бхакти са пристигнали. Сред тях са някои поклонници от Брахмо Самадж – Амрит и сладкогласния певец Трайлокя, който е очаровал умовете на млади и стари толкова много пъти, възпявайки величието на Божествената игра.

Шри Рамакришна – Вижте, Ракхал не е добре. Чудя се, дали газираната вода може малко да му помогне? О Боже, какво да правя? Ракхал, вземи малко прасад на Джаганатх².

Докато казва това, Шри Рамакришна претърпява странна трансформация и поглежда Ракхал с безкрайна нежност както майка, която гледа детето си; след това изрича няколко пъти името “Говинда”³ с голяма обич. Дали той вижда в момчето проявлението на Самия Бог? Ракхал е младеж с чисто сърце, който се е отрекъл от привличането на похотта и гнева. А Шри Рамакришна е опиянен от Божествената любов ден и нощ. Неговите очи са изпълнени с нежните чувства на една майка, с любовта с която се е изпълвало сърцето на Майка Яшода при вида на нейното Бебе Кришна. Поклонниците се взират в Шри Рамакришна с удивление, докато той навлиза дълбоко в самадхи. Душата му се рее високо из царството на Божественото Съзнание, тялото му е неподвижно, а очите му са фиксирани на върха на носа. Човек не може да каже дали диша или не. Къде е отишъл този, който допреди малко се тревожеше за своето дете с майчинска загриженост?

Точно тогава влиза един непознат бенгалец, облечен в джеруа⁴ и сяда на пода.

 

Втора глава

Джеруа  дрехата  на  саннясин  –  неистинността  не  е  добра

Състоянието на самадхи в Шри Рамакришна постепенно преминава. Той все още е в бхава¹. След малко започва да говори, въпреки че божественото опиянение от екстаза все още не го е напуснало.

Шри Рамакришна (при вида на монашеските дрехи на новодошлия) – И защо тази джеруа? Какво може бъде постигнато само с носенето на една дреха? Един човек веднъж казал: “Замених Чанди² за един барабан.” Първоначално той пеел святите химни на Чанди; след това биел барабана. (Всички се смеят.)

“Има три или четири вида вайрагя: измъчван от страданието в семейството, човек може да облече монашеските одежди; но такава отреченост не продължава дълго. Или пък някой останал без работа слага джеруа и заминава за Бенарес³. След три месеца семейството му получава писмо: ‘Намерих си работа тук, ще си дойда до няколко дни. Не се тревожете за мен.’ А трети, който си има всичко и на когото нищо не липсва - не се радва на своите притежания. Той стои сам и плаче за Бог. Това е истинска отреченост.

“Неистинността никога не е добра. Дори да е само в дреха, която създава погрешно впечатление. Ако дрехата на човек не отговаря на състоянието на неговия ум, тя постепенно му донася пълна гибел. Като изрича лъжи и извършва измами, човек малко по малко губи страх от тях. Много по-добре е да носиш бели дрехи (на човек от света). Привързаност към светските желания вътрешно, отклонения от идеала и в същото време външно – святите монашески одежди. Колко ужасно!”

 “За праведния човек не е добре да казва неверни думи и лъжи или да извършва действия, които не отговарят на истината дори по време на театрално представление. Веднъж отидох в дома на Кешаб, за да гледам една пиеса наречена ‘Нава Вриндаван’. Един човек донесе нещо на сцената, което наричаха ‘Кръста’ и после започна да ръси с вода, която наричаше ‘Водата на Мира’. Видях друг актьор да залита и да се олюлява в ролята на пияница.”

Един Брахмо-бхакта казва - Това беше К.

Шри Рамакришна – Въобще не е добре за един поклонник да играе такива роли. Умът не трябва да се занимава с такива неща дълго време. Той е като бяло, току-що изпрано платно и приема цвета на боята, в която го потопиш. Ако е свързан за дълго с лъжата – ще приеме нейния цвят.

“Друг ден пак отидох в дома на Кешаб, за да гледам пиесата ‘Саннясът на Нимай’⁴. Няколко ласкателни ученици на Кешаб развалиха цялото представление. Един от тях му каза: ‘Ти си Чаитаня на Калиюга.’ Кешаб ме погледна и каза със смях: ‘А тогава кой е той?’ Аз отвърнах: ‘Аз съм слугата на твоите слуги, прахта от прахта.’ У Кешаб имаше желание за име и слава.”

“Вечно-съвършените са класа сами по себе си. Не всички птици имат извити човки. Вечно-съвършените никога не са привлечени от света. Като например Прахлада.

“Обикновните хора практикуват духовни упражнения, за да развият бхакти към Бог; но те също така се привързват към света и са като омагьосани от ‘жена и злато’. Те са като мухите, които могат да кацнат на цвете, на сандеш, а също и в мръсотията. (Всички стоят тихо и мълчаливо.)

“Но вечно-съвършените са като пчелите, които кацат само на цветя, за да пият меда им. Те пият само Нектара на Божественото Блаженство. Никога нямат склонност към светските удоволствия.

“Тяхната любов не прилича на отдадеността, която човек придобива като резултат от усилени духовни практики и аскетизъм. Ритуалистичната отдаденост се състои от много джапа и изпълняване на богослужения по предписани начини. Тя е като да пресечеш едно оризово поле по заобиколен начин, а не през браздите. Или като да достигнеш отсрещното село, следвайки извивките на криволичеща река.

“Когато човек развие Рага-бхакти, Према-бхакти или любов към Бог като неговото най-близко и скъпо Същество, няма нужда той повече да практикува ритуали. Това е като да пресечеш оризовото поле след прибирането на реколтата – вече няма защо да заобикаляш браздите. Можеш да вървиш напред във всяка посока.

“Когато цялата местност е наводнена, няма нужда да следваш виещата се река. Тогава полетата са дълбоко под водата и можеш да гребеш с лодката си направо към селото отсреща.

“Без Рага-бхакти, без такава силна привързаност и страстна любов към Бог, не можеш да Го достигнеш.  

Амрита – Господине, какво чувствате по време на самадхи?

Шри Рамакришна – Не си ли чувал, че медитирайки интензивно върху черната пчела бхрамара, хлебарката също се превръща в черна пчела? Знаеш ли как се чувствам? Като риба пусната от съд на свобода в Ганг.

Амрита – Остава ли някаква следа от егото по това време?

Шри Рамакришна – Да, обикновено малко от него остава. Колкото и упорито да триеш златното зрънце в камъка, малка част от него винаги остава. Или вземи например огъня и една от неговите искри. В самадхи аз губя съзнание за външния свят напълно; но обикновено Бог запазва малка следа от егото у мен, за да мога да изпитвам радостта от общението с Него. Радостта е възможна само когато ‘аз’ и ‘ти’ съществуват.

“Но понякога Бог заличава дори и тази следа от егото. Това изживяване не може да бъде описано. То се нарича Джада-самадхи. Една кукла направена от сол отишла да мери дълбочината на океана, но преди да била стигнала далеч, се разтопила. Станала едно неразделно цяло с водите на океана. Тогава кой може да се върне и да каже колко е дълбок той?

 

VI част

Разговор  с  бхактите  за  Същността  на  Брахман  и  Изначалната  Енергия

Първа глава

Днес е третият ден от тъмната половина на лунния месец, месец Ашадха според бенгалския календар, 22 юли 1883г. Неделя е. Бхактите отново идват, за да видят Шри Рамакришна. Повечето пъти те не могат да го посещават в други дни през седмицата. В неделя имат свободно време, за да дойдат. Адхар, Ракхал и М. пристигат от Калкута в храма на Кали с нает файтон в около един или два часа следобед. Шри Рамакришна си почива след обяда си. Мани Маллик и някои други поклонници са в стаята му.

Сред тях има картина на Христос, който спасява давещия се Петър хващайки го за ръка. Има и каменен идол на Буда. Шри Рамакришна седи на дървеното легло с лице на север. Бхактите са насядали на пода, някои от тях на килим, а други – на асани¹. Всички те се взират в блаженото лице на святия човек. Недалеч от стаята на запад текат свещените води на река Ганг. Изглежда сякаш силното течение на дъждовния сезон се втурва да срещне морето, хвърляйки поглед към стаята за медитация на големия светец по пътя си.

Мани Маллик е възрастен поклонник от Брахмо Самадж, на шестдесет или шестдесет и пет години. Преди няколко дни той се е върнал от поклонение в Каши².

Мани Маллик - ...А срещнах и друг садху. Той каза: “Без контрол върху сетивните органи нищо не може да бъде постигнато! Каква полза има само да повтаряш: ‘Боже, Боже?’”

Шри Рамакришна – Знаеш ли в какво вярват такива хора? Човек първо трябва да практикува садхана: шама - контрол на ума, дама - контрол върху сетивата и титикша - въздържание. Тези хора се стремят към Нирвана. Те са ведантини и медитират само върху това: “Брахман е истински, а светът е нереален.” Това е крайно труден път. Ако светът е илюзорен, тогава ти също си илюзорен. Тези които казват това, също са нереални, а онова което казват е като сън. Но това са отвлечени теми.

“Знаете ли на какво прилича такова преживяване? То е като горенето на камфора, при което не остава остатъчен продукт. Ако изгорите една цепеница обаче, получавате пепел като остатък. Когато разсъжденията свършат, настъпва самадхи. Тогава не остава и следа от съзнанието за ‘аз’, ‘ти’ и ‘вселената’.

“Пандит³ Падмалочан беше човек с голямо духовно познание. А аз само повтарях името на Божествената Майка: ‘Майко, Майко!’ Въпреки това, той хранеше голямо уважение към мен. Падмалочан беше дворцов Пандит на краля на Бурдван. Той дойде в Калкута и беше отседнал в една градина близо до Камархати. Почувствах желание да го посетя. Изпратих Хридай да провери дали той има его или не. Беше ми казано, че няма. Тогава се срещнах с него. Такъв велик джнанин и такъв пандит, а се разплака чувайки една песен на Рампрасад от мен! Удоволствието което изпитах от разговора с него - не съм изпитвал такова разговаряйки с никого другиго. Той ми каза: ‘Откажи се от желанието си за общуване с поклонници. Иначе разни хора ще идват при теб и ще те отклонят от духовния идеал.’ Един път той влязъл в дискусия чрез кореспонденция, с Утсавананда, Гуру на Ваишнавачаран. Разказа ми една интересна случка. Веднъж било свикано събиране, за да се реши кой е по-велик – Шива или Брахма. Неспособни да стигнат до решение, пандитите накрая се консултирали с Падмалочан. С присъщото му простодушие той отвърнал: ‘Откъде да знам? Нито аз, нито някой от моите предшественици до четиринадесето коляно са виждали Шива или Брахма.’ Чувайки за отречеността от ‘жена и злато’ веднъж ми каза: ‘Защо си се отрекъл от тях? Такива разграничения като “Това са пари, а това е пръст”, са резултат от невежество.’ Какво можех да му отговоря? Казах: ‘Не знам, братко! Не обичам парите и тези работи.’”

“Имаше един Пандит, който беше много надут. Той не вярваше във формите на Бог. Но кой може да прозре неведомите пътища Божии? Бог му се разкри във формата на Адя Шакти, Изначалната Енергия. Това видение направи Пандита несъзнателен за дълго време. След като си възвърна частично съзнанието, той повтаряше само: ‘Ка! Ка! Ка!’ Беше неспособен да произнесе ‘Кали’.”

Един бхакта – Господине, вие сте се срещали с Видясагар⁴. Какво мислите за него?

Шри Рамакришна – Видясагар притежава много познания и щедрост, но не му достига вътрешен поглед и интуиция. Злато се крие заровено в него. Ако го беше открил, голяма част от неговата външна активност щеше да намалее; накрая, той би се отказал от всяка дейност. Ако знаеше, че Бог живее в сърцето му, неговият ум щеше да се насочи към Божественото чрез съзерцание и медитация. Някои хора трябва дълго време да изпълняват нишкама карма⁵ преди да могат да практикуват безстрастие и да насочат ума си към духовния идеал - и накрая да бъдат погълнати в Бог.

“Дейностите които върши Ишвар Видясагар са много добри. Има голяма разлика между дайа, състраданието и майа, привързаността. Дайа е нещо добро, но не и майа. Майа е обичта към собствените роднини на човек – жена, деца, брат, сестра, племенник, баща, майка. А дайа представлява същата тази любов насочена без разграничение към всички живи същества.”

Втора глава

Брахман  е  отвъд  трите  гуни,  Той  е  отвъд  думите.

М. – Добротата, дайа¹ - също ли е робство?

“Гуните не достигат там, където е Брахман. Те са като разбойници, които не могат да отидат на обществено място от страх да не бъдат арестувани. Саттва, раджас и тамас – и трите гуни са като крадци. Чуйте една история. Веднъж един човек минавал през една гора, когато трима разбойници го нападнали и ограбили. Единият от тях казал: ‘Защо да го оставяме жив?’ И посегнал да го посече с меча си. Вторият рекъл: ‘Не, какъв е смисълът да го убиваме? Нека му вържем ръцете и краката и да го оставим тук.’ Тогава те го вързали и си заминали. След малко третият разбойник се върнал и казал: ‘Съжалявам за това. Ранен ли си? Аз ще те освободя.’ Като го развързал, той продължил: ‘Ела с мен. Ще те заведа до главния път.’ След като вървели дълго време, достигнали пътя. Разбойникът рекъл: ‘Следвай този път. Там е домът ти.’ Човекът му казал: ‘Ти беше много добър с мен. Ела в дома ми.’ Разбойникът отговорил: ‘О не! Не мога да дойда. Полицията ще разбере.’

“Самият свят е като гора. В нея дебнат тримата разбойници саттва, раджас и тамас. Те ограбват душата, джива, от нейното духовно познание. Тамас иска да унищожи дживата. Раджас я обвързва със света. Но саттва я спасява от ноктите на тамас и раджас. С помощта на саттва гуна човек е спасен от страстите, гнева и другите злини на тамас. Освен това, саттва прерязва въжетата на света. Но дори и тя е разбойник и не може да даде крайното Познание за Бог. Но ти показва пътя, който води към Върховния Дом на Господ. Завежда те там и казва: ‘Погледни нататък. Там е домът ти.’ Дори саттва е далеч от Познанието за Брахман.

“Това което е Брахман, не може да бъде изразено с думи. Дори онзи който Го познае, не може да говори за Него. Има поговорка: ‘Лодката, която достигне черните води на океана, не може да се завърне.’

“Веднъж четирима приятели, които се разхождали, достигнали до място, оградено от висока стена. Те много искали да разберат какво има вътре. Един от тях се изкатерил по стената. Но само като надникнал и възкликнал: ‘Ах! Ах!’, след което паднал вътре. Не могъл да каже какво е видял. Всеки от тях, който се покатервал, надавал вик: ‘Ах! Ах!’ и скачал вътре. Тогава би могъл да каже какво има вътре?”

“Мъдреци като Джадабхарата и Даттарея не са могли да опишат Брахман, след като са Го реализирали. ‘Азът’ на човек напълно изчезва, когато навлезе в самадхи и достигне Познанието за Брахман. Затова Рампрасад казва: ‘Ако сам не можеш да достигнеш Брахмаджнана, О ум, извикай Рампрасад на помощ.’ Умът трябва напълно да се разтвори в Брахман. Но това не е достатъчно. Рампрасад, или егото, трябва също да изчезне. Само тогава човек достига Познание за Брахман.”

Един бхакта – Господине, възможно ли е тогава Шукадева да не е достигнал Брахмаджнана?

Шри Рамакришна – Някои казват, че Шукадева само е докоснал океана на Брахман; но не е навлязъл и не се е гмурнал в него. Затова е могъл да се върне и да даде толкова много религиозни инструкции. Според други той се е върнал след като е достигнал Брахмаджнана с цел да учи хората. Той е трябвало да разкаже Бхагавата на крал Парикшит и да учи другите по много начини. Затова Бог не разтворил неговото ‘аз’ напълно. Господ запазил в него ‘аза’ на Познанието.

Един поклонник – Може ли човек да запази организацията си след достигане на Познанието за Брахман?

Шри Рамакришна – Веднъж говорих на Кешаб Сен за Брахмаджнана. Той каза: “Моля ви обяснете какво става по-нататък.” Аз отвърнах: “Ако ти кажа това, ще станеш неспособен да запазиш организацията и последователите си.” “Тогава моля ви, спрете!” - рече Кешаб. (Всички се смеят.) Но въпреки това аз му казах: “‘Азът’ и ‘моето’ са признак на невежество. Разбирания като ‘Аз правя това; това са моите жена, деца, притежания, чест, уважение - възникват благодарение на невежеството.” На това Кешаб отговори: “Господине, ако се откажа от ‘аза’ абсолютно нищо няма да остане.” “Не те карам да се откажеш от целия си ‘аз’. Отречи само от ‘незрелия аз’ – аз върша това, това е моята жена или син, аз съм гуру и т.н. – гордостта вследствие на тези неща е ‘незрелия аз’. Отречи се от нея и запази ‘зрелия аз’, който ще те накара да чувстваш, че си слуга на Бог, Негов поклонник, че Той е единственото Действащо Лице, а ти си Негов инструмент.

Един бхакта – Може ли “зрелият аз” да създаде организация?

Шри Рамакришна – Казах на Кешаб, че “азът” който казва: “Аз съм лидер, аз формирах тази организация, аз уча хората” е “незрелият аз”. Да проповядваш религия е много трудно. Това не може да бъде направено без да получиш заповед от Бог. Неговото позволение е необходимо. Шукадева например е получил Божията заповед да разкаже историята на Бхагавата. Ако човек стане проповедник и учител след като реализира Бог и получи Неговата заповед - в това няма нищо лошо. “Азът” на такъв човек е “зрял”, а не “незрял”.

“Помолих Кешаб да се откаже от ‘незрелия аз’. Няма вреда в това да притежаваш ‘аза’ на слуга на Бог и ‘аза’ на поклонник. Казах му: ‘Говориш за организацията си. Толкова много хора постоянно я напускат’, а той отвърна: ‘Господине, през тези три години много хора от си тръгнаха Брахмо Самадж, сформирайки друга организация. Някои дори отправяха обиди, докато си заминаваха.’ Аз му казах: ‘Защо не виждаш знаците за това още в началото? Ето какъв е резултатът от приемане на ученици без разграничение...’”

“Казах на Кешаб: ‘Трябва да приемеш Божествената Майка, Изначалната Енергия. Брахман не е различен от Своята Шакти, Божествената Си Енергия. Този който е Брахман, е и Шакти. Докато имаш съзнание за тялото, осъзнаваш и двойствеността. Но тя е привидна – тази двойственост съществува само когато човек се опитва да опише какво вижда.’ По-късно Кешаб прие Кали.

“Един ден той дойде със своите ученици в Дакшинешвар. Казах му: ‘Искам да те чуя да изнасяш лекция.’ Той изнесе лекция в Чандни. След това всички отидохме на гхата на реката и дълго разговаряхме. Аз казах: ‘Самият Бхагаван в една Своя форма е бхактата, а в друга – Бхагавата, писанията. Моля ви кажете: ‘Бхагавата – Бхакта – Бхагаван’. Кешаб и последователите му повториха тези думи. Тогава ги помолих да кажат: ‘Гуру – Кришна – Ваишнава’. Кешаб отвърна: ‘Господине, не трябва да отивам толкова далеч. Иначе хората ще кажат, че съм станал ортодоксален индус.’

“Да преминеш отвъд трите гуни е крайно трудно. Човек не може да достигне това състояние без реализацията на Бог. Дживата живее в царството на майа. Същата тази майа не позволява на човек да познае Бог. Тя го държи като пленник.

“Веднъж Хридай доведе тук малко теленце. Един ден видях, че го е вързал в градината да пасе. Попитах го: ‘Хридай, защо връзваш телето всеки ден?’ ‘Чичо’, отговори той, ‘смятам да изпратя това теле на село. Когато порасне и заякне, ще го впрегна да оре.’ Когато чух думите му останах като поразен и си помислих: ‘Колко са загадъчни игрите на божествената майа! Камарпукур и Сихор² са толкова далеч от Калкута! Горкото теле ще трябва да извърви целия този път! После ще порасне. Накрая ще бъде впрегнато да оре и в продължение на дълги дни ще тегли ралото. Ето какъв е светът! Това наистина е майа!’ Паднах на земята в безсъзнание. Едва след много време съм дошъл на себе си.”

Трета глава

В  самадхи

 Шри Рамакришна остава потопен в самадхи ден и нощ. Как само минават дните и нощите му! Много пъти той говори с Бог или пее химни с бхактите. Към три и половина часа същия ден М. го вижда седнал на по-малкото легло в стаята му изгубен в божествена емоция. След известно време започва да говори с Божествената Майка.

Дали Шри Рамакришна предава духовни сили на своите ученици по този начин? За какво е всичко това? Дали той е разбрал, че след него те ще учат хората, и прави приготовления за това? Освен М., Ракхал също е в стаята. Шри Рамакришна е все още в състояние на частична съзнателност. Той казва на Ракхал: “Беше ми ядосан, нали? Знаеш ли защо те ядосах? Имаше причина за това. Само тогава лекарството щеше да подейства. Хирургът първо довежда абсцеса до критично състояние. Само след това слага билки отгоре му, за да може той да се пукне и изсъхне.”

След малко Шри Рамакришна казва: “Видях, че Хазра е сух като парче дърво. И въпреки това живее тук. Защо ли? Това си има смисъл. Джатила и Кутила² подхранват играта.”

(На М.) “Човек трябва да приема формите на Бог. Знаеш ли значението на образа на Джагадхатри? Тя е Носителката на вселената. Без Нейната подкрепа и защита вселената ще падне от мястото си и ще бъде разрушена. Онзи, който може да укроти слона на своя ум – само в неговото сърце изгрява Джагадхатри.”

Ракхал – Умът е луд слон.

Шри Рамакришна – Затова лъвът на Божествената Майка държи слона под контрол.³

На смрачаване в храма започва изпълняването на арати. Шри Рамакришна повтаря имената на боговете и богините в стаята си. Той седи на по-малкото легло и медитира върху Божествената Майка. Говинда Мукхерджи от Белгхария и някои негови приятели влизат при него, правят пранам⁴ и сядат на пода. М. седи там. Ракхал също.

Отвън изгрява луната. Цялата природа е спокойна и усмихната. Всички в стаята са неподвижни и се взират във ведрото лице на Шри Рамакришна. Той е под въздействието на божествена бхава. След малко започва да говори. Все още е преизпълнен с божествена емоция.

Шри Рамакришна (в бхава) – Кажете ми какви са вашите съмнения. Ще ви обясня всичко.

Говинда и другите бхакти се замислят.

Говинда – Почитаеми господине, защо Шяма (Кали) има такъв цвят на лицето?

Шри Рамакришна – Защото Тя е на голямо разстояние. Когато се приближиш, виждаш че няма цвят. Водата в едно езеро изглежда тъмна отдалеч. Приближи се, вземи малко от нея в дланта си и ще видиш, че няма цвят. Небето изглежда синьо от разстояние. Но когато погледнеш небето близо до теб, няма да откриеш цвят. Колкото повече се приближаваш до Бог, толкова повече ще осъзнаваш, че Той няма нито име, нито форма. Отдалечи се малко – и отново ще откриеш същата твоя Майка Шяма. Тя има син цвят на лицето като този на тревното цвете. Дали Шяма е мъж или жена? Веднъж един бхакта изпълнявал богослужение. Минал човек и видял, че божеството носи свещена нишка⁵. Той казал: “Какво! Сложил си свещена нишка на врата на Божествената Майка!” Бхактата отвърнал: “Братко, разбирам че ти си познал Божествената Майка. Що се отнася до мен, аз все още не съм успял да узная дали Тя е мъж или жена; затова сложих свещената нишка на Нейното изображение.”

“Тази, която е Шяма е също Брахман. Тази, която има форма е Безформена. Този, който има качества, е и без качества. Брахман е Шакти и Шакти е Брахман. Те са едно. Едно с два аспекта, мъжки и женски; едно, принадлежащо на същата Реалност – Битие-Съзнание-Блаженство Абсолюта, Сатчитананда.”

Говинда – Какъв е смисълът на “йогамайа”?

Шри Рамакришна – Това е йога, или единението, на Пуруша и Пракрити⁶. Вземи например изображението на Шива и Кали. Кали е стъпила на гърдите на Шива; Той лежи под Нейните нозе като труп; Кали гледа Шива; всичко това означава единението на Пуруша и Пракрити. Пуруша е пасивен; затова Шива лежи на земята сякаш безжизнен; Пракрити изпълнява Всички Свои действия в съюз с Пуруша. По този начин Тя сътворява, съхранява и разрушава. Двойният образ на Радха и Кришна символизира същото. Поради това единство фигурите им са наклонени една към друга. За да бъде обозначено то Шри Кришна носи перла на носа си, а Радха – син камък на нейния. Радха има светъл цвят на лицето и тялото – като ярка перла. Шри Кришна е син. И още – одеждите на Кришна са жълти, а на Радха сини.

“Кой е най-добрия бхакта на Бог? Онзи, който след реализацията на Брахман вижда, че единствено Бог е станал всички живи същества, вселената и двадесет и четирите космически принципа. Човек първо трябва да разграничава казвайки “Не това, не това”, за да достигне покрива⁷. След това той осъзнава, че стъпалата са направени от същия материал като покрива, а именно – камък, мазилка, цимент. Бхактата вижда, че Брахман е този, който е станал всичко – живите същества, вселената - всичко.

“Само сухи разсъждения – плюя на тях!

“Защо трябва да ставам сух от разсъждения? Нека само имам чиста любов в Лотосовите Нозе на Бог, докато съзнанието за ‘аз’ и ‘ти’ живее в мен!

(Към Говинда) “Понякога казвам на Бог: ‘Ти си аз и аз съм Ти!’ А понякога остава само Ти. Тогава азът изчезва и не може да бъде проследен. Шакти е тази, която става аватар - която става плът във Въплътения Бог. Според училището на мисълта, Рама и Кришна са само две вълни в Океана на Абсолютното Блаженство и Съзнание.

    “Чаитаня, или Съзнанието, се пробужда след Адвайта-джнана, Познанието за недвойствения Брахман. Тогава човек вижда, че само Бог е Този, който съществува във всички същества като Съзнание. След тази реализация идва Ананда, Блаженството. Адвайта, Чаитаня, Нитянанда⁸. 

“Само когато човек приключи с удоволствията от светските неща, душата му става неспокойна за Бог. Тогава той има една единствена мисъл – как да Го реализира. Затова слуша всеки, който му каже нещо за Бог.

    М. (на себе си): “Уви! Само когато човек е свършил с желанията за светски удоволствия, душата му става неспокойна за Бог.”