Блажените слова на Шри Рамакришна


VII част С  бхактите  в  храма  на  Дакшинешвар Първа глава



страница7/26
Дата13.09.2016
Размер5.45 Mb.
#9640
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26
VII част

С  бхактите  в  храма  на  Дакшинешвар



Първа глава

Разговор  за  Веданта

 

Шри Рамакришна е в храма на Дакшинешвар с бхактите. Днес е неделя 19 август, 1883г., месец Шравана според бенгалския календар. Само преди малко някой е свирил на шаннай1 по време на бхога арати2. Сега вратите на храма са затворени. Шри Рамакришна си почива след обедния прасад. Малко по-късно той сяда на по-ниското легло в стаята си. Все още е обяд. Точно тогава влиза М. и се покланя. След малко Шри Рамакришна започва да разговаря с него за Веданта.



Шри Рамакришна (на М.)Ащавакра Самхита говори за Познанието на Аза. Монистите казват: “Сохам”, което означава “Аз съм Върховният Аз, Параматман”. Това са възгледите на саннясините от школата на Веданта. Но те не са подходящи за семейните хора, които имат съзнанието, че самите те вършат всичко. Затова как могат да заявят: “Аз съм Това, бездейният Върховен Аз”? Според монистите Азът не е привързан към нищо. Удоволствието и болката, добродетелта и порока, както и другите двойки от противоположности не могат да наранят Аза, въпреки че те без съмнение причиняват страдание на онези, които се идентифицират с тялото. Димът опушва стената, но не може да повлияе на пространството, акаша. Кришна Кишор често говори като джнанините и казва: “Аз съм Кха, Празнотата”, като има предвид акаша. Тъй като е голям бхакта, за него донякъде е оправдано да говори така; но на другите не подхожда да го казват.

“Но е много добре човек да храни идеята ‘Аз съм свободен’. Ако повтаряш отново и отново ‘Аз съм свободен, аз съм свободен,’ – ставаш свободен. От друга страна, ако винаги казваш: ‘Аз съм обвързан, аз съм обвързан’, наистина ставаш обвързан. Онзи глупак, който само повтаря ‘Аз съм грешник, аз съм грешник’, със сигурност ще пропадне. Човек по-скоро трябва да казва: ‘Повтарях Името на Бог. Как може да съм грешник? Как може да съм обвързан?’



(На М.) “Знаеш ли, умът ми е много разстроен днес. Хридай ми е писал писмо, че е тежко болен. Защо трябва да се чувствам потиснат от това? Дали е заради майа или заради дайа?”

М. не знае какво да отговори и остава безмълвен.

 Шри Рамакришна – Знаеш ли какво е майа? Любовта към всички тези роднини – баща и майка, брат и сестра, жена и син, племенник и племенница. От друга страна, дайа означава любов към всички живи същества. А какво е моето чувство към Хридай? Майа или дайа? Хридай ми служеше толкова добре. Когато бях тежко болен, той чистеше изпражненията ми със собствените си ръце. Но накрая стана също толкова непоносим. Беше така трудно да се живее с него, че веднъж отидох на брега на Ганг и исках да се удавя. И все пак, той е направил много за мен. Ако можеше да получи някакви пари, умът ми щеше се успокои. Но с кого да говоря за това? Не ми се щé да моля някой заможен бабу.”

 

 



Втора глава

Удоволствието  и  болката  -  характерните  черти  на  въплътеното  състояние

Към два или три часа следобед пристигат големите бхакти Адхар Сен и Баларам Босе. Те лягат по очи пред Шри Рамакришна в знак на почит и след това сядат. Питат го как е. Той казва: “Тялото ми е добре, но умът е малко обезпокоен.” Не споменава нищо за проблемите на Хридай. Разговорът се насочва към богинята Симхавахини1 в къщата на Малликови в Бара Базар.

Шри Рамакришна – Отидох да видя Богинята. Тя е почитана от един от клоновете на семейство Маллик. Сега те са в много трудно положение и къщата им е полуразрушена - тук никне мъх, там има гълъбови курешки, а боята и мазилката се ронят от стените. Чистотата и наредбата които съм виждал у другите Малликови, отсъстват от този дом. (Към М.) Кажи ми, според теб какво означава това?

М. остава мълчалив.

“Знаеш ли защо е така? Защото всеки трябва да пожъне последствията от миналите си действия. Човек трябва да приеме санскарите2 и прарабдха карма3.

“И въпреки това, в тази разрушена къща аз също видях лицето на Сингхавахини, сияещо с божествена светлина. Човек трябва да вярва в Божественото присъствие в изображенията.

“Веднъж отидох във Вишнупур. Раджата на това място притежава няколко красиви храма. В един от тях има изображение на Божествената Майка, наречена Мринмайи. Има няколко езера около храма – Лалбандх, Кришнабандх и така нататък. Във водата на едно от тях усетих аромата на мазилата, които жените използват за косите си. Как ще обясните това? Тогава не знаех, че жените поклоннички предлагат от своите мазила на Богинята Мринмайи в Нейния храм, докато го посещават за даршан4. Близо до езерото навлязох в бхава самадхи, въпреки че още не бях видял изображението в храма. В това състояние Нейната Божествена форма ми се яви от кръста нагоре, излизаща от водата.        

През това време са се събрали още бхакти. Някой споменава за политическата революция и гражданската война в Кабул. Един бхакта казва, че Якуб Хан, Емирът на Афганистан, е бил детрониран. Той казва на Шри Рамакришна, че Емирът е голям поклонник на Бог.

Шри Рамакришна – Но не трябва да забравяте, че удоволствието и болката са характерните черти на въплътеното състояние. В ‘Чанди’ на Кави Канкан пише, че Калубир бил затворен и тежък камък поставен на гърдите му. А всъщност Калу бил роден в резултат от благодатта на Божествената Майка на вселената. Когато човек приеме тяло, с него той приема и удоволствията, и болките.

“Спомнете си за Шриманта, който бил голям поклонник. Въпреки че Бхагавати, Божествената Майка, много обичала Кхуллана, неговата майка, бедите му нямали край. Той бил отведен на кремационната площадка, за да бъде насечен на парчета! Има и друг пример за дърваря, който хранел силна любов към Божествената Майка. Тя му Се разкрила и го удостоила с много любов и голяма милост. Но той трябвало да продължи да сече дърва, за да изкарва прехраната си. Докато Деваки, Майката на Кришна, била в затвора тя получила видение на Самия Бог с четири ръце, държащ раковина, диск, жезъл и лотос. Но въпреки това си останала в затвора.”

М. – Защо само нейното затворничество да свърши? Тялото е източникът на всички беди. Деваки е трябвало да бъде освободена от него.

Шри Рамакришна – Истината е, че човек трябва да пожъне резултатите от своята прарабдха карма. Той трябва да остане в тялото докато последствията от миналите му действия не бъдат напълно изразходени. Веднъж един сляп човек се потопил в Ганг и вследствие на това бил освободен от греховете си. Но си останал сляп. (Всички се смеят.) Слепотата му била резултат от действията в миналия му живот, затова сега трябвало да живее с нея.

М. – Веднъж изстреляната стрела, повече не е под контрола на човек.

Шри Рамакришна – През каквито физически радости и мъки да премине един бхакта, неговото духовно познание и богатството на божествената му любов си остават. Това съкровище никога не се губи. Само си спомнете за нещастията, които братята Пандави5 са изстрадали! Но те нито веднъж не изгубили своето съзнание за Бог насред всички бедствия. Къде можете да намерите хора като тях, надарени с толкова познание и такава преданост към Бог?

Трета глава

В  самадхи  –  пристигането  на  Капитана  и  Нарендра

 В този момент пристигат Нарендра и Вишванатх Упадхяй, наричан от Шри Рамакришна Капитана. Вишванатх е посланик на краля на Непал и негов представител в Индия. Нарендра е на двадесет и две години и учи в колеж. Той идва при Шри Рамакришна от време на време, най-вече в неделя.

Те се покланят и сядат. Шри Рамакришна моли Нарендра да изпее нещо. Една танпура1 виси на западната стена в стаята. Всички очи са вперени в Нарендра, докато той настройва барабаните. Кога най-сетне ще започне да пее!

Шри Рамакришна (на Нарендра) – Барабаните не звучат много добре сега.

Капитанът – Пълни са, затова не се чуват. (Всички се смеят.) Като съд пълен до ръба с вода. Или като свят човек, който остава безмълвен, защото сърцето му е изпълнено с Божественото съзнание.

Шри Рамакришна (На Капитана) – А Нарада и другите светци като него?

Капитанът – Те са говорили, защото страданията на света са ги трогвали.

Шри Рамакришна – Така е. Нарада и Шукадева са слезли долу от самадхи от състрадание и са говорили за доброто на хората.

Нарендра започва да пее.

 

О, кога ще изгрее за мен онзи щастлив и блажен ден,



в който Той - Самата Доброта, Истина и Красота

Най-съкровения олтар на сърцето ми ще освети?

Кога умът ми - взирайки се в Него непрестанно,

Ще се гмурне в Океана на Божествената Радост?  

 

Кога ще се роди в душата ми безкрайното Познание,



И неспокойният ми ум кога безмълвен ще остане--

Съзирайки Теб - и ще намери подслон в Твоите святи нозе?

Кога О Боже – единствени Приятелю на моята душа,

Този ум ще бъде продаден в Нозете на Краля на всички крале--

в Твоите незаменими и безподобни Нозе на Покоя?

На моя живот тогава ще бъде осъществена целта!  

 

И как ще стане възможно в този живот и в това малко тяло



Да бъда достоен за небесната и върховна радост на рая?

Когато видя твоята чиста и несравнима форма,

Когато съзра Твоето блажено лъчисто сияние,

Тъмнината на безбройните ми грехове ще бъде разпръсната

Също както гъстия мрак на нощта от утринното слънце.

   


Както чакорът2 започва да играе и танцува от радост,

Щом види да се сипе сребърната лунна светлина,

Така и аз опиянен ще бъда от Твоята неземна красота.

И небесното блаженство като гъст и сладък нектар

Ще се издигне в твърдта на моето сърце.

   


Запали в сърцето ми изгарящата вяра като пътеводна светлина

Приятелю на низшия, О моля те! - и изпълни желанието ми.

Достигайки Теб, аз ще остана потопен ден и нощ в радостта на любовта.

Но кога ще изгрее за мен този щастлив и блажен ден?

 

Когато Шри Рамакришна чува думите “блаженство като гъст нектар...”, навлиза дълбоко в самадхи. Той стои със събрани пред гърдите длани, с изправено тяло, обърнат на изток; умът му се е гмурнал дълбоко в океана от красота на Всеблажената Майка. Изцяло е изгубил съзнание за външния свят. Човек дори не може да разбере дали диша. Стои неподвижен без да премигне - като нарисувана картина - като че ли отпътувал надалеч от царството на този свят...



 


Четвърта глава

Пътищата  за  достигане  на  Сатчитананда  –  разликата  между  джнанина  и  бхактата

Шри Рамакришна постепенно излиза от самадхи. Малко преди това Нарендра, когато вижда че Шри Рамакришна е в екстаз, отива на източната веранда. Там е Хазра, седнал върху едно одеяло с броеница в ръка. Нарендра започва да говори с него. През това време стаята се напълва с поклонници. Когато излиза от самадхи, Шри Рамакришна се оглежда и открива, че Нарендра не е там. Танпурата лежи беззвучна. Той забелязва, че всички са приковали погледи в него в очакване.

Шри Рамакришна – Той запали огъня. Сега няма значение дали е тук или не. (Към Капитана и другите) Отдайте умовете си на Читананда, Блаженото Съзнателно Същество. Вие също ще почувствате неописуема радост. Този Читананда е винаги тук. Само че е скрит зад воал. Колкото по-слаба е привързаността към сетивата, толкова повече ще се приближавате до Бог.

Капитанът – Колкото повече се приближаваш към дома си в Калкута, толкова повече се отдалечаваш от Каши; колкото по-близо стигаш до Каши, толкова по-далеч отиваш от Калкута.

Шри Рамакришна – Колкото повече Шримати (Радха) се приближавала към Кришна, толкова по-силно усещала сладкото ухание на тялото му. Колкото по-близо отивате до Бог, толкова по-силно ще чувствате Неговата любов. И колкото повече реката наближава морето, толкова по-ясно се виждат нейните приливи и отливи.

“Ганг тече само в една посока у джнанина. За него всичко е като сън. Той винаги живее в своя истински Аз. Но в бхактата, в този за когото пътят е любовта към Бог, Ганг тече в различни посоки. Неговите чувства имат приливи и отливи. Той плаче и се смее, пее и танцува в божествен екстаз. Поклонникът обича да играе с Бог – понякога плува, понякога се гмурка, а друг път изскача на повърхността – също както една буца лед се носи нагоре-надолу във водата.” (Смях.)

“Джнанинът иска да познае Брахман. Но идеалът на бхактата е Личностният Бог - Бхагаван, който притежава всемогъщество и шест вида духовно богатство. В действителност Брахман и Шакти са неразделни. Този който е Сатчитананда е и Сатчитанандамайи1. Вземете например скъпоценния камък и неговия блясък. Когато човек говори за блясъка на скъпоценния камък, той мисли за самия него; и обратно, когато говори за скъпоценния камък, той си представя блясъка му.

“Сатчитананда е един-единствен. Но той се асоциира с различни ограничаващи допълнителни придатъци в зависимост от различните степени на Своето проявление. Затова човек открива различните форми на Бог. Бхактата пее: ‘О Божествена Майко, Ти си всичко това!’ Където и да види човек действия като сътворение, съхранение и разрушение, това винаги е проявление на Шакти. Водата си е вода, независимо дали е спокойна или развълнувана и пълна с мехурчета. По същия начин Абсолютът е и Адя Шакти - Изначалната Енергия, която сътворява, съхранява и разрушава. Когато Капитанът не работи, той все още е Капитанът, и когато извършва богослужение или посещава Генералния Губернатор, той пак си е същия човек – само че в различните моменти ние го наричаме с различни имена.

Капитанът – Да, господине, така е.

Шри Рамакришна – Казах това и на Кешаб Сен.

Капитанът – Кешаб не е ортодоксален индус, той своеволно приема разни навици и маниери и е бабу, а не садху.

Шри Рамакришна (към останалите) – Капитанът не ми дава да посещавам Кешаб Сен.

Капитанът – Но господине, не мога да направя нищо, ако вие искате това.

Шри Рамакришна (раздразнено) – Ти можеш да ходиш при Генералния Губернатор за пари, а аз не мога да посещавам Кешаб Сен! Той медитира върху Бог и повтаря името Му. Освен това ти самия казваш: ‘Ишвара майа джива джагат.’ (‘Самият Бог е станал вселената и всички живи същества’.) 


Пета глава

С  Нарендра  –  синтезът  между  Джнана  йога  и  Бхакти  йога

След тези думи Шри Рамакришна ненадейно излиза от стаята и отива на североизточната веранда, където Нарендра разговаря с Хазра. Капитанът и другите бхакти остават и го чакат да се върне. М. също излиза с него. Шри Рамакришна знае, че Хазра винаги се впуска във философски дискусии. Той често казва: “Светът е нереален, като сън. Всички видове богослужение, предлагането на храна на божествата и така нататък – са умствени заблуди. Единствената цел на човек е да медитира върху своя истински Аз.” Той казва още: “Аз съм Той.” Но при все това таи в себе си желание за пари, материални вещи и внимание от хората.

Шри Рамакришна се усмихва и казва на Хазра и Нарендра - Хей, за какво си говорите?

Нарендра (усмихнат) – О, за много неща. Те са твърде дълбоки за останалите.

Шри Рамакришна (усмихвайки се) – Но Чистото Познание и Чистата Любов са едно и също. Любовта те отвежда там, където и Познанието. Само че пътят на любовта е много по-лесен.

Нарендра цитира от една песен –

 

О Майко, направи ме луд от любов по Теб!



Каква нужда имам аз да мисля повече?

 

Нарендра казва на М., че чете една книга от Хамилтън, в която се казва: “Ученото невежество е края на философията и началото на религията.”



Шри Рамакришна пита М.: “Какво означава това, братко?”

Нарендра превежда изречението на бенгалски и го обяснява. Шри Рамакришна засиява от радост и казва на английски:  “Тенк ю! Тенк ю!” Всички се разсмиват от очарователния начин, по който той казва тези думи. Те знаят, че неговият английски речник се състои от половин дузина думи.

 

Шеста глава

С  настъпването  на  вечерта

 

След известно време, когато виждат че започва да се смрачава, повечето хора си тръгват. Нарендра също си взема довиждане.



Става късно. Почти е вечер. Храмовите фари1 приготвят осветлението навсякъде. Двамата свещеници на храма на Кали и храма на Вишну се потапят в Ганг до кръста, за да се пречистят – телесно и духовно. След малко те ще изпълнят вечерното арати и ще предложат храна на божествата. Млади хора от околността са дошли сами или с приятели за разходка в храмовата градина. Докато се радват на свежия вечерен бриз натежал от аромата на цветята и гледат леко развълнуваните води на Ганг, някои от тях се разхождат по брега. А други, вероятно по-склонни към размишление, крачат в усамотението на Панчавати. Шри Рамакришна също стои на западната веранда известно време и гледа Ганг.

Мръква се. Всички лампи вече светят. Прислужницата идва в стаята на Шри Рамакришна, запалва лампата и прекадява с тамян.

Междувременно вечерното арати в дванадесетте храма на Шива започва. Скоро след това, от храмовете на Кали и на Вишну също започва да се носи музика. Цимбали, гонгове и камбани зазвъняват красиво и тържествено, а наблизо се чува сладкото ромолене на Ганг.

Днес е първата нощ след пълнолунието на месец Шравана. Луната скоро се появява. Големият двор и върховете на дърветата започват да се къпят в лунна светлина. А водите на Ганг затрептяват радостно от докосването на лъчите й.

Шри Рамакришна се връща в стаята си. След като се покланя на Божествената Майка, той започва да изрича скъпите нему имена на Бог, докато пляска с ръце. По стените в стаята са окачени святи картини на много богове и богини. Има картини на Дхрува, Прахлада, Кали, Радха-Кришна, и на коронацията на Рама. Шри Рамакришна се покланя на всички божества, повтаряйки имената им, а след това изрича святите думи: “Брахма-Атма-Бхагаван, Бхагавата-Бхакта-Бхагаван, Брахман-Шакти, Шакти-Брахман; Веда, Пурана, Тантра, Гита, Гаятри. Ти си моя единствен подслон, единственият ми подслон. Не аз, не аз, а Ти, само Ти. Аз съм само инструмента, а Ти си Съществото което използва този инструмент.”

След като изрича божествените имена, Шри Рамакришна медитира върху Блажената Майка на вселената със събрани пред гърдите длани. През това време няколко бхакти влизат в стаята му. Досега те са се разхождали по брега на реката и са слушали вечерното арати. Шри Рамакришна сяда на малкото легло. М., Адхар, Кишори и други седят на пода пред него.

Шри Рамакришна – Нарендра, Бхаванатх, Ракхал и някои други като тях принадлежат на групата на нитясиддхите2 - те са вечно-свободни. Религиозните практики са ненужни за тях. Вижте Нарендра. Не го е грижа за никого. Веднъж той пътуваше с мен в колата на Капитана. Когато Капитанът му предложи удобно място, той дори не го погледна. Не го е грижа и за мен. Не ми казва всичко което знае, за да не кажа пред другите, че е учен. В него няма нито майа, нито привързаност и изглежда напълно свободен. Той е велика душа. И притежава много качества. Експерт е в музиката - едновременно певец и музикант, а освен това е разностранен учен. В същото време държи сетивата си под контрол. Между Нарендра и Бхаванатх има близко приятелство; те са като мъж и жена. Нарендра не идва много често тук. Това е добре, защото се чувствам завладян от силни чувства в негово присъствие.

 

VIII част


Посещение  на  Шри  Рамакришна  в  Брахмо  Самадж

Първа глава

В  самадхи

 

Днес е 26 ноември, 1883г. Синдурияпати Брахмо Самадж провежда своите събирания в дома на Мани Лал Маллик. Той е разположен на Читпурския път, на южния ъгъл на улица Харисън и от северната страна на магазините, в които се продават плодове като нарове без семки, шам-фъстък и ябълки. Днес е годишния фестивал на Синдурияпати Брахмо Самадж, затова Мани Лал се е подготвил както подобава за случая.



Още от сутринта стаята, в която ще се проведе службата е изпълнена с радост. Отвън и отвътре тя е украсена със зелени листа, различни видове цветя и венци. Бхактите, които седят в залата чакат богослужението да започне. Вътре няма достатъчно пространство за всички. Голям брой хора се разхождат на западния покрив или седят на красиво направените разноцветни пейки поставени тук-там. От време на време домакинът на къщата и неговите роднини идват да поздравят поканените гости с добри думи. Поклонниците от Брахмо Самадж започват да пристигат следобед. Днес те са разпалени от необичайно вдъхновение когато получават новините, че Шри Рамакришна ще почете техния празник с присъствието си. Той храни голяма обич към лидерите на Брахмо Самадж - Кешаб, Виджай, Шиванатх и другите. Той е опиянен от виното на божествената любов към Господ. Неговата према, изгарящата му вяра, разговорите му с Бог напомнящи разговора на малко дете с майка му, неудържимият му копнеж по Бог, неговото обожаване на жените като проявления на Божествената Майка, заедно с неопетнимата чистота на характера му, пълната му отреченост от светските разговори, любовта и уважението му към всички религии и неговото пламенно желание да се среща с поклонници на всички вероизповедания – всички тези неща са привлекли членовете на Брахмо Самадж към него. Това е причината поради която толкова много хора са дошли от далечни места, за да се срещнат с него.

Шри Рамакришна пристига преди да започне службата и започва да разговаря радостно с Виджайкришна Госвами и други бхакти. Светлините са запалени и богослужението ще започне скоро.

Шри Рамакришна пита: “Братко, защо Шиванатх го няма?”

Един поклонник от Брахмо Самадж отговаря: “Той е много зает днес. Няма да успее да дойде.”

Шри Рамакришна – Чувствам се много щастлив, когато виждам Шиванатх. Той изглежда така, сякаш винаги е напоен в нектара на бхакти. Освен това, когато един човек е уважаван от толкова много хора, без съмнение притежава някаква божествена сила в себе си. Но Шиванатх има един голям недостатък: той не спазва думата си. Веднъж каза, че ще дойде в Дакшинешвар, но нито дойде, нито ми прати вест. Това не е добре. Казано е, че единствено истинността съставлява духовната дисциплина на Калиюга. Ако човек упорито се придържа към истината, накрая той реализира Бог. Ако не я зачита, постепенно изгубва всичко. Понякога когато случайно кажа, че ще отида да се облекча, трябва да отида до Джаутала със съд с вода дори вече да не ми се ходи, за да не изгубя истинността на думите си. След като видях Божествената Майка, аз Й се молих така, с цветя в ръка:

 

О Майко, вземи Своето познание, вземи Своето невежество. Дай ми само чиста любов към Теб.



О Майко, вземи Своята чистота, вземи Своята нечистота. Дай ми само чиста любов към Теб.

О Майко, вземи което е добро и което е зло. Дай ми само чиста любов към Теб.

О Майко, вземи Своята добродетел, вземи Своя порок. Дай ми само чиста любов към Теб.

 

“Отрекох се от всичко в Нейните нозе, но не можах да се отрека от истината.”



Скоро богослужението започва според правилата на Брахмо Самадж. Проповедникът е седнал на подиума, а пред него има голям канделабър. След началната молитва, той започва да напява святи стихове от Ведите и всички се присъединяват към него в призоваването на Върховния Брахман. Те напяват в хор: “Брахман е Истина, Брахман е Познание и Безкрайност. Той сияе като Блаженство и Безсмъртие. Брахман е Покой, Святост и Единият без Втори. Той е чист и неопетнен от грях.”

Звукът на тези думи импрегнирани с “Ом” отеква в сърцата на бхактите. Повечето от тях почти са забравили за своите светски желания, умовете им стават съвсем спокойни и склонни към съзерцание. Те всички стоят за известно време със затворени очи и медитират върху Брахман с качества, за когото се говори във Ведите.

Шри Рамакришна навлиза дълбоко в самадхи – тялото му е неподвижно, очите му са фиксирани, той е безмълвен и седи като нарисувана картина. Птицата на неговата душа лети някъде високо в божествена радост. Само неподвижното му тяло остава тук празно.

След известно време той отваря очи и се оглежда. Забелязва, че всички стоят със затворени очи. Изричайки “Брахман! Брахман!”, той изведнъж се изправя. Малко след това започва религиозната музика – бхактите пеят под акомпанимента на кхол1 и цимбали. Опиянен от радостта на према, Шри Рамакришна се присъединява към тях и започва да танцува. Всички са запленени от неговия танц. Виджай и други бхакти също започват да танцуват около него. Много от присъстващите - докато наблюдават тази чудна сцена и се радват на хоровото пеене - са отпили от сладкото блаженство на Божието име и са забравили света. Сега щастието на материалния свят им се струва горчиво.

След киртана всички сядат около Шри Рамакришна, нетърпеливи да чуят неговите думи.

 

Втора глава

Съвет  към  семейните  хора

Шри Рамакришна се обръща към събралите се поклонници от Брахмо Самадж и казва: “Много е трудно човек да води семеен живот без привързаност. Веднъж Пратап1 ми каза: ‘Господине, ние следваме примера на Крал Джанака. Той е живял в семейството по непривързан начин.’ Аз му отговорих: ‘Можете ли да станете като Крал Джанака само ако го поискате? Колко много аскетизъм е практикувал той, за да придобие божествено познание! В продължение на много години е понасял най-сурови форми на аскетизъм и едва тогава се е върнал в семейството си.’

“Означава ли това, че няма надежда за семейните хора? Със сигурност има. Семейният човек трябва да практикува духовни упражнения в усамотение по няколко дни когато му е възможно. Така той ще придобие духовно познание и любов към Бог. След това не би му навредило да се върне и да води семеен живот. Обаче когато практикувате духовни упражнения на усамотено място, трябва да бъдете напълно отделени от семейството си. Не позволявайте на своите жена, син, дъщеря, майка, баща, сестра, брат и приятели да се приближават. Докато практикувате в усамотение, си мислете: ‘Нямям никого на този свят. Бог е всичко за мен.’ Молете се за познание и любов към Бог със сълзи на очи.

“Ако ме попитате колко дълго трябва да живеете по този начин далеч от семейството си, ще ви отговоря, че би било добре за вас ако можете да прекарате дори един ден така. Три дни от време на време са още по-добре. Човек може да живее така дванадесет дни, един месец, три месеца или година – толкова дълго, колкото му е възможно. За него не остават много неща от които да се страхува, ако живее семеен живот след като придобие познание и любов към Бог.

“Ако разчупите един джакфрут2 след като сте си намазали ръцете с олио, неговото лепкаво мляко няма да полепне по тях. Когато играете на криеница, е достатъчно само веднъж да докоснете ‘Дамата’ и сте спасени. Докоснете философския камък веднъж и се превръщате в злато. След това можете да останете заровени под земята и хиляда години; когато бъдете извадени, все още ще сте от злато.

“Умът е като млякото. Ако държите ума в света, който е като водата, млякото и водата ще се смесят. Затова хората оставят млякото в някой тих ъгъл и добиват от него масло. По същия начин чрез духовни упражнения практикувани в усамотение, разбийте маслото на познанието и любовта към Бог от млякото на ума. Тогава това масло лесно ще се задържа върху водата на света и никога няма да се смеси с нея. Умът ще се носи по тази вода непривързан.



Трета глава

Виджайкришна  Госвами  и  неговата  садхана  в  усамотение

 

 Виджай Госвами наскоро се е върнал от Гая, където е прекарал дълго време в усамотение и в свята компания. Той е облякъл оранжева монашеска роба и е в екзалтирано състояние на ума, постоянно вглъбен в себе си. Седи пред Шри Рамакришна с наведена глава като че ли погълнат в дълбоко съзерцание.



Като хвърля благ поглед към Виджай, Шри Рамакришна пита: “Виджай, намери ли си васа (място където да останеш)?

“Чуйте това. Двама садху пристигнали в един град по време на своите странствания. Единият от тях с любопитство започнал да наблюдава пазара, магазините и къщите на хората, когато се натъкнал на приятеля си, който го попитал: ‘Къде ти е багажът? През цялото време обикаляш и зяпаш града.’ Той отговорил: ‘Първо си намерих васа, където си оставих нещата, заключих вратата и се почувствах напълно облекчен. Сега бродя из града, за да видя как изглежда.’ Затова те питам дали си си намерил васа. (Към М. и другите) Вижте, изворът в сърцето на Виджай е бил затискан в продължение на толкова дълго време, но сега се е открил.”



(На Виджай) “Шиванатх има толкова грижи и тревоги. Той трябва да пише за вестника и да изпълнява много други задължения. Светската работа носи много притеснения и безпокойство със себе си.

“В Бхагавата е разказано, че Авадхута (Риши1 Даттарея) има двадесет и четирима гуру, единият от които е каня2. Няколко рибари ловели риба, когато канята връхлетяла ненадейно и грабнала улова им. При вида на рибата около хиляда гарвана подгонили канята и вдигнали голям шум с граченето си. В която и посока да летяла канята, гарваните я преследвали на групи. Полетяла ли на юг, гарваните също политали нататък, полетяла ли на север – те отново я следвали. След това канята се насочвала на изток и на запад, но със същия резултат. Накрая започнала да кръжи в объркване и изтървала рибата от човката си. Гарваните моментално я оставили на мира и полетели след рибата. Тогава тя кацнала на един клон в мир със себе си. Помислила си: ‘Тази проклета риба беше в основата на всичките ми беди. Вече се освободих от нея и сега съм в покой.’

“Авадхута научил следния урок от канята: докато човек притежава рибата, т. е. светските желания, той трябва да извършва действия и следователно да страда от грижи, тревоги и безпокойство. Веднага щом се отрече от тези желания, неговите действия отпадат и той се радва на покой в душата си.

“Но работата без какъвто и да е егоистичен мотив - нишкама карма - е добра. Тя не създава безпокойство. Обаче е много трудно човек да бъде абсолютно неегоистичен. Можем да си мислим, че работата ни е изцяло лишена от егоистичен мотив, но егоизмът се появява, неусетно за нас и неизвестно от къде. Но ако човек е бил подложен на голяма духовна дисциплина, тогава като резултат той може да бъде способен да върши нишкама карма. След като види Бог, човек лесно може да върши неегоистична работа. В повечето случаи действието отпада след реализирането на Господ. Само някои, като Нарада, работят за да носят светлина на човечеството.

“Авадхута имал друг гуру, пчелата. Пчелата работи усърдно събирайки мед в продължение на много дни. Но тя не може да се радва на труда си, защото идва човекът, отчупва нейната медна пита и я отнася със себе си. Авадхута научил следния урок от пчелата: човек не трябва да трупа неща за бъдещето. Един садху трябва да зависи сто процента от Бог. Той не бива да събира неща за утрешния ден. Но това не се отнася за семейния човек, който е длъжен да издържа своето семейство. Той трябва да осигурява прехраната му. Птиците и монасите не трупат. И все пак птиците започват да трупат, след като пиленцата им се излюпят: те събират храна в човките си и я носят на малките.

“Нека ти кажа нещо, Виджай. Не вярвай на садху, който носи багаж със себе си или вързоп с дрехи с много възли. Веднъж видях такива садху под баняновото дърво в Панчавати. Двама или трима от тях седяха там. Един събираше леща, друг шиеше своето дхоти, а всички те клюкарстваха за угощенията дадени в домовете на богатите хора. Говореха си: ‘Онзи бабу беше изхарчил сто хиляди рупии за пиршеството и нахрани всички садху изобилно с пури, джалеби, парфи, малапуа и много други такива вкусни неща.’” (Всички се смеят.)

Виджай – Да, истина е. Виждал съм такива садху в Гая. Някои от тях мамят хората. (Всички се смеят.)

Шри Рамакришна – С пробуждането на екстатичната любов към Бог, действията отпадат от само себе си. Нека работят онези, които Бог кара да работят. Твоето време вече е дошло. Отречи се от всичко и си кажи: ‘О ум, нека видя Божествената Майка - нека виждам само Нея и нищо друго!’”

Като казва това Шри Рамакришна запява песен описваща сладостта на Бог със своя запленяващ душата глас:

 

Пази свойта скъпоценна Майка Шяма



В сърцето си, О ум, със грижа голяма;

Нека само ти и аз Нея да виждаме, 

Нека никой друг там да не допускаме.

 

Наслаждавай Й се в пълна самота,



Изгони далеч желанието и страстта;

Вземи езика, за да може той пак и пак

‘О Майко! Майко!’ - да надава вик.

 

И нека дъхът на низкото желание



Да не ни доближава никога там;

Заповядай на истинското познание 

Да стои на зорък пост и вечно бдение.

                    Внимавай.

 

Шри Рамакришна казва на Виджай: “Ти си се предал изцяло в ръцете на Бог. Сега остави зад себе страха и срама. Откажи се от такива чувства като: ‘Какво ще си помислят хората за мен ако танцувам в екстаз от Божието свято име?’



“Че човек не може да види Бог докато има тези три – срам, омраза и страх – е наистина вярно. Срамът, омразата, страхът, кастовият предразсъдък, гордостта, потайността - всички те са като окови. Човек е свободен, когато се освободи от тях.

“Когато е окован в тези окови, човек е джива - въплътена душа, а когато е свободен – става Шива. Према, екстатичната любов към Бог, е рядко нещо. Ако човек притежава нища3 към Бог – каквато жената чувства към съпруга си – само тогава той може да развие бхакти. Много е трудно да бъде достигната чиста, безпримесна любов към Бог. В такава отдаденост душата и умът се изгубват в Него.

“Тогава идва бхава, горещата любов. В бхава човек остава безмълвен. Неговите нервни течения стихват, дишането му спира и той автоматично преминава в кумбхака4. Също както при човек, чиято реч и дишане спират, докато той стреля с оръжие.

“Према, екстатичната любов, е много рядко нещо. Чаитаня е имал тази любов. Когато човек има према, той забравя за всички външни неща. Забравя за света. Забравя дори за собственото си тяло, което му е толкова скъпо.”

Като казва това, Шри Рамакришна запява отново:

 

О, кога за мен ще изгрее онзи ден благословен



Когато в сърцето ми ще се събуди любовта, 

Когато от очите ми безспирно сълзи ще текат, 

Докато святото име на Хари непрестанно повтарям: 

Кога завинаги копнежа ми ще бъде утолен?

 

Кога умът и душата ми чисти ще станат 



И кога косите ми ще се изправят

На Неговото мило име от трепета блажен:

О, кога ще изгрее този ден благословен? 

 

Четвърта глава

Бхава  и  Кумбхака.  Как  поклонникът  вижда  Бхагаван (Бог),  когато  Махаваю  -  течението  на  Духа,  се  издигне.

Докато разговорът на божествени теми тече, пристигат някои поканени бхакти. Сред тях има няколко пандити и висши правителствени чиновници.

Шри Рамакришна е казал, че при бхава нервните течения стихват. Той продължава: “Когато Арджуна се прицелва в окото на рибата, погледът му е фиксиран само върху него и нищо друго. Той не е можел да види никоя друга част от рибата освен него. В такова състояние дишането спира и човек изпитва кумбхака.

“Друго нещо, което става с поклонника когато той е съвсем близо до реализацията на Бог е, че голямото духовно течение махаваю се впуска нагоре по гръбначния стълб към мозъка. Ако тогава човек навлезе в самадхи, той вижда Бог.”

Поглеждайки към новодошлите поклонници от Брахмо Самадж, Шри Рамакришна казва: “Онези които са само пандити лишени от божествена любов, говорят непоследователно. Имаше един пандит, който се казваше Самадхяи. Веднъж по време на проповед той каза: ‘Бог е сух. Направете го сладък чрез своята отдаденост и любов.’ Представяте ли си! Да нарича сух Онзи, когото Ведите провъзгласяват за Същността на Блаженството! Това само показва, че тоя приятел въобще не знае какво е Бог. Затова думите му бяха толкова безсмислени.

“Един човек веднъж казал: ‘В дома на моя вуйчо има краварник пълен с коне.’ От това става ясно, че там няма и един-единствен кон, тъй като конете не се държат в краварници. (Всички се смеят.)

“Има хора, които се гордеят със своите богатства, пари и притежания, с общественото уважение и социалното си положение. В една песен се казва така:

 

Запомни това, О ум! Нямаш никого на този свят:



В него се скиташ съвсем безсмислено и напразно.

Омотан в неуловимата фина мрежа на Майа,

Не забравяй святото име на Блажената Майка.
Тук в този живот на земята само ден или два

Хората те почитат като свой бог и господар;

Но много скоро трябва да захвърлиш всичко това,

Когато те сграбчи истинският Господар - Смъртта.


В този съдбовен момент Твоята вечно обична жена,

За която през всички дни почти до смърт си се терзал,

Ще ти каже сбогом - няма да тръгне с теб тогава тя

И от трупа ти като от нещо зло и страшно ще избяга.


 

 

“Човек не трябва да се гордее с парите си. Ако кажеш че си богат, знай, че има по-богати от теб, и други - още по-богати, и така нататък. На смрачаване идва светулката и си мисли, че тя осветява земята. Но гордостта й е прекършена, щом се появят звездите. Звездите си мислят, че те дават светлина на света. Но когато луната изгрее, те избледняват в срам. Луната чувства, че светът се усмихва на нейната светлина и че тя озарява земята. Тогава източният хоризонт поруменява и слънцето изгрява. Луната избледнява и след малко става невидима.



“Ако богатите хора мислят по този начин, те биха се освободили от гордостта от богатството си.”

 

***



Манилал е осигурил изобилно угощение за фестивала. Той се грижи за Шри Рамакришна и другите гости с голяма любов и внимание. Вече е късно през нощта, когато всички се разотиват към домовете си.

    


ІХ част

Посещение  в  дома  на  Джайгопал  Сен



Първа глава

 

Днес е 28 ноември 1883г. В около четири или пет часа Шри Рамакришна пристига в Лили Котидж, където живее Кешаб Чандра Сен. Болестта на Кешаб се е влошила сериозно и има много малка надежда за неговото оздравяване. Тъй като Шри Рамакришна много обича Кешаб, той идва да го посети от Дакшинешвар. По-късно на връщане се отбива в дома на Джайгопал Сен на улица Матхагхаса заедно с някои поклонници.



Бхактите си мислят за разни работи като например: “Виждаме Шри Рамакришна луд от любов по Хари ден и нощ. Той се е оженил, но не живее семеен живот с жена си. Почита я като Божествената Майка и я боготвори като Нейно проявление. С нея той говори само за Бог, пее за Него, обожава Го, медитира върху Него без те да имат някакви светски взаимоотношения. Той вижда, че Бог е единствената Реалност, а всичко останало е нереално. Освен това не може да докосва пари и какъвто и да било метален предмет или съд. Не може да докосва и жени – ако ги докосне, тялото му развива тремор на това място като че ли е ужилен от риба синги. Ръката му се извива и вдървява ако злато или пари бъдат поставени в дланта му – като на недъгав човек. И дишането му спира. Когато захвърли тези неща, отново започва да диша нормално както преди това.”

Бхактите си мислят и за други неща като например: “Трябва ли да се отрека от света? Каква е нуждата от ученето в колеж? Ако не се оженя, няма да трябва да работя. Ще трябва ли да оставя родителите си? Ако пък се оженя, ще трябва да се грижа за жена и деца и какво ще стане с мен? Аз искам да остана потопен в любовта към Бог ден и нощ. Когато видя Шри Рамакришна, си казвам: ‘Господи, какво правя аз!? Ден и нощ той медитира върху Бог и умът му тече към Него непрекъснато както струя олио, която се излива от един съд в друг. Докато аз тичам насам-натам и денонощно мисля за светски неща! Единствено срещата с него е като малко сияние от светлина върху небе покрито с надвиснали облаци. Как да разреша проблема на живота си?’

“Той е демонстрирал върху себе си как може да се направи това на практика. Но защо все още имам съмнения? Дали да не разруша тази пясъчна дига и да изпълня желанието на сърцето си? Ако всичко това е вярно, защо не мога да се откажа от нея? Виждам, че нямам достатъчно сили. Когато развия такава любов към Него, тогава няма да пресмятам. Когато приливната вълна на Ганг се появи, кой може да я спре? Ако човек притежава дори само една капка от онази према, която е накарала Шри Гауранга да обуе бедрената препаска1, която е подтикнала Христос да тръгне в изгнание без да се съобразява с нищо друго и го е накарала да се откаже от тялото си, след като му се явило лицето на любящия Отец, онази према, която накарала Буда да се отрече от своето богатство и да стане вайраги - тогава този човек ще може да отхвърли света.

“Добре, а какъв е пътят за тези, които са слаби, които не са развили према, които са светски същества овързани във веригите на майа? Не, няма да оставя компанията на тази велика душа, опиянена от любовта към Господ, която не знае нищо друго освен Него. Нека чуя какво казва той.”

Бхактите си мислят така. Шри Рамакришна седи в гостната на Джайгопал с тях. Пред него са седнали той и неговите близки, роднини и някои съседи наоколо. Вайкунта, братът на Джайгопал също присъства.

Вайкунта – Господине, ние сме семейни хора. Моля ви, дайте ни някакъв съвет.

Шри Рамакришна – Първо познайте Бог и след това продължавайте да изпълнявате своите задължения. С едната ръка се дръжте за Лотосовите Нозе на Господ, а с другата вършете работата си.

Вайкунта – Илюзорен ли е светът?

Шри Рамакришна – Да, илюзорен е докато не познаете Бог. Поради невежеството човек забравя Бог и повтаря: “Това е мое, онова е мое.” Оплетен в майа, заблуден от “жена и злато”, той потъва все по-надолу и по-надолу. Майа ограбва цялото му познание и той не може да избяга, дори и да има начин за това. Чуйте една песен:

 

Махамайа цялата вселена е забулила



Със Своята магия в такава заблуда,

Че дори Брахма е лишен от разум,

А Вишну съзнанието си е загубил.

Каква надежда има за човек тогава?

 

Рибата прави дупка на дъното на реката



И мислейки че е спасена, се крие в нея.

Тя може да излезе ако само пожелае,

Но никога не го прави и там си остава.

Копринената буба пашкул си създава

И ако поиска може от него да избяга.

Но играта на Махамайа е такава,

Че насекомото само се оплита

В своята собствена нишка и умира там.

 

“Всички вие знаете от собствения си опит колко е непостоянен светът. Вижте дори самото това семейство – колко много хора са се родили в него и колко много са умрели. Хората се раждат и умират. В един момент светът е тук, а в следващия го няма. Той е преходен. Тези които мислите за свои много близки, няма да съществуват, когато затворите очите си в смъртта. От друга страна знаете че има хора, които нямат близки и въпреки това не биха отишли в Бенарес да живеят свят живот заради някой внук например. Те си казват: ‘Какво ще стане с моя Хару тогава?’ Въпреки че има изход, рибата не бяга. Копринената буба умира в собствената си слюнка. Затова светът е преходен и илюзорен.



Един съсед – Господине, как мога да се държа с едната си ръка за Бог, а с другата – за света? Ако светът е преходен, защо изобщо трябва да се хващам за него?

Шри Рамакришна – Ако живеете в света след като познаете Бог, той вече не е преходен. Чуйте още една песен:

 

О ум, ти не знаеш как да обработваш земята!



Нивата на твоя живот пустее незасята.

Само ако я беше култивирал и изорал,

тя би ти родила късове самородно злато.

 

Огради полето си с името на Кали, О братко,



И твоята реколта ще е сигурна и богата

Здрава и непоклатима е тази Нейна ограда,

Оградата на Кали, с дългите развети коси;

Дори самата Смърт не смее да я доближи.

 

Рано или късно ще настъпи последният ден,



Когато безценното поле ще ти бъде отнето;

Своята реколта, О ум, затова пожъни

Трудолюбиво и колкото можеш по-добре.

Семето на Името дадено ти от Гуру засади

И обилно го поливай с водите на любовта;

А ако твърде тежка ти се стори тази задача,

Извикай, О ум, на помощ Рампрасад.

 

 



 
Втора глава

Как  човек  да  реализира  Бог  в  семейния  живот

      

Шри Рамакришна – Чухте ли песента? “Огради полето си с името на Кали, О братко, и твоята реколта ще е сигурна и богата”. Оставете себе си на Бог и ще постигнете всичко. “Здрава и непоклатима е тази Нейна ограда... Дори самата Смърт не смее да я доближи”. Това е много силна ограда. Дори Яма, кралят на смъртта не може да се приближи до нея. Ако достигнете Бог, светът ще започне да ви изглежда незначителен. Този който реализира Бог, вижда че Самият Той е станал света и всички живи същества. Когато храните детето си, трябва да чувствате, че храните Бог. Трябва да гледате на своите баща и майка като същински проявления на Бог и Божествената Майка и да им служите като на такива. Ако човек влезе в семейния живот след като реализира Господ, той не поддържа физически взаимоотношения с жена си. Те двамата са поклонници на Бог; обичат да говорят само за Него и да прекарват времето си в духовни разговори. Освен това служат на другите Му поклонници защото знаят, че Той е станал всички живи същества; осъзнавайки това, те отдават живота си на служене на другите.



Съседът – Но господине, такива съпрузи не могат да бъдат открити никъде.

Шри Рамакришна – Има такива хора, само че те се срещат много рядко. Чувствените хора не могат да ги разпознаят. За да могат да живеят такъв живот, и двамата трябва да са духовни. Трябва да са вкусили от Блаженството на Бог. Специална Божия милост е нужна, за да бъде създадена такава двойка; в противен случай, винаги ще има някакви неразбирателства между тях. Ако това се случи, те трябва да се разделят. Животът става много нещастен ако съпругът у съпругата не живеят в съгласие. Жената ще повтаря ден и нощ на мъжа си: “Защо баща ми ме даде на такъв човек? Нито аз мога да се нахраня добре, нито децата ми. Нямам свестни дрехи, нито пък те. Не си ми подарил и едно украшение. Какво щастие ми даде ти в този дом? Все стоиш със затворени очи и мърмориш името на Бог. Стига! Откажи се от тези ненормални идеи.”

Съседът – Наистина има такива пречки. Освен това, може би и синовете ще са непокорни. Колко неприятно би било това! Но господине, какъв е изходът?

Шри Рамакришна – Много е трудно да практикуваш духовни упражнения и в същото време да водиш семеен живот. Има много препятствия. Няма нужда да ти ги изреждам – болест, скръб, бедност, неразбирателство с жената, и още – непокорни, неразумни и твърдоглави деца.

“И въпреки това, има изход. Човек трябва да се моли на Бог като се усамотява от време на време и да прави опити да Го реализира.”

Съседът – Трябва ли човек да напусне семейството си?

Шри Рамакришна – Не, няма нужда. Когато имате време, се усамотявайте за ден или два, за да се отърсите от семейните работи. През това време не трябва да имате никакви връзки с външния свят и да говорите за светски неща със светски хора. Трябва да живеете или в усамотение, или в компанията на святи хора.

Съседът – Как можем да разпознаем святия човек?

Шри Рамакришна – Този който се е отрекъл тялото, ума и дори от най-вътрешния си аз и ги е предал на Бог, със сигурност е свят човек. Този който се е отрекъл от “жена и злато”, със сигурност е свят човек. Святият човек не гледа на жената с очите на човека от света. Той и за миг не престава да мисли за нея като за своя майка и да я боготвори, ако се случи да бъде близо до жена. Той винаги мисли за Бог и не се впуска в никакви други разговори освен за Него. Освен това служи на всички живи същества, защото знае, че Бог обитава сърцата на всяко тях. Това са накратко, характерните черти на един свят човек.

Същият съсед – Човек винаги ли трябва да живее в усамотение?

Шри Рамакришна – Нали сте виждали малките дръвчета отстрани на пътищата? Докато са още млади растения, те са ограждани от всички страни. Иначе козите може да ги изядат. Но когато пораснат и стъблата им станат дебели стволове, вече няма нужда от огради. Дори и слон да бъде вързан за тях, те няма да се прекършат. По същия начин ако направите ума си силен като ствола на дърво, няма да има от какво да се страхувате. Първо придобийте разграничение. Ако намажете ръцете си с масло, преди да разчупите един джакфрут, негово лепкаво мляко няма да изцапа ръцете ви.

Съседът – Какво е разграничението?

Шри Рамакришна – Разграничението е разсъждението, чрез което човек достига до извода, че само Бог е истински, а всичко останало е нереално. Истинско означава вечно, а нереално значи преходно. Този който разграничава знае, че само Бог е единствената Субстанция, а всичко останало е несъществуващо. Със събуждането на този дух на разграничение, човек започва да иска да познае Бог. И обратно, ако човек обича нереалното – такива неща като физическите удобства, името, славата и богатството – той не иска да познае Бог, който е самата природа на Реалността. Когато разберете кое е истинско и кое – неистинско, тогава пожелавате да откриете кой е Бог. Чуйте една песен:

 

О ум, да се разходим при Кали – Дървото изпълняващо желания,



И там под него, да съберем четирите плода на живота.

От твоите две съпруги - Безстрастието и Светското желание,

Доведи при Дървото само първата - Безстрастието,

А за Истината попитай нейния син – Разграничението.

   

Кога, О ум, ще се научиш да живееш в дома на Блаженството,



От двете си страни оставил да лежат Чистотата и Опетнението?

Само когато можеш да за държиш съпругите си в мир под един покрив,

Ще съзреш несравнимата божествена форма на Майка Шяма.

   


Егото и Невежеството - твоите родители, изгони от погледа си;

И ако в дупката си се опита да те завлече Заблуждението,

Мъжествено се придържай за стълба на Търпението.

Вържи козите на Добродетелта и Порока за кола на Равнодушието,

Ако се разбунтуват - убий ги безмилостно с меча на Познанието.

   


С децата от твоята първа съпруга – Светското желание,

Разговаряй единствено от нужното разстояние.

А ако не слушат, удави ги в морето на Мъдростта.

Рампрасад казва: Ако правиш както те съветвам,

Ще можеш да представиш добър отчет на краля на Смъртта.

А аз, О ум, ще съм доволен от теб и ще те нaричам ‘Скъпи’.

 

“Обръщайки ума си навътре, човек придобива разграничение. Тогава той започва да мисли за Същността. Тогава умът иска да се разходи до ‘Дървото, изпълняващо желания.’ Достигайки близо до Дървото - с други думи близо до Бог - без усилие можете да съберете четирите плода – дхарма, артха, кама и мокша1. Да, след реализирането на Бог, човек може да получи ако пожелае дхарма, артха и кама, които са необходими за водене на живот в света.”



Съседът – Защо светът е наричан майа?

Шри Рамакришна – Докато все още не сте реализирали Бог, трябва да се отричате от света, казвайки: “(Бог) не е това, (Той) не е онова.” Но онзи, който е достигнал Бог знае, че Той е станал всичко това. Тогава той вижда, че Бог, майа, живите същества и вселената образуват едно цяло. Бог включва вселената и всички живи същества. Да предположим, че сте разделили черупката, месестата част и семките от един плод бел и някой ви помоли да претеглите плода? Дали ще оставите настрана черупката и семките и ще премерите само месестата част? Ни най-малко. За да знаете истинското му тегло, трябва да го претеглите целия – черупката, месестата част и семките. Само тогава ще можете да кажете реалното му тегло. Черупката може да бъде оприличена на вселената, а семките – на живите същества. Докато човек се е заел с разграничението, той си казва че вселената и живите същества не са Бог, не са Аза и са нереални. През това време той си мисли, че само месестата част или Бог е реална, а черупката и семките са неистински. Но когато разграничението приключи човек чувства, че трите части на плода образуват едно единство. Освен това разбира още, че веществото което е произвело месестата част, е произвело също черупката и семките. Ако схванете илюстрацията за плода бел, ще разберете всичко.

“Това е процесът на еволюцията и инволюцията. Светът, след неговото разграждане, остава инволюирал в Бог; а Бог, по време на творението, еволюира в света. Маслото се крие в пълномасленото мляко и пълномасленото мляко се намира в маслото. Ако има нещо наречено пълномаслено мляко, тогава и маслото съществува. Ако Азът или Атман съществува, тогава и не-Азът или не-Атман съществува.

“Феноменалният свят, лила, принадлежи на същата Реалност, на която принадлежи и Абсолютът, Нитя; и обратно – Абсолютът принадлежи на същата Реалност, на която принадлежи феноменалният свят. Този, за когото се мисли като за Бог е станал също и всички живи същества. Човек който знае Истината, знае също че единствено Той е онзи, който е станал баща, майка, дете и съсед, човек и животно, добър и лош, свят и несвят и т.н.”

Съседът – Остават ли да съществуват тогава греха и добродетелта?

Шри Рамакришна – Тях ги има и едновременно с това ги няма. Ако Бог запази егото на човека след реализацията Му, тогава Той запазва и чувството за разграничение, а също и чувството за добродетел и грях. Но в някои редки случаи, Бог напълно заличава егото и човек излиза отвъд добродетел и грях, добро и зло. Докато той не е реализирал Бог, чувството за разграничение и познанието за добро и зло се запазват. Вие можете да си казвате: “Грехът и добродетелта са едно и също нещо за мен. Правя само това, което Господ ми заповяда.” Но в сърцето си знаете, че това са само думи. Веднага щом извършите нещо лошо, и сърцето ви се разтуптява. Дори след реализацията на Бог, ако Той пожелае, запазва в ума на човек егото на слугата на Бог. В това състояние бхактата казва: “О Боже, Ти си моя Господар, а аз съм Твоя слуга.” Такъв поклонник се радва само на духовни разговори и духовни постъпки. Той не харесва компанията на светските хора и тези, които не обичат Бог. Не го е грижа за каквато и да била работа, ако тя не е свята по същността си. Ето как Бог запазва чувството за разграничение в такъв Свой поклонник.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница