Богдана Тодорова
Изтегляне 1.62 Mb.
|
| Носталгията не е само „изпитание на чувствата” за нещо от миналото. Тя е и съкровен вътрешен размисъл за стойността и ролята на онова, което се отразява или се чества в носталгичната „проповед и литургия”. Може да се твърди, че в този размисъл, а не само в потапянето в талазите на носталгичните емоции и чувства, рационалното изплува далеч повече и по-релефно, добива забележима мощ, по-разбираема, смислена и аргументирана стойност. Нещо повече, то може и да „сервира” съответни поуки или изводи от сравнимостта между миналото и настоящето, които не винаги се пласират в техния директен, напълно осъзнат вид. Твърде често тези обобщения от подобни съпоставки и душевни отсъждания дефилират подсъзнателно, или са недостатъчно осъзнати в конкретния акт на носталгичната изповед.
Естествено душевната или задушевната изповед на носталгията разчита най-вече на услугите и възможностите на „житейския разсъдък”, на „здравия разум”. Тя не е създадена и употребима за строго научни цели и академични занимания. Нейните интимни ориентации и ангажименти са свързани с екзистенцията на човека, с определено балансиране на дебалансирания му в настоящето духовен мир и живот. Затова и доводите, своенравните силогизми или генералните интерпретации за миналото и настоящето, които носталгията възвестява и „чества” – публично или само интимно, – могат да са (и обикновено са) твърде фрагментарни, логически противоречиви, прекалено инжектирани със симпатии или с антипатии, подвластни на осъзнати или неосъзнати предубеждения, предразсъдъци или предпоставености. В носталгичните се обяснения и тълкувания човек има „под ръка” както своя, така и поуките от този на други хора, общности и поколения социален опит и житейска мъдрост, чрез които се улеснява проникването му в енигмата на носталгичните шаради от образи, емоции, чувства, преживявания и на техните послания. В обществения живот винаги съществуват и се предлагат различни опции, повече или по-малко пищни или оскъдни менюта за аргументация на определени носталгични казуси и колизии. Затова човек, особено този, който разчита най-вече на всекидневния си разсъдък, на „здравия разум”, твърде често се доверява и възприема безусловно сервираните му в публичния живот менюта за проблематизиране и третиране на носталгичните характеристики, които са присъщи на неговата или на различната, друга и дори чужда идентичност. А е повече от ясно, че подобни менюта ще крият в себе си наличието и действието на противоречиви аргументи, на несъстоятелни и кухи откъм смислово-съдържателно естество тълкувания и пр. Така или иначе, оказалият се под властта или пред предизвикателствата и съблазните на носталгията субект няма как да избегне „опасните игри” с образите на миналото. А между образите, които се отнасят до приблизително еднакви неща, които се ситуират в миналото и в настоящето, изобщо не може да съществува никакво абсолютно тъждество; между тях може да се установяват някакви аналогии, които са прекалено условни, понякога само или напълно въображаеми, измислени. Носталгията произвежда и възпроизвежда образи, които са копие, а не оригинал на онова, което е било видяно, усетено, преживяно някога – във отшумялото минало. Нещо повече, тъкмо това (изключително деликатно и дискретно проявяващо се) притежание реално придава и легитимира компенсаторната ориентация и ангажираност на носталгичните образи, повествования, тълкувания и послания. Но тази компенсаторика вече ни отвежда и към темата за функционалното предназначение, за специфичната мисия на носталгията в пределите на човешкия живот. Ако са налице остри спорове за природата, то за функциите ще има и далеч по-големи дебати, а пък и аргументите и контрааргумените ще бъдат в изобилни количества! Изтегляне 1.62 Mb. Сподели с приятели:
|