Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

- "Музиката е една дълбока сфера в Битието."

/56-1922/

Музиката е една от духовните изяви на човека, която, го съпътст­вува от неговото зараждане и с ко­ято всички умове са се занимавали, описвали, охарактеризирвали и мъ­чили да разгадаят. И все още музи­ката по същество е непозната, неи­зяснена, неразбрана и загадъчна. Ако не бе така, нейният израз, да­ден от човека през вековете, няма­ше да варира до такава степен, че да води до парадокси.

Музиката е необходимост за чо­вешкия дух; по нейните изразни форми, дадени от човека, можем да охарактеризираме нивото на чо­вешкото развитие.

"Музикалният израз, казва Ерио, ня­ма ясните очертания на литературната фраза, но затова пък, за да породи чувство на радост или на печал, за да подчертае прехода от едното към дру­гото, за да отбележи меандрите на на­шите най-съкровени мечти, музиката си служи с тоновете, с модулацията, с възможностите на "пиано и форте"; ду­мите винаги оковават фантазията, тук тя полита свободно, появява се още на първия план или се очертава в далечи­ната; изчезват посредниците, които деформират нашите чувства, като се опитват да ги изразят; подсъзнателно запазва своята роля и значение. Съ­ществуват картини на духа и картини на природата; приемствеността меж­ду тях се изгражда върху нюанси, ко­ито в живописта са ограничени и един­ствено в музиката се разгръщат сво­бодно." /224/

Но не само така искаме да си пред­ставим и почувствуваме музиката. Тя трябва да се осъзнае като реалност, като нещо неразделно от природата, като нейна съставна част, като поле, което прониква вселената, като "дъл­бока сфера на Битието". Музиката не е специфична само за човешкото съ­щество. Музиката съпътствува всяка форма на физическия свят, тя е една от изразените форми на живота.

Учителя П. Дънов дава следната ха­рактеристика: "Ако се вгледате в при­родата, ще видите, че в нея има му­зика, и изкуство, и наука. Де е музи­ката в природата? - В течението на во­дите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на листата, в духането на ветровете."/3-1922-23/

Следва, че музиката витае нався­къде, тя прониква пространството и се разпростира като силово поле във вре­мето. Затова Е. Ерио твърди, че: "Му­зиката разполага с времето и прост­ранството." /224/

Навярно музиката като светлината е израз на първичното начало на не­щата и трансмутира във всички йерар­хии на живота. Тя е вечно изразява­щото се поле, без начало и без край. При нея няма прегради, тя е в цялото разнообразие на света и участвува в изграждането на формите, като ги на­дживява. Затова Учителя твърди: "Му­зиката е на границата между физи­ческия и духовния свят. Чрез нея чо­век може да трансформира енергиите си. Чрез песента в човешкия ор­ганизъм се влива особена енергия." / 126-1930/ "Музиката не се заключава само в такта, нито само в тоновете. Музиката представлява съвкупност от много неща; тя е нещо повече от так­та, от тоновете и т. н. Тактът е само спомагало на музиката; тоновете са из­раз на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нещо. Тя създава такта, тя създава тоновете, тя създава ритъма." /120-1929/ "Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от небето с музика и песен. Следователно музиката не е чужда на душата." /44-1929/ "Да бъде човек музикален, това не значи да знае да свири и да пее, но да има дълбок вът­решен усет към музиката." /77-1926/

Има ли музиката материален израз в природата? Говори се за вибрации на въздуха и на материята. Но Учите­ля казва: "Трептенията са превозно средство на светлината, но светлина­та сама по себе си не е трептения. Трептенията на светлината са едно не­що, а светлината съвсем друго; треп­тенията на музикалния тон са едно не­що, а музиката няма нищо общо с трептенията. Звукът се предава чрез трептенията на въздуха, но нито зву­ковете, нито трептенията правят съ­щинската музика." /154-1942/

Ние направихме аналогия между трептенията на светлината и тези на повърхността на водата след падна­лия от високо тежък предмет. Треп­тенията на вълните по повърхността на водата са израз на гравитационна­та сила, но те не са самата гравита­ция. Така и трептенията на въздуха при пренасяне на звука не са тонове­те или самата музика.

И все пак какво е музиката? Учите­ля П. Дънов обяснява: Музиката е пър­вото видимо изявление на Любовта. Значи видимата, външната страна на съзнателния живот всякога започва с музика."/57-1924/

"Музиката е изкуство на анге­лите. Музиката е ангелският език." /56-1922/

"Музиката е истинският път за реализирането на каквато и да е мисъл, чувство или желание. Без музика нищо не се постига. Аз го­воря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш." /49-1932/

"Музиката е енергия, която тран­сформира енергиите на човека. Ако не си музикален, енергиите в тебе не могат да се трансформират и ти нищо не можеш да постигнеш." / 50-1933/ "Окултната музика е начин за освобождение. В основата си тя е много проста, вън е много слож­на. Музиката е една дълбока сфера на Битието." /56-1922/

От горните мисли следва, че музи­ката е осезаемото изявление на Лю­бовта; тя е сила, която трансформира енергии, тя е език на ангелите, тя е сфера на Битието. Музиката не може следователно да е нещо определено статично. Тя е действащо енергийно поле, което се трансформира в със­тояния, отговарящи на средата и сфе­рата, в която се изявява.

"Музиката не е нещо установено. Всеки я предава по своему. Човек съз­дава миньорни гами като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. В природата музиката няма болезне­ни състояния. Там съществува една ос­новна, естествена гама, от която все­ки човек се ползва." /128-1932/

Тази естествена, основна гама, за която говори Учителя П. Дънов, тряб­ва да изпълва вселената и да изграж­да т. нар. пространство на музиката. В този случай гамата на музиката тряб­ва да се преплита с гамата на багрите на светлината. Тези две фази на прос­транството, на Битието, си схождат, макар и различно да се изразяват на физическия свят. Физическият им из­раз в крайна сметка са вибрациите, и то с различна честота на различна физикална основа. Светлината се изра­зява чрез вибрациите на фотоните, а музиката - чрез вибрациите на въз­душните молекули или, общо казано, чрез вибрациите на материята.

Докато светлината се възприема от човека като багри чрез очите, музика­та долавяме чрез тоновете, проникна­ли в слуховия ни апарат. Сходството между светлината и музиката се със­тои в това, че и двете явления изграж­дат безкрайна поредица от цветови и тонови гами. Тогава можем да прие­мем, че както светлината, така и му­зиката имат по същество един и същ произход, един и същ източник, едно и също Първично начало. Но проявя­вайки се в сферата на физическия свят, те се трансмутират в различни вибра­ции, т. е. в различни физически среди.

Багрите и тоновете човекът изпол­зва в своите творения на изкуството. Въздействието на тези творения вър­ху човешката душа е еднакво. Тези творения на изкуството изразяват ню­ансите на хармонията в света, като съ­държат духовните и душевните въж­деления и усещания на своите твор­ци. Поради това музика намираме как­то в живописта и поезията, така и в архитектурата или математиката.

"Музикалното въздействие на ар­хитектурата отговаря на съзнателния стремеж на Паладио да въплъти в про­порциите на всяка сграда универсал­ните закони на всемира" - твърди М. Алпатов. /236/ А великият немски ху­дожник Дюрер пише: "Изкуството на­истина е заключено в природата и кой­то може да го изтръгне от нея, той го владее." Цитира Алпатов /236/.

Музиката през вековете е намира­ла различен израз в творенията на ве­ликите композитори. Тя е отговаряла на нивото на развитие на изкуството, както и по форма на тогавашната жи­вопис и архитектура. В това отноше­ние ето как Алпатов охарактеризирва музиката на 17 - 18 век: "Но най-цен­ният принос на немския барок е дивна­та музика, която изпълва църквите и дворците на Германия. Йохан Себас-тиян Бах и Георг Фридрих Хендел са гениалните творци на тази музика, ко­ито нямат равни на себе си в никоя друга европейска страна през 17-18 век. Музиката на Бах е най-хубавият и най-възвишен израз на барока." /236/

Но музика има, както казахме, и в самата математика. "Използуване­то на геометричната прогресия в тех­ническите изчисления не изненадва ни­кого, но математическият принцип е основа и на редица изкуства и при­родни явления. Питагорейците са смя­тали, че музиката е частен случай на математиката. Те са създали учение за строежа на космоса като музи­кално звучащо тяло. Питагор бил убе­ден, че хармонията има числена стой­ност." /213/ "Ние използуваме вече 300 години равномерно темперирания строй в музиката, създаден от Й. С. Бах. Равномерната темперация озна­чава математически, че логаритъмът на честотата на звука е линеална фун­кция от координатите на нотата в зву-кореда, като при това във всяка ок-тава честотата се удвоява. От това следва, че последователността на честотите в равномерно темпериран звукоред е геометрична прогресия." /213/ "Равномерното разпределение на честотите в един темпериран строй, описан от геометрическата прогре­сия, отговаря на уравнението на ло­гаритмичната спирала." /213 - Л. Л-тишев/ А "Интервалите, които определят основните мажорни и миньорни тонови тризвучия, съответствуват на числата на Фибоначи: 1, 3, 5 или 1, 3, 8." /213/ "Кулминацията на ме­лодията също често се пада в точка­та на златното сечение на нейната об­ща продължителност." /213/

Тези данни показват, че в основата на физическия израз на музиката ле­жат математически принципи, каквито стоят и в основата на всички силови полета във вселената. Затова се каз­ва, че хармонията като основа на му­зикалното съзвучие "има своя на пръв поглед скрит в количествено отноше­ние математически израз." /213/ А според К. Фридрихс /161/ - "Хармо­нията и дисхармонията предизвикват та­ка нареченото пулсиращо равновесие в природата." "Хармонията и дисхар­монията като диалог в природата не трябва да разглеждаме в отделни ми­гове, а в непрестанния процес на прос-транство-времевия континуум." /161/ Ето как трябва да виждаме музи­ката, вместена в законите на приро­дата и вселената и как тя става тяхна неотлъчна съставна част. Много ма­тематически съотношения и принципи във вселенното семейство на плане­тите и звездите лежат в основата на музикалните закони. Така например: "Разстоянията на планетите от земята могат да бъдат подредени в така на­речения Тициус-Бодев ред, който съ­щевременно е хармоничен ред, а в музиката представлява отношенията на хармоничните обертонове." /161/

Нека сега разгледаме съставките на самите гами на музиката, т. е. на самите тонове. Какво представляват те от самосебе си? Какви скрити ка­чества имат и какво изразяват? В тази насока ценни са данните, които дава Учителя П. Дънов.

"Всеки музикален тон има седем качества. Например тонът "до" също има седем качества. Онова качество, което се проявява в даден момент, взема надмощие, а останалите шест се проявяват слабо - почти незабеля­зано. Те поддържат исо на главното, проявено вече качество." /51-1943/

"Щом вземете определен тон, той трябва да бъде основният. Всеки тон съ­държа шест тона в себе си. Ако не го изпеете правилно, да се включат и се­демте тона в него, той няма съдържа­ние. Главният тон е важен, а останалите шест са допълнителни тонове. Доста­тъчно е един от допълнителните тонове да отслабне, за да се яви известна не­яснота и в останалите." /127-1931/

Тези мисли на Учителя подсказват, че отделните тонове на музиката не са абсолютно определено, самостоя­телно и неизменно нещо. Всеки един от тоновете е съставка от 7 тона, при което един доминира като основен тон, а останалите вибрират и поддър­жат исо, т. е. хармонират на основния тон, като го "оцветяват". Подобни съ­отношения имаме при цветовата гама на светлината. И тук всеки отделен цвят е съставен от няколко други, но един доминира, докато останалите в него го подсилват, нюансират в едно или друго отношение.

"Когато два тона заемат мястото на три тона, има терца; например "до­ми" е терца. Между тях е тонът "ре", който не се чува. Когато два тона се чуват, а два мълчат, има кварта. То­нът, който мълчи, определя вътреш­ното съдържание на музиката или спе­циално на дадената песен." /49-1932/

При светлината наблюдавахме съ­щото съчетание при багрите. Разли­ката е само в това, че при комбина­цията на цветовете окото не долавя двата основни цвята на "терцата", а само третия цвят, който тук не "мъл­чи", а е водещ и ясен /видим/. Сле­дователно и при светлината третият цвят на терцата, т. е. този, които е резултат на двата основни цвята, иг­рае първенствуваща роля. Той е, кой­то определя характера на багрите при всяко творение на изкуството. Това доминиране на "третия" наблюдаваме и в живата природа. Например при се­мейството у животните и хората ос­новният тон на "терцата" е детето, то доминира в живота им.

Учителя продължава: "Истинският музикант схваща и най-тънките духов­ни преливания между седемте тона на гамата, но обикновеният музикант не ги долавя. Съвременната музика е механическа. Музикантите пък още не са дошли до положението да схва­щат онези тънки вибрации, онези ду­ховни преливания на тоновете. Засе­га те схващат само обикновените виб­рации на тоновете." /86-1928/

Тези мисли на Учителя П. Дънов недвусмислено говорят за това, че между светлината и музиката има сходство. Вибрациите на светлината, т. е. нейните съставки - цветовете, нюансират в такова разнообразие, както на музиката. Светлината с без­крайните си нюансови комбинации из­пълва биосферата и вселената. Зато­ва Х. Вайл твърди, че багрите на свет­лината изграждат цветовото простран­ство на вселената. /169/ В такъв слу­чай и музиката с нейното безкрайно голямо количество от тонови комби­нации изпълва природата и вселена­та, като изгражда и тоновото прост­ранство на последната.

В музикалните среди се счита, че преливането на тоновете един в друг става чрез диезите и бемолите или още чрез по-ниски части на същите (четвърттонове и т. н.). По този на­чин тоновете могат да преливат както багрите на светлината и се доближа­ват помежду си по характеристика и цветова сила. Затова Учителя счита,

че музиката, мелодията се прави от тоновете, които "мълчат", от тонове­те, които ние не чуваме, които "мъл­чат" и правят акордните комбинации. При живописта картината не се предс­тавя от основните багри, а от техните комбинации, от техните нюанси. И тия преливни състояния на тоновете и цве­товете ние или не виждаме, или не чуваме, но чувствуваме в изразената хармония и красота на всяко музикал­но или живописно творение.

Като правим сравнение между му­зиката и светлината, трябва да предпо­ложим, че и музикалната гама се изг­ражда от няколко основни тона, както седемте цвята се изграждат от три ос­новни - червен, жълт и син. При музи­ката най-често повтаряните и звучащи тонове от гамата са "до", "ми" и "сол". Това е най-приятното акордно съзву­чие. Ако построим тонов триъгълник, както направихме при светлината, би следвало тогава тонът "ре" да е ре­зултат от комбинацията на "до" и "ми"; тонът "фа" - от "ми" и "сол"; тонът "ла" - от "сол" и "до", а "си" да е резултат на комбинацията на "ла" и "до". Но не­ка дадем думата на Учителя, който да­ва цветовата характеристика на музи­калните тонове."Всеки музикален тон има специфичен цвят. Например тонът "до" има червен цвят, "си"'- виолетов, "ла" - син цвят, "сол" - светлосин, "фа" - зелен, "ми" - жълт, а "ре" - портока­лов. Значи между музикалните тоно­ве, между музиката и цветовете има известно съотношение." /47-1931/

Сега нека изградим тоновия три­ъгълник и го съпоставим с този на цветовете.

От фигурата се вижда, че нашите предположения са верни. Музикална­та гама трябва да се изгражда от три основни тона: "до", "ми" и "сол", а останалите, както при светлината, да са преходни или комбинация от трите основни. Специално тонът "ла" трябва да е диезов нюанс на тона "сол", по­ради което е по-тъмно син в посока на тона "си", който е виолетов. Но тук се намесва и математиката. Видно е, че числата от 1 до 7 се вместват в музикалната и цветовата гама. Зато­ва Учителя казва: "Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 представляват една музикална система от седем цвята. Изкуството на художника се състои в съчетание­то на седемте цвята, в различаването на боите и пермутациите с тях. Тези числа съответствуват на известни си­ли в природата. Учениците на Питагор са изучавали свойствата на числата от 1 до 4. Днес европейците разреша­ват значението на числото 5. В него е моралът на човека." /48-1931/

Известно е, че цветовете на свет­лината са емблеми, символи и се из­ползват за психологическо въздейст­вие върху духовния мир на човека. По аналогия би трябвало да търсим и подобно въздействие на отделните то­нове на музиката. И тук Учителя каз­ва: " И музикалните тонове представ­ляват азбука на живота. Например то­нът "фа" има отношение към матери­алния свят, към материалните работи. Който не може да вземе тоя тон правилно, не може да се справя с мате­риалните работи. Който не вземе пра­вилно тона "ми", не може да се спра­ви с въпросите на умствения свят. Кой­то не вземе правилно тона "сол", той е слаб в духовния свят. Ако не вземе правилно тона "ре", той има слаба во­ля." /145-1936/ И още: "Червеният цвят е вратата, през която животът влиза. Същевременно червеният цвят е основен тон в музиката." /147-1937/

И ние установихме, че червеният цвят отговаря на основния тон на му­зикалната гама, а именно на тона "до".

"Тонът "сол", макар и да не е ос­новен, има голяма тежест, понеже всякога се връща на мястото, откъде­то е излязъл. В природата тонът "сол" представлява узрял плод, който отно­во се посажда в земята, израства и пак дава плод." /147-1937/ - "Който е послушен, той всякога правилно взе­ма тона "фа". Щом вземе правилно "фа", и останалите тонове ще вземе правилно." /143-1935/ "И така, мис­лете за тона "фа", както мислите за Бога. Ако вземете тона "фа" за осно­вен, ще образувате акорда "фа-ла-до". Засега работете главно върху то­на "фа", а после ще работите върху останалите."/143-1935/

Тук Учителя настойчиво ни напом­ня, че първо трябва да се занимаем с материалните си работи, т. е. с тона "фа", а след това с духовните и умст­вените /тоновете "си" и "ми"/.

"Не е достатъчно правилно да се вземат тоновете, но трябва да се раз­личават. При това трябва да се позна­ва повишен ли е даден тон, или пони­жен. За това се иска добре развит слух."/153-1941/

Нека продължим с аналогичното сравнение на музикалните тонове и същността на човека, била тя физи­ческа или духовна. Човекът като цяло трябва да резонира на определен тон, а неговите органи и системи да виб­рират в съзвучие на тоновете на га­мата. Но не само това. Духовната същност на човека - воля, сърце, ум, душа и дух, имат свои представител, резонатори в музиката.

"Тонът "до" е основен тон на воля­та, "ми" - на сърцето и "сол" - на ума. Трите тона "до-ми-сол" образуват хар­моничен акорд, който показва, че чо­век се е нагласил правилно, т. е. вля­зъл е в хармония с Божествената во­ля, с Божественото сърце и с Божес­твения ум. Този човек е същевремен­но в хармония с ума, сърцето и воля­та на всички разумни същества." / 153-1941/ Учителя продължава: "Нап­ример в музикално отношение тяло­то, сърцето и умът имат свои основни тонове. Основният тон на тялото /во­лята/ е "до", на сърцето - "ми", на ума - "сол". Всеки тон от своя страна съдържа известни качества, които трябва да проявява. В този смисъл не е достатъчно умът да отговаря на то­на "сол", но всяка мисъл трябва да има достатъчно светлина, звучност, ухание, сладост и мекота." /153-1941/ "Като говоря за тоновете, правя ана­логия: тонът "сол" представлява човеш­кият дух, "ре" е човешката душа, "ла" е човешкият ум, "ми" - човешкото сър­це. Според сегашния строеж на чо­века "сол" е основният тон на живота. Тонът "сол" дава условия за разцвета на нещата" /157-1943/ "Когато взи­мам тона "до", в моя ум седи идеята за посяване на едно семе. Значи ос­новният тон "до" показва, че си посял нещо. Вторият основен тон, който тряб­ва да вземеш, е "ре". Той означава, че семето трябва да поникне. Пътят на израсналото растение е към слънцето. Тоя път наричаме път на живота - тона "ми". След това се оформя цялото дър­во - тонът "фа"". /158-1944/

"Българинът взема най-точно тона "фа". Дали пее или плаче, той взема тонът "фа". Дали мисли за нивицата си, за къщата си, или за облеклото си, той взема все тона "фа". /157-1944/

Какъв е пътят на човешката душа от гледна точка на музикалната стъл­бица? Учителя отговаря: "Следовател­но между музиката и пътя на човеш­ката душа има известна аналогия. В този смисъл напрежението в живота отговаря на тона "до", движението -на тона "ре", постижението - на тона "ми", придобиването - на тона "фа", цъфтенето - на тона "сол", развитие­то - на тона "ла", добруването - на тона "си". Това са фази на живота, през които минава човешката душа в своя възходящ път." /112-1940/

Значи възходът, развитието на чо­вешката душа минава по следната стълбица: напрежение - движение -постижение - придобиване - цъфтене - развитие - добруване. Тази стълби­ца отговаря обаче и на процесите в развитието на всяко растение - от по­сяването на семето до пълното разви­тие и даване на плод.

"Стремете се към онази музика, която внася в човека истинска хармо­ния и мелодия. Тази музика прониква цялото Битие. Без нея няма мисъл, чув­ство и действие; без нея няма гра­деж, няма творчество, няма напредък. Тази музика наричаме духовна. Тя включва в себе си законите на хармо­нията и на мелодията." /110-1931/

В раздел "Биосферата на земята" разгледахме хармоничната връзка на човешкия организъм и неговите орга­ни и системи със силите на природата. Като творение на тези сили човекът резонира на всичко, що става във вселе­ната, на нейните творчески силови по­лета, на нейните закони. Като силово поле на същата вселена музиката би трябвало да намери отзвук и в строежа на човешкото тяло. Именно Учите­ля твърди това и казва: "Музикалните тонове са свързани с човешкия орга­низъм. Мозъкът има свои определени тонове и вибрации; сърцето има свои определени тонове и вибрации; стома­хът има свои определени тонове и виб­рации; черният дроб има свои тонове и вибрации; мускулите, костите на чо­века също имат свои определени то­нове и вибрации. Тъй щото за в бъде­ще музиката ще служи като средство за лекуване." /87-1927/

Едва ли има човек, който да не е почувствувал благотворното или отри­цателното влияние на дадени музикал­ни творби. Музиката влияе на психи­ката на човека, върху самочувствие­то му или върху състоянието на даде­ни органи: сърце, стомах, дишане и др. Това резониране на човека или на функцията на неговите органи говори недвусмислено за връзката между музиката като силово поле и човека.

"Мисълта се предава чрез нервна­та система. Нервната система възпри­ема хармоничните и мелодичните то­нове; хармоничните се приемат чрез ума, чрез мислите, а мелодичните -чрез сърцето. При това хармонията се изявява като електричество, а мелоди­ята - като магнетизъм. Тези сили често сменят местата си: електричеството прониква сърцето и му дава тласък, усилва движението му; магнетизмът пък влиза в мозъка и го нагласява. И Христос прилагал пеенето като метод за тониране. Казано е в Евангелието, че на "Тайната вечеря" Христос и уче­ниците Му изпели една песен, след ко­ето излезли вън." /110-1931/

"Мнозина от вас са изучавали му­зика. Казвате "дур" и "мол". Като изу­чавате музиката, изучавайте и приро­дата, за да правите верни преводи. Например "дур" означава главната мо­зъчна система; а "мол" - симпатичната нервна система; дур е яденето, а "мол" - смилането на храната, почив­ката. Доброто разположение, здра­вето на човека е "дур", а неразполо­жението, болестта - "мол". /155-1943/ "Мажорната гама е свързана с ево­люцията на човека, а миньорната - с инволюцията. Движението "дур" е въз­ходяща гама, която слиза от перифе­рията и отива към центъра; движени­ето "мол" е низходящо - то върви от центъра към периферията." /155-1943/ "Нервната система на съвремен­ния човек не може да издържи абсо­лютната хармония в тоновете и звуко­вете, вследствие на което и в речта, и в музиката се допуска поне един дисонанс. Всички музиканти и поети, които са писали произведения, издър­жани в хармонично отношение, млади са умирали. Животът може да се про­дължи благодарение на дисонансите. В този смисъл страданията не са нищо друго освен дисонанси. При страда­нието, при дисонансите, животът е по-устойчив, а материята - по- издръж­лива. Абсолютната хармония създава голямо напрежение върху нервната система на човека, а дисонансът е по­чивка, той е необходим за смяна на състоянието." /77-1926/

"И тъй, любовта е основният тон на живота - тонът "до". Мъдростта е до­минантата - "сол". Истината, това е то­нът "си", който дава разрешение на нещата. Значи имате три основни то­на в живота: до, сол, си. Щом дойде­те до тона "си", вие се намирате в положение на възлизане, т. е. мина­ване в по-висока октава в живота. В тона "до" на първата октава има из­вестно напрежение, каквото забеляз­ваме в размътеното яйце. Щом вле­зете в тона "до" на втората октава, няма да имате напрежение, но дви­жение. Човек трябва да знае какво може да извърши, като попадне в тона "до", когато е в движение. Следо­вателно, когато човек се намира пред известни мъчнотии, казваме, че е в тона "до" на първата октава. Той се намира в основния тон на материалния свят. Духовният свят се намира в ди­намичното, а не в статичното състоя­ние... Започваш да учиш останалите тонове: "ре", "ми", "фа", "сол", "ла" и "си" и стигаш до горното "до", т. е. влизаш в духовния свят." /111-1939/

"Любовта се изразява чрез музика и песни, написани в мажорни и миньор-ни гами. Мажорните песни имат сила, а миньорните - мекота. В обикновена­та музика под миньорни песни разби­рат такива, които съдържат тонове с понижение." /154-1942/

Учителя П. Дънов намира музикал­но съдържание даже в плача на ново­роденото дете. Според гамата, в ко­ято плаче детето, може да се разпоз­нае характерът на същото.

"Плачът на новороденото дете тряб­ва да бъде музикален, а не креслив. При това той трябва да отговаря на един от трите основни тона: "до", "ми", "сол". Дете, на което плачът отговаря на то­на "до", е материалист, ще бъде доб­ре развито дете; дете, на което пла­чът отговаря на тона "ми", е духовно, сърцето ще се развива добре; ако пла­чът на детето отговаря на тона "сол", умът му ще се развива добре - то ще живее повече с мисли и идеи на Бо­жествения свят." /153-1941/

Разбира се, музиката, нейното ка­чество, хармоничност и мелодичност зависят и от изпълнителя. Всеки изпъл­нител влага нещо свое в музиката. Състоянието на изпълнителя се отразя­ва на музикалното изпълнение. А спо­собността на музиканта да се слее с музикалното творение е от решаващо значение за съвършенството на изпъл­нението. В това отношение Учителя П. Дънов казва следното: "Точността е хармония, такт, музика в живота на чо­века." /4-1922/ "В окултната музика никога не се допускат думи или тоно­ве с две значения. Там всяка дума тряб­ва да има едно значение." /56-1922/ "Само онзи цигулар може да стане до­бър, който освен видимата цигулка си създава невидима, която прониква ви­димата. И тогава, като тури пръстите на цигулката си, те падат точно на мес­тата си." /154-1942/ "Паганини, като свирел, вкарвал двойника си в цигул­ката и като свършвал, двойникът му отново влизал в тялото му. Благодаре­ние на тези способности Паганини под­ражавал майсторски човешки глас. Като свирел, не могло да се познае, човек ли пее или се свири." /153-1941 / "Има велики музиканти, които движат ръка­та и пръстите си с голяма красота. При това, не всеки пръст може да взема четвърт тон. Това се поддава само на безименния пръст. Този тон дава насо­ка на песента или на музиката. Дето участвува четвърт тон, там всички ра­боти стават добре. Като свири четвърт тонове, музикантът прави едва доло­вими движения, пълни с хармония и ри­тъм"/156-1943/

"В музиката движението се изра­зява с тона "ре"." /156-1943/

"Според мене затвореният ритъм е мелодичен, а отвореният - хармони­чен. Когато тоновете вървят един след други по време, имаме мелодия; а когато няколко тонове звучат еднов­ременно, имаме хармония. Добрият певец или музикант се познава в обертоновете. Много цигулари съм слу­шал, но особено впечатление ми нап­рави един ученик от варненската гим­назия. Приятно ми беше да го слу­шам. Той вземаше обертонове. Това беше хармония." /149-1937/

И накрая какво влияние и значе­ние има музиката за характера, нравите и духовния ръст на чове­ка? Как му въздействува тя?

"Музиката е мощно средство за възпитание на характера. Без музика е невъзможно да се възпитава човек. Тя оказва смекчаващо влияние върху характера му. Както човек може да пречисти своята кръв с дишането, та­ка с музиката може да пречисти сво­ите чувства." /9-1923/

"Музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига ду­ха, облагородява душата и помага на мисълта."/44-1930/

"Всички велики музикални гении като Бетховен, Моцарт и др., са пи­сали музикални произведения не за развлечение на хората, но за тяхно­то възпитание. Те са гледали на му­зиката като на възпитателно средс­тво. За пример Бетховен е създал нещо изключително в музиката. Са­мо гениите, жреците на музиката, могат да изпълняват Бетховен както трябва."/44-1930/

"Науката, музиката, изкуството ос­мислят живота и помагат за разреша­ване на трудни задачи, които се сре­щат в него." /21-1925-26/

"Музиката има за цел повдигане на човешката душа. Ако вие ме попита­те защо съществува музиката, ще ви отговоря, че тя е едно средство от духовния свят за повдигане на падна­лата душа на човека, която е слязла на земята."/40-1922/

"Музика - хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в добро­то, но за това са нужни уши да възп­риемат."/128-1932/

"Айнщайн обича да свири на цигул­ка и импровизира на пиано. Той казва: "Тази импровизация ми е така необ­ходима, както и работата. И едното, и другото ми дават възможност да постигна независимост от околните. В съвременното общество без това не може да се мине. Музиката и изсле­дователската работа в областта на фи­зиката са различни по произход, но са свързани помежду си от единството на целта - от стремежа да се изрази неизвестното. Техните реакции са раз­лични, но взаимно се допълват." /185/

"Сегашната музика е виновна за ха­рактера на хората, защото музикан­тите са създали малко класически пар­чета със син цвят. Сегашните музи­кални парчета имат зелен, портокалов, жълт, рядко ще срещнете парче със син цвят. В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действува пове­че на чувствата, на ефектите." /57-1924/ "До наши дни музиката все още не е заела мястото, което й се пола­га във възпитанието, както и в исто­рията на човешката цивилизация; това показва колко грубост още същест­вува в нашите нрави." /224/

"В съвременните песни няма съот­ношение между думите и тоновете, вследствие на което те не могат да произведат нужния ефект. Но при то­ва положение за предпочитане е чо­век да пее, отколкото да не пее." / 79-1927/ И Учителя продължава: "При каквото и положение да се намирате, пейте. Започвате една работа, пейте; свършвате работата, пак пейте; изли­зате от мъчнотията, пак пейте. Пейте и се веселете. Пейте и хвалете Гос­пода." /133-1932/

"Пеенето на ангелите се отли­чава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на светлината." /133-1932/

Явно, че по отношение на въз­действието музиката се сравнява със светлината, мисълта и молитвата. За­това всички гении и мъдреци на чо­вечеството са имали сериозно отно­шение към музиката и самите те са я ползвали в живота си. В ежедне­вието на човечеството обаче нами­раме и принизяване значението на музиката. Значението и ползването на музиката зависи от интелектуал­ното и духовното ниво на човека.

"Когато писателят достигне крайния предел на своята мисъл, той ще стане поет или музикант.След това ще се вглъби вътрешно в себе си и ще стане философ. Оттам ще отиде пак към му­зиката. Когато музиката достигне своя горен предел, тя се смесва с молитва­та; щом достигне своя долен предел, тя се смесва с храненето." /75-1926/

Музиката Учителя П. Дънов изпол­зува винаги за създаване на необхо­димата хармония в средата на слуша­телите си, за настройка към вглъбява­не и настроение към молитва. Затова той казва често: "Ще ви изсвиря едно музикално парче, да видя какво ще възприемете: светлина, топлина или си­ла. Може да възприемете нещо, а мо­же и нищо да не възприемете - това да не ви смущава. Опитът е важен за мене, да видя доколко сте чувст­вителни в музикално отношение." / 155-1943/ "С музиката аз изучавам света, изучавам хората, гадая с нея. С музиката изследвам мисълта на чо­века. Когато правя тия изследвания, аз свиря тихо, никой не чува. Като се свържа с великия свят, създаден от Бога, свиренето има отзвук. Ако някой слуша, няма да чуе една ци­гулка, но множество цигулки. То­новете на тия цигулки се сливат с моята в един величествен акорд. То­ва показва, че Божият свят е хар­мония и музика." /83-1927/ "Има неща (работи), които аз не мога да поверявам; има неща, които рядко свиря. Даже аз, който разбирам му­зиката много добре, като свиря ня­кои от тези парчета, пулсът на мое­то сърце се мени." /56-1922/

"Аз съм упражнявал окултна музи­ка рядко, само веднъж съм свирил във Варна. Седях в една къща, вечерно време беше. В една кръчма една тъл­па пияници, 10-15 души, се разпели, вдигат шум, карат се. Свирих 15 ми­нути, утихна кръчмата. Оттогава тази кръчма запустя. Не само това, но и кръчмарят напусна къщата." /56-1922/ "Това, което днес свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засег­не всички. Никой не може да се осво­боди от влиянието на тази песен. Това са тонове, на които не можете да се противопоставите." /155-1943/

Тази последна мисъл Учителя прави година преди напускане на земния свят. По същото време прави и откровение относно изследванията, извършени от него с помощта на музиката. "Едва сега намерих пътя за прекарване на бъл­гарските песни от човешката в Божес­твената гама, от обикновената хармо­ния към възвишената, духовна хармо­ния. Обикновената хармония предава на българските песни нещо затворе­но, твърдо. Влязат ли в Божествената хармония, те се отварят и смекчават. Едва сега открих причината за проти­воречието, в което живее българинът. То се крие в затворения интервал на неговата музика." /156-1943/

"Тоя мотив изразява изминало­то време, което не се ползвало. Аз правя опит да използвам това време. Намерил съм тоя музика­лен мотив, за да набавим изгубе­ното време." /158-1944/

"Ето, аз употребих цели 40 години, докато разреша един български мо­тив. Често мислех да прекъсна зада­чата, да не я разрешавам, но нещо ме караше да продължавам. Каква бе­ше тази задача? Да разреша една иг­рива българска песен." /160-1944/