Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Трудно може да се даде точна формулировка за понятието съзна­ние. Най-често се говори за процес на осъзнаване на нещата, т. е. за раз­биране или проникване в същината на нещата, но в какво направление: вън­шно - за физическата същност на про­цесите, или вътрешно - за действи­телната същина на последните, или още за нашите наклонности и влече­ния, които до известна степен опре­делят мирогледа и виждането ни? Учи­теля П. Дънов го определя така:

"Съзнанието е връзка между външния и вътрешния живот на чо­века, от една страна, както и меж­ду сегашния и бъдещия му живот, от друга страна." /94-1928/

С тази формулировка Учителя под­сказва, че съзнанието е процес, кой­то има тенденцията да хармонизира живота ни, т. е. да осмисли изявите му, както в настоящия момент, така и в бъдещето; или да хармонизира вът­решното виждане у човека със съби­тията и околната среда. В такъв слу­чай пак ще запитаме какво е съзнани­ето по същина? Така формулирано ще рече, че то е качество или свойство на душата у човека, защото тя е, коя-

то прави връзка между духа и физи­ческата същност на човека. Тя е, коя­то ръководи изявите и въжделенията му. Тя е, която създава живот. "Да живее човек само на физическия свят, това значи съзнанието му да е отвън. За такъв човек казваме, че живее не­съзнателно като камъните в природа­та. Да живее човек в духовния свят, това значи съзнанието му да е отвът­ре. Да живее човек в Божествения свят, това значи съзнанието му да е и вън, и вътре." /93-1928/

Ето и тази мисъл намеква за изява на душата, но в три степенни състоя­ния: физически, духовно и божестве­но. Затова се казва още: "Съзнанието се разглежда като вътрешна сила, ко­ято организирва мислите, чувствата и действията на човека." /42-1928/

- "Под думата "съзнание" в широк смисъл ние разбираме онова вътреш­но единение, което съществува меж­ду частите на едно живо цяло. Следо­вателно в това отношение има два ве­лики закона, които определят Битие­то. Аз ги наричам: закон на цялото и закон на частите; закон на Безгранич­ното и закон на граничното. Благото на света се определя от първия закон, закона на цялото. Ние наричаме това цяло "закон на Бога", "закон на Лю­бовта". Безграничното е първото про­явление - Любовта, която се проявява и която всякога носи със себе си бла­го. Благото пък е вечната хармония, която включва всички души. Вторият закон е закон на частите, закон на ду­шите, закон на индивидите в света. От втория закон, от закона на ограниче­нието се ражда злото. Законът на ця­лото включва в себе си частите, но същевременно всяка част има закон за себе си. Когато частта иска да на­ложи на цялото своя закон, тогава се ражда грехът в света." /72-1925/

И тук се говори за хармонизиране, единение на частите в едно цяло. Всъщност това е самата душа, но в състояние на действие. Следователно "съзнанието" е връзката между вън­шния и вътрешния живот на човека ка­то цяло, но и между сегашния и бъ­дещия му живот. Но частите в цялото имат и свой индивидуален живот и изя­ва, която във всички случаи трябва да се има предвид. Затова Учителя гово­ри за два закона: закон на цялото и закон на частите, а връзката между тях, или единението, се изгражда от съзнанието, т. е. от душата. Явно, че съзнанието трябва да има различни състояния: такова, засягащо цялото, друго, засягащо части, както и състо­яние за миналите, настоящи и бъдещи процеси. "В света има два велики про­цеса, които аз уподобявам на състоя­нията на нашето съзнание. Един от про­цесите се крие в подсъзнанието, за което говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, който аз на­ричам "множествен процес". Туй, ко­ето мислят великите, напредналите съ­щества в природата: боговете, анге­лите, архангелите, херувимите, серафимите - всичката енергия на тяхната мисъл се разпределя из целия космос и всичко това се нарича "подсъзнание". То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми ра­боти. Имаш желание да направиш не­що хубаво, велико, то се дължи на тия същества в тебе. Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес. Значи подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши същества, а съзнанието е един процес, в който живеят, мис­лят и действуват всички нисши същес­тва. Той е процес, присъщ на всички животни, растения и човека. Само­съзнанието пък е единственото не­що, с което ние сами работим. Това е единичен процес. Когато работи в теб съзнанието, ти се наемаш да пи­шеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Но когато дойдеш до положението ти сам да мислиш, тогава оставяш всич­ки философи на, страна, искаш да разбереш въпроса по своему. Тога­ва имаш самосъзнание. То е Божес­твеното съзнание, което прониква чо­века. Самосъзнанието е индивидуа­лен процес." /72-1925/

Тази всеобхватност и множественост на съзнателния процес можем да си обясним с обстоятелството, че ка­то свойство на душата, съзнанието съ­що така е силово поле, което се изя­вява в различни състояния, и то в зави­симост от обстановката и средата, в която ще действува. Ето как Учителя П. Дънов иска да ни разясни тази все­обхватност с помощта на измерения­та. "Сегашното състояние на човека е резултат на три велики принципа, кои­то са действували някога в миналото, действуват в настоящето, ще действу­ват и в бъдещето.

Първият принцип е обикновеното човешко съзнание, което работи за смекчаване на твърдия елемент в чо­века. В това съзнание има две точ­ки: едната, от която човек излиза, и втората, към която отива. Какъв е външният свят, какви условия на раз­витие има, това не влиза в кръга на обикновеното съзнание, което се из­разява в права линия.

Вторият принцип представлява пре­ходно състояние - от обикновеното съзнание към самосъзнанието, което се изразява чрез плоскостта. Щом чо­век излиза извън възможностите на правата линия и образува плоскост, той минава вече към самосъзнанието.

Самосъзнанието може да се уподоби на зима, когато всичко е покрито със сняг. Такова е положението на съвре­менния човек. Отвън се издават зако­ни, проповядват се учения, а вътре -всеки влязъл в себе си и само за себе си мисли. В живота на самосъзнание­то съществуват само условия за доб­ро и зло, но там не съществува пра­вене на добро. В живота на самосъз­нанието човек се учи чрез страдания­та. Само чрез страданията той позна­ва, че в света има още по-велико със­тояние от това, в което днес се нами­ра. Самосъзнанието е процес на чис­тене. В самосъзнанието като живот на плоскостта ние представляваме стра­ната на някакво тяло. Време е вече човек да влезе в третия принцип на живота, да мине от самосъзнанието в Божественото съзнание или в косми­ческото съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди чо­век от вода и Дух. Тук думите "кос­мическо съзнание" са заменени с ду­мите "ще им отнема каменното сър­це и ще го заменя с ново".

За в бъдеще, когато човек ще жи­вее в космическото съзнание, той ще дойде до правилно разрешение на въпросите. И когато говорим за Лю­бовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата, за Добродетелта, ние под­разбираме Вечното Начало, Косми­ческото съзнание, което обхваща всичко в себе си и към което трябва всеки да се стреми. Само в новите условия нашето тяло ще се оформи и пресъздаде. Плътското тяло уми­ра, а духовното не умира; плътското тяло страда, а духовното не страда, противоречията в живота съществу­ват за плътското тяло, а за духовно­то няма никакви противоречия. За обяснение на мисълта си ще ви пре­веда следния контраст: това, което е настояще за обикновеното съзнание, е минало за самосъзнанието; бъде­щето за самосъзнанието пък е нас­тояще за космическото съзнание.

Съвременната наука започва вече да говори за съзнанието на човека, ко­ето тя разделя на три вида: обикнове­но съзнание, което съществува у жи­вотните; самосъзнание, което същес­твува у хората, и космическо или Бо­жествено съзнание, което се явява у високо напреднали в духовно отноше­ние хора. Ние разделяме съзнанието по следния начин: подсъзнание, съз­нание, самосъзнание и свръхсъзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието представляват два полюса на духов­ния и Божествения свят; съзнанието и самосъзнанието пък представляват двата полюса на животинския и човеш­кия свят." /86-1927/

"Четири състояния отличават чове­ка първото състояние е свръхсъзна­нието; второто - подсъзнанието; тре­тото - съзнанието и четвъртото - са­мосъзнанието. Подсъзнанието и свръх­съзнанието представляват два полюса на душата, чрез които човек се проя­вява. Те представляват същината на чо­века. Подсъзнанието и свръхсъзнани­ето представляват две велики течения, които отиват към центъра на земята. Подсъзнанието е образувало двете Бо­жествени форми - сила и материя. Свръхсъзнанието е образувало сили­те на живота и човешката мисъл като два важни центъра на човека. Съзна­нието е център, в който се включва целокупният живот на земята. Само­съзнанието пък включва специално чо­вешкия живот. То представлява епо­хата, в която се е родило сегашното състояние на човека. В него именно е станало отклонението на човека от пра­вия път. Това отклонение е било необ­ходимо, за да се индивидуализира чо­век, обаче в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че мо­же да бъде самостоятелен и да живее съвършено сам. Тъй щото в живота на човека се забелязва една постоянна борба, която се съсредоточава меж­ду съзнанието и самосъзнанието, от ед­на страна, и подсъзнанието и свръх-съзнанието, от друга. Самосъзнание­то е живот на нисшите чувства у чове­ка, на крайния егоизъм, на крайното себелюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви ос­вен той сам." /86-1927/

Следва, че подсъзнанието е изгра­дило силата и материята, т. е. най-нисшите форми на еволюционния прин­цип, и това е станало при слизането на духа, т. е. при инволюцията. Съз­нанието от своя страна е това, което включва целокупния живот на земята, т. е. биосферата на планетата. Само­съзнанието включва специално човеш­кия живот. Благодарение на самосъз­нанието човек се е индивидуализирал, оформил като самостоятелна форма в живота. При тази индивидуализация обаче човекът се е отклонил от пра­вия път - той става самонадеен и счи­та, че може сам да се справи с труд­ностите. Това всъщност е падението на човека в рая. Свръхсъзнанието е изградило силите на живота и на чо­вешката мисъл. То е проява на Божес­твеното съзнание. Едновременно се отбелязва, че тези четири вида съзна­ние са поляризирани. Съзнанието се противопоставя на самосъзнанието, а подсъзнанието - на свръхсъзнанието. Това ще рече, че целокупният живот е противоположен на индивидуалния живот (съзнанието на самосъзнание­то); от друга страна силата и матери­ята (подсъзнанието) или нисшата изя­ва на Духа се противопоставя на са­мия живот и мисълта (свръхсъзнание­то). На практика това означава, че чо­век с индивидуалността си противо­действува на принципа на целокупния, на единния живот - на биосферата на земята. Също така най-нисшата изява на Духа при слизането си в материята се противопоставя на живота и мисъл­та, на движението, растежа, възлиза-нето, на духовния възход, който про­излиза от Божественото съзнание.

"Представете си, че точката "А" оз­начава душата или съзнанието,което е излязло от Бога. То представлява една съвкупност от множество малки съзна­ния от безброй количества малки души, които съставляват една обикновена чо­вешка душа. Допуснете сега, че туй вис­ше съзнание се движи във времето и пространството и разбира законите, за­това всичко става хармонично, няма ни­какво препятствие. Представете си, че всяка малка душа на туй висше съзна­ние чувствува силата си, чрез която се движи, и затова у тия всички малки съз­нания се заражда желание да се разде­лят, да станат самостоятелни и да изля­зат от тази обща точка "А". Окръжност­та представлява крайният предел на дви­жението." /57-1923/

Учителя ни описва процеса на ин­дивидуализацията и последствията от нея. Първоначално всичко произхож­да от една "точка" от Бога, но все пак в колективен живот. Цялото многооб­разие в изявата на Бога в сферата на вселената е обединено чрез колектив­ното или космическото съзнание. Дви­жението на отделните елементи на колективното съзнание, на колективния живот, е в границите на окръжността, т. е. в границите на времето и прост­ранството на физическия живот. От­делните елементи - "душички", имат обаче чувството за собственото си съ­ществувание и може у тях да се съз­даде желание за самостоятелност. То­ва индивидуализиране е именно пагуб­ното във всеки колектив, за всяка об­щност. Питаме се какво би станало например, ако всяка клетка или орган от тялото на човека започне да живее самостоятелно и не изпълнява пред­назначението си в целия организъм? Та на практика такова разделение и индивидуализиране в организма, в тя­лото на човека виждаме в туморните образувания, в болестта рак.

"Съзнанието подразбира склад от положителни знания, вложени в духа, душата и сърцето на човека. Съзна­телният човек никога не върши зло... В съзнанието си човек проявява един род чувства, мисли и действия; в са­мосъзнанието си - друг род; в под­съзнанието си - трети и в свръхсъзнанието си - четвърти. Подсъзнанието подразбира зародишното състояние на нещата, а съзнанието - тяхното посте­пенно развитие, докато стигнат узряване. Докато узрее, плодът минава че­тири последователни фази: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх-съзнание." /3-1922-23/

"Представете си, че имате три ви­да съзнание. Първото съзнание се про­явява в областта на времето и прост­ранството. Следващите са произлез­ли едно от друго. Всяко съзнание оп­ределя какви са били материята и ус­ловията през време, когато се е про­явявало. Като се знае това, всеки чо­век може да се върне в своето минало, да види какви са били условията, при които се е развивало неговото съз­нание. В това отношение окултният ученик трябва да научи закона, с по­мощта на който може да се връща в своето минало като в архив. Той ще види какви са били условията, през ко­ито е минавал в предишните си същес­твувания, докато дойде до сегашното си развитие. В различните животи той е минавал през различни условия, кои­то са внесли в неговото съзнание раз­лични сили, различни качества и спо­собности." /3-1922-23/

Ние разгледахме вече при сътво­рението на света, че вселената съг­ласно теорията на относителността на Айнщайн е закривена и затворена в себе си, макар и с безкрайна повърх­ност... Така щото всеки процес в това затворено пространство рано или къс­но се връща в себе си. Но поради то­ва, че има пределна скорост, а тя е тази на светлината, и че вселената е в стадий на разширение - експанзия, този процес на "връщане в себе си" на прак­тика в зоната на физическия свят е не­осъществим. В сферата на духовния свят, където времето и пространство­то не съществуват и където скорости­те, с които се осъществяват нещата, са над тази на светлината, процесите на миналото, настоящето и бъдещето са едновременни, казано на земен език. В духовния свят събитията се раз­виват едновременно в цялата си пъл­нота и могат да се видят причините и последствията им. Във физическия свят има и друга причина, за да не можем да осъзнаем миналото и бъдещето си. Това е законът на поляризацията.

"Човекът може да учи по две при­чини: или с цел да се препитава със знанията си, или да се облагородява, да се повдига. Първият подтик към уче­ние ще бъде низходящ, а вторият - въз­ходящ. Следователно, щом дойдем до въпроса за съзнанието, ние се натък­ваме на закона на поляризацията. То­ва показва, че всяка проява на съз­нанието има две страни, две проти­воположни посоки: възходяща и низ­ходяща. Който иска да подобри по­ложението си, трябва непременно да се поляризира, да раздели своите стремежи, т. е. да ги постави в две противоположни посоки." /3-1922-23/ "Щом съзнанието се поляризи­ра, човек намира правилната посока на движението си. При това положе­ние съзнанието на човека е изложе­но на странични влияния и се движи като махало от една до друга стра­на." /3-1922-23/

Поляризацията дава възможност на човешкото съзнание да осъзнае по­соката, в която се движи. Поляриза­цията ни дава възможност да сравня­ваме и да размишляваме върху същ­ността на нашите стремежи и дейст­вия. При еднопосочност на нещата ня­ма сравнение и взета веднъж погреш­на посока, нямаме възможност да сравняваме и преценим положение­то си. Аналогията, която дава Учите­ля с махалото, дава нагледно как чо­век може да опита и прецени неща­та, като се движи ту към едната, ту към другата посока.

"Соломоновият знак третира съз­даването на макрокосмоса, а същев­ременно и пътя на слизането и въз­питанието на човешкия дух. От цен­търа "А" може да се опише окръж­ност, тя представлява голямата и мал­ката вселена, големият и малкият космос. По този начин ние си предс­тавяме минаването на обикновеното човешко съзнание и самосъзнание в неговото подсъзнание и свръхсъзнание." /3-1922-23/

Ако към всяка страна на следва­щите равностранни триъгълници, описани по същия начин, както тези два на Соломоновия знак, описваме нови триъгълници и ако към върхове­те им опишем кръгове с радиуси, рав­ни на половината от ораната на всеки триъгълник, се получава едно безкрай­но разрастване на фигурата. Тази ком­бинация от безброй взаимообвързани равностранни триъгълници с кръгове по върховете им образува една гран­диозна картина, която е фантастична и имитираща макрокосмоса с негови­те галактики, системи и отделни не­бесни тела. Като се вгледаме в тази фантастична картина, имаме чувство­то, че пред нас е небесният свод и потъващи в безкрая небесни образу­вания - небесни тела, системи от таки­ва, галактики, които като че ли експанзират и уголемяват вселената. Та­зи извънредно интересна фигура от триъгълници и кръгове като че ли пред­ставлява проекция на макрокосмоса върху второ измерение - плоскостта.

"И така чрез проявите на съзнание­то си човек може да изпревари всички свои погрешки. Съзнанието се прераж­да всеки седем години." /4-1922-23/

Седемгодишният ритъм на прераж­дащото се съзнание е свързано и със седемгодишния ритъм на тъканното обновление на тялото на човека. Като изключим клетките на мозъка, всички други органи и техните клетки се под­новяват за период от 7 години.

"Подсъзнанието складира в себе си старото, а свръхсъзнанието - новото. Христос казва: "Аз съм пътят, истина­та и животът." Пътят, истината и жи­вотът представляват три еднакво важ­ни и необходими величини за целокуп­ния живот. Такова нещо представля­ват четирите вида съзнание. Подсъз­нанието представлява миналият живот, в който влиза животът на минералите, растенията, животните, хората и анге­лите. Съзнанието представлява живо­тът на минералите, растенията и жи­вотните. Самосъзнанието представля­ва животът на човека. Свръхсъзнани­ето представлява животът на ангели­те." /4-1922-23/ "Съзнанието на чо­века представлява запалена свещ, ко­ято вечно гори, без да изгаря. Тя по­казва правия път в живота." /4-1922/

"Христос казва, ако земните рабо­ти не разберете, как ще разберете небесните? "Щом разберете прости­те прояви на съзнанието, ще разбе­рете и неговите сложни прояви, т. е. ще разберете и останалите форми на съзнанието." /4-1922-23/ "Следова­телно всяка душа излиза от Бога с цел да научи живота, да познае себе си. Това е първият подтик, първото дви­жение на съзнанието. Ще знаете, че като човек вие представлявате малка част от общото съзнание, от съзнани­ето на Битието." /1-1922/

"На земята душата се намира в сънно състояние, обаче на небето тя е будна, всеки момент се проявява. Докато се събуди от дълбок' сън, ду­шата минава през много страдания и мъчнотии. Този момент наричаме пробуждане на съзнанието." /127-1931/ "В света съществува едно об­що съзнание, което изпълва цялото пространство. Дали сте идеалисти, или материалисти ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина живота на това съзнание считат като живот без движение." /89-1927/

Няма религия, философия, идеоло­гия в историята на човечеството, кои­то да не са схващали и са представяли света като единство, като нещо цяло, неделимо по същност, но изявено във физическия свят в многообразието. Единството на света се възприема и доказва днес от науките: физиката, ма­тематиката, астрономията, космологията, биологията и т. н. Така или ина­че всички възприемат света като не­що цяло, като единство, като макро­космос. В този макрокосмос има за­кони и принципи, които са универсал­ни за цялото и неговите части и чрез аналогични представители властвуват във всяка по-нисша форма, във всяко по-ниско измерение. За съзнанието на това единство, това цяло, говори Учи­теля П. Дънов и го представя като кос­мическо съзнание, което изпълва ця­лото пространство на вселената и се движи така бърже, с надсветлинна ско­рост, че не можем да го доловим, и считаме, че светът е в застой. Всъщ­ност това съзнание на цялото вследст­вие чрезмерно високата скорост обх­ваща и присъствува във всички точки на света, и то в един и същ миг.

За наше улеснение при възприема­не понятието "космическо съзнание" и неговата свръхскорост ще си послу­жим с понятието за гравитацията на света. Та нали тя е, която изгражда всички космически тела и форми? Тя крепи конструкцията на цялата вселе­на. И ако не присъствуваше едновре­менно във всяка точка на вселената, последната щеше да се разпадне. За нас гравитацията е силово поле "без движение", но присъствуващо еднов­ременно в целия свят.

Йерархическата взаимозависимост при възприемане на нещата в света, и то в зависимост от съзнанието, Учите­ля представя в следната мисъл: "Све­тиите, ангелите, гениите, това са кръ­гове, които съществуват в самия тебе и стоят над твоето съзнание. Ти мо­жеш да виждаш само това, което е под тебе, но не можеш да виждаш онова, което е над тебе. Това, което е над тебе, всякога може да те виж­да." /82-1927/ Това "над" и "под" най-лесно можем да осъзнаем с примера за измеренията. Линията, т. е. първо­то измерение, може да "осъзнае" точ­ката, защото последната я изгражда и стои "под" нея, но в никакъв случай не може да възприеме плоскостта, коя­то е "над" линията, т. е. е от по-горно измерение. Подобно е положението на човека. Той се намира на прехода между физическия и духовния свят. За него е лесно да осъзнае всички физи­чески форми в биосферата на земя­та, но не може да възприеме форми­те на духовния свят, който е "над" не­го. "Свръхсъзнанието наричат интуи­ция. Който е развил интуицията си, предчувствува нещата, които ще се случат даже и в далечно бъдеще. Как­то чувствува, така става." /136-1933/

Следва, че свръхсъзнанието е степен на развитие, което вече се прелива в духовния свят. Интуитивното усещане е състояние на свръхсъзнание, т. е. пряка връзка с това, което е "над" нас, това, което се развива в по-горно из­мерение. Виждането в бъдещето зна­чи може да стане само с помощта на свръхсъзнанието, т. е. чрез интуиция­та. Коя система от тялото става про­водник на съзнанието?

"Седалището на съзнанието е в гла­вата, а отчасти и в гръбначния мозък. Някога седалището на съзнанието е било в симпатичната нервна система. Човек е мислил чрез слънчевия възел. Понеже съзнанието на всички хора не е еднакво развито, те се различават помежду си по строеж, по проява на своите мисли, чувства и постъпки. В този смисъл съзнанието на човека не е нищо друго освен неговото ръко­водно начало. Някои го наричат инту­иция, ангел пазител и т. н." /42-1928/ "Докато живее в съзнанието и в под­съзнанието си, човек е повече на зе­мята и в ада. Качи ли се в самосъзна­нието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на земята, човек трябва да съедини земния и не­бесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегаш­ния живот." /22-1926-27/

"Съзнанието действува извън прос­транството, т. е. не фигурира на фи­зическия свят. Щом съзнанието дос­тигне своя краен предел на разшире­ние, човек започва да чувствува, че остарява, че няма накъде да се дви­жи. Човек обаче не осъзнава второто движение, което е един подтик наго­ре. Когато човек е най-силен, когато е в разцвета на силите си, тогава той е в разцвета на съзнанието си. Човек не осъзнава възходящото движение, защото то представлява духовен еле­мент." /7-1923-24/

"Ако се подчиниш на това, което Божественото съзнание ти подсказва, след време в твоите старини туй Вис­ше съзнание ще дойде да ти обясни всичко. Това е, което съвременните философи наричат висшето "АЗ" в чо­века." /7-1923-24/ - "Как ще наме­рите в себе си тази малка светла точ­ка? (н. б. - Божественото съзнание). Ако мислите, че ще я намерите чрез концентриране на мисълта, лъжете се. Затова ще се поставите в състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен порядък и ред. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлина в себе си." /7-1923-24/

"Движението на Божественото съз­нание у мъжа и жената не върви в една и съща посока. Движението на съзна­нието у жената е обратно на това у мъ­жа. Мъжът, принципът на мъдростта, и жената, принципът на Любовта се сре­щат в Божественото съзнание." /7-1923-24/ "Преди всичко трябва човек да се запита живее ли всъщност или не. Да живее човек във висок смисъл на дума­та, това значи винаги да има будно съз­нание. Следователно само онзи човек живее, на когото съзнанието никога не се прекъсва." /23-1926-27/

- "И тъй, не считайте, че жертвата е Любов. Жертвата е само примире­ние. Чистотата в нея е основа. Под­съзнанието - това е душата; съзнани­ето - това е сърцето; самосъзнанието - това е умът; свръхсъзнанието - това е човешкият дух." /39-1922/

С тази мисъл се прави аналогия между отделните степени на съзнанието с елементите на духовната същност на човека. Действително, че подсъзнанието и душата са аналогич­ни. И двете форми са обширни, все­обхватни, като обгръщат и владеят всички форми на биосферата на зе­мята - минералите, растенията, жи­вотните и човека. Съзнанието и сър­цето от своя страна са аналогични, тъй като са характерни за тези живи форми, които притежават чувства: животните и човека. Самосъзнание­то и умът са характерни само за чо­века, а свръхсъзнанието и духът са тези, които представят Божествено­то съзнание и са пряк израз и с про­изход на Божествения дух.

"Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е него­вото съзнание. Всичко, което съзна­нието носи е преживяно. Съзнание­то е само един принцип на сърцето. То носи светлина в себе си. Умът е външната страна на нещата, а съзна­нието се занимава с вътрешната стра­на на живота. Следователно туй, ко­ето подтиква живота към развитие, това е съзнанието. Съзнанието е пра­вият лъч, който душата проектира в сърцето." /57-1924/

"Съзнанието представлява вътреш­ният организъм на човека, чрез кой­то душата се съобщава с Божестве­ния свят. То е вътрешната обвивка на душата. В космическото съзнание вя­рата е непреривен процес, а в само­съзнанието - преривен процес. В са­мосъзнанието човек ту вярва, ту гу­би вярата си; той е пълен със съмне­ния, с подозрения... Пробуждането на космическото съзнание не става механически, чрез насилие например, но чрез подтици, които страданията събуждат." /78-1926/

"Когато човек живее в четвърта сте­пен на съзнание, той може да предс­казва много неща, може да определя диагнозата на болните и да им препо­ръча начин за лекуване." /78-1926/ Четвърта степен на съзнанието е всъщ­ност свръхсъзнанието или интуицията, както вече казахме.

"Съвременните хора признават главно живота на самосъзнанието, в което се движат. Обаче в живота на съзнанието различаваме четири сте­пени: подсъзнание, съзнание, самосъз­нание и свръхсъзнание. В подсъзнани­ето влиза целият неорганичен свят; в съзнанието - целият органичен свят, от най-малките до най-големите съ­щества (растения и животни); в само­съзнанието влиза човекът, а в свръх­съзнанието - ангелите." /148-1938/

"Човек трябва да се пробуди за ед­но съзнание, по-високо от самосъзна­нието. Без това съзнание той не би могъл да разбере духовния свят, не би могъл да влезе във връзка със съ­ществата от онзи свят. Тези същества имат едно чувство повече от хората на земята." /132-1932/

В заключение може да кажем, че съвременният човек, като живее пре­димно със самосъзнанието си, е силно индивидуализиран. А това значи в чо­века да преобладава предимно себизмът, егоизмът, чувството за величие, гордостта и надменността. Единствено чрез пробуждане на свръхсъзнанието човек може да се отърси от тези нисши чувства и прояви. Свръхсъзнанието може да се осъществи само по пътя на чистенето и съвършенството.