Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

През двадесетия век математика­та и физиката си извоюваха първосте­пенно място. Едва ли в друг век, в друг период от живота на човечест­вото тези две научни дисциплини са играли такава решаваща роля. Те са във всекидневието на хората, като съ­щевременно разширяват умствения кръгозор. Може да се каже, че тези две науки са причина за големия кул­турен и икономически прогрес.

Учителя П. Дънов казва: "Матема­тиката не може да се разбере, тя трябва да се живее. Както животът се развива и променя, така се мени и математиката. Висшата математика подразбира отношения между резул­тати. В математиката вземат участие времето и пространството, количест­вото на веществото, както и матема­тическите и геометрическите отноше­ния между едно съзнание и друго, между един и друг ум, между едно и друго сърце." /49-1933/

С тази мисъл Учителя П. Дънов изяснява факта защо той отдава из­вънредно голямо значение на тази на­учна дисциплина. Във всичките си бе­седи той използва математически из­води - било от науката за числата, или от науката за обемните отношения -геометрията, да онагледи свои виж­дания и да ги направи достъпни за нас.

Математиката днес е езикът на из­вънземните сфери. Тя може да изра­зи това, което не се регистрира от петте сетива. Тя може да предскаже съществуването на закони и явления в природата, които долавяме само ин­туитивно; може да насочи мисълта ни към светове, които не сме предпола­гали, че съществуват. С това мате­матиката стана шестото чувство за чо­века. "Мисълта за това, че в основа­та на нещата лежат някакви прости математически съотношения, здраво е пуснала корени на нашата планета и често се е появявала в гениални гла­ви, преминавайки през хилядолетия и континенти." /196/

А Галилей твърди, че "Истинската книга на философията е книгата на природата, която стои винаги отво­рена пред нашите очи, но тя е написана с други букви: буквите са триъгълници, квадрати, кръгове, топ­ки, конуси, пирамиди и други геомет­рични фигури..." /169/

Математиката и физиката станаха основа на една нова съвременна фи­лософия. Другояче казано, тези две научни дисциплини се превърнаха във философия. Висшата математика и фи­зика боравят с понятия, които трябва да се тълкуват и символично сравня­ват. Тези науки ни въведоха в света на четвъртото и петото измерение. С това ние се пренасяме в света на абс­трактното, интуитивното, нематериал­ното. Затова Учителя П. Дънов твър­ди, че "Отношенията между същест­вата са математически формули, кои­то трябва да се превеждат, за да могат съзнателно да се прилагат. Значи две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент - точката. В тяхното съзнание линията представлява сбор от множес­тво точки, без да подозират, че тия точки образуват права линия. За тях правата е извън техния свят. Според тях точката е единицата, с която се измерва светът. Те разглеждат точ­ката като безкрайна единица, т. е. 1"." /3-1922-23/ От друга страна, "Ако точката придобие импулси, започне да се движи, тя ще образува права ли­ния, която заема пространство и при­добива едно измерение. Всяко безпространствено нещо при движението си образува нещо пространствено. Пространството е резултат на безпространственото. Правата линия има само едно измерение - дължина. Тъй щото правата линия, плоскостта и тя­лото са резултати, получени при дви­жението на точката, на безпространственото, в три различни посоки. Се­гашният живот на човека не е нищо друго освен резултат на действията на Духа." /117-1929/

Ето П. Дънов ни показва как, като ползваме математическите изводи, мо­жем по аналогия да се доберем до понятия и заключения, които на пръв поглед са напълно абстрактни. Точката е нещо абстрактно, но във фаза на движение изгражда линията. Затова П. Дънов казва, че безпространственото, като получи импулс, изгражда прост­ранствени форми. Така че напълно мо­жем да се присъединим към станови­щето на П. Дънов, че животът на чо­века тук на земята е резултат от дейс­твието на Духа. Следователно всяко действие и явление в природата има свое духовно съдържание. Ние трябва само да умеем да го тълкуваме. Съ­щото е и с постиженията на науката. Тя има свое духовно отражение и ние трябва да се свързваме с него.

"Ако четеш Библията, без да се свържеш с този жив свят, тя остава без значение. Същото може да се ка­же и за числата и формулите в мате­матиката. Ако ги изучавате само, без да се свържете с тях като с живи све­тове, за вас математиката е наука без значение и смисъл." /113-1930/

Математиката, разгледана от фи­лософска гледна точка, най-добре е представена от Херман Вайл - носи­тел на Нобелова награда, в книгата "Философия на математиката и при­родознанието." /169/

Авторът счита, че чистата мате­матика по модерните схващания е общо хипотетично-дедуктивно уче­ние за отношенията; то развива тео­рията за логическите неизвестни форми, без да се обвързва с една или друга възможна интерпретация... В геометричната фигура, а по-късно и в математическата формула мате­матиката се освободи от словото и... като че ли математиката в днешно време е по-продуктивна и дееспособна в областта на духовния свят, отколкото музиката или даже откол­кото модерните езици. /169/

В този смисъл Учителя П. Дънов възлага на възможността на съвремен­ната наука да ни разкрие неща, които не са доловими за нашите сетива. И той казва: Много научни заключения могат да бъдат неверни благодарение на несъвършенството на нашите сети­ва. Ето защо задачата на науката е да се освободи от чуждите влияния, да проникне все по-дълбоко в същината на явленията и да дава правилна оцен­ка за тях."/45-1931/

Това пожелание на Учителя днес е сбъднато, тъй като съвременната на­ука борави и разяснява явления, със­тояния, представи и форми, които убягват на сетивата ни, но са реални и действителни. Затова Х. Вайл казва: "Навярно математизирането е като му­зицирането, една творческа дейност на човека, чиито продукти са обусло­вени не само формално, но и по съдържание." /169/

2.2.1. Аритметиката в природата

"Естествените числа образуват в аритметиката едно широко поле и всяка теория може да се изведе от тях. Тази слисваща сила на числото малко или много са познавали Пита-гор и Платон." /169/

Днес математиката е навлязла така дълбоко в минералогията, химията, би­ологията, физиката, че без нея едва ли би могло да се извърши някакво откритие в областта на физиологията на организмите, в законите на генети­ката, наследствеността, естеството на светлината, в законите на елементар­ните частици и т. н. Това дава основа­ние на Х. Вайл да твърди, че - "Само в математиката и физиката теоретични­те конструкции добиха досега такава солидност, че тези двете са задължи­телни за всеки човек, чийто дух е от­ворен към науката. /169/ " В царст­вото на числата, казва Х. Вайл, едини­цата е единственото число, което не следва никое друго. Единицата е една своеобразна същност. Всички числа на числовия ред са своеобразни същнос­ти. На това се дължи чувството за ма­гията на числата. Чрез числата Духът е изразил от себе си безкрайната разнообразност на напълно хармонизира­ни своеобразни същности." /169/

За духовната същност на числата ни говори обаче Учителя П. Дънов: "Няма число по-голямо от единицата. Числото 3 вярно че е съставено от 1 + 2, но само ако двойката и единица­та ги разгледаме като съставни еле­менти на единицата, а не и като са­мостоятелни цели числа. Числото 3 съ­държа резултатите на числата 2 + 1, в не самите 2 и 1." /3-1922-23/

"Четирите представлява абсолютна­та мярка, с която се измерват всички неща във видимия свят, в целия кос­мос. Като дойдат до четирите, кабалистите спират. Те събират числата 1, 2, 3, 4 и получават числото 10 (1+2+3+4 = 10). Като съберат тези числа, те извършват после обратния процес - изваждане. Те вадят 1, 2, З и 4 от 10 и получават:

10-1 =9

10-3 = 7

1, 2, 3 и 4 представляват елементи от 10, а числата 6, 7, 8, 9 са произ­водни на първите четири числа. Значи 1, 2, 3, 4 са самоопределение на еди­ницата. Кои са самоопределенията на човека като единица? - В човека вли­зат духът, душата, умът и сърцето.

Това показва, че човек трябва да се самоопредели като дух, душа, като ум и като сърце." /3-1922-23/

Четворката е абсолютната мярка за видимия свят, за целия космос, тъй като е израз на четвъртото измере­ние, с координатите дължина, шири­на, височина и време. Учителя про­дължава: "Според мене самоопреде­лението на единицата седи в това, че тя подтиква нещата напред, т. е. из­нася ги на сцената. Какво представля­ва самоопределението на двойката? -Поляризацията. Какво нещо е поляри­зацията? Проявяване. - Числото две, двойката, представлява материята, т. е. закон на материалния свят. С други думи казано: единицата представлява сили, които подтикват нещата в мате­риалния свят, в материята, която ги об­лича във форма, т. е. оформя ги. Еди­ницата е бащата на нещата, а двойката - тяхната майка. Тройката е смисъ­лът, целта, към която всичко в живо­та се стреми. В единицата няма деле­ние на нещата, в нея съществува са­мо едно съзнание - Божественото. В двойката и в тройката обаче се явява делене на колективното съзнание. За­това именно, като се говори за две, за три и за повече единици, нещата започват да се делят, да се раздробя-ват на части." /3-1922-23/

От тази мисъл следва, че единица­та е абсолютното число, което, като се раздробява (дели), т. е. експанзира, изгражда останалите, а не обрат­ното, че последните се събират, за да дадат повече от единицата. Разд­робяването - експанзията или още де­ленето, е процес на смаляване в от­делни по-малки части. Така всички чис­ла са части от единицата.

Този процес на смаляване описах­ме при сътворението на света. Пър­вичното ядро - единицата на света (състояние на сингуларност на материята) след Големия взрив започва да екс-панзира, да се разширява и дели, ка­то с това изгражда цялото разнооб­разие на формите в космоса. Този процес проследяваме и в биологията. Семената на растителното царство или яйцеклетките при животинското царс­тво, когато се оплодят и развиват, се делят (раздробяват, експанзират), за да изградят целия организъм или рас­тение. Ето защо Учителя твърди, че "От окултно гледище числата предс­тавляват висши, разумни същества с идеи, със знания. Те слизат на земята със строго определена задача. Всяко число представлява същество от най-горна еволюция, но според законите колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова пове­че се смалява. Затова единицата, ко­ято в Божествения свят е от най-висша йерархия, на земята е най-малка. Като слиза на земята, единицата пос­тепенно губи своята интелигентност, своята сила и своя обем, смалява се до точка. Като точка единицата се превръща в център на кръга.

Тъй щото, когато някой се съз­нава като човек, той трябва да се смалява, да стане център на кръ­га, т. е. център на един специален живот."/21-1925-26/

Тази мисъл ни представя символич­но инволюцията, експанзията, сътво­рението на света. Тук особено пара­доксално ни звучи пасажът: "Колкото по-възвишено е съществото, което слиза на земята, толкова повече се смалява." За да изясним този факт, ще си послужим пак с измеренията и промяна на формите в тях. При проецирането на една геометрична форма (куб, квадрат, линия) от по-горно из­мерение (от трето, от второ и т. н.) в по-долно, тя трябва да загуби свои качества и големина, за да се пригоди към по-долното измерение. Така ку­бът като форма от трето измерение при проецирането му върху второ из­мерение (плоскостта) губи формата си, обема си, т. е. губи пет от стра­ните си, осем от ръбовете си.

Ето как светът на числата изразява сътворението на света, физиката като наука от своя страна ни изяснява как силовите полета и гравитацията изграж­дат материята, т. е. микрочастиците.

"Втората йерархия същества, които се изявяват на земята в числото две, идат в помощ на единицата. Тя сама не е в състояние да си помогне, понеже се е превърнала в център. Втората йе­рархия има за цел да посочи на едини­цата пътя, по който тя може да се раз­вива. Значи числото две е пътят, който помага за развитието на съществата. Който иска да знае пътя на своето раз­витие, той трябва да разбира числото ) две. Като влезе в числото две, той вед­нага се поляризирва. В единицата има вътрешна светлина, но не и външна. При числото две се явяват два центъра, вследствие на което между същества­та се явява борба." /21-1925-26/

Чрез двойката, т. е. чрез поляри­зацията, се показва обратният път на нещата - пътят на еволюцията..Това е духовното осъзнаване и връщане към Първопричината. Поляризацията озна­чава освобождаване на вътрешните възможности. Ограниченията, наложе­ни от условията на физическия свят, започват да се рушат, за да се изяви духовната същност. Процесите се дви­жат не около един център, а два, ко­ето от своя страна създава борба, т. е. напрежение между инертността на материалния свят и висшата същност. Семенцето, когато почне да кълни, спуща корени към почвата, но и листа и клонки към атмосферата - в посока на слънцето, с това то се поляризира. То търси нов източник за своя живот, по-фин от този, който му предоставя материята. В тази борба, в този об­мен на веществата растението израс­тва и дава плод - има вече нов живот.

Учителя продължава: "Вие можете ли да умножавате единицата? Не, кол­кото и да умножавате единицата, тя не се умножава. Не можете и да я изваждате. Можете ли да я събира­те? Не може. Не, в света има само една единица. С какво ще я събира­те, с какво ще я изваждате, с какво ще я умножавате? Тогава откъде се явиха другите числа - 2, 3, 4 и т. н.? -От деленето на единицата! Значи све­тът е произлязъл чрез делене. Ние в света не събираме с цели числа, а с дроби, с частици от единицата... тъй ние работим с дробите." /72-1924/

Следователно цифровият ред в съ­щината си крие принципа на сътворе­нието на света. Физиците, както ви­дяхме вече, казват, че вселената е произлязла от състоянието на сингуларност - единицата материя. При нас­тъпване на Големия взрив, т. е. кога­то единицата е започнала да се дели -да експанзира, са се появили форми­те на многообразието във вселената. Така от Първичното начало, от Едини­цата, чрез процеса на делението се е сътворил светът.

"Когато кажа единица, аз вече раз­бирам едно разумно същество. Какво означава двойката? Две половинки от единицата. Какво означава тройката? -Три частици от единицата. Какво озна­чава четворката? - Четири частици от единицата. Половинките части показ­ват, че трябва да се сглобяват в едно цяло и да изразяват цялото." /72-1925/

Явно, че числата трябва да разг­леждаме и схващаме като симво­ли. Те са явления, процеси от живота на природата, изразени сим­волично в цифровия ред - т. е. в процеса на творението.

"Едно имагинерно число, т. е. въ­ображаемо число, взето в четвър­та степен, дава единица. Какво представлява тогава единицата? Ре­алност, свалена на физическия свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид тримерното прост­ранство." /48-1932/

"Числото три например означава за­коните, на които се подчинява пър­вичният син, т. е. Божественото, или Аз-ът в човека. Числото 6 означава отношенията между хората. Числото 9 показва законите, на които да се подчинява човекът. Двойката предс­тавлява великият Божествен Дух, Кой­то създава. Петорката е майката на човека. Единицата е първият, Божес­твеният принцип, който създава всич­ко в света. Четворката представлява отношенията между ангелите, а седмицата - между хората. Значи имате три категории числа: 3, 6 и 9; 2, 5 и 8 и 1, 4,7." /75-1926/

"Имате дробите: 1 /2, 2/3, 3/4, 4/ 5. Как са образувани тези дроби? Как­во означават тия дроби? - Като се при­ведат към общ знаменател, те се превръщат в дробите: 30/60, 40/60, 45/60 и 48/60. Значи най-голямата е последната дроб. Това показва привид­но, че малките величини са най-големи и дават тон на нещата." /44-1930/

"Числото две се е родило при го­леми борби. Тогава в цялата природа, в космоса, са се явили огньове, све­тове са се разделяли, ангели са пада­ли. Светът е създаден при раждане на числото две. Тогава се е явил за­конът на поляризацията. По-добре е да се поляризират нещата, но живо­тът да се осмисли, да не царува нав­сякъде мъртвило и мрак. Числото две се намесва при зараждането на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това поло­жение непременно ще дойдат изпита­нията и страданията... След числото две се явява числото четири. Вие мис­лите, че числата вървят по своя ес­тествен ред (1, 2, 3, 4, 5 и т. н.). Не, първото число, което се е появило на света, е две; после се явило четири, а след него - три. Когато се явило числото три, светът се е оформил, т. е. самоопределил. Четирите е човеш­ко число. Числото три се отнася към Божествения свят." /20-1925-26/

"Съгласно Питагоровата теорема за числата числата 1, 2, 3 и 4 са най-важ­ните числа, а числото 10 е свещено число. То показва, че всички точки, които образуват един кръг, са дошли в съприкосновение с външния свят. Числото 4 показва едно пълно завъртване на живота." /13-1924-25/

"Питагор прекарал 20 години в Еги­пет и 10 години във Вавилон, дето изу­чавал тайните на окултните науки. За­това, като е съставял таблицата за ум­ножение, е внесъл в нея известно окултно значение. Какво подразбира Питагор от умножаването на числото 2 само на себе си? С числото 2 Пита­гор е разбирал две живи души, които разполагат с еднакви сили. Числото 2 е отрицателно и като се умножи само на себе си, ще получим положително число. Значи отрицателно число, ум­ножено само на себе си, дава поло­жително число. Като се умножи 3 по 3 = 9. Числото 9 е неутрално. Число­то/е положително. А числото 6 е също неутрално." /15-1924-25/

Разбира се, трудно е да се изкаже всичко относно математиката и по-спе­циално аритметиката, като наука, за­легнала и извлечена от законите на природата. Но така или иначе това са знаели хората на древността. Днес учените откриха също, че само чрез математиката ще могат да се добли­жат по-близо до "отвъдното", надзем­ното, до това, което сетивата ни не могат да възприемат, до това, което лежи в основата и смисъла на целия живот. Затова днес се казва, че Айн­щайн превръща математиката от нау­ка /по думите на Бертран Ръсел/, в която "ние никога не знаем за какво говорим и никога не знаем вярно ли е това, което говорим" в наука, прите­жаваща критерии за Истината, с дру­ги думи, в наука за Битието. /185/

"Математиката има своя външна страна - това е геометрията. Всички геометрични фигури съществуват в природата. Следователно геометрия­та е езикът на математиката. Ако един математик не може да превърне своите математически величини в геомет­рични форми, той нищо не разбира от математика." /72-1924/.

"Днес учените също твърдят, че геометрията в ръцете на Айнщайн се превръща от учение за "небитието" в смисъла, който придава на тази дума Демокрит, т. е. от наука за празното, сетивно непостижимо пространство -в учение за Битието." /185/

С горните мисли искаме да пока­жем веднага колко голямо значение има геометрията за опознаване на Битието, света и живота. Независи­мо от това, всичко не е така просто за разгадаване и проучване. И до ден днешен има моменти в матема­тиката, които показват, че ние хора­та не всичко знаем. Математиката ни показва това чрез своите пара­докси, неразчетени досега.

"Най-големият парадокс е, че в ма­тематиката има парадокси: не само, че ги има, но те са и най-впечатлява­щите, а същевременно и най-сложни­те и трудните за разбиране. През ця­лата си история математиката е изпит­вала три силни труса. Първата криза е още в древността при откриване на несъизмеримостта на величините (ирационалните числа). Например: диаго­налът на квадрата и неговата страна нямат обща мярка; несъизмерими са също дължината на окръжността и ди­аметърът й; лицата на кръга и квадра­та, построен върху неговия радиус, и др. Отношението между диагонала и страната на квадрата е изразено в из­раза V2, а при кръга с П = 3,14... Гърците, за да преодолеят кризата, се отказали да приемат ирационални-те числа, и ги дали като дължини на отсечки, т. е. приели ги с езика на геометрията. Какво значи "ирационални"? - Това значи "безсмислени", ле­жащи извън разумното" /192/

Но Учителя П. Дънов счита, че ирационалните числа са числа на духов­ния свят, поради което са несъизме­рими на физическия свят.

"Втората катастрофа в математи­ката настъпва няколко века по-късно (през ХУН - XVIII век). Този път във връзка с тълкуването на безкрайно малките величини. Безкрайността учас­твува и в първата криза - в начина на представяне на ирационалните числа. Тя ще участвува и в третата криза. Затова математиката може да се ре­зюмира в своята същност като наука на безкрайността. Безкрайно малките - това са променливи величини, клоня­щи към нула." /192/

"Третата криза в математиката се е разразила в края на XIX и в началото на XX век. Тогава се утвърждава теорията за множествата (множество, клас, съвкупност). Множеството се състои от обекти, които са и елементи на дадено множество. Обикновено множеството или класовете не включват себе си ка­то собствен елемент. Например мно­жеството "човек". Всеки човек, млад или стар, е елемент на множеството "човек". А самото множество не може да бъде елемент на собствения си клас, тъй като няма "човек" изобщо, "човек" като такъв." /192/

Това значи, че "човек" като мно­жество се състои от много хора, ма­кар и различни, те са елемент на това множество. Но множеството "човек" не може да бъде елемент (част) от собствения си клас, тъй като няма фор­ма "човек" като множество изобщо. Тези парадокси са най-добре разби­раеми чрез парадокса на Ръсел: - "Парадокс за бръснаря": в едно село има­ло само един бръснар. Било нареде­но той да бръсне само тези селяни, които не се бръснат сами. Пита се може ли той сам като бръснар да се бръсне? Като че ли не може, понеже му е забранено. Но ако не се бръсне сам, той попада в групата на тези се­ляни, които трябва той да бръсне."

Парадоксите разтърсили математи­ката и оказали плодотворно влияние вър­ху нея. Възниква ново направление в тази древна наука. То вече не се спи­рало на логическите, а на интуитивни­те начала и породило нов клон от ма­тематиката - конструктивния. /192/

В крайна сметка можем да кажем, че математиката започва от най-мал­кото и невещественото - точката, т. е. от сингуларността на света. Учите­ля П. Дънов разсъждава така: "Проявяването на точката на физическия свят /като права линия/ е нещо простран­ствено, а самата точка не заема ни­какво пространство. Значи точката е безпространствена на физическия свят, но в духовния свят тя представ­лява проекция на едно висше съзна­ние... Като говорим за съзнанието, подразбираме проява на Божествено­то начало в света." /108-1930/

"Кръгът се отнася към величините от четвърто измерение. Кръгът озна­чава времето... Следователно кръгът представлява идеалният свят за пър­вото измерение. Кубът представлява идеалният свят за второ измерение. Тесарактът представлява идеалният свят за трето измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба - това са неговите стени. Той не може да се нарисува, не може да се сложи на плоскост. Човек не може да си го представи как се движи в пространст­вото."/3-1922-23/

"Абсолютната мярка, с която оп­ределяме живота, не седи нито в ед-номерния, нито в двумерния, нито да­же в тримерния свят. Тя се намира в четиримерния свят - в света на чет­въртото измерение. Докато доброто и злото се определят в света на вре-ме-пространството (трето измерение), то светът на четвъртото измерение е напълно хармоничен. Там никакви престъпления не могат да станат. За­що? Защото този свят е с обли, кръг­ли сенки."/3-1922-23/

Едва ли има наука, която в своята дълбочина да не достига до проблема за сътворението на света и живота. Така физиката и математиката заедно с биологията достигат до загадката на Битието. Всъщност тези науки имат за задача да разяснят същността на Би­тието. С това науките вдъхват голяма надежда у човека и го насочват към самоусъвършенствуване и достигане на духовно съвършенство.

Херман Вайл в своята книга "Фило­софия на математиката и природозна­нието" ни дава представа, че много геометрични фигури /линията, равни­ната и пространството/ не трябва да си представяме наложени върху рав­нина, а изразени чрез координатни данни в пространство-времето. От то­ва следва, че нещата трябва да разг­леждаме като функции на нещо; как­то правата е функция на точката, рав­нината - на правата и т. н. В простран­ството следва да няма успоредни ли­нии, тъй като те са поначало затворе­ни; сборът на ъглите на триъгълника не може да бъде 180° и че пространс­твото е закривено. Всеки процес, кой­то се извършва в пространство-вре­мето, трябва рано или късно да за­върши в себе си. От това следва, че евклидовото пространство можем да сравним с един кристал, който е изг­раден от много еднакви, непромени­ми атоми, подредени правилно и твър­до в непроменяемия ред на една ре­шетка. Риманово-Лобачевското прос­транство наподобява течност, която се състои също от много еднакви и неп­роменливи атоми, но в една подвиж­на ориентировка, податлива на дейст­вуващите сили. /169/ С това геомет­рията има вече физикално съдържа­ние, понеже една от координатите е времето; геометрията става кинематика, учение за движението. /170/

Ето защо и Учителя П. Дънов счи­та, че "всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширение е част от пространството. Значи време­то и пространството се проявяват в един и същ момент. Когато енергията минава от едно състояние в друго, това преминаване наричаме време; разши­рението при всеки даден момент на­ричаме пространство." /3-1922-23/

Тази мисъл ни охарактеризирва дан­ни на четвърто измерение. Времето и пространството се проявяват в един и същ момент, но са различна изява.

Времето е проява на състоянието на нещата, а пространството - на движе­нието и разширението. От това след­ва, че формите и явленията от чет­върто измерение не могат да бъдат осезаеми едновременно от нас, тъй като нямаме орган, сетиво, с което да долавяме тези вектори на четвър­тото измерение.

"Според езика на математиката сте­пените на числата означават измере­ния (2,2², 2³, 2⁴ и т. н.). Ако числото е в първа степен, означава точка, ако е във втора степен, означава линия. Чис­лото, взето в трета степен, говори за движение освен по права линия още и нагоре, и надолу (трето измерение). Четвъртата степен подразбира четвър­тото измерение. Степените вървят до безкрайност. Значи и измеренията съ­що са безкрайни." /24-1927-28/

Явно че измеренията могат да ни изяснят съществуването на свят над този, с който сме свикнали да бора­вим. Светът на четвъртото измере­ние, или този на пространство-времето, светът на динамичната изява на нещата, има четири вектора. А най-интересното е, че както числовият ред в математиката (от едно до без­крайност) е имагинерен, така и из­меренията са имагинерни. Ние всъщ­ност живеем в средата на четвърто­то измерение, в света на сменящите се състояния, в света на кинематика-та, но това не можем да осъзнаем. Как да си обясним това? Нека си пос­лужим със следното разсъждение. Фигурите върху киноекрана, които са изобразени върху плоскост, са от вто­ро измерение, но за да ги наблюда­ваме, изхождаме от положението си на трето измерение, т. е. с поглед към екрана. Но в живота си ние бо­равим и наблюдаваме форми от тре­то измерение, а включваме и вектора време. Това ще рече, че ние осъз­наваме живота и формите на трето измерение, като изхождаме от със­тоянието си на четвърто измерение, макар и несъзнателно. Затова Учите­ля казва, че "В обясненията, с които съвременната наука си служи, тя до­хожда до механистично разбиране. Тя говори за измеренията, но спира до трето измерение. По-горе от трето измерение тя не допуща никакъв жи­вот. Говори за четвърто, пето, шес­то измерение, но и те не са изучени, както трябва." /49-1932/

"Сама по себе си точката няма ни­какво измерение, но като се придви­жи в известна посока, тя образува права линия. Правата линия има вече едно измерение - дължина. Правата линия е числото едно. Когато линията се подвижи, тя образува плоскостта - числото две. Когато плоскостта се подвижи, образува куба - числото три. Кубът пък образува тесаракта -числото четири. Питагор, както и ос­таналите древни учени са дошли до числото четири. И съвременните ма­тематици са дошли до числото чети­ри. Какво се крие в числото четири, те не знаят; какво се крие над число­то четири, нищо не знаят. Числото пет представлява човекът, който е извън четиримерния свят. Тази е причината, поради която човек не познава себе си."/43-1929/

От горната мисъл следва, че за да опознае себе си, човекът трябва да изхожда от гледището и състоянието на по-горно измерение, т. е. от със­тоянието на шесто измерение. А в света на пето и шесто измерение се намира духовната същност на чове­ка. Ето защо човек трябва да се раз­вива духовно, за да може да има въз­можност да разшири кръгозора си до степен, че да осъзнава света на пето и шесто измерение.

Нека си послужим пак с матема­тиката, за да изясним нагледно как нещата се наблюдават и осъзнават ви­наги от състояние на по-горно изме­рение. Казахме, че фигурите от плос­костта са проекции на форми от тре­то измерение. Така е с квадрата, кой­то представлява куба в сферата на плоскостта.

Ако проектираме четиримерния куб - тесаракта, в сферата на трето изме­рение, той става за нас доловим зри­телно, тъй като ни се представя като два куба, лежащи един в друг и съе­динени техни върхове.

Тези данни на математиката, че съ­ществуват "тела" от по-горно изме­рение, които не можем да възприе­мем чрез сетивата си, ни говорят нед­вусмислено, че имаме светове от го­рен ранг и ние трябва да ги приемем като реалност. Но трябва да констати­раме, че формите от по-горните из­мерения растат обемно неимоверно бързо и много. Това се дължи най-вероятно на факта, че във векторите на тези измерения влиза времето ка­то отделен вектор, което им придава динамичност и разширение. Те се на­мират в постоянна експанзия - разширение и уголемяване. Тази динамика не можем да виждаме и схванем, тъй като ние живеем в тримерното прост­ранство и го наблюдаваме "отвътре", поради което нашият обемен свят виж­даме само като плоскост. /196/ В мо­мента, в който бихме пожелали да из­лезем от средата на тримерния свят ние ще се разпаднем като физическо тяло. Този момент на обвързаност със средата, в която живеем, Учителя П. Дънов обяснява така: "Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват само линии, но не и плоскости. Спо­ред тези същества светът е създаден само от точки и линии." /3-1922-23/ "Питам тия същества: ако линиите на вашия свят се подвижат перпендику­лярно, какво ще се образува? - Не знаем (казват те). Това знание е тран­сцедентално за нас, извън нашето съзнание, извън опита. "Тези същества не подозират, че като се движат ли­ниите в перпендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подоб­ни на техния, които заедно ще обра­зуват плоскостта. Ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба. Кубът е тяло, ко­ето има три измерения. Към тримерния свят се отнасят хората." /3-1922-23/ По логиката на горната мисъл ние хората живеем в тримерния свят и не можем да си представим, че той е основата на форми от по-горен свят.

"Четиримерното тяло, оградено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движе­нието на кубовете в тесаракта е от периферията към центъра. И тъй, четиримерният свят се характеризира с четири координати. Той е светът на време-пространството. Затова имен­но простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите изме­рения определят отношенията между хората." /3-1922-23/ Следва, че четиримерният свят е светът на душев­ния свят на хората. В духовно отно­шение човек има възможност да се "разширява", да се "развива", както и другите форми на четиримерния свят. Логично е, че една духовно из­раснала личност трябва да може да осъзнава изцяло събитията, развили се във времето: миналото, настояще­то и бъдещето, тъй като то е вектор на четвърто измерение.

В древността учените и философи­те също са прибягвали до математи­ката, за да си обяснят някои паранор­мални явления в живота. "Според Пла­тон "атомите" на четирите елемента, от които е съставен "светът - огъня, земята, въздуха и водата, имат фор­мата на четирите правилни многостена: тетраедъра - огъня, куба - земята, октаедъра - въздуха и икосаедъра - водата, а светът като цяло е постро­ен във форма на петия многостен -додекаедъра". /196/

Но най-интересното е, че освен те­зи пет Платонови многостени в три-мерното пространство не съществу­ват други многостени, изградени от еднакви по големина стени. Тези Пла­тонови тела се срещат в кристалографията и микроорганизмите на би­ологията. Кристалният елемент бор има кристали под форма на идеален икосаедър, а вирусът на полиомие-лита, като кристално тяло има също така формата на икосаедъра. Счита се, че вирусът приема формата на икосаедър с оглед постигане на мак­симална икономия на генетична ин­формация... Така вирусите решават проблема за заемане на тяло с най-малка повърхност при даден обем (изоперантна задача). Изкуството на орнамента съдържа в неявен вид най-старата част от известната ни висша математика" - пише в книгата си "Си­метрия" Херман Вайл. /196/

Швейцарският математик Лудвиг Шефли установил, че в четвърто из­мерение могат да "живеят" шест пра­вилни многостена, подобни на петте Платонови тела от трето измерение. Тези правилни свръхмногостени, или политопи, са "оградени" с Платонови тела, които се наричат "килийки на политопа" и са съединени така, че вся­ка тяхна стена е обща за две, а все­ки ръб е общ едновременно за ня­колко килийки. /196/

Принципът за изграждането на политопите (многостените) се извежда от начина за строежа на фигурите и телата от двумерния и тримерния свят. При куба например всяка стена е са­лда за себе си отделна, но всеки ръб е общ за две стени, а всеки връх на куба е общ за три стени. Тогава при четиримерния свят стените ще са об­щи за две тела, а ръбовете за някол­ко от тях. Следователно контактност-та в многомерните светове (измере­ния) нараства. Съгласуваността расте, или другояче казано, близостта, хар­монизацията става все повече непри­нудена и близка, докато се стигне до сливане в една общност и гладка по­върхност, каквато е сферата. Сфера­та всъщност е тяло и израз на n-мерния свят - или света с краен обем, но с безкрайна повърхност.

Нека се опитаме да изградим един политоп, който в двумерния свят се проектира като пентаграм: "Ако в четиримерното пространство наблизо до тримерния тетраедър - правилната пи­рамида, се разположи някаква точка така, че да бъде равно отдалечена от всички върхове на пирамидата, на разстояние, равно на дължината на ръ­ба й ще се получи първият от нашите политопи - правилният четиримерен симплекс. Проекцията на ръбовете му върху подходяща равнина предс­тавлява правилен петоъгълник с впи­сан в него пентаграм /петоъгълна звезда с преплетени рамена/. Виж­да се, че четиримерният симплекс трябва да има пет върха, десет ръ­ба, десет "обикновени" двумерни стени и пет тримерни свръхтела - чети-ристенни пирамиди, които ограждат неговото "свръхтяло". /196/

Правилните многостени са същес­твували на земята дълго преди поява­та на човека: кубовете на готварска­та сол, тетраедрите на антимоново-натриевия сулфат, октаедрите на хро­мовата стипца, икосаедрите на бора и додекаедрите на радиолариите - мик­роскопични морски организми. /196/

По пътя на аналогичния принцип, на интуитивната математика и на конст­руктивната геометрия човек може да проучи по-добре света, в който жи­вее. По същия път се приближаваме и до надземните измерения и свето­ве, които също ни принадлежат, ма­кар че не ги долавяме сетивно.

Ето Учителя П. Дънов нагледно ни дава представа за динамиката на три­мерния и четиримерния свят, като из­ползва математиката. "Ние знаем ве­че движението на точката, на линията и на плоскостта. Но какво е движе­нието на квадрата, т. е. на числото четири? То е четвърто измерение. Всички силови линии се движат в про­тивоположност една на друга. Дви­жението в четвърто измерение е дви­жение навътре. До .3-о измерение всички движения са навън, в тях има разширение. Щом дадено тяло дос­тигне своя краен предел на разшире­ние (в условията на 3-о измерение), в него започва един вътрешен про­цес на вглъбяване, при което всички сили отиват към центъра, отдето са излезли." /9-1923-24/

Горната мисъл подсказва, че сфе­рата на третото измерение (физичес­кият свят) е израз на разширението -експанзията. При четвъртото измере­ние настъпва вече вглъбяването, оти­ването към центъра, откъдето е започнало разширението. Научно каза­но, всичко започва от един център, от който по пътя на раздробяването, раз­ширението или експанзията се изграж­да физическият свят. Този впоследст­вие изпада в процес на свиване ко­лапс, докато постигне сингуларност -единение. Този процес П. Дънов изра­зява така: "Зреенето на плодовете спа­да към 4-о измерение. Тогава силови­те линии се обръщат към семката, от която са се образували. Значи става смаляване на предмета." /9-1923-24/ "Квадратът изразява закон, според кой­то една погрешка може да се изправи в четири поколения." /14-1924-25/

"Когато Питагор нанасял квадрата в окръжност и с това искал да наме­ри квадратурата на кръга, той се стремял да намери условията, при ко­ито може да се изправи общият жи­вот на хората." /14-1924-25/

"Пентаграмът представлява разре­шение на задачата. Той е човекът, който работи, който трябва да бъде в движение и да служи на Бога. Пен­таграмът представлява малкият свят. Само петоъгълникът има правила и об­разци, чрез които можем да изпра­вим една погрешка." /14-1924-25/

Какво представляват и каква същност имат другите геометрични форми?

"Триъгълникът представлява съзна­телният живот на човека, т. е. пътят на душата в Божествения свят. Чети­риъгълникът означава слизането на душата в материалния свят, където изу­чава законите на развитието.

Квадратът е място за борба. Тук човешката душа се намира в два по­люса. Квадратът означава още и се­мейството: бащата, майката, сина и дъщерята. Той представлява завър­шената форма на дома, на семейст­вото. Петоъгълникът представлява законите и методите, по които едно об­щество може да се ръководи.

Пентаграмът има пет малки три­ъгълника и един петоъгълник в сре­дата, обърнат с върха нагоре. Там човек всякога ще се намира в про­тиворечие с Божественото в себе си. Вие не може да бъдете еднов­ременно в хармония и с Божестве­ния, и с физическия свят. Човек не може да угоди едновременно и на физическия, и на Божествения свят. Щом искаш да угодиш на Божест­вения свят, ще обърнеш пентагра­мът с върха нагоре." /17-1924-25/

- "Шестоъгълникът има знака на Со­ломон и в него има преплетени триъ­гълници, но той се отнася до макро­космоса, когато пентаграмът се отна­ся до човешкия живот." /17-1924-25/

- "Само в пентаграмът вие може­те да намерите правилния израз на вашия индивидуален живот към вас и към обществото, както и различните начини, по които трябва да постъпва­те във всеки случай." /17-1924-25/

"Пентаграмът представлява вели­ки, разумни течения в живата приро­да - течения на светлината, които индусите наричат "прана". Те ги нари­чат още "движение на праната" или "течения на живота". Числото едно (десният връх) представлява Божест­вената страна. Оттам движението вър­ви към левия връх - числото две, де­то е човекът. От върха две движени­ето отива към върха четири (десния долен връх) - повторно отиване към Бога (горния връх), нa вече конкрет­но проявен в обществото. Върхът три е неутрално число, което показва от­ношение към самия себе си.

Ако разгледате пентаграмът, ще ви­дите, че е вписан един кръг, който ученикът трябва да извърви. В кръга са отбелязани образите на няколко предмета: сабя, чаша, книга, светилник и жезъл. Сабята показва, че човекът иска да бъде силен. Чашата е горчивото съдържание, което той трябва да изпие. Книгата е, която тряб­ва да чете и изучава. Светилникът представлява човешкият разум, който му показва какво е вписано в книгата на природата. Тоягата (жезълът) се да­ва, когато природата казва: "Чети в моята жива книга и знай, че всички твои стремежи трябва да бъдат обър­нати към Бога." /17-1924-25/

Учителя П. Дънов дава допълни­телни данни за пентаграма, а имен­но че левият връх на същата е Мъд­ростта (№ 2), десният е Любовта (№ 1), горният - Истината (№ 3), а двата долни върха: десният - Добродетел­та (№ 4) и левият долен - Правдата (№ 5). Съобразно това движение ние трябва да наредим отношението си към хората (казва Той).

Какво е значението на свръхтялото от четвърто измерение - тесаракта? "Да живее човек в тесаракта, това подразбира да вижда нещата от­вътре навън или отвън навътре, но в един определен център. От този цен­тър той може да вижда навсякъде, да се движи по радиусите на дадена окръжност." /76-1926/ Това ще ре­че човек да схваща същността на не­щата и явленията, като ги проследя­ва както външно, така и вътрешно, или фигуративно казано, да се дви­жи по радиусите на дадена окръж­ност - от центъра към периферията и обратно. Казахме вече, че тесарактът е форма от четвърто изме­рение и дава израз на динамичното състояние на нещата.

По отношение на възможностите и значението на алгебрата като наука Учителя П. Дънов дава следното тъл­кувание: "В света трябва да има една мярка. Математиците имат такава мяр­ка. Тя е единицата. Отнемете на ма­тематиците единицата, и математика­та сама по себе си пада. В геометри­ята единицата е точката. Въобще всич­ки науки си имат известни максими, известни единици-мерки." /72-1925/

- "Съвременната математика, коя­то има външно отношение към числа­та, познава четири действия: събира­не, изваждане, умножение и делене. Обаче в математиката на Божестве­ния свят съществуват само две дейст­вия: събиране и умножение. Следо­вателно изваждането и деленето не са нищо друго освен отражение на реалността. В тях няма нищо положи­телно. Когато нещата се делят, те не се увеличават, но и когато се изваж­дат, те не се намаляват. При делене­то частиците стават повече на брой, но по-дребни на големина. При изваж­дането стават по-малко на брой. Зна­чи при изваждането и деленето има­ме процес на намаляване, при събирането и умножаването имаме про­цес на увеличение." /89-1927/

Всъщност процесът на изваждане и делене е отражение или израз на експанзията в света, при която имаме раздробяване и намаляване на неща­та. Това е процес от центъра към пе­риферията, където се изгражда мно­гообразието на физическия свят. Об­ратно, при събирането и умножаване­то имаме процеса, при който от пери­ферията, от многообразието се изг­ражда първоизточникът на света, т. е. възвръщане, единение; това е ко­лапсът или сингуларността.

"Числата от 1 до 4 са Питагорови числа, понеже Питагор е работил най-много с тях. Първо трябва да разберете законите на точката, т. е. на единицата, за да разберете и ос­таналите числа. Когато искаш да ог­раничиш правата линия или един прин­цип, който работи по правите линии, трябва да разбираш свойствата на точката. Тогава ще дойдеш до трой­ката - началото на плоскостта, и до четворката - края на плоскостта. Петорката е посоката, в която се об­разува кубът. При петорката и шесторката дохождаме до нашия свят -образуване на телата." /128-1931/

И в тази мисъл прозират процеси­те на експанзията и колапса, т. е. про­цесите на изявата на света, диханието на вселената.

Чрез математиката човек може да прозре развитието си както на физи­ческия, така и на духовния свят. Ето Учителя дава следния математически план: "Човек трябва първо да разре­ши какви трябва да бъдат неговите от­ношения към правата линия - към Бо­га. След това трябва да определи от­ношенията си към своите близки, да дойде до законите на плоскостта, до квадрата, дето има вече две измере­ния - към Бога и към своите близки. И най-после човек трябва да определи отношенията си към цялото, да дойде до законите на телата, до куба, който има три измерения. Един ден, когато пожелае да се върне към Бога, отде­то е излязъл, той трябва да изучава законите на четвъртото измерение.

Четвъртото измерение представля­ва връщане на човека към Бога по обратен път. Значи човек е дошъл ня­къде от пространството, минал е през света на трите измерения - физичес­кия, сърдечния и умствения свят, и сега трябва да мине света на четвъртото измерение, да се върне към Бога -мястото, отдето някога е излязъл. В този свят човек ще вижда нещата от всички посоки. Той ще разглежда всич­ки свои минали съществувания, ще ви­ди причините и последствията на всич­ко, което е преживял." /78-1926/

Това е един прекрасен план за действие, към който всеки рано или късно пристъпва.

Нека разгледаме някои геометрич­ни символи. "Хиперболата означава движение, в което силата е голяма. Изобщо движенията, които стават в хиперболата, се съединяват на небе­то, а не на земята. Значи ще вървиш по пътя на хиперболата, на отворения път, и така ще излезеш на небето. Божественият път е отворен път, а не затворен. Семето се движи по зат­ворен кръг. Затвореният кръг е на земята, за физическия свят, а отво­реният кръг - на небето." /128-1932/

Затворен е кръгът на живота, или цикълът на дадена жива форма, ко­гато е свързан изцяло със законите на физическия свят. Тук действията се преповтарят години или векове на­ред, докато се придобие известна промяна, докато се извоюва едно но­во, по-висше качество. Отвореният кръг на небето (хиперболата) показ­ва, че нещата или съществата са сво­бодни да избират изявата си, като с това могат лесно да се освобождават от нежелани и отрицателни качества.

"Да търсиш квадратурата на кръ­га, това значи да се домогнеш до ония възможности, които съдържа кръгът. В квадрата като четириъ­гълник се крие Питагоровото уче­ние, защото Питагор се занимавал с числата от едно до четири. Като съберете тия числа, получавате де­сет (10) (това е 1+2+3+4 = 10). Числото десет представлява един цикъл, в който всеки зародиш пос­тига развитието си." /128-1932/

Затова "физическият свят обхва­ща формите. Значи той е свят на фор­мите. Духовният свят подразбира съ­държанието на нещата, което е ус­тойчиво." /143-1935/

"Каква идея са имали учените, ко­ито са създали хиперболата, окръж­ността и елипсата? На фигурата има две хиперболи, които се движат в противоположни посоки. Хиперболи съществуват и в природата. Като се движат, най-после, хиперболите ще се пресекат ня­къде във вечността. Пресичането на хиперболите показва, че не се дви­жат в една равнина, т. е. не са на една плоскост. Ако се движеха в ед­на плоскост, те никога нямаше да се пресекат." /48-1932/

"Значи, ако човек е затворен в кръг, например в кръга "а", усилие­то му да се освободи (от физическия свят) е голямо; ако е затворен в елип­са, например в елипсата "в", усилие­то му да се освободи е по-малко. Дойде ли до хиперболата "с", т. е. до Божественото, той се освобож­дава. Хиперболата е пътят, по който човек трябва да върви. Този път не се свършва никога, затова е идеал на човешката душа." /128-1932/

Тази мисъл ни подсказва, че чо­век трябва да се доведе до състоя­ние, че да не е обвързан с физичес­ките закони (това са страстите, же­ланията, материалната изгода и т. н.), значи да не се движи в кръг, а по пътя на хиперболата, Божествения път, който е отворен път към духов­но съвършенство.

"Кръгът е път на завършените процеси и движения. Щом се гово­ри за завършен процес, ще знаете, че този път е човешки, а не Божес­твен. В хиперболата линиите се пре­сичат във вечността. Обикновеният човек е затворен в кръга, талантли­вият е затворен в елипсата. В кръга е вписан квадрат - най-ниската фор­ма (формата на физическата бор­ба). Ние можем да наредим фигу­рите по възходяща линия по след­ния начин: квадрат, кръг, елипса и хипербола. По хиперболата вървят гениите, светиите, но в две различ­ни посоки." /128-1932/

На някого може би ще изглежда чудно, че на геометричните фигури се предписват такива състояния, предназначения и тълкувания. Не трябва да забравяме, че математи­ката и нейните закони и теореми са изведени (от учените) от законите на природата, на вселената и света въобще. Във всяка цифра, във всяка формула, уравнение, фигура и тео­рема на математиката е отразен, проектиран или синтезиран някакъв принцип, закон, сила или свят. А от това следва, че ако можем да гада­ем или да разчитаме тези символи на математиката, бихме могли по об­ратен път значително да се добли­жим до истината за живота.

Учителя П. Дънов, правейки чрез математическите закони аналогии, сравнения и тълкувания, то по-реал­но и свойствено за нас ни разкрива тайните на живота. Чрез математика­та могат по-реално да се осъзнаят ре­дица явления, които не са свойствени за физическия свят, но чиито следст­вия ние долавяме. За да продемонстрираме възможностите на геомет­рията, ще си послужим с две гео­метрични решения, дадени в книгата на Либшер "Теорията на относител­ността с пергел и линия." /170/

Известно е, че съгласно теорията за относителността на Айнщайн при свръхзвуковите скорости от порядъ­ка на скоростта на светлината вре­мето се забавя, а дължината на фор­мите - скъсява. А това ще рече, че при скоростта на светлината поточ­ността на времето ще замре, а дъл­жината на формите ще се скъси до големината на точката. Възможно ли е това? Просто невероятно за наши­те представи. Но чрез геометрични­те решения това можем да докажем. Така дилатацията (удължаването на времето) е изразено в геометрията на Минковски с формулата:

Тази формула, изразена чрез чер­тежа на теоремата, изглежда така:

(Подробности в книгата на Либ­шер)

Скъсяването на дължините авторът изразява чрез следната теорема:

(Подробности в книгата на Либшер)

Тези два примера ни показват как науката (в случая геометрията) мо­же да ни разясни и убеди в явления, които не можем сетивно да възпри­емем и осъзнаем. Разумът, мисъл­та и умът на човека боравят с науч­ните истини, а те са и по-висша фа­за на човешкия интелект.

Явно че символите в науката са из­влечени от законите на природата. Това е и причината защо Учителя П. Дънов толкова много държи на научните пос­тижения и домогвания. Тя е единстве­ната, която по време на земния ни жи­вот недвусмислено ни показва същес­твуването на духовния живот и него­вите закони. Това са узнали и много учени, което ги кара да благоговеят пред природата. Айнщайн например казва, че "върховата задача на всеки физик е да достигне до универсални закони, въз основа на които ще може да построи космос чрез чиста дедукция." /177/ И още: "Геометрията за­пазва характера си на математическа наука, тъй като извеждането на ней­ните теореми от аксиомите й остава чисто логическа задача; но в същото време тя става и физическа наука, тъй като аксиомите й съдържат твърде­ние, което се отнася към обектите на природата." /185/