Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

- "Светлината е свещеният огън на природата."

- "Силата на човека седи в знание­то, което той има за свещенния огън. Човешките мисли, чувства и постъпки са форми, чрез които све­щеният огън се изявява."

/151-1939/

Човекът знае много малко за същ­ността на светлината. Знаем, че без светлина животът на земята е немис­лим, т. е. той не би се изявил. Казва се, че светлината е енергия, сила, си­лово поле, кванти от енергии, фотони и т. н., които за земните обитатели идват от слънцето. Но и тези понятия, които обозначават за нас дадени яв­ления, са непонятни по същество. За­това Айнщайн казва: "Нищо във все­лената не е така независимо, така ча­ровно забулено с изключителен не­бесен чар - величествената мантия на независимостта, както светлината." / 177/ А Учителя П. Дънов твърди: "Хо­рата мислят, че разбират какво нещо е светлината. Наистина те познават светлината на слънцето, която се тран­сформира при преминаването си през земята. Какво нещо е светлината, ко­ято излиза направо от слънцето, те не знаят. Светлината, която достига до очите ни, е сянка на онази светлина, която излиза от слънцето, преди да дойде до нас." /110-1931/

"Без слънчевата енергия земята нищо не струва. И слънчевата енер­гия не може да се прояви без земя­та. Каквото представляват слънчеви­те лъчи за земята, такова нещо пред­ставлява Божествената енергия за човека." /77-1926/

"Когато човек казва, че вижда нещата, това не е нищо друго ос­вен възприемането на отражението на светлината. В този смисъл човек вижда много малко. Той възприема само няколко слънчеви лъчи, които влизат направо в очите му, получа­ва няколко външни впечатления и казва, че вижда света... Това още не е истинското виждане." /88-1927/ Твърдението на Учителя, че виждаме само отразената или тран­сформирана светлина, днес се до­казва на практика от космонавтите, както и от научните изследвания. Най-простият пример в това отноше­ние е тъмното, непрозрачно небе при ясни и безоблачни нощи. Цяла­та вселена нашето небе над нас, е пронизана от светлината на милиар­дите звезди, галактики и други свет­линни източници и въпреки това небето е тъмно и непрозрачно за нашите очи. Защо? Защото очите ни виждат само падащата в тях свет­лина, отразената такава или разсея­ната от атмосферата на земята. Сле­дователно преминаващите край нас или край земята светлини не вижда­ме. На Луната, където няма атмос­ферен слой, сенките на скалните об­разувания са непрозрачно тъмни. Когато човек застане в зоната на та­кава сянка, той става невидим за другите хора. Това доказаха адлериканските астронавти. Освен това ние не виждаме редица още други лъ­чисти енергии, които пронизват вселенното пространство. Ние долавя­ме с очите си само една октава лъ­чисти енергии. Това е видимата свет­лина със своите седем разцветки, а другите, познати до сега на човека над 50 октави лъчисти енергии не виждаме, /виж таблицата/

Таблица

вид на излъчването	дължина на вълната	трептения - период в секундата
Радиоелектрически вълни (известни са 22 октави от тях)	30000 метра до няколко милиарда	10000 до 50 милиарда; 50 милиарда до 1 трилион
ултрачервени или топлинни лъчи (8 октави)	314 микрона до 0.8 микрона	1 трилион до 375 трилиона
видими светлинни лъчи (1 октава)	От 0.8 до 0.4 микрона	От 375 трилиона до 750 трилиона
ултравиолетови лъчи (5 октави)	От 0.4 до 0.005 микрона	От 750 трилиона до 20 квадралиона
рентгенови лъчи (12 октави)	От 0.05 до 0.000057 микрона	От 20 квадралиона до 60 квадралиона
радиоактивни лъчи (6 октави, от които 4 се покриват с рентгеновите лъчи)	От 0.001 микрона до 0.000002 микрона	От 3 квадралиона до 150 квадралиона
космическо лъчение	0.0002 ангстрьома	Мерки по Миликан

Забележка: един микрон е равен на 1/1000 от милиметъра, а един Ангстрьом е равен на 0,0001 микрона.

Нека си зададем тогава въпроса, само това ли е светът, който вижда­ме чрез 7-те лъча на видимата свет­лина? Но в природата има и други, невключени в таблицата лъчисти енер­гии. Това са излъчванията на всяка жи­ва биологическа единица /клетки, ор­гани, организми, растения и живот­ни, хората и т. н./

Но нека се върнем на въпроса - каква е същността на светлина­та, която виждаме?

Представата, че светлината е със­тавена от частици /корпускули/ се доби чрез фотоелектрическия ефект. При облъчване на метал с ултравиолет или рентгенови лъчи, от нея изли­тат електрони. И обратното, когато об­лъчваме метал с ускорени електро­ни, от него излитат рентгенови лъчи. /169/ С това се стига до схващане­то, че светлината се поглъща под фор­ма на отделни порции /кванти/ енер­гия. Тези порции /кванти/ енергия на лъчите, Айнщайн нарече фотони. Но редица наблюдения и явления ни зас­тавят да гледаме на електроните, фо­тоните, квантите и т. н. не като на от­делни частици, но като на вълново със­тояние на едно силово поле.

В понятието за същността на свет­лината, че е електрони или други час­тици, има нещо парадоксално. Щом като ускорените електрони произвеж­дат в рентгеновата тръба рентгенови и ултравиолетови лъчи, когато попад­нат върху метал, то летящите свет­линни "електрони" със скорост 300 000 км/сек няма ли да произвеждат рен­тгенови лъчи, като попаднат върху ме­тални руди, метали и други елементи от земната съставка? Такива наблю­дения няма, тъй като това значи да бъде унищожена цялата биосфера на земната повърхност. Явно, че тук има много незнание и неяснота.

"Проблемът за уеднаквяване на по­нятията светлинна вълна и фотони мо­же би най-добре ще се изясни чрез явлението на поляризацията. Поляри­зираният чрез призмата на Никол свет­линен лъч се разделя на две части, като всяка от тях има своя посока. При повторно прекарване на поляризира­ния лъч през същата призма се полу­чава същият ефект, т. е. повторно раздвояване на лъча. Явно, че призмата играе ролята на класификатор на със­тояния, които заема дадена физичес­ка система. Следва, че квантите на светлината са в различно ориентировъчно състояние, чиито признаци ние не можем да опишем още" - казва Херман Вайл. /169/ Затова авторът заключава, че от сега нататък трябва да се говори за различни състояния на квантите. Монохроматичният поляри­зиран лъч, който е минал през приз­мата на Никол, е отсортиран от ес­тествения лъч, и то с непонятни качес­тва, твърди пак Вайл.

Ето, говори се за състояния на енер­гиите, в случая на светлината. Тези със­тояния се изменят съобразно условия­та и средата, в която попадат. В пре­дишните глави на книгата говорихме, че Учителя П. Дънов твърди, че фор­мите и силите в света не се изменят, не се губят, те само сменят състояни­ята си в зависимост в кое измерение се намират и изявяват. Виждаме, че при светлината имаме същия принцип, и то експериментално доказан. Тога­ва можем ли да имаме представа в какво състояние се намира светлина­та, която се излъчи от слънцето, след като тя е преминала през вселенното пространство? Последното има различ­ни плътности, различни силови пояси, различно съдържание на космическо лъчение и съдържание на материални зони, които играят ролята на вселенни призми. Затова именно П. Дънов твър­ди, че видимата от нас светлина не е същата, която излиза от слънцето. Тя е трансформирана в други състояния, които ние още не познаваме." "Енергията, която излиза от слънцето, до­като дойде до земята, претърпява ред трансформации и най-после се проя­вява като светлина, която ние възпри­емаме чрез очите си." /24-1927/

Но електроните и фотоните могат да се зародят в самата атмосфера на земята."При преминаването на части­ците на първичното лъчение през ат­мосферата косвено се генерира елек-тронно-фотонна компонента на косми­ческото лъчение, което в крайна смет­ка има двояк произход, фотоните въз­никват от разпадането на П°-мезони, раждащи се в ядренокаскадни проце­си; от друга страна, електроните и фо­тоните се създават от мюони в ре­зултат на В-процес, спирачно излъч­ване и при разпадане." /195/ "Широ­ките атмосферни порои възникват при стълкновение на първични частици, имащи енергия 5.10³ gev с атомни яд­ра на въздуха. /195/

Явно, че много малка е възмож­ността ние да възприемаме чрез очи­те си първични слънчеви лъчисти енер­гии. Затова Учителя обяснява: "Свет­лината, която ние възприемаме чрез очите си, не иде от физическото слън­це, което виждаме. Вярно е, че от слънцето се отделя някаква енергия, която, докато се възприеме като свет­лина, претърпява няколко превръща­ния. Зад физическото слънце се крие друго слънце, източник на вечна, не­изменна светлина." /46-1931/

Загадъчността на светлината се под­силва и от това, което казва П. Дънов относно съществуването на "друго слънце" като източник на вечна, неиз­менна светлина. Съвременната наука твърди, че поляризационният принцип е универсален и засяга всички физи­чески форми на вселената и света. Следва, че и нашето слънце трябва да има двойник. Този двойник на слън­цето днес учените търсят, тъй като долавят ритмични промени в интензи­тета на лъчевото излъчване на също­то. Двойниците обменят по принцип енергии помежду си и явно, че Учи­теля П. Дънов е прав със своето твър­дение за друго слънце зад видимото физическо такова.

Следователно ние не можем да идентифицираме истинския Първоиз­точник на светлината, тъй като една система в космоса никога не е изоли­рана. Тя е подложена на постоянни смущения. /169/ От друга страна, квантовата физика подкрепя доктри­ната, че цялото (като същност) пред­ставлява нещо повече, отколкото ком­бинацията от неговите части. /169/

Това ще рече, че светлината, коя­то ние разлагаме чрез призми и която е трансформирана предварително от космическите призми (вселенното пространство, галактики, небесни те­ла и т. н.), не е нещо повече от тази, която се излъчва от самия Първоиз­точник, Затова и П. Дънов казва до­пълнително: "От слънцето например не идват никакви частици. Всяка частица само трепти на мястото си и това на­ричат движение." /91-1926/ "Сегаш­ната наука казва, че светлината на звездите се подчинява на общия за­кон на трептенията, че имало откло­нение в лъчите на светлината и това се върши под влияние на трептенията. Така е. Светлината се подчинява на един вътрешен закон, а щом се под­чинява, тя си има известни ограниче­ния. Щом има известни ограничения, тя се движи в известен кръг, по из­вестна спирала." /71-1923/

Учителя потвърждава предположе­нието, че светлината не се движи по права линия, а по спирала. Това тряб­ва да е така, тъй като големите не­бесни тела имат мощни електромаг-нетични пояси, които отклоняват посо­ката на светлината. Пълна представа за същността на светлината ни дава следната мисъл на Учителя: "От хиля­ди години хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината като трептения, а трептенията - като съв­купност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; свет­лината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се въз­приема само от човешките очи. Гово­рим за електрическа светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина тя е по-груба, отразява се зле върху очите." /137-1933/

Учителя П. Дънов твърдо настоява на обстоятелството, че светлината не е самото трептение, нито самото дви­жение, тя се изявява едва на земята, затова я нарича "физическа". Наличи­ето на трептения в изявата на светли­ната е подобно на вълните, получени от падащ камък върху повърхността на водата. Вълните са израз на прите­гателната сила на земята (гравитация­та), но самите те не са гравитация. Следва, че светлината, която вижда­ме, има качества, свойства и форма на изява в зависимост от средата, в която се проявява. Това становище е логическа последица от принципите, които лежат в основата на съвремен­ната квантова физика.

Квантовата физика ни довежда до ръба на философията, тъй като явле­нията, които тя изгражда, не могат да се анализират или доказват с познати­те физически закони. Например пъл­ната взаимозависимост между явле­нията в природата не отговаря на ста­рите представи за обект и субект. Та­ка също не може да комбинираме бе­зогледно белезите от единичните час­ти на дадено цяло, за да си възстано­вим същото. Това е така, понеже не се касае до белези на едно стацио­нарно в същността си цяло или форма. Антисиметрията не позволява преповторението на състоянието на два види­мо еднакви обекта. Лайбниц-Пауловият принцип показва, че нищо в приро­дата не може да преповтори състояни­ето на друг обект. Това е принципът на изключването. Този принцип изграж­да невъобразимото разнообразие във формите на физическия свят. /169/

Херман Вайл си задава и следния въпрос: Това, което искаме да разберем, е защо светлината се емитира /излъчва/ само към бъдещето?" Фи­зиката познава спонтанни и принуди­телни емисии на светлината, но всъщ­ност съществуват само спонтанни еми­сии, но не и спонтанни абсорбции. Та­зи асиметрия се обяснява с аргумен­тите на вероятността от същия тип, ко­ято доведе до закона на увеличава­щата се ентропия. /169/ Принудител­ните процеси, свързани със синтез, не са естествени и ако съществуват, трябва да са предизвикани от допъл­нителна сила или енергия. Това е та­ка, защото в природата съществуват бариери, които възпрепятствуват ма­терията да се разлага или изгражда безпричинно. Интересно е още това, че докато на самото слънце (според учените) и звездите като източник на енергия е градивният процес, т. е. из­граждане на по-тежки химически еле­менти от по-леките такива, то на зе­мята източникът на енергия е разру­шителният процес - разграждане на елементите по една или друга причи­на. Тогава излъчването на светлина от нашето физическо слънце е процес, свързан с разглеждане на материята или отражение от друг източник. В то­зи смисъл Учителя твърди: "Светлина­та се проявява на земята, но не иде от земята. Светлината, която вижда­ме, е отражение на слънцето. Слън­чевата светлина пък е отражение на друго слънце. Между нашето слънце и истинското слънце има едно тъмно слънце, което поглъща всичката свет­лина. Нашето слънце черпи силата си от тъмното слънце, а тъмното слънце черпи сила от истинското слънце. Зна­чи, докато дойде на земята, светли­ната претърпява няколко превръщения: светлината на истинското слънце се поглъща от тъмното; светлината на тъмното слънце се поглъща от на­шето и от нашето се предава на зе­мята." /147-1937/

"Свърже ли се човек със слънцето на физическия свят, едновременно с това се свързва с още две слънца: със слънцето на духовния свят и със слънцето на Божествения свят. Значи три слънца съществуват: физическо­то слънце (червено) - изгрява от из­ток; духовното (аметист-виолет) - от запад, а Божественото (бяло) - от зе­нита, т. е. от горе - от север. Физи­ческото слънце се движи в границите от изток към север. Духовното слън­це се движи в границите от запад към юг, а зенитът е област на Божестве­ното слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното - шест, а Бо­жественото - една. /134-1932/

Сведенборг /184/ твърди също, че "В духовния свят съществува друго слънце, което нито изгрява, нито за­лязва, а стои високо между зенита и хоризонта, поради това ангелите имат вечна светлина и пролет." По-нататък Сведенборг твърди още, че всяко пър­вично въздействие или влияние се из­вършва от едно-единствено (Божест­вено) слънце, духовното влияние - чрез духовното слънце, а природообразното - от природното (физическото) слън­це. Същевременно духовният свят да­ва подтик на всички изяви на физичес­кия свят. Но духовното влияние е тясно свързано от състоянието на Любовта и Мъдростта у човека.

За своеобразността и тайнстве­ността на светлината говори и фак­тът, че тя не отслабва в зависимост от разстоянието, което е преминала. Всички известни досега други енер­гии са зависими от разстоянието, ко­ето минават. Това качество на свет­лината говори за вероятността, че светлината е силово поле във вселенното пространство и действащо във всички посоки и разстояния с неиз­менна сила, влияние и ефект. С това класическото правило за сумиране на скоростите не важи за светлината. Ако светлината се излъчи в посока на въртенето на земята, то тя си за­пазва скоростта от 300 000 км в се­кунда въпреки скоростта на земното въртене от 30 км в секунда. Айнщайн показа, че никое тяло не може да превиши скоростта на светлината. До­пълнителни импулси, отдавани на да­дено тяло, ще дават толкова по-мал­ко нарастване на скоростта, колкото повече скоростта на тялото се приб­лижава до скоростта на светлината.

Свойствата и потайнствеността на светлината подтикна учените да счи­тат, че вълновите и корпускулярните свойства на същата не са характерни само за нея, но и за всички микрообекти на материята. Луи дьо Броил е този, който прокара тази мисъл, че веществото е израз на вълни. А. Е. Шрьодингер и В. Хайзенберг създа­ват в 1926 година вълновата теория за движението на частиците. Всички съ­бития, казват тези автори, които се разиграват в микросвета, са вълнови процеси и само такива. /192/

Горните твърдения не може ли да ни насочат на мисълта, че всичко в света, във вселената и природата е израз на вълнови силови процеси, ко­ито произхождат от една-единствена сила, от един-единствен източник? Съ­що така, че тази разнообразност на вълновите процеси в света не е ли създадена от обстоятелството, че първичният източник трябва да се изя­вява в различни среди, в различни из­мерения, като инволюира от висшето към елементарното?... Тъй като Н. Бор казва: "В образа на вълната има неограниченост в пространството. В образа на частицата има концентрираност в една точка" /216 - Данин/. Тези два образа са присъщи на свет­лината, колкото и абсолютно несъв­местими да са те. Но Н. Бор намира, че тези два образа на светлината се допълват взаимно, за да се даде въз­можност светлината да има универ­салност в проявите си.

По данни на Учителя П. Дънов, как­то и на Евангелията, светлината има две лица: едното е самата видима светлина, а другото е тъмнината. Последната от научна гледна точка трябва да приемем като светлината в покой. В подкрепа на горното П. Дъ­нов казва: "Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като свет­лина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а на­шата тъмнина, която настава вечер, е светлина за по-напредналите съ­щества. Тъй щото в света всичко е светлина. Казва се в Писанието: "Светлината свети в тъмнината и тъм­нината не я обзе." /72-1924/

Учителя дава допълнителни харак­теристики за двояката изява на свет­лината, както следва:

"В природата тъмнината съществу­ва като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които за разлика от светлинните лъчи произвеждат в чо­века свиване, сгъстяване на материя­та, вследствие на което в него се по­раждат отрицателни чувства като ом­раза, завист, злоба, лукавост, лице­мерие и т. н." /4-1922/ "Белите лъчи имат свои специфични белези. Така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едните и другите лъчи взаим­но се преплитат, като образуват два триъгълника - единият с върха нагоре, а другият - с върха надолу." /4-1922/

Тук принципът на допълнителността във физиката се подсказва и от П. Дънов в лицето на двата вида лъчи -черни и бели, които се преплитат и допълват в изявите си. Макар и не­съвместими на пръв поглед, тези две лица на светлината - видимото и това в покой, са явно израз на една и съща сила, енергия или източник.

Двата триъгълника, за които гово­ри Учителя П. Дънов, е всъщност звез­дата на Соломон, т. е. свещената шестолъчна звезда на евреите. "Светли­ната и тъмнината на физическия свят са две състояния, чрез които душата се проявява... Тъмнината е процес на ограничаване, а светлината - процес на познаване на Бога, познаване на Любовта."/2-1922/

"Адът, това е най-гъстата материя, до която хората могат да слязат. Той представлява най-ограничените усло­вия, дето човек може да се развива. Светлината там е черна като катран -нищо повече. Поправо там няма свет­лина."/13-1924-25/

"За физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния - дру­го. Колкото се качвате по-високо, понятието ви за светлината се раз­ширява." /44-1930/

Че лъчистите енергии във вселена­та трябва да произхождат от един-единствен източник, се приема все повече от болшинството учени. Първоначал­ната енергия може би е все пак грави­тационната сила, която ние познаваме само чрез изявите си, но по същество е напълно непонятна. В подкрепа на то­ва становище е и това на Ефремов / 199/, който казва: "Съгласно теория­та, в разработването на която е взел участие и самият Хойл, големите ма­си, съсредоточени в малки обекти, се свиват неудържимо, т. е. колапсират до свръхплътно състояние /сингуларност/, като отделящата се при това гравитационна енергия по някакъв на­чин се превръща в лъчение."

След като се запознахме с това как­во знае човечеството за същността на светлината и за нейните първоизточни­ци, нека се спрем по-обстойно на зна­чението на светлината и нейните със­тавки върху живота на земята.

"Съвременната наука е дошла до положение да разлага светлината на седем различни краски, но светлина­та съдържа в себе си още 12 течения от 12 различни извора. Значи светли­ната е съставена от 12 вида материя, необходима за създаването на човеш­ките добродетели." /90-1927/

Разгледахме проблема, че първич­ната светлина се видоизменя или тран­сформира в много видове съставки или краски, като преминава отделните сфери на вселенното пространство и силовите пояси на земята. "Земята е обвита от 12 обръча или сфери, които Представляват особен род трансфор­матори на слънчевата светлина. Всеки обръч пречупва светлината по свой специфичен начин. Това показва, че тия 12 обръча не са в едно и също положение. Същевременно всеки об­ръч е направен от особена материя, много тънка, през която проникват съ­ответни за нея сили." /90-1927/

Това твърдение на П. Дънов се пок­рива напълно със съвременното твър­дение на учените, че около земята има многопластово разположени си­лови пояси. Те произхождат или от "слънчевия вятър", който облива по­върхността на земята, или от силови­те (електромагнитните) залежи на са­мата земя. Взаимодействието на тези силови зони се изучава понастоящем, за да се установи влиянието им върху трансформирането на светлината. Нап­ример лъчевият максимум на слънцето лежи в жълто-зеления диапазон, а ние виждаме слънцето жълто, тъй ка­то дълговълновото жълто лъчение се пропуска от атмосферата по-добре. А небето се вижда синьо, тъй като атмосферата разсейва най-силно късовълновото синьо лъчение. /162/ Озонът и кислородът, от друга стра­на, задържат значителна част от вред­ната за живите форми късовълнова ви­олетова съставка на светлината. Вод­ните пари от своя страна задържат дълговълновите ултрачервени топлинни лъчи, като с това предпазват от прег­ряване на земната повърхност. Значи­телна част от йонизиращите корпускулярни лъчения на вселената се тран­сформират от атмосферата в по-мал­ко вредни съставки. Така земята с ней­ната атмосфера се самозапазва от вредните за биосферата лъчения.

"Светлината е материална сила -казва П. Дънов - подобно на извор. Тя полива всички живи същества, хора, растения, животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение светлината и водата представляват една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъс­тите материята на светлината, послед­ната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте в крайно разредяване, ще получите материята на светлината." /118-1929/

Това твърдение на П. Дънов се до­казва и днес, като знаем, че самите атомни съставки на химическите еле­менти, в случая водорода и кислорода на водата, могат да бъдат източник на светлина, когато настъпи обмен на електрони в техния електронен слой.

Малко ни са знанията и за строежа на самото слънце като източник на светлина. Интересно е твърдението на Учи­теля П. Дънов. "Според най-новите те­ории вътрешността на слънцето е твър­да и там живеят разумни същества, а повърхността му е нагорещена с ви­сока температура. Това именно го предпазва от нападение." /153-1941/

Говорихме вече, че слънцето има двойник, от когото то получа­ва първичната енергия, за да мо­же да излъчва светлина.

"Учените говорят за слънца във все­лената, за които ние нямаме предста­ва. Те са милиони пъти по-големи от нашето слънце. Ако на тия слънца жи­веят същества, които изучават земя­та, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога - като празен мехур. И техните заключения за земята ще бъдат относителни." /47-1932/

Не трябва да забравяме, че меж­ду всички небесни тела, между всич­ки вселенни образувания има взаимов­ръзка и взаимно влияние. За пример ще вземем връзката между нашето слънце и планетите около него. "Зна­чи от слънцето излизат кръгове, кои­то минават през всички центрове на планетите. Това са все електрически течения, които правят тези кръгове. Значи има различни течения от слън­цето, които отиват към различните планети, но има и други течения от различните планети към земята. Мо­же да се нарисува картина, да видите как слънцето съставлява част от дру­го слънце, около което също има те­чение, но те са по-интензивни в свои­те трептения." /12-1924-25/

"Светлината и топлината на физи­ческото слънце не са Божествени, но светлината и топлината на духовното слънце са Божествени." /86-1927/

"В бъдеще слънцето няма да за­доволява човечеството, и то ще изчезне. Тогава пък сам Бог ще бъде слънце на живота." /80-1927/

Какво са краските на бялата свет­лина? Имат ли те някакво значение за живота на земята? И защо въобще светлината трябва да се представя от цяла октава различни краски?

"Всъщност дъгата не се състои от седем, а от десет краски: първите три са основни, четири са производни, а останалите три - принципиални." /24-1927-28/ "Седемте лъчи на дъгата са сигнали, които се изпращат за връзка със земята. В тях има цяла азбука и ако вие виждате добре, ще забеле­жите за пример, че полето на черве­ния цвят не е едно и също, каквото е полето на другите лъчи. Аз не искам да зная какви трептения имат тия лъчи на дъгата, но какво носят те. Тези краски на дъгата са най-голямото бла­гословение, което се съдържа в нея. Дъгата, цветовете, това е Божестве­но благословение, Божествено изоби­лие, врата, през която идват всички блага от невидимия свят." /72-1925/

"Според средата, през която цвето­вете минават, се дава и тяхното тълку­ване. За пример, когато средата е гъс­та, червеният цвят подразбира живот, изключително егоистичен. За портока­ловия цвят казват: човек трябва да се индивидуализира. За зеления цвят каз­ват: човек трябва да бъде материалист. Щом дойдат до жълтия цвят те казват: човекът има интелект, но трябва да го използва за себе си. За виолетовия цвят казват: като човек има сила, ще трябва да я държи само за себе си. Всички цветове са седем, но се различават по тоновете си, както се различават и му­зикалните гами." /77-1926/

"По-напредналите същества пък да­ват друго тълкуване на цветовете. Според тях червеният цвят символи­зира живота, даден от Бога. Портокаловият цвят означава индивидуалност­та у човека, която трябва да се пос­вети на служене на Бога. Зеленият цвят означава растенето и развитието. Чо­век трябва да работи за своето усъ­вършенствуване. Жълтият цвят озна­чава човешката интелигентност, която да се предложи в услуга на човечест­вото. Синият цвят - служене на исти­ната. Виолетовият цвят определя си­лата на човека, употребена за благо­то на хората." /77-1926/

Основните три цвята на светлината са червен, жълт и син. Комбинацията от тези три цвята дава производните: оранж, зелен, светлосин, тъмносин и виолет. Всичките заедно смесени зри­телно дават белия цвят. Въпросът е дали тези комбинации на цветовете от­говаря на добродетелите, на които те отговарят?

Ако вземем основните три цвята и отговарящите на тях добродетели: лю­бов, мъдрост и истина (червен, жълт и син), то червен + жълт цвят + оранж, т. е. индивидуализъм, тъй ка­то липсва мъдростта - синият цвят. Жълт + син = зелен, т. е. мъдрост и истина заедно без любовта води към материализъм. Син + червен = вио­лет, т. е. истината и любовта заедно без мъдростта води до себизъм, его­изъм. Но трите основни добродетели (или цвята - червен, жълт и син) заедно дават пурпурния цвят, т. е. цвета на съвършенството. А всички краски, смесени, казахме вече, дават белия цвят (краска), т. е. краската на Пър­воизточника - Бога.

Знаменателно е това съвпадение на комбинациите на краските със съот­ветните добродетели у човека. Това обяснява например защо човек, кой­то притежава добродетелите на лю­бовта и истината, без да познава мъд­ростта, става предимно себичен и его­истичен. Той е изцяло под влиянието на виолетовия цвят в материалната сре­да. Той мисли само за себе си и под­ценява другите. А човек с любов и притежание на мъдростта, без да му е позната истината, е под влияние на оранжевата краска, т. е. индивидуал­ността, и мисълта, че стои далеч над другите. Друг пък, който има мъд­рост и се е насочил правилно към ис­тината, изпада под влияние на зелена­та краска, т. е. на физическия растеж и материалния свят. Липсата на любов го лишава от любвеобилност, щедрост и духовност. Единствено притежава­нето на Любовта, Мъдростта и Исти­ната (червената, жълтата и синята крас­ка) осигурява правилно и пълно ду­ховно развитие на човека, сигурно ориентиране по пътя на съвършенст­вото (пурпурния цвят).

Учителя П. Дънов казва в това от­ношение следното: "Какво показва например червеният, синият, жълтият или белият цвят на светлината, която се отделя от разните планети? Ако светлината, която отделя някоя плане­та, е червена, това показва, че съ­ществата, които живеят на нея, са крайно егоисти; когато светлината на някоя планета е зеленикава, това по­казва, че съществата, които живеят там, са материалисти, но материализ­мът в тях е взел повече умствен характер. Жълтият цвят на някоя плане­та показва, че там живеят същества повече мислещи, философи. Когато всичките цветове се съединят заед­но, те образуват белия цвят - цвета на хармонията." /85-1926/

"Мъдростта поддържа жълтия цвят, Любовта - червения, а Исти­ната - синия. Когато тези три ос­новни цвята се съединят в едно, об­разуват четвъртия производен цвят - пурпурния." /147-1937/

"Всички цветове, това са космичес­ки сили, които проникват целия космос. В Писанието се казва, че Бог е светли­на. Той е онзи възвишен светъл цвят, който включва всички други цветове. Всички други цветове са видоизмене­ние на Божествения цвят." /71-1923/

"Седемте цвята, казва П. Дънов, представляват седем разумни свята, които изпращат на земята по един цве­тен лъч. Седемте цвята представля­ват слънчевият спектър. Колкото по-силен е цветът, толкова по-близо е до нас светът, който изпраща този цвят. Колкото повече се отдалечава­ме от един свят, толкова повече и цве­тът на този свят отслабва. Всички съ­щества на земята са потопени в зеле­ния цвят."/21-1925-26/

"Съществата, които изпращат жи­вот на земята, изпращат червения цвят, именно като символ на живота. И чер­веният цвят от своя страна е съставен от седем цвята с различна интензив­ност на вибрациите и с различен брой на вибриране. Човек с добре развито око може да различава седем краски на червения цвят и разумно да ги из­ползва."/21-1925-26/

"Червеният цвят е проявление на един висш свят. Той е емблема на Лю­бовта. Той е толкова чист и делика­тен, че ако се докоснеш до него, ще внесе във вас висши вибрации, висш живот, но колкото повече слиза надо­лу от една гама в друга, той става все по-гъст и по-гъст, докато във физическия свят този цвят действува въз­будително на хората." /6-1923-24/

"Енергиите, които излизат от слън­цето, крият в себе си запас от жизне­ни сили, от лечебни енергии. Иска ли човек разумно да използува енергии­те на слънцето, той трябва да излага гърба си на ранните слънчеви лъчи още преди изгряване на слънцето. Зо­рата дава на човека такива енергии, каквито никоя друга сила не е в със­тояние да му даде. Светлината, която няма образ, е по-силна от тази, която има образ." /22-1926-27/

"Най-лековити са слънчевите лъчи сутрин от 8 до 9 часа. Към обяд лъчи­те са много силни и не действуват доб­ре върху човешкия организъм. Равни­те слънчеви лъчи действуват особено добре върху анемични хора. Хората не познават още какво нещо е слън­цето. Те познават донякъде само фи­зическата страна на слънцето. За да не се влюбват в слънцето, Мойсей е забранил на еврейския народ да се кланят на слънцето." /21-1925-26/

"Червеният цвят действува на ау­рата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го ин­дивидуалист. Жълтият цвят дава прос­тор и успокоява. Колкото повече нав­лизате в тъмните цветове, например - тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цвето­ве - ясносиният, ясножълтият, дейст­вуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за ду­ховния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнитните и електрически течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Виолетовият цвят има отношение към волята на чо­века." /21-1925-26/

"Мнозина говорят за нас (от Бя­лото Братство), че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: кой не мисли и не говори за слънцето? Всеки търси слънцето. Много естествено, енер­гията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слън­цето. То носи живот. Всяка култура се дължи на слънцето. Аз не гово­ря за физическото слънце, за този диск, който всички виждаме. Аз го­воря за друго слънце, което не е видимо. То е зад физическото слън­це, то произвежда всички невидими резултати." /62-1923/

"В развитието си човечеството е минало първо през червения цвят, пос­ле - през портокаловия, сега е в зе­ления, а след него ще влезе в ясно синия цвят. И най-после човечеството ще завърши своето развитие на зе­мята в жълтия цвят." /86-1927/

И все пак за нас остава тайна същ­ността на светлината. Тя съгражда жи­вота, но е и незаменим помощник на човека в неговия стремеж към зна­ние. Чрез спектралния анализ се изс­ледва съставът на материята на звез­дите. Чрез движението на слънчевия лъч в пространството се изследва гра­витационното поле на звездните об­разувания на вселената, тъй като тя се огъва под влияние на това поле. Чрез промяната на дължината на въл­ната на светлинните съставки се изс­ледва големината на масата на вселенните тела. Чрез скоростта на свет­лината се доказват парадоксите на за­бавянето на времето и промяната в метричните свойства на формите. Зна­чи не само че без светлината няма да има живот на земята, но без нея няма да има знание и наука.