Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов Доц. Д-р Илиян Стратев

Върху проблемите на съвременна­та физика говорихме в предидущите глави на книгата. Засегнахме успехите й при разкриване строежа на матери­ята, този на силовите полета, трансмутацията на последните в материални час­тици, строежа на света и все пак оста­ват много проблеми недоизяснени. Бих­ме се запитали също докъде стигат въз­можностите на физиката?

Математиката, физиката и астрофизиката навлязоха тъй дълбоко в би­тието на вселената, че човек остава с впечатлението, че неговите тайни са напълно разяснени. Енергиите и сили­те, които лежат в основата на физи­ческия свят познаваме, само като изя­ва, но тяхната същност е неизяснена. В това отношение Учителя П. Дънов задава следния въпрос: "Материята има форма, а силата няма форма. То­гава как може силата, която не е ма­териална, да има допирни точки с то­ва, което е материално? С този въп­рос от хиляди години насам са се за­нимавали най-видните философи в Ин­дия, в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина, пък и съвременните учени се занимават, но той още не е разре­шен." /64-1924/ "Първите три състо­яния на материята (твърдо, течно и въздухообразно) са известни на всички, но какво знаете за лъчистата мате­рия?" /44-1930/

Днес учените твърдят, че в строе­жа на атома вземат участие над 35 вида елементарни частици. Казва се, че тези частици са плод на силови по­лета, и то като силови възли на същи­те. Но самата същност на силовите полета - произходът им, остава неи­зяснена. Казва се, че енергиите имат три вида състояния: състояние на по­кой, състояние термично и състояние лъчисто. И толкова като констатация, но същността им - неясна. В този раз­дел искаме да се опитаме с помощта на Учителя П. Дънов и учените да хвърлим известна светлина.

Херман Вайл /169/ разсъждава та­ка: "Още Демокрит, по-късно Платон, Галилей, Дескарт и др. са съзнавали, че възприятията на нашите сетивни ор­гани са субективни. Колко друг щеше да изглежда за нас светът, ако наше­то око би било способно да долавя дру­ги дължини на вълните или ако физио-логическите процеси в ретината прев­ръщаха безкрайно измерните физичес­ки съчетания на цветовете не само в двумерна разнообразност; и ако тези съчетания възприемахме в 3- или 4-измерима многообразност." Тогава: "Кон­струкцията на този обективен свят, представен само от символи, от който в моето виждане се познава само не­посредствено даденото, ще се разг­ръща в различни степени. Процесът ще се разкрива от степен към степен -като явление на една по-висша дейст­вителност." /169/ /Х. Вайл/

С изграждане общата теория на от­носителността на Айнщайн физиката се освободи от пространството и време­то като представа за конструкционни средства на обективния свят. Но Х. Вайп казва, че нашето фундаментално познавателно-теоретично мнение е обвър­зано с две противоречиви двойки: субективно-абсолютното и обективно-релативното. Това е така, защото, ако се стремим да опознаем абсолютното в природата и света, не можем да прескочим субективността на нашето естество. От друга страна, искаме да бъдем обективни при тълкуването сим­волите на природата. Но тази обектив­ност не може да бъде реална, ако не предвидим относителността на явления­та в природата. Следователно ние тряб­ва първо да познаваме добре себе си, за да отдиференцираме субективността на виждането си, и, второ, трябва да имаме предвид, че явленията в приро­дата не са дадени веднъж завинаги, а постоянно се изменят, като експанзират или еволюират.

В крайна сметка има ли разлика между енергия и вещество? Съвре­менната квантова механика показа, че частиците и полетата, т. е. предста­вите за прекъснатост и непрекъсна­тост, които се разглеждаха като две различни форми, две разновидности на материята, се оказаха две прояви с една обща същност, две страни на единната материя. /195/ Значи ве­ществото представлява огромни за­паси от енергия и енергията предс­тавлява веществото. Следователно веществото е там, където концентрацията на енергията е голяма, а по­лето е там, където концентрацията на енергията е малка. /202/

В тези научни констатации нами­ра отговор въпросът на Учителя П. Дънов - "Какво знаете за лъчистата материя?", който цитирахме в нача­лото на тази глава. Следва, че всич­ко в света е лъчиста материя или просто с една дума - светлина. Ма­териалният свят е лъчиста енергия, концентрирана в отделните форми на природата. Докато гравитацията из­гражда неорганичния свят, светлина­та изгражда органичния. Затова П. Дънов казва дословно: "Явленията от физическия свят трябва да се пре­веждат с езика на духовния свят и обратно - явленията на духовния свят трябва да се превеждат с езика на физическия свят." /1-1922/

Каква задача има тогава материята, т. е. концентрираното състояние на енергията? - "Разбира се, че материята съществува. Аз не поддържам теори­ята, че материята е илюзия. Не, мате­риалният свят е реален свят. Материя­та е реалност, която служи като осно­ва за проява на живота." /135-1933/

Явно, че материята е проява на ед­на по-висша разумност и че тя служи като основа за проява на живота в сферата на физическия свят. Защото "Трансформирането на енергиите под­разбира разумност. Смяната на енер­гиите, трансформирането на енергии­те, сгъстяване и разширяване на енер­гиите, това са форми на един разу­мен живот, извън човешкия." /15-1923/ Но тук лежи един принцип на свободата, тъй като "Колкото повече се разредява материята, толкова по­вече изчезват ограниченията. Твърдо­то вещество е ограничено във вре­мето и пространството. Щом излезе извън времето и пространството, то има вече свобода." /50-1933/

"Съвременните химици казват, че един от най-леките газове е водоро­дът. Те вземат предвид гъстотата на първичната материя, от която е съз­даден светът. Тази първична емана­ция е хиляди пъти по-лека, по-чиста и по-фина от материята на водорода. За­това, когато се говори за състояние­то на материята, трябва всякога да се изхожда от нейното първично състоя­ние."/3-1922-23/

Учителя П. Дънов счита, че види­мото за нас състояние на материята е плод на материя, която е хиляди пъти по-лека, по-чиста и по-фина. А това не са ли непознатите по същество лъ­чисти енергии? Защото материята на физическия свят, включая и газовете, са ограничени от време-пространството, както казва П. Дънов, а лъчис­тите енергии като светлината са извън ограниченията на тези тримерни век­тори. Хората познават косвено чети­ри основни лъчисти сили: гравитация­та, силните ядрени, слабите ядрени си­ли и електромагнитните енергии. "Жи­вотът без тези сили би бил немислим. Електромагнетичните сили имат общ произход, обща природа и много други сили на природата. Те приличат до го­ляма степен на гравитационните сили на природата." /162/

От горните мисли можем да изва­дим заключението, че всички лъчисти енергии и сили имат един-единствен произход и източник, който не ни е из­вестен. В тази насока са и констатаци­ите: Електронът, който е 2000 пъти по-малък от атома на водорода (най-прос­тата форма на атом), навярно не е ни­каква частица, а просто електрозаряд, а с това и неговата маса да е от елек-тромагнетичен произход." /168/

"Основно погледнато обаче, ние не знаем нищо за заряда." /162/

Зарядът трябва да е всъщност спо­собността на частиците да влизат във взаимоотношение помежду си." /162/ Предполага се, че законът, въз осно­ва на който се извършват обменните действия на зарядите, е подобен на този на гравитационните сили." /162/

Ето учените се приближават до иде­ята, която дава Учителя П. Дънов за т. нар. "първично състояние на мате­рията". Следователно силовите поле­та, или лъчистите състояния на мате­рията, трябва да считаме като сходни помежду си, еднакви по същество, но различни в изявата си. Тук се касае до една-единствена сила, едно сило­во поле, което в зависимост от усло­вията и средата (измерението), в кои­то ще се изяви, изпада в различни със­тояния и придобива различни качест­ва. Айнщайн през целия си живот ра­боти, за да докаже единството на че­тирите познати силови полета (грави­тационното, електромагнитното, сла­би въздействия и силни въздействия) и да изгради една теория за полето. Той пише до своя приятел Соловин: "Един­ната теория на полето е завършена. Въпреки всичките мои усилия не мога да я проверя по някакъв начин. Това положение ще се запази дълги годи­ни, още повече че физиците не прие­мат логическите и философски аргу­менти." /185/ Айнщайн схващал уси­лията на човека да си представи карти­ната на физическата вселена като уси­лия на рибата да добие ясна идея как­во точно е водата. /177/

Върху единната теория на полето работиха и учените Х. Вайл, Едингтон и Шрьодингер, но доказването й засега остава вън от възможностите на човека. Затова Учителя П. Дънов казва: "Някой иска да разреши въпро­са за материята. Преди да си отгово­ри на този въпрос, що е материя, той трябва да изучи всички форми, чрез които материята се проявява. Защото формите на материята отговарят на различните видове количества енер­гии." /118-1930/ Ето и Учителя счита, че една единна сила, поле или енер­гия може да се изяви в различни фор­ми поради различното видово състоя­ние на същите. Явно, че средата, сфе­рата, измерението, в което ще се изя­ви "Първичната сила", изисква различ­но нейно състояние.

"Защо е създадена природата, кои са подбудителните причини за това, не знаем. То ще остане една велика тайна за нас." /113-1930/

"Много нови теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследст­вие на което някои са разстройвали нервната си система. Теорията на Айн­щайн например създаде голямо умст­вено и нервно напрежение на учени­те." /111-1939/ "Сега според тази съвременна относителна реалност, според теорията на Айнщайн, всички хора признават, че науката е една от­носителна реалност, а досега мисле­ха, че е една положителна реалност." /71-1923/ Затова: "Всяко нещо, кое­то може да се обясни, не е реално; което не може да се обясни, то е ре­ално. Всяко нещо, за което може да се мисли, е реално. Такава е нашата философия." /63-1922/

Ето Учителя П. Дънов ни дава клю­ча за разясняване на този (спорен) щекотлив въпрос. Тъй като физическият свят е относителен, т. е. проекция и творение на по-висши сили, а от това и доказуем, то той по същина не е реален. А самите сили, творци на фи­зическия свят, които ние не можем да обясним и докажем, са самата ре­алност. Те са вечни, неизменни и пър­вични, но недоказуеми за нас. Ние мо­жем само да мислим за тях, поради което всяко нещо, за което може да се мисли, е реално". Мисълта на чо­века е пряк творчески акт на реалния първичен дух на човека и може да контактува с тези Първични източни­ци на света. До първата четвъртина на двадесетия век се смяташе, че там, където няма вещество, не може да съществува поле (силово поле). Тази бе и грешката на Айнщайн, който под­държаше това становище. Но закони­те на интерференцията и разпростра­нението на светлината показват, че тя съществува и се пренася без наличи­ето на материята, т. е. в абсолютно празно пространство. С това светли­ната стана вълново поле при отсъствие на теглова материя. Този факт Учителя П. Дънов изяснява така: "Някои каз­ват, че нещата съществуват извън вре­мето и пространството. Това значи, че нещата съществуват извън света на три­те измерения. Например нарисуват ед­на картина на платно. Тази картина е поставена на платно - плоскост (второ измерение), значи тя се простира в све­та на второто измерение. Обаче съ­щата картина може да се извае, да се изработи като статуя, да се представи в света на третото измерение. Най-после същата картина може да се предс­тави извън трите измерения, да се на­рисува в мисълта. Това наричат фило­софите състояние извън времето и пространството." /4-1922/

Следва, трябва пак да подчерта­ем, че физическият свят трябва да е отражение в трето измерение на един "идеен свят", който не е материален както силовите полета и енергии. Мислите, идеите, въображаемите кар­тини са форми извън времето и прос­транството. Те съществуват, без да бъдат регистрирани от нашите пет се­тива. Мисловният творчески акт на чо­века е от сфера над третото измерение. Така например Айнщайн чрез логическо мислене и дедукция, или както казва той самият - чрез "чиста мисъл", идва до идеята за теорията на относителността. След това той са­мият я изразява вече чрез математи­чески формули. По този начин са от­крити всички елементарни частици на материята - около 35 на брой. Чрез "чистата мисъл" М. Планк (1900 г.) предложи теорията за квантите за разпространение на електромагнитни­те енергии. Айнщайн (1905 г.) пред­ложи фотоните като единица мярка за разпространение на светлината. В 1924 г. се дойде до идеята, че и елек­троните на атома имат качествата на вълнообразно разпространение на енергиите. /162/

"Излъчването на фотони (светлина) не значи, че те са съществували в еле­ментарните частици. Те просто се про­извеждат по време на излъчването на частиците. /162/ Знае се днес, че всички елементарни частици на мате­рията имат двойници (електрон-позитрон, антипротони, антинеутрони и т. н.). А от това следва, че и целият свят има двойник-антивселена. Явно, че поляризационният принцип по същество е универсален. Учителя П. Дънов из­ползва този поляризационен закон, за да ни онагледи някои страни на живо­та. "В природата съществуват два глав­ни закона на привличане и отблъсква­не. Ако две същества с еднакви стре­межи и идеали се докоснат, веднага ще се отблъснат. Те имат допирна точ­ка помежду си. Благодарение на ед­нородността на силите на тия тела те се отблъскват и стоят на известно раз­стояние едно от друго. В противен слу­чай всички тела в природата щяха да бъдат на близки разстояния едно до друго и щяха да образуват една ед­нородна хомогенна маса. За да се привлекат две тела, те трябва да имат противоположни сили или стремежи по­между си." /22-1926-27/

С тази мисъл можем да си предс­тавим както картината на експанзията Големия взрив в света, т. е. сътворе­нието на вселената, така и колапса на същата след известен период. Тази пулсация на света явно стои в основа­та на поляризацията. Раздробяването - експанзията, или още раздалечава-нето на материята трябва да приемем като отблъскване на масата сама в се­бе си /Големия взрив/, тъй като тя е постигнала максимална еднородност -хомогенност на състоянието си. Но в процеса на експанзията - раздробява­нето, настъпва индивидуализацията на масата, т. е. нейното отдиференциране по състояние и качества, по вид и съдържание. Нарушава се еднород­ността, хомогенността на състоянието на масата. При максимално отдиференциране, различие на състоянието на масата, т. е. при пълна поляриза­ция, започва процесът на еволюция­та, т. е. съзряване и привличане от Първопричината. Тези процеси на привличане и отблъскване срещаме навсякъде във вселената: при струк­турата на материята, в органичната ма­терия, в биосферата на земята /мъжки и женски пол/. Крайният стадий на еволюцията е сингуларността с Пър­вопричината - Бога.

"Според източната философия сли­ването на душата с единното Цяло подразбира състояние на Нирвана -сливане с Бога, т. е. изгубване на човешката индивидуалност. Нирвана не е унищожаване на човека, но сли­ване с Бога, т. е. връщане в първо­началното му състояние. Преди да слезе на земята, човек е бил в Нир­вана, в края на краищата пак се връ­ща в Нирвана." /62-1922-23/

Древните са познавали двете фази на живота и света, наречени от учените "дихание на вселената" или още фа­зите на експанзия (разширение - ин­дивидуализиране) и тази на колапс (сингуларност), т. е. сливане в едно Цяло. Тези истини древните са отра­зявали в легенди, символични разка­зи, предания и религии.

Днес физиците виждат самообмена на частиците на материята като яв­ление, имитиращо това на цялата все­лена. "Превръщането на една форма микрочастици в друга става следова­телно чрез обмен на кванти. Какъв вид кванти ще емитират или абсорбират частиците, зависи от техния заряд... Но частиците могат да абсорбират и кванти, които сами те са емитирали преди това. Това е процес на обмяна със самите себе си. Нарича се още обменен процес на частиците с ваку­ум. А вакуумът не е празно прост­ранство, то е изпълнено с кванти или частици с извънредно ниска енергия, което ги прави невидими за нас... Зна­чи материята изпада в разредено или невидимо състояние, както и в сгъс­тено състояние - видимо за нас. Ето как се осъществява пълно единство в света. Този кръговрат на живота на микрочастиците и вселената наблю­даваме навсякъде в живота на биосферата на земята. Защото животът, както казахме вече, е единен, но раз­лично се изявява. Живите форми се различават по това, доколко могат по-пълноценно да изявят живота. Колкото на по-високо еволюционно стъпало стои една жива форма, толкова по-пълно­ценно се изявява животът чрез нея.

Айнщайн със своята теория на отно­сителността е искал между другото да отстрани трудностите и противоречия­та в теорията за единното поле. Тя фор­мулира по-общи механични закони; тя заменя два закона за съхранението в един; тя изменя нашето класическо по­нятие за абсолютното време; тя обра­зува обща основа, която обхваща всич­ки явления на природата. /202/

Учителя П. Дънов разглежда тези проблеми по следния начин: "Какво се разбира под думата "поле"? - Полето е област, в която живеят и работят хиляди същества едновременно. Съз­нателно или несъзнателно те се нами­рат в известни съотношения помежду си. Никой не може да живее сам за себе си." /45-1931/

Следва, че единството и универ­салността са основни принципи в при­родата и вселената, от които никой не може да се освободи. Само сплоте­ността и хармонията в цялото много­образие на света може да осигури нормални взаимоотношения.

"Увеличаване и намаляване на ма­терията, т. е. сгъстяване и разрежда­не става навсякъде в природата." /20-1925-26/ "И когато в една област жи­вотът замира, всъщност той не зами­ра, но се трансформира от едно със­тояние в друго. И това, което хората наричат смърт в едно отношение, в друго отношение произвежда живот. Смъртта е процес, който приготовлява почва за нов живот." /15-1923/

Следва, че явленията като сгъстява­не и разреждане, експанзия и колапс, смяна на състоянията, трансмутиране на енергиите и на самата материя, смърт и раждане в биосферата на зе­мята са процеси синоними и еднород­ни, целящи да поддържат света в една обща хармония и да има вечно осве­жаване и младост. В биологията е ти­пично трансмутирането на формите при наблюдаване живота на какавидата, ли­чинките и на поповата лъжичка. Те са фази на един нов живот - на пеперуда­та, на комара и на жабата, но същев­ременно "смърт" за тях самите.

Но въпреки всичко остават за нас, хората, още съществени неясноти за живота на неорганичната и органич­ната материя. Например "В природата съществува закон за запазване броя на частиците при неорганичната мате­рия. Така разликата между броя на лептоните /леките частици/ и антилептоните преди реакцията е равна на съответните частици след реакцията. Аналогичен е законът и при тежките частици. Защо остава разликата меж­ду броя на лептоните и този на антилептоните във вселената непромене­на, ние и до днес не знаем." /162/ "В макросвета не съществува такъв закон (както при микрочастиците), тъй като би се стигнало до поразяващи си­туации. При случай например при за­пазване на човешките индивиди (както при микрочастиците) би трябвало да се раждат винаги двойки деца - момче и момиче едновременно. Тогава при опит тези индивиди да образуват семейст­во те веднага ще изчезнат (ще анихилират, както е случаят с частиците и античастиците). /162/

В последно време бяха открити но­ви микрочастици на материята, които в сравнение с П°-мезоните, които са най-късо време съществуващи, са почти безсмъртни. Тези нови частици трябва да съществуват само 10"^в се­кунди и пробягват разстояние колко­то диаметъра на протоните (10~^в см.) Тези нови частици нарекоха резонан­си или зенонони. Те са всъщност меж­динно състояние на материята. Счита се, че всяка по-голяма елементарна частица е композиция от всички ос­танали частици. Американският учен Гелман откри, че съществуват части­ци с накърнен спин, т. е. не цял, а 1/ 2 от спина. Тези частици той нарече кварки, което значи "нещо немисли­мо". Комбинацията от кварките изгражда всички останали частици на ма­терията. А това налага мисълта, че трябва да има още много неоткрити от човека частици. И действително на 31 януари 1964 г. бе открита експериментално частицата Омега.

Тези данни говорят недвусмислено, че частиците са само състояние на енер­гиите или на силовите полета. Затова в 1925-1926 г. цюрихският проф. Ервин Шрьодингер обоснова вълновата ме­ханика, според която няма частици в света, а само вълни на енергиите. Спо­ред него вълните на енергията се нас­лагват и образуват гребен - "Вълнов пакет", който се проявява като части­ца. А Нилс Бор подчертава, че тези вълни разказват не за материалното ес­тество на електроните, атомите и квар­ките, а за тяхното поведение. /216/

"Атомът непомни своята история. Той винаги е като нов. Природата е намерила най-верния начин да запази материята от увяхване: освободила е от миналото нейните първооснови. Веч­ността се материализирва не в неизменността на материята, а в това, че всичко, което става в нейните дълбо­чини, става всеки път като за първи път." /216 - Данин/

Явно, че във вселената има неотк­лонен кръговрат, при който нищо не се губи. Има само смяна на състояни­ята. Принципът на вечното подмладя­ване намираме и в биосферата. Зна­чи навсякъде властвува един универ­сален закон за запазване на енергия­та и нейните форми. И защо е така? Учителя П. Дънов отговаря: "Голямо­то трябва да се смалява, за да бъде достъпно; малкото трябва да расте и да се уголемява, за да се познае и изучи. /154-1942/

"Великите неща се смаляват, а мал­ките растат и се увеличават. Ето все­лената ни се изявява по пътя на смаляването, а ние я изучаваме по пътя на увеличаването." /49-1932/

Това ще рече, че в малките неща трябва да виждаме смаленото голя­мо, а в голямото - проектираните мал­ки. Атомът със своята конструкция, съдържание на сили и силови полета трябва да отговаря на тези на вселе­ната. И обратно, в образа на вселена­та трябва да виждаме естеството на нейните най-малки елементи - микрочастиците. Силовите полета, които из­граждат атома и вселената, са едни и същи, само че изявени във форма, която отговаря на големината на обек­та. Учителя П. Дънов твърди, че: "В математиката тук на земята частта не може да бъде равна на цялото. В окул­тната наука, в окултната математика обаче има друго твърдение: всяка част е равна на своето цяло и всяко цяло е равно на своята част." /65-1922/

Днес науката напълно потвържда­ва това становище на Учителя. Видях­ме, че микрочастиците отразяват със­тоянието на вселената, и обратното. В органичния свят всяка клетка на един организъм съдържа пълна информа­ция за вида и структурата на цялото, от което е отделна клетка. Последна­та може даже да възпроизведе целия организъм. Ето защо в математиката се твърди, че единицата е най-голя­мото число, както и клетката или сем­ката - най-голямата единица в биосферата на земята.

"Зомерфелд изчислил картината на атома, която преди една година Н. Бор вече беше видял в Манчестър. Елект­ронът се носи по елипса като истинска Кеплерова планета. Но поради това, че в тази разтегната орбита голямата му скорост непрекъснато се изменя - на отдалечените участъци тя е по-малка, на близките - по-голяма, по време на полета масата на електрона забележително се променя и той не се връ­ща след всяка обиколка на същото мяс­то, а образува извивка след извивка и очертава красива розетка. И се полу­чава така, че електронът участвува не в едно, а едновременно в две перио­дични движения: лети по елипса, а елип­сата се върти около ядрото." /216/

Тази конструкция и динамика, за­легнала в живота на атома, открива­ме и в нашата слънчева система, как­то и в конструкцията и динамиката на галактиките и вселената. А това потвърждава становището на Айн­щайн, че законите, които лежат в основите на физическия свят, са уни­версални за всичко в него.

"Стълбата на разрешените енергий­ни нива в атома притежават едно за­бележително свойство: колкото по-ви­соко се издига тя, толкова по-ниски стават стъпалата й. С отдалечаване от ядрото разрешените нива все по-мал­ко се различават от съседните. В края на краищата се сливат в една полега­та линия. Значи честотата на излъчва­ната светлина изобщо не зависи от честотата на въртенето на електрона в атома. Това е огромно завоевание. Тогава теорията на Бор трябва да е правилна" - е казал Айнщайн. /216/

"Принципът на съответствието поз­воли на Н. Бор да изчисли излъчване­то на атома като музикален акорд. Вся­ка линия от спектъра със своя цвят и яркост представя в този акорд отде­лен чист звук със своята височина и сила. Разликата беше само в това, че при акорда всичките звукове се раз­насят в един момент, докато атомът може да изпусне в един момент само един квант. Но достатъчно беше вмес­то думата "атом" да се постави дума­та "атоми", и математическият образ на акорда ставаше точен. Това е му­зиката не на един атом, а на огромен атомен оркестър." /216/

"Така в спектъра на елемента нат­рий най-силно свети жълтата линия, сиг­нализирайки, че в повечето натриеви атоми се извършва кой знае защо "жълт скок". Спонтанната вероятност е присъща на квантовите скокове и е заложена в самата природа? С такава случайност и такава вероятност на фи­зическите събития естествознанието още никога не беше имало работа. Да се размишлява върху тези неща, беше трудно: тук някъде свършваше физиката. И започваше непроницае­ма философска тъмнина. И единстве­ното, което светеше в тази тъмнина на незнанието, бяха спектралните ли­нии: само те със своята яркост даваха свидетелски показания в полза за иде­ята за спонтанната вероятност на кван­товите скокове." /216/

Има и друга характеристика на атома. В него не могат да се допус­нат или открият два електрона в ед­накво квантово състояние. Този прин­цип "на забраната", провъзгласен от Волфганг Паули, гласеше: в атоми­те не могат да се срещнат два елек­трона с един и същ адрес - с един и същ комплект от квантови числа. То­зи закон разрешава на тези конвейерно неразличими частици да при­тежават индивидуалност в атомното си битие - на атомната сцена.

И какво стана - стигна се дотам, че на най-малките, въображаеми части­ци, или енергийни възли, на основни­те градивни елементи на материята, да предписваме индивидуалност. А то­ва не е ли крайният предел на проце­са на инволюцията? Това е дъното на многообразността на света, в което имаме непрозрачност, но силно изра­зена индивидуалност. Тази индивиду­алност виждаме изразена в емитирането на кванти, фотони, лъчиста енер­гия с точно определена вълна и зри­телна образност - багра. Тази зрителна образност, която долавяме като багрите на дъгата, дава характерис­тиката на всички живи форми в биосферата на земята. Всяко химическо съединение, всяка биологическа фор­ма отразява или поглъща точно опре­делена вълна от светлинните багри. В тази индивидуалност, в тази характерност навярно се крие и тайнственост­та на лъчистия, на енергийния свят. И неслучайно Учителя П. Дънов говори за завета на цветните лъчи на светли­ната, което ще рече, че ние, хората, имаме да научим още много в тази "непроницаема философска тъмнина" на светлината.

"Изобщо светът е построен от ре­дица правила. И в този смисъл ние раз­бираме живота според степента на на­шето разбиране и го определяме като положителни или отрицателни величи­ни - казва Учителя. - Природата всяко­га си служи с образи. Тя винаги говори с картини и символи. Тя не говори като съвременните хора с логически изво­ди и заключения. Нейният език е кар­тинен, символически." /74-1925/

"Природата не търпи застой. В нея има вечно движение, което се регу­лира от един специален закон. Да до­пуснем, че има една молекула, със­тавена от много атоми. Всички тези атоми се движат с известна бързина, около един център, който също така се движи, но вече с бързина, по-голя­ма от бързината на атомите. Понеже бързината на този център е по-голяма от бързината на останалите частици, вследствие на това се явява като си­ла, която уравновесява, т. е. регули­ра, общото движение. Бързината на този център е толкова голяма, че той едновременно се намира както по мес­тата на всички частици, така и на сво­ето място." /72-1926/

Учителя се старае да ни представи йерархическата зависимост, съответна на степента на развитие на силите. Най-нисшите сили ние долавяме като статични - това е неорганичната мате­рия, въпреки че в нейната среда има постоянно движение на микрочастици-те и постоянна обмяна на енергии. В по-горната степен - като звуковата въл­на, имаме силова вълна със скорост от 330 км в секунда. А при светлината тя е вече 300 000 км в секунда. Днес се говори за по-високи скорости от тази на светлината в зоната на вселе­ната. Следователно може да предпо­ложим, че ще има сила, силово поле, което по образа на нашите понятия ще се намира в един и същ миг навсякъ­де, т. е. ще има скорости, които над­хвърлят всички познати на нас такива. Тази всеобхватност се предписва на Първопричината на нещата, която е всичко и над всичко.

Нека си послужим образно и със скоростите на процесите в един био­логически организъм. В него обмен­ните процеси са най-бавните, но тези на газовете са с по-висока скорост. Действието на хормоните става почти мигновено, а над тях стоят нервните импулси. Последните, можем да ка­жем, че се движат със скоростта на светлината, тъй като се изразяват чрез електромагнитни процеси. Но над всички физиологически, известни ни процеси е този на мисълта, която над­хвърля скоростта на светлината. В то­ва степенуване въздействието и конт­ролът явно се падат на мисълта, след нея идват нервните импулси и така на­долу. Тази йерархическа зависимост ние срещнахме в математиката при степенуване на измеренията. Всяка по-горна степен съдържа в себе си по-долната и я регулира. По този начин на разсъждение идваме до идеята как Бог като Първоизточник на нещата съ­държа всичко в себе си и е всеки мо­мент навсякъде и във всичко.

Вечната изява на Бога във всичко и във всеки момент можем да демонс­трираме и със странността на свет­линния фотон. Той няма, както се каз­ва, маса в покой, т. е. не може да се намира в неподвижно състояние. "Осъ­ден" е да бъде постоянно в движе­ние, при това бързината, с която се премества в пространството, винаги е равна на скоростта на светлината, фо­тонът навлиза в живота, ражда се, имайки тази скорост, и загива, прев­ръща се в друга частица, като се на­ложи малко да намали скоростта. Сле­дователно излиза, че светлината не мо­же да се спре. /192/

Ето как законите на природата, яв­ленията в нея символично ни насочват към вечността на Първопричината и нейното състояние. Скоростите в при­родата достигат до фаза, когато ма­терията изчезва, дължините стигат до състояние на точка, а времето е вече в пълен застой. Забавяне на времето експериментално се доказва чрез вре­метраене живота на частиците мезони. Те се зараждат в горните слоеве на нашата атмосфера, и то при попа­дение на космическото лъчение в нея. Но времеживотът на мезоните е от порядъка на два метра разстояние. Ние обаче въпреки този къс живот ги регистрираме на повърхността на зе­мята, тъй като се движат със скорост, близка до тази на светлината. Това им дава възможност при забавено вре­ме да изминат все пак разстояние от 30 км. Скоростта на светлината е гор­ната граница за скоростите на всички материални тела. /202 - Айнщайн/

От горните констатации трябва да заключим, че материалният, физичес­кият свят съществува благодарение на забавените скорости на по-висшите творчески сили. Благодарение на това самоограничение силите се изявяват в статичните форми на света. Именно това казва и Учителя П. Дънов, че ограничението на първопричината стои в основата на физическия свят. Ограничение в самия себе си е ос­новният принцип в изявата на Бога, в цялото многообразие на физическия свят. Следва, че светлината и нейна­та скорост ни подсказват нейния извънфизически произход, а самата тя е извор на живота тук на земята. А отделните краски на светлината са из­раз на различните скорости на всяка една от тях. По-големите скорости скъсяват дължината на лъчистия сноп и ние долавяме повече синия диапа­зон от спектъра. При забавените ско­рости, т. е. при разширяване на про­цесите, светлинните части се премес­тват повече към дългите вълни на спектъра и ние долавяме червения ди­апазон на същия. /199/

"Експерименталното доказване дилатацията на времето извършиха в Же­нева през 1966 година Фярлей, Бейли и Пикасо при мюони в ускорител на частици /173 -Хереш - Салие/.

Днес се обсъжда съществуването на частици, които се движат със ско­рост, по-голяма от светлината. Те се наричат тахиони. Те са нестационарни частици и се раждат само на двойки, като се движат една срещу друга. Тахионите според авторите произхождат в ранните етапи на сътворението на света." /167/ "При успешно използ­ване на сигналите на тахионите може да се изпратят сигнали, че те да дос­тигнат своя източник преди тяхното из­пращане, при което ще се прехвър­лят информации от бъдещето към нас­тоящето." /173/

"Според модела на Хедел, тъй ка­то гравитацията изкривява всички ли­нии, то би трябвало линиите на времето да се затворят в себе си. Всички събития по "Хеделовата" линия се преповтарят - след едно завъртване - до най-малките подробности, миналото редовно се връща при нас." /209 -М. Гринщейн/

Явно, че ние, хората на ежедневи­ето, сме далеч от действителността на нещата. Понижените скорости, сред които живеем, правят нещата статич­ни, т. е. само от трето измерение, близо до нас. А действителността на големите скорости не ни е позната. Затова П. Дънов казва: "Сегашният свят е повече материалистичен, пора­ди което окръжаващите предмети са толкова близо до очите на хората, че привличат всичкото им внимание. Те се залъгват с тях като деца и не им остава време да се занимават с дру­ги работи."/63-1922/

Обвързаността към формите на тримерния свят, или към казаното от тези, които са били преди нас, е ре­ална спънка за свободната мисъл на човека. Айнщайн казва за себе си: "Винаги се колебая да приема за вяр­но нещо, понеже това учат вещите лица, или също, че го приемат всич­ки. Всяко познание трябва сам да си изработя, всичко трябва основно да премисля, из основа без предубеж­дение." /176 - Мелхер/ В тази на­сока Учителя П. Дънов твърди, че "Невъзможно е човек да има образ за нещо, което не съществува. По отношение на Битието всяко нещо е реално. Ние казваме, че това или онова е илюзия, но по отношение на Битието никакви илюзии не същест­вуват." /109-1931/

"Материята представлява външ­ни пособия, чрез които духът си служи. Материята представлява съ­вкупност от живи, но спящи същес­тва, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не мо­же да се прояви." /4-1922-23/

Аналогично е и с мисълта. Тя не може да се долови от нашите близ­ки, ако липсваше говорът, ако лип­сваше писмеността, математичес­ките формули и фигури и т. н. Следва, че нисшите форми или по­точно материалният свят е средст­во за изява на по-висши елементи на живота. А както казва П. Дънов, природата за нас е една отво­рена книга, по която трябва да се научим да четем, за да се добе­рем до истинското знание за не­щата, физическият свят се състои от символи, които ни подсказват за съществуването на по-висш свят, за съществуването на по-съвършени същества, които се движат в дру­га среда и в зоната на по-високи скорости от тази на светлината. Скоростите са мярка за интелиген­тност и развитие. Това ни учи фи­зиката. А П. Дънов казва: "Колко­то повече се увеличава бързината на движението на едно тяло, тол­кова повече се увеличава неговата интелигентност. Земята не е от най-бързите тела. В невидимия свят има същества с напреднала интелиген­тност, които се движат с бързина, по-голяма от тази на светлината." /88-1927/ А "Според Айнщайн ре-лигиозността на учения се изявява във възторженото преклонение пред хармонията на законите на при­родата... Това чувство е водещ мо­тив в живота и творческите усилия на учения в сфери, където той се издига над робството на егоистич­ните си разсъждения." /169/