Божидар Бориславов Велчев съвременните въоръжени конфликти, отразявани в новините на бнт

2.3. Конфликтът в Ирак през 2003г.

2.3.1. Предистория на конфликта

2.3.2. Отразяване на конфликта в изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ

Те са свързани с опита от описаните по-горе наблюдения на отразяването на конфликтите в бивша Югославия през 1991 г. и Афганистан през 2001 г.:

• 
  Модулите са структурирани по начин, подобен на този по време на отразяването на предишните два конфликта.
  
• 
  Наличието на различни мнения е отразено активно в наблюдаваните емисии.
  
• 
  В емисиите преобладават позициите и реакциите на официалните държавни институции, на управляващите политически сили и на представителите на международните институции, свързани с конфликта.
  
• 
  Акцентите в емисиите са насочени предимно към отразяването на конкретиката на военните действия, а не към хуманитарната страна на кризата.
  
• 
  Отсъствие на журналистически материали, посветени на рисковете пред българската национална сигурност.
  
• 
  Журналистическите позиции изразяват пристрастия по отношение на действията на Коалицията на желаещите.
  
• 
  Позициите на противниците на войната и евентуалното българско участие в нея са застъпени по-често, поради разразилите се обществени дебати не само у нас, но и в целия свят.
  

В изданията на Централната информационна емисия на БНТ въоръженият конфликт предизвиква подчертан интерес и е отразен мащабно. Подредбата на емисиите е близка до начина на отразяване на предишните два конфликта, описани в настоящото изследване. Има видим стремеж към осигуряване и съобщаване на многостранна, обхватна и актуална информация. Преобладаващата част от информациите от театъра на бойните действия идват от страна на политическото и военно ръководство на съюзническите войски. Определено в емисиите личи пристрастие по посока към Коалицията на желаещите, но в края на наблюдавания период има определена тенденция да бъдат съобщавани и алтернативни на официалната позиции мнения. Това вероятно се дължи на факта, че с развитието на конфликта, се появяват и повече и различни реакции. В немалка степен се оправдава работната хипотеза, че информациите са концентрирани основно върху чисто военните аспекти на конфликта. Има определен дефицит по отношение на търсенето на експертни позиции, извън официалните. За разлика от предишните два наблюдавани периода, има значително по-активно журналистическо търсене, свързано с рисковете пред нашата страна от потенциални терористични действия.

Данни от наблюдението на Централната информационна емисия „По света и у нас” през периода 20. 03. 2003 г.–27. 03. 2003 г.

Информации за действия и позиции на Коалицията, отразени в позитивна светлина	44
Информация за позициите и действията на Ирак	8
Информация за негативните реакции по повод военните действия срещу Ирак	15
Информации от България – официални	20
Информации от България за негативни реакции	8

2.4. Общи наблюдения за съдържанието на новините на БНТ 1 при отразяването на въоръжени конфликти

В изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ се поддържа подчертан стремеж към използването на разнообразни източници на информация и обективност на представянето на новините. Макар и в по-малка степен, не са спестени и неудобни за политиката на властовия елит информации, свързани с мнения, които се различават в детайли или дори коренно от официално изразените позиции на институциите. При отразяването на началните фази на военните действия личи и стремеж към намиране и съобщаване на максимално актуална информация. Активно се използва кореспондентската мрежа на телевизията извън страната.

Информациите, посветени на военните конфликти, са поднесени без излишна доза напрежение, характерна за други медии и със стремеж да се потърси балансирано представяне, без обаче да бъдат спестявани подробности, които биха се изтълкували като неудобни.

Дефицити:

Аспектите на войната, свързани с различните последствия върху мирното население, които би имала тя за здравето, екологията, изхранването и икономиката, често биват пренебрегнати. Нерядко, особено при отразяването на конфликта в Югославия през 1999 г. и в Афганистан през 2001 г., липсва достатъчно информация за обществените нагласи по повод на тези конфликти. Почти напълно отсъстват и журналистически материали, посветени на рисковете и предизвикателствата за нашата страна. Отсъстват журналистически търсения, свързани с пропуски в сигурността на стратегически обекти в България. Информацията, свързана с тези въпроси, се базира единствено на официални източници, които по условие се отнасят безкритично към проблематиката. Липсва търсенето на независимо експертно мнение по отношение на случващото се. В рамките на емисиите биват включвани единствено позициите на представители на военното командване и на държавния елит, което създава предпоставки в ефир да бъдат оповестявани манипулативни за аудиторията данни и анализи на ситуацията. Това обаче е общ проблем за телевизиите по целия свят.

Наблюдението на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ е представено подробно в шест приложения към Глава ІІІ.

• 
  Приложение 1 представлява опис на Централната информационна емисия „По света и у нас”, излъчена на 25. 03. 1999 г. през първата вечер от началото на военните действия в Косово.
  
• 
  Приложение 2 описва изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ през първата седмица от началото на конфликта в Косово.
  
• 
  Приложение 3 е наблюдение на изданието на Централната информационна емисия „По света и у нас”, излъчена на 08. 10. 2001 г., когато стартират бойните действия в Афганистан.
  
• 
  Приложение 4 описва изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” през първата седмица на войната в Афганистан.
  
• 
  Приложение 5 представлява опис на изданието на Централната информационна емисия „По света и у нас”, излъчено на 20. 03. 2003 г. в първата вечер от началото на атаката срещу режима в Ирак.
  
• 
  Приложение 6 описва изданията на Централната инормационна емисия през първата седмица от началото на конфликта в Ирак.
  

Сред изводите, които могат да бъдат направени, е, че при отразяването на съвременни въоръжени конфликти медиите успяват да спазват професионалните стандарти само частично. Актуалната информация по време на война невинаги е с достатъчна степен на достоверност. Друг извод е, че в днешното все по-силно глобализиращо се общество медиите играят важна роля на комуникатор, а телевизията дори успява да създаде нова паралелна екранна реалност. А това крие опасността отразяването на съвременната война да бъде превърнато по-скоро в инфотейнмънт, в своеобразно „телевизионно шоу”, предавано на живо, а не в реално отразяване на въоръжен конфликт, в който има хуманитарна трагедия. Телевизията е натоварена с допълнителна социална отговорност пред своята аудитория и спазването на етичните стандарти в работата е особено важно. Следващо заключение е, че по време на война между политическите и военни елити и медиите се формират сложни отношения, които са предпоставка за наличието на взаимни влияния. Когато има силен медиен и обществен интерес, в началото на въоръжения конфликт българските телевизии пренастройват възможно най-бързо своите предварително утвърдени програмни схеми и включват извънредни новинарски и публицистични модули. По отношение на отразяването на разглежданите конфликти в Косово и в бивша Югославия през 1999 г., в Афганистан през 2001 г. и в Ирак през 2003 г. в модулите на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ, излъчени през първата седмица, изводът е, че то е извършено с голяма доза професионализъм и има подчертан стремеж към съобщаване на разнообразна информация.

Отразяването на въоръжени конфликти поставя редица етични предизвикателства пред журналистическите екипи. Сред тях са проблемите с достоверността на информацията, взаимните влияния между медиите и властовите елити, липсата на достатъчна обективност. Други проблеми са свързани с дилемата патриотизъм срещу професионализъм, наложителните ограничения за излъчването на кадри, съдържащи насилие и жестокост, изместването на акцентите от хуманната страна по посока към представянето на военни сводки и др.

В работата на новинарските екипи на БНТ през разглежданите в дисертационния труд периоди има подчертан стремеж към максимално широко отразяване на разглежданите въоръжени конфликти, като за целта са търсени разнообразни източници на информация и е използвана активно кореспондентската мрежа на телевизията. Същевременно личат и някои дефицити, като недостатъчното представяне на различните реакции в българското общество, породени от конфликтите и възможните рискове пред нашата страна. Отсъстват независимите експертни мнения, които биха могли да дадат различен ракурс в разбирането на публиката за случващото се. Въпреки че на моменти са включени и критични позиции, мненията на неправителствения сектор и на политическите сили, които са в разрез с тези на управляващите, са отразени в по-малка степен.

Извършено е подробно емпирично наблюдение на модулите, посветени на разглежданите конфликти в изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ 1 и е направен анализ на професионалните подходи на съдържанието на материалите.

Изследвани са практическите методики, използвани от телевизиите при отразяването на въоръжени конфликти.

Детайлно са изследвани промените в телевизионната програмна политика през първите дни на избухването на въоръжени конфликти с глобално значение и други кризисни ситуации.

Направен е анализ на поведението на различни медии при отразяването на въоръжени конфликти, в който са обобщени голямо количество научни трудове и журналистически материали, дело на автори от различни страни.

Анализирани са етичните проблеми при отразяването на въоръжени конфликти, които могат да окажат съществено влияние върху реалната картина на конфликтите.

Изследвани са взаимните влияния между телевизията и политическите и военни елити при отразяването на въоръжени конфликти.

СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Велчев, Божидар. Медийното отразяване на въоръжени конфликти и кризи – необходимост за публиката или проблем на елитите. В: Сборник от Научно-практическа конференция на тема „Стратегии и политики на сигурност”. Балкански форум по сигурността С., 2010. с. 384-394

Велчев, Божидар. CNN ефектът при телевизионното отразяване на въоръжени конфликти. Военен журнал. С., 2010. [под печат] 12 стр.

Велчев, Божидар. Съвременните въоръжени конфликти и предизвикателствата пред журналистите. Военен журнал. С., 2010. [под печат] 16 стр.