3.1. Достоверна ли е информацията?
По време на въоръжени конфликти се наблюдава засилена проактивност от страна на заинтересованите страни-участници по отношение на създаването на пропаганден ефект, който да обслужва интересите им. За целта се използва разнообразен инструментариум за манипулиране на информацията, която достига до масовата аудитория: филтрират се данни за жертви и пострадали; премълчават се факти, свързани с поражения, нанесени върху цивилни обекти; манипулира се информация за моментното разположение на силите, за плановете за предстоящи действия и т.н. Усилията са насочени основно към интрументализирането на средствата за масова информация в полза на военните елити. Следва да се има предвид, че в съвременните условия военните действия се водят и на информационното поле, защото спечелването на общественото мнение може да се окаже решаващ фактор за изхода от войната. В своята книга „Война, пропаганда и медии”24 изследователят Ануп Шах казва: „Вероятно всеки конфликт е битка, която се води на поне две полета: бойното и за умовете на хората чрез пропагандата. И „добрите момчета”, и „лошите момчета” често могат да бъдат виновни за подвеждането на техните хора, заради изопачаване, преувеличаване, субективност, неточност и дори фабрикуване, които създават, за да получат подкрепа и чувство за легитимност”. През 1917г. американският сенатор Хирам Джонсън формулира фразата: „Първата жертва, която пада, когато започва една война, е истината”. Уолтър Липман определя задачите, които стоят пред държавните и военни елити, които се стремят към постигането на необходимите им пропагандни послания: „Трябва да запомним, че по време на война казаното от вражеската страна на фронта винаги е пропаганда, а онова, което е казано от нашата страна, е истина и справедливост, кауза на хуманността и битка за мир”25. Още Карл фон Клаузевиц в споменатото съчинение „За войната” разсъждава над въпросите, свързани с обективността на информацията по време на военни действия. Той стига до извода, че войната с оръжие се превръща във „война с мастило”26 и поставя въпроса за достоверността на подаваната информация. „Голяма част от новините по време на война си противоречат, друга голяма част е погрешна, а най-голямата е подложена на доста голяма несигурност… Накратко - повечето новини са неверни”, пише Клаузевиц.
Медиите, поставени в конкурентната пазарна среда, са изправени пред необходимостта да се позиционират по-успешно като пазарен дял. Те трябва да отразяват бързо и с много подробности. По този начин се реализира ефект, при който в известна степен доброволно се подлагат на манипулация. Американският изследовател Дъглас Келнър отбелязва, че ако репортерите предадат своите източници или са твърде критични към официалните политики, те прекъсват своите връзки и губят важни потоци на информация27. При отразяването на въоръжени конфликти пред медиите стои въпросът дали да използват подаваната официална информация или да я пренебрегнат. Липсата на алтернативни източници най-често става причина да не се чака потвърждение от друг независим източник. По този начин нерядко медиите стават преки проводници на пропагандни влияния.
Засегнат е и въпросът за негативното влияние на глобализацията, която в голяма степен касае взаимовръзките в самата медийна среда. Стремежът към глобално отразяване на събития крие определени рискове за идентичността най-вече на медиите с локален обхват на действие и с по-малки финансови и технологични възможности. Този стремеж в редица случаи води до изпадането на локалните медии в пряка зависимост от глобалните средства за масова информация, защото на практика те се превръщат в единствените източници за локалните медии.
Субективният фактор в журналистиката е незаобиколимо обстоятелство и персоналните пристрастия и оценки оказват неизбежно влияние в по-голяма или по-малка степен при поднасянето на информацията. При отразяването на въоръжени конфликти достоверността на подаваната информация от театъра на бойните действия е фундаментът за наличието на обективност. Тук обаче възниква и въпросът за правото и възможността информацията да бъде придружена от журналистическа позиция, което в демократичния свят е прието като неприкосновено. Обективността, обаче, е под въпрос, когато зависи от национални, политически или икономически характеристики. А експонирането на максимално широк кръг от различни гледни точки е предизвикателство пред работата на медиите в такава ситуация.
В текста е разгледана и възможността да бъде представена практически вярна базова информация, но селектирана манипулативно и така тя в крайна сметка да се превърне в необективна.
3.3. Моделирането на „образа на врага” чрез медиите
Във време на въоръжени конфликти медиите могат да се превърнат в мощен инструмент за създаването на негативни, стряскащи и отблъскващи медийни „образи на врага”, с цел да бъде постигнат пропаганден ефект, който да обслужва едната от враждуващите страни. Конструирането на определени публични образи става твърде актуално в ситуация на въоръжен конфликт, особено когато медиата принадлежи към държава, която участва в него пряко или косвено. По време на военни конфликти съществува опасността медиите да бъдат използвани като носител за извършването на мащабен „кризисен ПР”.
Интересен пример привежда американският медиен изследовател Дъглас Келнър в книгата си „Телевизионната война в Персийския залив”. Той проследява развитието на медийния образ на Саддам Хюсеин, конструиран от американските медии в навечерието на военните действия в Кувейт през 1991 г. Според автора този имидж достига до точка на демонизиране на диктатора, което цели да бъдат имплантирани внушения у социума, които да го настроят негативно28.
ГЛАВА ІІ. РОЛЯТА, ФУНКЦИОНАЛНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ И МЕТОДИТЕ НА РАБОТА НА ТЕЛЕВИЗИИТЕ ПРИ НАЛИЧИЕТО НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ
Посредством използването на екранната изразност телевизията създава условията за съществуването и на нов тип творчески процеси, които произвеждат художествени и информационни продукти, основани на образите. В тази глава е потърсен отговор на въпросите, свързани с ролята на телевизията като фактор за изменение на социо-културната среда, както и за етичните дилеми пред журналистите, отразяващи въоръжени конфликти. Те са изправени пред избор между патриотичните си чувства и професионалните си задължения. Анализирана е и функцията на телевизията като фактор, който е в състояние да повлияе върху елитите в процесите на вземане на решения, особено в конфликтни ситуации.
1. ТЕЛЕВИЗИЯТА – СЪЗДАТЕЛ НА ПАРАЛЕЛНА ЕКРАННА РЕАЛНОСТ
Сподели с приятели: |
