Идеята за създаването на обществените радио- и телевизионни оператори е това да бъдат медии, които да бъдат достъпни за всеки член от обществото, независимо от неговия социален, етнически или друг статус и да информират за различни сфери на живота и политиката. При това информацията да не бъде поставяна в зависимост от частни търговски интереси на рекламодатели и собственици. Друг основен принцип на функциониране на обществените радио- и телевизионни оператори е свързан с възможността всеки да има възможността да получава информация за финансирането им.
Обществените медии са създадени, за да бъдат използвани в полза на обществения интерес, който включва различни социални, етнически, религиозни или други групи. Цел на съществуването на обществените медии е също да представят и насърчават националната култура, да дават информация за състоянието на страната и да съдействат за по-доброто познаване и разбиране на други култури.
В българския Закон за радиото и телевизията е записано, че обществените доставчици на медийни услуги „осигуряват достъп до националните и световните културни ценности и популяризират научните и техническите постижения чрез разпространението на български и чужди образователни и културни програми и предавания за всички възрастови групи”40. Те „осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност”41.
1.5. Обществената функция на БНТ
Тук са разгледани разписаните в закодонателството механизми за функционирането на българските обществени електронни медии. Тя има ясно разчертани в закона функции и задължения. В чл. 6, ал. 3 (3) от Закона е записано, че Българското национално радио (БНР) и Българската национална телевизия (БНТ) са национални обществени доставчици на радиоуслуги, съответно - на аудио-визуални медийни услуги, които „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика”42. В този смисъл задачите на БНТ се различават от тези на търговските телевизионни оператори.
Специфичната особеност на БНТ, свързана с нейния статут, следва да бъде взета под внимание, когато се анализира поведението на медиата при отразяването на трите разглеждани в настоящото изследване конфликта.
2. ОТРАЗЯВАНЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ КОНФЛИКТИ В изданията на ЦЕНТРАЛНата информационна ЕМИСИя „ПО СВЕТА И У НАС” НА КАНАЛ 1 НА БНТ 2.1. Наблюдение на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ
За нуждите на настоящото изследване е извършено подробно наблюдение на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ1. Наблюдението е проведено в три етапа, според хронологията на разглежданите в дисертацията въоръжени конфликти. Първият етап се състои в наблюдение и анализ на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” през периода 25. 03. 1999 г.–31. 03. 1999 г. Вторият етап включва наблюдение и анализ на изданията на емисиите през първата седмица на войната в Афганистан в периода 08. 10. 2001 г.–13. 10. 2001 г. Третият етап проследява изданията на „По света и у нас” през първите дни на военните действия в Ирак през периода 20. 03. 2003 г.–27.03.2003г. Причината да бъде избран именно такъв период е, че първата седмица на медийното и, в частност, на телевизионното отразяване на даден конфликт традиционно е и най-натоварена по отношение на необходимостта от бърза реакция и набиране на достатъчна и същевременно достоверна информация за случващото се в театъра на бойните действия. Затова този период е най-критичен за вътрешната реорганизация в медиата. През първите дни от избухването на подобен конфликт е и традиционният пик на внимание на аудиторията. След този първоначален период телевизиите най-често възвръщат традиционния си ритъм на работа и възстановяват стандартните си програмни схеми, като от тях едновременно или постепенно отпадат извънредните модули, включени по повод на военните действия.
Цел и задачи на наблюдението
Целта на наблюдението е да се проследи доколко са спазени професионалните стандарти и доколко съществуват дефицити при отразяването. Фокусът на вниманието е концентриран върху модулите, свързани с отразяването на въоръжените конфликти. Наблюдението е извършено по единни критерии за оценяване, идентични за трите разглеждани конфликта.
В тази връзка се оформиха няколко основни задачи:
-
Да се установи дали българската обществена телевизия възприема разглежданите конфликти като приоритет на своите информационни интереси.
-
Да се разбере дали в емисиите се поддържа баланс на информациите, засягащи двете страни в конфликта.
-
Да се проследи подборът на новините и начинът на поднасяне, за да стане ясно дали разпространяваната информация е съобщавана тенденциозно или обективно. Част от тази задача е да се проследи дали в емисиите са включвани и представители на политическата опозиция и независими експерти.
-
Да се проследи дали са включени експертни становища и мнения на представители на гражданското общество в България.
-
Да се проследи доколко актуалните информации от бойното поле изместват други страни на конфликта, засягащи човешките жертви, разрушенията и икономическите и здравни последици.
-
Да се проследи има ли журналистически изследвания за възможните рискове и предизвикателства пред българската национална сигурност.
-
Да се установи доколко в изданията на своята Централна новинарска емисия БНТ използва собствени информационни източници.
Методика на наблюдението
Наблюдението е концентрирано върху съдържанието на изданията на Централната информационна емисия „По света и у нас” на БНТ в частите й, посветени на въоръжените конфликти. Извършен е обстоен разрез на отделните фрагменти по отношение на жанровата им специфика, темите и начина на подреждане на информациите. Проследено е количественото съотношение на информациите, засягащи двете страни в конфликта, както и на информациите, свързани с българската позиция във връзка с конфликтите. На базата на описаните наблюдения е направен анализ на съдържанието на изданията на емисията, начините на подреждане на информациите, както и на използваните журналистически подходи, жанрови форми и информационни източници. Извършено е преброяване на информациите, засягащи отделни теми и на тази база са направени изводи за степента на обективност при отразяването. Резултатите от наблюдението са подробно описани в шестте приложения към настоящата глава.
Сподели с приятели: |
