Болестта като път торвалд Детлефсен, д-р Рюдигер Далке

Безсъние

Сънят е своеобразен феномен. Всички ние умеем да спим, без някой да ни е учил на това, и все пак не знаем как го правим. Преварваме една трета от живота си в това състояние на съзнанието, но ня­маме почти никакви познания в тази област. Коп­неем за сън, макар често да усещаме някаква опасност, дебнеща ни от сферата на съня и сънуването. Обичаме да омаловажаваме тези опасности с пренебрежителната забележка: „Това беше само сън!" или: „Сънищата са измамни". Но ако бъдем честни, трябва да си признаем, че в съня живеем и изживяваме същото чувство за реалност, както във всекидневния живот. Който се замисли над тази взаимовръзка, може би ще стигне до извода, че светът на дневното ни съзнание също е илюзия и сън, подобно на нощното сънуване, и че двата свя­та съществуват само в съзнанието ни.

Откъде идва убеждението, че животът, който водим през деня, е по-реален и по-истински от жи­вота в сънищата? Кое ни дава право да поставяме пред съня едно „само"? Всеки опит на съзнанието е еднакво истински - все едно дали се нарича реал­ност, сън или фантазия. Нека си поиграем с мисъл­та, че двата полюса - дневни преживявания и преживявания насън - могат да разменят местата си: това ще ни бъде от полза. Да си представим, че жи­вотът ни протича в съня, който ритмично бива прекъсван от паузи, отговарящи на всекидневния ни живот.

„Ван сънува, че е пеперуда. Той кацаше по цветя­та сред тревата, пърхаше насам-натам. После се събуди и не знаеше дали е Ван, който бе сънувал, че е пеперуда, или пък е пеперуда, сънувала че е Ван".

Такава смяна на полюсите е полезно упражнение, за да прозрем, че не се разбира от само себе си дали едното или другото е по-реално и по-истинско. Будуване и спане, дневно и нощно съзнание са поляр­ности, които се компенсират взаимно. По аналогия, на деня и светлината съответстват будуването, животът, активността, а на нощта и мрака - по-чивката, несъзнателното и смъртта.

Аналогии:
Ян	Ин
мъжко	женско
лява мозъчна половина огън	дясна мозъчна половина вода
ден будуване живот добро	нощ сън смърт зло
съзнателно	несъзнателно
интелект	чувство
рационално	ирационално

Според тази архетипна аналогия народът нарича съня малък брат на смъртта. С всяко заспиване се учим да умираме. Заспиването изисква от нас да из­пуснем контрола, да изоставим преднамереността, активността. То изисква от нас отдаване и първично доверие, впускане в неизвестното. Заспиването не може да се предизвиква чрез принуда, самооблада­ние, воля и концентрация. Всеки активен стремеж е най-сигурният начин да се прогони сънят. Не бих­ме могли да сторим нищо повече, освен да създадем благоприятни предпоставки - и тогава трябва да чакаме търпеливо, да вярваме, че то ще се случи, че сънят ще дойде. Почти не ни е позволено дори да наблюдаваме този процес - самото наблюдение вече би ни попречило да заспим.

Всичко онова, което изисква от нас сънят (и смъртта), не спада към силните страни на човека. Ние сме населили твърде гъсто полюса на активността, прекалено се гордеем с уменията и моженето си, прекалено сме зависими от интелекта си и от предизвикания от недоверието си контрол, за да можем да проявим себеотдаване, доверчивост и освобождаване и да ги превърнем в обичаен начин на поведение. Затова никой не бива да се учудва, че безсънието (наред с главоболието!) се отнася към най-честите смущения в здравето на нашата цивилиза­ция.

Културата ни, въз основа на своята едностран­чивост, среща трудности с всички области на срещуположния полюс, както може веднага да се види от направената по-горе аналогия. Страхуваме се от чувството, от ирационалното, от сянката, от не­съзнателното, от злото, от мрака и от смъртта. Болезнено се вкопчваме в своя интелект и в днев­ното си съзнание, на което вярваме, че може да проумее всичко. И когато ни застигне призивът: „Освободи!", у нас се промъква страхът, защото за­губата ни се струва прекалено голяма. И въпреки това копнеем за сън и изпитваме необходимост от него. Както нощта принадлежи към деня, така и сянката е свързана с нас и ни принадлежи, а смърт­та принадлежи към живота. Сънят ни отвежда все­кидневно до този праг - между отсам и отвъд -принуждава ни в нощните и сенчести сфери на ду­шата ни, кара ни да преживяваме в съня неизживяното и отново ни връща равновесието.

Който страда от безсъние - или по-точно, на ко­гото му е трудно да заспи, се бои да се освободи от съзнателния контрол и да се довери на несъзнател­ното. Съвременният човек едва ли прави цезура между деня и нощта, като вместо това пренася в дебрите на съня своите мисли и всекидневна дей­ност. Превръщаме нощта в продължение на деня по същия начин, по който искаме да анализираме нощ­ната страна на душата си с методите на дневно­то съзнание. Липсва цезурата, като съзнателна смя­на на полярността, пермутация.

Страдащият от безсъние би трябвало най-напред да се научи да завършва съзнателно деня, за да може да се отдаде цялостно на нощта и нейните закони. Той трябва да се научи още и да се грижи за неосъз­натите си сфери, за да открие откъде се надига страхът. Преходност и смърт са важни за него теми. На страдащия от безсъние липсват първичното доверие и способността за себеотдаване. Той се отъждествява силно с „движещата сила" и не съумява „да се предаде". Тук темите са почти същи­те, с каквито се запознахме при оргазма. Сънят, както и оргазмът, са малка смърт и се изживяват като опасност от хора, отъждествяващи се силно със своя аз. Ето защо най-надеждното приспивател­но средство е примиряването с нощната страна на живота.

Старите трикове, като броенето на овце, също имат успех само ако се откъснем от интелекта си. Всяка монотонност е скучна за лявата половина и я кара да се откаже да доминира. Всички медитативни техники използват тази закономерност: Кон­центриране върху една точка или върху дишането,, повтарянето на едно „заклинание" - това води до превключване от ляво на дясно, от дневната на нощната страна, от активност към пасивност. На когото тази естествена ритмична смяна създава затруднения, би трябвало да се погрижи и за избяг­вания от нас полюс. Това е целта и на симптома. Той предоставя на човека предостатъчно време да се справи с ужасите и страховете, навявани му от нощта. И тук симптомът подтиква към честност: всички страдащи от безсъние се боят от нощта. Това е вярно.

Прекалено силната потребност от сън свидетел­ства за противоположната проблематика. Хора, ко­ито макар да са спали достатъчно, срещат труд­ности при събуждането и ставането от леглото, трябва да обърнат внимание на страха си от изискванията на деня, от действието и постиженията. Да се събудиш и да започнеш деня означава да ста­неш активен, да действаш и да носиш отговорност за действията си. Комуто се удава трудно да прекрачи в дневното съзнание, той се укрива в света на сънищата и несъзнателността на детството и иска да избяга от изискванията и отговорностите на живота. В подобни случаи темата гласи: бягст­во в несъзнателното. Както заспиването има от­ношение към смъртта, така събуждането е едно малко раждане. Понякога раждането и осъзнаването могат да отключат същия страх, както нощта и смъртта. Проблемът е в едностранчивостта - ре­шението се намира в средата, в равновесието, в „както, така и". Едва тук става ясно, че раждането и смъртта са едно.
Нарушен сън

Безсънието би трябвало да послужи като повод да се поставят следните въпроси:

1. Колко голяма е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта и наблюдението?

2. Умея ли „да освобождавам"?

3. Колко разбити са у мен способността за себеотдаване и първичното доверие?

4. Интересува ли ме нощната страна на душата ми?

5. Колко голям е страхът ми от смъртта - доста­тъчно ли съм мислил за нея?

Прекомерната потребност от сън налага да си за­дадем въпросите?

1. Бягам ли от активност, отговорност и осъзна­ване?

2. В свят на сънища ли живея и страхувам ли се да се събудя в реалността?