Също както при пътно-транспортните произшествия, многообразието от възможности и тяхната символика и при останалите злополуки в домашни и работни условия е почти неограничено, затова отделните случаи трябва да бъдат точно анализирани.
Богата символика откриваме при изгарянията. В редица словосъчетания изгарянето и огънят се използват като символи на психични процеси: пепел ти на езика, опарих си пръстите, не си играй с огъня, готов съм да вляза в огъня заради някого и т. н.
Тук огънят винаги означава опасност. Ето защо изгарянията сигнализират, че дадена опасност не се преценява правилно или че изобщо не се вижда. Може би на някаква тема изобщо не й личи колко е гореща. Изгарянията ни обръщат внимание да не си играем с опасността. Но освен това огънят има ясно отношение и към темата за любовта и сексуалността. Говорим за гореща любов, за любов, която се разгаря, която е огън и пламък или изпепелява. Тази сексуална символика на огъня се проявява и в гордостта, с която младежите говорят за своите мотоциклети, наричат ги огнедишащи машини, огнени пещи (огънят обаче е извън тях самите!).
Изгарянията засягат отначало кожата, т. е. границата на човека. Това накърняване на границата винаги означава поставяне под въпрос на аза. С аза си ние се разграничаваме от другите и точно това пречи на любовта. За да можем да обичаме, трябва да отворим границата на своя аз, да докоснем огъня, да се оставим да ни подпали жаравата на любовта и да изгорим границите си. С онзи, който не е готов на тази стъпка, може да стане така, че вместо вътрешен, външен огън да изгори външната му граница, кожата, и така да го направи открит и уязвим.
Подобна символика отриваме при почти всички наранявания, които отначало разрушават външната граница, т. е. кожата. Говорим например и за психически травми или за това, че някоя забележка може да нарани човек. Можеш обаче да нараняваш не само другите, а да късаш и собствените си меса. Лесно може да се прозре и символиката на падането, препъването и подхлъзването. Казваме: паднал духом, паднал от небето, изплъзнах се, изпързалях го, препъни-камък и т. н.
Ако в резултат на падане се получи сътресение на мозъка, мисловната система на потърпевшия изцяло се разклаща и поставя под съмнение. Всеки опит да седи изправен му причинява главоболие и той бърза отново да си легне. Така се отнема досегашното превъзходство на мозъка и главата и пациентът усеща на собствен гръб, че мисленето му причинява болка.
Фрактури
Костите се чупят почти без изключение при екстремни движения (инциденти с коли, мотори, при спортуване), чрез механично външно въздействие. Счупването незабавно води до продължителен принудителен покой. От тази принудителна пасивност и покой би трябвало да се роди нова ориентация. Счупването ясно показва, че е бил пренебрегнат необходимият край на едно развитие и тялото е трябвало да демонстрира разчупването на старото, за да спомогне за пробиването на новото. Счупването пресича досегашния път, който обикновено се е характеризирал с прекалено голяма активност и движение. Човек се е пресилил и претоварил. Така и при счупването движението и натоварването са се трупали, докато слабото място е поддало.
В тялото костта олицетворява принципа на твърдостта, на придаващите опора норми, но също и на закостенелостта. Надделее ли в костта принципът на неподвижността (калций), тя става чуплива и именно заради това не може повече да изпълнява функциите си. Същото е и с нормите - наистина те трябва да дават опора, но престават да вършат това, ако закостенеят прекалено. Счупването на костта показва на физическо ниво, че едно твърде силно закостеняване на нормата е останало незабелязано от психическата система. Така човек става вдървен, неподвижен, лишава се от гъвкавост. Както съществува тенденция с напредването на възрастта човек да се вкопчва все по-здраво в принципите си и да загубва психическата си приспособимост, аналогично и костите му се втвърдяват, така че опасността от счупване нараства. Противоположният полюс олицетворява малкото дете със своите еластични кости, които е почти изключено да се счупят. Малкото дете все още не си е изградило критерии и норми, които да закостенеят. Но когато възрастният човек загуби гъвкавостта си в живота, счупването на гръбначен прешлен коригира тази едностранчивост - пречупва му се гръбнакът. Научете се да се пречупвате, ако не искате да се счупите!
13
Психични симптоми
ПОД ТОВА ЗАГЛАВИЕ бихме искали да изброим някои от най-честите смущения, които сме свикнали да наричаме „психически". Ще ви направи впечатление колко малко смисъл има подобно обозначение за начина, по който ние разбираме нещата. В действителност не е възможно да се прокара ясна разграничителна линия между соматичните и психическите симптоми. Всеки симптом има психическо съдържание и се изразява чрез тялото. Страхът или депресиите също се проявяват чрез тялото. Такива соматични връзки предоставят и на традиционната психиатрия основа за лекарствената терапия, прилагана от нея. Сълзите на пациент, страдащ от депресия, не са „по-психически" от гнойта или диарията. В най-добрия случай различията изглеждат оправдани в крайната точка на континуитета, където израждането на даден орган може да се сравнява с психична промяна на личността. Но колкото повече се приближаваме от крайните точки към средата, толкова по-трудно става да бъде открита разделителната линия. При внимателно вглеждане, обаче, дори наблюдението на крайностите в никакъв случай не оправдава разграничаването между „соматично" и „психично", тъй като разликата се състои само във вида на проявлението на символа. В картината си на проявление астмата се различава от един ампутиран крак също толкова силно, колкото и от шизофренията. Класифицирането на „соматично" и „психично" води до повече недоразумения, отколкото до въвеждане на някакъв ред.
Ние не виждаме необходимост от подобно разграничаване, тъй като теорията ни е изцяло приложима за всички симптоми и не допуска изключения. Наистина, симптомите могат да си служат с най-различни формални изразни форми, но всички те използват тялото, чрез което става видимо и познаваемо скритото зад тях съдържание на съзнанието. Изживяването на симптома се извършва отново в съзнанието, независимо от това дали става дума за тъга или болка, вследствие на рана. В първата част подчертахме, че всичко индивидуално е симптом и че само субективната оценка за болен или здрав е решаваща. Аналогично това важи и за т.н. психична сфера.
И тук трябва да се освободим от представата, че има нормално и ненормално поведение. „Нормално" е понятие, което показва статистическата честота, и поради това не върши работа нито като понятие за класификация, нито като ценностен критерий. Вярно е, че нормалното не поражда страх у околните, но е в противоречие с индивидуалността. Защитата на нормалното е ипотека, която тегне върху традиционната психиатрия. Една халюцинация не е нито по-нереална, нито по-реална от всяко друго възприятие. Липсва й само колективното одобрение. „Психичноболният" функционира, според същите психологически закони, като всички останали хора. Страдащият от маниакална психоза, който се чувства застрашен и преследван от убийци, проектира своята собствена агресивна сянка върху заобикалящата го среда в същата степен, както и онези хора, които настояват за по-тежки наказания на престъпниците или се страхуват от терористи. Всяка проекция е лудост, затова неизбежно се налага Въпросът кога една мания все още е в границите на нормалното и кога се превръща в болестно състояние.
Психичноболният и психичноздравият са теоретични крайни точки на един континуитет, който се получава от взаимодействието между съзнание и сянка. При психопатите резултатът от успешното потискане се проявява в най-екстремната си форма. Затворят ли се с абсолютна сигурност всички възможни канали и сфери за изживяване на сянката, все някога се стига до промяна в доминирането и сянката изцяло завладява личността. При това тя обикновено потиска също толкова силно и абсолютно контролираната дотогава част на съзнанието и особено енергично наваксва всичко, което другата половина на човека досега не се е осмелявала да изживява. Така порядъчни моралисти се превръщат в безсрамни ексхибиционисти, кротки и меки натури - в диви и необуздани животни, а плахи неудачници започват да страдат от мания за величие.
Психозата също прави хората честни, защото наваксва всичко пропуснато с интензивност и абсолютност, всяващи страх у околните. Това е отчаян опит да се приведе изживяваната дотогава едностранчивост отново в равновесие - опит, който рискува да не може повече да се освободи от постоянната смяна на крайностите. Трудността да се открие средата и рабнобесието се проявява особено ясно при маниакално-депресивния синдром. В психозата човек изживява своята сянка. Открай време лудостта поражда ужас и безпомощност у околните, защото им напомня за тяхната собствена сянка. Лудият ни отваря врата към ада на съзнанието, който съществува у всички нас. Породените от страха бясна съпротива и потискане на тези симптоми са разбираеми, но те не помагат за решаване на проблема. Тъкмо принципът за потискане на сянката води до най-мощната й експлозия и потискането й наново само отлага проблема, без да го решава.
Първата необходима стъпка в различна от общоприетата посока и тук е разбирането, че симптомът, в пълна степен, има смисъл и основание. Опирайки се на това разбиране, може да се разсъждава как да се подкрепи успешно целебната целенасоченост на симптома.
Тези няколко забележки би трябвало да са достатъчни за изчерпване на темата „психични симптоми". По-подробни обяснения не биха били от полза, тъй като психопатът не предоставя нужната откритост за тълкуване. Неговият страх от сянката е толкова огромен, че той обикновено я проектира изцяло навън. Заинтересованият наблюдател няма да срещне особени трудности при едно евентуално тълкуване, ако вземе под внимание многократно обсъжданите в тази книга правила:
1. Всичко, което се изживява от пациента навън, са проекции на неговата сянка (гласове, нападения, преследвания, хипнотизатори, помисли за убийство и т. н.).
2. Самото психическо поведение е принудителното осъществяване на неживяната сянка.
И накрая, психичните симптоми изобщо не подлежат на обяснение, защото те изразяват проблема съвсем директно и не се нуждаят от друго равнище за преобразуване. Оттам и всичко, което би могло да се каже за проблематиката на психичните симптоми, бързо започва да звучи банално, защото липсва крачката на „превеждането". Все пак, в тази рамка бихме искали да очертаем още три симптома, тъй като те са широко разпространени и обикновено се причисляват към психическата сфера: депресия, безсъние и пристрастяване.
Сподели с приятели: |