Болезнената гледна точка
Изтегляне 1.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Сега е спасителният ден!
- Прочетете Еклисиаст 9:5-10. Каква идея за живота излага Соломон Как да живеем според него Как да приложим тази основна идея за живота си като християни
- Прегледайте следните текстове. Как те подсилват идеята, изразена по-горе
- Прочетете Еклисиаст 9:18. Какво има предвид Соломон като цяло Съгласни ли сте с него, или не Ако не, защо
- Разгледайте конкретно Еклисиаст 9:13-16. Каква идея се засяга тук
- Какво бихте казали на човек, на когото “времето и шансът” са нанесли жесток удар Как можете да го уверите в Божията любов и загриженост сред страданията му
- Познавате ли някой, когото “времето и малшансът” наистина са наранили Как можете да Му покажете реалността на Божията любов дори във време на криза
- Имате ли конкретен случай, когато ясно сте видели близостта на Бог в живота си
- Умрели мухи и заклинатели на змии: още за живота под слънцето Събота следобед За изучаване през седмицата
- По-долу са дадени няколко библейски примера за добри хора, които вземат лоши решения. Коя е причината те да се спънат и какви са резултатите от тяхното безразсъдство
- Който и да си, какъвто и пост да имаш в църквата, помисли за отрицателните последствия, които могат да дойдат, ако нарушиш някое свято обещание. Бди и се моли, преди да действаш!
- Като имате предвид тези неща, какво казва Соломон в Еклисиаст 10:2
- Как Еклисиаст 10:3 разкрива идеята от горния параграф
- Представете си, че се борите с лоши мисли. Какво казва Второзаконие 30:6 и каква надежда предлага Какъв практичен съвет ни предлага Филипяни 4:6-8 за това как може да се изпълни това обещание
- Кои са някои от несправедливостите и неправдите, които Соломон има предвид в тези стихове За какви други примери можете да се сетите
- Заклинателят на змии Еклисиаст 10:8-11 представлява поредица от кратки поговорки, които се занимават с различни страни на живота. Какви идеи можем да извлечем от тях
- Сравнете устните на мъдрия и на безумния, за които говори стих 12. Каква е идеята (
- Как Еклисиаст 10:13 разширява казаното в предишния стих
- Размислете върху стих 20. Каква мъдрост откривате там
- Спомнете си за случай, когато излишните думи, изречени от вас, са ви причинили проблеми. Какви уроци научихте Какъв съвет можете да дадете на човек, който още не умее да контролира езика си
- Помислете за силата на думите – доброто, което могат да донесат или злото, което могат да причинят. Как да си помогнем на практика да подбираме по-внимателно думите си.
- Пътят на вятъра Събота следобед За изучаваме през седмицата
- Прочетете Второзаконие 15:7-11. Коя е основната идея в тези текстове Доколко те повтарят вестта от Еклисиаст 11:1 по различен начин
- Какво е отношението ти към онези, които са в по-голяма нужда от теб В каква степен си склонен да споделяш това, което имаш, независимо колко е оскъдно
- Облаците, дъждът и съдбата
- Какво има в стих 4, което може да ни помогне да разберем по-добре смисъла на стих 3
- Кои са някои от нещата, с които като човешки същества се сблъскваме, и които всъщност са напълно извън нашия контрол
А сега прочетете същите текстове от гледна точка на християнин с вярата, че смъртта е само сън и че поради това, което Христос е направил за нас, ще бъдем възкресени за вечен живот в ново небе и нова земя. Колко различна е вестта, която получавате от тези текстове, когато ги разглеждате в този аспект! Трябва да сме много благодарни за това, което Христос ни предлага чрез Своята смърт и възкресение. Без Него заставаме пред такава безнадеждност, каквато е изразена в текстовете за днес. Колко скъпоценна трябва да бъде вярата за всички нас! Колко съдбоносно е да я пазим и съхраняваме, като че ли животът ни е заложен на карта. И всъщност това е точно така! Сряда 7 март Сега е спасителният ден! Като адвентисти обичаме да използваме Еклисиаст 9:5, 6 в подкрепа на нашето становище за състоянието на мъртвите. И това е правилно, защото мъртвите наистина “не знаят нищо” и “никога не ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето”; т.е. поне докато Исус се върне. Обаче целта на Соломон тук не е да излага теологично твърдение за състоянието на мъртвите, а да направи изявление за живота. Въпреки че тези текстове говорят за смъртта, това става в контекста на живота и как той трябва да бъде изживян. Прочетете Еклисиаст 9:5-10. Каква идея за живота излага Соломон? Как да живеем според него? Как да приложим тази основна идея за живота си като християни? Тук – в този свят - имаме даден само един живот. И макар че той е преходен (Йов 8:9), и макар един ден тази земя и всичко на нея да изчезнат (2 Петр. 3:10-12), животът ни сега е изпълнен с вечни последици, защото начинът, по който живеем, определя изцяло съдбата ни за вечността. Решенията ни в този кратък земен живот (решения, които могат да ни отнемат и само няколко секунди време!) могат да определят нашата участ за вечността. Тогава колко е съдбоносно да приемаме насериозно времето на своето изпитание, за да изживеем живота си в бдителност и загриженост за душите си. Колко глупаво би било да живеем по някакъв друг начин при такива сериозни и опасни последици! Прегледайте следните текстове. Как те подсилват идеята, изразена по-горе? Марк 14:38 2 Петр. 3:10-14 Римл. 14:12 2 Кор. 6:2 Каквито и важни решения да вземаме, най-важното от тях е решението за Христос, когато в отговор на влиянието на Светия Дух решаваме да умрем за себе си и да живеем за Него. Взели ли сте го вече? Само ходенето на църква или дори вярата в Исус, не означава вземане на това решение, което – повече от всяко друго – ще определи къде ще прекараме вечността. Четвъртък 8 март Времето и шансът Всички сме чули, видели или дори преживели големи несправедливости, и то не непременно поради други хора. Понякога “времето и шансът” просто действат по начин, който е толкова несправедлив, толкова неправилен, толкова жесток. Млада жена в разцвета на живота си е поразена от болест, която я изтощава; мъж е уволнен от работа поради икономическото състояние на страната; известен атлет се подхлъзва и пада, и... край на кариерата му. Списъкът може да продължава безкрайно. Прочетете Еклисиаст 9:18. Какво има предвид Соломон като цяло? Съгласни ли сте с него, или не? Ако не, защо? От човешка гледна точка отново изглежда, че “времето и шансът” управляват живота ни. Но това не е библейското становище. Библията открива, че има Бог, Който не само вижда всичко (Пс. 11:4, Пр. 5:21), но и по сложен начин се намесва в човешките дела (Пр. 16:9, Дан. 2:21, Мат. 6:25-31), независимо колко трудно е понякога да забележим това. Най-важното за нас като християни е да опознаем Бога лично, да опознаем Неговата любов, която ни подтиква да се държим за Него с вяра и послушание, дори и наистина да изглежда така, сякаш “времето и шансът” са жестоки и несправедливи към нас. Разгледайте конкретно Еклисиаст 9:13-16. Каква идея се засяга тук? Можем да разглеждаме тези стихове по няколко начина. Но като имаме предвид контекста, можем да кажем, че Соломон говори за още неправди - за човек, който извършва нещо стойностно, но по някаква причина (в случая - бедност) приносът му не се признава или дори е забравен. От човешка гледна точка това отново е вярно. За щастие човешката гледна точка не е най-важната. Важна е Божията гледна точка и Той не само няма да забрави, но и ще възнагради (Лука 6:35, Кол. 3:24, Евр. 10:36, Откр. 22:12). Какво бихте казали на човек, на когото “времето и шансът” са нанесли жесток удар? Как можете да го уверите в Божията любов и загриженост сред страданията му? Петък 9 март Разширено изучаване: Елън Уайт. Свидетелства към църквата. Т. 2. Стр. ; Т. 3. Стр. ; Т. 4. Стр. ; Основи на християнското възпитание. Стр. ; Великата борба. Стр. ; Избрани вести. Кн. 1. Стр. . “Христос желае тези, които вярват в Него, да осъзнаят, че не е възможно хората да получат спасение на душата си след смъртта. `Чедо – отговаря Авраам в Притчата за богаташа и бедния Лазар, – спомни си, че ти получи доброто си, докато беше жив, а Лазар - злото. Но сега той тук е утешен, а ти се мъчиш. А освен всичко това, между нас и теб зее голяма бездна, та тези, които искат да преминат оттук към теб, да не могат; нито могат да дойдат тук тези, които са оттатък.`” Така Христос представя безнадеждността на търсенето на втора възможност. Този живот е единственото, дадено на човека време, в което може да се подготви за вечността” (Елън Уайт. Притчи Христови). “През всяка епоха на хората се дава време на светлина и привилегии, както и време на изпитание, в което те могат да се примирят с Бога. Но тази благодат има граници. Милостта може да умолява с години и да бъде пренебрегвана; но идва време, когато тя отправя последната си молба. Сърцето толкова се е закоравило, че спира да обръща внимание на Божия Дух. Тогава сладкият привличащ глас спира да умолява грешника и укорите и предупрежденията престават” (Елън Г. Уайт. Животът на Исус Христос). Въпроси за дискусия:
11 урок 10-16 март Умрели мухи и заклинатели на змии: още за живота под слънцето Събота следобед За изучаване през седмицата: Еклисиаст 10 глава. Стих за запаметяване: “Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покварява онзи, който е уважаван за мъдрост и чест” (Еклисиаст 10:1). Досега от изучаването на Еклисиаст трябва да е станало ясно, че не е лесно да разграничим връзките и последователността в общия поток на мислите. Това не означава, че в тях няма единство. Т.е. една мисъл не следва друга в някакъв систематичен поток. Най-малкото не изглежда да е така. Въпреки това има много важни идеи, всяка от които си струва да бъде изучавана, особено в контекста на цялата Библия. Урокът тази седмица може да бъде озаглавен и “Мисли, думи, действия”, защото се занимава и с трите. Соломон говори за нашите мисли, думи действия, макар и невинаги точно в този порядък. Соломон ни дава много неща за размисъл. Макар че трябва с усилие да си прокарваме път през мислите на този ум, когато направим това, можем да видим изобилна храна за мисълта и много практическа мъдрост, на която ще е добре да обърнем внимание. Неделя 11 март Умрели мухи Еклисиаст 10:1 трябва да бъде четен заедно с Еклисиаст 9:18, поне с втората част от стиха. Макар да не казва точно същото, Еклисиаст 9:18 помага да се изясни принципът, който откриваме в 10:1: независимо колко много добро прави човек, една глупава грешка може да развали всичко. Миналата седмица говорихме за това как в този живот трябва да вземаме решения, които в края на краищата ще определят нашата вечна съдба. Но много често те имат и много непосредствени последствия. Колко често в момент на слабост и отпускане човек може да вземе решение, което да има разрушителни и болезнени резултати. Тези събития стават още по-трагични, защото нерядко хората, които вземат погрешни решения, може да са добри, верни и почтени, но и те (както и всички ние) са се подхлъзнали и са паднали. В известен смисъл, колкото по-почтен, по-възвишен и по-уважаван е човек, толкова повече негов дълг е да преценява внимателно своите решения. По-долу са дадени няколко библейски примера за добри хора, които вземат лоши решения. Коя е причината те да се спънат и какви са резултатите от тяхното безразсъдство? Бит. 3:6 Изх. 32:1-4 2 Царе 11:1-4 Човек работи много години за Господа и само в един момент на слабост допуска грешка, може би морално падение, и тогава – изведнъж – неговото служене е, ако не провалено, то със сигурност е увредено. Правилно или не, това жестоко последствие е действителност и трябва да накара всички нас, независимо от положението ни, да действаме много внимателно, с бдителност и благоразумие. Във всички библейски разкази, изброени по-горе, Господ очевидно е простил на тези хора. Тогава колко повече трябва ние да простим на нарушилите святото Божие доверие. Но прошката не означава автоматично, че вредата е премахната. В повечето случаи не е така. Колко лесно няколко умрели мухи могат да вмиришат един цял съд с ароматно миро! Който и да си, какъвто и пост да имаш в църквата, помисли за отрицателните последствия, които могат да дойдат, ако нарушиш някое свято обещание. Бди и се моли, преди да действаш! Понеделник 12 март Сърцето на безумния Еклисиаст 10:2 представя с поетичен език разликата между сърцето (ума) на един мъдър и на един безумен човек. Символите на лявата и дясната ръка могат да се открият на различни места в Библията, като дясната се счита за страната на честта, силата и благоразположението. Все пак самият Исус говори за това, че когато се върне, ще седи “отдясно на Всесилния” (Мат. 26:64; виж също Мат. 25:31-34, Деян. 7:55). За разлика от това, лявата страна се счита за тази на злото и нещастието. Всъщност латинската дума за лява ръка, sinistra, дава основата на английската дума sinister (от англ. ез. – зловещ). Дори днес в някои страни децата, които показват склонност да пишат с лявата ръка, са карани да използват вместо това дясната. Като имате предвид тези неща, какво казва Соломон в Еклисиаст 10:2? Тъй като сърцето е било считано за център на всички мисли, чувства и планове (Бит. 6:5, Изх. 25:2, 1 Царе 16:7), идеята на Соломон е просто, че мъдрият човек контролира мислите, чувствата и мотивите си, а безумният - не. Този стих показва колко важно е да контролираме това, което става вътре в нас, защото то рано или късно се изявява и външно. Как Еклисиаст 10:3 разкрива идеята от горния параграф? Стих 3 напълно съответства на стих 2. “Мъдростта” на безумния, която е от лявата му страна, в края на краищата го излага пред другите като безумен. С други думи, рано или късно покварата на сърцето ти ще стане явна пред другите, защото рано или късно ще последваш склонностите си . Тогава колко е важно да контролираме сърцето си! Ако правим това, другите части на тялото ни ще вървят след него. Представете си, че се борите с лоши мисли. Какво казва Второзаконие 30:6 и каква надежда предлага? Какъв практичен съвет ни предлага Филипяни 4:6-8 за това как може да се изпълни това обещание? Вторник 13 март Още зло Тук Соломон продължава с още поговорки. Макар стихове 4-7 да са малко трудни, изглежда, че те засягат въпроса, споменат по-рано в книгата – въпроса за несправедливостта и неправдата в живота. Кои са някои от несправедливостите и неправдите, които Соломон има предвид в тези стихове? За какви други примери можете да се сетите? “Във времето на Соломон само привилегированите са яздели коне или мулета (2 Царе 18:9; 3 Царе 1:38; 2 Лет. 25:28; Естир 6:8; Ер. 17:25). Хората с по-ниско социално положение са използвали магарета. В ранната израелска история дори царете и принцовете са яздели магарета или мулета (Съдии 5:10; 10:4; срв. с 3 Царе 1:33)” (Адвентен библейски коментар. Т. 3). Макар повечето от нас да нямат проблем с възприемането на факта, че няколко богаташи може да седят на “долни места,” идеята е, че нещата не винаги отговарят на очакванията ни: безумието спечелва висок чин, а богатството остава на по-долно място. Или - в по-различен контекст - верните хора страдат, злият благоденства и т.н. Може би тази тема се повтаря в Еклисиаст, защото проблемът е толкова всеобщ. Каквато и да е причината, не можем да позволим на тези неща да разрушават вярата и доверието ни в Бога. Това просто е част от живота в един грешен свят. Каква е нашата роля във възпирането на несправедливостите и неправдите, които виждаме? Достатъчно ли е да кажем: “Ето това означава да се живее в грешен свят”, или трябва да съдействаме на справедливостта, разума и правдата? Ако да, как? В какво нашите действия ще бъдат по-различни от тези на света? (Виж Ис. 58:6, 7; Мат. 26:52; Йоан 18:36; 2 Кор. 10:4; Откр. 13:10.) Сряда 14 март Заклинателят на змии Еклисиаст 10:8-11 представлява поредица от кратки поговорки, които се занимават с различни страни на живота. Какви идеи можем да извлечем от тях? Това са трудни текстове. Много коментатори виждат в тях най-различни неща. Следвайки ръководството на Адвентния библейски коментар, можем да различим следните идеи. Стих 8, изглежда, говори за това, което се случва, когато сме отмъстителни, когато планираме зло срещу някого. В края на краищата ние падаме в рова, който копаем за друг (Пс. 7:15; 57:6; Пр. 26:27; виж също Естир 9:23, 25). Същата идея откриваме в частта за “оградата” (стената). Когато разбиваш нечия стена, може да бъдеш ухапан от змията, която живее там. Макар че се спори за точното значение на стих 9, Соломон може просто да казва, че дори когато правите добри неща, от тях могат да възникнат лоши последствия. Това съответства на общия му песимизъм. Стих 10 е твърде ясен. Ако използваш тъп нож, работата ти ще бъде много по-трудна. Колко по-полезно е първо да го наточиш. По същия начин мъдростта, т.е. сериозната подготовка преди да предприемеш нещо, би била само в твоя полза. “Християнинът трябва да търси и използва най-добрите “инструменти” за духовно майсторство, за да осъществи изграждането на доброто. Само усилие не е достатъчно. Трябва да има както усърдие, така и знания (виж Римл. 10:2)” (Адвентен библейски коментар. Т. 3). Стих 11 в основата си казва, че ако змията ухапе заклинателя, преди да е омаяна, после няма смисъл да я омайва. Разбира се, значението най-ясно личи в последната част на стиха – за безполезността на закъснялото предпазване. Прегледайте днешния урок. Коя от тези идеи има най-голямо значение за вас или ви говори най-недвусмислено? Какви уроци можете да извлечете от нея? Отмъстителни ли сте? Колко време отделяте, за да се подготвите духовно за изпитанията, които ви носи денят? Четвъртък 15 март Устните на безумния Останалата част от Еклисиаст 10 глава (ст. 10-20) засяга различни теми, но за днес ще се съсредоточим върху стихове 12-14 и 20, в които се набляга върху използването на думите. Колко много трябва да внимаваме с това, което казваме! Сравнете устните на мъдрия и на безумния, за които говори стих 12. Каква е идеята? (Виж Пс. 45:2, Пр. 22:11, Лука 4:22.) Думата, преведена като “благодатни” в първата част на стиха, е същата дума за “благодат” (“А Ной придоби благодат в очите на Господа” [Бит. 6:8]). Благодатта е незаслужена милост, т.е. ние не получаваме наказанието, което заслужаваме. Това е същността на спасението: Исус е поел Божието възмездие върху Себе Си вместо то да падне върху нас. За разлика от това, словата на безумния унищожават самия него - дума, използвана в различни случаи за описание на наказанието на грешници (Изх. 15:12, Числа 16:32, Ер. 51:34, Пл. Ер. 2:5.) Как Еклисиаст 10:13 разширява казаното в предишния стих? Колко често отписваме някого, като човек, от когото можеш да очакваш “само приказки, но не и действия”. Обаче говоренето много често води към действие, защото изразява това, което е в сърцето. Достатъчно лошо е безумният дори да не прави друго, освен да говори. Не е чудно, че в цялата Библия сме съветвани да внимаваме какво казваме. Размислете върху стих 20. Каква мъдрост откривате там? Обобщението: Мъдрият човек ще внимава на думите си; от друга страна, безумният ще говори всичко, което му хрумне, и по един или друг начин ще причинява излишни болки и проблеми. Спомнете си за случай, когато излишните думи, изречени от вас, са ви причинили проблеми. Какви уроци научихте? Какъв съвет можете да дадете на човек, който още не умее да контролира езика си? Петък 16 март Разширено изучаване: Елън Уайт. Животът на Исус Христос. Стр. ; Притчи Христови. Стр. ; Свидетелства към църквата. Т. 2. Стр. . “Природен закон е нашите мисли и чувства да се укрепват и засилват, когато ги изразяваме гласно. Думите изразяват чувствата. Но е вярно също, че и мислите следват думите. Ако повече говорим за вярата си и се радваме на благословенията, които знаем, че получаваме чрез голямата Божия милост и любов, ще имаме повече вяра и по-голяма радост. Езикът не може да изрази, нито ограниченият човешки ум може да схване, благословенията, които се получават от благодарността за добротата на Бог и за Неговата любов. Още тук, на земята, можем да имаме радост като река, която никога не пресъхва, защото е подхранвана от потоците, изтичащи от Божия трон” (Елън Уайт. Здравно служене). “Думите, които днес произнасяме, ще продължат да звучат дори когато времето приключи. Делата, които извършваме днес, се пренасят в небесните книги - точно както художникът пренася очертанията върху полираната плоча. Те ще определят нашата съдба за вечността – блаженство или вечна загуба и мъчителни угризения” (Елън Уайт. Свидетелства към проповедниците). Въпроси за дискусия:
Дванадесети урок 17-23 март Пътят на вятъра Събота следобед За изучаваме през седмицата: Еклисиаст 11 глава. Стих за запаметяване: “Както не знаеш какъв е пътят на вятъра, нито как се образуват костите в утробата на бременната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко” (Еклисиаст 11:5). Древните гърци вярвали в съдбата . Те смятали, че участта на човека е предрешена от боговете. Тази идея е изразена в Омировата “Илиада”, когато великият троянски воин Хектор казва на съпругата си (която го моли да не се връща в битката, за да не загине): “Никой няма да ме изпрати долу в смъртта против съдбата ми. А съдбата? Никой от живите не я е избегнал - нито смелчак, нито страхливец”. Обаче библейското становище не е такова. Ние не сме играчки в ръцете на студената съдба. Участта ни не е предопределена, освен едно: вечен живот с Исус Христос (Еф. 1:1-11). Божият план е всички да намерим спасение в Него. Точно затова жертвата Му е за целия свят и никой не е изключен. Това, че не всички се спасяват, показва, че човешката съдба не е предварително подпечатана. Нашето бъдеще е открито. Трябва сами да вземаме решения – и те са, които ще определят нашата съдба. Тази седмица ще размислим още върху мъдростта на Соломон, която засяга решенията ни. Като свободни и интелигентни същества, ние имаме правото да вземаме такива. Понякога обаче сме погълнати от събития, неподдаващи се на нашия контрол. Често нещата не са в нашите ръце, но от нас зависи как ще реагираме на тях. Неделя 18 март Да хвърлиш хляба си Еклисиаст 11:1 е бил обект на размишления в продължение на много векове досега. Какво означава “Хвърли хляба си по водата”? Предлагани са различни тълкувания. Традицията казва, че това се отнася за благотворителността. “Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха” (Пр. 22:9). “Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не се криеш от своите еднокръвни?” (Ис. 58:7) Това изглежда доста смислено, особено като вземем предвид ударението, което Старият Завет поставя върху подпомагането на бедните и нуждаещите се. Би изглеждало странно, ако цяла книга за мъдростта не казва нищо за толкова важно учение. Прочетете Второзаконие 15:7-11. Коя е основната идея в тези текстове? Доколко те повтарят вестта от Еклисиаст 11:1 по различен начин? Има много предположения и за Еклисиаст 11:2. Какво е значението на двете цифри там? Ако го разглеждаме в непосредствения контекст на стиха преди него и приемем, че той говори за благотворителността, ударението сякаш пада върху щедростта в даването. В света има толкова много нуждаещи се и бедни. Всички трябва, доколкото можем, да дадем своя дял, защото кой знае какво зло ще дойде, кой знае какъв проблем и страдание ще се появи. Затова трябва да бъдем готови да помагаме, когато имаме възможност. Каквото и да е точното значение на тези изрази, принципът със сигурност е християнски: да се раздаваме, за да помагаме на другите, които са в нужда. Какво е отношението ти към онези, които са в по-голяма нужда от теб? В каква степен си склонен да споделяш това, което имаш, независимо колко е оскъдно? Понеделник 19 март Облаците, дъждът и съдбата Има почти толкова различни тълкувания на Еклисиаст 11:3, 4, колкото и тълкуватели. Ако го прочетем буквално, Соломон говори за природните сили: Ако един облак се напълни с дъжд, той се излива на земята; ако едно дърво падне, тогава то си остава там, където е паднало. Какъв е смисълът? Какво има в стих 4, което може да ни помогне да разберем по-добре смисъла на стих 3? Стих 3 говори за дъжда. В бурята има и вятър, а понякога този вятър събаря дървета. Това са сили, много по-велики и по-мощни от хората. Ако и днес често сме оставени на милостта на природата, колко повече – в миналото? Тогава идеята на Соломон може да се отнася за това как се справяме с природните бедствия, които са извън нашия контрол. Как реагираме? Дали просто седим и наблюдаваме, оставяйки се на волята на слепите сили, или с доверие в Бога и в Неговата любов се стремим да останем верни на своя дълг, въпреки нещата, които не можем да контролираме? Кои са някои от нещата, с които като човешки същества се сблъскваме, и които всъщност са напълно извън нашия контрол? Макар че има сили, по-велики от нас, нищо в този свят не е по-велико от Бога, Който държи всичко със Своята мощ (Евр. 1:3). Затова, независимо от събитията, които ни връхлитат, е изключително важно да помним, че над и отвъд всички тях е Бог, нашият Творец, Който ни обича и се грижи за нас. Ние не сме оставени на сляпата случайност или на студената съдба. Може да идват бури и катаклизми, без да можем да направим почти нищо, за да се защитим. Това, което можем да направим обаче, е да останем верни на Бога, каквото и да се случи. Каталог: MEDIA%20SET -> A.DATA%20SDABG.NET -> PERIODIKI MEDIA%20SET -> За Windows има само един вид архив формат MEDIA%20SET -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: " MEDIA%20SET -> Жак Секвейра вечното евангелие изкупителната Божия любов MEDIA%20SET -> Фактите около възкресението PERIODIKI -> Урок 1 30 декември 5 януари Утре трябва да преподавам: издигане и падане на соломоновия дом Изтегляне 1.15 Mb. Сподели с приятели:
|