Целта на планът за развитие


Публичност и прозрачност при обсъждане, съгласуване и реализация на плана за развитие на Община Бяла. Процедури на партньорство



страница10/10
Дата05.11.2017
Размер1.82 Mb.
#33926
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

.3Публичност и прозрачност при обсъждане, съгласуване и реализация на плана за развитие на Община Бяла. Процедури на партньорство


Основни партньори на местната власт в процеса на подготовка, съгласуване и контрол на плана за развитие са социалните и икономически партньори на територията на общината. Това са представители на организации на работодателите, професионалните съюзи, НПО и други.

Участието на партньорите на всички нива на подготовка, съгласуване и обсъждане, контрол на изпълнението ще гарантира прозрачност, компетентност, ефективност и реалистичност на плана за развитие.

За целите на установяване на стабилно и ефективно партньорство управляващите органи следва да изготвят прозрачни правила за анализ и избор на заинтересованите страни на всяко едно ниво от планирането и изпълнението на общинския план за развитие.

Управляващите органи следва регулярно да предоставят и публикуват информация, предназначена за крайните получатели, за финансираните дейности.

Включването на всички заинтересовани страни в процеса на разработването и изпълнението на плановите документи ще повиши значително тяхното качество и резултатност. На всеки един етап община Бяла ще включва максимален брой партньори, с което цели плана да отразява мненията и потребностите на максимален брой заинтересовани страни в общината. В хода на разработването на плана бяха проведени интервюта и анкетни проучвания с местните власти и представители на стопанския сектор.

Осигуряването на публичност и прозрачност на плановите документи ще премине през следните етапи:



  • Определяне на заинтересованите страни;

  • Оценка на степента на въздействие върху всеки един от тях;

  • Определяне на най-подходящите механизми за консултиране, с оглед на спецификите на общината за постигане на максимален ефект.

Идентифициране на заинтересованите групи ще стане като се оценят следните елементи:

Кои са потенциалните облагодетелствани страни?

Кой може да претърпи неблагоприятно въздействие?

Кой може да повлияе негативно, така че изпълнението на плана да се забави или възпрепятства?

Кой има капацитета и възможностите да подкрепи плана?

Анализ за ролята им ще се направи с помощта на следните въпроси:

Какви са техните очаквания по отношение на средата и политиката?

Какво е предварителното отношение на групите към вероятни промени в средата?

Какви са възможните ползи за заинтересованите страни от включване на техни приоритети във формулираните решения относно разработваната политика?

Кои интереси на заинтересованите страни се засягат от реализацията на отделна цел или цели включени в разработваната политика?

Какви са взаимоотношенията между заинтересованите страни?

Какви ресурси са в състояние или биха могли да мобилизират заинтересованите страни?

Какво е отношението на тези, които взимат крайно решение и реализират плана?

Основните критерии за определянето на механизмите за консултации ще бъдат:

Необходими ресурси;

Крайния резултат, който трябва да се постигне;

Наличие на подходящи условия за реализиране на съответния механизъм;

Характеристиките на самите заинтересовани страни.

Проектът на плана за развитие ще бъде представен за обществено обсъждане и всички граждани и заинтересовани страни ще имат възможност да се за познаят с него и да направят своите мнения и препоръки, които ще бъдат взети в предвид при разработването на окончателния вариант.

Консултациите ще се проведат при правила, основаващи се на принципите на взаимно уважение и доверие, равнопоставеност, прозрачност и публичност, поемане на отговорности, адекватни на правомощията и реалните възможности на местните власти. Разногласията от консултациите ще се отразят в двустранно подписан протокол. Местната общност ще има решаваща дума при взимането на решения, които засягат нейното бъдеще.

Консултациите ще се проведат, за да бъдат обсъдени различните интереси и да бъдат отразени конкретните нужди на различните групи на общността.

Информацията ще бъде оповестена по-рано, така че да може да достигне до максимален кръг от хора и онези, които искат да участват да имат възможност да се подготвят и да се запознаят с предоставените материали. Материалите ще бъдат на разположение на подходящи за това места – във фронт офиса на общината. В местния вестник ще бъдат подготвени и публикувани специални материали. На интернет страницата на общината също ще бъде публикувана информация, но предвид ограничения достъп на местното население до интернет това все още е сравнително неефективен метод за информация и комуникация.

Метода за провеждане на консултации, който ще бъде използван е обществено обсъждане. Целта на прилагането на метода е администрацията да чуе позицията на гражданите по подготвения проект на плана. Именно затова обсъждането изисква документа да е бил представен предварително и да е проведена нужната информационна кампания за запознаване на общността с плана. Въз основа на това ще бъде проведено обсъждане, на което гражданите да зададат своите въпроси, да дадат своята оценка или предложения.

В хода на обществените консултации ще се записва и разглежда всеки коментар или предложение и ще се изготви и публикува резюме на всички коментари и предложения (с индикация от кого са направени) и коментар дали са били приети/ отхвърлени и защо. Това ще даде възможност за истински диалог и ще направи решенията прозрачни и разбираеми за общността.


.4Информационно осигуряване


Осигуряването на информация за плановите документи за развитие е много важно, тъй като качеството на тези документи в много голяма степен зависи от качеството на информацията, която е използвана за разработването им.

Информационното осигуряване предполага използването на различни източници на всички нива на разработване и изпълнението на плана. За разработването на плана за развитие се използва много голямо количество информация събрана от различни източници. Информацията, която се използва за целите на планирането трябва да е:



  • актуална

  • надеждна

  • съпоставима

Актуалната информация гарантира обективна оценка на състоянието на общината. При описването на текущото състояние са търсени данни за последния възможен период. Наличните данни за различните показатели се получават в различни срокове (или в случаите, когато информацията е събирана по конкретен повод) по тази причина годината към която има данни за тях не е една и съща. Това създава известни трудности при анализа, тъй като информацията не е съпоставима. При анализа, екипа разработил плана, е имал в предвид този проблем и е подхождал изключително внимателно с направените изводи при използването на такива данни.

Надеждността на информацията се обуславя от методите за събиране и органите, които са събрали информацията. Методите за събиране на първичната информация трябва да са достатъчно надеждни и да не предполагат натрупването на системни грешки. Институциите от които се използва информация, трябва да бъдат оторизирани за нейното събиране.

Съпоставимостта на данните гарантира обективност при сравняването на общината и протичащи в нея процеси и явления по време и място.

При изследването на някой процеси и явления има различни източници на данни, които дават различни резултати (брой на населението, коефициент на безработица и други). Тези различия се дължат на различните методи, които се използват за събирането на данните. При анализа на данни от този тип е необходимо да се познават тези методологически различия и да се имат в предвид при анализа.

Тези основни изисквания към информацията са осигурени при разработването на общинския план, като с това е постигната обективност на оценката на състоянието на за степента на развитие на община Бяла.

Основните източници използвани за информационно осигуряване разработването на плана са:



  • официални данни на НСИ;

  • информация от национални институции – Агенция по заетостта, Агростатистика към министерството на Земеделието и горите, Институт по океанология на БАН и други;

  • информация от регионални източници – Басейнова дирекция за управление на водите в черноморския регион, РИОСВ Варна и други;

  • информация от местни източници – Общинска администрация, Общинска служба по земеделие и гори – Долни Чифлик, офис Бяла и други;

  • информация събирана по конкретен повод – за целите на общинския план за развитие бяха проведени проучвания сред основните икономически субекти в общината и задълбочени интервюта с представители на общинската администрация и други местни власти.

За осигуряване на съответствие с плановите документи на над общинско ниво при разработването на плановия документ са прегледани и отчетени изводите, направени в следните планови документи на по-високо ниво:

  • Националната стратегия за регионално развитие 2005-2015 година

  • Област Варна стратегия за развитие 2005-2015 година

  • Иновационна стратегия на Република България и мерки за нейната реализация

  • Стратегия по заетостта 2004-2010 година

  • Национална жилищна стратегия

  • Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средни предприятия в България през 2002 - 2006

  • Стратегия за насърчаване на инвестициите в Република България

  • Национална стратегия за околна среда 2005-2014 година

  • Програма за развитие на туризма в община Несебър 2005-2010 година


.5Наблюдение и оценка


Наблюдението и оценката на плана за развитие ще се извършва от постоянна работна група, сформирана със заповед от кмета на общината. Основните задачи на групата са:

  • разработване на едногодишни програми за изпълнение на плана, които трябва прецизно да определят приоритетните проекти за съответната година. Освен определянето на проектите трябва да се определят и основните им параметри: размер на финансирането, източници на финансирането, заинтересовани страни от/ за изпълнението на конкретния проект, срокове за изпълнение;

  • утвърждаване на система от индикатори за наблюдение и оценка;

  • ежегоден отчет и анализ на заложените в системата индикатори, които ще позволява своевременно назначаване на оценка и корекции на плана при необходимост, в случай че стойностите на индикаторите, заложени в системата не следват очаквания си ход;

  • подготовка на провеждането на междинна и последваща оценка;

  • анализ на резултатите от междинната оценка и предложения за корекции в плана за развитие необходимостта, от които е идентифицирана при оценката;

  • анализ на резултатите от последващата оценка;

  • подготовка за разработване на плановите документи за следващия планов период.

В основата на ефективното наблюдение и оценка на общинския план за развитие е разработването на единна и добре балансирана система от качествени и количествени индикатори. Индикаторите трябва да отговорят на няколко основни изисквания:

  • да са съобразени с целите на провежданата политика;

  • да са измерими;

  • да са систематизирани;

  • да са съпоставими.

Индикаторите, които са включени в системата за наблюдение и оценка следва да бъдат измервани поне веднъж на 12 месеца.

Разработването на такава система е предвидено да се направи в периода 2005 – 2007 година, като наред с това е планирано и изграждането на капацитета на местните партньори.

Системата от индикатори трябва да бъде съобразена със съответните нива на изпълнение на плана – мерки, приоритети, стратегически цели. Различните типове индикатори си кореспондират с различните нива на изпълнението. Различните нива индикатори могат да бъдат определени по следната класификация:


  • Изходни индикатори - представят продукта от дейността на програмите. Измерват се във физически или финансови единици. Изходните показатели са отговорност на изпълнителните органи, които докладват за тях чрез системата за наблюдение.

  • Резултатни индикатори – отнасят се до директния и незабавен ефект, постигнат от предприетите мерки. Те представят непосредствените ползи от програмата (или, в изключителни случаи, непосредствените загуби) за преките бенефициенти на мерките, като отчитат промените, настъпили вследствие на предприетите мерки.

  • Индикатори за въздействие - представят последствията от програмата извън преките и непосредствени взаимодействия с бенефициентите. Съществуват две групи индикатори за въздействие. Една първоначална категория от въздействия групира последствията от програмата за преките бенефициенти, които се проявяват или продължават в средносрочен план (конкретни въздействия). Втора категория въздействия със състои от всички последствия, засягащи хора или организации, които не са преки бенефициенти в краткосрочен или средносрочен план.

Основните целеви индикатори за изпълнение на заложените цели са:

  • Нарастване на нетните приходи от продажби на един жител (да достигне до 1.70 в края на периода)

  • Нарастване на равнището на средната работна заплата (до стойности близки до средната за страната)

  • Намаляване на коефициента на възрастова зависимост (до средните стойност за страната)

  • Увеличаване на гъстотата на населението на един квадратен километър (до 30 души/км2)

  • Повишаване на образователното равнище на населението (увеличаване на дела на населението със средно образование за сметка на основно и начално)

  • Увеличаване на заетостта в частния сектор (съотношение заети в частен към заети в обществен сектор 60:40)

Ефективното планиране на регионалното развитие изисква фокусиране на по-голяма внимание върху изпълнението на предвидените мерки, тяхното влияние, както и по-доброто определяне на резултатите, които трябва да бъдат постигнати. Ефикасността на помощта, предоставяна от Фондовете, също така зависи от включването на надеждно оценяване на процеса на програмиране и наблюдение. Оценяването преди, по време и след края на програмите за регионално развитие е съществена част от общите усилия за управление на качеството.

Постигането на целите заложени в плановите документи се извършват с помощта на три типа оценки: предварителна, междинна и последваща.



Предварителната оценка има за цел оптимизирането на разпределението на бюджетните ресурси и подобряване качествата на програмиране. Тя идентифицира и оценява средносрочните и дългосрочните нужди, целите, които трябва да бъдат постигнати, очакваните резултати, околичествените цели, и съгласуваността с други планови документи на по високо ниво. Предварителната оценка има два компонента:

  • оценка на въздействието на плана върху социалната и икономическата ситуация;

  • оценка на въздействието на плана върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда.

Анализът на въздействие върху социално икономическата ситуация на първо място оценява съответствието на определените силни и слаби страни с потенциала на общината, идентифицира потребностите и ги степенува. Оценката осигурява на компетентните власти първоначално мнение по ключови въпроси, свързани с икономическото и социално развитие и доколко стратегическите оси, приоритети и цели са добре дефинирани и постижими. Освен това определя съответствието между потребности, цели, дейности и очаквани резултати и постигнатия баланс между приоритетите на плана и съчетаването им с техния принос към целите на икономическото и социалното сближаване.

Екологичната оценка не е задължителна за общинските планове, но необходимостта следва да се прецени в съответствие с включените проекти. За преценяването на необходимостта ще бъде внесено писмено искане до директора на регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).

При положителна преценка ще се спази следната последователност на изпълнението и:


  • изготвяне на доклад за ЕО;

  • провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, които има вероятност да бъдат засегнати от плана;

  • отразяване на резултатите от консултациите в доклада за ЕО;

  • определяне на мерките за наблюдение и контрол при прилагане на плана;

  • издаване на становище по ЕО;

  • наблюдение и контрол при прилагането на плана.

Междинната оценка има за цел да определи хода на изпълнението на плана за развитие и да предложи съответните корекции във водената политика при негативно развитие на основни процеси. Тази оценка има три основни компонента: оценка на първоначалните резултати от изпълнението, оценка на степента на постигане на съответните цели и оценка на използването на финансовите ресурси и процедурите за управление и наблюдение.

Тази оценка се извършва не по-късно от 2010 г.



Последващата оценка определя цялостното изпълнение на плана за развитие и се осъществява след изтичането на плановия период, като трябва да бъде завършена не по-късно от 31.12.2015 година.

Оценката отчита ефективността и ефикасността на планирането, което ще рече степента на изпълнението на заложените цели и вложените ресурси за постигането им. Тя също идентифицира факторите, допринасящи за успеха или неуспеха на изпълнението на плана, включително по отношение устойчивост и идентифициране на добри практики. Оценката трябва още да определи степента на постигане на целите и на устойчивостта на резултатите, както и общото въздействие на плана. Накрая трябва да бъдат направени изводи и препоръки относно прилаганата политика, за да се подпомогне планирането през следващия планов период.



Оценките трябва да се извършат от независими експерти, които не са участвали в разработването или изпълнението на плановите документи като с това ще се гарантира по-голяма обективност при разработването й.

1 ДВ бр.14 от 20.02.2004 г.

2 Съгласно Закона за регионално развитие

3 Единен класификатор на административно-териториалните и териториалните единици в Република България

4 Указ № 2907 от 5.09.1984 г. за признаване на села за градове и за административно-териториална промяна, Обн., ДВ, бр. 71 от 7.09.1984 г., в сила от 7.09.1984 г.


5 Заповед № РД-486 от 17.04.2003 г. за обявяване на природна забележителност "Белите скали" Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 48 от 23.05.2003 г.

6 Заповед № РД-820 от 23.08.2002 г. за прекатегоризиране природна забележителност "Вековна благуново-горуново-буково семенна гора", землище на село Господиново, община Бяла, област Варна в защитена местност с наименование "Горска барака"

7 http://www.natura2000bg.org/natura/bg/database/cards.php

8 Списък на общините и на населените места, чиито землища попадат във втора зона съгласно Приложение №2 на НАРЕДБА №2 от 24.01.1995 г. за правила и нормативи за териториално устройствено-планиране на Черноморското крайбрежие, обн. ДВ, бр. 16 от 14.02.1995 г., изм. и доп., бр. 24 от 24.03.2000 г.

9 (Старо Оряхово - Обзор) - Дюлино - Оризаре - Каблешково - (Слънчев бряг - Бургас)

10 1970 души население, по данни от преброяването през 2001 г.

11 чл. 9, ал.1, Закон за биологичното разнообразие, обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.

12 чл. 29, ал.1 т.1, Закон за биологичното разнообразие, обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.

13 Брегови участък Черни нос – р. Перперидере (к-г Луна) - Пристанище Бяла, с дамба (в строеж) – Защитен бряг в км – активна защита – 1.25 км, пасивна защита – 0.25 км – общо 1.5 км

14 “Солник” - състояща се от два шахтови кладенеца и захранваща 4 населени места на територията на община Долни Чифлик с общо население над 1400 души

15 Източник: Стратегия за развитие област Варна 2005 - 2015

16 с изключение на малки площи зеленчукови градини в землището на село Попович, по поречието на река Двойница.

17 Общинска служба по земеделие и гори – Долни Чифлик, офис Бяла

18 производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; производство на дървен материал и изделия от него, без мебели

19 Съгласно Закона за регионално развитие.

20 по данни на Националния статистически институт

21 Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в "зависимите" възрасти (по методология на ООН - населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в "независимите възрасти" (от 15 до 64 години). Източник: НСИ, София

22 Населението на 15 и повече години, което е заето или безработно

23 Съотношението между работната сила и населението на 15 и повече години

24 Източник: НСИ, Регистрирани безработни и равнище на безработицата към 31.12.

25 Източник: Агенция по заетостта

26 Източник: Анкетно проучване на бюрата по труда към 30.11.2002 г. на проект PHARE BG 0006.08 “Насърчаване на младежката заетост”, Доклад Изследване на пазара на труда

27 Подобна връзка е установена при редица изследвания на национално и местно ниво, проведени от неправителствени организации, работещи в областта на защита правата на млацинствата.

28 По данни на РИОСВ Варна

29 по данни на Басейновата дирекция за управление на водите в черноморския регион

30 определени със Заповед №РД 970/28.07.2003 г. на МОСВ

31 Дела на национално и областно ниво е изчислен като са премахнати от структурата сградите с централно отопление.

32 Закон за местните данъци и такси




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница