Целта на планът за развитие



страница4/10
Дата05.11.2017
Размер1.82 Mb.
#33926
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

.DЧОВЕШКИ РЕСУРСИ

.1Население

.1.1.Брой и общи демографски характеристики


Графика 15 Разпределение на населението в община Бяла по населени места през периода 2000-2004 година

Източник: ТСБ Варна

Населението на община Бяла към 31 декември 2004 е 3356 души20. Спрямо броя на населението през 1992 г. се наблюдава намаление с близо 13%, като най-силно са засегнати селата Горица и Господиново (намаление на населението съответно с 45 и 35%). Единствено в село Попович населението се е увеличило с 15% за периода.

За периода 2000-2004, тенденцията в динамиката на населението се отличава от общата негативна национална тенденция, като се наблюдава стабилизиране на населението спрямо 2001 г. Прирастът се дължи основно на град Бяла, докато населението в селата остава почти непроменено, с изключение на Горица, където за периода 2002-2004 населението е намаляло с близо 20%.

Средната гъстота на населението (човека/км2) в общината за периода 2001-2004 остава постоянна в рамките на 20 човека/км2. Тя остава по-ниска от средната гъстота на населението в областта.



Графика 16 Съотношение между селското и градското население в община Бяла за периода 2000-2004 година

Източник: ТСБ Варна

Съотношението градско към селско население се изменя незначително като се наблюдава слаба тенденция към намаляване на селското население.

За периода 1992-2004 динамиката на естествения прираст в община Бяла се изразява в негативна тенденция. През 2003 и 2004 г. раждаемостта се запазва на постоянно ниво. Единственото населено място с положителен естествен прираст е Попович, но там също се наблюдава тенденция към намаление. Стойността на коефициента на естествен прираст е над два пъти по нисък от средния за страната (- 5,2 на хиляда).

Графика 17 Разпределение на основни демографски процеси в община Бяла за периода 2000-2004 година

Източник: ТСБ Варна

Наличните данни за коефициента на механичен прираст на населението показват обръщане на тенденцията за напускане на общината като за 2001 г. този показател е – 21 на хиляда, за 2002 г. –3,6 на хиляда, за 2003 г. +5 на хиляда, за 2004 г. +10,4 на хиляда.



Графика 18 Механичен прираст на населението в община Бяла за периода 2000-2004 година



Източник: ТСБ Варна, Агенция Стратегма

Тези данни предизвикаха нуждата от проследяване броя на заселващите се в общината за периода, като данните за възрастовата структура на заселващите се ясно показват, че преобладава групата на младите хора – основно между 20 – 30 години, следвана от възрастовата група на 30 – 39 годишните.



Таблица 10 Възрастова структура на заселилите се в град Бяла за периода 2000 – 2004 година

възрастови групи

2000

2001

2002

2003

2004

средна възраст в групата

брой заселени

средна възраст в групата

брой заселени

средна възраст в групата

брой заселени

средна възраст в групата

брой заселени

средна възраст в групата

брой заселени

20-30

26,85

26

25,31

16

21,41

17

21,22

23

18,87

31

30-39

34,19

31

33,23

13

31,00

4

34,85

13

34,4

10

40-49

44,63

16

42,67

3

46,00

4

43,90

10

44,3

10

50-59

52,00

5

54,86

14

54,50

6

53,60

5

55

5

60+

70,79

14

73,33

6

69,67

6

74,29

7

69,15

13

Средна възраст

40,47

92

41,79

52

38,30

37

37,38

58

36,37

70

Източник: Общинска администрация Бяла, Агенция Стратегма ООД

Наблюдава се и тенденция към снижаване на средната възраст на заселилите се в общината за периода.


.1.2.Население според възрастова структура


Коефициентът на възрастова зависимост21 за общината за 2004 г. е 56,5 и е по висок от стойността на показателя за страната(44,9). Участието на двата компонента е в съотношение 63:37 с превес на населението в надтрудоспособна възраст, което за периода 2002-2004 година се увеличава с около 3%.

Графика 19 Коефициент на възрастова зависимост – съотношение местно национално ниво за периода 2000-2004 година

Източник: НСИ

Тенденциите за периода 2000-2004 показват намаляване на коефициента на възрастова зависимост, като той винаги е по-висок от стойността на показателя за страната. Скоростта му на намаляване е по-висока от тази на показателя за национално ниво.

Графика 20 Коефициент на възрастова зависимост – съотношение до 15 /над 65 години за периода 2000-2004 година

Източник: НСИ

Тенденцията във промяната на възрастовата структура в община Бяла е неблагоприятна за демографското и социално-икономическо развитие на общината. Съотношението на населението на възраст под 15 години към това над 65 години се променя в полза на възрастните.

.1.3.Население според придобита образователна степен


Образователното ниво на населението в община Бяла към 01.03.2001 г. се характеризира със сравнително нисък процент на вишисти (общо 5,2% при средна стойност за страната 13,3%). Със средно образование е близо една трета от населението (27,9%), а с основно 28,8%. С начално и незавършено начално образование са отново близо една трета (29,4%), а 3,0% са неграмотни. Образователната структура на населението в град Бяла следва почти плътно образователната крива на област Варна, като в града е преобладава населението със средно образование. В Горица основния дял население е с основно и по-ниско образование (над 85%), в Господиново населението с това ниво на образование е 73%, а в Дюлино преобладава населението с начално и незавършено начално образование (около 55%), следвано от 26% население с основно образование. Подобна е картината и в село Попович, където, обаче, е и най-високия дял неграмотно население – 14,2%.

Графика 21 Разпределение на населението на община Бяла според образователна структура към 01.03.2001 година

Източник: ТСБ Варна, Преброяване на населението 2001 година

Спрямо разпределението по образование към 1992 г. се наблюдава намаление на населението с основно и начално образование (с около 5%) и увеличение на населението със средно образование (с над 4%) и леко увеличение на населението със висше образование.

.1.4.Население в трудоспособна възраст


Към 31.12.2003 г. в подтрудоспособна възраст са 493 души (15% от населението), в трудоспособна възраст са 1 791 души (близо 55%), а в над трудоспособна възраст са 981 души (30%). Процентът население в подтрудоспособна възраст в община Бяла е съпоставимо с този на национално и областно ниво (около 15,5%).

За периода 2001-2003 е характерно намаляването на населението в подтрудоспособна възраст, като същевременно се наблюдава слабо увеличение на трудоспособното население. Върху броя на трудоспособното население оказва влияние и законодателните промени на възрастовите граници на трудоспособната възраст след 2000 г.


.1.5.Население според икономическата активност


Икономическата активност на населението се определя с коефициента на икономическа активност, който показва степента, в която разполагаемата работна сила22 влага или предлага своя труд за производство на стоки и услуги.

Население в трудоспособна възраст в община Бяла към март 2001 г. е около 52% от общото население на общината. За същия период работната сила в общината е 2 838 души или 85,8% от населението в трудоспособна възраст и 44,6% от общото население на общината. През периода на национално ниво работната сила е била 50,4% от общото население на страната.

Спрямо 1992 г. не се наблюдава изменение в съотношението на населението в трудоспособна възраст към общото население. Работната сила за периода 1992-2001 е нараснала с 4% спрямо общото населени на общината и с 6% спрямо населението в трудоспособна възраст.

Графика 22 Коефициент на икономическа активност към 01.03.2001 година

Източник: ТСБ Варна, Преброяване на населението 2001 година

Към март 2001 г. коефициентът на икономическа активност23 на населението на община Бяла е 51,3% и по-нисък от средния за област Варна (55,8%), но близо до средния за страната за същия момент (49,8%).

Коефициентът на икономическа активност на населението в община Бяла е нараснал незначително за периода 1992-2001 г.

Данните за неактивното на пазара на труда население (или лица, извън работната сила) показват намаление с над 4% за периода 1992-2001 г.

.1.6.Население според етническо самоопределение


Според преброяването през 2001 г. над 77% от населението на община Бяла се самоопределя като българско, 12,7% като турско, над 7% се самоопределят като роми. В сравнение с данните от преброяването през 1992 се наблюдава нарастване на самоопределящите се като турци (с около 2%) и роми (с около 3%). С 1% е нараснал и дела на населението самоопределящо се като “други и съответното намаление на населението, самоопределило се като българско.

Графика 23 Разпределение на населението на община Бяла според етническата принадлежност през 1992 и 2001 година (национални преброявания)

Източник: ТСБ Варна, Преброяване на населението 1992 и 2001 години
Графика 24 Разпределение на населението на община Бяла по население места и етническа принадлежност към 01.03.2001 година

Източник: ТСБ Варна, Преброяване на населението 2001 година

Разпределението на населението по различни етноси по населени места се характеризира със струпване на население от турския етнос в Попович (близо 58%) и Господиново (36%), а на население от ромския етнос в Дюлино (45,6%), Попович (над 18%) и Господиново (6%).


.2Безработица


През периода 2000-2004 безработицата в община Бяла намалява с 12%, като през целия период остава над средната за страната, въпреки че през последните три години превишението е относително малко.24 Абсолютният брой на безработните брой към 31 декември 2004 г. е 221 души.

Графика 25 Равнище на безработица за община Бяла и средната стойност за страната за периода 2000-2004 година

Източник: НСИ

.2.1.Структура на безработицата по пол


Делът на регистрираните безработни жени е динамична величина, но през периода 1999-2003 остава в границите на 48–52% от всички безработни. Във възрастовите групи на безработните жени се наблюдава обезпокояваща тенденция за нарастване близо два пъти на безработните жени между 30 и 34 години. В тази група нараства дела на безработните с работнически специалности. С 10% нараства и дела на безработните жени над 55 години. Тази тенденция се дължи и на промяната на пенсионната възраст през последните години, но изисква и планирането на подходящи мерки за решение на въпроса.

.2.2.Безработица според възрастовата структура


Динамиката на безработицата по възрастова структура показва сравнително слаби изменения на дела на безработните между 30 и 55 години. Обезпокоително е нивото на младежката безработица, която съставлява около и над една четвърт от общата безработица в общината. За периода 1999–2004 делът на безработните до 29 години намалява от 29,2% (1999) до 22,8% (2003), но в края на 2004 отново възстановява стойността си от 2000 г. (27,5%).

Наблюдава се и тенденция за увеличаване на безработните във възрастовите групи, които най-трудно се реализират на пазара на труда. Увеличението в групата над 55 години е над четири пъти.



Графика 26 Разпределение на безработните в община Бяла по възрастова структура за периода 1999-2004 година

Източник: Бюро по труда Долни Чифлик, офис Бяла; Агенция по заетостта

.2.3.Безработица според образователното равнище


Графика 27 Разпределение на безработните на община Бяла според придобитата образователната степен за периода 1999-2004 година

Източник: Бюро по труда Долни Чифлик, офис Бяла; Агенция по заетостта

Категорията на хората с основно и по-ниско образование е основната група на броя на безработните. За пет годишния период се наблюдава намаление с около 7%, което, обаче, видно от данните, не е устойчива тенденция. Въпреки колебанията през отделните години, нивото на безработните със средно образование също остава сравнително постоянно като тази група съставлява около една трета от безработните.

Делът на безработните с висше образование е нисък, като половината от тях са основно с инженерни и технически специалности, около една трета са със селскостопански специалности, а останалите са с икономически, хуманитарни и педагогически специалности. Няма регистрирани безработни с образование в областта на здравеопазването.

.2.4.Безработица според квалификацията


Разпределението на безработните лица по степен на квалификация показва лека тенденция към увеличаване на безработните от групите на специалистите (висше образование) и с работническа специалност (предимно професионално образование). Делът на безработните без специалност (средно, основно и по-ниско образование) намалява в рамките на пет годишния период.

Графика 28 Разпределение на безработните в община Бяла по специалности за периода 1999-2003 година

Източник: Бюро по труда Долни Чифлик, офис Бяла; Агенция по заетостта

Развитието на строителния сектор, предизвикано от нарасналата инвеститорска активност в общината, предполага увеличаване на работните места, за които не се изисква специална квалификация. Безработните в общината могат да се възползват и от близостта на други курорти, в които се разкриват работни места, най-вече град Обзор.

Данните за нивата на безработица25 по месеци дават основание да се счита, че през последните четири години безработицата в община Бяла придобива сезонен характер. Нивото на безработица спада през летните месеци, като най-съществено е намалението през юли, август и септември (2002 г.), с открояващи се минимуми през юли и август (2003 и 2004).

През последните четири години, в рамките на програмите на Агенцията по заетостта и Министерството на труда и социалната политика, през различни образователни квалификационни и пре-квалификационни курсове са минали значителен брой безработни.



Графика 29 Разпределени на безработните в община Бяла завършили преквалификационни курсове според вида на обучението за периода 2001-2004 година

Източник: Бюро по труда Долни Чифлик, офис Бяла

.2.5.Безработица според социални групи


Въпреки, че за периода 1999-2003 делът им от общата безработица е спаднал от 29 до 23%, младите хора в общината (под 29 г.) остават една от основните групи от безработни. Наблюдава се изменение дела на броя на безработните под 19 години и между 20-24. Въпреки рязкото намаление на безработните в групата 20-24 години през 2002, през 2003 се наблюдава пик за целия изследван период (43% от безработните до 29 г.). Безработицата в групата на 25-29 годишните намалява през 2003 и остава на почти същите нива и през 2004 г.

Графика 30 Разпределение на безработните до 29 годишна възраст по пет годишни възрастови интервали за периода 1999 – 2004 година

Източник: Бюро по труда Долни Чифлик, офис Бяла, Агенция по заетостта

Сред населението до 29 години няма безработни с висше образование. Безработните със средно общо и професионално образование са 28%, а над 70% са с основно и по-ниско образование, като 30% от тях – жени. Без специалност и професия са 83% от безработните до 29 години. Над една трета са безработни над 1 година, а над 40% се задържат на трудовата борса до 6 месеца26.

Хората с намалена трудоспособност са със специални нужди по отношение на работните места и вида работа, която могат да извършват. За периода 1999-2003 безработните с намалена трудоспособност се движат между 1 и 3% от общия брой безработни, с еднакво разпределение между тези с работнически специалности и тези без специалност с основно и по-ниско образование.

.2.6.Анализ на човешките ресурси


SWOT таблица 4 Човешки ресурси

Силни страни

Слаби страни

Стабилизиране на броя на населението в общината;

Тенденция за положителен механичен прираст, свързан със заселването на хора в под и в трудоспособна възраст;

Висок коефициент на икономическа активност на населението;

Висок дял на населението със сродно образование;

Тенденция за намаляване на безработицата, която се доближава до средната за страната.


Висок отрицателен коефициент на естествен прираст;

Тенденция към увеличаване на градското население;

Висок дял на населението с основно, начално и незавършено начално образование;

Категорията на хората с основно и по-ниско образование и без квалификация е основната група на безработните.



Възможности

Рискове/Заплахи

Привличане на български и чуждестранни граждани, които трайно да се установят на територията на общината;

Задържане и увеличаване на положителната тенденция на механичния прираст чрез повишаване на качеството на обитаемата среда;

Подкрепа за повишаване на образователното ниво на населението чрез използване възможностите на програми за професионално обучение и обучение през целия живот;

Използване на възможностите на националните програми, предлагащи активни мерки на пазара на труда.



Приток на нискоквалифицирана работна сила, свързан с развитие на строителството;

Нарастване на сезонния характер на икономическата активност;

Трайна негативна демографска тенденция на национално ниво, намаляване на дела на населението в подтрудоспособна възраст.


За периода 2000-2004, тенденцията в динамиката на населението в община Бяла се отличава от общата негативна национална тенденция, като се наблюдава стабилизиране на населението спрямо 2001 г. Прирастът се дължи основно на град Бяла, продължава негативната тенденция за обезлюдяване на селата в общината. Най - силно тя е изразена в село Горица, къде намалението на населението с 45% за периода 1992-2001 продължава, като намалението е с 25% спрямо 2001 г.

Нарастващото в общината, макар и с не голяма скорост, градско население показва, че обезлюдяването на селата се дължи донякъде и на движението на населението към общинския център. Причините за това следва да се търсят в проблемите на икономическото развитие, състоянието както на техническата, така и на социалната инфраструктурата.

За периода 2000-2003 година община Бяла е сред четирите общини в областта с най-високи отрицателни стойности на коефициента на естествен прираст. В същото време, общината, заедно с община Ветрино, променя тенденцията за отрицателен механичен прираст, като за 2003 коефициента му има положителна стойност за първи път в четиригодишния период. Данните за 2004 г. показват устойчивост в тенденцията за заселване на територията на общината, като разликата между броят на заселилите и броя на напусналите надвишава два пъти разликата за предходната 2003 г.

Тенденциите за периода 2000-2004 показват намаляване на коефициента на възрастова зависимост, въпреки, че той е значително по-висок от стойността на показателя за страната. Скоростта му на намаляване, обаче, е по-висока от тази на показателя за национално ниво.

Преобладава населението над 65 години, което се увеличава с около 3% за периода 2002-2004. Анализът на данните на заселващите се в общината показва, че положителният механичен прираст се дължи най-вече на заселване на хора на възраст между 20 – 30 години, следвана от възрастовата група на 30 – 39 годишните. За 2004 г. най-големият прираст, след 16 – 19 годишните, показва групата на хората на 25 – 29 години.

Голяма е вероятността това да са младите, които след завършване на висшето си образование се връщат отново в общината. Това, заедно с данните за 100% заетост на вишистите до 29 години, разкрива привлекателността на общината в очите на младите. За по-голяма категоричност, е необходимо да бъдат изследвани факторите за този процес като благоприятното състояние следва да бъде превърнато в положителна тенденция чрез планиране и изпълнение на необходимите мерки, още повече, че за последните пет години средната възраст на заселилите се в общината се снижава.

Тенденцията за положителен механичен прираст на този етап не може да преодолее отрицателния естествен прираст на населението, но може да бъде направена прогноза, че ако се предприемат мерки за поощряване на този процес може да се говори за тенденция за стабилизиране и леко нарастване на населението на общината в средно срочен план.

Община Бяла се нарежда на трето място след Белослав, Провадия, Бяла по население със средно образование. Почти по-равно се разпределя населението в групите от със средно, основно и начално или незавършено начално образование. Като проблем следва да се разглежда образователното ниво на населението в селата на общината. В голямата си степен хората там са с основно и по-ниско образование. В село Попович неграмотните за 14,2% от населението при 3% средно за общината.

Ниското образователно ниво и сравнително високата раждаемост в населените места, разкрива вероятна връзка между етническия състав на населението и образователното ниво27. Тази вероятност се подкрепа и от факта, че основната част от безработните са с основно и по-ниско образование и без квалификация. При данните от преброяването през 2001 г., които показват струпване на население, самоопределило се като турци и роми основно в селата Попович, Дюлино и Господиново, би могло да се твърди, че голяма част от това население е с ниско образование и като резултат с не особено добър икономически статус. Следва да се отчетат и социално-културните особености на тези групи.

Делът на населението в подтрудоспособна възраст в общината съвпада с този на национално ниво, но продължава да намалява. Коефициентът на икономическа активност населението е по-висок от този на национално ниво, но същевременно делът на работната сила спрямо цялото население е по-нисък.

През периода 2000-2004 безработицата в община Бяла намалява с 12%, като през целия период остава над средната за страната. Основните й характеристики са свързани най-вече с ниското образователно и квалификационно ниво на безработните – над 63% са с основно и по-ниско образование и над 70% са без специалност.

Същевременно броят на безработните с висше образование показва, че в общината е налице човешки потенциал в областта на техническите, селскостопанските и икономическите специалности.

Обезпокоително е нивото на младежката безработица, която съставлява около и над една четвърт от общата безработица в общината. Безработните се разпределят почти по-равно между трите възрастови групи, но е обезпокоителен големия процент в сравнително тясната възрастова група до 19 години.

Наблюдава се и увеличение над четири пъти на безработните в групата над 55 години. Въпреки, че това се дължи на промените в пенсионното законодателство, следва да се планират мерки за подпомагане на възрастовите групи, които най-трудно се реализират на пазара на труда.

Последните три години разкриват влияние на сезонността на някои от основните икономически сектори в общината върху безработицата. Освен сезонната заетост в хотелиерството и селското стопанство, силно влияние вероятно оказва и развитието на строителството на територията на общината и в град Обзор. Свързаните със строителството работни места обикновено не изискват специална професионална квалификация, което е и причината основно ниско образованите и без образование безработни да намират работа през летния сезон. Развиването на тази тенденция би могло да има и негативни последици, доколкото осигуряването на целогодишна заетост на ниско квалифицирани работници е трудно.

Осигуряването на работни места е двустранен процес. Нуждата от персонал в туристическия сектор ще зависи в много голяма степен от вида туристически продукт, който икономическите субекти ще развиват (сезонен или целогодишен), но във всеки случай ще са налице високи изисквания към образователното ниво и професионалните квалификации. В началото на летния сезон 2005 г. беше разпространена информация за липса на квалифицирана работна ръка за сезонна работа в туристическия сектор. Сред мерките, предприети от работодателите по Черноморието беше и “внос” на обучен персонал от чужбина, основно от Русия.

Мащабите на развитие на икономическите сектори(и най-вече туризма) вероятно ще изискват “внос” на квалифицирани кадри от други общини. Това, обаче, е допълващо решение, при прилагането на което следва да се търси необходимия баланс за защита на интересите на местното население. Развитието на икономическия потенциал не е самоцел, а основен инструмент за повишаване качеството на живот на населението в общината в икономически и социален аспект.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница