Целта на планът за развитие
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- .1.2.Пристанищни съоръжения
- .2Водоснабдителни мрежи за питейно-битово водоснабдяване и мрежи за отпадни води
- .2.2.Хидромелиоративни системи
- .2.3.Канализация и пречистване на отпадъчните води
- .3Енергийни мрежи и системи и алтернативни източници на енергия
- .3.3.Алтернативни източници на енергия
- .4Комуникационни системи
- .5Анализ на състоянието на техническата инфраструктура
.BИНФРАСТРУКТУРА.1Транспортна инфраструктура.1.1.Пътна мрежаНа територията на община Бяла са развити автомобилния и водния транспорт. През територията на общината минават три основни транспортни артерии:
Първокласният път І-9 Варна - Бургас свързва Североизточна с Югоизточна България. Пътят свързва общината и с областния център. Превозните средства, идващи от Южна България, могат да навлизат в общината по първокласен път І-9 или през път ІІІ-906 през Дюлино (Дюлински проход). Останалите пътища (IV-90609 Дюлино – Попович и отсечката до село Господиново) са четвъртокласни и обслужват населените места в общината. В проект е и четвъртокласен път IV-90037 – гр.Бяла – с.Ново Оряхово. Общата дължина на пътната мрежа в общината е 51 км. Дължината на първокласните пътища е 17 км или 33,4% от общата дължина. Дължината на второкласната пътна мрежа е 14 км или 27,4%. Дължината на третокласните пътища е 20 км или 39,2% от общата дължина на пътната мрежа. Гъстотата на пътната мрежа в общината е 15,1 км на 1000 жители и 294,8 м/км2, при средни за страната показатели съответно 4,4 км/1000 жители и 332,8 км/км2. Относително голямата дължина на пътната мрежа се дължи на характера на релефа. По отношение на настилките на пътната мрежа, преобладават асфалтовите и трошенокаменните настилки, които за пътната мрежа в общината са в съотношение 73% към 27%. Състоянието на пътните настилки и на пътната мрежа в общината е:
От цифрите се вижда, че качеството на пътно - шосейната мрежа в общината, все още не е задоволително. В лошо и средно състояние са над 50% от пътищата. Главната транспортна артерия, която поема цялото крайбрежно (вътрешно и международно) автомобилно движение с товарен, туристически или друг характер е път І-9. Движението по него е не само с локален характер. Съществен е делът на транзитния поток, породен от това, че този път се явява най-пряката връзка между най-големите черноморски центрове - Варна и Бургас. Същият път е категоризиран и като основен път в Европейската пътна мрежа с означение Е-87 и свързва териториите на Румъния, България и Турция в направление Север - Юг по крайбрежията на Черно и Бяло море. Общата дължина на пътя на българска територия е 365 км, от които 17 км е на територията на община Бяла. Основен проблем за този първокласен път се явява разрастващото се свлачище по посока от морето към пътя. С течение на годините свлачището расте и в момента неговия горен ръб е на отстояние само 150 метра от път І-9. Задължително е продължението ремонта на пътя (LOT) в участъка на територията на община Бяла. Път III-906 започва на територията на община Бяла, преминава в тила на крайбрежната зона и през Дюлинския проход достига Бургас. Той се явява една разтоварваща артерия по отношение на основния път, като поема голяма част от товарното движение и част от туристическия поток. В участъка Бяла - Обзор той изпълнява функциите на отбивен път през летните месеци, когато интензивността на движението по път І-9 е голяма. Съставът на автомобилния поток се формира главно от товарни автомобили. Условията за движение на автомобилния поток не са особено благоприятни. Габаритите на пътя варират от 4/6 метра до 8/14 м, като първите са далеч под изискванията предвид функциите, които изпълняват. В особено тежко състояние е частта от пътя 2 км преди село Дюлино. Също така в незадоволително състояние е и останалата част от разклона за Дюлинския проход – 12 км. За да се използва този второкласен път с цел разтоварване на първокласния І-9, задължително и спешно е необходим цялостен основен ремонт на частта му, намираща се на територията на общината. Независимо от очакванията за нарастване на интензивността на движението, съгласно проучванията и прогнозите направени от Главно управление на пътищата, изчерпване на пропускателната способност на път І-9 в участъка Бяла - Обзор до 2008 година не се очаква, за разлика от съседните участъци от пътя Варна – Старо Оряхово и Слънчев бряг - Бургас, където пропускателната способност се изчерпва съответно през 1998 и 1990 година. Четвъртокласните пътища играят важна роля за интеграцията на отделните населени места в общината. Интензивността на пътното движение към момента е по - малка, в сравнение с тази на останалите пътища, но е възможно нарастване, предвид очакваното силно развитие на туризма на територията на община Бяла. В недобро състояние е целия четвъртокласен път, като особено лошо е състоянието му в частта, попадаща на територията на община Несебър. По този начин движението на транспортния поток е ограничено и са налице предпоставки за ПТП. От особено важно значение е изграждането на четвъртокласния път IV-90037, който ще осъществи крайбрежна връзка на град Бяла местностите “Бяла река”, “Кара дере” и с. Шкорпиловци на територията на община Долни Чифлик, ще допринесе за по-бързото развитие на туристическия сектор в териториите край Черно море и за урбанизирането на района. Местните пътища са от съществено значение за развитието на община Бяла основно в сферата на туризма. Пътя към природната забележителност "Белите скали" се изгражда в момента и трябва да бъде завършен във възможно най-кратки срокове с цел разработването и усъвършенстването на този уникален по рода си туристически продукт. От особено значение е и подобряване състоянието на пътя към яхтеното пристанище като предпоставка за развитието на яхтения и морския туризъм. Извършените проучвания за състоянието и възможностите на изградените понастоящем транспортни мрежи и съоръжения на територията на община Бяла дават основание да бъдат разкрити следните основни проблеми:
.1.2.Пристанищни съоръженияЗа развитие на водния транспорт в залива "Свети Атанас" е изградена кейова стена и малко туристическо пристанище с около 20 места за рибарски лодки и малки яхти и 1 място за по-големи плитко газещи морски съдове - тип "Комета". Пристанището е удобно за обслужване на туристи, но не и за товарни-разтоварни работи. Съществуват два сериозни проблема, по отношение експлоатирането на изградените пристанищни съоръжения. Първият от тях е свързан с насипването на пясък в пристанищната акватория, което е резултат от направените отвори в масивната част на кейовата стена с цел по-интензивен обмен на вода с морето и ликвидиране на неприятните миризми в него. След отвеждане на отпадъчните води (понастоящем зауствани в морето) в ПСОВ "Обзор - Бяла", вероятно неприятните миризми ще намалеят и необходимостта от тръбите за вентилиране на морската вода ще отпадне. Тръбите трябва да бъдат затворени и пристанището почистено от нанесения пясък, с което ще се възстанови проектният му капацитет. Вторият проблем е свързан със засилената абразия на брега срещу кейовата стена. На това място е развито и най-голямото свлачище, намиращо се на общинска територия, което пряко застрашава и първокласен път І-9. Силното влияние на абразията се дължи както на нестабилна геоложка структура, така и на частичното изпълнение на първоначалния проект за брегоукрапване, който предвижда изграждане на допълнителна буна за брегова защита, разположена срещу кейовата стена13. С изпълнение на планираните дейности по строежа, пристанището ще може да изпълнява следните функции: приемане на пътнически хидробус и бързоходни кораби на подводни криле, заставане и извършване на претоварни операции от и на малки търговски кораби с газене до 4,5 метра, дължина до 70 метра и дуейт до 500 тона. Ще бъде изградена яхтена марина, което ще позволи приемането на туристически яхти, включително осигуряване на необходимите условия за техния престой, съоръжаване на кей за катери и лодки, които да обслужват плажната ивица, както и съоръжаване на кей за рибарски лодки. Основните функции, които ще може да изпълнява пристанище Бяла след съоръжаването му, ще дадат условия за развитие на пътническо и търговско корабоплаване, туризъм и създаване на нови 100 работни места. За изграждането на пристанището са разработени идеен и работен проект. .2Водоснабдителни мрежи за питейно-битово водоснабдяване и мрежи за отпадни води.2.1.ВодоснабдяванеОт шестте населени места в община Бяла само село Самотино не е водоснабдено. Село Дюлино е самостоятелно водоснабдено, а останалите са включени към водоснабдителни групи на съседни общини (вж. таблица № 7). Таблица 7 Пространствена организация на водоснабдяването
Източник: Пространствената организация на водоснабдяването показва, че общината е силно зависима от наличието на водни запаси и капацитет на водоподаващите съоръжения, намиращи се на територията на други общини. В най-голяма степен това е община Долни Чифлик, от където се снабдяват с вода основните потребители в общината – град Бяла, село Горица и село Господиново. Водоснабдителната система, с която е свързано село Господиново14 е сред тези, посочени в областната стратегия за развитие като проблемни. Предложената алтернатива е изграждането на водопроводна връзка с деривация “Китка – Варна”. Село Попович се водоснабдява от водоизточници на територията на община Несебър. Степента на водообезпеченост на населението с питейна вода е: за град Бяла - 100%, за село Горица - 72%, за село Господиново - 88%, за село Дюлино 65%, за село Попович - 78%, за село Самотино - 0%. Общо за общината степента е 78%. Водоснабдяването на община Бяла се извършва от ВиК – Варна. Дружеството е с 51% държавно участие. Останалите 49% са разпределени между дванадесетте общини в областта. Дяловото участие на общините се базира на броя на населението, като община Варна притежава 35%. Населените места в общината имат изградени водопроводни мрежи с обща дължина 220 793 м. Разпределението е както е показано в таблицата15 Таблица 8 Сведение за водопроводната мрежа към 31.12.2003 г.
Източник: Подадената вода по години варира значително, което вероятно се дължи както на засушаването, така и на приоритетно задоволяване потребностите от вода на населените места, на чиято територия са разположени водоизточниците. Загубите на вода на територията на общината са около 30-35% и вероятно се дължат на преобладаващите етернитови водопроводи (над 85% при средно за областта 78% етернитови водопроводи). Структурата на водоползване по потребителски групи е динамична, но показва тенденция на нарастване на водопотреблението в битовия сектор за сметка на промишлеността и други потребители. Най-голямо е водопотреблението в групата "други", което включва обществените консуматори, обслужващата сфера и други освободени от заплащане потребители. На територията на община Бяла няма системи за промишлено водоснабдяване. Промишлеността ползва вода от питейния водопровод, като относителният й дял от общото водопотребление е под 30%. Поради липсата на подходящи водоизточници, както и поради спецификата на бъдещото й развитие (преработвателна промишленост, която изисква вода с питейни качества), промишлеността ще продължи и в бъдеще да ползва вода от питейния водопровод, което е взето предвид при определяне нуждите от вода и при оразмеряване на външните водопроводи. Значителна част от подаваните питейни води се ползват за поливане на дворове и градини, за което е необходима условно чиста, а не питейна вода. Липсата на собствени водоизточници, както и очакваното увеличение на ползване на питейна вода, свързано с развитието на курортни комплекси за туризма, предизвиква необходимостта от осигуряване на водоподаването и връзки с водопроводни системи от съседните общини. С Решение на МС, през април 2005 година са отпуснати средства от държавния бюджет за изграждане на водопроводна мрежа за целите на подобряването и увеличаване на капацитета на водоподаването в община Бяла. Обектите, които ще бъдат финансирани до края на 2005 година са: Изграждане на магистрален водопровод “Камчийски пясъци” и главен водопроводен клон град Бяла;
Магистралният водопровод “Камчийски пясъци” ще позволи подобряване на водоснабдяването и на град Обзор. .2.2.Хидромелиоративни системиКъм 1986 година съществуващият поливен фонд на територията на общината се оценява на 1782 дка. Напоявани са чрез помпени станции и водохващания на река Двойница 513 дка в района на село Дюлино, 752 дка в района на село Попович и 1540 дка от язовир Господиново. Понастоящем на територията на общината няма поливни площи16, а от инфраструктурата е останал само язовир Господиново. Язовирът е приватизиран и се ползва за сладководно рибовъдство. .2.3.Канализация и пречистване на отпадъчните водиОтпадъчните води за територията на общината са 80% от полезно използваната вода или 1063 куб.м./дневно, от които най-голяма част - 93% са от град Бяла. Понастоящем само една част от тях се отвеждат с канализационна мрежа. Канализационните мрежи в община Бяла са с ниска степен на изграденост. Канализация има само град Бяла и тя е частично изградена – 70 % от уличната мрежа. Останалите населени места нямат канализация. Всички необхванати с канализационни мрежи населени места и обекти заустват отпадъчните си води в канавки, дерета, поливни ями, директно в морето, като по този начин се замърсяват подземните, повърхностните и морските води. Изградената канализационна мрежа в град Бяла до 2000 година е 5350 м. Над две трети от нея е изградена от каменинови тръби, а за останалата една трета са използвани бетонни. В периода 2000 – 2005 г. е изградена мрежа от PVC тръби с дължина 14 300 м. С мрежата са обхванати над 80 % от източниците на отпадъчни води в град Бяла. Завършването на канализационната система на град Бяла чрез изграждане на главни канализационни колектори ІV и V и довеждащ колектор до пречиствателната станция за отпадни води Обзор - Бяла, цели подобряване състоянието на околната среда в района на Черно море. Пречиствателната станция е разположена в землището на град Обзор, община Несебър. Капацитетът й е 10 х.м /дневно, с което може да обхване около 15 000 еквивалент жители, което е достатъчно за обслужване на градовете Бяла, Обзор и курортните комплекси. Станцията е въведена в експлоатация през 2005 година, като финансирането от Националния Доверителен Еко-фонд бе предназначено за външни доставки на оборудване. Към пречиствателната станция е изградено блок съоръжение, което включва биологично пречистване и дезинфекция. При необходимост към нея биха могли да се включат и отпадните води на село Попович. За ефективното й действие е необходимо да се доизградят и разширят канализационните мрежи, така че да обхванат по-големите източници на отпадъчни води. За останалите населени места не са разработвани проекти за канализация. Тъй като те също са източници на замърсяване, което оказва негативно въздействие върху развитието на крайбрежната ивица и върху състоянието на водите, целесъобразно е да се започне поетапното им канализиране и изграждане на пречиствателни модули. Изграждането на канализационната система в град Бяла, заедно със завършването на ПСОВ и изграждането на "Канализационен колектор по крайбрежна алея град Обзор", финансирани от Националния Доверителен Еко-Фонд, допринася за комплексно решаване на значителен екологичен проблем с отпадните води в региона и ограничаване на здравния риск за населението.
.3.1.ЕлектроснабдяванеНа територията на Община Бяла няма изградени подстанции. Всички селища се захранват от два броя електропровода от подстанция Старо Оряхово, а селищата Дюлино и Попович - от извод от подстанция Слънчев бряг. В общината има изградени 33 броя трафопостове с обща мощност 9815 kVA. Има отредена площадка и е в процес на проектиране възлова ел. подстанция Бяла, която е спешно необходима в предвид бурното развитие на строителството в Бяла и околностите. Връзката на същата ще бъде с въздушен електропровод 110 kV, преминаващ на 6,5 км от град Бяла. Това ще осигури по-сигурно електрозахранване на курортния град и на всички селища около него. От построената вече подстанция ще се изтеглят връзки, които да обхванат в пръстен новоизградените обекти и изградени обекти. Ще бъдат изградени и кабелни връзки на трафопостовете по новите трасета. Община Бяла е включена в приетата Областна програма за енергийна ефективност. Основната цел на програмата е намаляване енергоемкостта на дейностите във всички икономически и обслужващи сектори и административното управление. Основните мерки, които са предвидени за осъществяване на територията на община Бяла са свързвани с намаляване потреблението на електроенергия от обществено - административни потребители, включително уличното осветление. .3.2.Улично осветлениеУличното осветление се захранва от 8 броя касети (УО). Общата дължина на проводник УО въздушна мрежа е 15,7 км. Обща дължина проводник УО кабелна мрежа е 2,6 км. Общ брой осветителни тела е 736. Мрежата УО е от смесен тип, което я прави трудна за обслужване, остаряла стоманена стълбова линия и кабели. Необходимо е изграждането на усукан проводник за УО, който да направи системата независима за обслужване. Касетите УО трябва да се изнесат извън трафопостовете.
В момента всички обществени и частни сгради на територията на общината се отопляват с твърди и течни горива. Значителното повишаване на потреблението на този енергоизточник при развитие на туризма би довело до замърсяване на атмосферния въздух с прах и вредни газове, което ще доведе до нанасяне на вреди и върху околната среда. Използването на природен газ за нуждите на бита и индустрията е изключително перспективно от гледна точка на повишавана на енергийното ефективност и опазване на околната среда. В настоящия момент, обаче, изградените газопреносни мрежи отстоят твърде далече от територията на община Бяла, чийто брой население и индустрия за момента не представляват инвестиционен интерес за лицензираните газопреносни дружества в региона. Кооперирането на Бяла и Обзор в това отношение би допринесло за по-доброто планиране и привличане на инвестиции за газифициране на района в средносрочен план. Повишаването на енергийната ефективност може да бъде постигнато в голяма степен с решаването на основните проблеми на отоплението и осветлението на обществено – административните потребители чрез използването на алтернативни източници на енергия. В Областната програма за енергийна ефективност са предвидени мерки, които за община Бяла включват изграждане на инсталации за топлинно преобразуване на слънчевата енергия за осигуряване на топла вода за ОДЗ и ЦДГ в Община Бяла, и изграждане на "Ветроенергийна система - Бяла за паралелна работа с електрическата мрежа – 1 МW / 2 х 500 КW /."
Инсталираните телефонни постове са недостатъчни както за град Бяла, така и за цялата община, особено в селата Дюлино и Горица. Възможностите за телефонни услуги в тези населени места са доста ограничени като количество и като качество. Районът на общината се обслужва от два вида междуселищна мрежа - за далечен и близък междуселищен телефонен трафик. Мрежата от първия вид е с национален обхват и е изградена на базата на аналогови автоматични централи. Чрез тази мрежа се осъществяват автоматичните международни телефонни връзки. Мрежата за близък междуселищен обхват обхваща територията на Варненска област, като към нея се присъединяват местните АТЦ. Град Бяла се обслужва от възловата централа в Старо Оряхово, на която се явява крайна централа. Интернет достъпа в общината е ограничен на територията на град Бяла. Основен доставчик на услугата е БТК, като се очаква до края на 2005 година. да бъдат осигурени услуги с по-високо качество. Качественият Интернет достъп е от съществено значение за развитие на както на бизнеса, така и на услугите, предназначени за него. Територията на община Бяла е покрита 100% с радио и телевизионен сигнал. Същото важи и за покритие с УKB програми. В селата Попович и Горица няма пощенски станции. Утвърждаването на туризма като приоритет на икономическо развитие в община Бяла изисква съобщителни услуги от качествено различно ниво в сравнение със съществуващото. .5Анализ на състоянието на техническата инфраструктураSWOT таблица 2 Техническа инфраструктура
Степента на изграждане на инфраструктурата е от определящо значение за качеството на живот, за икономическата активност, както и за нивото на инвестиционна активност на територията на община Бяла. Общата оценка на състоянието дава основание да се заключи, че основните инфраструктурни елементи са изградени. Същевременно недоброто състояние и липсата на резервен капацитет за някои от тях, могат да се окажат възпиращи фактори пред социално-икономическото развитие на общината в кратко- и средносрочен план. Въпреки добрата транспортна достъпност на населените места в общината, над 50% от пътната мрежа в общината е в незадоволително състояние, а свлачището в южната част на бреговата ивица представлява непосредствена опасност за първокласния път, свързващ Варна и Бургас. Пътната артерия в тила на общинската територия се нуждае от ремонт и разширяване, за да изпълнява ефективно “разтоварващата” си функция по отношение на товарния транзитен поток, преминаващ през общината. Поради факта, че отсечки от тази артерия се намират на територията на съседни общини е необходимо да бъде осигурена добра координация за изпълнението на необходимите мерки между управите на общините. Необходима е и координация и на ниво областни управи и планови региони по отношение на ремонта и поддръжката на Дюленския проход, който се явява изход на преминаващия транзитен поток и във връзка с изчерпването на пропускателния капацитет на път І-9 в средносрочен план. Пренасочването на транзитния поток през тилната част на общината поражда необходимост от предприемане на мерки за предотвратяване на влошаване качеството на живот в населените места, през които преминава “разтоварващия” път, от гледна точка на запазване възможностите за развитие на алтернативен туризъм в тези части на територията. В настоящия момент, пътищата от четвърти клас имат и голямо значение за туризма, като тяхната важност ще се увеличава. Това е така, защото на сегашния етап връзката "бряг - тил на крайбрежието" е много интересна, поради усиленото усвояване на брега. Същевременно, подобряване на връзката “бряг – тилна част” ще създаде възможност не само за повишаване качеството на живот на населението в селата, но ще бъде основна предпоставка за развитие на туристическа дейност в тилната част, което би позволило и избягването на прекалено високо ниво на урбанизация на бреговата част от територията на общината. Добрата връзка с брега ще намали необходимостта от прекалено гъсто строителсво в крайбрежните райони. Свързването на село Самотино с останалите населени места, чрез изграждането на асфалтов пъ,т също ще предостави възможност за развитие на туризма. Развитието на пристанището на град Бяла за яхтен туризъм дава възможност за предлагане на допълнителни туристически услуги. Наличието на проектна готовност е добра предпоставка за привличане на инвеститорския интерес и създаване на публично - частни партньорства за развитие на обекта. От друга страна, при планиране на инвестициите следва да се вземе предвид засиленото изграждане на подобни обекти по крайбрежието в посока Бургас и по-специално изграждащото се модерно яхтено пристанище в района на гр. Бяла от холандски инвеститори, както и потенциала на този пазар както в национален, така и в международен план. Във тази връзка от особено важно значение е провеждането на рехабилитация и реконструкция на пътна връзка път I-9 (E87) – яхтено пристанище – гр. Бяла. Пътят се нуждае неотложно от провеждане на споменатите мерки, защото такива не са извършвани от неговото построяване. Също така този път има и придобива все по-голямо значени за туризма в района, като единствена артерия водеща до пристанище Бяла. Пристанището е една от забележителностите на гр. Бяла и изобщо за региона. Неговото посещаване е част от редица туристически продукти предлагани в района. Липсата на собствени водоизточници и очакването за повишена консумация, свързано с развитието на туристическия сектор, изискват предприемането на мерки, които ще осигурят захранването с питейна вода в дългосрочен план. Тези мерки са свързани основно с изграждането на магистралния водопровод “Камчийски пясъци”, както и обектите от водоснабдителната мрежа на град Бяла, за чието изграждане са осигурени финансови ресурси. За да бъдат оползотворени възможностите за туризъм е необходимо да бъде осигурено захранване с питейна вода и на село Самотино. Зависимостта от водоизточници, намиращи се извън територията на общината, изисква отново добра координация на планирането и изпълнението на мерките съвместно с управите на съседните общини. Изградената канализационна система на град Бяла и функциониращата ПСОВ Обзор –Бяла, която е с достатъчен капацитет за да поеме обслужването на населението и туристите на община Бяла и град Обзор е добра предпоставка за развитието. Необходими са финансови ресурси за изграждане канализация на селата на територията на общината, за да бъде използван техния капацитет за туристическа дестинация. Нуждата от осигуряване на необходимата инфраструктура, свързана с развитие на туризма и увеличение на туристопотока се отнася и до увеличаване на капацитета на електропреносната мрежа и снабдяването с електроенергия. В тази връзка следва да се предвидят и възможностите за използване на алтернативни източници на електроенергия (вятър). Въпреки осигуреното финансиране към момента, заплахата от възможността за недостатъчност на финансови ресурси от републиканския бюджет за изграждане на необходимата техническа инфраструктура следва да бъде подходящо адресирана, като бъдат използвани по ефективен начин финансовите ресурси на Структурните фондове на ЕС за съфинансиране на инфраструктурни обекти. За това може да допринесе добрата проектна готовност на техническите обекти, осигурено с непрекъсната работа на общинската администрация в тази посока. Каталог: files -> dokumenti dokumenti -> "Хенри Форд", гр. София” одобрявам dokumenti -> Н а р е д б а за пожарна безопасност на територията на община бяла,варненска област dokumenti -> Конкурс за ученици Бъди активен, защити реките! Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||