Целта на планът за развитие



страница3/10
Дата05.11.2017
Размер1.82 Mb.
#33926
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

.CИКОНОМИКА

Обща характеристика на общинската икономика


Излазът на море е един от основните фактори, които формират насоката на развитие на община Бяла. Развитието на туризма и селското стопанство са основните отрасли, които се развиват на територията й. Общината е най-малката по брой население и третата с най-малка територия в област Варна.

Икономиката на общината е с най-нисък дял в областната икономика. В нея се произвежда едва 0,1% от брутната продукция за областта. Делът на останалите макроикономически показатели (приходи от продажби, дълготрайни активи и други) в областната икономика е аналогичен. Характера на икономиката може да се определи като локален. Основните отрасли (хотели и ресторанти и селско стопанство) на общинската икономика, дават едва 8% от брутната продукция на областно ниво.


.1Структура на икономиката

.1.1.Структура по икономически дейности


В общината основно се развиват четири икономически сектора:

  • Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството;

  • Хотели и ресторанти;

  • Преработваща промишленост;

  • Селско, ловно и горско стопанство.

Най-голям е делът на предприятията в областта на търговията и ремонта и техническото обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството. Сравнително голям е и броя на хотелите и ресторантите.

Графика 1 Структура на икономическите субекти (по брой) по сектори за периода 2000 – 2003 година.


Източник: ТСБ Варна

Наблюдава се драстично намаление на броя на действащите в общината стопански субекти през 2003 спрямо 2002 година. Предприятията в областта на Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството намаляват четири пъти, а в групата дейности хотели и ресторанти намалението е три пъти. Най-устойчив е броя на предприятията в преработващата промишленост.

През 2003 година броя на предприятията в четирите сектора е почти изравнен.

Няма предприятия от дейностите строителство и транспорт, които са регистрирани на територията на общината. Предвид действителното осъществяването на строителни дейности, те се извършват от фирми, регистрирани извън територията на общината.


.1.2.Туризъм/ Хотели и ресторанти


Развитието на морски летен рекреационен туризъм е традиционно за община Бяла. Дестинацията Бяла – Обзор е добре позната на по - възрастното поколение българи с развитата си мрежа от детски лагери и почивни станции на държавни предприятия през 70 и 80-те години на миналия век.

След промените в началото на 90-те години, специфичната туристическа група, с която е свързана основната част дотогавашното развитие на туризъм в община Бяла, престава да съществува. Икономическите и социални промени предизвикват изменения както в сферата на образованието и свързаното възпитание и ангажиране на извънкласното време на учениците, така и политиката на предприятията. Промените в икономиката довежда до ликвидация на част от държавните предприятия, а тези, които успяват да оцелеят след процеса на приватизация променят социалната си политика в посока на отказ от поддържане на собствени почивни бази.


.1.2.1.Средства за подслон и места за настаняване.

Данните показват, че съществуващия към настоящия момент капацитет за настаняване е резултат от изграждане на нови средства за подслон през последните години, както и на положени усилия за запазване и възстановяване на част от старата материална база.

Графика 2 Леглови капацитет според местата за настаняване към 2003 година

Източник: Общинска администрация

Местата за настаняване в община Бяла включват семейни хотели, къщи, самостоятелни стаи и бунгала. Всички места за настаняване са съсредоточени в град Бяла и близките му околности. По-голямата част от новопостроените хотели са разположени в близост до морето. Къщите и самостоятелните стаи се намират в очертанията на града, което поради спецификата на неговото разположение, ги прави отдалечени от плажната ивица на разстояние (500 м и повече). Наблюдава се тенденция за разширяване на строителството основно в близост до морето.

Места за настаняване предоставя и къмпинг “Луна”. На територията на общината няма функциониращи туристически комплекси.

Промените в капацитета на базата за настаняване се дължат основно на новопостроените и категоризиране през 2003 и 2004 г. семейни хотели и частни квартири на територията на община Бяла. Основната част, от новоразкритите места за настаняване, обаче, са с категория 1звезда, въпреки, че по данни на експертите от общинската администрация, предоставят по-благоприятни условия и услуги от предвидените за тази категория. За четири годишния период местата за настаняване с категория 1 звезда се нараснали с 1900 броя (или с 53%).

Същевременно се наблюдава тенденция за засилено нарастване на легловата база с категория 2 звезди. Докато делът на двузвездната база в общия дял на увеличените легла за 2003/2002 е бил 8%, през 2004/2003 този дял вече е 27%.

П
очти всички места за настаняване на територията на общината функционират само през активния туристически сезон.

Графика 3 Леглови капацитет според категорията на местата за настаняване за периода 2001- 2004 година

Източник: Общинска администрация

На територията на къмпинг “Луна” е в процес на строителство хотел с капацитет 1600 легла. Очаква се той да бъде от по-висока категория (4 звезди). Очаква се хотела да влезе в експлоатация през 2006 г.

През 2005 г. в границите на град Бяла се развива строителство, насочено към изграждане на жилищни кооперации, чието предназначение е основно за настаняване на туристи през активния сезон.

Изграждането на жилищни комплекси в близост до морето, предназначени за целогодишно обитаване, се предвижда в местностите Кара дере и Бяла река, разположени на север от град Бяла. Общия брой на апартаментите се очаква да бъде около 4000. Вече е променен статута на земеделската земя, върху която ще се извършва строителството и тя е включено в регулационния план на града. За жилищата ще бъда предложени основно на британския пазар.

Същевременно към селата Горица и Самотино проявяват интерес френските инвеститори. Плановете на предприемачите са на територията на двете села да бъдат изградени ваканционни селища, като на този етап са закупени терени за целта.

.1.2.2.Заведения за хранене и развлечения

Категоризацията на места за хранене и развлечения съответства на тази на местата за настаняване. Преобладават заведенията с една звезда. Капацитета им се увеличава през периода 2001-2003 година, но през 2004 година спада на половината от капацитета през 2003 година. Наполовина намаляват и местата за хранене в категория две звезди.

Графика 4 Капацитет според категорията на местата за хранене за периода 2001- 2004 година

Източник: Общинска администрация

Заведенията се основно предназначени за хранене, като за четирите години са категоризирани четири класически ресторанта (2 звезди), един специализиран ресторант (1 звезда), една гостилница и една механа (и двете в категория 1 звезда). Заведения за развлечения като дискотеки, барове, нощни клубове като цяло липсват. Функционира един кафе-аперитив с 12 места.

Преобладаващата част от заведенията за хранене функционират през активния туристически сезон.


.1.2.3.Спортни и развлекателни съоръжения

На територията на общината функционират общо пет басейна, от които четири открити в места за настаняване и един закрит, намиращ се в сградата на ОУ “Отец Паисий” град Бяла.

Зала за спорт е изградена в един от хотелите, а в три от местата за настаняване има тенис кортове. След ремонт функционира стадион в централната честа на град Бяла. В непосредствена близост до централния плаж на града е изградена и работи водна пързалка.

В начална фаза е изготвянето на проект за изграждането на Аквапарк в град Бяла. Инвестиционното намерение е изразено от американска компания, която възнамерява да използва естествената даденост на релефа в центъра на града и да построи атракцион от нов тип на територия от над 120 дка, включващ в себе си и стадиона, намиращ се в непосредствена близост. Очаква се стойността на инвестицията е около 10 млн. лв. Избраният терен е общинска собственост и предстои да бъдат обсъдени вариантите за участие на общината в инвестиционния проект.

Проявен е инвеститорски интерес към изграждане на голф игрище и спортна конна база на територията на общината, но към момента дейностите са в проучвателната си фаза. Изграждането на голф игрище е заложено в ТУП на град Бяла, а това на конната база е включено в ТУП на село Горица.


.1.2.4.Специализирани форми за туризъм

Природните и антропогенните дадености на община Бяла са благоприятни за развитието на специализирани форми на туризъм.

Към момента е изграден само един туристически обект, свързан с развитието на селския туризъм. В село Дюлино е създадена възможност за посещение на селска къща. Предлаганите атракции са свързани с пресъздаване на автентични обичаи и конна езда.

Екоуризмът все още предстои да намери своето място за разнообразяване на формите за туризъм, предлагани на територията на общината. На първо място за тези цели следва да се подобрят възможностите за достъп до природната забележителност “Белите скали”. Изграденият и работещ демонстрационен център, свързан с този обект, ще подпомогне изготвянето на подходящи информационни материали.

Очаква се през втората половина на 2005 г. да стартира дейността по проект “Развитие на екотуризма в община Бяла”, който е одобрен за финансиране от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда. По проекта предстои да се изградят две екопътеки, едната от които ще преминава през село Дюлино.

Благодарение лозарство в общината съществуват добри възможности за развитие на “винарски” туризъм. Основите са положени от собствениците на винарска изба "Шато Полихронов", към която е изградена и дегустационна.

.1.2.5.Услуги, свързани с туризма – туроператорска дейност, търговска мрежа, здравно обслужване

На територията на общината за периода 2000-2003 са издадени две лиценза за туроператорска дейност. Развиващата такава дейност фирма притежава и собствена леглова база на територията на общината.

Търговската мрежа на територията на общината задоволява потребностите на постоянното население на общината и нейни услуги за момента не са специално насочени към обслужване на туристическия поток.

Здравното обслужване в общината поема нуждите на населението й. Няма обслужващи звена или лекарски практики, разкривани специално за обслужване на туристи в активния туристически сезон. До този момент преобладаващата част от туристите са български граждани, което предполага, че те са включени в системата на здравното осигуряване и при определени условия могат да ползват здравни услугите в общината. Не е изпълнявано, обаче, проучване на нуждата от разкриване допълнителни кабинети и здравен персонал през летните месеци.

Охраняването на плажните ивици се извършва там, където те са отдадени на концесия. Тъй като към три от плажовете не е проявен интерес от страна на концесионерите, неохраняемите плажове следва да бъдат снабдени с указателни предупредителни табели на различни езици. Дискусионен е въпроса, обаче, доколко тези мерки са достатъчно ефективни.


.1.2.6.Информационно обслужване на туризма

Информационното обслужване на туризма представлява добре организирана и координирана система, която предоставя възможност на туристите, намиращи се извън общината или държавата, да идентифицират общината като туристическо място, да получат интересуващата ги информация по възможно най-удобния за тях начин, както и да закупят определен туристически продукт.

В тази система следва да бъдат включени всички заинтересовани организации, които могат да участват в подготвянето, предаването или разпространението на информация и туристически продукт. Тази информационна система стои и в основата на подобряване на маркетингова позиция на общината като туристическа дестинация.

Към момента, с участието и подкрепата на общинските власти функционира Съвет по туризъм. През 2004 година е създаден туристически информационен център, който се стопанисва от сдружение с нестопанска цел “Съвет по туризъм, търговия и услуги”.

Присъствието на община Бяла като туристическа дестинация в информационното пространство е ограничено до представяне на обща информация на интернет страницата на общината (www.byala.org), интернет страницата на Асоциацията на Българските Черноморски общини, чийто член е общината (http://www.ubbsla.org). Информацията на страницата на общината се актуализира редовно с помощта на общинската администрация. Информация за конкретни места за настаняване може да бъде намерена в различни български интернет туристически портали.

В рамките на предвидения за изпълнение проект “Развитие на екоторузма в община Бяла”, се предвижда да бъде изготвена интерактивна карта за изградените маршрути и публикуване на интернет страница с описание на всички природни, културно-исторически места и информация за предлаганата база от хотели и ресторанти в общината, включително изготвяне на рекламни брошури.

Към настоящия момент, обаче, няма изградена и координирана система за продажба на дестинацията като цялостен туристически продукт както на българския, така и на международния пазар.


.1.2.7.Пазарен сегмент на предлагания туристически продукт

Анализът на съществуващия туристическия поток в община Бяла е изготвен въз основа на информация, предоставена от общинската администрация.

Броят на реализираните нощувки за периода 2000 – 2004 година е относително постоянен, като наблюдаваните годишни колебания са в рамките на 15 до 20%. За разглеждания четиригодишен период най-много нощувки са реализирани през 2003 г.

Нощувките, реализирани от българските туристи съставляват над 2/3 от общия брой реализирани нощувки. Наблюдава се тенденция на слабо (в рамките на 5 до 6%) намаляване на нощувките на чуждестранни туристи.

Графика 5 Разпределение на реализираните нощувки по критерия български- чуждестранни туристи за периода 2001 – 2004 година

Източник: Общинска администрация

Общият брой туристи, посетили общината, нараства с около 10% за периода 2001-2003, но през 2004 г. отново се връща на първоначалните нива. Данните показват, че делът на нощувките, реализирани от чужденци за 2003 и 2004 г. остава сравнително постоянен, докато през последната година намалява дела на нощувките, реализирани от български туристи.

Чуждестранните туристи през последния сезон са предимно от Чехия, Германия, Великобритания и Полша. Средния престой на туристите в град Бяла е 5 дни. Данните не позволяват да бъде направено сравнение на дължината на престоя на българските и чуждестранните туристи.

Данните за събраните туристически такси показват покачване на дела на таксите, събирани от български туристи. Следва да се отбележи, че е трудно въз основа на тази информация да се прави задълбочен анализ, предвид трудностите по контрола и събирането на туристическите такси.

Тъй като не е извършвано проучване на общите разходи на туристите, почивали в община Бяла, липсват данни за обема и структурата на разходите, които туристите правят в общината.

Община Бяла разполага с плажна ивица, която е разделена на 8 концесионни части – плаж “Бяла – Кара дере”, плажове “Бяла – централен I, II, III, IV и V”, плаж “Бяла – Чайка” и плаж “Бяла – юг”. След провеждане на процедурите за отдаване на концесия на морските плажове през 2005 г. не са отдадени на концесия три от участъците - “Бяла – централен ІІІ”, “Бяла - Чайка” и “Бяла - юг”.


.1.3.Селско, ловно и горско стопанство


Селскостопанския фонд на общината е 6270,9 ха и заема 38,8% от територията на общината, което е значително под средния дял за областта (59,5%) и за страната (52,1%).

Годната за обработване земя на територията на община Бяла е 5970 ха. Към 2001 година собствеността върху нея се разпределя както следва: държавна – 650,0 ха, частна – 4900,0 ха. Съгласно справка за баланса и структурата по землища на Областната Дирекция “Земеделие и гори”17, към 27 декември 2004 г. държавния поземлен фонд в общината възлиза на 271,8 ха. Селско стопанския фонд (или годната за обработване земя) се разпределя в землищата на населените места както следва:



Таблица 9 Баланс и структура на земята по землища към декември 2004 година

Землища

ССФ,

ха

ДПФ,

ха

Фактически обработвани земеделски земи,

ха

Пустеещи земеделски земи 2004,

ха

Пустеещи земеделски земи април 2005,

ха

Бяла

3269

10,0

993,8

1920

1867,0

Горица

578

5,7

18,2

518

492,6

Господиново

703

42,1

123,6

433

493,0

Дюлино

541

15,8

251,1

130

176,0

Попович

736

198,2

211,2

525

483,8

Самотино

143

0

0

142

142,0

Общо

5970

271,8

1597,9

3668

3654,4

Източник: Общинска служба по земеделие и гори – Долни Чифлик, офис Бяла

Основите земеделски площи на общината, намиращи се в равнинната чест на територията са разположени в землищата на Бяла и Попович, като заедно съставляват две трети от годната за обработване земя. Земеделската земя в землището на Попович се намира в близост до река Двойница, което осигурява възможности за развитие на поливно земеделие. Част от земята в землището на Бяла също може да се използва за поливно земеделие благодарение на язовир Господиново.

Делът на пустеещите земеделски земи в общината е един от най-високите в цялата област. Почти 70% от годната земеделска земя не се обработва. Най-висок е делът на пустеещите земи в землищата на Самотино (почти 100%), Горица и Попович. Отношението обработвани към пустеещи земи е в полза на първото само в землището на село Дюлино. Около 60% от земеделската земя в землището на Бяла също не се обработва. Това, в голяма степен, вероятно е свързано с увеличеното през последните три години на търсенето на земя в близост до морето с цел строителство. В повечето случаи става дума за продажби на земеделска земя с променен статут или с предстояща промяна.

Горския фонд е 8944,9 ха и заема най-голяма част от територията на общината – 55,2%, като 99,5% от него е държавен фонд. Най-голям дял от горския фонд има в землището на село Господиново (34,2% от горския фонд на общината).

Устройството и стопанисването на горския фонд се извършва от Държавно лесничейство (ДЛ) “Старо Оряхово”, със седалище в съседната община Долен Чифлик. В община Бяла са обособени два технически участъка (ТУ): Бяла (седалище - село Горица) и Горска барака (седалище - м. Горска барака). На практика общинската администрация не упражняват никакъв контрол върху мероприятията по ползването, възстановяването и опазването на горите. Горските ресурси на територията на общината са важен природен потенциал за развитието на ловен туризъм и дърводобив.

Анализът на структурата на селскостопанската продукция и очертаните тенденции в развитието на растениевъдството определят като водещи подотрасли лозарството и зърнопроизводството с 29,4% и 21,9% в структурата на селскостопанската продукция. От зърнените култури се отглеждан пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, еспарзета, грах, репко. Около 95% от земята е частна. На територията на общината функционират четири земеделски кооперации. Две в землището на град Бяла и по една в селата Дюлино и Попович. През последната селскостопанска година 54% от засетите площи са есенници като 80% от тях е пшеница, от пролетниците 77% е дела на слънчогледа. Почти 100% от площите са третирани с хербициди и наторявани, което ще подобри техните добиви. Основната потребителска кооперация, която развива дейност в землището на град Бяла стопанисва над 60% от обработваемата земя в общината.



Лозарството е селскостопански подсектор с традиции в община Бяла. Основната част от съществуващите към момента лозови масиви са създадени в началото на 80-те години на миналия век. Поради този факт, възрастовата структура на лозята е неблагоприятна - над 50% от тях са на възраст около и повече от 20 години. Преобладаващи са белите винени сортове. Насажденията, обаче, не са поддържани, особено в периода на възстановяване собствеността на земеделските земи, което е довело до спад в произвежданата продукция.

Към настоящия момент основните поддържани лозови масиви се намират в землището на Бяла – 273,7 ха, от които почти 268 ха винени сортове и само 4 ха десертни. От винените сортове са застъпени най-вече димят, който е характерен за района, в по-малка степен мискет, памид и ркатицели. Отглеждат се и масиви с мерло.

В основната си част лозовите насаждения се доближават до пределната си възраст, поради което за да бъде запазена тази част от селското стопанство, е необходимо те да бъдат подновени. След възстановяване на собствеността върху земеделските земи се забелязва активност от собствениците по възстановяване на трайните насаждения. В началото на 2000 г. са създавани около 12 ха нови лозя с високо качествени винени сортове. Към април 2005 г., обаче, данните сочат само за 1,5 ха винени и 0,3 ха десертни млади (неплододаващи) насаждения. Това е около 0,5% от всички съществуващи лозови масиви.

В землищата на селата Господиново и Горица също има лозови насаждения, съответно 48,4 ха и 18,4 ха. Основната част от насажденията в Господиново не се поддържа.

Няма данни за проекти в областта на селското стопанство, и по-специално на лозарството, осъществени с финансовата помощ на Програма САПАРД. Същевременно процесът на регистрация на земеделските производители, от който зависи и финансовата помощ, до която земеделските стопани ще имат достъп след присъединяването на страната към ЕС, протича бавно и неефиктивно. Към края на 2004 г. в общината са регистрирани само 34 земеделски производители.

Традиционното за общината лозарство е съпътствано и от развитие на винопроизводството. Шато Полихронов разполага с изградена модерна база за винопроизводство с дегустационна.



Овощните насаждения заемат 3,7% от трайните насаждения в общината. Най-голям дял заемат масивите засадени със сливови дръвчета , намиращи се на територията на Попович. Има неголеми насаждения от ябълки и праскови, като в землището на Дюлино са направени нови насаждения от 2,5 дка праскови.

От трайните насаждения ягодите са били традиционна култура, особено в землището на Дюлино, но към настоящия момент няма насаждения с икономическо значение.

Условия за развитие на зеленчукопроизводството има в землищата на Попович и Бяла, поради възможностите за напояване, които осигуряват река Двойница и язовир Господиново. През 2004 г. с помощта на Програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост” в Попович на площ от 3 дка общинска земя е създадена зеленчукова градина, за обработването на която са наети 10 души безработни. Продукцията е предназначена за детските градини в Попович, Господиново и Бяла и дома за възрастни хора с увреждания в града.

В животновъдството преобладават свиневъдство, овцевъдството и козевъдство, но производителността и добивите (на мляко например) не дават основания за конкурентно производство и то основно е предназначено за индивидуално потребление.

Отглеждането на селскостопански животни в очертанията на град Бяла, обаче, предизвиква проблем, тъй като е несъвместимо с предоставянето на качествени туристически услуги през летните месеци. Следва да се намери подходящ и защитаващ интересите на заинтересованите страни начин за да бъде разрешен този проблем. Подобно решение би могло да се търси в извеждането на животните извън града през летните месеци.


.1.4.Производство


Предприятията от преработващата промишленост показват рязък спад в показателите си през 2001 спрямо 2000 година, след което запазват устойчиво своя дял в общинската икономика. Основно направление в преработващата промишленост, което се развива на територията на общината е производството на храни и напитки.

Други промишлени дейности, които се развиват в общината, са дърводобив и дървопреработка, както и обувна промишленост, но дейността на тези фирми е почти затихваща. Това са основно малки предприятия и цехове, с изключително ограничен пазар. Териториалната концентрация на предприятията е в град Бяла, което е сериозен проблем за заетостта на селското население извън активния за туризъм и селско стопанство сезон.

На този етап заетата в промишленото производство работна сила е ниско квалифицирана. Производството би могло да се развие като направление, което да компенсира сезонния характер на основните за общината сектори селско стопанство и туризъм.

Възможност в тази посока предоставя стартиралия с чуждестранни инвестиции през 2004 година проект за изграждане на мебелна фабрика на територията на общината. С предвидените работни места фабриката ще осигури заетост на местното население.

Предприятието ще започне да функционира през 2005 година, като след първата година се очаква да работи с 50% от капацитета си и до края на втората година да достигне максималната си заетост. По отношение на работната ръка се планира да стартира с 20 души персонал, а при достигане на максималния капацитет през 2008 г. заетите да достигнат до 48 души. Очакваните общи работни места представляват около 22% от безработните в общината за 2003 година.

Новите технологии, които ще бъдат използвани в производството на мебели, обаче, изискват работна ръка с образование и съответстващи професионални квалификации. Намерението на инвеститора е да наеме предимно млади хора, които ще бъдат обучавани на място в процеса на работа, поради липсата на подходящи образователни институции, които да подготвят кадри с необходимата квалификация.

Инвестицията разкрива възможност за създаване на целогодишна заетост предимно за младите хора в общината, но предвид характеристиките на преобладаващата група безработни и новите технологии, които ще бъдат използвани в производството, за целта трябва да бъдат разработени мерки за повишаване на тяхната професионална квалификация.

.1.5.Търговия и услуги


Отрасълът е ориентиран предимно към задоволяване потребностите на постоянното население на общината. Поради свиващото се вътрешно потребление и търсене той изживява определени трудности. Отрицателно влияние оказват също намалената платежоспособност на българските туристи и намалелият брой на чуждестранните туристи. Същевременно е налице потенциал за развитието му - особено на услугите, насочени към туристическия сектор, при условие, че туризмът като цяло постигне ускорено развитие. Съществуват възможности за увеличено предлагане на изделия на занаятчийството и произведения на изкуството.

.1.6.Строителство


Строителството не се развива като икономическа дейност от фирми регистрирани на територията на община Бяла. Потенциал за развитие на дейността има поради динамично изграждане на инфраструктурата в общината и плановете за инвестиции в изграждането на курортни комплекси и жилищни сгради. Строителството на обектите към настоящия момент се извършва от фирми регистрирани във Варна и София.

.1.7.Структура на икономическите субекти по брой заети и по сектори


На територията на община Бяла към края на 2004 година функционират само микро и малки предприятия. Броя на малките предприятия се запазва постоянен за периода 2000 – 2003 година, а броя на микропредприятията за този период намалява с повече от три пъти.

Графика 6 Разпределение на предприятията в община Бяла според броя на заетите в тях за периода 2000 – 2003 година

Източник: ТСБ Варна

Заетите в микропредприятията са 50% от всички заети през 2000 година и намаляват до 33% през 2003 година. Броя на заетите в общинската икономика за периода намалява, като спадът средногодишно е с 33%.

Приходите от дейността се генерират предимно от малките предприятия като техния дял е 54-56% за периода 2000-2002 година, но достига 71% за 2003 година. Те осигуряват и по-голямата част от работните места в общината, делът на наетите в тях е около 50% за периода 2000-2002 година, през 2003 година достига 67%. Оценките показват, че малките предприятия развиват своята дейност в секторите: преработваща промишленост (3), хотели и ресторанти (2) и селско стопанство (1).

Микропредприятията показват по добри тенденции от малките предприятия само по стойността на дълготрайните си активи. Намаляването на стойността на ДМА показва амортизиране на старите производствени мощности и липса на инвестиционна политика, което в дългосрочен аспект може да се окаже негативен ефект. Микропредприятията, които остават на пазара закупуват нови активи, което показва известно стабилизиране и възможности за развитие на дейността им.

.2Заетост и благосъстояние на населението


Наетите по трудово и служебно правоотношение в община Бяла за периода 2000- 2002 година са относително постоянна величина. Нарастване от 11% има за периода 2002 – 2003 година, като това се дължи на наетите в обществения сектор. Наетите по трудово и служебно правоотношение за 2001 година са 23,9% от населението в трудоспособна възраст, за същата година според данните от националното преброяване заетите в общината са 46,3% от населението в трудоспособна възраст. Голямата диспропорция се дължи на спецификата на отраслите, които са най-силно застъпени в общината – туризма и селското стопанство и където е най-силно застъпено самонаемането.

В секторно отношение преобладава дела на наетите от дейности, предоставяни от обществения сектор, като най-голям брой заети има в областта на образованието. Делът на наетите в обществения сектор варира в границите 52-65% за различните години, като най-високата стойност се постига през 2003 година. От дейностите, доминирани от частния сектор, водеща роля по брой наети има преработващата18 промишленост. Наетите в селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството са съответно на второ и трето място.

Делът на заетите в селското стопанство е от голямо значение, тъй като той е основен критерий за определянето на общината като район за целенасочено въздействие от тип изостанал селски район19. Данните, получени от НСИ показват, че 41,9% от населението в община Бяла са заети в селското стопанство. Това ще даде възможност за бъдат използвани финансови ресурси от Европейските структурни фондове и Европейския селскостопански фонд за развитие на селските райони за плановия период 2007-2013.

Графика 7 Разпределение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по сектори от икономически дейности за периода 2000-2003 година

Източник: ТСБ Варна

Не може да се очертае ярко изразена тенденция в броя на наетите по сектори за последните години. Забелязва се по-съществен спад на наетите в някои сектори, като търговия и ремонт и хотелиерство, за последната година. Структурата на наетите по сектори за периода 2000 – 2003 година не се променя.

Средно годишната заплата в общината е 75% от средната за страната. Докато в обществения сектор се доближава до средните равнища, то в частния сектор тя е едва около 55% от средната за страната.



Графика 8 Средна годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение по сектори от икономически дейности за периода 2000-2003 година

Източник: ТСБ Варна

Най-ниска е средната годишна работна заплата в селското стопанство, като бележи слаба тенденция на нарастване. Възнаграждението в сферата на хотелиерството и ресторантьорството е сред най-ниските в началото на периода, но бележи тенденция на растеж и достига стойности близки до средната работна заплата за страната през 2003 година.

Съотношението на заплатите по сектори следва съотношението на заплащане по сектори на национално ниво. Доминирането на местната икономика от сектори, които и на национално ниво подържат по-ниски нива на средна работна заплата, определя по-ниската средна годишна заплата за общината. Това е особено силно изразено в частния сектор.

Съотношението на равнището на средната работна заплата за последните три години към средната за страната е един от критериите за включване на общините в като район за икономическо въздействие от типа изостанал селски район. Общината подържа по-ниска средна заплата от средната за страната за последните три години, с което отговаря на този показател.

.3Средни (основни) икономически показатели


При средни стойности за страната по този показател 10,91 хиляди лева за 2003 година, за общината той е 1,02 хиляди лева за същия период. Това показва десет пъти по-ниско ниво на благосъстояние на общината в сравнение със средното ниво в страната.

Средногодишния темп за страната по този показател бележи тенденции на растеж с 13,4% последните три години, докато за общината той е едва 2,3%, като за последната (2003 г.) година бележи спад спрямо 2002 година.

По отношение на подпомагане на регионалното развитие, показателят нетни приходи от продажби на предприятията на един жител, също така, се използва за определяне на районите за въздействие от тип изостанал селски район. Показателя нетни приходи от продажби на един жител трябва да бъде под 70 на сто от средния за страната като критерий за включване на общината като изостанал селски район. Общината изпълнява този критерий.

Графика 9 Съотношение на нетните приходи от продажби национално, общинско ниво за периода 2000-2003 година

Източник: НСИ

Брутната продукция, произведена в общината бележи леко нарастване през последните две години. В структурно отношение през 2000 година основния дял (36,6%) се пада на преработващата промишленост, но през 2001 година стойността на брутната продукция в отрасъла рязко спада. В останалите сектори с изключение на селското стопанство също се наблюдава спад в обема на брутната продукция. При селското стопанство се наблюдава постоянен ръст като обема на брутната продукция е нараснал три пъти през 2003 година спрямо 2000 година. Делът на селското стопанство е нараснал до 51% процента от общата брутна продукция за общината. Делът на брутната продукция на хотелите и ресторантите е 8% за 2003 година.

Показатели, отразяващи състоянието на фирмите в общината не дават ясно открояващи се тенденции на развитие на фирмите. В секторно отношение също не се забелязват ясно изразени тенденции във времето или силно изразено в структурно отношение доминиране на един или друг отрасъл. Максималните стойности на печалбите са реализирани за различните години в различни сектори.

Стойността на дълготрайните активи на предприятията от общината, с изключение на селското стопанство, рязко спадат през 2003 спрямо 2002 година. Най-силно изразен е този спад в областта на преработващата промишленост.

Разходите за придобиване на дълготрайни активи и стойността на придобитите активи нарастват за периода 2000 – 2003 година, но тенденцията не е устойчива за целия период. Увеличението на разходите за придобиване на ДМА за 2001 спрямо 2000 година е 4,4 пъти, а 2003 спрямо 2000 година е нараснало до почти седем пъти. Увеличението на стойността на придобитите ДМА за 2003 спрямо 2000 година е 3,7 пъти, което е индикация за инвестиционна активност у местните предприятия.

Графика 10 Съотношението между разходи за придобиване и придобити ДМА в община Бяла за периода 2000-2003 година

Източник: ТСБ Варна

.4Основни проблеми на бизнеса


За целите на общинския план за развитие беше проведено проучване сред основните икономически субекти в общината. В хода на изследването са търсени оценки за степента на развитие на основните стопански субекти, плановете им за развитие, основните трудности които изпитват, възможностите на общината да подпомогне тяхното развитие.

Въпреки добрите темпове, с които се развива подобряването и изграждането на инфраструктурата на общината, представителите на бизнеса определят като основен проблем невъзможността на общината да я изгражда с темпове, които да ги удовлетворят. Поради специфичните изисквания и нуждата от сериозен инвестиционен ресурс, за доизграждането на инфраструктурата е необходимо за бъдат привлечени външни инвестиции.

Голямата част от предприятията в общината, които бяха обект на изследване, оценяват развитието си позитивно и планират разрастване на дейността си. В дейностите свързани с туризма, разширенията се предвиждат както по отношение на легловата база, така и в насока на предоставяне на нови услуги и развлечения. Реализирането на подобни инвестиционни намерения ще доведе до увеличаване на работните места и респективно на заетостта в общината.

Много сериозен проблем пред предприемачите на територията на общината е квалификацията на работната сила и мотивацията и за работа. Дейностите, които се развиват, ще поставят все по-високи изисквания към човешките ресурси, с които разполага общината. Това налага планирането на сериозни мерки в тази насока, за да бъде използван потенциала на свободната работна ръка в общината. По този начин ще бъде осигурено “включването” на населението на общината в процесите на очакваното икономическо развитие, което е и основна цел на планирането.


.5Развитие на клъстери за предоставяне на услуги


Изграждането на връзки между общини, които имат еднакви структурно определящи отрасли и укрепване на връзките между отраслите в конкретната община, позволява постигането на по-висок растеж. Особеностите на община Бяла позволяват да се търси както изграждане на обединения между общини, които имат излаз на Черно море и за които морския туризъм се очертава като основна индустрия, така и между различните отрасли в общината. Развитието на селското стопанство, като водещ отрасъл в общината, може да се бъде насочено и към обслужването на нуждите на туризма. Двата сектора могат да се обвържат и с развитието на хранително вкусовата промишленост, която да използва суровини от селското стопанство и предоставя продукция необходима за задоволяването на потребности на туризма.

Развитието на туризма дава възможност да се развият много спомагателни услуги, които да обслужват туристическия поток. Инвестициите в развитие на икономически дейности, свързани с предоставянето на услуги изискват сравнително по-малко инвестиции в ДМА, но предполагат значително влагане на ресурси в повишаване на образованието и професионалната квалификация на населението. Развитието им съвместно със съседните общини, които изпитват необходимост от подобни услуги и обединяването на наличните ресурси, ще позволи както да се повиши тяхното качество, така и да се намали цената за предоставянето им.


.6Бюджетно осигуряване


Увеличението на бюджетните приходи за 2004 спрямо 2003 година е 8%, за 2005 спрямо 2004 година заложеният бюджет е с 20% по нисък. Съпоставимост по този показател с предходните години е неудачно да се прави поради протичащите промени на финансова децентрализация, които промениха принципите на събиране и отчитане на средствата в местния бюджет.

В приходната част на бюджета е налице значителен ръст на приходите от имуществени данъци, което е в следствие на сделките със земя, извършващите се с много интензивни темпове на територията на общината, и при все по-високи равнища на цените. За периода рязко спадат приходите, които с дължат на взаимоотношение с централния бюджет. През 2003 година общината разполага с бюджетен излишък, който е изравнен с дефицити през следващите две години до размера на излишъка.

Основната част от разходите на бюджета са в областта на: Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда. За 2003 година този разход е бил 64% от общия бюджет, през 2005 година спада под 40%. Разходите са насочени основно в направлението битово и комунално стопанство (БКС). На второ място по дял на разходите са разходите за образование (между 12,5% и 23,3% от общите разходи за различните години). Разходите за общи държавни служби са приблизително равни и следват тенденциите на разходите за образование. Делът на разходите за социално осигуряване, подпомагане и грижи рязко намалява в бюджета за 2005 година.

Графика 11 Разпределение на разходите по функции в общинския бюджет за периода 2003-2005 година

Източник: Общинска администрация

Основна част от текущите разходи (по около 30%) се разпределят за образование и общи държавни служби. Капиталовите разходи в тези две сфери са много ниски през 2003 и 2004 година, но значително нарастват в бюджет 2005 година. Тогава техния дял достига 13,5% от капиталовите разходи за общи държавни служби и 20,5% за образованието.

Н
ай сериозен дял от капиталовите разходи има в областта на Жилищно строителство, БКС и опазване на околната среда. За 2003 година това са 92% от общите капиталови разходи, а за 2005 година делът им спада до 63%. Единствено в тази сфера капиталовите разходи превишават текущите, причината за което се дължи на естеството на дейността, в която в най-голям дял заема изграждането на общинската инфраструктура, като превишението тук е над 20 пъти.

Графика 12 Разпределение на текущите и капиталовите разходи по функции в общинския бюджет за периода 2003-2005 година








Източник: Общинска администрация

Текущите разходи в началото на периода (2003 година) са 1/3 от общите бюджетни разходи, през 2004 съотношението е 40:60 в полза на капиталовите разходи, а в бюджета за 2005 година те са почти изравнени.



Графика 13 Съотношение между текущите и капиталовите разходи в общинския бюджет за периода 2003-2005 година

Източник: Общинска администрация

Общите капиталови разходи за 2005 година многократно надвишават субсидията за капиталови разходи, която е едва 3%. През 2004 година е била 15%. Основната част от капиталовите разходи се финансират от неданъчни приходи, които в голямата си част представляват финансиране от специални държавни и международни фондове. През 2005 г., извън одобрения общински бюджет, допълнително за публични инвестиционни проекти на общината са отпуснати финансови средства на стойност 2 524 000 лева. Проектите трябва да бъдат реализирани до края на 2005 година.



Графика 14 Съотношение между капиталовите разходи и субсидията за капиталови разходи в общинския бюджет за периода 2003-2005 година

Източник: Общинска администрация

.7Анализ на състоянието на икономиката


SWOT таблица 3 Икономика

Силни страни

Слаби страни

Развитието на морски летен туризъм е традиционно за община Бяла, а дестинацията е позната;

Благоприятни условия за развитието на специализирани форми на туризъм;

Заявени инвестиции в леглова база и обслужващи туризма дейности;

Техническата инфраструктура, използвана от туристическия сектор е изградена или в процес на изграждане;

Ръст на обема на брутната продукция в селското стопанство;

Наличие на условия за развитие на екологично земеделие;

Наличие на значителна за размерите на общината чуждестранна инвестиция в сектора производство;

Стабилен брой малки предприятия, които осигуряват и по-голямата част от работните места в общината.



Водещите отрасли в общинската икономика имат силно изразен сезонен характер;

Силно намаление на действащите икономически субекти, основно микро предприятия в ресторантьорството и търговията;

Доминиране на морския летен туризъм, насочен към ниския ценови сегмент, без предлагане на допълнителни специфични услуги;

Съпътстващата инфраструктура, обслужваща туристическия бизнес, все още липсва;

Липса на координирана и активна рекламна политика на вътрешния и външния пазар;

Висок дял на пустеещите земеделски земи в общината;

Ограничен пазар и възможности за развитие на предприятията в производствения сектор;

Висок дял на обществения сектор в осигуряване на заетостта в общината;

Средно годишната заплата в общината под средната за страната;

Оценена от предприемачите квалификацията на работната сила и мотивацията й за работа.



Възможности

Заплахи

Диверсифициране на икономиката в дейността на микро предприятията за обслужване на туристическия сектор;

Изграждане на връзки на отраслов и географски принцип със съседните общини;

Намаляване на административните бариери пред икономическите субекти;

Развитие на производствени дейности, за намаляване на ефекта от сезонния характер на основните отрасли.



Конкуренция от страна на сходни по характеристики на предлагания туристически продукт Черноморски общини;

Намаляване на интереса на чуждестранните туристи към почивка на Българското Черноморие;

Отлив на българските туристи, вследствие насочване към чуждестранни курорти с по-качествени услуги при сходни цени;

Намаляване на плодородната земеделска земя, за сметка на увеличаване на урбанизираната територия.



Икономиката на община Бяла е с най-нисък дял в областната икономика. Най-голям дял в общинската икономика имат секторите селско стопанство и хотели и ресторанти, които същевременно са с най-нисък дял във формирането на брутния продукт на областно ниво. Данните показват, че селското стопанство заема водеща позиция в общината, следвано от туристическия сектор. Трябва да се имат предвид, обаче, трудностите при събирането на достоверни данни за дела на дейностите в сектор хотели и ресторанти. Може да се допусне с голяма вероятност, че този дял е по-висок, отколкото показва наличната информация.

В общината развиват дейност само микро и малки предприятия. Въпреки, че броят на микропредприятията значително надвишава този на малките, основната заетост се предоставя именно от предприятията с персонал от 11 до 50 заети. Те показват и по-голяма устойчивост, като се има предвид, че броят на микропредприятията в общината е намалял четири пъти за последната година. Малките предприятия развиват своята дейност в секторите преработваща промишленост, хотели и ресторанти и селско стопанство и са съсредоточени основно в общинския център.

Икономическите връзки между населените места в общината се изразяват най-вече в концентрация на основните предприятия и тяхната дейност в общинския център. Това води съответно и до концентрация на работните места.

В секторно отношение преобладава дела на наетите от дейности, предоставяни от обществения сектор, като най-голям брой заети има в областта на образованието. От дейностите, доминирани от частния сектор, водеща роля по брой наети има преработващата промишленост. Наетите в селското стопанство и хотелиерството и ресторантьорството са съответно на второ и трето място. Трябва да се има предвид, че за тези отрасли е характерно по-ниска степен на обвързване на работната ръка в трудови и служебни правоотношение за сметка на самонаемане или други форми на участие в личното стопанство. Това се потвърждава и от несъответствията в различните показатели за 2003 г. - отбелязан спад в заетите в туристическия сектор през 2003 г. и същевременно най-много реализирани нощувки на територията на общината за три годишния период.

Значението на отчитането на резултатите от дейността и следене на динамиката в този важен за общината икономически сектор е свързано с възможността за планиране както на мерки за подобряване заетостта и квалификацията на населението, така и с инвестиционната активност и изграждане на инфраструктурата.

Съотношението на заплатите по сектори следва съотношението на заплащане по сектори на национално ниво. Доминирането на местната икономика от сектори, които и на национално ниво подържат по-ниски нива на средна работна заплата, определя по-ниската средна годишна заплата за общината. Това е особено силно изразено в частния сектор.

Показатели, отразяващи състоянието на фирмите в общината не дават ясно открояващи се тенденции на развитието им. В секторно отношение също не се забелязват ясно изразени тенденции във времето или силно изразено в структурно отношение доминиране на един или друг отрасъл. Максималните стойности на печалбите са реализирани за различните години в различни сектори. Увеличението на стойността на придобитите ДМА за четиригодишния период е индикация за инвестиционна активност у местните предприятия.

Предприятията в основните сектори на общинската икономика използват предимно местни суровини, като същевременно продажбите са предназначени в основна степен също за местния и регионалния пазар. Изключение прави туристическия сектор поради специфичния характер на целевата група, за която е предназначен туристическия продукт. Очакваната реализация на продукцията на направената инвестиция в мебелното производство ще бъде предназначена основно за външни пазари.

Като основни проблеми, които бизнеса поставя на преден план е разминаването между нуждите и скоростта, с която се изгражда публичната техническа инфраструктура, както и недостатъчната квалификация на работната сила и недостатъчната й мотивация за участие и задържане в работния процес.

Силно изразената специализация на туризма до 1990 г. се отразява негативно на развитието на сектора в общината през следващите 10 години. “Изчезването” на специализираната целева група, съчетано с процеса на възстановяване собствеността на земята, вкл. и на тази, върху която са построени детските лагери, води до значителен спад в туристопотока, неизползване и като последствия неподдържане или унищожаване на част от съществуващата материалната база.

Всички места за настаняване, както и заведенията за хранене на територията на общината са с категория 1 и 2 звезди. Почти всички места за настаняване функционират само през активния туристически сезон. Това се определя от кратката продължителност на активния туристически сезон, както и от търсенето на услуги с определено качество. Тези данни, обаче, не следва да се тълкуват еднозначно, доколкото стремежа на бизнеса да избегне съществуващите административни бариери налага избор на нелогични пазарни решения. По данни на експертите, собствениците предпочитат да категоризират местата за настаняване в по-ниска категория, въпреки че предлаганите условия са по-добри. Причината за този избор са по-ниските такси, които собствениците заплащат при категоризацията. Същият механизъм действа и при определяне на периода през годината, през който средствата за настаняване функционират. Това, обаче, създава пречки пред разширяването на активния туристически сезон.

По отношение на туризма, предлагането е насочено изцяло към масовите летни морски почивки. Това само по-себе си не е недостатък, доколкото позволява използването по най-безпроблемен и най-бърз начин на наличните ресурси за туризъм. Ориентацията, обаче, към най-ниския сегмент на пазара по отношение на цени, както и на силно ограничен активен сезон, не позволяват на фирмите да натрупат достатъчно финансови ресурси, които да бъдат вложени в подобрения и развитие както на материалната база, така и на формата и качеството на предлагания туристически продукт.

Поради тази причина наличните природни и материални ресурси са подложени на екстензивно използване. Доколкото в община Бяла, най-вече природните ресурси, до този момент не са били обект на силно експлоатиране от страна на туристическата индустрия, интересите за тяхното екстензивно използване ще бъдат изключително силни. Това е свързано най-вече с опит за наваксване от страна на собствениците на “закъснението”, което собствеността им е натрупала по отношение генериране на доходи, в сравнение с други части на Черноморието.

Към настоящия момент условия за такова разширяване за сметка на свободни земи за застрояване е възможно. В средно и дългосрочен план, обаче, екстензивното ползване на ресурсите ще доведе до изчерпване на атрактивността на общината като дестинация за морски туризъм, което от своя страна ще ограничи възможностите за развитие и появата на дисбаланс в генерирането на доходи за различните групи от населението.

Разнообразяването на предлагания туристически продукт следва да се съобрази и възползва от добрите природни ресурси, с които общината разполага. Възможностите за развитие на специализирани форми на туризъм са свързани най-вече със селския и екотуризма (свързан с потенциалните защитени зони, включени в мрежата НАТУРА 2000), “винения” и яхтения, както и ловния туризъм, съвместно с община Долни Чифлик.

Възможност за разнообразяване на формите за туризъм представлява и развитието на т.н. конферентен (или семинарен) туризъм. За тази цел следва да се направи анализ на възможностите за осигуряване на необходимите условия, свързани преди всичко и изграждането и оборудването на конферентна зала с подходящ капацитет.

Предвид на факта, че туристическият продукт, предлаган на територията на общината, е в най-ниския ценови сегмент, следва да бъдат планирани подходящи мерки за задържане и увеличаване броя на българските туристи. Като част от изготвянето на един цялостен маркетингов и комуникационен план за подкрепа на туристическия сектор, следва да бъде проучена и основната целева група, която в момента се възползва от туристическите услуги в общината, както и нейните нужди и очаквания. Подобно проучване ще подпомогне и ориентирането на основните инвестиционни инициативи предвид вариантите за развитие на масов курортен туризъм и/или развитието на комплекси тип “жилищни”, предназначени за целогодишно ползване, вкл. и от чужденци.

Наблюдавания през последните три години нарастващ интерес към закупуване на терени на територията на общината създава вероятност за бъдещо развитие на инвестиционната активност. Основните посоки, в които местната власт може да подпомогне икономическото развитие, специално в туристическия сектор, е проектиране и изпълнение на инфраструктура с необходимия капаците за развитие на сектора. За определянето на този капацитет, както и за целите на цялостно планиране на местното развитие в дългосрочен план, е от голямо значение възможността за оценка на очакваните инвестиционни намерения както по обем на предвидените инвестиции, така и разположението им във времето.

Географската близост на общината до град Обзор предопределя необходимостта от координиране и изпълнение на съвместни инициативи относно развитието и предоставянето на услуги, най-вече в туристическия сектор. Като курортно селище Обзор има близка специализация, но позиционирането на предлаганите туристически услуги е в по-благоприятен ценови сегмент, което се дължи основно на по-добрата материална база и развитие съпътстващите услуги.

На този етап селското стопанство може да бъде определен като водещ сектор в общинската икономика като осигурява голяма част от заетостта в частния сектор, както и около половината от брутната продукция, произвеждана в общината.

Възможностите за развитие на сектора са свързани в най-голяма степен с подкрепа на производство на екологично чиста продукция. Това ще позволи деконцентрация на икономическите дейности в общината чрез създаване на работни места в селата. Това ще позволи наемане на ниско квалифицираната работна ръка, която е над 70% от безработните в общината. Развитието на сектора ще допринесе и за разнообразяване на предлагания туристически продукт, както и за предлагане на нови услуги.

Цялостното обвързване на развитието на сектора с туристическата индустрия, обаче, не е желателно, тъй като възникването на външни кризи и неблагоприятни тенденции, ще се отрази неблагоприятно на цялата местна икономика.

Като основна заплаха за развитието на селско стопанския сектор може да се разглежда засиления инвеститорски интерес в областта на туризма. Той може да доведе до значително намаляване на разполагаемата обработваема земя от селскостопанския фонд. Това ще предизвика отрицателни последици не само по отношение на производството на селскостопанска продукция, но и по отношение на баланса на територии, а също и на възможностите за диверсифициране на общинската икономика с цел балансиране на интересите и осигуряване на устойчивост срещу външни влияния. Подобен конфликт може да бъде избегнат, като органите на местно самоуправление в общината от самото начало позиционират различните интереси в общата рамка с ясни приоритети.

Доколкото ролята на икономиката е да увеличава благосъстоянието, вкл. чрез създаването на работни места, в дългосрочен план може да се очаква, че туристическия сектор ще бъде водещ в това отношение. Същевременно, за да бъде конкурентоспособна, на първо място местната икономика трябва да се развива балансирано. Това може да бъде постигнато чрез нейната диверсификация като едновременно с туризма следва да се развиват и други икономически сектори, за които има подходящи ресурси и условия. За община Бяла това в най-голяма степен са секторите селско стопанство, търговия и услуги и производство.

Развитието на тези сектори като изцяло съпътстващи и допълващи туризма, обаче, също представлява заплаха, като резултат от възможна бъдеща нестабилност в туристическия сектор. Възможни решения следва да се търсят в подкрепата на внедряването на иновациите и новите технологии в тези сектори, което ще им позволи да създават добавена стойност и извън туристическата инфраструктура.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница