Регионализмът като проява на глобализацията

Наблюдават се два типа регионализъм: единият стига само (или предимно) до премахване на граничните бариери, докато страните участнички следват свой собствен път на развитие; другият надхвърля значително равнището на сътрудничество и взаимопомощ и стига до отказ от част от националния суверенитет в името на изграждането на една общност, включваща не само единен пазар, но и хармонизиране на стандарти, правила, закони, политики в преразпределението, социалното подпомагане, отбраната. Това е типът интеграция, която непрекъснато се задълбочава, изглажда всички различия и оставя само разнообразието от културни ценности, национални езици, различни възгледи за развитие на обществото, като постепенно се превръща в един цялостен организъм, чийто механизъм на вземане на решения с консенсус води по естествен път до постепенно общо управление и отпадане на националната държава като орган на властта. Подобно развитие може да се получи само на регионално равнище, но на световно то не е възможно и не е необходимо.

От своя стана, многостранното сътрудничество се изразява в изработването на общи правила и принципи за взаимодействие в условията на глобализиращата се икономика. Тези правила и принципи представляват постигнатото съгласие за поемане на ангажименти от страна на членовете на една световна организация за спазване на определена дисциплина. Те са в основата на системата за регулиране на глобализацията в интерес на всички участници в него.

Регионалните формирования са не само иманентна проява на глобализацията, но и модел за нейното управление (в определени граници). Те обаче са приложими само между страни от един регион с общо политическо, икономическо, културно и социално наследство.¹⁰ Създаването на правила за взаимодействие между отделните регионални формирования (междурегионалното сътрудничество) добавя стойност в многостранното сътрудничество и управлението на глобализацията. В тези взаимоотношения се изпробват нови системи от правила, засягащи държави с различно наследство и подходящи за приложение от повече страни по света.

Договаряните търговски споразумения между регионалните формирования (например ЕС и ЕАСТ, ЕС и НАФТА) надхвърлят границите на търговията и се превръщат в споразумения за икономическо и политическо сътрудничество, подпомагащи обмена на финансов, технологичен и иновативен ресурс. Практиката показва, че изграждането на по-тясно взаимодействие между различните регионални процеси, които са на различен етап на икономическо развитие и регионална интеграция, е не само поредна проява на глобализацията, но и начин да се решат проблемите, свързани с нея. При всички прояви на регионализъм и глобализация основният въпрос опира до избора на равнище на интеграция.

През периода 1947-1995 г. са сключени повече от 100 регионални икономически споразумения. Някои от тях вече не съществуват или са с крайно ограничено действие, но има немалко регионални споразумения, които действат ефективно и са основа на непрекъснато развиващ се и усъвършенстващ се регионализъм. Интересно е да се види до каква степен тези регионални споразумения подпомагат или възпрепятстват многостранната търговска система на СТО. Според заключенията от едно проучване на СТО “регионалните и многостранните инициативи в повечето случаи са допълнение, а не алтернатива на стремежа към по-отворена търговия”¹¹. Регионалните споразумения позволяват на групи от страни да договарят помежду си правила и ангажименти, които не могат да бъдат договорени на многостранна основа (поне за момента). Някои от тези правила (в областта на търговията, услугите, интелектуалната собственост) представляват прототип на правила, договаряни на по-късен етап на многостранна основа. Такива са договорените на регионална основа стандарти в областта на околната среда, инвестициите, политиката на конкуренция, които сега се поставят на обсъждане в СТО.

Опитът, натрупан от приложението на регионалните споразумения и по-тясната икономическа интеграция между страните, служи като основа, на която се стъпва при изработване на споразуменията в СТО. Намаляването и премахването на митата в рамките на едно регионално споразумение показва ясно какъв трябва да бъде подходът, докъде може да се стигне, как може да се постигнат многостранни договорености в СТО¹². В същото време от гледна точка на глобалната икономика регионалните споразумения могат да се окажат в ущърб на интересите на други страни. Например създаването на зони за свободна търговия между определен кръг страни противоречи на световно приетия принцип за еднакво третиране на партньорите (принципа на най-облагодетелствана нация)¹³. Такива споразумения обаче са допустими, защото като форма на либерализация на търговията водят до намаляване на цените за потребителите поради премахване на митата, до нарастване на производителността на труда поради засилване на конкуренцията, до повишаване на ефективността на търговията поради диверсификацията на предлаганите продукти. При това цялата зона започва да функционира като отделен партньор и спрямо останалите партньори действат именно многостранно договорените принципи (чл.24 на ГАТТ)¹⁴. Така световната общественост приема, че регионалната интеграция не противоречи на глобализацията, а я допълва и улеснява. Един регионален пазар (като Единния европейски пазар например) се превръща във вътрешен по отношение на глобалния пазар. Освен това регионалните споразумения се прилагат много по-лесно и тяхното действие създава основа за по-лесното възприемане и на многостранни договорености.

Разширяването на ЕС също е продиктувано от бързо развиващите се процеси на глобализация. Това, което обединява Европа и прави регионалното сътрудничество по-приемливо от глобалното, е по-ясната представа за взаимоотношението между пазарите в региона, за състоянието и развитието на общественото съзнание, за политическите процеси в него. Така нареченият “европейски социален модел” се старае да обедини ефективността на капиталистическото пазарно стопанство с осигуряващата по-голямо равенство разпределителна система и достатъчно свобода за индивидуална инициатива и изява на обществени организации.¹⁵

Това засега успешно се постига на регионално равнище. Отчитайки факта, че глобализацията не е само икономическо явление, а има и политически и социални аспекти, европейската интеграция се опитва да постигне по-голяма ефективност и в трите направления със своите механизми на вземане на решения и прилагане на общи правила, със своя модел на социално пазарно стопанство, основан на взаимовръзката между пазарите, обществото и политиката, при който се търси комбинация между ефективността на пазарното стопанство и социално насочената система на преразпределение. Този крехък баланс между пазари, общество и политика непрекъснато се обновява в съответствие с променящите се икономически и политически реалности. Така се прави опит да се използват предимствата от глобализацията, като се ограничават дестабилизиращите й ефекти.

Регионализмът е един начин да се използват предимствата на глобализацията, когато на равнището на отделната страна липсват механизми за това. Регионалните механизми за управление на икономиката могат да подскажат каква трябва да бъде същността и на какво равнище трябва да бъдат изградени глобалните механизми за управление, които не опират само до институциите.

Въпреки това икономическата интеграция в Европа и в света се развива с бързи темпове и оказва силно въздействие върху икономическото мислене, възприятие и поведение на управляващите в отделните страни. Първата и най-важна предпоставка за икономическа интеграция е либерализацията на търговията. Търговската интеграция се ограничава от различията в институционалните, юридическите и социалните условия в различните страни, които слагат отпечатък върху ценовите равнища, а оттам – и върху обема на международната търговия. Понякога обаче ценовите различия между отделните страни са много по-големи, отколкото между отделните райони в отделно взета страна, и не се дължат на транспортните разходи. Основните изводи по отношение ефекта на границите върху развитието на международната търговия се отнасят и до капиталовите потоци – трансграничното движение на капитали е много по-ограничено от вътрешнограничното.

В ЕС формалните търговски бариери (мита и квоти) отдавна са премахнати, а вследствие на многостранните преговори за либерализиране на търговията бариерите пред международния обмен понастоящем са съвсем ниски (средното равнище на митата за промишлени изделия е 3%). Това означава, че по-големият обем вътрешна търговия не може да бъде обяснен с ограниченията, налагани от националните граници. Причините могат да бъдат различни:

• 
  взаимна заменяемост между местни и вносни изделия;
  

• 
  различни национални технически регулации, процедури по контрол и оценка на съответствието, сертификационни изисквания и т.н.;
  

• 
  вкусови предпочитания;
  

• 
  предпочитани маркетингови и дистрибуторски системи;
  

• 
  склонност у потребителите към предпочитане на стоки от местен произход;
  

• 
  начин на възлагане на държавни поръчки;
  

• 
  различия в юрисдикцията (правна, регулаторна, социална, културна).
  

“Макар че процесът на европейска интеграция и глобализация ще продължи, той вероятно ще бъде ограничен в някакви рамки. Малко вероятно е да се постигне свят без граници, в който националните правителства да бъдат изцяло ограничени в способността си да прилагат независима политика и да осигуряват социална защита. Така че докато европейската интеграция и глобализацията изострят социалните проблеми, изборът на обхват и равнище на социална защита ще остане национален прерогатив.”¹⁷

Глобализацията и евроинтеграцията са два взаимно свързани, взаимно допълващи се и взаимно подкрепящи се процеса: европейската интеграция се стимулира от глобализацията а глобалните икономически мрежи и световната търговска система използват изпробваните от европейската интеграция структури и модели. Европейската интеграция е едновременно част от глобализацията, нейна проява, неин модел и инструмент за стимулирането й.

В същото време, макар и преследвайки някои общи цели, глобализацията и европейската интеграция се различават съществено в едно отношение – докато крайната цел на ЕС, заложена и в Римския договор, е политически съюз между страните членки, в световен мащаб никой не се стреми към създаване на световно правителство под каквато и да е форма. Необходимостта от формулиране на глобални правила не предвижда глобална институция, която да ги създаде. СТО не създава правила. Тя е форумът, на който правителствата договарят общи правила, осигуряващи прозрачност и предсказуемост, излагайки националните си позиции, отстоявайки националните си интереси, съвместявайки ги с чуждите и постигайки взаимоизгодни условия, които впоследствие биват ратифицирани от националните парламенти.

Колкото и полезен да е опитът на европейската интеграция обаче, “има определени граници, в които организацията и политиката на ЕС могат да се използват като модел за изграждане на глобална система. Само в областта на търговската либерализация, която предполага многостранно действие, ЕС може да служи като пример. Там, където ЕС пресъздава до известна степен атрибутите на държава (или поне на конфедерация), моделът става неприложим в световен мащаб”.¹⁸

1.4. Мястото на България в тези процеси
България е страна с отворена икономика. Това ще рече, че външнотърговският обмен представлява доста голям процент от БВП на страната – от 70-80 до 120 на сто в отделни години. Това означава, от една страна, че всяко изменение в световната икономика (евентуална рецесия или оживление) се отразява пряко на стокообмена, а оттам – на икономическото развитие. От друга страна, в условията на ограничен вътрешен пазар и експортно ориентирана икономика България се нуждае от по-широк достъп до международните пазари. Външната търговия (и особено нарастването на износа) се превръщат в един от безспорните фактори за икономически растеж и повишаване на жизненото равнище на населението. При това положение, за да може националната икономика да се възползва от производствената си специализация и да се утвърди като конкурентна на международните пазари, е необходима адекватна външноикономическа политика, насочена към възприемане изискванията и правилата на глобализацията и свързаната с нея световна търговска система, към либерализиране на търговията и ускоряване приобщаването на България към европейските и световните пазари.

С други думи, пред страната не стои въпросът за участието й в глобализацията и отношението на държавата към този процес, а при какви условия да се осъществи интеграцията с другите страни. Така вътрешната политика се превръща във функция на външната и мерките на вътрешната политика се насочват към реализиране приоритетите на външната политика. Три са основните момента в развитието на външноикономическите отношения на България понастоящем, които определят и насоката на българската външноикономическа политика: глобализация, европейска интеграция, регионално сътрудничество.

Процесите на глобализация предизвикват необходимостта от либерализиране на търговията посредством намаляване на митата, ограничаване прилагането на нетарифни бариери, улесняване обмена на стоки и услуги между страните. Понастоящем външноикономическите отношения в света са до голяма степен систематизирани в рамките на различни многостранни споразумения, регионални договорености и двустранни спогодби. Строго установените правила за търговия, залегнали в тях, създават условия за предсказуемост и по този начин улесняват деловите среди. На основата на тези договорености се постига по-добър достъп до пазарите на контрагентите и се осигуряват условия за нарастване на износа.

Интегрирането на България в ЕС има дълбоки последствия за икономическата й политика. С Европейското споразумение се поставя началото не само на процеса на либерализация на търговията, т.е. на свободното движение на стоки, но и на постепенното установяване на свободно движение на услуги, капитали и хора. Вече са представени преговорните позиции на Република България за присъединяването й към ЕС по всичките 29 глави, а по 17 глави преговорите са временно приключени. Това означава, че е постигнато уеднаквяване на законодателството и процедурите, но при всяка промяна от едната или другата страна те могат да бъдат възобновени. Затварянето на главите “Външни отношения” и “Защита на потребителите и тяхното здраве” е доказателство за високата степен на съпоставимост на търговската политика на страната с тази на ЕС. Прилагането на всички режими и мерки, които ЕС прилага спрямо трети страни, и привеждането на търговските договори в съответствие със законодателството на ЕС вече започна и не се очакват сериозни затруднения в тази област.

Всичко това ще подпомогне превръщането на българския пазар в част от единния европейски пазар, представляващ област без вътрешни граници, в която е гарантирано свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали. Ефикасното въвеждане и прилагане на тези четири свободи изисква ефикасно прилагане на общи правила. Например: за безопасност, за защита на околната среда, за защита на потребителя, за прилагане на ефективни мерки в случай на нарушения, за държавните поръчки, интелектуалната собственост и защитата на данни, в областта на дружественото право и счетоводните стандарти.

Фундаменталните промени в икономическата и търговската политика, основани на приватизацията и пренасочването на износа от традиционните партньори към пазара на ЕС, премахването на държавния монопол върху външната търговия и привеждането на регулирането на търговията в съответствие с принципите на СТО доведоха до значително нарастване на износа през периода 1992 -1995 г. Валутната и финансовата криза от 1996 -1997 г., както и недостатъчната стокова диференциация на износа забавиха неговото разширяване и предизвикаха застой във външната търговия. С въвеждането на валутния борд в средата на 1997 г. се постигна макроикономическа стабилност и беше даден тласък за радикална структурна реформа. Преструктурирането на основните експортно ориентирани производства в съчетание с външните сътресения (Азиатската и Руската финансова криза, влошаването на конюнктурата на международните пазари, кризата в Косово) доведе до намаляване на износа през 1998 -1999 г. Едва от средата на 1999 г. се наблюдава смяна на тенденцията към постепенно нарастване на износа.

От началото на преходния период търговската политика на България е насочена не само към разширяване на търговията с европейските страни, но и към развитие на регионалното сътрудничество и създаване на зони за свободна търговия. В съответствие с поставените цели за изграждане на отворена пазарна икономика бяха предприети редица стъпки за либерализиране на търговията с голяма част от търговските партньори на основата на регионални споразумения за създаване на зони за свободна търговия. Най-важните от тях са присъединяването на България към ЦЕФТА, подписването на споразумения за свободна търговия с Турция и Македония, договарянето на двустранни зони за свободна търговия с всички балкански страни с оглед формиране на обща зона до края на 2002 г. Тук трябва да се прибавят и всички останали двустранни и многостранни търговски споразумения, които не само формират законовата рамка за развитие на външноикономическите отношения на страната с останалия свят, но и дават възможност да се използват предимствата от намаляването на тарифните и нетарифните бариери за подобряване достъпа до националните пазари.

Не трябва да се забравя, че глобализацията предлага едновременно възможности и заплахи за националната икономика. Една от основните заплахи е, че сегашното състояние на националната ни икономика й отрежда незавидно място, където конкурентоспособността се постига на основата на евтин труд, ниски стандарти в областта на условията на труд и околна среда, неплащане на данъци и т.н. Националните компании играят важна роля в глобалните производствени вериги като доставчици на суровини, полуфабрикати и услуги, но по-голямата част от иновациите, прилагани по веригата, се разработват от системи на познание, в които местните национални производители не играят почти никаква роля.

Постигането на устойчив икономически растеж и нарастване на доходите се свързва с ускореното нарастване на износа. Това изправя страната пред необходимостта от усъвършенстване на икономическата политика в съответствие с глобалните тенденции, като повишава конкурентоспособността си на основата на добре изградени производствени клъстери и национални иновационни системи. По този начин глобалните процеси и международните икономически агенти ще играят важна роля в определянето и укрепването на националните възможности, в изграждането на местните производствени системи като част от глобалните производствени вериги.

2. СВЕТОВНАТА ТЪРГОВСКА СИСТЕМА КАТО ПРОЯВА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Размяната е най-древната форма на общуване между народите. Нито войните, нито съвременните форми на ограничения (ембарго) могат да спрат този всепроникващ процес. Обемът на световната търговия през 2000 г. надхвърля 22 пъти този през 1950 г.¹⁹ Само за периода 1990 -1998 г. световният износ нараства с 68 на сто (от 3457 млрд. долара на 5817 млрд.) или с около 7 на сто средногодишно при 5.1 на сто през периода 1973 -1998 г.²⁰ Това бързо разрастване на търговията и значението й за развитието на повечето страни в света поставя въпроса за нейното регулиране.

След края на Втората световна война с цел по-бързо преодоляване на последиците от нея и предотвратяване на нови унищожителни войни, за регулиране на икономическите отношения между държавите, за улесняване и стимулиране на икономическото сътрудничество между тях се пристъпва към учредяването на три международни институции: Световна банка, Международен валутен фонд и Международна търговска организация (МТО). Преговорите за създаване на МТО са неуспешни и през 1947 г. се подписва Общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ), което да регулира международните търговски отношения до момента на създаване на международна организация. То е подписано от 23 страни и влиза в сила от 1 януари 1948 г.

По своята форма ГАТТ представлява многостранен договор, съдържащ правила и норми за регулиране на търговските отношения между подписалите го страни. По съдържание той изпълнява ролята на международна организация, на форум, където договарящите се страни разискват проблемите и перспективите за по-нататъшно развитие на търговията. Целта е създаване на либерална търговска система, в която търговията между страните се осъществява в условията на свободна конкуренция, всепризнати правила, прозрачна и предсказуема среда. Либерализацията на търговията, изразяваща се в намаляване на митата, ограничаване прилагането на различни нетарифни бариери, улесняване обмена на стоки и услуги между страните. Строго установените правила за търговия, залегнали в това споразумение и създаващи условия за предсказуемост, улесняват деловите среди, подобряват достъпа до външните пазари и осигуряват условия за нарастване на износа.

Възприетите преди повече от 50 години основни правила за регулиране на световната търговска система остават валидни и до днес. Най-важното сред тях е “статут на най-облагодетелствана нация” или прилагане принципа на недискриминация. Той предполага всяка страна да осигурява незабавно и безусловно на останалите страни членки всички улеснения, условия и привилегии при вноса и износа, предоставени на друга страна членка, т.е. забранява се дискриминацията по отношение на стоките, произхождащи от различни страни. Принципът на “национално третиране” пък забранява дискриминацията между вносни и аналогични стоки местно производство. Третият принцип касае защитата на местното производство чрез мита. Въпреки стремежа на всички участници в споразумението към либерализиране на търговията и създаване на условия за честна и свободна конкуренция този принцип позволява на страните членки да защитават националното си производство чрез мита, забранявайки използването на количествени ограничения. За по-голяма либерализация на търговията чрез прогресивно намаляване на митата и премахване на другите пречки в търговията се прилага четвъртият принцип – “обвързване на митата”. По време на многостранните търговски преговори се договаря намаление на митата, което се обвързва срещу евентуално бъдещо увеличение, като нивата на обвързване се описват в национални списъци с митнически отстъпки, представляващи неразделна част от правната система на ГАТТ.

Характерна особеност на Общото споразумение за митата и търговията е неговата отвореност както за присъединяване на нови страни, така и за разширяване на обхвата на митническото обвързване. През 47-те години на съществуването на ГАТТ са организирани и проведени 8 кръга многостранни търговски преговори, по време на които са договаряни различен брой взаимно изгодни митнически отстъпки. Всеки кръг допринася за все по-голямото либерализиране на световната търговия, изразяващо се в намаляване на ставките на митата и премахване на нетарифните пречки. Така за цялото време на съществуването на ГАТТ средните ставки на митата на промишлените стоки, прилагани от развитите страни, претърпяват съществено намаление - от близо 40% до около 3%.