Част 1 насоки в контекста на социалната политика

Culture Онлайн

Информационна уеб-страница за обществеността на град Единбург.

Ресурси по фамилна история, притежавани от публичните библиотеки на Обединеното кралство и Ирландия. Проектът е стартиран под егидата на EARL.

Страници с информация за обществеността.

Стратегическа регионална разработка на музеи, библиотеки и архиви от Североизточна Англия.

Амбициозна програма за набирането на 50 млн лири за създаването на онлайн ресурси за образование, които да бъдат предоставяни чрез мрежата People’s Network, в която участват и публичните библиотеки. Поредицата инициативи включва дигитализация на ресурси за местното културно наследство, провеждана под името “ A Sense of Place”.

Сравнява силата и възможностите на различни търсещи машини в Интернет.

Проект за дигитализация на шотландските културни ресурси и предлагащ изградените на тази база услуги на образователни институции.

Проект, финансиран в рамките на проекта за дигитализация NOF с цел осигуряване на безпрепятстван достъп до национална и местна информация за гражданите.

Най-голямата в света библиотека по генеалогия.

Този раздел на Насоките засяга проблемите на достъпа до музика във всичките й форми, стандартите за ресурсите в тази област, проблеми, свързани с персонала и неговата подготовка и развитие.

Личната консумация на музика и филми чрез всичките физически форми на съществуването им (CD-ROM, DVD, видео и пр.) и все повече и чрез Интернет, днес се превърна в основна съставна част от ежедневния живот, свободното време и образованието на повечето европейци. Публичните библиотеки представляват важен компонент от осигуряването на достъп до такъв вид материали. Съществуват обаче огромни разлики в качеството на музикалните фондове и услуги. Само в една европейска страна (Дания) музиката се разглежда във всичките и форми в държавното законодателство по отношение на публичните библиотеки.

Публичните библиотеки трябва да:

• 
  се възползват от предимствата на Интернет и да гарантират създаването на национални пътеводители на информационните услуги и онлайн указатели на притежанията на аудио-визуални ресурси;
  
• 
  гарантират, че са в състояние да предложат най-добрите възможни услуги на етнически малцинства и на страдащите от различни заболявания;
  
• 
  обръщат подобаващо внимание на проблемите с информационното осигуряване в тази област. Съществуващите в областта на библиографското описание и идентификацията на записите стандарти трябва да бъдат унифицирани с оглед на това да се отговори на необходимостта от съвместимост.
  
• 
  се споразумеят относно добавянето на нова информация към онлайн каталозите като звукови файлове. Необходимо е те да създават повече онлайн-достъпни материали като евентуално поемат ролята на създатели на тези материали.
  

• 
  От техническа гледна точка библиотеките скоро ще бъдат в състояние да осигуряват за своите ползуватели всякакъв вид записи според нуждата. Икономическите аспекти на това осигуряване обаче, са комплексни, каквито са и проблемите с авторското право и възнагражденията за авторите.
  
• 
  Ще нараства броят на музикалните и видео материали, създадени дигитално като текст, звук или изображение изключително от библиотеки, музеи и архиви. Може би особено онези, които са създадени в местен или регионален контекст.
  
• 
  Необходимо е да се изследват и усвоят методите за подобряване на безпрепятствено издирване на музикални ресурси, както и осъществимостта на идеята за единен европейски портал на музикалните ресурси.
  
• 
  Необходимо е да се разработи и въведе по-пълна програма за бъдещи технически изследвания.
  
• 
  Необходимо е да се разработи набор от курсове за библиотекарите от музикални отдели, адекватен на изискванията на електронната ера.
  

Обратно към страницата със съдържание.

В този раздел на Насоките се разглеждат следните въпроси:

Проектът на Европейския Съюз Harmonica допринесе много за решаване на най-важните проблеми, свързани с музикалните материали в библиотеките на цяла Европа.

• 
  Според датския Закон за публичните библиотеки (Danish Public Library Act) всички публични библиотеки трябва да “популяризират информационната, образователна и културна активност чрез осигуряване на достъп до …… музикални записи.” Наредбата не само поставя изисквания към библиотеките за предоставяне на музикални и видео-материали наред с другите си услуги, но урежда регулативно и проблема с финансирането на публичните библиотеки, гарантиращо изпълнението на новите изисквания към тях (виж рубриката образование по-долу).
  
• 
  Закон за Публичните библиотеки, 1992, осъвременен през 1998, Талин, Естония. Естонският Закон за публичните библиотеки описва обществената библиотека като “общинска библиотека, която комплектува, съхранява и прави достъпни печатни, аудиовизуални и др. материали…”
  
• 
  Основни изисквания за организирането на комплексен отдел Изкуство на окръжните библиотеки, съставени от Научно-методичния център на Народната библиотека “Св.СВ.Кирил и Методий”, 1983 г. Правила за създаването на специализирани отдели, в които се изграждат колекции от музикални материали и се развива специализирано библиотечно обслужване с тях.
  
• 
  Положителна роля оказва и наличието на професионални устави за библиотекарите от публичните библиотеки, какъвто е случая в Холандия, където според Устава : ”Понятието информация включва цялото записано с думи, изображение, звук културно знание”.
  

Все по-голям брой самостоятелни (в т.ч. и частни) музикални библиотеки разработват свои собствени уеб-страници или препратки към тях биват включвани към уеб-страниците на публични библиотеки. Онлайн-портали към колекции и указатели осигуряват бърз достъп до специфична информация за всички ползуватели и представляват безценен източник и вход към информацията за ползуватели, намиращи се в отдалечени райони или за такива, на които е невъзможно да напускат дома си по здравословни и др. причини. Националните онлайн-указатели на фондове и колекции, с препратки към местонахождението на материалите – библиотеки например, придобиват в подобни случаи изключително важно значение. Голямо е и значението на онлайн-препратки към услуги и каталози на местни музикални библиотеки, с оглед гарантиране информираността на гражданите за това, какъв е приносът на местните фондове към националното музикално богатство например или за това, какво е достъпно и какво – не в местните библиотеки.

• 
  Да добавят нова информация (като например звукови файлове) към традиционните каталози.
  
• 
  Да осигурят онлайн-достъп до наличната в библиотеките информация – нова или стара
  
• 
  Да поемат ролята на създатели на материали.
  

• 
  Регионалните библиотеки могат да бъдат център за осигуряване на материали и експертиза, какъвто е примерът на системата от музикални библиотеки на графствата в Обединеното кралство и на регионалните библиотеки във Франция и Германия.
  
• 
  Различните публични библиотеки могат да се съсредоточат върху записване произведенията на различни групи от композитори, с цел да се гарантира, че покриването и достъпността на материалите са възможно най-широки. Пример в това отношение е проектът GLASS – Greater London Audio Specialisation Scheme.
  

Най-добрите примери от практиката са постигнати благодарение на кооперация на тематичен принцип.

В случаите, когато не е възможно заемането на звукозаписи, е много важно да се осигурят възможности за прослушване на записите на място. Библиотеките могат също така да предоставят място и възможности за театрални репетиции и представления и по този начин да поемат ролята на местни центрове за изкуства. Последното е особено подходящо и важно за библиотеки, намиращи се в отдалечени провинциални райони. Библиотеките биха могли да предоставят възможност за ползване на клавиатура (клавишни инструменти, кийборд) или на компютърни програми като Sibelius или други музикални обработващи програми, които позволяват на потребителя сам да създава музика и да я представя в печатен вид.

Много висок е броят на музикалните заглавия, за които не съществуват добри каталожни записи в електронна форма. Освен това належащата нужда да се автоматизират каталозите на музикалните библиотеки, които в повечето случаи са все още печатни или под формата на каталожни картички, изисква да се приемат стандарти за автоматизация, създадени и въведени на основата на съвместна работа.

Колекции от публикувани материали и архиви все повече стават достъпни в дигитален формат, комплектувани с допълнителни метаданни. (виж и рубриката описание на ресурси). Някои библиотеки вече предлагат колекции, комбинирайки, на едно и също ниво на достъп, публикувани материали (напр. записи) и архивни документи (напр. неиздадени записи от музикални събития, форуми). Това способства за въвеждането на много повече усъвършенствани средства за издирване на музикална информация, аналогични на тези, които добре разработената област на информационното издирване предлага по отношение на текстовите документи, но с предупреждението, че музиката на може да бъде редуцирана до текст.

• 
  Проектът Dublin Core, финансиран от OCLC в Дъблин, трябва да отговори на нуждите от каталогизиране на музикални издания във всичките му практически приложения (въпреки, че известен напредък вече е постигнат), което е особено важно в случая с езика XML (extensible markup language).
  
• 
  Проектът Music Libraries Online (Музикални библиотеки онлайн) във Великобритания е постигнал вече известни успехи по отношение демонстрирането на възможността да бъдат свързани с помощта на препратки каталозите на музикалните библиотеки, като за целта се използват протоколите ANSI Z39.50 (сега ISO 203950), макар да е необходимо да бъдат разрешени още някои проблеми, свързани с т.нар. минимум стандарти.
  
• 
  Проектът Encore представи, до известна степен, един метод, при който се извличат данни от многобройни източници, преформатират се в единен формат и се вкарват в една нова база данни.
  
• 
  Необходимо е следователно да се постигне единно становище за разработването на дигитално-достъпен многоезичен тезаурус в областта на музиката, който да подпомага търсенето от страна на ползувателите.
  

Законодателството, свързано с авторските права значително се различава в различните европейски страни, с изключение на законодателството в ЕС. Различни са и интерпретациите на законодателните актове. Някои страни са създали стабилна регулация по отношение на авторските права, докато други нямат такава и предпочитат доброволните споразумения. Има страни, където съществуват неформални споразумения и договорености с издателите, какъвто е случаят с Великобритания, където Асоциацията на музикалните издатели (Music Publishers Association) в сътрудничество и по договорености с различни други организации, публикува Кодекс с установени правила и принципи на честната практика.

• 
  Макар че е създадена да се грижи и защитава правата на притежателите на авторско право, холандската организация Musiopy подпомага публичните библиотеки при изработването на регулативна схема за фотокопиране и право на заемане чрез заплащане на компенсации на притежателите на авторските права.
  
• 
  Немските провинции заплащат възнаграждение на дружеството VG Wort, което осигурява право на заемане на печатни и непечатни материали, включително печатни музикални материали с изключение на звукови носители. До настоящия момент отделните библиотеки трябва сами да договарят условията на договореностите с дружеството.
  

За дигиталните библиотеки от основно значение са стандартните процедури за получаване на воден знак и веднага щом такива стандарти бъдат дефинирани, то те трябва да бъдат въведени.

Една музикална библиотека трябва да бъде ръководена от квалифициран библиотекар с добри музикални познания или квалификация, или от музикант с библиотечен опит или квалификация. В някои страни се забелязват усилията на музикални библиотекари да отговорят на тази необходимост чрез осигуряване на образование и квалификация за онези, които работят с музика в библиотеките, но нямат необходимите опит и познания за това.

• 
  Новата Датска наредба за публичните библиотеки предвижда и препоръчва организирането и провеждането на специални курсове за образование и квалификация на неспециалисти в областта на музиката, работещи в библиотеки, с оглед да се подобрят експертните умения на заетите в тази област.
  
• 
  Предоставяне на информация за изучаване на библиотекознание в музикални библиотеки върху специален самостоятелен CD ROM, както и модули за дистанционно образование в същата област - Виж: Distance Learning, a course for music librarianship in the UK/Ian Ledsham. Fontes Artis Musicae, vol. 47/1, 2000.
  

• 
  Годишните отчети на британският клон на IAML съдържат информация за образованието на библиотекари от музикални библиотеки, провеждано на доброволен принцип от опитни библиотекари, работещи в такива библиотеки.
  
• 
  Образованието на музейните работници е подпомагано до голяма степен от редица препоръки, разглеждащи всички аспекти на музейната работа.
  

Дигиталното разпространение на информацията не трябва да се ограничава само с ценните в комерсиално отношение записи на поп-звездите. В техническо отношение библиотеките скоро ще бъдат в състояние да осигуряват за своите ползуватели при поискване всякакъв вид записи. От икономическа гледна точка обаче нещата са твърде комплексни, сложни, каквито са и проблемите с авторското право и заплащането на хонорари и възнаграждения на притежателите на авторски права.

• 
  Автоматично извличане на важни в музикално отношение детайли - материали от онлайн партитури и записи (мелодия, характеристики на възприемане и пр.);
  
• 
  Създаване на кратки музикални версии – извадки (резюмирано съдържание) с оглед разработването на средства за “интелигентно” издирване и извличане на музикална информация;
  
• 
  Средства за представяне на съдържанието, адаптирани за музикално съдържание (паралелно представяне – една до друга, на две или повече партитури, анализи, видео и пр.);
  
• 
  Едновременно представяне на партитури и записи и т.н.
  

Необходимо е да се разработи комплекс от основни курсове, свързани с библиотечната работа в музикалните библиотеки в електронната ера, особено във време, когато тези библиотеки изпълняват ролята на посредник за усъвършенствано “хибридно” (физически и електронно) издирване в помощ на ползувателите.

Проектът WedelMusic на IST, стартиран през януари 2000 г., цели разрешаването на IPR-проблеми, свързани с предоставянето на воден знак, намиране на решения относно сигурността и защитата на достъпа, обработката на аудиовизуална информация, които биват тествани от музикални издателства (Riccordi, Suvini, BMG).

Това е проект, финансиран от ЕС. Като партньори в проекта “Music Information Resources Assisted Computer Library Exchange” участват Холандия, Испания, Великобритания, Швейцария, Италия и Дания. Уеб-страницата на проекта препраща към библиотеките за незрящи хора от всички тези страни.

С относително по-малко ресурси отколкото в други страни, общността на австралийските музикални библиотеки разработва проект, сроден на британския проект “Cecilia”, който обаче отива много по-далеч и осигурява връзки с цялата музикална общност и с уеб-страници, където ползуватели споделят потребностите си.

Тази уеб-страница съдържа над половин милион записи с изображения от фондовете на музеи, галерии, архиви, университети, публични библиотеки и исторически общества.

Една от многото публични библиотеки, осигуряващи онлайн-достъпна информация до своите музикални колекции.

Лесно достъпна мултикултурална виртуална библиотека, включваща препратки към ресурси в областта на културата и музиката от много на брой страни.

Модел за национален справочник на музикалните библиотеки с препратки към отделните музикални библиотеки.

Могат да се заемат всички материали, включително печатни такива, музикални записи и други непечатни материали. Страницата осигурява достъп до каталозите на библиотеките, влизащи в мрежата на публичните библиотеки, с възможност за търсене във всички тези каталози.

Страница, създадено от библиотекари, работещи в музикални библиотеки, предлагаща добри препратки към библиотеки, библиографии, музикални иконографии и пр.

Френската адвокатура предоставя насоки и указания за фирми относно компетенциите и правомощията на централната власт и на местните служби и власти.

Модел за мултимедийна страница и портал към ресурси, включващи музикални записи, видео, музикални анализи и аудио-извадки.

Предлага необичаен пътеводител до своите колекции, включително картинни изображения.

Този пътеводител в музикалните служби и услуги в Литва представя един различен модел с по-комерсиално съдържание, но осигурява солидна по количество и качество информация и връзки към библиотеки.

Услуга на Централната холандска служба за междубиблиотечно заемане на звукозаписи в Ротердам, която е широко използвана от другите публични библиотеки в Холандия. Предлага се електронен формуляр за заемане.

Пространен пътеводител за музика в Холандия, първоначално създаден от музикалния информационен център. Представлява модел за тематичен музикален портал и предлага добри препратки към музикални библиотеки от всякакъв вид.

Фонотеката в Лисабон, единствената институция от подобен вид в Португалия, предлага портал към много други музикални служби и услуги в Португалия.

Академично финансирана страница, която включва колекциите на някои публични библиотеки и театри и предлага описания на ниво колекция за всички включени колекции и описания на ниво за запис за около половината от включените до настоящия момент колекции.

Страница, съдържаща становище за мисията на музикалната библиотека и включваща услуги за етническите общности. На нея отделни библиотеки представят своите притежания и използват знаещи местни граждани от общините за подпомагане при подбора на включваните материали.

Нов британски проект, имащ за цел да предлага онлайн указател на ресурсите на британските музикални библиотеки и други музикални ресурси, заедно със съответните връзки/препратки към отделните библиотеки и организации.

От публикуването на програмата през 1993 и условията, които тя създаде за подобряване на сътрудничеството, бяха одобрени и получиха финансиране редица проекти, гарантиращи ефективна кооперация.

Услуга, насочена към институции в областта на висшето образование, която предлага портал към дигитални колекции от филми телевизионни и радио- материали, записи на музика, театрални постановки и танцови изпълнения. Порталът може да бъде разширен с цел да обхване ресурси от повече публични библиотеки и местни архиви.

Институтът поддържа страница, чрез която се предоставят услуги за хора със зрителни увреждания. Услугите включват даване на информация и консултации, образование, доставка на музикална литература на Брайл и на материали и информация, свързани с музиката.

Проектът цели да съдейства за опазването, защитата и популяризирането на достъпа до дигитални ресурси, включващи съдържанието на многобройни британски колекции. Макар проектът да е ориентиран към академичната общност, в него има участие и от други сектори.

Този раздел на Насоките обхващат следните теми: статистика на публичните библиотеки, препоръки за развитие, нови статистически нормативи и други инструменти за оценка на електронните услуги, оценяване с контролни параметри (в цифри и като развитие), оценка на стойността и влиянието, стандартизирани анкетни карти и стандарти.

Стратегическите въпроси за насоките за развитие на библиотеките на международно ниво са:

Каква е мисията на публичните библиотеки?

• Кой контролира развитието им? На какво ниво - национално, регионално или местно? Трябва ли публичните библиотеки да имат широк обхват на обслужване, обърнато към цялото общество или е необходимо да съсредоточат усилията си за обслужване на специфични групи ползуватели?

• Модернизацията поставя въпроси, свързани с Интернет и електронната информация и обвързва дейностите на публичните библиотеки с въпроси, като социална ангажираност, свободно право на информация, трудова заетост, образование и икономическо благосъстояние.

Какво означава добра публична библиотека и как се постига това?

• Ако една добра публична библиотека днес се различава от предишната концепция за добра библиотека, това означава, че има нови насоки за развитие. Развитието на услугите чрез Интернет прави този процес неизбежен.

• Ако съществува сериозна конкуренция за спечелване на обществени субсидии, публичните библиотеки трябва с аргументи да спечелят своя дял или да защитят вече изразходваните средства. Понякога това се прави на държавно ниво. Обикновено то се базира на доказателства и това са показателите за изпълнението.