Част 1 насоки в контекста на социалната политика

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА

Публичните библиотеки в Европа обикновено имат добра статистика, но изискванията включват:

• Своевременност на информацията- често се публикуват със закъснение.

• Пълнота - да не са твърде общи, без да отчитат актуалните въпроси.

• Международна стандартизация - понякога не се съобразяват с дефинициите на международните стандарти.

• Представяне и достъпност - може да са лошо представени и трудни за намиране.

• Подходящи за целта - може да не обхващат темите, изисквани от финансиращите организации.

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

Традиционните показатели за изпълнение, като например книги на глава от населението, трябва да бъдат допълнени от инициативи, свързани с услуги на базата на информационните технологии. Специфично е, че много такива услуги се извършват извън сградата на библиотеката, например чрез компютри от дома.

В този раздел на Насоките се разглеждат следните въпроси:

Европейският съюз няма правна база за ангажиране с публичните библиотеки и засяга въпроси, свързани с тях само в съответствие с инициативи, за които има законен мандат. Примерите включват:

• Е - Европа

• Трудова заетост

• Култура

• Изследователска дейност

• Търговия [например: правата на интелектуална собственост]

• Социално развитие

• Структурно развитие
Въведение

Насоките за развитие представляват интерес за финансиращите институции:

• Събирането на данни за работата може да бъде държавна политика, както е във Великобритания

• Политици и финансиращи институции искат да знаят дали публичните библиотеки работят ефективно за постигане на поставените цели.

• Ръководителите на библиотеки искат да използват по най-добрия начин предоставените им средства.

• Обществото, като потребител и поддръжник.

• Защитниците на публичните библиотеки.

• Изследователите, които застават зад някоя от тези групи.

Въпросите могат да бъдат поставяни на три нива: местно, национално /регионално и международно.

Мисия и цел на публичните библиотеки

• Каква е мисията на публичните библиотеки?

• Кой контролира плановете им за развитие? На какво ниво - национално, регионално или местно? Трябва ли публичните библиотеки да имат широк обхват на обслужване, обърнато към цялото общество, или е необходимо да съсредоточат усилията си за обслужване на специфични категории ползуватели?

• Модернизацията поставя въпроси, свързани с Интернет и електронната информация и обвързва дейностите на публичната библиотека с въпроси като социална ангажираност, право на информация, трудова заетост, образование и икономическо благосъстояние.

• Какво значи добра публична библиотека и как се постига това?

• Ако една добра публична сега не отговаря на предишната концепция за добра публична библиотека, това означава че има нови насоки за развитие.

• При сериозна конкуренция за спечелване на обществени фондове, публичните библиотеки трябва с аргументи да спечелят своя дял. Понякога това се прави на държавно ниво и се базира на доказателства, които са показателите за дейностите. Те са основата за разумно разискване.
ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА

Статистика на публичните библиотеки

Статистиката е важна за подобряване на стандартите или за спечелване на финансова подкрепа. Публичните библиотеки в Европа обикновено имат добра статистика, но изискванията включват:

• 
  Своевременност [често се публикуват със закъснение]
  
• 
  Пълнота [да не са твърде общи, без да отчитат актуалните въпроси]
  
• 
  Международна стандартизация [понякога не се съобразяват с дефинициите на международните стандарти]
  
• 
  Представяне и достъпност [може да са лошо представени и трудни за намиране]
  
• 
  Подходящи за целта [може да не обхващат темите, изисквани от финансиращите организации - електронните услуги са един актуален въпрос]
  

Насоките за развитие помагат на ръководителите да концентрират статистическите данни в смислени показатели на действително извършената работа - терминът „показател" е предпочитан, защото той предполага оценка при обсъждането на резултатите. Но за да бъдат от полза, показателите трябва да са ясни и смислени. Те трябва да са свързани с целите на обслужването. Ако се използват за сравнение на една библиотека с друга, трябва да се осигури съпоставимост на данните. Накрая, усилията за събиране на данни за изпълнението трябва да са пропорционални на тези за по-ефикасното вземане на решения.

За прецизиране на показателите за осигуряване на услуги на базата на нови информационни технологии е направено много в Европа, както и по света.

Някои от тези инициативи могат да служат само като основа, но въпреки това са от полза: например броя на компютрите с публичен достъп във филиалите или на ползването на електронната страница.

По-задълбочен подход е използван в редица проекти, повечето свързани с университетски библиотеки. Проектът EQUINOX включва всички сектори. В Съединените щати такава дейност се извършва от McClure and Berot.

Оценяването основно означава сравнение с оглед на подобряването. Видове оценяване:

• Оценка в цифри [статистически сравнения, които се базират на публикувана статистика или на данни, специално събрани за целта].

• Развитие [когато библиотеките проучват начина, по който други библиотеки постигат своите резултати]

Контролните параметри могат да бъдат използвани за сравнение с други публични библиотеки или други организации за общи функции като покупка или управление на персонала.

Има опит в оценяването с контролни параметри във Великобритания и Германия (Виж и препратките). И двата модела могат лесно да бъдат адаптирани за използване в други страни.

Оценката за качество и влияние е изключително сложен процес. Разглежда се като част от следните дейности:

Оценката обикновено означава изчисление, като изключително важна е оценката на качеството. Не може да се приеме, обаче, че библиотеката с повече средства е непременно по-добрата библиотека.

• Продуктивност означава оценка на предлаганите услуги. Например - „брой на ползваните книги", брой на справките" и „заети места в читалните". Много често оценката се състои от изчисляване на показателите. Въпреки това, качеството на услугата е толкова важен критерий, колкото и количеството.

• Резултати - средностатистическите данни от продуктивността. Броят на заетите книги, действително прочетени, е един пример за резултат за книгозаемането.

• Влияние означава ефекта от резултатите за обществото. Тук този термин се използва в широкия смисъл на думата и означава „обществото като цяло", влиянието се оценява в дългосрочен план. Като пример тук може да бъде посочено увеличаването на ръста на грамотността в резултат на ползването на книги от библиотеките.

Главната трудност при оценката на влиянието е, че много различни фактори се вземат предвид и ако изолираме един от тях, оценяването става трудно. Може би най-добрият начин е да се взима мнението на ползувателите и /или да се наблюдава тяхната реакция.


Стандартизирани анкетни карти за ползуватели.

Анкетните карти са инструменти за маркетингово проучване от голямо значение за публичните библиотеки. Те са ценен инструмент, важен е подборът на въпросите и оценката на предлаганите услуги. Анкетна карта е едно предизвикателство за малки публични библиотеки. Много стандартизирани анкетни карти се ползват на национално ниво във Великобритания - PLUS [Проучване на ползувателите в публичните библиотеки].

Библиотеките представят резултатите в обща база данни и това дава възможност за сравнение и оценка с контролни параметри. Резултатите се приемат като показатели за изпълнението според стандартите за публични библиотеки във Великобритания. Има нови четири анкетни карти: за ползването като цяло, ползването от деца, мнението на граждани (които не са читатели) и използването на електронни услуги.
Стандарти

Има два съответстващи международни стандарта:

• ISO2789:1991 Информация и документация - Международна библиотечна статистика. Този стандарт регламентира: статистика на библиотеки, библиотекари, книги, касети, дискове и т.н. и съотношението на тези показатели към библиотечните услуги.

• ISO11620:1998 Информация и документация - Библиотечни показатели за изпълнението. Този стандарт определя 29 показатели, групирани в следните области: а) оценка от ползувателите; в) публични услуги; и с) технически услуги.

• И двата стандарта скоро [2002] ще претърпят редакция. Те са стойностни, но не са достатъчно известни и не засягат достатъчно показателите за електронни услуги и оценка за качество и влияние.
Оценка за използването на електронните източници.

Използването на лицензирани източници за електронна информация ще се развива и в някои случаи ще стане единственият или най-важният начин за достъп до информация. Електронната среда, както е декларирано в World Wide Web, предлага възможността за подобряване на начините за използване на тези източници.

Има много инструменти за анализиране на Web-записите. Типичен пример е Analog. Този сайт също предлага готови за използване ръководства за образование. Препоръчва се на тези, които очакват да използват статистика от Web-сървъри, да се запознаят с някои от въпросите, които засягат интерпретацията на такива данни, като „стойностност" на Web-статистиката"; „Защо Web-статистиката е безсмислена".
Нови насоки за развитие на статистиката и други инструменти за оценка на електронни услуги.

Създаване на Национални Модули за събиране на данни за Статистика на мрежата на публичните библиотеки и насоки за развитие. Проучването (2000-01) обхваща начините за проектиране и реализиране на национална база, анализите и системите за информация за статистика на мрежата от публични библиотеки и насоките за развитие, които да са точни и навременни. То се базира на предварителна работа (виж следващата точка), която определя основните критерии за статистиката и насоките за развитие на публични

те библиотеки. Директори на проекта са J.C.Berot и C.R.McClure.
Създаване и развитие на Национална статистика на библиотечната мрежа и насоки за развитие. Това проучване разработи основни критерии за Национална статистика и насоки за развитие, които могат да бъдат ползвани от библиотекари, изследователи и политици за изследване на ползването на услугите на Интернет и Web-източниците в публичните библиотеки и библиотечната мрежа. Оценка на Електронни източници (Е-метрически)
Е-метричният проект има за цел да проучи приложимостта на събраните данни за ползването на електронни източници.
Градски съвет на библиотеките (САЩ) - изследва влиянието на Интернет върху ползването в публичните библиотеки. Изследването включва проучване чрез произволни телефонни запитвания в национален мащаб на 3,097 възрастни жители през пролетта на 2000 г. Провеждано е на английски или испански. Възможно е библиотеките да се сравняват с други библиотеки, като използват „Сравнение на показателите на публични или на академични библиотеки".