Доклад за 2007 г. Окончателен groupe 2 Глава V европа като глобален партньор Контекст Засилване на ролята на Европейския съюз на световната сцена

Влизането в сила на Договора за присъединяване на Република България и Румъния предостави на тези две страни статут на държави-членки на Съюза от 1 януари.

На 6 ноември Комисията прие съобщение, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през 2007—2008 г.“ (¹). Съобщението засяга настоящата програма за разширяване, която обхваща държавите от Западните Балкани и Турция. Тя бе изготвена впоследствие на подновения през декември 2006 г. от Европейския съвет консенсус върху разширяването. Този консенсус се основава на принципа за затвърждаване на поетите ангажименти, за равни и стриктни условия за всички страни кандидатки и по-добра комуникация с обществеността, както и на капацитета на Съюза да интегрира нови членове. В съобщението се изброяват взетите мерки за подобряване качеството на процеса на разширяване, а именно провеждането на трудни реформи от самото му начало, широкото използване на зададените критерии, по-голямата прозрачност в преговорите и изработването на първите оценки на въздействието в приоритетни политически области. Освен това в съобщението се излага подход към основните предизвикателства в страните кандидатки, а именно укрепването на държавното управление и правовата държава, помирението, реформите в администрацията и съдебната власт, както и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Правят се също така предложения за мерки, които да подпомогнат страните по пътя на тяхното присъединяване като например мерки в подкрепа на развитието на гражданското общество и диалог, както и мерки за по-добро координиране между външните донори и за насърчаване на обществената подкрепа в полза на по-нататъшното разширяване.

За да формулира актуализираните приоритети на реформите, Комисията представи, успоредно със съобщението, предложения за решения относно измененията в партньорствата за присъединяване с Турция (²), с Хърватия (³) и с Бивша югославска република Македония (⁴), както и относно измененията в европейските партньорства с Албания (⁵), с Босна и Херцеговина (⁶) и със Сърбия (⁷), (⁸). Що се отнася до Черна гора, европейското партньорство бе вече прието от Съвета на 22 януари (⁹) (вж. по-долу). Тези партньорства съдържат списък на приоритетите за различните държави в подготовката им за бъдещо интегриране в ЕС. На тези приоритети се основава планирането на финансовото подпомагане на Общността, което ще продължи да бъде осигурявано по съответните финансови инструменти, включително Инструмента за предприсъединителна помощ.

През 2007 година между Европейския съюз и страните от Западните Балкани бяха подписани споразумения за улесняване издаването на визи и споразумения за обратно приемане (¹⁰) (с Албания вече е в сила споразумение за обратно приемане). Тези споразумения ще влязат в сила на 1 януари 2008 г. Те ще подобрят значително условията за получаване на входни визи за ЕС и представляват важен етап към пълното либерализиране на визовия режим.

Финансово подпомагане

Новият Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП), който влезе в сила на 1 януари (¹¹), обединява цялото предприсъединително финансиране в един инструмент и замества предприсъединителните финансови инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД, предприсъединителния инструмент за Турция, както и финансовия инструмент за Западните Балкани — CARDS. ИПП обхваща потенциалните и настоящи страни кандидатки и ще предостави подпомагане в размер на общо 11 468 млрд. евро за периода от 2007 до 2013 г.

През първото полугодие на 2007 г. Комисията прие първите индикативни многогодишни програми за всички страни кандидатки за присъединяване. Тези стратегически програмни документи, изготвени за всяка държава бенефициер и за програмите с множество бенефициери, отразяват разпределението на средствата, залегнало в индикативната многогодишна финансова рамка. Предприсъединителната помощ се предоставя въз основа на тези документи. През второто шестмесечие Комисията прие всички едно- и многогодишни програми, в които се определят конкретни мерки и проекти за финансиране по главните области за действие и приоритети, залегнали в индикативните програмни документи.

През 2007 г. Турция, Хърватия и Бивша югославска република Македония станаха бенефициери по компонентите „регионално развитие“ и „развитие на човешките ресурси“ на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП). Компонентът „регионално развитие“ има за цел подготовката на страните за прилагането на политиката на Общността за сближаване, и по-конкретно за Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд; компонентът „развитие на човешките ресурси“ засяга подготовката им за кохезионната политика и Европейския социален фонд. За периода 2007—2009 г. са предвидени оперативни програми в размер на 920 млн. евро за подпомагане на страните кандидатки в тези ключови области. Тези държави имат право също така да ползват финансова подкрепа по компонента „развитие на селските райони“ на ИПП, който застъпва подготовката за общата селскостопанска политика и свързаните с нея други политики и за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). За тази цел да предвидени 255 млн. евро за периода 2007—2009 г.

На 27 февруари, след доклада на Сметната палата относно освобождаването на Комисията от отговорност във връзка с изпълнението бюджета за финансовата 2005 г., Съветът приветства доброто управление на средствата за предприъсединяване.

На 6 ноември Комисията прие „Доклад за програмата ФАР, предприсъединителни и преходни инструменти за 2006 г.“ (¹⁴). В доклада се прави оценка на напредъка по програма ФАР при десетте нови държави-членки, България, Румъния и Хърватия. Оценява се също напредъкът по преходния инструмент за новите държави-членки, както и по предприсъединителните инструменти при Кипър, Малта и Турция.

На 7 ноември Комисията прие „Годишен доклад за 2006 г. за Инструмента за структурна политика за предприсъединяване (ИСПА)“ (¹⁵). Докладът анализира напредъка в изпълнението на ИСПА от трите страни бенефициери: България, Хърватия и Румъния. След присъединяването на България и Румъния към Съюза през 2007 г. Хърватия остава единствения получател на средства по ИСПА.

На 9 ноември Комисията прие „Общ доклад за предприсъединителната помощ (ФАР — ИСПА — САПАРД) през 2006 г.“ (¹⁶), който разглежда финансираните през 2006 г. дейности от трите инструмента.

ТАБЛИЦА № 1

Разпределение на финансовите средства на Инструмента за предприсъединителна помощ за 2007 г. по държави и компоненти

Преговорите за присъединяване с Турция продължиха своя ход. От общо 33 доклада, представени на Съвета, 27 бяха аналитични (скрийнинг). До днешна дата за преговори бяха отворени четири глави от достиженията на общностното право (наука и научни изследвания, промишлена политика, статистика и финансов контрол) и бе условно затворена главата за наука и научни изследвания.

Бе продължен интензивният политически диалог между ЕС и Турция, в рамките на който през юни и ноември бяха проведени срещи на министерско ниво, а през март и септември на ниво политически директори. Комитетът по асоцииране проведе заседание през март. Митническият съюз между ЕС и Турция доведе до ново увеличение на двустранния търговски обмен, като постави Турция на седмо място сред търговските партньори на ЕС.

Според доклада за напредъка от 6 ноември (¹⁷) Турция продължава да покрива в достатъчна степен политическите критерии от Копенхаген. По отношение на икономическите критерии Турция може да бъде считана за действаща пазарна икономика. Страната е подобрила капацитета си за поемане на задълженията, свързани с членството в ЕС, и е постигнала напредък в повечето области, въпреки че усилията по привеждане в съответствие на законодателството трябва да бъдат продължени.

Преговорите за присъединяване с Хърватия продължиха своя ход. В резултат на приключването на процеса на аналитични проверки Комисията представи на Съвета 33 „скрийнинг“ доклада. Към момента 14 глави от достиженията на правото на Общността са отворени за преговори (наука и научни изследвания, образование и култура, икономическа и парична политика, промишлена политика, митници, права на интелектуалната собственост, услуги, дружествено право, статистика, финансови услуги, финансов контрол, информационно общество и медии, защита на потребителите и здравеопазване, както и външни отношения), а две от тях са условно затворени (наука и научни изследвания и образование и култура).

През април в Брюксел бяха проведени срещи в рамките на политическия диалог на министерско равнище, а през юни на ниво висши държавни служители. Съветът за стабилизиране и асоцииране проведе заседание през април.

На 25 април Европейският парламент прие резолюция по доклада на Комисията за напредъка през 2006 г. На 10 декември, въз основа на този доклад, Съветът поздрави Хърватия за постигнатите резултати, като страната в общи линии продължи напредъка си през изминалата година, което ѝ позволи да навлезе в нова по-отговорна и по-важна фаза в процеса на присъединяване. Посочвайки, че преговорите вървят в правилна посока, Съветът също отбеляза, че са нужни последователни усилия в редица области. Хърватия трябва да надгражда резултатите си и да постигне допълнителен напредък, особено що се отнася до реформите на съдебната система и публичната администрация, борбата срещу корупцията, икономическите реформи, правата на малцинствата, завръщането на бежанците и съдебното преследване на военните престъпления. Постоянни усилия са нужни също така за осигуряването на добросъседски отношения със съседните държави, и по-специално за намирането на удовлетворяващо решение на двустранни проблеми, особено що се отнася до границите.

Комитетът за стабилизиране и асоцииране проведе заседание през юни, а Съветът за стабилизиране и асоцииране през юли.

На 12 юли Европейският парламент прие резолюция по доклада на Комисията за напредъка през 2006 г. Парламентът приветства постигнатия напредък, но подчертава необходимостта от поддържане на темпото на реформите и необходимостта от бързо и правилно прилагане на приетото законодателство, особено в областта на полицията, съдебната власт и публичната администрация, както и в борбата срещу корупцията.

В доклада по напредъка от 6 ноември (¹⁸) Комисията приветства някои постигнати резултати, най-вече що се отнася до борбата срещу корупцията и определени икономически реформи. В същото време Комисията изразява загриженост от продължаващото политическо напрежение в страната, което все още забавя приемането на реформите.

С Албания е в сила временно споразумение от декември 2006 г. През юни бе проведена среща между министерската тройка и Албания, на която бяха разгледани общите политически приоритети, включително и въпроси от регионален характер. На 6 декември Съвместният комитет проведе годишното си заседание за наблюдение на доброто функциониране на временното споразумение, сключено в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране.

На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за напредъка, Съветът отбеляза, че Албания е постигнала напредък в някои области и е спазила поетите търговски ангажименти, предвидени в рамките на Споразумението за стабилизиране и асоцииране. В същото време се посочва, че доброто управление и правовата държава, и особено борбата срещу корупцията и организираната престъпност, продължават да представляват основно предизвикателство пред страната, за преодоляването на което са нужни постоянни усилия.

Босна и Херцеговина

През март и през юли Съветът преразгледа мандата на специалния представител на ЕС и го удължи до февруари 2008 г. На 18 юни Съветът прие решение за назначаването на Miroslav Lajcák за специален представител на Европейския съюз в Босна и Херцеговина за периода от 1 юли 2007 г. до 29 февруари 2008 г. (¹⁹) (вж. също така рубриката „Обща външна политика и политика на сигурност“ от раздел 4 на настоящата глава).

През септември бе организирана среща между министерската тройка и Босна и Херцеговина по време на Общото събрание на Обединените нации. През ноември Съветът удължи мандата на полицейската мисия на Европейския съюз до края на 2009 г. На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за напредъка от 6 ноември (²⁰), Съветът приветства последните положителни тенденции и особено подновения ангажимент за провеждане на реформа в полицията. Съветът изрази още веднъж своето безпокойство относно политическата ситуация в Босна и Херцеговина и забавянето на процеса на реформи през изминалата година.

Черна гора

На 22 януари Съветът прие европейско партньорство с Черна гора (²¹) след обявяването на независимостта на страната през юни 2006 г. Този текст заимства елементите, посветени на Черна гора, от европейското партньорство, подписано със Сърбия и Черна гора (²²), като прибавя нови препоръки, свързани с новите компетенции и предизвикателства, които страната трябва да поеме като независима държава.

Споразумение за стабилизиране и асоцииране, както и временно споразумение за търговия и свързаните с нея въпроси, бяха подписани между Европейския съюз и Република Черна гора на 15 октомври (²³). Временното споразумение трябва да влезе в сила на 1 януари 2008 г. За да позволи на Черна гора да участва в програмите на Европейската общност, Съветът взе решение за временното прилагане на протокол № 8. Делегацията на Европейската комисия в страната започна работа от първи ноември.

В доклада си за напредъка от 6 ноември (²⁴) Комисията отбелязва постигнатите резултати от Черна гора по отношение на институционалното и юридическо развитие с приемането на конституция, която като цяло е в съответствие с европейските стандарти. Комисията също така насърчи страната да продължи по пътя на реформите, особено в борбата с организираната престъпност и корупцията и в укрепването на административния капацитет.

През март бе проведена среща в на министерско равнище в рамките на политическия диалог със Сърбия. През ноември Комисията прие предложение за решение относно подписването на споразумение за стабилизиране и асоцииране (²⁶). Преди то да бъде подписано, ще е нужно постигането на пълно сътрудничество с Международния трибунал за престъпленията в бивша Югославия (МТПБЮ).

На 10 декември, въз основа на доклада на Комисията за напредъка от 6 ноември (²⁷), Съветът призова страната да продължи усилията си за извършване на реформи в съдебната система, сигурността и в борбата с корупцията, както и в структурните икономически реформи. Като има предвид институционалния капацитет на Сърбия, Съветът е убеден, че страната ще бъде способна да осигури изпълнението на едно бъдещо споразумение за стабилизиране и асоцииране и да ускори подготовката си по пътя към Европейския съюз.

През март специалният пратеник на Обединените нации в преговорите за постоянния статут на Косово, бившият президент на Финландия Марти Ахтисаари, представи цялостното си предложение за уреждане на статута на Косово на Генералния секретар на ООН. Тъй като Съветът за сигурност на успя до постигне съгласие за бъдещия статут на Косово, на 28 септември започнаха серия от срещи и директни преговори между Прищина и Белград под егидата и благодарение на посредничеството на тройката от ЕС, Съединените щати и Русия. Тези преговори не постигнаха резултат и на 7 декември контактната група на тройката представи своя фактически доклад за процеса на Генералния секретар на Обединените нации. През март и ноември се състояха две срещи по механизма за наблюдение на процеса на стабилизиране и асоцииране на Косово, в съответствие със статута, определен от Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на Обединените нации.

На 10 декември Съветът отбеляза постигнатите резултати от временните институции на автономната администрация за справяне с някои приоритетни задачи, но подчерта също така значителните усилия, необходими за укрепване на правовата държава, на политиката за борба срещу корупцията и организираната престъпност и за укрепване на диалога между етническите общности. Съветът напомни колко е важно да се осигури продължаването на ефективното прилагане на договореностите за Косово, а именно защитата на малцинствата и на историческите и религиозни паметници, като подчерта, че уреждането на статута на Косово ще спомогне за напредъка в изпълнението на програмата за реформи. Съветът потвърди, че Съюзът ще продължи да поема своите задължения в Косово.