Цикъл от 9 сказки

Обаче това, ко­ето хо­ра­та тряб­ва да направят, то е под­гот­ве­но по съ­от­вет­ния на­чин в мистериите. Всяка епоха има сво­ята осо­бе­на задача; на всяка една епоха предстои да приеме истината именно в онази форма, която тази истина трябва да приеме за съответната епоха на чове- чеството. На древ­ния ин­ди­ец не мо­же­ше да бъ­де да­де­на ед­на та­кава фор­ма на истина, как­ва­то се да­ва днес, ни­то на древ­ния персиец. Исти- ната тряб­ва­ше да му бъ­де да­де­на в та­ка­ва форма, ко­ято да бъ­де под­хо­дя­ща за не­го­ви­те спо­соб­нос­ти да чувствува. Ето за­що в епохата, ко­ято чрез сво­ята дру­га осо­бе­ност бе­ше под­хо­дяща да при­еме Христа на Зе- мята, т.е. в чет­вър­та­та епоха, в Гръцко-латинската, ис­ти­на та от­нос­но Христа и от­нос­но свър­за­ния с Христа свят тряб­ва­ше да бъ­де до­не­се­на на чо­ве­чес­т­во­то в она­зи форма, ко­ято бе­ше под­хо­дя­ща за оно­ва време. Да се вярва, че в епохата, ко­ято пос­лед­ва не­пос­ред­с­т­ве­но изя­вя­ва­не­то на

Видяхме, че в древ­на Индия съ­щес­т­ву­ва­ше ед­но вис­ше яс­но­вид­с­т­во чрез то­га­ваш­но­то по­ло­же­ние на етерно­то тя­ло по от­но­ше­ние на дру­ги­те чле­но­ве на чо­веш­ко­то същество; но за това ясновиждане не беше дошло още времето да вижда Христа като нещо друго освен като един дух намиращ се в далечните области отвъд сетивния свят. Едва в древ­но­-пер­сийс­ка­та кул­ту­ра съ­щес­т­вува­ше въз­мож­нос­т­та Христос да бъ­де пред­чув­с­т­ву­ван зад фи­зи­чес­ко­то Слънце. И та­ка вър­вя по-нататък. У Мойсея бе­ше въз­мож­но Христос да бъ­де виж­дан ка­то Йехова в свет­ка­ви­ца­та и гръмотевицата, т.е. ве­че съвсем бли­зо до Земята. И в Исуса от Назарет хо­ра­та ви­дя­ха Христа въп­лъ­тен ка­то човек. Човечеството бе­ше нап­ред­на­ло така, че в древ­на Индия мъд­рос­т­та бе­ше въз­п­ри­ема­на чрез етерно­то тяло, в пер­сийс­ка­та епо­ха чрез се­тив­но­то тяло, в хел­де­о­-­еги­пет­с­ка­та епо­ха чрез се­тив­на­та душа, в Гръцко-латинската епо­ха чрез то­ва, ко­ето на­ри­ча­ме раз­съ­дъч­на ду­ша е ве­че свър­за­на със се­тив­ния свят. Ето за­що за нея бе­ше из­гу­бен пог­ледът вър­ху това, ко­ето над­х­вър­ля се­тив­ния свят. Ето за­що през пър­ви­те сто­ле­тия след Р.Хр. хо­ра­та ед­ва ли виж­да­ха не­що по­ве­че от това, ко­ето се на­ми­ра меж­ду раж­да­не­то и смър­т­та и ко­ето след­ва не­пос­ред­с­т­ве­но ка­то на­й-б­лиз­ка­та ду­хов­на област. Те не зна­еха ни­що за онова, ко­ето ми­на­ва през мно­жес­т­во прераждания. Това бе­ше свър­за­но с чо­веш­ко­то разбиране. Само ед­на част от ця­лос­т­ния жи­вот на чо­ве­ка мо­же­ше да бъде разбрана: неговият земен живот и онази част от духовния живот, която беше непосредствено свързана с него. Ето за­що то­ва ще на­ме­ри­те опи­са­но за ши­ро­ки­те ма­си хора. Но то­ва не мо­жеше да се запази. Трябваше да се по­ло­жат грижи, що­то пог­ле­дът на чо­ве­ка да мо­же да се раз­ши­ри над та­зи мал­ка част на не­го­во­то разбиране; трябваше предварително да се положат грижи, щото все- обхватната мъдрост, която хората са могли да имат в миналото по времето на Хермес, по времето на Мойсей, по времето на Заратустра,

Така Христос на­ис­ти­на бе­ше до­шъл в света, но през не­го­во вре­ме сред­с­т­ва­та за раз­би­ра­не бя­ха на­й-­ог­ра­ничени. Трябваше да бъ­дат по­ло­же­ни гри­жи за след­ва­щи­те времена; всички древни мъдрости трябваше отно- во да оживеят, за да могат тези мъдрости постепенно да бъдат пос- тавени в служба на разбирането на Христа. Това мо­жа да ста­не по след­ния начин: трябваше да бъде създадена една мъдрост на мисте- риите. Хората, ко­ито бя­ха пре­ми­на­ли от древ­на­та Атлантида в Европа и по-нататък, бя­ха до­нес­ли със се­бе си ве­ли­ки мъдрости. В древ­на Атлан- тида по­-го­ля­ма част от хо­ра­та бя­ха ин­с­тин­к­тив­но ясновиждащи, те мо­же­ха да виж­дат в об­лас­т­та на духовното. Това яс­но­вид­с­т­во не мо­жеше да се раз­ви­ва по-нататък, то тряб­ва­ше да се от­тег­ли у от­дел­ни лич­нос­ти на Запада. То бе­ше нап­рав­ля­ва­но там от ед­но същество, ко­ето вре­мен­но жи­ве­еше в дъл­бо­ка скритост, от­тег­ле­но зад онези, които съ­що се бя­ха от­тег­ли­ли в нез­найност и бя­ха уче­ни­ци на един ве­лик посветен. Това съ­щес­т­во бе­ше ос­танало, за­паз­вай­ки онова, ко­ето мо­жа да бъ­де до­не­се­но от древ­на Атлантида, за­паз­вай­ки го за по­-къс­ни вре­мена. Този ве­лик посветен, то­зи па­зи­тел на Древната ат­лан­т­с­ка мъдрост, ко­ято про­ник­ва­ше дъл­бо­ко да­же във всич­ко онова, ко­ето със­тав­ля­ва тай­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло, мо­же да бъ­де на­ре­чен Скитиянос, как­то го на­ри­ча­ха в ран­но­то средновековие. И онзи, кой­то поз­на­ва същ­нос­т­та на ев­ро­пейс­ки­те мистерии, пог­леж­да на­го­ре към един от на­й-­ве­ли­ки­те пос­ве­те­ни на Зе- мята, ко­га­то се на­зо­ва­ва име­то Скитиянос.

Но след то­ва сред то­зи свят жи­ве­еше съ­що дъл­го вре­ме съ­що­то оно­ва същество, което, ко­га­то го раз­г­лежда­ме от не­го­вия ду­хо­вен аспект, мо­же да бъ­де на­ре­че­но Бодисатва. Този Бодисатва бе­ше съ­що­то съ­щество, което, след ка­то за­вър­ши сво­ята ми­сия на за­пад, се въп­лъ­ти в Гаутама Буда око­ло шес­то­тин го­ди­ни пре­ди на­ше­то летоброене. Следователно оно­ва същество, ко­ето пос­ле оти­де ка­то учи­тел по­-на­та­тък на изток, се на­ми­ра­ше ве­че на ед­на нап­ред­на­ла степен. Той бе­ше вто­ри ве­лик учи- тел, един вто­ри па­зи­тел на мъд­рос­т­та на чо­ве­чес­т­во­то и ста­на Гаутама Буда.

След то­ва има­ше ед­на тре­та индивидуалност, ко­ято бе­ше пре­доп­ре­де­ле­на за не­що ве­ли­ко */* За те­зи Същества се го­во­ри така, как­то те са би­ли схва­ща­ни в ду­ха на по­-с­та­ри све­тог­ле­ди и как­то е оправдано, в из­вес­тен смисъл, да се го­во­ри и от гле­ди­ще­то на Духовната наука/. Ние поз­на­ва­ме та­зи тре­та ин­ди­ви­ду­алност от на­й-­раз­лич­ни сказки. Тя е онази, ко­ято бе­ше учи­тел на древ­на Персия, ве­ли­ки­ят Заратустра, Гаута­ма Буда и Скитианос, ние на­зо­ва­ва­ме три важ­ни ду­хов­ни съ­щес­т­ва и индивидуал-

А се­га чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да бъ­де ос­та­ве­но вре­ме да из­жи­вее ид­ва­не­то на Христа, кой­то пре­ди то­ва се бе­ше изя­вил на Мойсей на пла­ни­на­та Сенай; защото това е едно и също същество, Яхве и Христос, само в друга форма. Сега на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва­ше да бъ­де пре­дос­та­ве­но да при­еме Христа. Това ста­на във времето, ко­га­то раз­би­ра­не­то за та­ки­ва не­ща бе­ше мис­ли­мо най-малкото. Но тряб­ва­ше пред­ва­ри­тел­но да се по­ло­жат грижи, що­то разбирането, мъд­рос­т­та да ста­не от­но­во все по­-го­ля­ма и по-голяма; а за това се погрижи предварително на Земята също Христос.

За да спо­ме­нем са­мо едно, тряб­ва да кажем, че ед­ва ли бих­те на­ме­ри­ли ня­коя об­ласт в Средновековието, къ­де­то да не е би­ла раз­п­рос­т­ра­не­на нав­ся­къ­де ед­на оп­ре­де­ле­на легенда. Когато Европа ни­кой не зна­еше не­що за Гаутама Буда, ко­га­то пре­да­ни­ето за Гаутама Буда бе­ше на­пъл­но отшумяло, раз­каз­ва­ше се след­ното: /Ще на­ме­ри­те то­ва в мно­го кни­ги на Средновековието, то­ва е един от на­й-­раз­п­рос­т­ра­не­ни­те раз­ка­зи на та­зи епоха/. Имало ня­ко­га в Индия един син ро­ден с име­то Йозафат. При не­го­во­то рож­де­ние за то­зи Йозафат са би­ли пред­с­ка­за­ни мно­го важ­ни неща. Ето за­що не­го­ви­ят ба­ща го па­зе­ше осо­бе­но много. Той трябва­ше да поз­на­ва са­мо на­й-п­рек­рас­ни­те неща, тряб­ва­ше да жи­вее раз­кош­но в пъл­но блаженство, не тряб­ваше да поз­на­ва болките, стра­да­ни­ята и не­щас­ти­ето на живота. Йозафат бе­ше пред­па­зен от всич­ко това. Въпреки то­ва се слу­чи се, че един ден Йозафат из­ле­зе от дво­ре­ца на чо­ве­ка и ви­дя един мъртвец; това се разказваше: тогава той се завърна дълбоко по- тресен в царския дворец и намери се един човек, който беше най-дълбо- ко изпълнен в сърцето си с тайните на християнството. Този чо­век се на­ри­ча­ше Балам и той спе­че­ли Йозафата за Християнството. И Йозафат, кой­то из­жи­вя това, ста­на християнин. Така раз­каз­ва­ше ле­ген­да­та от Средновековието. А се­га съв­сем не е не­об­хо­ди­мо да взе­мете на по­мощ Акашовите летописи, а дос­та­тъч­на е са­мо обик­но­ве­на­та филология, за да из­с­лед­ва­те име­то Йозафат. Йозафат про­из­хож­да от ед­на ста­ра ду­ма Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези две­те пос­ле дни фор­ми са араб­с­ки и Будазаф е съ­що­то име как­то Бодисатва. Така ев­ро­пейс­ко­то тай­но уче­ние поз­на­ва не са­мо "Бодисатва", но, ко­га­то мо­же да раз­че­те име­то Йозафат, то поз­на­ва съ­що и по­ня­ти­ето на та­зи дума. Това ле­ген­дар­но офор­мя­не на тай­но­то уче­ние на за­пад знае, че е има­ло време, ко­га­то съ­що­то съ­щество, ко­ето е жи­вя­ло в Гаутама Буда, е ста­на­ло християнин. Човек мо­же или да знае то­ва или да не го знае; въпреки

Така ние на­ми­ра­ме сред ду­хов­ния жи­вот на Европа онзи, кой­то бе­ше но­си­тел на Христа, Заратустра или Назаратос, ние от­но­во на­ми­ра­ме от вре­ме на вре­ме то­зи Заратустра; така намираме ние отново Скитианос; така там имаме отново третия велик ученик Мане с Буда, какъвто той беше, след като беше съизживял по-късните времена.