Цикъл от 9 сказки



страница2/10
Дата26.09.2018
Размер2.5 Mb.
#82761
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

С К А З К А В Т О Р А


В то­зи ци­къл от сказ­ки ние ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме мъд­рос­т­та из­точ­ния свят, т. е. прад­рев­ни­те мъд­рос­ти на чове­чес­т­во­то въобще, така, че вър­ху нея да пад­не она­зи свет­ли­на, ко­ято мо­же да бъ­де за­па­ле­на при поз­на­ва- не­то на Христовия Импулс и при поз­на­ва­не­то на всич­ко онова, ко­ето в те­че­ние на ве­ко­ве­те пос­те­пен­но се е раз­ви­ва­ло от то­зи Христов Импулс ка­то мъд­рост в за­пад­ния свят. Ако Духовната на­ука тряб­ва да бъ­де не­що живо, тя не мо­же да се със­тои в това, да се взе­мат съ­щес­т­ву­ва­щи­те ве­че в чо­ве­чес­т­во­то въз­г­ле­ди и мне­ния от­нос­но вис­ши­те све­то­ве от ис­то­ри­ята и да бъ­дат пре­да­де­ни ка­то учение; напротив нейната задача трябва да бъде, което може да бъде изпитано в наше време върху същността на висшите светове да стане обект на нашето разглеждане*. /*Вижда се, че аз ни­ко­га не счи­там Духовната на­ука ка­то не­що за­ето от ис­то­ри­чес­ки пре­да­де­ни възгледи, а я пред­с­та­вям ка­то ед­но познание, ко­ето тряб­ва да бъ­де до­би­то не­пос­ред­с­т­ве­но в настоящето. Че по ня­ко­га упот­ре­бя­вам тер­ми­но­ло­ги­ята на древ­ни­те времена, при­чи­на­та за то­ва е, че на­ше­то съв­ре­мие стои да­ле­че от ду­хов­но­то поз­на­ние и за­то­ва не при­те­жа­ва та­ка­ва тер­ми­но­ло­гия и чо­век мо­же ви­на­ги да бъ­де раз­б­ран по­-лес­
но при­бяг­вай­ки до ста­ра­та тер­ми­но­ло­гия от­кол­ко­то ако из­на­ме­ри ня­коя но­ва терминология./. Хора, ко­ито са в със­то­яние да на­со­чат своя пог­лед на­го­ре в ду­хов­ни­те све­то­ве и да виж­дат в те­зи све­то­ве така, как­то ина­че чо­век виж­да със свои те се­тив­ни очи във външ­ния свят, как­то той раз­би­ра външ­ния свят със своя ум, та­ки­ва хо­ра е има­ло не са­мо в древ­ни вре- мена, та­ки­ва хо­ра съ­щес­т­ву­ват през всич­ки вре­ме­на на раз­ви­ти­ето на човечеството, та­ки­ва хо­ра съ­щес­т­ву­ват и днес; и през никоя епоха чове- чеството не е било заставено да учи и да разглежда само истини получени от преданието. Също та­ка чо­ве­чес­т­во­то не е зас­та­ве­но да по лу­чи те­зи уче­ния от­нос­но вис­ши­те све­то­ве от ни­кое осо­бе­но фи­зи­чес­ко място. Навсякъде в све­та мо­же да бли­ка и те­че из­во­рът на вис­ша­та мъд­рост и на вис­ше­то познание. Както не би би­ло ра­зум­но днес в на­ши­те учи­ли­ща да пре­по­да­ва­ме нап­ри­мер ед­на ма­те­ма­ти­ка или ед­на география, ко­ито да взе­ма­ме от ня­кои ста­ри съчинения, съз­да­де­ни в миналото, та­ка не би би­ло ра­зум­но и по от­но­ше­ние на ве­ли­ки­те мъд­рос­ти на свръхсе­тив­ни­те све­то­ве да раз­г­леж­да­ме са­мо пре­да­де­но­то ни от историята, от древ­ни времена. Ето за­що на­ша­та за­да­ча ще бъде, в то­зи ци­къл от сказ­ки да прис­тъ­пим към не­ща­та на вис­ши­те светове, към съ­щес­т­ва­та на са­ми­те свръх­се­тив­ни царства, да нап­ра­вим да зас­та­нат пред на­ша­та ду­ша познати, по­-мал­ко поз­на­ти и съвсем не­поз­на­ти не­ща от онова, ко­ето мо­же да се от­к­рие във вис­ши­те светове; и след това да се запитаме: какво са могли да кажат върху тези неща хората от по-стари времена, хо- рата на древността? С дру­ги думи: ние искаме да представим на на- шата душа западната мъдрост и след това да зададем въпроса: как това, което можем да наречем западна мъдрост, се съгласува с онова, което можем да познаем като източна мъдрост? Въпросът се ка­сае за това, че мъд­рос­ти­те по­чер­пе­ни от свръх­се­тив­ни­те светове, ко­га­то те бъ­дат разказани, мо­гат да бъ­дат раз­б­рани чрез ума от все­ки човек. Аз чес­то съм под­чер­та­вал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази без­п­рис­т­рас­т­на раз­съд­ли­вост е ед­на ряд­ка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследва- нето на така наречената ясновидска наука. Тези фак­ти на вис­ши­те све­то­ве мо­гат да се по­лучат са­мо чрез та­ка на­ре­че­но­то яс­но­вид­с­ко из­с­лед­ва­не, са­мо чрез из­ди­га­не­то в те­зи вис­ши све­то­ве на онези хора, ко­ито са под­гот­ве­ни за това. Понеже в те­зи вис­ши све­то­ве оби­та­ват Същества, ко­ито по от­но­шение на нас хо­ра­та мо­жем да на­ре­чем духовни, в из­вес­т­но нап­рав­ле­ние из­с­лед­ва­не­то на вис­ши­те све­то­ве е ед­но об­щу­ва­не на яс­но­виж­да­щия или на пос­ве­те­ния с те­зи ду­хов­ни Същества. Следователно това, ко­ето се на­ми­ра във вис­ши­те светове, мо­же да бъ­де из­с­лед­ва­но са-­
мо тогава, ко­га­то яс­но­виж­да­щи­ят чо­век из­ка­чи степените, ко­ито го до­веж­дат до об­ще­ние с един ду­хо­вен свят.*/*Както се вижда, с ду­ма­та "ясновиждане" тук не раз­би­ра­ме обик­но­ве­но­то та­ка на­ре­че­но съ­но­вид­но­-па­то­ло­ги­чес­ко състояние, а ед­но познание, ко­ето мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то при пъл­на яс­на разсъдливост, при ко­ето ду­ша­та се на­ми­ра в ед­но със­тояние, ко­ето от­го­во­ря на­пъл­но на ма­те­ма­ти­чес­ко­то мислене. То е точ­но про­ти­во­по­лож­но на съновидно-патологическото. /

Много от те­зи не­ща аз ве­че съм из­на­сял пред Вас в един или друг ци­къл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, ко­ето е пър­во не­об­хо­ди­мо за чо­ве­ка ста­ващ ясновидец, за да про­ник­не на­го­ре във вис­ши­те светове, е спо­соб­нос­т­та да вижда, да познава, да из­жи­вя­ва без по­мощ­та на външ­ни­те сетива, следователно без по­мощ­та на оне­зи ор­га­ни ко­ито са из­г­ра­де­ни в на­ше­то тя­ло ка­то очи, ка­то уши и т.н., но съ­що та­ка и без он­зи орган, кой­то слу­жи осо­бе­но на на­шия интелект, на на­шия ум. Ка- кто не мо­жем да виж­да­ме свръх­се­тив­ни­те све­то­ве с фи­зи­чес­ки­те очи, как­то не мо­жем да ги чу­ва­ме с фи­зи­чес­ки­те уши, също та­ка ние не мо­жем да поз­на­ем не­що от тях чрез ума, до­кол­ко­то то­зи ум е свър­зан с ор­га­на на фи­зи­ческия мозък. Следователно чо­век тряб­ва да се ос­во­бо­ди от она­зи дейност, ко­ято упражнява, ко­га­то си служи със сво­ите фи­зи­чес­ки се­ти­ва и със своя фи­зи­чес­ки мозък.

Но Вие всич­ки знаете, че в нор­мал­ния жи­вот на чо­ве­ка има ед­но със- тояние, при ко­ето чо­ве­кът се на­ми­ра вън от ор­га­ни­те на сво­ето фи­зи­чес­ка тяло; това е състояние на сън. Ние знаем, че от че­ти­ри­те чле­на на чо­веш­ка­та природа, фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз по- с­лед­ни­те два члена, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло до­би­ват през вре­ме на съ­ня из­вес­т­на самостоятелност*. /*Тези из­ра­зи се упот­ре­бя­ват тук са­мо ­така, как­то са обяс­не­ни в мо­ите книги. Следователно те не мо­гат да бъ­дат кри­ти­ку­ва­ни от ед­но гледище, ко­ето свър­з­ва с тях съ­вър­ше­но дру­ги пред­с­та­ви ­/не­що ка­то три­ви­ален мис­ти­ци­зъ­м/ ­как­то то­ва чес­то се случ- ва./. През вре­ме на днев­на­та буд­ност фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са тясно свър­за­ни по­меж­ду си. През вре­ме на съ­ня те­зи че­ти­ри чле­на се раз­де­лят така, че от ед­на стра­на в лег­лото ос­та­ват фи­зи­чес­ко­то тя­ло с етер­но­то тяло, а от дру­га стра­на ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът жи­ве­ят сво­бод­но в един друг свят. Така следователно в нор­мал­но­то те­че­ние на своя жи­вот в пе­ри­ода от 24 ча­са чо­ве­кът се на­ми­ра вед­нъж в ед­но та­ко­ва състояние, при ко­ето органите, ко­ито са вгра­де­ни в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло, не са свър­за­ни с него; но той трябва да запла- ти по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнание- то; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.

Онези органи, от ко­ито чо­ве­кът се нуждае, ко­га­то ис­ка да виж­да в ду­хов­ния свят, в кой­то той се на­ми­ра през нощ­та със своя Аз и със сво­ето ас­т­рал­но тяло, мо­гат ес­тес­т­ве­но да бъ­дат из­г­ра­де­ни са­мо в ас­т­рал­но­то тяло, съ­от­вет­но в Аза. И раз­ли­ка­та меж­ду та­ка на­ре­че­ния дне­шен нор­ма­лен чо­век и из­с­ле­до­ва­те­ля яс­но­видец не е ни­коя дру­га ос­вен тази, че през нощта, ко­га­то Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло се из­лъч­ват от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, у нор­мал­ния чо­век ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът не са устроени, не са организирани, не прите­жа­ват органи, с ко­ито да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изгра- дени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тя- ло са изградени очите и ушите. Ето за­що пър­ва­та задача, ко­ято тряб­ва да си пос­та­ви този, кой­то ис­ка да ста­не из­с­ле­до­ва­тел ясновидец, е та­зи, да нап­ра­ви всич­ко необходимо, ко­ето из­г­раж­да в не­го­во­то не­ор­га­низи­ра­но ас­т­рал­но тяло, съ­от­вет­но в не­го­вия Аз ду­хов­ни очи, ду­хов­ни уши и т.н. но то­ва не е още един­с­т­веното, ко­ето е необходимо. Да предполо- жим, че ня­кой е стиг­нал до там, чрез средствата, ко­ито ще спо­ме­нем на- кратко, да снаб­ди сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз с ду­хов­ни очи и ду­хов­ни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въп­ре­ки то­ва той не би мо­гъл още да виж­да в ду­хов­ния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За цел­та е не­об­хо­ди­мо още и не­що друго. Ако при днеш­ни­те ус­ло­вия чо­век ис­ка да се из­диг­не до ясновиждане, до съз­на­тел­но яс­но­вижда­не в дейс­т­ви­те­лния смисъл, не­об­хо­ди­мо е да бъ­дат из­г­ра­де­ни ду­хов­ни­те очи и ду­хов­ни­те уши не са­мо в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, а е необходимо, всич­ко онова, ко­ето е из­г­ра­де­но плас­тич­но в то­ва ас­т­рал­но тяло, да бъ­де от­пе­ча­та­но в етер­но­то тяло, как­то един пе­чат се от­пе­чат­ва в чер­ве­ния восък. Същин- ското съз­на­тел­но яс­но­виж­да­не за­поч­ва ед­ва тогава, ко­га­то органите, т.е. ду­хов­ни­те очи, ду­хов­ни­те уши и т.н., ко­ито са об­ра­зува­ни в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, се от­пе­чат­ват в етер­но­то тяло.

Така етер­но­то тя­ло тряб­ва да бъ­де в по­мощ на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза, ако ис­ка­ме да се съз­да­де яс­но­виждане, т.е. за цел­та тряб­ва да съ­дейс­т­ву­ват всич­ки чле­но­ве на чо­веш­ка­та природа, ко­ито чо­век притежава, Азът, ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тяло, с из­к­лю­че­ние са­мо на фи­зи­чес­ко­то тяло. Въпреки това, след из­жи­вя­ва­не то на свръх­се­тив­ния свят фи­зи­чес­ко­то тя­ло има за­да­ча­та да до­ве­де то­ва поз­на­ние в пъл­но съз­ву­чие с доби­то­то от не­го се­тив­но­-раз­съ­дъч­но познание.

Но за да съ­дейс­т­ву­ва в то­ва направление, за етер­но­то тя­ло съ­щес­т­ву­ва по­-го­ля­ма труд­ност от­кол­ко­то за ас­т­рал­но­то тяло. В те­че­ние на все­ки 24 ча­са все пак Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло у чо­ве­ка ви­на­ги се на­ми­рат - бих­ме мог­ли да ка­жем - по­не вед­нъж в щас­т­ли­во­то по­ло­же­ние, да бъ­дат сво­-


бод­ни от фи­зи­чес­ко­то тяло. Докато се на­ми­рат в човека, от сутринта, ко­га­то чо­век се събужда, до вечерта, ко­га­то той заспива, до­ка­то се на­ми­рат във фи­зи­чес­ко­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са свър­за­ни със си­ли­те на то­ва фи­зи­чес­ко тяло; и тези сили пречат на астралното тяло и на Аза да изградят собствени органи. Астралното тя­ло и Азът са тън­ки ду­хов­но­-ду­шев­ни същности; те така да се каже следват чрез своята елас- тичност силите на физическото тяло и приемат неговата форма. Ето за­що за нор­мал­ния чо­век и през нощ­та те­зи си­ли на фи­зи­чес­ко­то тя­ло се на­ми­рат ка­то дейс­т­вие в ас­т­рал­но­то тя­ло и в Аза; и, както ще чуете, човек може да освободи своето астрално тяло и своя аз от въздейст- вието на физическото тяло само тогава, когато пристъпи към специ- ални мероприятия, така щото астралното тяло може да образува своята собствена форма, т.е. своите духовни очи, своите духовни уши. Все пак чо­век се на­ми­ра в щас­т­ли­во­то положение, че по­не вед­нъж на 24 ча­са него­во­то ас­т­рал­но тя­ло се ос­во­бож­да­ва от фи­зи­чес­ко­то тяло; той има следователно възможност да действува направо върху това аст- рално тяло така, щото то да не следва по-нататък през нощта елас- тичността на физическото тяло, а да се подчинява на своята собстве- на еластичност.

Подготвителните упражнения, ко­ито яс­но­виж­да­щи­ят из­с­ле­до­ва­тел пред- приема, се със­то­ят по съ­щес­т­во в това, през вре­ме на днев­на­та буд­ност да из­пъл­ня­ва та­ки­ва ду­хов­ни действия, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху не­гово­то ас­т­рал­но тя­ло и вър­ху не­го­вия Аз така, че след това, ко­га­то при зас­пи­ва­не­то те из­ли­зат от фи­зи­чес­кото тя­ло и етер­но­то тяло, се на­ми­рат под вли­яни­ето на това, ко­ето чо­век е из­вър­шил за осо­бе­на­та под­го­товка на яс­но­вид­с­ко­то изследване.

Да взе­мем следователно два­та случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впе- чатленията на външния свят, отдава се на това, което действува вър- ху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, него­во­то ас­т­рал­но тя­ло из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава то­ва ас­т­рал­но тя­ло е из­ця­ло от­да­де­но на това, което е би­ло из­жи­вя­но през вре­ме на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем раз­лич­но стои работата, ко­га­то чрез медитация, със­ре­до­то­чение и чрез дру­ги упражнения, ко­ито се пра­вят с ог­лед пос­ти­га­не­то на вис­ше­то познание, чо­век из­жи­вя­ва през де­ня сил­ни въз­дейс­т­вия вър­ху сво­ята душа, т. е. вър­ху сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и вър­ху своя Аз, ко­га­то следователно той има оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти за­де­ле­ни от обик­но­ве­ния дне­вен живот, през ко­ито вър­ши не­що съв­сем раз­лич­но от това, ко­ето обик­но­ве­но върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия
ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той пре­кар­ва ма­кар и крат­ка част от днев­ния си жи­вот в медитация, със­ре­до­то­че­ние и дру­ги упражнения, то­га­ва то­ва дейс­т­ву­ва вър­ху не­го­ва­та ду­ша така, че през нощта, ко­га­то из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло из­пит­ва дейс­т­ви­ята на та­зи меди- тация, със­ре­до­то­че­ние и т.н. и бла­го­да­ре­ние на то­ва след­ва ве­че не елас­тич­нос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, а дру­ги еластичности. Ето за­що ме­то­ди­те за пос­ти­га­не на яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не се със­то­ят в това, че учи­те­ли­те на то­ва из­с­лед­ва­не при­ла­гат ця­ло­то знание, което е би­ло из­пи­та­но в те­че­ние на хи­ля­до­ле­тия на чо­веш­кия жи­вот ка­то упражнения, ме­ди­та­ции и със­ре­до­точения, ко­ито тряб­ва да се пред­п­ри­емат през вре­ме на днев­ния живот, за да мо­гат да ока­жат сво­ето въздейс­т­вие в жи­во­та през нощ­та така, че ас­т­рал­но­то тя­ло да се преорганизира.

Тази го­ля­ма отговорност, ко­ято по­ема този, кой­то въ­об­ще пред­ла­га та­ки­ва уп­раж­не­ния на сво­ите се­бе­по­добни. Такива не са из­мис­ле­ни слу- чайно, те са ре­зул­тат на точ­на ду­хов­на работа. Това, ко­ето те­зи уп­раж­не­ния предписват, за не­го се знае, че то та­ка дейс­т­ву­ва на душата, що­то ко­га­то та­зи ду­ша при нощ­но­то зас­пи­ва­не из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло, пра­вил­но из­г­раж­да сво­ите ду­хов­ни очи, сво­ите ду­хов­ни уши, сво­ето ду­хов­но мислене. Когато се пра­ви не­що погрешно, ко­га­то се пра­вят пог­реш­ни упражнения, то­ва ес­тес­т­ве­но съ­що указ­ва сво­ето действие; тога- ва действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми - ако искаме да употребим един израз от сетивния свят - изграждат се противоприродни форми. Що зна­чи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се та­ки­ва форми, ко­ито про­ти­во­ре­чат на ве­ли­ко­то все­мир­но цяло. Тога- ва в те­зи об­лас­ти би се по­лу­чи­ло съ­що нещо, как­то ако в на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло бя­ха се из­г­ра­ди ли органи, ко­ито не бя­ха чу­ва­ли правилно, не би­ха чу­ва­ли вяр­но външ­ни­те звуци, не би­ха виж­да­ли вяр­но външ­на­та светлина, ко­ито не би­ха от­го­ва­ря­ли на външ­ния свят. Следователно чрез неп­ра­вил­на ме­ди­тация и със­ре­до­то­че­ние чо­ве­кът би бил пос­та­вен в про­ти­во­ре­чие със све­та по от­но­ше­ние на не­го­во­то ас­т­рално тя­ло и на не­го­вия Аз. И вмес­то да по­лу­чи органи, чрез ко­ито да мо­же пос­те­пен­но да ос­ве­тя­ва то­зи ду­ховен свят, то­га­ва той би бил раз­бит от вли­яни­ята на ду­хов­ния свят, би из­пи­тал те­зи вли­яния на ду­хов­ния свят не ка­то нещо, ко­ето го подпомага, ко­ето го обогатява, а ка­то не­що спъ­ва­що не­го­во­то мислене.

Понеже през след­ва­щи­те дни ще има­ме го­ля­ма нуж­да от то­ва понятие, мо­ля Ви да обър­не­те вни­ма­ние на това, че тук ние се на­ми­ра­ме на ед­на точка, къ­де­то тряб­ва да бъ­дем на ясно, че нещо, ко­ето се на­ми­ра вън във фи­зи­чес­кия свят - а се­га ние го­во­рим за ду­хов­ния вън­шен свят - мо­же да
бъ­де до ви­со­ка сте­пен бла­гопри­ятс­т­ву­ва­що за човека, но мо­же съ­що та­ка да бъ­де и до ви­со­ка сте­пен спъ­ва­що за него, спо­ред това, как той зас­та­ва със сво­ето соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во сре­щу то­зи вън­шен свят. Да си пре- дставим, че един чо­век е непра­вил­но ор­га­ни­зи­ра­но ас­т­рал­но­то тя­ло се из­ла­га на за­оби­ка­ля­щия го ду­хо­вен свят. Този свят дейс­т­ву­ва вър­ху не- го. Ако би из­г­ра­дил пра­вил­но сво­ите органи, ду­хов­ни­ят свят би се влял в него, би го обо­га­тил с миро­ви­те тайни, но съ­щи­ят то­зи свят би го ат­ро­фи­рал душевно, ако той би из­г­ра­дил ло­шо сво­ите органи. Това е съ­щи­ят вън­шен свят, кой­то вед­нъж из­ди­га чо­ве­ка до на­й-­ви­со­ки­те върхове, дру­ги­ят път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препят- ствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В те­зи ду­ми се крие мно­го от клю­ча за раз­би­ра­не на доброто, пло­дот­вор­но­то и на злото, раз­ру­ша­ва­що­то в света. От то­ва мо­же­те да видите, че дейст- вието, ко­ето ня­кои съ­щес­т­ва от ок­ръ­жа­ва­щия свят имат вър­ху нас, не е ме­ро­давно за същ­нос­т­та на са­мия то­зи свят. Как ние зас­та­ва­ме сре­щу външ­ния свят, от то­ва ще за­ви­си да­ли съ­що то съ­щес­т­во е благотворно, по­лез­но или спъващо, да­ли то мо­же да бъ­де за нас бог или дя­вол за на­шия душе­вен организъм. Моля Ви на то­ва да обър­не­те осо­бе­но внима- ние; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.

С то­ва ние пос­та­вих­ме пред на­ша­та душа, как­ва тряб­ва да бъ­де под­го­тов­ка­та за яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не по от­но­ше­ние на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза. И тряб­ва­ше да изтъкнем, че ние хо­ра­та се на­ми­ра­ме в из­вес­т­но от­но­ше­ние в ед­но щас­т­ли­во положение, че по­не за оп­ре­де­ле­но вре­ме през все­ки 24 ча­са на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и на­ши­ят Аз се из­лъч­ват от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и от етер­но­то тяло. Обаче етер­но­то тя­ло ос­та­ва и през нощ­та във фи­зи­чес­ко­то тяло; то остава и тогава свързано с физическо- то тяло. От ня­кои сказки, ко­ито съм дър­жал пре­ди го­ди­ни тук, знаем, че са­мо при смър­т­та нас­тъп­ва он­зи момент, ко­га­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло ос­та­ва са­мо за се­бе си, а етер­но­то тя­ло за­ед­но с ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то тяло. Днес не е не­об­хо­ди­мо да споменавам, ка­къв път хва­щат след смър­т­та и из­ми­на­ват до след­ва­що­то раж­да­не те­зи три чле­на на чо­веш­ко­то същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физиче- ско тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тя­ло са за­ед­но по под­хо­дя­щи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от мо­мен­та на смъртта, ма­кар и пър­во


за крат­ко време, по от­но­ше­ние на из­ми­на­лия на Земята жи­вот нас­тъп­ва дейс­т­ви­тел­но ясновидство. Това чес­то сме спо­ме­на­ва­ли в по­со­че­ни­те сказки. За та­ко­ва ед­но задруж­но действие, как­во­то нор­мал­но мо­же да нас­тъ­пи са­мо в мо­мен­та на смъртта, за та­ко­ва ед­но зад­руж­но дейс­т­вие тряб­ва да се да­де въз­мож­ност на Аза, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тяло, за да се про­ве­де пъл­но ясновидство. Следователно етер­но­то тя­ло тряб­ва да мо­же да бъ­де ос­во­бо­де­но от оно­ва състояние, в което то е вгра­де­но през вре­ме на нор­мал­ния живот: то също трябва да бъде в състояние да използува своята еластичност, да стане независимо от еластично- стта на физическото тяло, както става с астралното тяло през нощ- та. За цел­та са не­об­хо­ди­ми в из­вес­т­но от­но­ше­ние по­-­ин­тензивни, по­-уси­ле­ни упражнения. За всич­ко то­ва ще мо­жем да го­во­рим през след­ва­щи­те дни в съ­от­вет­на­та връзка; но днес искам да ни стане ясно, че това е необходимо. За цел­та не е дос­та­тъч­но чо­век да пра­ви оне­зи упражне- ния, ко­ито въз­дейс­т­ву­ват на не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, за да об­ра­зу­ват ду­хов­ни­те очи и ду­хов­ни­те уши, а са не­об­хо­ди­ми и та­ки­ва упражнения, ко­ито да да­дат на етер­но­то тя­ло сво­бо­да и не­за­виси­мост от фи­зи­чес­ко­то тяло. Но още днес ние ис­ка ме да об­ри­су­ва­ме пред на­шия пог­лед в из­вес­т­но от­ноше­ние резултатът, кой­то тряб­ва да се по­лу­чи тогава. Вие мо­же­те да го раз­бе­ре­те ве­че от това, ко­ето бе казано.

Можем да кажем, че нор­мал­но са­мо в мо­мен­та на смър­т­та е да­де­на въз­мож­ност Азът, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тя­ло да дейс­т­ву­ват зад­руж­но сво­бод­ни от фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно за яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не тряб­ва да нас­тъ­пи нещо, ко­ето мо­же да бъ­де срав­не­но един­с­т­ве­но с това, ко­ето ина­че ста­ва с чове­ка в мо­мен­та на смъртта, т.е., ако чо­век ис­ка да ста­не яс­но­виж­дащ в съз­на­те­лен смисъл, той тряб­ва да стиг­не в своя жи­вот до ед­на сте­пен на развитие, при ко­ято да бъ­де съ­що та­ка не­за­ви­сим от сво­ето фи­зи­ческо тя­ло и от упот­ре­ба­та на ор­га­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло, как­то е не­за­ви­сим от тях в мо­мен­та на смъртта.



Задаваме си въпроса: чрез какво прочее - днес искаме да отговорим на този въпрос абстрактно, а в следващите дни ще сторим това конк- ретно - чрез каквото прочее може човек да постигне една такава не- зависимост от физическото тяло, чрез какво може той да се постави в едно състояние, което по отношение на познанието е подобно на мо- мента на физическата смърт? Той мо­же да се пос­та­ви в то­ва със­то­яние единствено, ка­то раз­вие оп­ре­де­ле­ни чув­с­т­ва и от­сен­ки от чувства, ко­ито да об­х­ва­нат ду­ша­та така, че в из­вес­т­но от­но­ше­ние те­зи чув­с­т­ва и от­сенки от чув­с­т­ва да об­х­ва­нат чрез тях­на­та си­ла етер­но­то тя­ло и да го из­лъч­ват от фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно в ду­ша­та тряб­ва да дейс­т­ву­ват тол­ко­ва сил­ни им­пул­си на чувствата, мис­ли­те и волята, че да се съз­да­де ед­на вът­реш­на сила, ко­ято ос­во­бож­да­ва за оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти
етер­но­то тя­ло от физическото. Но в на­ша­та епо­ха по­доб­но не­що не мо­же да се пос­тиг­не чрез външ­ни фи­зи­чес­ки мероприятия. Това е не­възмо- ж­но при днеш­ния ста­дий на раз­ви­ти­ето на човечеството. Който би вяр- вал, че по­доб­ни не­ща мо­гат да се про­из­ве­дат чрез фи­зи­чес­ки мероприя- тия, би се по­дал на ог­ром­на измама. Той би ис­кал да про­ник­не в ду­ховни­те светове, и въп­ре­ки то­ва да ис­ка да ос­та­не при процедурите, при фак­ти­те на фи­зи­чес­кия свят, т.е. не би се из­диг­нал до ед­на ис­тин­с­ка вя­ра и си­ла­та на ду­хов­ни­те светове. Само вът­реш­ни­те процеси, про­це­си на мощния, енер­ги­чен ду­ше­вен жи­вот мо­гат да про­из­ве­дат то­ва със­то­яние *. /*При те­зи опи­са­ния тряб­ва нався­къ­де да се има предвид, че с тях се раз­би­рат са­мо психически, ду­шев­ни процеси, ко­ито ня­мат ни­що об­що с па­то­ло­ги­чес­ки­-­ор­га­нич­ни прояви, как­то с та­ки­ва ня­мат ни­що об­що и ма­те­ма­ти­чес­ки­те формулирания, и ко­ито въп­ре­ки то­ва са чис­то духовна действителност. Към обик­но­ве­но­то "ясновидство" те се от­насят как­то по­зи­ти­вът към негатива./. И ос­та­вяй­ки в об­лас­т­та на абстрактното, днес мо­жем да ка­жем пред­варително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обик­но­ве­ния жи­вот чо­век е на­да­рен с оп­ре­де­ле­ни интереси. Знаете, че те­зи ин­те­ре­си дейс­т­вуват от сут­рин до вечер. Човекът - и в то­ва той е на­пъл­но прав, за­що­то тряб­ва да жи­вее в то­зи свят - чо­векът се ин­те­ре­су­ва за онова, ко­ето дейс­т­ву­ва вър­ху не­го­ви­те очи, не­го­ви­те уши, вър­ху не­го­вия ум, вър­ху не­го­ви­те фи­зи­чес­ки усе­ща­ния и т.н.: Той се интере- сува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в те­зи въл­ну­ва­щи се на­горе и на­до­лу интереси, ко­ито го об­вър­з­ват с оп­ре­де­ле­ни прив­ли­ча­щи си­ли за ки­ли­ма на външ­ния свят, живее човекът, да­же жи­ве­ят един­с­т­ве­но го­ля­мо­то бол­шин­с­т­во от съв­ре­мен­ни­те хора. Същест- вува са­мо ед­на въз­мож­ност чо­век да съз­да­де в своя жи­вот та­ки­ва момен- ти, в ко­ито външ­ни­те ин­те­ре­си да не дейс­т­ву­ват никак, без при то­ва да се ув­ре­ди на све­жес­т­та и жиз­не­нос­т­та на те­зи външ­ни интереси; момен- ти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищо- жи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако чо­век не би уп­раж­нил това уби­ва­не на ин­те­ре­си­те за външ­ния свят са­мо в оп­ре­де­ле­ни тър­жес­т­ве­ни мо­мен­ти на живота, а би разпрос­т­рял то­ва уби­ва­не вър­ху це­лия живот. Такъв чо­век не би мо­гъл да ра­бо­ти във външ­ния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдейству- ваме за неговото преобразяване. Ето за­що ние тряб­ва да си поз­во­лим да
уби­ва­ме всич­ки външ­ни ин­те­ре­си за ок­ръ­жа­ва­щия свят са­мо за оп­ре­де­ле­ни тър­жес­т­ве­ни мо­мен­ти през де­ня и тряб­ва та­ка да се ка­же да раз­вием в нас та­зи двойс­т­ве­на природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външ- ния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и ес­тес­т­ве­нос­т­та на ин­те­ре­са за външ­ния свят тря- б­ва да си ги за­па­зим буд­ни за на­шия вън­шен живот; не трябва да ста- нем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували са- мо от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от дру­га страна, за да мо­жем да се из­диг­нем във вис­ши­те светове, ние тряб­ва да из­ра­бо­тим дру­га­та стра­на на на­ша­та природа, ко­ято се със­тои в това, в тър­жес­т­ве­ни мо­мен­ти на днев­ния жи­вот да на­ка­ра­ме да ум­рат ин­те­ре­си­те за външния свят. И ако има­ме дос­та­тъч­но тър­пе­ние и постоянство, ако има­ме енер­гия и сила, до­кол­ко­то го изис­к­ва на­ша­та карма, да се уп­раж­ня­ва­ме в то­ва уби­ва­не на ин­те­ре­си­те към външ­ния свят, кой­то ни за­оби­каля, ако дос­та­тъч­но се уп­раж­ня­ва­ме в това, нак­рая чрез то­ва уби­ва­не на ин­те­ре­са към външ­ния свят в на­шата вът­реш­ност ще се ос­во­бо­ди ед­на мощна, енер­гич­на сила. Това, ко­ето уби­ва­ме по то­зи на­чин във вън- шния свят, жи­вее до по­-ви­со­ка сте­пен във вът­реш­ния свят, ожи­вя­ва в то­зи вът­ре­шен свят. Ние из­пит­ва­ме един съ­вър­ше­но нов род живот, пре­ми­на­ва­ме през он­зи момент, ко­га­то мо­жем да си кажем: това, което можем да виждаме с очите, да чуваме с ушите, е само една част от цялостния живот. Същес­т­ву­ва един съ­вър­ше­но друг живот, един жи­вот в ду­хов­ния свят; съществува едно възкресение в духовния свят, едно преминаване отвъд границите на това, което иначе наричаме живот, едно преминаване на неговите граници така, че не настъпва смъртта, а се получава един по-висш живот. Когато та­зи чис­то ду­хов­на си­ла е ста­на­ла дос­та­тъч­но мощ­на в на­ша­та вът­реш­ност, то­га­ва мо­жем да из­жи­ве­ем оне­зи моменти, при ко­ито ста­ва­ме гос­по­да­ри над на­ше­то етер­но тяло, ко­га­то то­ва етер­но тя­ло не при­ема формата, към ко­ято го при­нуж­да­ват елас­тич­ни­те си­ли на бе­ли­те дро­бо­ве или на чер­ния дроб, а фор- мата, ко­ято му на­ла­га­ме от го­ре на­до­лу чрез на­ше­то ас­т­рал­но тяло. То- гава ние пре­дава­ме на на­ше­то етер­но тя­ло формата, ко­ято сме из­ра­бо­ти­ли в ас­т­рал­но­то тя­ло чрез ме­ди­та­ция и със­ре­до­точение; тогава ние от- печатваме пластичната форма на астралното тяло в етерното тяло и от подготовлението се издигаме до озарението, до следващата сте- пен на ясновидското изследване. Първата степен, чрез ко­ято пре­об­ра­зя­ва­ме на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло така, че то до­би­ва органи, се на­ри­ча пречи- стване по­ра­ди това, че ас­т­рал­но­то тя­ло се пре­чис­т­ва от си­ли­те на вън-­
шния свят и се от­да­ва на вът­реш­ни­те сили. Но она­зи степен, при ко­ято ас­т­рал­но­то тя­ло мо­же да от­пе­ча­ти сво­ята форма в етер­но­то тяло, та­зи сте­пен е свър­за­на с това, че око­ло нас нас­тъп­ва ду­хов­на светлина, ду­хов­ни­ят свят око­ло нас ни се разкрива, нас­тъп­ва озарението.

Това, ко­ето то­ку що Ви описах, е свър­за­но с оп­ре­де­ле­ни опитности, през ко­ито чо­век ми­на­ва и ко­ито са типични, ко­ито са ед­ни и съ­щи у все­ки чо­век и всеки, кой­то из­ми­нава пътя, ко­ито все­ки изпитва, ко­га­то е уз­рял за то­ва и ко­га­то об­ръ­ща не­об­хо­ди­мо­то вни­ма­ние на ня­кои не­ща и про- цеси, на­ми­ра­щи се из­вън се­тивна­та област. Първата опитност, ко­ято на- с­тъп­ва чрез ор­га­ни­зи­ра­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ято следователно нас­тъп­ва ка­то ре­зул­тат от медитацията, със­ре­до­то­че­ни­ето и т.н., мо­же да бъ­де из­ра­зе­на ка­то ед­но изжи­вя­ва­не на чувството, ка­то ед­но из­жи­вя­ва­не на усещането, ка­то ед­но изживяване, което, ако ис­ка­ме да го опишем, бих­ме мог­ли на­й-­доб­ре да го на­ре­чем ед­но про­ти­ча­що в нас пълносъзна- телно раз­цеп­ле­ние на ця­ла­та на­ша лич­ност *. /*Това, ко­ето тук на­ри­ча­ме "разцепление на личността" тряб­ва стро­го да се раз­ли­ча­ва от това, ко­ето ня­кои мис­ли­те­ли имат пред­вид ка­то не­що па­то­ло­гич­но или съ­но­вид­но и го на­зо­вават със съ­що­то име или съ­що с име­то "Аз-двойник". Посоченото тук раз­цеп­ле­ние се из­вър­ш­ва при пълна раз­съд­ли­вост само в душата, съз­на­ни­ето го об­х­ва­ща та­ка пълно, че то­ва ни­как не пре­чи на яс­но­съз­на­телно­то пре­би­ва­ва­не в обик­но­ве­ния Аз. При то­ва то­зи "Аз" не из­губ­ва ни­що от сво­ята вът­реш­на креп­кост и сплотеност./. В то­зи мо- мент, ко­га­то из­жи­вя­ва­ме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би мо­гъл да се срав­ниш с един меч, кой­то не е сло­жен в не­го­ва­та ножница, а кой­то е из­ра­бо­тен в едно със сво­ята ножница, об­ра­зу­ва за­ед­но с нож­ни­ца­та ед­на част; по-рано ти се чув- ствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина чо­век се чув­с­т­ву­ва в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, но не срас­нал с него, не съ­щес­т­ву­ващ за­ед­но с не­го ка­то ед­на част. Това вът­реш­но осво- бождение, то­ва чув­с­т­ву­ва­не на се­бе си ка­то ед­на вто­ра личност, ко­ято е из­ляз­ла от пър­ва­та личност, то­ва е пър­во­то го­ля­мо из­жи­вя­ва­не по пъ­тя към яс­но­вид­с­кия въз­г­лед на света. Трябва следователно да се подчертае, че то­ва е ед­но из­жи­вя­ва­не на чувството, на усещането. Човек трябва да чув­с­т­ву­ва та­зи вло­же­ност вът­ре в сво­ята ста­ра лич­ност и въп­ре­ки то­ва да се чув­с­т­ву­ва сво­бо­ден и под­ви­жен вът­ре в нея. Естествено тук ме­чът и нож­ни­ца­та се из­пол­зу­ват са­мо за сравнение. Защото все пак ме­чът е утес­нен от всич­ки стра­ни чрез сте­ни­те на ножницата; но човекът, който


има това чувство, има едно високо чувство за вътрешна подвижност, нещо като че във всички точки би могъл да премине границите на сво- ето физическо тяло, би могъл да излезе от него, би могъл да се впусне вън от своята кожа, вън от кожата на физическото тяло, би могъл да протегне духовни чувствуващи пипала в един свят, който наистина е още тъмен за него, но който той чувствува и - бихме могли да кажем - напипва, може да познае. Това е пър­во­то го­ля­мо изживяване, ко­ето чо­век има.

Второто се със­тои в това, че се­га вто­ра­та личност, ко­ято е вло­же­на в първата, пос­те­пен­но до­би­ва спо­соб­ността дейс­т­ви­тел­но да из­ли­за ду­ше- в­но­-ду­хов­но от пър­ва­та личност. Това из­жи­вя­ва­не се из­ра­зя­ва във фак­та, че, ма­кар и за крат­ко време, чо­век има ве­че опит­нос­т­та ка­то че сам виж­да се­бе си, ка­то че има пред се­бе си своя соб­с­т­вен двойник. Тази вто­ра опит­ност оба­че има мно­го по­-го­ля­мо зна­че­ние от­кол­ко­то първата. Защо- то с та­зи вто­ра опит­ност е свър­за­но нещо, ко­ето - бих­ме мог­ли да ка­жем - мо­же да бъ­де по­не­се­но само мно­го теж­ко за човека. Трябва да си поми- слим, че в нор­мал­ния жи­вот чо­ве­кът се на­ми­ра вът­ре в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Онова, ко­ето се на­ми­ра вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло, е ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът и то­ва ас­т­рално тя­ло и то­зи Аз се на­гаж­дат към си­ли­те на фи­зи­чес­ко­то тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физиче- ското тяло. Те при­емат фор­ма­та на чер­ния дроб, фор­ма­та на сърцето, формата на фи­зи­чес­кия мо­зък и т.н. та­ка е и с етер­но­то тяло, до­ка­то то се на­ми­ра вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. То при­ема фор­ма­та на фи­зи­чес­кия мозък, фор­ма­та на сър­це­то и т.н. Помислете само, как­во се каз­ва с из­ра­зи­те мозък, сър­це и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инстру- менти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се за­пи­та­ме само, как­во пред­с­тав­ля­ва ця­ло­то чо­веш­ко изкуст- во, ця­ло­то чо­веш­ко творение, пред оно­ва из­кус­т­во и техника, ко­ито са необходими, за да се из­г­ра­ди един та­къв чу­ден ин­с­т­ру­мент ка­къв­то е сърцето, ка­къв­то е мо­зъ­кът и т.н. Какво е в със­то­яние да нап­ра­ви чо­ве­кът на съв­ре­мен­на­та сте­пен на не­го­во­то раз­ви­тие в об­лас­т­та на изкуст- вото, на тех­ни­ка­та в срав­не­ние с оно­ва бо­жес­т­ве­но из­кус­т­во и с она­зи бо­жес­т­ве­на техника, ко­ито са из­г­ра­ди­ли на­ше­то тя­ло и ко­ито за­ра­ди то­ва ни взе­мат под тях­на закрила, до­ка­то се на­ми­ра­ме вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно в днев­ния жи­вот с фи­зи­чес­ко­то тя­ло ние сме от­да­де­ни на твор­чес­т­во­то на боговете. Нашето етерно тяло, на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло са на­го­де­ни във форми, ко­ито бо­го­ве­те са създали. Но ко­га­то ста­нем сво­бодни и самостоятелни, ра­бо­та­та стои другояче. Тогава ние се ос­во­бож­да­ва­ме ед­нов­ре­мен­но от чу­дес­ни­ят инстру­мент на тво­ре­ни­ето на бо­го­вете. Следователно ние не изос­та­вя­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то не­що към ко­ето тряб­ва да гле­да­ме на­до­лу ка­то на не­що несъвършено, а


изос­та­вя­ме един храм, кой­то бо­го­ве­те са съг­ра­ди­ли за нас, в кой­то ина­че оби­та­ва­ме през вре­ме на на­шия дне­вен бу­ден живот. Как сме ние то- гава?

Да предположим, че в да­ден мо­мент бих­ме мог­ли да на­пус­нем то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло без по­-на­та­тъш­на подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с аст- ралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта. Да пред- положим, че бих­ме мог­ли да сто­рим това, без подготовка, за ко­ято гово- рихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си? Тогава ние сме онова, ко­ето сме ста­на­ли в те­че­ние на ми­ро­во­то раз­ви­тие от един жи­вот в друг. Докато от сут­рин до ве­чер се на­ми­ра­ме във фи­зи­чес­ко­то тяло, бо­жес­т­ве­но­то тво­ре­ние на хра­ма на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло коригира.

Онова, ко­ето сме де­зор­га­ни­зи­ра­ли в са­ми­те нас от ед­но въп­лъ­ще­ние в дру­го в те­че­ние на на­шия зе­мен живот; но сега, когато излизаме вън, на- шето астрално тяло и нашето етерно тяло имат онова, което са при- добили от един живот в друг, без корекция; сега те изглеждат така, както трябва да изглеждат според това, което сами са направили от себе си. Когато чо­век из­ле­зе от сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло по един та­къв не­под­гот­вен начин, то­га­ва той не е ед­но съ­щес­т­во с ед­на по­-вис­ша, по-благородна, по­-чис­та фор­ма от­кол­ко­то е би­ла онази, ко­ято е имал във фи­зи­чес­ко­то тяло, а е ед­но съ­щество има­що всич­ки несъвършенства, с ко­ито е нат­руп­вал сво­ята карма. Всичко то­ва ос­та­ва невидимо, до­ка то хра­мът на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло при­ема на­ше­то етер­но тяло, на­ше­то ас­т­рално тя­ло и на­ши­ят Аз. Но то ста­ва ви­ди­мо в момента, ко­га­то с на­ши­те по­-вис­ши чле­но­ве из­ли­за­ме от фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава, ако съ­щев­ре­мен­но ста­ва­ме ясновиждащи, пред на­ши­те очи сто­ят всич­ки нак­лон­нос­ти и страсти, ко­ито още има­ме от това, ко­ето сме би­ли в пре­диш­ни­те зем­ни съществувания. Да предположим, че в те­че­ние на бъ­дещи­те зем­ни епо­хи ще ми­нем през още мно­го зем­ни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За ня­кои неща, ко­ито ще извършим, още от се­га в нас съ­щес­т­вуват наклонностите, ин­с­тин­к­ти­те и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек - което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще - всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етер- но тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно - гол пред себе си, когато при излизането сме
едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духов- ни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бя- хме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да мо- гат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, кое- то трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършен- ството.

Този е резултатът, кой­то е свър­зан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, ко­ето е действително, с то­ва то не ста­ва по­ве­че или по­-мал­ко дейс­т­ви­тел­но от факта, че го виж­да­ме или не го виждаме. Формата, ко­ято виж­да­ме в то­зи момент, ко­ято то­ку ­що описахме, същес­т­ву­ва и без това, тя и без то­ва се на­ми­ра вът­ре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намира- ме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обик­но­ве­ния жи­вот онова, ко­ето виждаме, ко­га­то из­ли­за­ме яс­но­виж­да­щи от са­ми­те нас, е Пазачът на прага. Той ни пред­паз­ва от оно­ва изживяване, ко­ето те­пър­ва тряб­ва да се на­учим да понасяме. Ние тряб­ва пър­во да има ме в се­бе си она­зи креп­ка сила, ко­ято ни пра­ви спо­соб­ни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способно- стта, ко­ято тряб­ва да имаме, за да из­жи­ве­ем то­зи момент, без да бъ­дем пре­ма­за­ни от него, та­зи спо­соб­ност тряб­ва да до­би­ем ние през вре­ме на под­го­тов­ка­та за яс­но­вид­с­ко­то изследване. Тази под­го­тов­ка - от­но­во днес каз­ва­ме то­ва по аб­с­т­рак­тен начин, а на кон­к­рет­ни­те ме­роп­ри­ятия ще се спрем по­-на­та­тък - та­зи под­го­тов­ка се със­тои в това, да нап­ра­вим сил­ни и енер­гич­ни осо­бе­но ак­тив­ни­те по­ло­жи­тел­ни ка­чества на на­ша­та душа, да по­ви­шим на­ша­та смелост, на­ше­то чув­с­т­во за свобода, на­ша­та любов, на­ша­та енер­гия на мисленето, на­ша­та енер­гия на ясновиж­да­щия ин­те­лект до на­й-­ви­со­ка степен, та­ка що­то да из­ле­зем от на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло не ка­то слаби, а ка­то сил­ни хора. Но ко­га­то в чо­ве­ка има мно­го от това, ко­ето в обикно­ве­ния жи­вот поз­на­ва­ме ка­то страх и боязън, то­ва из­жи­вя­ва­не не мо­же да бъ­де из­пи­та­но без угнетение.



И та­ка ние виждаме, че има оп­ре­де­ле­ни условия, за да мо­же чо­век да пог­лед­не в ду­хов­ни­те светове, ко­ито пос­та­вят в из­вес­т­но от­но­ше­ние ка­то пер­с­пек­ти­ва пред не­го най-висшето, ко­ето мо­жем да си пред­с­та­вим за жи­во­та на нас­то­яще­то раз­ви­тие на чо­ве­чеството, и ко­ито съ­щев­ре­мен­но пра­вят необходимо, що­то чо­век да пос­тиг­не ед­но пъл­но пре­об­ра­зу­ва­не на сво­ето съ­щес­т­во за тър­жес­т­ве­ни­те моменти. За онзи, кой­то пре­ди да прис­тъ­пи към то­ва изживяване, се да­ва въз­мож­ност да се за­поз­нае чрез
опи­са­ние с това, ко­ето са ви­де­ли хо­ра­та удос­то­ени с из­жи­вя­ва­не­то на вис­ши­те светове, се пра­ви най- го­ля­мо­то благодеяние. За та­къв чо­век се вър­ши най-­го­ля­мо­то благодеяние, ко­га­то му се да­ва въз­мож­ност да раз­бе­ре та­ко­ва описание, без сам да има още спо­соб­нос­т­та да виж­да в те­зи светове. Тези све­то­ве мо­гат да бъ­дат из­с­лед­ва­ни само, ко­га­то чо­век до­бие спо­соб­нос­т­та да виж­да в тях. Но бла­го­да­ре­ние на това, че чо­век пос­то­ян­но се стре­ми да раз­бе­ре с ума това, ко­ето из­с­ле­до­ва­те­лят яс­но­ви­дец казва, той все по­ве­че сти­га до там да си каже: когато разглеждам всич- ко онова, което носи животът, трябва да кажа, че резултатите от свръхсетивните изследвания са напълно разумни. Когато чо­век се стре­ми по то­зи на­чин да си съз­да­де един обзор, ко­га­то той ис­ка пър­во да ста­не раз­би­ращ и след то­ва ясновидец, то­га­ва сме из­вър­ши­ли пра­вил­но­то по от­но­ше­ние на днеш­на­та сте­пен на човечеството. Първо чо­век тряб­ва да се за­поз­нае ос­нов­но с ду­хов­на­та наука. Сторили това, то­га­ва велики- те, обширните, ук­реп­ва­щи­те и по­ощ­ря­ва­щи­те сме­лос­т­та и ос­ве­жа­ва­щи­те идеи и мис­ли на та­зи на­ука да­ват на ду­ша­та не са­мо ед­на теория, а и при­да­ват ка­чес­т­ва на чувството, на волята, на ми­съл­та и та­ка тя се каля- ва. Когато ду­ша­та е из­пи­та­ла не­що подобно, то­га­ва мо­мен­тът на сре­ща­та с па­за­чът на пра­га се прев­ръ­ща в не­що раз­лич­но от това, ко­ето тя би би­ла иначе. Страхът и със­то­яни­ята на заг­ри­же­ност са по­бе­де­ни по съ­вър­ше­но друг начин, ко­га­то пър­во чо­век е пре­ми­нал през схва­ща­не­то на разка­зи­те на вис­ши­те светове, от­кол­ко­то ако то­ва не би би­ло сторено. Но ко­га­то чо­век е имал то­ва из­жи­вя­ване, ко­га­то е зас­та­нал та­ка пред са­мия се­бе си, ко­га­то следователно е срещ­нал па­за­ча на прага, то­га­ва за не­го све­тът за­поч­ва да ста­ва съ­вър­ше­но друг; тогава в известно отно- шение всички неща на света добиват една нова форма. И пра­вил­но е съждението, ко­ето казва: до сега аз съм познал, що е огън; но това беше само една измама; защото това, което до сега наричах огън, в сравне- ние с действителността, с това, което сега познавам като огън, е по- добно на това, когато бих считал следите, които колелата на една каруца оставят по улицата за единствено действителното и не бих искал да си кажа: тук трябва да е минала една каруца, в която е седял един човек. За те­зи ди­ри аз казвам, че те са знаците, външ­ни­ят из­раз за каруцата, ко­ято е мина­ла по ули­ца­та и в ко­ято е се­дял човек. Когато е минал, аз не съм ви­дял ни­що от него; но той е причината за появява- нето на дирите, това е същественото. И онзи, кой­то би помислил, че дирите, които ко­ле­ла­та са ос­та­ви­ли след се­бе си, са не­що съществено, той би счи­тал външ­ни­ят от­пе­ча­тък за са­ма­та вещ. Така е това, ко­ето във външ­ния свят виж­да­ме ка­то све­тещ огън, по от­но­ше­ние на не­го­ва­та дей- с­т­ви­телност, по от­но­ше­ние на ду­хов­на­та същност, ко­ято стои зад него, как­то ди­ри­те по ули­ца­та са по от­но­ше­ние на човека, кой­то е се­дял в ка­-
ру­ца­та и е ми­нал по улицата. В огъ­ня ние има­ме са­мо един вън­шен израз. Зад това, ко­ето око­то виж­да ка­то огън и ко­ето чув­с­т­ву­ва­ме ка­то топлина, се на­ми­ра ис­тин­с­ка­та ду­хов­на същ­ност, ко­ято във външ­ния огън има са­мо своя израз. Зад това, което дишаме като въздух, зад то- ва, което прониква в окото като светлина, която се проявява като звук в нашето ухо, зад всичко това стоят действуващите божествено-духовни същества, които имат така да се каже само своята външна дреха в огъня, във водата, в онова, което ни заобикаля в различните царства на природата.

В та­ка на­ре­че­но­то тай­но учение, в уче­ни­ето на мистериите, изживяване- то, ко­ето чо­век има по то­зи начин, се на­ри­ча пре­ми­на­ва­не през елемен- тарните светове. Докато пре­ди то­ва чо­век е вярвал, че онова, ко­ето поз­на­ва ка­то огън, е ед­на действителност, се­га той вижда, че зад огъ­ня сто­ят жи­ви същества. Той се за­поз­нава та­ка да се каже, за­поз­на­ва се по­ве­че или по­-мал­ко ин­тим­но с огъ­ня ка­то не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето се пред­с­та­вя в се­тив­ния свят; той се запознава със същест- вата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както на­ша­та ду­ша стои зад на­ше­то тяло, та­ка зад огъня, кой­то е възпри­ема­ем за вън- ш­ни­те сетива, стои ду­ша­та и ду­хът на огъня. Човек про­ник­ва в ед­но ду­хов­но царство, ко­гато из­жи­вя­ва ду­ша­та и ду­ха на огъня; и това изжи- вяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чис- та илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, ко­ето вдишваме. В момента, ко­га­то онова, ко­ето вдиш­ва­ме ка­то въздух, ста­ва са­мо дре­ха за сто­ящи­те зад не­го жи­ви същества, ние жи­ве­ем в еле­мен­та на въздуха.



И така, ко­га­то е ос­та­вил ве­че зад се­бе си сре­ща­та с па­за­ча на прага, чо­век мо­же да се из­диг­не до из­жи­вя­ва не­то на съ­щес­т­ва­та в та­ка на­ре­че­ни­те елементи /стихии/, в еле­мен­та на огъня, на водата, на въздуха, на зе­мя та. Тези че­ти­ри ви­да духове, ко­ито жи­ве­ят в еле­мен­ти­те съ­щес­т­ву­ват и човек, кой­то е дос­тиг­нал та­зи сте­пен, ко­ято то­ку що бе описана, има об­ще­ние с ду­хов­ни­те съ­щес­т­ва на елементите. Той жи­вее в елементите, прежи­вя­ва Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, ко­ето в обик­но­ве­ния жи­вот на­зо­ва­ва­ме с те­зи думи, е са­мо външ­на­та дреха, външ­ни­ят из­раз на сто­ящи­те зад тях ду­хов­ни същества. Следователно в онова, ко­ето сре­ща­ме ка­то твър­да ма­те­рия или Земя /казано в сми­съ­ла на Духовната наука/, ка­то теч­на ма­те­рия или Вода /казано в сми­съ­ла на Духовната наука/, ка­то раз­ши­ря­ва­ща се ма­те­рия или Въздух и ка­то то- пла, ог­не­на ма­те­рия или Огън жи­ве­ят оп­ре­де­ле­ни бо­жес­т­ве­но­-ду­хов­ни същества. Но то­ва не са още на­й-­вис­ши­те ду­хов­ни същества, а ко­га­то
сме си про­би­ли път през то­зи свят на елементите, ние се из­ди­га­ме до оне­зи същества, ко­ито са Същества - съз­да­те­ли на оне­зи духове, ко­ито жи­ве­ят в елементите. А се­га да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елемен- тарен свят. Дали на фи­зи­чес­ко­то по­ле виж­да­ме рас­те­ния или жи­вот­ни или камъни, мо­жем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е. от земя - както би казала Духовната Наука - или от течна мате- рия, т.е. от вода - казано на езика на Духовната Наука - или въздухооб- разна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От то­ва са със­та­ве­ни нещата, ко­ито съ­щес­т­ву­ват фи­зи­чес­ки в све­та на камъните, в све­та на растенията, в све­та на жи­вот­ни­те и в све­та на чо­века. И като творящи сили, като оплодяващи сили зад това, което съ- ществува физическия, стоят онези сили, които се вливат към нас в по-голяма част от слънцето. Слънцето произвежда на земята покълва- щия и растящ живот. Следователно Слънцето из­п­ра­ща оне­зи сили, пър­во­на­чал­но във фи­зи­чес­ки смисъл, към Земята, ко­ито пра­вят въз­мож­но на Земята да се виж­да с фи­зичес­ки­те се­ти­ва онова, ко­ето жи­вее в Огъня, във Въздуха, във Водата и в Земята. Ние виж­да­ме фи­зи­чес­ки Слънцето, за­що­то то пръс­ка фи­зи­чес­ка светлина. Физическата свет­ли­на е за­дър­жа­на чрез фи­зи­чес­ка­та ма­терия Човек виж­да Слънцето от из­г­ре­ва до за­ле­за и не виж­да то­ва Слънце, ко­га­то фи­зи­чес­ка та зем­на ма­терия го покрива; от залеза до следващия изгрев той не го вижда. Такава тъмни- на, как­ва­то ца­ру­ва от за­ле­за на Слънцето до не­го­вия изгрев, та­ка­ва тъм­ни­на не съ­щес­т­ву­ва в ду­хов­ния свят. В момента, ко­га­то яс­но­ви­де­цът е пос­тиг­нал онова, ко­ето бе описано, в момента, ко­га­то зад огъ­ня той виж­да ду­хо­ве­те на огъня, зад въз­ду­ха ду­хо­ве­те на въздуха, зад во­да­та ду­хо­ве­те на во­да­та и зад зе­мя­та ду­хо­ве­те на земята, в то­зи мо­мент той виж­да зад те­зи ду­хов­ни съ­щес­т­ва тех­ния по­-висш господар, тех­ния по-висш ръководител, онова, ко­ето се от­на­ся към те­зи съ­щес­т­ва на елементите, как­то топ­ле­що­то и осветяващо, бла­гот­вор­но­то Слънце се от­на­ся към по­къл­ва­щия и рас­тящ фи­зи­чес­ки жи­вот вър­ху на­ша­та Земя. Следователно от съ­зер­ца­нието на съ­щес­т­ва­та на еле­мен­ти­те яс­но­ви­де­цът се из­ди­га до съ­зер­ца­ва­не­то на по­-вис­ши­те ду­хов­ни съ­щес­т­ва, ко­ито в ду­хов­ния свят са това, ко­ето във фи­зи­чес­кия свят мо­же сим­во­лич­но да се срав­ни със Слънцето по от­но­ше­ние на Земята. Тогава чо­век виж­да зад съ­щес­т­ва на еле­мен­ти­те един висш ду­хо­вен свят: духовното слънце. Когато онова, ко­ето ина­че е тъмнина, е ста­на­ло за яс­но­ви­де­цът Светлина, ко­га­то той е дос­тигнал озарението, то­га­ва той про­ник­ва до ду­хов­но­то Слънце, т.е. до ду­хов­ни­те Същества, как­то фи­зи­чес­кото око про­ник­ва до фи­зи­чес­ко­то Слънце. И ко­га про­ник­ва той до те­зи вис­ши ду­хов­ни Същества? Той
проник­ва тогава, ко­га­то та­ка да се ка­же за хо­ра­та ду­хов­на­та тъм­ни­на е най-голяма. Когато ина­че е сво­бо­ден по от­но­ше­ние на сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и на своя Аз, т.е. от мо­мен­та на зас­пи­ва­не­то до то­зи на съ­буж­да­не­то, чо­ве­кът живее, ка­то го за­оби­ка­ля тъмнина, по­не­же не виж­да то­га­ва ду­хов­ния свят, кой­то го заобикаля. Тази тъм­ни­на на­рас­т­ва постепенно, дос­ти­га ед­на вър­хо­ва точ­ка и от­но­во на­ма­ля­ва до сутринта, ко­га­то чо­век се събужда. Тя дос­ти­га та­ка да се ка­же ед­на на­й-­ви­со­ка точка, ед­на на­й-­ви­со­ка степен. Тя е на­й-­ви­со­ка степен на ду­хов­но­то за­тъм­не­ние мо­же да бъ­де срав­не­на с оно­ва във външ­ния живот, ко­ето се на­ри­ча сред­нощен час. Както по един нор­ма­лен на­чин в то­зи сред­но­щен час външната, фи­зи­чес­ка тъм­ни­на е най-силна, как­то до то­зи час тя пос­то­ян­но на­рас­т­ва и след то­ва за­поч­ва да спада, та­ка и по от­но­ше­ние на ду­хов­на­та тъм­ни­на съ­щес­т­ву­ва ед­на на­й-­ви­со­ка степен, ед­на полунощ. На оп­ре­де­ле­на сте­пен на яс­но­виж­да­не­то е така, че през времето, ко­га­то за не­ду­хов­но­-поз­на­ва­щия чо­век ду­хов­на­та тъм­ни­на нараства, яс­но­ви­де­цът виж да ду­хо­ве­те на елементите; същото е и при отлива на тъмнината. Ако чо­век е дос­тиг­нал са­мо ед­на по­-нис­ка сте­пен на ясновиждане, не­ща­та се пред­с­та­вят така, че пър­во той виж­да та­ка да се ка­же оп­ре­де­лени еле­мен­тар­ни духове, но точ­но ко­га­то ис­ка да из­жи­вее вър­хов­ния ду­хо­вен момент, сред­нощ­ния час, тога­ва нас­тъп­ва още ед­но за­тъм­не­ние и ед­ва след то­ва се просветлява. Но ко­га­то чо­век е дос­тиг­нал оп­ре­деле­на сте­пен на ясно- виждането, то­га­ва това, ко­ето мо­же да се на­ре­че сред­но­щен час, ста­ва тол­ко­ва по­-с­ветло. В то­ва вре­ме */*Трябва да бъ­дем наясно, че с то­зи "среднощен час" не се раз­би­ра един момент, който съв­па­да с външ­на­та сте­пе­н, ­чо­век виж­да оне­зи ду­хов­ни Същества, ко­ито по от­но­ше­ние на ду­хо­ве­те на еле­мен­ти­те са как­то Слънцето е за фи­зи­чес­ка­та Земя; той вижда висшите, творящите слънчеви същества, настъпва онзи моме- нт, който технически се нарича виждане на слънцето в полунощ.

Такива степени, ко­ито днес как­то и по вся­ко вре­ме мо­гат да бъ­дат из­жи­ве­ни от тези, кой­то ис­ка да се из­дигне до яс­но­вид­с­ко­то изследване, кой­то ис­ка да прог­лед­не зад булото, ко­ето в зем­ни­те еле­мен­ти пок­ри­ва истин­с­кия свят. Тези степени, ко­ито бя­ха опи­са­ни сега, при ко­ито чо­век се чув­с­т­ву­ва сво­бо­ден по от­но­ше­ние на сво­ята вто­ра личност, как­то ме­чът в ножницата, при ко­ито чо­век се чув­с­т­ву­ва вън от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, как­то ко­га­то би бил из­ва­ден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяване- то на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживява- нето на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат


изминати през всички времена, които могат да бъдат изминати и днес - те често пъти бяха описани в друга форма; защото те могат да бъ- дат описани в различни форми и винаги описанието ще остане несъвър- шено! Тези са степените, които водят нагоре в духовните светове; те трябваше да бъдат представени пред душата, за да се види, какво тря- бва да направи човек във всяко време, за да познае духовните същества. И се­га по­-на­та­тък ни пред­с­тои да из­не­сем пред душата, как­во из­жи­вя­ва чо­век в те­зи ду­хов­ни светове; предстои ни да изнесем пред душата някои от конкретните действия, които човек трябва да предприеме, за да се срещне с духовните същества. И ко­га­то из­несем пред ду­ша­та не­ща­та така, как­то то­ва мо­же да бъ­де пос­тиг­на­то чрез за­пад­но­то посвеще- ние, то­га­ва из­хождай­ки от са­ма­та същ­ност на не­ща­та ще мо­жем да срав­ним това, ко­ето сме постигнали, с това, ко­ето съ­ществу­ва в чо­ве­чес­т­во­то ка­то ори­ен­тал­с­ко предание, ка­то прад­рев­на мъд­рост на човечеството. Това е, ко­ето тряб­ва да разберем, ко­га­то говорим, че ще нап­ра­вим да пад­не Христовата Светлина вър­ху Мъдростта на пре­дих­рис­ти­ян­с­ка­та епоха.


Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница