Цикъл от 9 сказки

С К А З К А В Т О Р А

Много от те­зи не­ща аз ве­че съм из­на­сял пред Вас в един или друг ци­къл от сказки; същественото ще разгледаме днес. Това, ко­ето е пър­во не­об­хо­ди­мо за чо­ве­ка ста­ващ ясновидец, за да про­ник­не на­го­ре във вис­ши­те светове, е спо­соб­нос­т­та да вижда, да познава, да из­жи­вя­ва без по­мощ­та на външ­ни­те сетива, следователно без по­мощ­та на оне­зи ор­га­ни ко­ито са из­г­ра­де­ни в на­ше­то тя­ло ка­то очи, ка­то уши и т.н., но съ­що та­ка и без он­зи орган, кой­то слу­жи осо­бе­но на на­шия интелект, на на­шия ум. Ка- кто не мо­жем да виж­да­ме свръх­се­тив­ни­те све­то­ве с фи­зи­чес­ки­те очи, как­то не мо­жем да ги чу­ва­ме с фи­зи­чес­ки­те уши, също та­ка ние не мо­жем да поз­на­ем не­що от тях чрез ума, до­кол­ко­то то­зи ум е свър­зан с ор­га­на на фи­зи­ческия мозък. Следователно чо­век тряб­ва да се ос­во­бо­ди от она­зи дейност, ко­ято упражнява, ко­га­то си служи със сво­ите фи­зи­чес­ки се­ти­ва и със своя фи­зи­чес­ки мозък.

Но Вие всич­ки знаете, че в нор­мал­ния жи­вот на чо­ве­ка има ед­но със- тояние, при ко­ето чо­ве­кът се на­ми­ра вън от ор­га­ни­те на сво­ето фи­зи­чес­ка тяло; това е състояние на сън. Ние знаем, че от че­ти­ри­те чле­на на чо­веш­ка­та природа, фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло и Аз по- с­лед­ни­те два члена, Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло до­би­ват през вре­ме на съ­ня из­вес­т­на самостоятелност*. /*Тези из­ра­зи се упот­ре­бя­ват тук са­мо ­така, как­то са обяс­не­ни в мо­ите книги. Следователно те не мо­гат да бъ­дат кри­ти­ку­ва­ни от ед­но гледище, ко­ето свър­з­ва с тях съ­вър­ше­но дру­ги пред­с­та­ви ­/не­що ка­то три­ви­ален мис­ти­ци­зъ­м/ ­как­то то­ва чес­то се случ- ва./. През вре­ме на днев­на­та буд­ност фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът са тясно свър­за­ни по­меж­ду си. През вре­ме на съ­ня те­зи че­ти­ри чле­на се раз­де­лят така, че от ед­на стра­на в лег­лото ос­та­ват фи­зи­чес­ко­то тя­ло с етер­но­то тяло, а от дру­га стра­на ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът жи­ве­ят сво­бод­но в един друг свят. Така следователно в нор­мал­но­то те­че­ние на своя жи­вот в пе­ри­ода от 24 ча­са чо­ве­кът се на­ми­ра вед­нъж в ед­но та­ко­ва състояние, при ко­ето органите, ко­ито са вгра­де­ни в не­го­во­то фи­зи­чес­ко тя­ло, не са свър­за­ни с него; но той трябва да запла- ти по определен начин това освобождаване с тъмнината на съзнание- то; през време на своето състояние на сън той не вижда нищо около себе си в света, в който се намира тогава.

Онези органи, от ко­ито чо­ве­кът се нуждае, ко­га­то ис­ка да виж­да в ду­хов­ния свят, в кой­то той се на­ми­ра през нощ­та със своя Аз и със сво­ето ас­т­рал­но тяло, мо­гат ес­тес­т­ве­но да бъ­дат из­г­ра­де­ни са­мо в ас­т­рал­но­то тяло, съ­от­вет­но в Аза. И раз­ли­ка­та меж­ду та­ка на­ре­че­ния дне­шен нор­ма­лен чо­век и из­с­ле­до­ва­те­ля яс­но­видец не е ни­коя дру­га ос­вен тази, че през нощта, ко­га­то Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло се из­лъч­ват от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и етер­но­то тяло, у нор­мал­ния чо­век ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът не са устроени, не са организирани, не прите­жа­ват органи, с ко­ито да виждат; у изследователя ясновидец в това астрално тяло и в този Аз се изгра- дени подобни органи, макар и по друг начин, както във физическото тя- ло са изградени очите и ушите. Ето за­що пър­ва­та задача, ко­ято тряб­ва да си пос­та­ви този, кой­то ис­ка да ста­не из­с­ле­до­ва­тел ясновидец, е та­зи, да нап­ра­ви всич­ко необходимо, ко­ето из­г­раж­да в не­го­во­то не­ор­га­низи­ра­но ас­т­рал­но тяло, съ­от­вет­но в не­го­вия Аз ду­хов­ни очи, ду­хов­ни уши и т.н. но то­ва не е още един­с­т­веното, ко­ето е необходимо. Да предполо- жим, че ня­кой е стиг­нал до там, чрез средствата, ко­ито ще спо­ме­нем на- кратко, да снаб­ди сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и своя Аз с ду­хов­ни очи и ду­хов­ни уши и т.н.; Той ще има тогава едно астрално тяло различно от това на другите хора, ще има едно организирано астрално тяло. Но въп­ре­ки то­ва той не би мо­гъл още да виж­да в ду­хов­ния свят; най-малко не би могъл да достигне определени степени на ясновиждането. За цел­та е не­об­хо­ди­мо още и не­що друго. Ако при днеш­ни­те ус­ло­вия чо­век ис­ка да се из­диг­не до ясновиждане, до съз­на­тел­но яс­но­вижда­не в дейс­т­ви­те­лния смисъл, не­об­хо­ди­мо е да бъ­дат из­г­ра­де­ни ду­хов­ни­те очи и ду­хов­ни­те уши не са­мо в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, а е необходимо, всич­ко онова, ко­ето е из­г­ра­де­но плас­тич­но в то­ва ас­т­рал­но тяло, да бъ­де от­пе­ча­та­но в етер­но­то тяло, как­то един пе­чат се от­пе­чат­ва в чер­ве­ния восък. Същин- ското съз­на­тел­но яс­но­виж­да­не за­поч­ва ед­ва тогава, ко­га­то органите, т.е. ду­хов­ни­те очи, ду­хов­ни­те уши и т.н., ко­ито са об­ра­зува­ни в не­го­во­то ас­т­рал­но тяло, се от­пе­чат­ват в етер­но­то тяло.

Така етер­но­то тя­ло тряб­ва да бъ­де в по­мощ на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза, ако ис­ка­ме да се съз­да­де яс­но­виждане, т.е. за цел­та тряб­ва да съ­дейс­т­ву­ват всич­ки чле­но­ве на чо­веш­ка­та природа, ко­ито чо­век притежава, Азът, ас­т­рал­но­то тяло, етер­но­то тяло, с из­к­лю­че­ние са­мо на фи­зи­чес­ко­то тяло. Въпреки това, след из­жи­вя­ва­не то на свръх­се­тив­ния свят фи­зи­чес­ко­то тя­ло има за­да­ча­та да до­ве­де то­ва поз­на­ние в пъл­но съз­ву­чие с доби­то­то от не­го се­тив­но­-раз­съ­дъч­но познание.

Но за да съ­дейс­т­ву­ва в то­ва направление, за етер­но­то тя­ло съ­щес­т­ву­ва по­-го­ля­ма труд­ност от­кол­ко­то за ас­т­рал­но­то тяло. В те­че­ние на все­ки 24 ча­са все пак Азът и ас­т­рал­но­то тя­ло у чо­ве­ка ви­на­ги се на­ми­рат - бих­ме мог­ли да ка­жем - по­не вед­нъж в щас­т­ли­во­то по­ло­же­ние, да бъ­дат сво­-

Подготвителните упражнения, ко­ито яс­но­виж­да­щи­ят из­с­ле­до­ва­тел пред- приема, се със­то­ят по съ­щес­т­во в това, през вре­ме на днев­на­та буд­ност да из­пъл­ня­ва та­ки­ва ду­хов­ни действия, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху не­гово­то ас­т­рал­но тя­ло и вър­ху не­го­вия Аз така, че след това, ко­га­то при зас­пи­ва­не­то те из­ли­зат от фи­зи­чес­кото тя­ло и етер­но­то тяло, се на­ми­рат под вли­яни­ето на това, ко­ето чо­век е из­вър­шил за осо­бе­на­та под­го­товка на яс­но­вид­с­ко­то изследване.

Да взе­мем следователно два­та случая: обикновеният човек, както той стои в нормалния живот, който от сутрин до вечер се отдава на впе- чатленията на външния свят, отдава се на това, което действува вър- ху неговите сетива и върху неговия ум. Вечерта той заспива, него­во­то ас­т­рал­но тя­ло из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава то­ва ас­т­рал­но тя­ло е из­ця­ло от­да­де­но на това, което е би­ло из­жи­вя­но през вре­ме на деня; то следва еластичността на физическото тяло, а не своята собствена еластичност. Съвсем раз­лич­но стои работата, ко­га­то чрез медитация, със­ре­до­то­чение и чрез дру­ги упражнения, ко­ито се пра­вят с ог­лед пос­ти­га­не­то на вис­ше­то познание, чо­век из­жи­вя­ва през де­ня сил­ни въз­дейс­т­вия вър­ху сво­ята душа, т. е. вър­ху сво­ето ас­т­рал­но тя­ло и вър­ху своя Аз, ко­га­то следователно той има оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти за­де­ле­ни от обик­но­ве­ния дне­вен живот, през ко­ито вър­ши не­що съв­сем раз­лич­но от това, ко­ето обик­но­ве­но върши; когато в определен момент той не се отдава на това, което външният свят му казва за неговите сетива и за неговия
ум, а се отдава на онова, което е съобщение и резултат от духовните светове. Когато следователно той пре­кар­ва ма­кар и крат­ка част от днев­ния си жи­вот в медитация, със­ре­до­то­че­ние и дру­ги упражнения, то­га­ва то­ва дейс­т­ву­ва вър­ху не­го­ва­та ду­ша така, че през нощта, ко­га­то из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло, ас­т­рал­но­то тя­ло из­пит­ва дейс­т­ви­ята на та­зи меди- тация, със­ре­до­то­че­ние и т.н. и бла­го­да­ре­ние на то­ва след­ва ве­че не елас­тич­нос­т­та на фи­зи­чес­ко­то тяло, а дру­ги еластичности. Ето за­що ме­то­ди­те за пос­ти­га­не на яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не се със­то­ят в това, че учи­те­ли­те на то­ва из­с­лед­ва­не при­ла­гат ця­ло­то знание, което е би­ло из­пи­та­но в те­че­ние на хи­ля­до­ле­тия на чо­веш­кия жи­вот ка­то упражнения, ме­ди­та­ции и със­ре­до­точения, ко­ито тряб­ва да се пред­п­ри­емат през вре­ме на днев­ния живот, за да мо­гат да ока­жат сво­ето въздейс­т­вие в жи­во­та през нощ­та така, че ас­т­рал­но­то тя­ло да се преорганизира.

Тази го­ля­ма отговорност, ко­ято по­ема този, кой­то въ­об­ще пред­ла­га та­ки­ва уп­раж­не­ния на сво­ите се­бе­по­добни. Такива не са из­мис­ле­ни слу- чайно, те са ре­зул­тат на точ­на ду­хов­на работа. Това, ко­ето те­зи уп­раж­не­ния предписват, за не­го се знае, че то та­ка дейс­т­ву­ва на душата, що­то ко­га­то та­зи ду­ша при нощ­но­то зас­пи­ва­не из­ли­за от фи­зи­чес­ко­то тяло, пра­вил­но из­г­раж­да сво­ите ду­хов­ни очи, сво­ите ду­хов­ни уши, сво­ето ду­хов­но мислене. Когато се пра­ви не­що погрешно, ко­га­то се пра­вят пог­реш­ни упражнения, то­ва ес­тес­т­ве­но съ­що указ­ва сво­ето действие; тога- ва действията не остават без резултат, но тогава астралното тяло се изграждат нелепи форми - ако искаме да употребим един израз от сетивния свят - изграждат се противоприродни форми. Що зна­чи това: в астралното тяло се изграждат противоприродни форми? Изграждат се та­ки­ва форми, ко­ито про­ти­во­ре­чат на ве­ли­ко­то все­мир­но цяло. Тога- ва в те­зи об­лас­ти би се по­лу­чи­ло съ­що нещо, как­то ако в на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло бя­ха се из­г­ра­ди ли органи, ко­ито не бя­ха чу­ва­ли правилно, не би­ха чу­ва­ли вяр­но външ­ни­те звуци, не би­ха виж­да­ли вяр­но външ­на­та светлина, ко­ито не би­ха от­го­ва­ря­ли на външ­ния свят. Следователно чрез неп­ра­вил­на ме­ди­тация и със­ре­до­то­че­ние чо­ве­кът би бил пос­та­вен в про­ти­во­ре­чие със све­та по от­но­ше­ние на не­го­во­то ас­т­рално тя­ло и на не­го­вия Аз. И вмес­то да по­лу­чи органи, чрез ко­ито да мо­же пос­те­пен­но да ос­ве­тя­ва то­зи ду­ховен свят, то­га­ва той би бил раз­бит от вли­яни­ята на ду­хов­ния свят, би из­пи­тал те­зи вли­яния на ду­хов­ния свят не ка­то нещо, ко­ето го подпомага, ко­ето го обогатява, а ка­то не­що спъ­ва­що не­го­во­то мислене.

Понеже през след­ва­щи­те дни ще има­ме го­ля­ма нуж­да от то­ва понятие, мо­ля Ви да обър­не­те вни­ма­ние на това, че тук ние се на­ми­ра­ме на ед­на точка, къ­де­то тряб­ва да бъ­дем на ясно, че нещо, ко­ето се на­ми­ра вън във фи­зи­чес­кия свят - а се­га ние го­во­рим за ду­хов­ния вън­шен свят - мо­же да
бъ­де до ви­со­ка сте­пен бла­гопри­ятс­т­ву­ва­що за човека, но мо­же съ­що та­ка да бъ­де и до ви­со­ка сте­пен спъ­ва­що за него, спо­ред това, как той зас­та­ва със сво­ето соб­с­т­ве­но съ­щес­т­во сре­щу то­зи вън­шен свят. Да си пре- дставим, че един чо­век е непра­вил­но ор­га­ни­зи­ра­но ас­т­рал­но­то тя­ло се из­ла­га на за­оби­ка­ля­щия го ду­хо­вен свят. Този свят дейс­т­ву­ва вър­ху не- го. Ако би из­г­ра­дил пра­вил­но сво­ите органи, ду­хов­ни­ят свят би се влял в него, би го обо­га­тил с миро­ви­те тайни, но съ­щи­ят то­зи свят би го ат­ро­фи­рал душевно, ако той би из­г­ра­дил ло­шо сво­ите органи. Това е съ­щи­ят вън­шен свят, кой­то вед­нъж из­ди­га чо­ве­ка до на­й-­ви­со­ки­те върхове, дру­ги­ят път го спъва; това е същият външен свят, за който веднъж човек ще каже, че е един божествен, благотворен свят, когато е образувал правилно своите органи, или ще каже, че това е един свят на препят- ствия, ако не е организирал правилно своето вътрешно същество. В те­зи ду­ми се крие мно­го от клю­ча за раз­би­ра­не на доброто, пло­дот­вор­но­то и на злото, раз­ру­ша­ва­що­то в света. От то­ва мо­же­те да видите, че дейст- вието, ко­ето ня­кои съ­щес­т­ва от ок­ръ­жа­ва­щия свят имат вър­ху нас, не е ме­ро­давно за същ­нос­т­та на са­мия то­зи свят. Как ние зас­та­ва­ме сре­щу външ­ния свят, от то­ва ще за­ви­си да­ли съ­що то съ­щес­т­во е благотворно, по­лез­но или спъващо, да­ли то мо­же да бъ­де за нас бог или дя­вол за на­шия душе­вен организъм. Моля Ви на то­ва да обър­не­те осо­бе­но внима- ние; защото от това разбиране ние ще се нуждаем за някои неща през следващите дни.

С то­ва ние пос­та­вих­ме пред на­ша­та душа, как­ва тряб­ва да бъ­де под­го­тов­ка­та за яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не по от­но­ше­ние на ас­т­рал­но­то тя­ло и на Аза. И тряб­ва­ше да изтъкнем, че ние хо­ра­та се на­ми­ра­ме в из­вес­т­но от­но­ше­ние в ед­но щас­т­ли­во положение, че по­не за оп­ре­де­ле­но вре­ме през все­ки 24 ча­са на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло и на­ши­ят Аз се из­лъч­ват от фи­зи­чес­ко­то тя­ло и от етер­но­то тяло. Обаче етер­но­то тя­ло ос­та­ва и през нощ­та във фи­зи­чес­ко­то тяло; то остава и тогава свързано с физическо- то тяло. От ня­кои сказки, ко­ито съм дър­жал пре­ди го­ди­ни тук, знаем, че са­мо при смър­т­та нас­тъп­ва он­зи момент, ко­га­то фи­зи­чес­ко­то тя­ло ос­та­ва са­мо за се­бе си, а етер­но­то тя­ло за­ед­но с ас­т­рал­но­то тя­ло и Аза се от­де­ля от фи­зи­чес­ко­то тяло. Днес не е не­об­хо­ди­мо да споменавам, ка­къв път хва­щат след смър­т­та и из­ми­на­ват до след­ва­що­то раж­да­не те­зи три чле­на на чо­веш­ко­то същество; искаме само ясно да си представим, че със смъртта е даден онзи момент, когато човекът се освобождава от физическото тяло и от всичко онова, което е изградено в това физиче- ско тяло, освобождава се от физическите сетивни органи, от мозъка, този орган на физически действуващ ум. Тогава Азът, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тя­ло са за­ед­но по под­хо­дя­щи за тях начин; тогава те могат да действуват заедно. Ето за що от мо­мен­та на смъртта, ма­кар и пър­во

Можем да кажем, че нор­мал­но са­мо в мо­мен­та на смър­т­та е да­де­на въз­мож­ност Азът, ас­т­рал­но­то тя­ло и етер­но­то тя­ло да дейс­т­ву­ват зад­руж­но сво­бод­ни от фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно за яс­но­вид­с­ко­то из­с­лед­ва­не тряб­ва да нас­тъ­пи нещо, ко­ето мо­же да бъ­де срав­не­но един­с­т­ве­но с това, ко­ето ина­че ста­ва с чове­ка в мо­мен­та на смъртта, т.е., ако чо­век ис­ка да ста­не яс­но­виж­дащ в съз­на­те­лен смисъл, той тряб­ва да стиг­не в своя жи­вот до ед­на сте­пен на развитие, при ко­ято да бъ­де съ­що та­ка не­за­ви­сим от сво­ето фи­зи­ческо тя­ло и от упот­ре­ба­та на ор­га­ни­те на фи­зи­чес­ко­то тяло, как­то е не­за­ви­сим от тях в мо­мен­та на смъртта.

Това, ко­ето то­ку що Ви описах, е свър­за­но с оп­ре­де­ле­ни опитности, през ко­ито чо­век ми­на­ва и ко­ито са типични, ко­ито са ед­ни и съ­щи у все­ки чо­век и всеки, кой­то из­ми­нава пътя, ко­ито все­ки изпитва, ко­га­то е уз­рял за то­ва и ко­га­то об­ръ­ща не­об­хо­ди­мо­то вни­ма­ние на ня­кои не­ща и про- цеси, на­ми­ра­щи се из­вън се­тивна­та област. Първата опитност, ко­ято на- с­тъп­ва чрез ор­га­ни­зи­ра­не­то на ас­т­рал­но­то тяло, ко­ято следователно нас­тъп­ва ка­то ре­зул­тат от медитацията, със­ре­до­то­че­ни­ето и т.н., мо­же да бъ­де из­ра­зе­на ка­то ед­но изжи­вя­ва­не на чувството, ка­то ед­но из­жи­вя­ва­не на усещането, ка­то ед­но изживяване, което, ако ис­ка­ме да го опишем, бих­ме мог­ли на­й-­доб­ре да го на­ре­чем ед­но про­ти­ча­що в нас пълносъзна- телно раз­цеп­ле­ние на ця­ла­та на­ша лич­ност *. /*Това, ко­ето тук на­ри­ча­ме "разцепление на личността" тряб­ва стро­го да се раз­ли­ча­ва от това, ко­ето ня­кои мис­ли­те­ли имат пред­вид ка­то не­що па­то­ло­гич­но или съ­но­вид­но и го на­зо­вават със съ­що­то име или съ­що с име­то "Аз-двойник". Посоченото тук раз­цеп­ле­ние се из­вър­ш­ва при пълна раз­съд­ли­вост само в душата, съз­на­ни­ето го об­х­ва­ща та­ка пълно, че то­ва ни­как не пре­чи на яс­но­съз­на­телно­то пре­би­ва­ва­не в обик­но­ве­ния Аз. При то­ва то­зи "Аз" не из­губ­ва ни­що от сво­ята вът­реш­на креп­кост и сплотеност./. В то­зи мо- мент, ко­га­то из­жи­вя­ва­ме това, ние си казваме: сега ти си станал нещо като две личности; ти приличаш някакси на един меч, който се намира в своята ножница. По-рано ти би мо­гъл да се срав­ниш с един меч, кой­то не е сло­жен в не­го­ва­та ножница, а кой­то е из­ра­бо­тен в едно със сво­ята ножница, об­ра­зу­ва за­ед­но с нож­ни­ца­та ед­на част; по-рано ти се чув- ствуваше като едно цяло с твоето физическо тяло; но сега работата стои така, като че ти си сложен, пъхнат в твоето физическо тяло, както мечът в ножницата, и въпреки това си едно същество, което се чувствува вън от ножницата на физическото тяло, в което е вложено. Наистина чо­век се чув­с­т­ву­ва в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, но не срас­нал с него, не съ­щес­т­ву­ващ за­ед­но с не­го ка­то ед­на част. Това вът­реш­но осво- бождение, то­ва чув­с­т­ву­ва­не на се­бе си ка­то ед­на вто­ра личност, ко­ято е из­ляз­ла от пър­ва­та личност, то­ва е пър­во­то го­ля­мо из­жи­вя­ва­не по пъ­тя към яс­но­вид­с­кия въз­г­лед на света. Трябва следователно да се подчертае, че то­ва е ед­но из­жи­вя­ва­не на чувството, на усещането. Човек трябва да чув­с­т­ву­ва та­зи вло­же­ност вът­ре в сво­ята ста­ра лич­ност и въп­ре­ки то­ва да се чув­с­т­ву­ва сво­бо­ден и под­ви­жен вът­ре в нея. Естествено тук ме­чът и нож­ни­ца­та се из­пол­зу­ват са­мо за сравнение. Защото все пак ме­чът е утес­нен от всич­ки стра­ни чрез сте­ни­те на ножницата; но човекът, който

Второто се със­тои в това, че се­га вто­ра­та личност, ко­ято е вло­же­на в първата, пос­те­пен­но до­би­ва спо­соб­ността дейс­т­ви­тел­но да из­ли­за ду­ше- в­но­-ду­хов­но от пър­ва­та личност. Това из­жи­вя­ва­не се из­ра­зя­ва във фак­та, че, ма­кар и за крат­ко време, чо­век има ве­че опит­нос­т­та ка­то че сам виж­да се­бе си, ка­то че има пред се­бе си своя соб­с­т­вен двойник. Тази вто­ра опит­ност оба­че има мно­го по­-го­ля­мо зна­че­ние от­кол­ко­то първата. Защо- то с та­зи вто­ра опит­ност е свър­за­но нещо, ко­ето - бих­ме мог­ли да ка­жем - мо­же да бъ­де по­не­се­но само мно­го теж­ко за човека. Трябва да си поми- слим, че в нор­мал­ния жи­вот чо­ве­кът се на­ми­ра вът­ре в сво­ето фи­зи­чес­ко тяло. Онова, ко­ето се на­ми­ра вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло, е ас­т­рал­но­то тя­ло и Азът и то­ва ас­т­рално тя­ло и то­зи Аз се на­гаж­дат към си­ли­те на фи­зи­чес­ко­то тяло; те се нагласяват така да се каже вътре във физиче- ското тяло. Те при­емат фор­ма­та на чер­ния дроб, фор­ма­та на сърцето, формата на фи­зи­чес­кия мо­зък и т.н. та­ка е и с етер­но­то тяло, до­ка­то то се на­ми­ра вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. То при­ема фор­ма­та на фи­зи­чес­кия мозък, фор­ма­та на сър­це­то и т.н. Помислете само, как­во се каз­ва с из­ра­зи­те мозък, сър­це и т.н.; колко чудесни, колко съвършени инстру- менти и органи са те, колко чудесни и съвършени в себе си творения са те. Нека се за­пи­та­ме само, как­во пред­с­тав­ля­ва ця­ло­то чо­веш­ко изкуст- во, ця­ло­то чо­веш­ко творение, пред оно­ва из­кус­т­во и техника, ко­ито са необходими, за да се из­г­ра­ди един та­къв чу­ден ин­с­т­ру­мент ка­къв­то е сърцето, ка­къв­то е мо­зъ­кът и т.н. Какво е в със­то­яние да нап­ра­ви чо­ве­кът на съв­ре­мен­на­та сте­пен на не­го­во­то раз­ви­тие в об­лас­т­та на изкуст- вото, на тех­ни­ка­та в срав­не­ние с оно­ва бо­жес­т­ве­но из­кус­т­во и с она­зи бо­жес­т­ве­на техника, ко­ито са из­г­ра­ди­ли на­ше­то тя­ло и ко­ито за­ра­ди то­ва ни взе­мат под тях­на закрила, до­ка­то се на­ми­ра­ме вът­ре във фи­зи­чес­ко­то тяло. Следователно в днев­ния жи­вот с фи­зи­чес­ко­то тя­ло ние сме от­да­де­ни на твор­чес­т­во­то на боговете. Нашето етерно тяло, на­ше­то ас­т­рал­но тя­ло са на­го­де­ни във форми, ко­ито бо­го­ве­те са създали. Но ко­га­то ста­нем сво­бодни и самостоятелни, ра­бо­та­та стои другояче. Тогава ние се ос­во­бож­да­ва­ме ед­нов­ре­мен­но от чу­дес­ни­ят инстру­мент на тво­ре­ни­ето на бо­го­вете. Следователно ние не изос­та­вя­ме фи­зи­чес­ко­то тя­ло ка­то не­що към ко­ето тряб­ва да гле­да­ме на­до­лу ка­то на не­що несъвършено, а

Да предположим, че в да­ден мо­мент бих­ме мог­ли да на­пус­нем то­ва фи­зи­чес­ко тя­ло без по­-на­та­тъш­на подготовка; да предположим, че някой вълшебник-художник би ни помогнал да напуснем това физическо тяло, така щото то да остане само, че етерното тяло отива заедно с аст- ралното, че следователно в известно отношение минаваме през едно изживяване, което може да се сравни с момента на смъртта. Да пред- положим, че бих­ме мог­ли да сто­рим това, без подготовка, за ко­ято гово- рихме: що сме ние тогава, когато стоим срещу самите себе си? Тогава ние сме онова, ко­ето сме ста­на­ли в те­че­ние на ми­ро­во­то раз­ви­тие от един жи­вот в друг. Докато от сут­рин до ве­чер се на­ми­ра­ме във фи­зи­чес­ко­то тяло, бо­жес­т­ве­но­то тво­ре­ние на хра­ма на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло коригира.

Онова, ко­ето сме де­зор­га­ни­зи­ра­ли в са­ми­те нас от ед­но въп­лъ­ще­ние в дру­го в те­че­ние на на­шия зе­мен живот; но сега, когато излизаме вън, на- шето астрално тяло и нашето етерно тяло имат онова, което са при- добили от един живот в друг, без корекция; сега те изглеждат така, както трябва да изглеждат според това, което сами са направили от себе си. Когато чо­век из­ле­зе от сво­ето фи­зи­чес­ко тя­ло по един та­къв не­под­гот­вен начин, то­га­ва той не е ед­но съ­щес­т­во с ед­на по­-вис­ша, по-благородна, по­-чис­та фор­ма от­кол­ко­то е би­ла онази, ко­ято е имал във фи­зи­чес­ко­то тяло, а е ед­но съ­щество има­що всич­ки несъвършенства, с ко­ито е нат­руп­вал сво­ята карма. Всичко то­ва ос­та­ва невидимо, до­ка то хра­мът на на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло при­ема на­ше­то етер­но тяло, на­ше­то ас­т­рално тя­ло и на­ши­ят Аз. Но то ста­ва ви­ди­мо в момента, ко­га­то с на­ши­те по­-вис­ши чле­но­ве из­ли­за­ме от фи­зи­чес­ко­то тяло. Тогава, ако съ­щев­ре­мен­но ста­ва­ме ясновиждащи, пред на­ши­те очи сто­ят всич­ки нак­лон­нос­ти и страсти, ко­ито още има­ме от това, ко­ето сме би­ли в пре­диш­ни­те зем­ни съществувания. Да предположим, че в те­че­ние на бъ­дещи­те зем­ни епо­хи ще ми­нем през още мно­го зем­ни съществувания; през време на тези съществувания ще извършим това или онова. За ня­кои неща, ко­ито ще извършим, още от се­га в нас съ­щес­т­вуват наклонностите, ин­с­тин­к­ти­те и страстите; ние сме ги създали в течение на нашите минали съществувания. Всичко, което човек е способен да извърши в света, всичко, с което той се провинява спрямо един или друг човек - което той ще трябва да изплати спрямо този или онзи човек в бъдеще - всичко това е въплътено в неговото астрално тяло и в неговото етер- но тяло, когато той излиза от физическото тяло. Ние заставаме така да се каже душевно - гол пред себе си, когато при излизането сме
едновременно ясновиждащи; сиреч ние така стоим пред нашите духов- ни очи, че сега знаем, колко сме по-лоши, отколкото бихме били, ако бя- хме достигнали онова съвършенство, което боговете имаха, за да мо- гат да създадат чудесната сграда на нашето физическо тяло. В този момент ние виждаме, колко ниско стоим под онова съвършенство, кое- то трябва да плува пред нас като наш бъдещ идеал на развитието. В този момент ние знаем, колко ниско сме слезли под света на съвършен- ството.

Този е резултатът, кой­то е свър­зан с озарението; това е изживяването, което се нарича среща с Пазача на прага. Това, ко­ето е действително, с то­ва то не ста­ва по­ве­че или по­-мал­ко дейс­т­ви­тел­но от факта, че го виж­да­ме или не го виждаме. Формата, ко­ято виж­да­ме в то­зи момент, ко­ято то­ку ­що описахме, същес­т­ву­ва и без това, тя и без то­ва се на­ми­ра вът­ре в нас; но понеже още не сме застанали срещу самите нас, а се намира- ме вътре във физическото тяло, ние не я виждаме. В обик­но­ве­ния жи­вот онова, ко­ето виждаме, ко­га­то из­ли­за­ме яс­но­виж­да­щи от са­ми­те нас, е Пазачът на прага. Той ни пред­паз­ва от оно­ва изживяване, ко­ето те­пър­ва тряб­ва да се на­учим да понасяме. Ние тряб­ва пър­во да има ме в се­бе си она­зи креп­ка сила, ко­ято ни пра­ви спо­соб­ни да казваме: пред нас стои един свят на бъдещето и ние гледаме без страх и ужас онова, което сме станали; защото ние съвсем положително знаем, че можем да изправим отново всичко това, да го превърнем в добро. Способно- стта, ко­ято тряб­ва да имаме, за да из­жи­ве­ем то­зи момент, без да бъ­дем пре­ма­за­ни от него, та­зи спо­соб­ност тряб­ва да до­би­ем ние през вре­ме на под­го­тов­ка­та за яс­но­вид­с­ко­то изследване. Тази под­го­тов­ка - от­но­во днес каз­ва­ме то­ва по аб­с­т­рак­тен начин, а на кон­к­рет­ни­те ме­роп­ри­ятия ще се спрем по­-на­та­тък - та­зи под­го­тов­ка се със­тои в това, да нап­ра­вим сил­ни и енер­гич­ни осо­бе­но ак­тив­ни­те по­ло­жи­тел­ни ка­чества на на­ша­та душа, да по­ви­шим на­ша­та смелост, на­ше­то чув­с­т­во за свобода, на­ша­та любов, на­ша­та енер­гия на мисленето, на­ша­та енер­гия на ясновиж­да­щия ин­те­лект до на­й-­ви­со­ка степен, та­ка що­то да из­ле­зем от на­ше­то фи­зи­чес­ко тя­ло не ка­то слаби, а ка­то сил­ни хора. Но ко­га­то в чо­ве­ка има мно­го от това, ко­ето в обикно­ве­ния жи­вот поз­на­ва­ме ка­то страх и боязън, то­ва из­жи­вя­ва­не не мо­же да бъ­де из­пи­та­но без угнетение.

В та­ка на­ре­че­но­то тай­но учение, в уче­ни­ето на мистериите, изживяване- то, ко­ето чо­век има по то­зи начин, се на­ри­ча пре­ми­на­ва­не през елемен- тарните светове. Докато пре­ди то­ва чо­век е вярвал, че онова, ко­ето поз­на­ва ка­то огън, е ед­на действителност, се­га той вижда, че зад огъ­ня сто­ят жи­ви същества. Той се за­поз­нава та­ка да се каже, за­поз­на­ва се по­ве­че или по­-мал­ко ин­тим­но с огъ­ня ка­то не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от това, ко­ето се пред­с­та­вя в се­тив­ния свят; той се запознава със същест- вата на огъня, с онова, което стои зад огъня като душа. Както на­ша­та ду­ша стои зад на­ше­то тяло, та­ка зад огъня, кой­то е възпри­ема­ем за вън- ш­ни­те сетива, стои ду­ша­та и ду­хът на огъня. Човек про­ник­ва в ед­но ду­хов­но царство, ко­гато из­жи­вя­ва ду­ша­та и ду­ха на огъня; и това изжи- вяване, което се казва: външният огън не е никаква истина, той е чис- та илюзия, той е само дреха, сега аз се намирам между боговете на огъня, както по-рано бях между човеците във физическия свят; това изживяване се нарича живот в елемента на огъня, когато говорим в смисъла на Духовната Наука. Същото е и с това, ко­ето вдишваме. В момента, ко­га­то онова, ко­ето вдиш­ва­ме ка­то въздух, ста­ва са­мо дре­ха за сто­ящи­те зад не­го жи­ви същества, ние жи­ве­ем в еле­мен­та на въздуха.

Такива степени, ко­ито днес как­то и по вся­ко вре­ме мо­гат да бъ­дат из­жи­ве­ни от тези, кой­то ис­ка да се из­дигне до яс­но­вид­с­ко­то изследване, кой­то ис­ка да прог­лед­не зад булото, ко­ето в зем­ни­те еле­мен­ти пок­ри­ва истин­с­кия свят. Тези степени, ко­ито бя­ха опи­са­ни сега, при ко­ито чо­век се чув­с­т­ву­ва сво­бо­ден по от­но­ше­ние на сво­ята вто­ра личност, как­то ме­чът в ножницата, при ко­ито чо­век се чув­с­т­ву­ва вън от сво­ето фи­зи­чес­ко тяло, как­то ко­га­то би бил из­ва­ден от ножницата; срещата с пазача на прага; изживяването на съществата на елементите, т.е. изживяване- то на онзи велик момент, когато съществата на огъня-въздуха-водата и земята стават същества, между които той ходи, с които общува както в обикновения живот общува с хората; и след това изживява- нето на онзи момент, когато изживява първичната същност на тези същества на елементите, тези са степените, които са могли да бъдат