Цикъл от 9 сказки

С К А З К А С Е Д М А

А се­га не­ка си пред­с­та­вим на­й-­ко­рен­на­та про­мя­на в чо­веш­ка­та природа, ко­ято е ста­на­ла от ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа насам, през пър­ва­та ве­ли­ка кул­ту­ра на чо­ве­чес­т­во­то в сле­дат­лан­т­с­ка­та епоха, в древ­на Индия и древ­на Персия, през Египто-халдейската и Гръко-латинската кул­тур­ни епо­хи до на­ше­то време. Вие зна­ете, че пре­ди ат­лан­т­с­ка­та ка­тас­т­ро­фа съ­че­та­ни­ето на от­дел­ни­те чле­но­ве на чо­веш­ка­та при­ро­да е би­ло раз­лично от то­ва в след­ва­щи­те времена. Съвместното дейс­т­вие на етер­но­то тя­ло и на фи­зи­чес­ко­то тя­ло не е би­ло пре­ди ве­ли­ка­та ат­лан­т­с­ка ка­тас­т­ро­фа такова, как­во­то е би­ло по­-къс­но Етерното тя­ло на гла­ва­та например, е би­ло мно­го по­-сил­но раз­ви­то в срав­не­ние на фи­зи­чес­ка­та гла­ва и е би­ло по­-с­ла­бо свър­за­но с нея. Развитието нап­ред се из­ра­зя­ва имен­но в това, че връз­ка­та меж­ду етер­но­то тя­ло и фи­зи­чес­ко­то тя­ло ста­ва все по­-з­д­ра­ва

Ако оха­рак­те­ри­зи­рах­ме се­га от външ­на­та стра­на това, ко­ето бе ка­за­но тук през пос­ле дни­те дни, мо­жем да кажем: това, което се беше вливало в етерното тяло на човека и което човекът беше изживял като най-вътрешен елемент, това бяха влиянията на луциферическия свят. От древ­ните вре­ме­на на пре­ди­ат­лан­т­с­ко­то раз­ви­тие чо­ве­кът бе­ше до­не­съл със се­бе си ед­но наследство; луциферическите влияния, които се влива- ха в неговото етерно тяло. Че те­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки вли­яния се затъмни- ха, че по времето, ко­га­то се яви Христос, чо­ве­кът не до­ла­вя­ше ве­че ни­що от тях, ако не бе­ше пос­ветен до ви­со­ка степен, то­ва се обяс­ня­ва с обстоятелството, че етер­но­то тя­ло се бе приб­ра­ло все по­ве­че и по­ве­че

Но това, ко­ето чо­ве­кът има­ше в сво­ето етер­но тя­ло ка­то дейс­т­вие на Луцифер, ко­ето той до­не­са със се­бе си от прад­рев­ни времена, ко­га­то не­го­во­то етер­но тя­ло не жи­ве­еше още на­пъл­но във фи­зи­чес­ко­то тяло, ко­га­то то­ва етер­но тя­ло се прос­ти­ра­ше още на­вън и с външ­ни­те си час­ти при­ема­ше вли­яни­ята на Луцифер, то изчезна, пос­те­пен­но бе изразходва- но. Поради това, че етер­но­то тя­ло се приб­ра във фи­зи­чес­ко­то тяло, то из­гу­би спо­соб­нос­т­та да въз­п­ри­ема вис­ши­те све­то­ве със сво­ите етер­ни органи. Така, пог­леж­дай­ки в оп­ре­деле­на епо­ха в миналото, ние мо­жем да ка­жем за пра­де­ди­те на човека: тези прадеди са виждали още във висшите светове; това, което са виждали, е било запазено в писмени- те документи. По то­зи на­чин мо­жем да го­во­рим за ед­на прад­рев­на мъдрост. Обаче по­-къс­но та­зи мъд­рост не мо­же­ше ве­че да бъ­де въз­п­ри­ема­на направо, за­що­то кол­ко­то по­ве­че етер­но­то тя­ло се при­би­ра­ше във фи­зи­чес­ко­то тяло, тол­ко­ва по­ве­че чо­ве­кът има­ше въз­мож­ност да си слу­жи са­мо с фи­зи­чес­ки­те органи, със сво­ите фи­зичес­ки се­ти­ва и със своя фи­зи­чес­ки ум, а яс­но­виж­да­ща­та си­ла бе парализирана. Тогава въз­мож­нос­т­та за виж­да­не в ду­хов­ния свят съ­щес­т­ву­ва­ше са­мо у посветения, кой­то се из­ди­га­ше до свръх­се­тив­ни­те све­то­ве чрез сис­тем­но обучение.

Но са­мо то­ва съ­би­тие не би би­ло достатъчно. Защото помислете, че бла­го­да­ре­ние на това, че из­пит­ва­те в соб­с­т­ве­на­та си ду­ша из­жи­вя­ва­не­то на Христа, чрез това, че все по­ве­че поз­на­ва­те Христа, че Той все по­ве­че се срас­т­ва със соб­с­т­ве­ни­те из­жи­вя­ва­ния на душата, Вие ще пов­ли­я­ете не­съм­не­но на етер­но­то тяло, че ще вле­ете си­ло­ви те­че­ния в Вашето етер­но тяло. Но ко­га­то то­ва етер­но тя­ло из­ле­зе на­вън и по­пад­не там в един лъж­лив елемент, ко­га­то не на­ме­ри на­вън силите, ко­ито съ­що мо­гат да дейс­т­ву­ват по- дър­жа­що и оживи­тел­но в него, то­га­ва етер­но­то тяло, ко­га­то ще бъ­де час­тич­но освободено, то на­ис­ти­на ще съ­дър­жа Христова­та Сила, но ще про­ник­не в един елемент, в кой­то не ще мо­же да живее. То ще бъ­де раз­ру­ше­но от външ­ните сили. Понеже е про­ник­на­то от Христа, то ще нав­ле­зе в един не­под­хо­дящ за не­го еле­мент и ще бъ­де подло­же­но на разрушение. Така то ще дейс­т­ву­ва раз­ру­ши­тел­но и вър­ху фи­зи­чес­ко­то тяло. Кое е второто нещо, което е необходимо? То е това, че етер- ното тяло отново трябва да стане способно да приема светлината от царството на Луцифер. Така, до­ка­то по­-ра­но чо­ве­кът виж­да­ше Луци- фер да из­пък­ва през бу­ло­то на ду­шев­ния жи­вот ка­то ед­но вът­реш­но из- живяване, се­га той тряб­ва да се под­готви, за да мо­же да из­жи­вее Луци- фера ка­то кос­ми­чес­ко Същество в ок­ръ­жа­ва­щия го свят. От ед­но под­зем­но Същество Луцифер се прев­ръ­ща в ед­но кос­ми­чес­ко Същество; и човекът трябва да се подготви, за да снабди своето етерно тяло с та- кива сили, че Луцифер да може да бъде за него един оплодяващ, един благоприятно действуващ елемент, а не един разрушителен елемент. Човекът тряб­ва да ми­не през из­жи­вя­ва­не­то на Христа, но така, че да ста­не въз­п­ри­ем­чив в то­зи свят да виж да ду­хов­ни­те основи, ос­но­ви­те на ду­хов­ни­те събития, от ко­ито е про­из­ля­зъл све­тът следователно чо­векът ми­на­ва през из­жи­вя­ва­не­то на Христа, но ця­ло­то ес­тес­т­во на раз­ви­ти­ето изисква, що­то ду­хов­но­то обу­чение да под­гот­ви чо­ве­ка от­но­во да раз­би­ра свет­ли­на­та от цар­с­т­во­то на Луцифер, за­що­то са­мо бла­го­да­ре­ние на то­ва чо­веш­ко­то етер­но тя­ло ще по­лу­чи не­об­хо­ди­ми­те му жиз­не­ни сили.

От то­ва виждаме, че раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ни­как не е праволи- нейно, че то про­ти­ча по­доб­но на всичко дру­го в природата. Аз Ви да­дох при­ме­ра с растението, ко­ето израства, но не би мог­ло да да­де плод, ако раз­ви­ти­ето не би по­лу­чи­ло еди нов тласък. Тук Вие има­те един образ, кой­то Ви показах, че от стра­ни трябва да дойдат дру­ги влияния. Не съ­щес­т­ву­ва ед­но пра­во­ли­ней­но развитие. Така тряб­ва­ше да пре­ми­нат един над друг лу­ци­фе­ри­чес­ки­ят и Христовият Принцип, кой­то тър­си са­мо раз­ви­ти­ето в пра­ва линия, той ни­ко­га не ще мо­же да раз­бе­ре дейс­т­ви­тел­но­то раз­ви­тие на света. Само кой­то об­г­ръ­ща от­дел­ни­те те­че­ния и след то­ва вижда, как те­че­ни­ята се оп­ло­дя­ват вза­им­но, са­мо той мо­же да раз­бе­ре дейс­т­ви­тел­но развитието. През епохата, ко­га­то при древ­ната ин­дийс­ка кул­ту­ра хо­ра­та бя­ха в из­вес­т­но от­но­ше­ние раз­лич­но ус­т­ро­ени в срав­не­ни е с по-късно, то­ва чо­веш­ко виж­да­не бе­ше различно. Какво е би­ло чо­веш­ко­то виж­да­не в да­леч­ното минало, за то­ва днес мо­же да има из­вес­т­на опит­ност онзи, кой­то до­би­ва та­зи опит­ност чрез ме­то­ди­те на ду­хов­но­-на­уч­но­то изследване, ко­ето от­го­ва­ря на днеш­но­то време. Днес то­ва мо­же да се до­бие са­мо изкуствено, а ня­ко­га то е би­ло ес­тес­т­ве­на способност. Даже за един доб­ре под­гот­вен поз­на­ва­телна Духовна­та на­ука е труд­но разбираемо, как ду­шев­ни­те из­жи­вя­ва­ния през древ­на­та ин­дийс­ка епо­ха са би­ли различ­ни в срав­не­ние с по­-къс­но и мо­жем са­мо да се опи­та­ме да из­ра­зим приб­ли­зи­тел­но с думи, как те­зи из­жи­вя­ва­ния са би­ли различни.

Когато днес чо­ве­кът пог­леж­да на­вън в света, той въз­п­ри­ема све­та със сво­ите раз­лич­ни сетива. Днес не мо­жем да раз­г­ле­да­ме под­роб­но всичко, ко­ето мо­же да се ка­же вър­ху се­тив­ни­те въз­п­ри­ятия и сми­съ­ла на мо­де-­
рна­та наука. Но не е нуж­но да се ин­те­ре­су­ва­ме днес от това; можем да останем при обикновените представи, според които човекът възприе- ма външния свят чрез своите различни сетива, и обгръща, схваща раз- личните впечатления с онази духовна способност, която е свързана с физическия мозък. Ако раз­мис­ли­те вър­ху това, ще Ви ста­не ясно, че що се от­на­ся до ця­лостна­та същ­ност на се­тив­ни­те въз­п­ри­ятия съ­щес­т­ву­ва все пак ед­на ог­ром­на разлика. Сравнете, например, слуха, усе­ща­не­то на слу­ха със се­тив­но­то въз­п­ри­ятие на зрението. Що се от­на­ся за слуха, ко­га­то по­тър­сим във външ­ния свят съ­от­вет­ни­те факти, за нас е дос­та­тъч­но ясно, че за това, ко­ето чуваме, съ­щес­т­ву­ва ед­но дви­же­ние на материята, рав­но­мер­но дви­же­щи­ят се въздух. Това на­ми­ра­ме ние вън; когато дър- жим органа на нашия слух срещу този равномерно движещ се въздух, ние изживяваме това, което наричаме усещане на слуха. Но вът­реш­но­то из­жи­вя­ва­не на слу­ха и дви­же­щи­ят се вън въз­дух са две съ­вър­ше­но раз­лич­ни неща. Когато взе­ме­те се­ти­во­то на зре­ни­ето мо­же­те да видите, че не­ща­та не сто­ят та­ка просто, как­то при слуха. Модерната фи­зи­ка е оп­рос­ти­ла за се­бе си нещата. Тя раз­съж­да­ва по ана­ло­ги­чен начин: "тря- бва да приемем, че съществува една тънка материя, която се движи по същия начин, както въздухът". За ре­алис­тич­ния мис­ли­тел го­ля­ма­та раз­ли­ка е тази, че мно­го лесно мо­жем да се убе­дим за това, ко­ето треп­ти във външ­ния свят по от­но­ше­ние на ухото. Лесно мо­жем да разберем, че на­вън дейс­т­ви­тел­но се дви­жи не­що - ко­га­то се ка­сае за про­це­са на слу­ха - ко­га­то вър­ху ед­на стру­на пос­та­вим книж­ни ча­тал­че­та и тег­лим с лък по струната. Но това, ко­ето треп­ти в етера, за не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не ни­кой чо­век не мо­же да се убеди; това е хипотеза, то съществува само за физическата теория. За ре­алис­тич­но­то мис­ле­не то не съществува. Сетивното въз­п­ри­ятие на зре­ни­ето е не­що съ­вър­ше­но раз­лич­но от то­ва на слуха. Когато го­во­рим за усе­ща­не­то на светлината, за нас това, ко­ето въз приемаме, стои ня­как­си мно­го по­-­обек­тив­но от­кол­ко­то това, ко­ето въз­п­ри­ема­ме чрез се­ти­во­то на слуха. Ние въз­п­ри­ема­ме свет­ли­на­та ка­то цвят, въз­п­ри­ема­ме я раз­п­рос­т­ря­на в пространството, но не мо­жем по съ­щия на­чин да оти­дем във външ­ния свят и да тър­сим там обек­тив­ни про­це­си , как­то при звука. Такива разли­чия съществуват, ко­ито съв­ре­мен­ни­ят чо­век лес­но пренебрегва.

Благодарение на сво­ето по­-тън­ко съз­на­ние древ­ни­ят ин­ди­ец не мо­же­ше да не до­ло­ви не­що по­доб­но в це­лия вън­шен свят. Той има­ше съз­на­ние за всич­ки те­зи тън­ки външ­ни различия. Исках са­мо да обър­на вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, че спо­ред тях­на­та същ­ност меж­ду от­дел­ни­те об­лас­ти на се­ти­ва­та съ­щес­т­ву­ват ха­рак­тер­ни различия. Ако наб­лю­да­ва­те нем­с­кия език, мо­же да Ви нап­ра­ви впечатление, че със съ­ща­та ду­ма се на­зо­ва­ва ед­но вът­реш­но изживяване, а съ­що и ед­но впечатление, ко­ето в из­вес­т­но

Когато днес зас­та­ва­те пред един човек, кой­то храни, да речем, ед­на ло­ша ми­съл към вас, ко­га­то сте му ан­ти­па­ти­чен и той про­явя­ва съ­об­раз­но с то­ва сво­ите усещания, ако сте въ­оръ­же­ни са­мо с външ­ни се­ти­ва и с фи­зи­чес­ки мозък, Вие не ще за­бе­ле­жи­те не­що осо­бе­но в не­го­ви­те чувст- ва, сим­па­тии и антипатии. Но ко­га­то той Ви удари, то­га­ва ще го забеле- жите, то­га­ва Вашето се­ти­во на чувството /осезанието/ ще го забележи.

Но в древните, по­-ду­хов­ни времена, ко­га­то хо­ра­та са би­ли по-мъдри, от­кол­ко­то днеш­на­та аб­с­т­рак­т­на ма­тери­алис­тич­на наука, те ви­на­ги са има­ли ед­но съз­на­ние за това, че ня­ко­га е съ­щес­т­ву­ва­ло ед­но древ­но яс­но ви- ждане, ед­но проз­ре­ние на света, че хо­ра­та са из­лез­ли от то­ва яс­но­виж­да­не и са нав­лез­ли в днеш­ни­те състояния. По-рано хо­ра­та не са из­ра­зя­ва­ли то­ва в от­в­ле­че­ни фор­му­ли и теории, не са из­ра­зя­ва­ли та­ка то­ва, ко­ето са знаели, а в мощни, в изо­бил­но­-ц­ве­тис­ти образи; а митовете не са изми- слени неща, не са фантастични образи, както си представят това фантастичните учени от зелената маса, но са изрази на по-дълбока, по-първична, добита чрез духовното виждане мъдрост. В древни вре­ме­на е съ­щес­т­ву­ва­ло съзнанието, че ня­ко­га хо­ра­та са чув­с­т­ву­ва­ли све­та по-обхватно, и то­ва съз­на ние се е из­ра­зи­ло в митове. Ясночувствуване- то на древ­ни­те ин­дий­ци е би­ло един пос­ле­ден ос­та­тък от ед­но първично, сум­рач­но яс­но­виж­да­не. Това са зна­ели хо­ра­та в миналото; но те са зна- ели също, че това ясновиждане - нека го наречем съкратено - се е от- теглило все повече и повече и е отстъпило все повече и повече място на външния живот, който е ограничен в света на сетивата. Именно то­ва са из­ра­зя­ва­ли хо­ра­та в ме­ро­дав­ни­те митове. Например зна­ело се е след- ното: има центрове на мистериите - вчера ние говорихме за това - в ко- ито пътят води до подземните богове; а има също мистерии, в които пътят води нагоре до космическите богове. Всичко то­ва се е раз­ли­ча­ва­ло стро­го ед­но от друго. Но онзи, кой­то не бе­ше посветен, не зна­еше ни­що за това, как­то и днес не­пос­ве­те­ни­ят не знае, че има ед­на мъд­рост на мистериите, ако не по­тър­си пра­вил­ния път за целта. Но по­ве­че или по­-мал­ко във външ­ния свят бя­ха про­ник­на­ли све­де­ния за те­зи неща. И за