С К А З К А Ч Е Т В Ъ Р Т А

С К А З К А Ч Е Т В Ъ Р Т А

Вчера обър­нах­ме вни­ма­ни­ето на това, че има ду­хов­ни същества, ко­ито от­го­ва­рят на това, ко­ето на­ри­ча­ме съвест. И та­ка съ­щес­т­ву­ват ду­хов­ни съ­щес­т­ва за всич­ки вът­реш­ни факти. И нак­рая на вче­раш­на­та сказ­ка мо­жах да отбележа, как гръц­ки­ят мит е имал ед­но яс­но раз­би­ра­не за това, че оне­зи ду­хов­ни същества, ко­ито се изя­вя­ват така, ня­как­си ка­то ожи­ви­те­ли и въз­бу­ди­те­ли на на­шия вът­ре­шен ду­ше­вен живот, са пред­с­та­вени об­раз­но в Ериниите и че те­зи Еринии при­над­ле­жат на един по­-с­тар род бо­го­ве или ду­хо­ве от­кол­ко­то онези, ко­ито сре­ща­ме зад външ­ни­те се­тив­ни явления. Ето за­що онези, които го­во­ре­ха за Ериниите, каз­ваха, че те при­над­ле­жат на един по­-с­тар род бо­го­ве на гърците, ко­ито на­ме­ри­ха за пра­вил­но от­мъ­ще­ни­ето на Орест. Ериниите бя­ха из­п­ра­те­ни ка­то че ли от ед­на по­-вис­ша разумност, за да ко­ри­ги­рат това, ко­ето на­родни­те бо­го­ве , ко­ито не бя­ха ни­що дру­го ос­вен мис­тич­ни из­ра­зи за съ­щес­т­ва­та сто­ящи зад се­тив­ния свят, счи­та­ха за правилно. С то­ва ние по­со­чих­ме един мно­го ва­жен факт на ця­лос­т­но­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во то и на света; и този факт трябва да ни занимае днес нещо по-дълбоко, по-интимно.

Хвърлете още вед­нъж пог­лед на­зад вър­ху всич­ко това, ко­ето е пред­хож­да­ло на­ше­то Земно развитие. Вие знаете, че пре­ди да бъ­де Земя, на­ша­та Земя е ми­на­ла през със­то­яния на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце, на ста­ра­та Луна. Онези от Вас, ко­ито са сле­ди­ли обяс­не­ни­ята да­де­ни по­-ра­но вър­ху то­зи въпрос, ще си кажат: при всичко онова, което става в те- чение на развитието на нашата земя в четирите царства, в човешкото царство, в животинското царство, в растителното царство и в мине- ралното царство, се намира в действие цяла войска от духовни съще- ства и тези същества се намират на най-различни степени на разви- тие. Онези същества, ко­ито из­п­ра­щат сво­ите бла­гот­вор­ни дейс­т­вия от
Слънцето, се на­ми­рат на оп­ре­де­ле­на сте­пен на развитието, а зад Земното раз­ви­тие сто­ят Същества, ко­ито са от­де­ли­ли в под­хо­дящ мо­мент Луната от Земята. Всички те­зи Същества се включ­ват в струк­ту­ра­та на Земното развитие, в струк­ту­ра­та на царствата, ко­ито при­над­ле­жат на Земното развитие, та­ка що­то това, кой­то стои зад явленията, ко­ито ни заобика- лят, е ед­на бо­га­то под­ре­де­на и ус­та­нове­на ду­хов­на същност. Но Вие лес­но мо­же­те да си спомните, че бо­га­то ус­т­ро­ени ду­хов­ни цар­с­т­ва са съ­ществу­ва­ли и през вре­ме на ста­рия Сатурн, и през вре­ме на ста­ро­то Слъ- нце и през вре­ме на ста­ра­та Луна. Ние не тряб­ва да ис­ка­ме да раз­бе­рем всич­ки те­зи цар­с­т­ва така, че да на­ме­рим имена, ко­ито тряб­ва да са ва­лид­ни за ед­но или дру­го Същество за винаги. Имената, ко­ито мо­жем да употребим, чес­то пъ­ти не са име на, ко­ито на­зо­ва­ват индивидуалности, а имена, ко­ито оз­на­ча­ват ня­как­ви чи­но­ве или длъжности. Когато следова- телно на­зо­ва­ва­ме ед­но име за ед­но Същество, ко­ето е дейс­т­ву­ва­ло през вре­ме на Слънчевата епоха, ние не мо­жем ве­че да упот­ре­бим съ­що­то име, ко­га­то ис­ка­ме да на­зо­вем то­ва Същество дейс­т­ву­ва­що през вре­ме на Земната епоха; защото междувременно то далече е напреднало. Ви- ждате, че трябва да го­во­рим мно­го точно, ако ис­ка­ме на на­луч­к­ва­ме дей- с­т­ви­тел­нос­т­та в ду­хов­ни­те светове. Така на­ше­то Земно раз­ви­тие е би­ло пред­хож­да­но не са­мо от три въп­лъ­ще­ния на то­ва на­ше зем­но кълбо, но съ­що и от три ду­хов­ни светове, три мощ­ни ми­ро­ви царства. А те­зи три мощ­ни ми­ро­ви цар­с­т­ва се раз­ли­ча­ват твър­де съ­щес­т­ве­но ед­но от друго, ко­га­то ги из­с­лед­ва­ме със свръх­се­тив­но­то съзнание. Когато из­с­лед­ва­ме ста­ро­то Сатурново, Слънчево и Лунно развитие, пред­с­та­вя ни се нещо, ко­ето в същ­ност не мо­же да се срав­ни с всичко онова, ко­ето тук вър­ху на­ша­та Земя сме в със­то­яние да на­зо­вем с имена. Тук мо­жем да го­во­рим са­мо с сравнения.

Вие си спом­ня­те това, ко­ето казах, че ста­ро­то Сатурново раз­ви­тие е би­ло по съ­щес­т­во ед­но топлинно, ед­но ог­не­но развитие; че на Слънцето топлината се бе сгъстила и превърнала във въздух, на Старата Луна въздухът се бе сгъстил до вода, а на Земята едва се появи "Земята", т. е. твърдото състояние на материята. Но ако днес бих­те ис­ка­ли не­пос­ред­с­т­ве­но да при­ло­жи­те това, ко­ето свързва­те с по­ня­ти­ето топ­ли­на или огън, към топ­лин­но­то или ог­не­но раз­ви­тие на ста­рия Сатурн, то­ва не би ви да­ло ед­но на­пъл­но правилна, вяр­на представа; защото онзи сатурнов огън се е различавал съществено от нашия земен огън. Вие съв­сем не бих­те мог­ли да срав­ни­те то­зи са­тур­нов огън, кой­то по­лучавате, ко­га­то за­пал­ва­те дър­ва или с он­зи огън, кой­то употребявате, ко­га­то раз­то­пя­ва­те ме­та­ли или т. н. Има са­мо ед­но нещо, с ко­ето бих­те мог­ли да срав­ни­те он­зи са­тур­нов огън, а то­ва е огънят, кой­то ка­то топ­ли­на про­ник­ва със сво­ите струи ва­ша­та кръв. В то­зи - бих­ме мог­ли да ка­жем - жив огън, в

та­зи топлина, ко­ято съ­щев­ре­мен­но е жи­вот­вор­но­то във Вас, Вие има­те нещо, ко­ето мо­же­те да срав­ни­те с ве­щес­т­во­то, от ко­ето се е със­то­яло един­с­т­ве­но ста­ри­ят Сатурн, до­ка­то това, ко­ето днес е фи­зи­чес­ки огън, е един потомък, ед­но про­из­ве­де­ние на ста­рия са­тур­нов огън. Тази фор­ма на огъня, кой­то виж­да­те вън в прос­т­ран­с­т­во­то с фи­зи­чески­те очи, се е ро­ди­ла ед­ва на Земята. Само топ­ли­на­та на на­ша­та кръв ни при­пом­ня още фи­зи­чес­ки за то­ва, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло през епо­ха­та на фи­зи­чес­ко­то раз­ви­тие вър­ху ста­рия Сатурн. Така, следователно, вие виждате, че съ­щес­т­ву­ват са­мо мал­ко неща, ко­ито сред на­ша­та днеш­на опит­ност би­ха мог­ли да се срав­нят със свойствата, ко­ито са съ­щес­т­ву­ва­ли през те­зи да­леч­ни със­то­яния на развитието, та­ка що­то на­мира­ме три със­то­яния пре- д­хож­да­щи зем­но­то днеш­но състояние, ко­ито са твър­де раз­лич­ни от него: старото сатурново състояние, старото слънчево състояние, старото лунно състояние.

Но се­га тряб­ва да бъ­де­те на ясно, че в същ­ност в на­ше­то Земно раз­ви­тие от­но­во се съ­дър­жа по оп­ре­де­лен на­чин всичко, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло през вре­ме на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце и на ста­ра­та Луна; то само се е изменило. Това, ко­ето е би­ло за­ло­же­но на ста­рия Сатурн пър­во ка­то зародиш, ка­то за­ча­тък и се е раз­ви­ло по­-на­та­тък през Слънчевия и Лунния периоди, то се съ­дър­жа в на­ше­то Земно развитие; и всичко, кое- то се е развило през тези три последователни състояния, се намира в изменена форма и в нашето земно развитие. Но от те­зи из­ме­не­ни със­то­яния ние ви­на­ги мо­жем да покажем, как­во стои от не­го­ва­та ос­но­ва на пре­диш­ни­те със­то­яния на развитие. Някакси ста­ри­ят Сатурн, ста­ро­то Слънце, ста­ра­та Луна са тайн­с­т­ве­но вмес­те­ни в на­ша­та Земя.

А се­га не­ка се за­ни­ма­ем мал­ко по­-точ­но с това, как те­зи не­ща са вмес­те­ни тайн­с­т­ве­но в на­ше­то Земно развитие. Ако си при­пом­ни­те това, ко­ето бе ка­за­но в пре­ди­ду­щи­те сказки, мо­же­те да си кажете, че ня­ко­га Земя та за­ед­но със Слънцето и Луната са би­ли ед­но тяло. Тогава в та­зи Земя се е на­ми­ра­ло и всичко, ду­хов­ни Същества, фи­зи­чес­ки вещества, ко­ито са съ­щес­т­ву­ва­ли през вре­ме на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце и на ста­ра­та Луна. Всичко то­ва и оби­та­ва­ло за­ед­но в на­ча­ло­то на Земната епо­ха - та­ка що­то мо­жем да оха­ракте­ри­зи­ра­ме то­ва на­ча­ло на Земната епо­ха как­то следва: земята започва с това, че тя е приела в себе си три пред- хождащи състояния на развитието със всички степени на развитие на духовните същества, които са съществували по-рано. Всичко то­ва жи­ве­еше на на­ша­та Земя. Но ко­га­то се представите, че те­зи Същества имат раз­лич­ни сте­пе­ни на развитие, тряб­ва да си кажете: Някой, който наб- людава тази Земя, трябва да може да различава между тези три раз- лични духовни същества и вещества; за началото на земното развитие
той трябва да си каже: тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога нашето земно развитие е било предше- ствувано от сатурновото развитие - тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е било предхождано от слънчевото развитие и тук има нещо, което е могло да се роди само благодарение на това, че някога земното развитие е имало като предшественик лунното развитие. Така що­то на­ше­то Земно раз­ви­тие е би­ло пред­хож­да­но от три състояния, ко­ито в на­ча­ло­то на Земното раз­ви­тие от­но­во се на­ми­рат в то­ва зем­но тяло.

Фактите, ко­ито то­ку що об­ри­су­вах пред ва­шия ду­хо­вен поглед, ви­на­ги са сто­яли пред очи­те на хората, които бла­го­да­ре­ние на ед­но ста­ро ин­с­тин­к­тив­но съз­на­ние са има­ли връз­ка с тай­ни­те на ду­хов­ния свят. И ко­гато чис­ло­то 3 се по­соч­ва ка­то осо­бе­но ха­рак­тер­но чис­ло за по­-вис­ши­те светове, пред ду­ши­те на онези, които имат пред­вид конкретното, не от- влеченото, са­ми­те неща, а не понятието, е сто­ял ви­на­ги фактът, че на­ша­та Земя е съ­дър­жа­ла в се­бе си, в сво­ето ло­но това, ко­ето ид­ва­ше от ста­рия Сатурн, от ста­ро­то Слънце и от стара­та Луна. Това е та­ка на­ре­че­на­та висша, пре­ди­зем­на тро­ич­ност Древните пос­ве­те­ни са пог­леж­да­ли на­зад към прад­рев­ни­те епохи, ко­га­то всич­ко зем­но е би­ло още духовно, и са казвали: това, което едва на Земята е станало твърдо, е било пред- хождано от други елементарни състояния. Когато Земята не бе­ше се при­съ­еди­ни­ла още ка­то чет­вър­та­та същ­ност към три­те пре­ди­ду­щи със- тояния, тя е би­ла пред­хож­да­на от те­зи три състояния: предиземното, на което всичко земно дължи своето съществуване. Нашата Земя е би­ла пред­хож­да­на от ед­на троичност, ко­ято на на­шия те­кущ език на­ри­ча­ме Сатурн, Слънце и Луна. А как сто­ят не­ща­та се­га с на­ше­то Земно разви- тие? Тази тро­ич­ност се е раз­ви­ла по­-на­та­тък и се е пре­вър­на­ла в на­ша­та Земя. Следователно, ко­га­то го­во­рим за та­ка на­ре­че­на­та вис­ша троич- ност, ние раз­би­ра­ме кон­к­рет­но три­те пре­ди­зем­ни състояния; когато го- ворим за четворката, ние разбираме тази три състояния, как те са се изминали постепенно така, че са могли да приемат в себе си самата Земя. Ето за­що всич­ки хора, ко­ито са се на­ми­ра­ли във връз­ка с фак­ти­те на ду­хов­ния свят бла­го­да­ре­ние на ед­но ин­с­тин­к­тив­но съзнание, са чув­с­т­ву­ва­ли тай­на­та на раз­ви­ти­ето на Земята в от­но­ше­ни­ето меж­ду три­те и четирите; те си казвали: нашата Земя е четвъртото въплъщение на на- шето мирово развитие; бидейки четвъртото въплъщение, тя е приела в себе си предишните три въплъщения, които са се развили до тяхното земно състояние; обаче три от тези състояния трябваше да се раз- вият до все по-високи степени в предиземната епоха. Така от това, ко­ето бе­ше ста­на­ло четири, хо­ра­та са пог­леж­да­ли със све­щен тре­пет на­го­ре към трите: трите - Сатурн, Слънце И Луна - стоят на основата на

Това по­-на­та­тъш­но раз­ви­тие про­ти­ча така, че Слънцето се от­де­ля от Зе- мята и след то­ва се от­де­ля и Луната. В те­зи про­це­си учас­т­ву­ват ду­хов­ни Същества; те направляват тези процеси. Духовни Същества от­де­лят Слънцето от Земята и съ­що та­ка ду­хов­ни Същества от­де­лят и Луната от Земята. Следователно, как учас­т­ву­ват отделните, ду­хов­ни Същества на ста­рия Сатурн, те­зи на ста­ро­то Слънце, те­зи на ста­рото цар­с­т­во на Луна- та в раз­лич­ни­те процеси? Те се на­ми­рат на раз­лич­ни сте­пе­ни на разви- тие; следователно и тяхното участие ще бъде по различен начин. Първо има­ме ед­на гру­па ду­хов­ни Същества - то­ва са онези, ко­ито през вре­ме на ста­ро­то Слънчево раз­ви­тие са ми­на­ли оп­ре­де­ле­но развитие, ко­ето за тях бе­ше тол­ко­ва важно, как­то Земното раз­ви­тие за човека. Следователно Съществата, ко­ито са из­ми­на­ли ед­но та­ко­ва развитие, че имен­но ста­ро­то Слънце бе­ше пред­ви­де­но да им слу­жи ка­то арена, ко­ито са та­ка да се ка­же на­го­де­ни към ста­ро­то Слънце, ко­ито при­над­ле­жат към то­ва ста­ро Слънце. Това са оне­зи Същества, ко­ито през вре­ме на Земното раз­ви­тие от­де­ли­ха Слънцето от Земята, за­що­то още през вре­ме на ста­ро­то Слънце бя­ха тол­ко­ва напреднали, че то­га­ва бя­ха свър­за­ни с не­го така, как то чо­ве­чес­т­во­то днес е свър­за­но със Земята. Те са та­ка напреднали, че за сво­ето по­-на­та­тъш­но раз­ви­тие се нуж­да­еха от Слънцето. Заедно с от­де­ля­не­то на Слънцето оти­до­ха и слън­че­ви­те Духове от Земята, за да дейс­т­ву­ват от­вън вър­ху на­ша­та Земя. Но след ка­то слън­че­ви­те Духове на­пус­на­ха Земята, на нея ос­та­на­ха още Духовете на Сатурн и Духове­те на Луната. От те­зи две гру­пи ду­хов­ни Същества Духовете на Сатурн са тези, ко­ито бя­ха та­ка нап­редна­ли в сво­ето развитие, че мо­же­ха да ръ­ко­во­дят и нап­рав­ля­ват от­де­ля­не­то на Луната от Земята. Тези Духове бя­ха зре­ли за то­ва де­ло бла­го­да­ре­ние на това, че бя­ха пред­хо­ди­ли Духовете на Слънцето в сво­ята зря­лост, че още през вре­ме на Сатурновия пе­ри­од бя­ха из­ми­на­ли това, ко­ето Духовете на Слънцето тряб­ва­ше да за­вър­шат вър­ху ста­ро­то Слънце. Ето за­що те бя­ха спо­соб­ни да от­де­лят Луната от Земята и да под­бу­дят вът­реш­но­то раз­ви­тие на човека, да ожи­вот­во­рят от­вът­ре чове- ка, кой­то ина­че би се втвърдил, би се му­ми­фицирал. Така ние мо­жем да кажем: делото на отделянето на Слънцето бе произведено от духовете на Слънцето, а делото на отделянето на Луната бе произведено от духовете на Сатурн. Слънцето е кос­ми­чес­ки сим­вол за де­ло­то на слън­че­ви­те Духове, Луната е кос­ми­чес­ки сим­вол за де­ло­то на са­тур­но­ви­те

Духове. А как­во ос­та­ва на са­ма­та Земя? На Земята ос­та­ва това, ко­ето бя­ха съ­щински­те Духове на ста­ра­та Луна.

За след­ва­щи­те дни ще бъ­де по­лез­но да об­гър­нем с пог­лед един на­пъл­но оп­ре­де­лен мо­мент на Развитието на Земята. Искам да ка­жа он­зи момент, ко­га­то имен­но Луната из­ле­зе от Земята. Слънцето се бе­ше от­де­лило ве­че по-рано. Земята се на­ми­ра се­га в ед­но съв­сем оп­ре­де­ле­но състояние, тя не бе­ше то­га­ва такава, каква­то е днес. Ако при от­де­ля­не­то на Луната Зе- мята би би­ла такава, как­ва­то е днес, то­га­ва це­ли­ят ход на ис­то­ри­ята не би бил необходим. И та­ка Земята то­га­ва не е би­ла такава; в сравнение с нейното днешно състояние, когато е покрита с едно растително, с ед- но минерално, с едно животинско и с едно човешко физическо царство, тя се намираше в едно несъвършено състояние. Всичко то­ва не бе­ше още се появило. Отделните кон­ти­нен­ти не бя­ха още от­де­ле­ни ед­ни от други. Всичко бе­ше - бих­ме мог­ли да ка­жем - в безпорядък. По- къс­но­то тряб­ва­ше то да се развие. Ако бих­те об­гър­на­ли с яс­но­вид­с­ки пог­лед хо­да на развитието, нап­раз­но бих­те тър­си­ли в то­га­ваш­но­то със­то­яние на Земята ед­но рас­ти­тел­но и ми­не­рал­но цар­с­т­ва по­доб­ни на днешните; на- празно бихте търсили такива животински и човешки форми, каквито са днешните. Чрез как­во се е об­ра­зу­ва­ло всич­ко това? То се е об­разу­ва­ло чрез това, че Слънцето и Луната са дейс­т­ву­ва­ли отвън. Те се бя­ха от­де­ли­ли за това, за да мо­гат да дейс­т­ву­ват от­вън вър­ху Земята. Нашата Земя е про­из­ве­ла онова, ко­ето е мог­ло да се ро­ди чрез дейс­т­ви­ето на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята. И така, ко­га­то го­во­рим за момента, ко­гато Луната се е от­де­ли­ла от Земя- та, ние тряб­ва да си пред­с­та­вим ед­на ха­отич­на Земя и тряб­ва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес въз- приемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи жи- вотни, с човешките раси в днешния смисъл. Всичко то­ва се раз­ви­ва и раз­цъф­тя­ва чрез дейс­т­ви­ето на Съществата, ко­ито дейс­т­ву­ват вър­ху Зе- мята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите чове- ци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И та­ка те­зи Същества тво­рят отвън за на­ше­то зем­но развитие. Това, ко­ето ви об­ри­су­вах сега, е приб­ли­зи­тел­но с мно­го мал­ко ду­ми образът, кой­то ха­рак­те­ри­зи­ра Зем- ното раз­ви­тие от та­ка на­ре­че­на­та Лемурийска епо­ха да Атлантска­та епо- ха. Едва през вре­ме на Атлантската епо­ха бав­но и пос­те­пен­но об­ра­зът на Земята се офор­мя та­къв, ка­къв­то го виж­да­ме се­га око­ло нас. Така в Зем- ното раз­ви­тие ние тряб­ва да различаваме, от от­де­ля­не­то на Луната

насам, ед­на ха­отич­на Земя и ед­на под­ре­де­на Земя, ед­на Земя, ко­ято е из­пи­та­ла ве­че дейс­т­ви­ето на ду­хов­ни­те Същества от за­оби­ка­ля­щия я свят.

Всичко, ко­ето казах, е резултат, кой­то не е нуж­но да из­в­ли­ча­ме от то­ва или оно­ва ис­то­ри­чес­ки пре­да­де­но ни учение. Представете си, че чрез ня- ­как­во съ­би­тие би би­ло из­гу­бе­но всич­ко онова, ко­ето са съз­да­ли - да ре­чем - пос­ве­те­ни­те на древна, дос­той­на за ува­же­ние Индия, че би­ха би­ли из­гу­бе­ни всич­ки поз­на­ния на пер­сийс­ки­те маги, поз­на­ни­ята на халдей- ците, на еги­пет­с­ки­те посветени, поз­на­ни­ята на мис­те­ри­ите на Гърция, пред­с­та­ве­те си, че всичко, ко­ето е би­ло съз­да­де­но ка­то външ­ни до­ку­мен­ти до на­ши дни би би­ло из­гу­бено, че не бих­ме при­те­жа­ва­ли ни­то един от­къс от съз­да­де­ни­те съ­чи­не­ния, кой­то да ни осведоми, как­во е би­ло уче­но ня­ко­га вър­ху ду­хов­ни­те ос­но­ви на на­ше­то Земно развитие! Въпре- ки това, за нас не би би­ла из­гу­бе­на въз­мож­нос­т­та да на­ме­рим от­но­во всичко, ко­ето се е слу­чи­ло в Земното развитие. Ние бих­ме могли да го на­ме­рим и днес, ако сме за­па­зи­ли въз­мож­нос­т­та да раз­ви­ем свръх­се­тив­но­то съзнание. И та­ка, всичко, ко­ето бе раз­ка­за­но сега, мо­же да бъ­де на­ме­ре­но без ня­ка­къв ис­то­ри­чес­ки документ, то мо­же да бъ­де на ме­ре­но чрез свръх­се­тив­но­то изследване. Следователно с то­ва ние има­ме пред нас нещо, за ко­ето мо­жем да го­во­рим и да го пре­да­ва­ме ка­то уче­ни е и в днеш­ния етап на развитието, ка­то чер­пим нап­ра­во от пър­во източника, как­то ма­те­ма­ти­ка­та мо­же да бъ­де изу­че­на нап­ра­во от ней­но­то ори­ги­нал­но естество.

Така ние от­но­во виж­да­ме из­ка­за­но в чуд­ни об­раз­ни изрази, в един прек­ра­сен език онова, ко­ето днес свръх се­тив­но­то съз­на­ние мо­же да намери, ние виж­да­ме то­ва из­ка­за­но в епохата, ко­га­то са жи­ве­ли се­дем­те гръцки мъдреци, ко­га­то е дейс­т­ву­вал Ферекид от Сирос, от ко­го­то са би­ли за­па­зе­ни ед­ва са­мо ня­кои външ­ни не зна­чи­тел­ни неща, ко­ито ве­че ви цити- рах. Обаче онзи, кой­то ос­вет­ля­ва не­ща­та из­ка­за­ни от то­зи мъд­рец със светлина, ко­ято днес свръх­се­тив­но­то из­с­лед­ва­не мо­же да ни даде, той ще си каже: ние не бихме могли да изразим така сполучливо нещо по- добно, което се потвърждава от днешното свръхсетивно изследване, ако сами не бихме знаели за всички тези неща. И ко­га­то се за­пи­та­ме по-нататък: откъде идваше знанието на Ферекид от Сирос, ние открива- ме, че този мъдрец е минал през едно финикийско посвещение. Следова- телно в не­го ние виж­да­ме един човек, кой­то е бил пос­ве­тен в древ­ни­те фи­ни­кийс­ки све­ти­ли­ща и кой­то е зна­ел за това, ко­ето мо­же­ше да се ка­же и да пре­да­де ка­то учение, от те­зи све­ти­ли­ща на древ­на Финикия. Така от из­то­ка се вля­ло не­що от това, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло там в съз­ву­чие с ос­та­на­ла­та из­точ­на мъдрост.

Това, ко­ето се­га ви ка­зах отвлечено, бих ис­кал да ви го пот­вър­дя с един пример. От ве­че ка­за­но­то вие ве­че ще сте почувствували, че ре­зул­та­ти­те на съв­ре­мен­но­то свръхсе­тив­но из­с­лед­ва­не ние на­ми­ра­ме в дру­га фор­ма в древ­ни­те времена, ко­га­то ги потърсим. Можем да хвър­лим свет­ли­на вър­ху ми­на­ли­те вре­ме­на са­мо, ко­га­то взе­ма­ме та­зи свет­ли­на имен­но от съвремието. Тук ще си пос­лу­жим ка­то при­мер пак с ед­на лич­ност, с ед­на ду­хов­на индивидуалност. По-късно от та­зи об­ласт ще има­ме да раз­г­леж­да­ме раз­лич­ни под­роб­ности; днес ще изтъкнем само едно нещо. Когато оти­де­те на­зад в епо­ха­та, къ­де­то е би­ло на­пи­са­но това, ко­ето е съ­щес­т­ву­ва­ло в из­вес­т­но от­но­ше­ние ка­то от­з­вук от висшата, све­ще­на мъд­рост на Ришите, между на­име­но­ва­ни­ята на бо­жес­т­ва­та ще на­ме­ри­те име­то Ин- дра. Ако от гле­ди­ще­то на съв­ре­мен­но­то свръх се­тив­но из­с­лед­ва­не тряб­ва да ви от­го­во­ря на въпроса: "що за същество е това, което във време- то на ведите /свещените индийски книги/ е било наричано Индра??", Аз ще сторя най-добре това, като отново ви охарактеризирам, как един съвременен човек може да добие един възглед за това същество, което действително съществува”. Ние изтъкнахме, че зад това, ко­ето ни за­оби­ка­ля външ­но в света, зад Огъня, зад Въздуха, зад Водата, зад Земята, сто­ят ду­хов­ни същества. Когато ос­та­вим да дейс­т­ву­ва вър­ху нас това, ко­ето е огън или въздух, ко­га­то го ос­та­вим да дейс­т­ву­ва пър­во върху на­ши­те сетива, ние има­ме външ­ния из­раз за ду­хов­ни­те същества, ко­ито сто­ят зад огъ­ня или зад въздуха. За това, ко­ето в обик­но­ве­ния жи­вот въз­п­ри­ема­ме физически, ние мо­жем да тър­сим онова, ко­ето стои зад него, ко­га­то чрез свръх­се­тив­но­то виж­да­не се из­ди­га­ме от фи­зи­чес­кия до ду­шев­ния свят. Там за това, ко­ето външ­но се из­ра­зя­ва във въздуха, ние на­ми­ра­ме мно­жес­т­во същества; т.е. В окръжаващата ни духовна среда работят заедно много духовни същества, за да произведат това, което

Отговорът е: ние стигаме до множество духовни същества, които не слизат до физическия свят, които се изразяват в този физически свят чрез въздуха и които в душевния свят застават пред нас като инди- видуалности. Тези съ­щес­т­ва ние на­ми­ра­ме и днес. А на­й-­мощно­то от те­зи съ­щес­т­ва е ед­но съв­сем оп­ре­де­ле­но същество. То е оно­ва Същество, ко­ето в древ­на Индия е би­ло на­зо­ва­но с име­то Индра. Това Същество учас­т­ву­ва съ­щев­ре­мен­но в ця­ло­то ус­т­ройс­т­во на на­шия ди­ха­те­лен про- цес. Че ние сме ста­на­ли та­ки­ва ди­ша­щи същества, как­ви­то сме, то­ва дъл­жим на дейс­т­ви­ето на то­ва Същество. Към то­ва Същество мо­жем по- с­то­ян­но да пог­леж­да­ме на­го­ре и да казваме: "На тебе, о Индра, аз дъл- жа възможността да притежавам един такъв дихателен апарат, ка- къвто имаме всички хора". Но дейнос­ти­те на ед­но та­ко­ва Същество и въ­об­ще на та­ки­ва съ­щес­т­ва не се ог­ра­ни­ча­ват са­мо в едно, те са разкло- нени. На съ­що­то то­ва Същество чо­ве­кът дъл­жи и не­що друго. Ето за­що той мо­же да каже: "На тебе, Бог Индра, на когото дължа възможност- та да дишам, на тебе също дължа аз и силата, която например трябва да протича през моите мускули, когато искам да победя моите не- приятели в сражение". Така древ­ни­ят чо­век мо­же­ше да мо­ли то­зи Ин- дра да му да­де си ла да по­бе­ди сво­ите врагове; защото тази функция се приписва също на това същество. На съ­що­то то­ва Същество, за ко­ето ние не се нуж­да­ем от ни­как­во име, за­що­то то е тук, тряб­ва да при­пи­шем съ­що и факта, че свет­ка­ви­ца­та проб­ляс­ва през об­ла­ци­те и гръ­мо­те­ви­ца­та тън­ти и че се явя­ват бла­го­дат­ни­те действия, ко­ито прид­ру­жа­ват бурята. И за те­зи яв­ле­ния на бу­ря­та мо­жем та­ка да се ка­же да из­ди­га­ме молитви, ако въ­об­ще мис­лим за та­ка­ва мо­лит­ва към боговете.

Така ние виждаме, че в ду­шев­ния свят съ­щес­т­ву­ва ед­но оп­ре­де­ле­но Съ- щество, ко­ето в древ­на­та ве­ди­чес­ка епо­ха е би­ло на­ри­ча­но прос­то с име­то Индра. Но Индра съ­щес­т­ву­ва и за нас съ­що така, как­то той е съ­ще- ству­вал за то­га­ваш­но­то време.

А се­га ид­ва другото. Вземете то­ва Същество Индра, взе­ме­те го така, ка- к­то дейс­т­ви­тел­но го е виж­дал древни­ят ин­дийс­ки посветен, ко­га­то е на­соч­вал своя ду­хо­вен пог­лед към ду­шев­ния свят, взе­ме­те то­ва и за­пи­тай- те сега: "днешният посветен по същия начин ли вижда този Индра?", то­га­ва тряб­ва да от­го­ворим: "днешният посветен вижда всичко онова, което в древността са виждали у този Индра, всичко това, но той вижда у този Индра и нещо друго". Когато виж­да­те един чо­век в не­го­ва та 40-го­диш­на възраст, кой­то се на­ри­ча Фриц Мюлер, мо­же­те да си ка- жете: това е същият човек, когото аз видях преди 30 години като 10-

Така с един при­мер аз Ви показах, що зна­чи да ос­вет­лим оне­зи древ­ни све­то­ве от съв­ре­мен­на глед­на точ­ка За то­ва е не­об­хо­ди­мо да взе­мем съв­сем се­ри­оз­но по­ня­ти­ето на ис­то­ри­ята и да се запитаме: когато днес търсим същото същество, което е съществувало преди хиляди години, как ни се представя то днес изменено и кое е произвело това измене- ние? Исках да Ви изяс­ня ис­то­ри­ята на ду­хов­ния жи­вот с един осо­бен при­мер Ако доб­ре запомните, че има същества, ко­ито на­ми­ра­ме днес и кои то от­но­во намираме, ко­га­то на­со­чим пог­ле­да си в миналото, са­мо че